„На първо място по степен и висота на служение стои чинът ”Царско свещенство”. След него следват Първосвещеният чин и Свещеният. Както Бог се явява в Троен образ, тъй чиновете небесни се откриват в духовно изпълнение на служение в троен сан по подобие Божие.
Тъй в Първото ерно време се явява чинът свещен, във вторият, Новозаветен период е Първосвещеният чин, а в скончание на Спасителния план се явява царското свещенство по чин ”Мелхиседек”. Тез три степени на свещенослужение са поверени на човешки създания в служение на Небето, изявено сред планета Земя, за водене свещената духовна борба в живота на един сянков заветен народ на Всевишния Бог в развоя на духовната борба сред планета Земя. В старозаветното сянково изпълнение на служение на Израиля стар не бяха поверени само свещените чинове. Те са право на Господа Исуса Христа, но Бог имаше свои посланици сред Своя народ – небесни пратеници, а също и пророчески съдебен атрибут. Процесът земен на борбата се води от Съда небесен. На Съда е възложено и воденето на Книгата на делата.
А чиновете са дадени за водене на свещената борба сред израилевия народ, за да покаже и се изяви на целия свят, че Бог Всемогъщи води борбата чрез Своя народ. Чрез израилевия духовен живот се представяше борбата и нейната крайна цел в победа Христова. Но Христа не бе реално изявен сред Стария Израил те Го очакваха в чин ”Месия”.
Тъй първосвещеният чин в сянково служение действаше в реални служби на ежедневните приношения в Светая – макар и да имаха в края на годината служба първосвещена, тя беше преобраз на бъдещо изявление, Сянка, посочила на Христовия чин в Новозаветната същина. И така Първосвещеният чин всъщност е жестът Христов жертвата, поставила Новия завет в изпълнение на водещата се духовна борба, кръвта Христова, пролята сред планета Земя. Това е ”новият“ кръвен Войн в реално водещата се борба – първосвещеният чин на Христовата жертва – животът на Христа, даден в откуп на човека. Войнът кръвен в Първосвещен чин воюва реално – това е животът в чин ”Първосвещен войн“ в Завета нов, символът на Завета нов. Причастието свещено е дялото велико на Новия завет – Христовият велик жест сред планета Земя, даден за целия свят в изкупление на човека! Ето затова е било необходимо чиновете небесни, дадени на земни човеци, да осветят бъдещите служебни изявления на Христа!
В първия, Сянков завет, се изявява Бог Отец чрез Закона морален от десет заповеди като заветен белег на човека, даден от Законодателя и Съдия. А в Новия завет се явява Вторият образ на действие – Синът Божий в чин ”Първосвещен” – Пасхалният Агнец, поднесъл живота Си в жертва за изкупление на живота земен, човешки. Но в Скончание, в Третото време на Съда велик, вече действа Святия Дух. Съдът велик разглежда делата на подсъдимите двама Войни, които са воювали сред Земята с войнствата свои в чинове свещени и първосвещени. Във време на Съда влиза в действие чинът ”Царско свещенство” в приключване на Процеса земен и строяване реалните съдби на Войнствата Христови, действали единни с пророческия атрибут. Във времето на Процеса съдебен горе, в Небесния съд, застава лично Христа в чин ”Ходатай” за целокупността земна с трите пояса от флора, фауна, човек и цялата Земя.
А чинът на Христа – Свещен и Първосвещен се дава на Личното Христово войнство в служение пред Съда велик, единни с пророческия атрибут в чинове небесни, в едно дяло велико на водещата се духовна борба. В скончание на Съда велик, във време на съдебните награди, те получават наградите на Христа – чина ”Свещен” и ”Първосвещен”. А Христа приема вече чина ”Царско свещенство“ – ”Мелхиседек” до век, Който позволява на Личната Си гвардия да навлезе в него с позволение на Съда велик. Защото Личната гвардия Христова в Скончание, във времето на Съда велик, се формира в едно дяло в чин ”Пет разумни“ сетива църковни като сърце църковно. Те приемат дялото на църквата, защитават интересите на духовната църква и воюват в борбата като гвардейци живи на Христа. Това дяло се явява в чин ”Даниилово малко духовно възкресение”. И те приемат чина царски на Мелхиседек, необходим за ръководство и действие сред Земята, за да получат наградите на своя личен Вожд Господа Исуса Христа. И тъй трите чина ”Свещен“, ”Първосвещен” и чинът ”Царско свещенство” във времето на Съда са дадени на Войнството Христово. Войнството Христово застава в защита на църквата – то не може да функционира в служение на Небе без притежание на тези чинове. Това е тяхното въоръжение, поверено им от техния личен Ангел четвърти и Пети Борец. Ангелът четвърти е навлязъл, според чиновете, в действие – църковни първосвещени служения.
В целия Спасителен план се оформят три времена: Първо време Макетен спасителен план; Второ време – Сянка на Същината новозаветна; и Трето време, което е Вторият завет нов – Същината, в която в Скончание се включва изпълнението на Откровение Иоаново Съдът, който се покрива с Макетния план! Това велико съдебно дяло не може да навлезе в своето реално служение без чиновете свещени, с които е действал в служение свещено Сянковият период. Едновременно Светая – цялото Първо време посочи Същината на Новия завет, в който е действал през цялото Второ време новозаветно чинът “Първосвещен” – Кръвният Войн животът на Христа, предлаган в чин ”Причастие”, за да има душата човешка дял с Христа.
Но в Скончание служението е вече в Светая Светих – Тронната зала съдебна със Закон на правда, пред който се разглежда Съдебният процес земен с ковчега на Завета втори – с Трона на благодатта. Там са съхранени скрижалите на Закона непроменим, валиден за сянковия Стар Израил, за Духовния нов второзаветен народ Божий и за Третия духовен съдебен Израил. И за вечността Законът остава валиден! Ковчегът на Завета е Тронът на благодатта – основа на Престола Божий. Всички свещени чинове са дадени за ежедневното служение в Светая, водени чрез жертвоприношения, сочещи на Пасхалния Агнец, на Когото щеше да пролее кръвта именно тоз народ – Стар Израил в чин ”Свещен”. А пророческият атрибут сред свещенството израилево на първия народ, това е съдебен авторитет в чинове съдебни за предупреждение, наставление за водене на първия народ Израил в Божия път.
В годишния цикъл на очистение се показа и чинът ”Първосвещен” – жертвата Му свещена – Войнът първи свещен – Кръвта, пролята за изкуплението на човечеството. Но Третият образ на действащата съдебна сила – Дух Святи е в Генерален чин ”Съдия”, възстановяващ Новото царство на вечния мир в Царство на вечността или възстановяване на Всемирното царство за вечността.
Едва тогава Христа и Войнството Негово приемат Първосвещения чин в Царско свещенство на Мелхиседек за во век! Наистина тези велики чинове във време на Съда велик реално се дадоха в служение на Христа и Войнството Негово поради това, че те се дадоха на племето Юдино – духовно обрязани юдеи. И Христа с Войнството Свое – Личната царска гвардия Негова навлязоха в царство свещено служение. И Войнството Христово носи това название, защото след грабването на църквата Христова за Хилядагодишното царство те приемат и чиновете свещени и ще бъдат съдии в състава на Съда велик, за да отсъдят съдбата и да потвърдят присъдата на осъдения паднал ангел с една трета паднало небесно войнство. Затова те не могат да бъдат в обикновени чинове (не е важен полът за чиновете небесни), а в свещени, пророчески, защото и съсъдът на Гласа е в съдебни пророчески чинове. Той е приемник на Съдебния глас – приема и предава съдебните решения – въоръжението на Ангела четвърти единен с Бореца пети – Глас на Дух Святи (Откр. 18:1-4).
Словото в Откр.18:1-4 е Същината на това дяло. На това дяло посочи и одеждата първосвещена. Тя представи Първосвещеника Христа, окръжен със ”звънците”, сочещи на войнствената Негова съдба неразривна част от чина ”Първосвещен”, тъй като те са го предлагали и носили в чин ”Причастие” – кръвта пролята на Новия завет – жертвата Христова, дадена за целия свят. А нагръдникът на Първосвещения чин показа дялото на дванадесетте живи представители, застанали пред Съда в скончаещата съдебна победа (в цикъла годишен), според сянковото изпълнение, с представени два козела: единит посочи на Христа – Агнето заклано, а Сатана – пуснат на свобода в чин ”Козел” сред пустинята Земя, осъден завсегда, натоварен с присъдите на осъждение. И никога вече дялото му не ще се яви в Небето пред Съда велик. Той е завинаги осъден, а изпълнението на осъждението се състои в изливане на седем язви зли. Сатана никога вече не щеше да се яви в Небето в Светая Светих, в Тронната съдебна зала със Закон на правда! Тя е приела кръвта Христова и се е очистила пред Закона. Христа е освободен от товара на греха на целия свят!
Всички беззакония се натоварват на Сатана и той остава сред Земята в хиляда годишно изгнание. Затова се помазваше олтарът четирирогов с кръвта Христова, очиства се, представен чрез живите блюда, съсъди на Ангела четвърти реален на Земя в чинове ”Свещеници живи на Бога”. А дванадесетте скъпоценни камъка на нагръдника посочиха на дялото на Ангела – сърцето църковно, Личната царска гвардия на Христа в чин ”Стена Сионова”, окръжаваща Новия Ерусалим!
Новият Ерусалим със Сионовите стени посочиха на Христа, окръжен от Войнството Си лично – Гвардия Христова, действаща в Христовите свещени чинове, подвижени от Дух Святи в чин „Сърце църковно” на Новоерната Христова църква с всемирно съдебно решена съдба. Амин!