Уважаеми читатели, Предлагаме на Вашето внимание кратко изложение на вярата на последователите на Христос, които го следват в единство на Дух и Истина - Закон от 10 заповеди.
Съдържание
Небесният съд и съдебната вест. 2
Седем периода на новозаветната църква. 3
Седми църковен период – Лаодикия. 4
Учение за първородния грях. 14
Сотирологически възгледи – как става спасението. 18
Бракът – женитбата – увенчанието. 24
Символът на Новозаветното служение – причастието. 29
Божията благодат и човешката свобода. 33
Учение за безсмъртието на човешката душа. 34
Почитане на светиите и молитвите за починалите. 36
Богослужение с Дух и Истина в Новозаветно време. 40
Съдебно реформираното богослужение с Дух и Истина след приключване на Съда велик на небе 42
В какво вярваме
Вярваме в единството, силата и творческата мощ на неразривно свързаната Единоначална Света Троица – Бог Отец, Син – Исус Христос и Дух Святи.
Вярваме, че Библията е вдъхновено от Бога писание и отразява святата, върховна воля на правда, святост и чистота на Твореца. Тя е вечна и е светилник. Новият завет е Божия сила за спасение на вярващите.
Вярваме, че Небесният съд е минал и Сатана е осъден, като очаква изпълнението на присъдата си. Ние живеем в това време между произнасянето на присъдите и тяхното изпълнение.
Вярваме, че Исус Христос е влязал в ролята си на Цар, след като съдът е минал, което означава, че ходатайствената служба на Исус Христос е приключила. Над земята се носи вестта, че Съдът е минал и времето Царят да дойде на земята е наближило.
Вярваме, че спасението е по благодат, но че вярващият човек в това последно време е призван да приеме единството на духа и закона. Това означава да спазва 10-те Божии заповеди като почита съботния ден, а не да го заменя с неделя. Вярваме, че трябва да иска и да получи кръщение с Дух Святи.
Вярваме, че връзката с Бог е пряка и че не се нуждае от посредници. Това е времето, в което Бог призовава вярващите: Излезте люде Мои от Вавилон! Вавилон са всички религиозни общества, които имат свои разбирания и които влагат човешки и езически елементи в Христовата вяра, която проповядват и така я изкривяват.
Вярваме, че Бог е начертал спасителен план, за да избави земята и човечеството от плена на Сатана и този план се е развивал през четири периода, които включат: макет – времето до потопа, сянка – времето на Израил до Христа, същина – новозаветното време, което е преминало през през различни църковни периода и съдебното време, в което сега живеем.
Небесният съд и съдебната вест
Във времето непосредствено преди второто Христово пришествие, в изпълнение на пророческите слова в Откр. Йоаново 18:1-4 за просветяване на Земята, трябва да се извести Светлината за настъпилия очакван от две хилядолетия заключителен период от развоя на Спасителния план – провеждането и приключването на Съда на правда на небе. Така се изпълнява пророчеството в Исая 51:4 „Слушайте Ме, люде Мои, и дайте Ми слушане, народе Мой; защото… ще поставя съда Си за видело на народите”.
Това благовестие представлява неразделна част от (Ефес. 1:13). „Словото на истината, сиреч благовествуването на нашето спасение“ чрез вярата в изкупителната жертва на Христа. Наред с истината за идването на Спасителя, то съдържа в себе си и благовестието за цялостното изпълнение на Божието обещание за реализиране на нашето спасение чрез Съд на правда, без който не може да има справедливо и законно решение на нито един въпрос на земното и небесно битие (Ефес1:3-14). Защото Небесният съдебен процес приключи след като узакони кръвната жертва на Христа като изкупна цена за спасение от греха и смъртта на вярващите хора и утвърди съдебно решените съдби за спасение и осъждение.
Освен последната и „съвършена виделина“, която носи тази Вест (I Кор. 13:9-10) тя се явява и като Съдебна везна над Земята, тъй като съдържа в себе си съдебно решените съдби заспасение и осъждение. В краткото време, което остава до Христовото пришествие, след приключването на Небесния съдебен процес, чрез действието на Святия Дух Вестта въвежда тези съдби в изпълнение след свободния избор на всеки човек дали приема с вяра „Словото на истината, сиреч благовествуването на нашето спасение“, или го отхвърля. Ето защо след приключването на Небесния съдебен процес тя е наречена от Святия Дух „Вест, изкупваща и съдебно запечатваща земните съдби“ или накратко „Съдебна вест“. Благодарение на нея всеки ще може да реши лично за себе си, дали да приеме предлаганото даром по Божията безгранична любов и милост изкупление и спасение, или да остане по своя воля в осъждение. (Поради „неприемане любовта на истината, за да се спасят – II Сол.2:10, или поради неверие в Божиите Слова и изисквания, които са достигнали до него – Йоан 12:48).
Седем периода на новозаветната църква
Чрез действието на Святия Си Дух Бог постави в България началото на невидимо за човешките очи окончателно духовно изграждане на нетленната всемирна изкупена Христова църква от изкупените духове на вярващите в Христа по цялата земя. Именно тя е Светият град, Ерусалим новий от Откр.21:2 – великият строеж на Всемогъщия Бог и Агнето, живият град, „Невестата“. Тя включва както изкупените духове на живите вярващи в Христа, така и възкресените мъртви в Христа, (според обещанието в I Сол. 4:14-18). Тази всемирна изкупена Христова църква ще срещне Господа Исуса Христа при неговото второ пришествиe.
В Откр.1-3 ни е засвидетелствано, че духовното изграждане на новозаветната Христова църква (Ефес. 2:20) преминава през седем църковни периода, а отговорността за всеки период носи Ангелът – църковното ръководство, на дадения период. На него е поверен златният светилник – виделината за двете заветни истини (Откр. 14:12):
- Старозаветната – за непроменимостта и неотменимостта на Моралния Закон от десет заповеди, които осъждат греха и според които човечеството ще бъде съдено от Съда на правда на небе. В Новозаветно време този Закон от каменните скрижали бе внедрен в сърцето на човека (Йерем. 31:33).
- Новозаветната истина за Духа – Святия Дух като трети Лик на святата Троица, който свидетелствува за Христовата жертва на Голгота (Йоан 15:26) и действа от апостолската Петдесятница сред Земята като Учител, Утешител и Обрезател за оформяне на неръкотворната новозаветна скиния в човешкото тяло (I Кор. 6:19) чрез обрезание на човешкото сърце като олтар на служение (Рим. 2: 23-29).
Това са споменатите в Откр 11:3,4 „(3) …Двамината Мои свидетели (Законът и Святия Дух)… (4) Те са двете маслини и двата светилника, които стоят пред Бога, Господа на Земята“.
Седми църковен период – Лаодикия
Последният – седми Новозаветен църковен период – е Лаодикийският (Откр. 3:14). Той обхваща времето на предупреждение за запечатване и подготовка за провеждане на Небесния съдебен процес от Съда велик на небе. Ето защо името „Лаодикия“ в превод означава „Съдещ народ“ Този период започва с появата на делото на Адвентните преди повече от сто години (през 1844 г.), които въз основа на пророчествата в Библията разбират, че Небесният съдебен процес предшества второто Христово пришествие и провъзгласяват, че е настъпило времето на този Съд и че трябва вече да се очаква второто Христово пришествие.
Чрез избран от Святия Дух съсъд (Е.Г.Вайт), Лаодикия бе натоварена да разнесе по Земята предупреждението за предстоящото идване на Христа в изпълнение притчата за Младоженеца (Мат. 25 :5-6) Това предупреждение се съдържа в трите ангелски Вести от Откр. 14:6-14 .
- че предстои времето на Съда велик на небе;
- че има духовно падение сред християнските духовни общества, които оформят духовния Вавилон. Независимо, че те извършват свещенослужения в името на Христа, те са отхвърлени и техните служения вече не се приемат от Небе (Виж Матея 7:22-23);
- че врагът запечатва в осъждение тези, които приемат неговия белег на челото и на ръката си. А това са хулата срещу Святия Дух и беззаконието – отричането на неотменимостта и непроменимостта на десетте заповеди – от Моралния закон.
Тази предупредителна Тройна ангелска вест се отнася лично за Лаодикия, понеже тя, като Христова църква в дадения период, е разделила единството на поверения й светилник двете Заветни истини за Закона и Духа в две църковни деноминации – Адвентни и Петдесятни, духовно враждуващи помежду си:
- Адвентни, носещи виделината само за Закона: десетте Божии заповеди (включително и четвъртата – за освещаване на седмия ден – святата събота), но отхвърлящи реалното кръщение със Святия Дух и неговата външна изява – говоре на нови езици (Деяния 2:3-4), водно и огнено кръщение); и
- Петдесятни, носещи виделината за реалното кръщение със Святия Дух при призоваване на Христовата кръв. Но те отхвърлят единството и непроменимостта на десетте Божии заповеди, дадени на Синай, като смятат, че чрез жертвата на Христа заедно с церемониалния закон е разпънат на кръста и Моралният. Според тях не е необходимо да се пази четвъртата заповед за освещаване на седмия ден – святата събота.
Повече от сто години Бог е чакал Лаодикия да осъзнае тези грехове, да се покае и да обедини разделения на две църковен светилник – виделината за Закона и Духа.
Отхвърляне на Лаодикия
След изобличение от Гласа от небе и предупреждението да обедини двете разделени истини, Лаодикия не стори това и Бог през 1950 г. я отхвърли от служение, в изпълнение на предупредителните слова на Верния Свидетел към нейното ръководство в Откр.3:16 „…ще те избълвам из устата си.“ А осъдителната присъда над Лаодикия се издаде впоследствие – на 25.10.1961 г. по време на съдебния процес при вземането на съдебните решения.
Остатъка
По този начин се откри пътят за явяване на пророкувания в Откр.12:17 последен – Лаодикийски Божий остатък, за който е казано, че това са „…Останалите от нейното семе, които пазят заповедите Божии и имат свидетелството Исус Христово.“ “…имат свидетелството Исус Христово“ означава, че имат Духа на пророчеството (Откр.9:10) на Святия Дух – Духа на Истината, в изпълнение на пророческите слова в Мал.4:5 „Ето, аз ще ви изпратя Илия пророка преди да дойде денят Господен, великият и страшният“ Това е обещанието, че преди Христовото пришествие ще се яви Божий пророк с Духа и Силата на порок Илия, както и обещанието във Второз.18:18-19, че делото на този пророк ще бъде от мащаба на делото на Мойсея и Аарона. Неговата мисия бе, по подобие на тази на пророк Илия (III Царе 18:22-40), да премахне духовните заблуди на Сатана (Вааловите пророци) и да възстанови порутения олтар за служение с Дух и Истина. Този олтар бе необходим за възстановяване връзката на Христовата църква с Небето по време на Небесния съдебен процес под прякото ръководство на Гласа съдебен на Небесната съдебна власт – Святия Дух. Така се приеха съдебно решените съдби и наред с молитвените служения се извършваха свидетелствени служения на Земята в потвърждение на вземаните съдебни решения на небе.
В светлината на приключилия съд Бог казва:
„Олтарят се изгражда по подобие на Илиевия олтар на Кармил, който по съдби сочеше на всемирния олтар, в разрешение на духовните съдби на целокупния Израилев дом – народ чрез Съд небесен. Тоз всемирен духовен олтар явява огъня от небето като знамение и чудо, в разрешителни съдби (съдебни). Огънят сочи на Духа Святи (явен и на апостолската Петдесятница), който в Скончание, чрез един духовен (неръкотворен) всемирен олтар, щеше да разреши (съдебно) въпроса, за един нов градеж на храма Ерусалимски горе в небето (Откр. 21:2 „И аз Йоан, видях светия град, Ерусалим новий, че слезваше от Бога из небето, приготвен като невяста, украсена за мъжа си.”), с материал от живи камъни – оправдани и изкупени чрез Съд велик, в приноса кръвен на Христа, Който като свещен Войн е воювал и събирал в две ерни времена тоздуховен Материал.“ (с.7) „Но олтарят е духовен и се очиства само чрез кръвта на Христа. Това е усилното време (на което в старозаветната сянка посочи делото на Ездра и Неемия) и всички (духовни) пленения бяха извикани чрез Гласа „Излезте люде Мои“ (Откр.18:4). Те се поканваха да навлязат в един духовен градеж на олтаря свещен сред Земята, който принасяте примирителни жертви на прошения и молби пред Бога преди изграждането на храма! И това дяло бе дяло велико на Съда небесен велик и се явява като малко духовно възкресение чрез Святия Дух (в изпълнение на Дан.12:2). И в неговия строеж са призовани да участвуват само юдеите – това сочеше не на плътското племе „Юда“, а на духовно обрязаните и запечатани сърдечни (новозаветни) олтари до деня на изкуплението – в разрешение на техните съдби в Съда небесен! В това усилно време, се полагаха основите на новия духовен възход на дялото Божие, вменено като олтар, формиран в чин „Дяло на Ангела четвърти единен с Пети Борец – Гласа на Святия Дух Божий.“ (Откр .18:1-4) … Дялото на Святия Дух, сградено в чин „Олтар на всемирно всесъжение“, явява служение в жертва на примирение в Дух и Истина чрез Духа Святи, то е едно малко духовно възкресение долу на Земята (Дан. 12:2 и в чин „Ноев ковчег). А съдбите на Всемирната църква, която навлиза в изкупление, се разрешават, като се явява едно всемирно служение за целия духовен Израил.“.
По Божие благоволение и в изпълнение на Мал.4:5 и на Второз.18:18-19, този последен пророк бе призован през 1947 г. в България. Чрез него Святия Дух възстанови олтаря на служение и обедини отново двете заветни истини – за Закона и Духа. Но в изпълнение на притчата за Десетте девици (Матея 25:1), само пет от тях (разумните) влезнаха с Младоженека Христа на сватбата, която посочи на Съда велик на Небе и участваха в него като земни свидетели. За тях в Откр19:9 е изявено: ‘‘… Блажени, които са призвани на вечерята на сватбата на Агнето. И казва ми: Тези са истинните думи Божии“. По този начин се изпълни и притчата (Матея 22:2), в която удостоените в Лаодикия не се отзоваха на поканата за сватбата и тогава на нея бяха поканени от кръстопътищата духовно куци и слепи (Лука 14:16-24) (т. е. извън църковните стрехи на Лаодикия и от света), които се сградиха като „Дяло на десетте девици“ според притчата в Лука 25:1 От тях само пет – разумните, които приеха с вяра виделината за единството на Закона и Духа, влязоха с него на сватбата и взеха участие в Съда велик на небе!
Дялото на Четвъртия ангел
Така се отвори пътят за явяване на пророкуваното в Откр. 18: 1-4 дело на поредния Четвърти ангел (след трите Ангела от Откр. 14: 6-14) заедно с Гласа от небе, зовящ: „Излезте из нея, люде Мои!” Това бе зов за изход от духовните заблуди, внесени в служението на християнските духовни общества, които оформят духовния Вавилон (Откр. 18:2; Пс. 14:2-3; 53:2-3; Рим. 3:12) Този зов се отнасяше с пълна сила и за Божиите люде – вярващите сред Лаодикия – да извършат духовен изход от заблудата, която цари сред нея след избълването на ръководството й, след което Лаодикия като служение остава в състава на християнските общества, оформящи духовния Вавилон.
Чрез зова на Гласа на Святия Дух за изход от Вавилон се оформи и споменатият по-горе последен остатък Божий (Откр. 12:17), които застана пред Небесния съд и пред Бога като олтар на свещенослужение с обединените двете заветни истини – за Закона и Духа – (Откр. 11:3, 4) „(3)…двамината Мои свидетели… (4) Те са двете маслини и двата светилника, които стоят пред Бога, Господа на Земята”.
Под прякото ръководство на Святия Дух остатъкът Божий навлезе чрез верижни постове и молитви в ходатайствено служение за спасението на земната целокупност от флора, фауна и човек. Святия Дух ръководеше и изпълнението на свидетелствени служения, чрез които бяха изявени и потвърдени на Земя вземаните от Небесния съд решения. Това е, свидетелството Исус Христово, получено чрез Духа на пророчеството (Откр. 19:10), с което бе въоръжен Лаодикийският Божий остатък от Откр.12:17. Именно това духовно въоръжение е критерият, който определя истинския Божий Лаодикийски остатък и го различава от многото човешки претенции за съпричастие в това Божие дело.
По този начин се явиха земните свидетели на съда велик на небе, за които се отнасят Словата в Евр. 6:4-5 „(4) …Тези, които веднъж са се просветили, и вкусили са от небесния дар, и са станали участници на Светаго Духа, (5) и които са вкусили от доброто Слово Божие и от силите на бъдещия век.
Следват цитати от Словата на Гласа от небе, които дават още свидетелства за Божественото единтво на старозаветни събития и пророчества с новозаветни пророчества и тяхното изпълнение (Откр.1:1-3;22:6-7) в скончание на Седмия църковен период, когато се навлезе във времето на провеждане на Небесния съдебен процес, пророкувано от пророк Даниил (Дан.7:9-10) като кратко, половин време (Дан. 12:7).
Според Словото, дадено от Гласа от небе, това време е реално духовно изпълнение на макетното потопно време. При това реално изпълнение се оформя духовният спасителен Ноев ковчег чрез последния Божий пророк, който подобно на Ной е ръководен чрез Глас от небе от Святия Дух:
П.65/с.24 „Но Полувремето влиза в окончанието на Седемте новоерни периода като изпълнение на Йоановото Откровение, прието от Бога за осведомение на църквата и се прилага в изпълнение във времето на Съда велик. То се покрива със сянката на Потопното време. Тъй Съдът велик се яви над греха в решения съдебни и го осъди. А благословението и спасение се яви в избавление чрез дялото на Ноевия ковчег, над който е действувал Гласът Божий в ръководство Ноево (Бит 6:13-14) Това именно изпълнение сянково се покрива с дялото съдебно на избавление чрез Съда велик (Откр. 12:17 – Рим. 11:26-27 – чрез Ангела четвърти (Откр.18:1) в ръководство чрез Гласа от небе (Откр. 18:4), пред който е представена Великата жертва на изкупление – кръвта пролята на Господа Исуса Христа.“
(с.24) „А дялото на Съда ще се яви като Ноев ковчег в чин „Дяло съдебно Даниилово“. И ще плувне над потопните, води, сочещи на всички лъжеучения като язви зли над земните съдби,“ (с.24) „Но тази тайна на Спасителния план е голяма (Дан. 12:9) и caмo чрез Гласа Съдебен (Откр.18:4), действуващ по време на Съда велик се откри и то чрез просветен и употребен от Святия Дух съсъд (Мал. 4:5) Само такъв съсъд, свише озарен, може да приеме точно голямата обещана Светлина (Откр. 18:1), от която ще де се просвети цялата Земя и да я предаде за общо прозрение, за спасение на човечеството чрез съвършено озарение небесно „(Исая 42:6-7; 60 :1-3).
След като мисията на пророка приключи, на 30.10.1982 г. тя заспа и бе погребана както всички смъртни хора на Земята. След това подобно на апостолите, които навлязоха в озарение спрямо изявените слова от Христа, Лаодикийският „Остатък Божий“ постепенно навлезе чрез Святия Дух в озарение за проумяване на великото дело, в което бе употребен и за разбиране същността на записаните съдебни решения, както и на изпълняваните в тяхна потвърждение свидетелствени служения.
Озарението върху Светлината, дадена чрез Гласа от небе (Във виделината ти ще видим виделина“), бе подготвителен етап за навлизане в следващите стъпки на Божието дело – прогласяване на Благата вест в нейната пълнота като „съвършено озарение небесно“, за която ап. Павел свидетелства в I Кор.13:10,9 „(10) Но когато дойде съвършеното,тогаз това, което е отчасти,ще се прекрати. (9) Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме.“
Това е Вестта за приключилия Небесен съдебен процес и предстоящото Христово пришествие – Съдебната вест – Вестта изкупваща и съдебно запечатваща земните съдби до цялото човечество, в изпълнение на пророчествата в Исая 60:1,3 – „(1) Стани, свети; защото светлината ти дойде… (3) И народите ще дойдат в светлината ти…“; и в Откр. 18:1 – „И след това видях, че слизаше от небето Ангел, който имаше власт голяма; и Земята се просвети от неговата слава.“ ) Познанието за всеопрощаващата Божия любов към всички вярващи хора на Земята – Рим.11:26;32-36).
Така чрез употреблението на България в приключващото спасително съдебно дело за земната целокупност от флора, фауна и човек бе потвърдено Божието благоволение над нашата страна и над българския народ като духовен Божий народ, на който като сянка посочи плътският Божий, народ в Старозаветно време. И това се осъществи под действието на Святия Дух без участие на човешка мъдрост и инициатива. Затова и Словата, които известяваме (както вече бе споменато), не са плод на човешки анализ на Библейското слово, а са живи Слова, изявени от Бога чрез Святия Дух като Глас от небе; както и плод на озарение от Святия Дух върху тези живи Слова и тяхното библейско покритие (Притчи 1:23 „…Ето аз,ще излея Духа Си на вас, ще ви направя да разумеете словата Ми.“).
След като Небесният съдебен процес приключи с приемането на всички Съдебни решения за минало, настояще и бъдеще време, олтарното Божие дело в България – Лаодикийският остатък от Откр.12:17 взе участие и в невидимото и неосъзнато от хората духовно изпълнение на взетите решения преди реалното им изпълнение по цялата Земя.
Мисията на остатъка
Както бе казано в началото, мисията на остатъка е да просвети с Божия помощ цялата Земя (Откр.18:1) чрез оповестяване на съдебното Слово Светлина за завършилия Небесен съдебен процес и за взетите на него съдебни решения за оправдание и осъждение, с което са приключени съдбите, непосредствено предшестващи второто Христово пришествие в изпълнение на пророческите слова: „Ще поставя съда си на видело на народите“ (Исая 51:4; виж и Пс.98); Исая 48:6-8 „(8) …От сега ти прогласявам нови неща и скрити, които ти не си знаел. (7) …и преди този ден нито си слушал за тях, за да не речеш: Ето, аз знаех това. (8) Нито си слушал, нито си знаел, нито отначало са били отворени ушите ти; защото знаех, че щеше да се докараш много невярно…“ – Римл.11:32 „Защото Бог затвори всичките в непокорство, та всичките да помилва.“
Бог, чрез Духа на пророчеството, даде на ап. Йоан да чуе Съдебните слова. Това стана, когато проговориха Седемте гърмове, но му бе забранено да ги запише (Откр.10:4-7), защото още не бе настъпило времето на Небесния съдебен процес, за да бъдат оповестени сред Земя. И затова Йоановото Откровение остана като запечата книга до пророкуваното в Дан. 12:8-9 последно време – времето на Небесния съдебен процес, когато (Дан.12:11-13) в свършека на дните всеки ще застане в жребия си. След Небесния съд Съдебната вест се явява като откровение на Йоановото откровение (Пс.36:9 „Във виделината ти ще видим виделина“) и изявява Божията тайна за съдебно решените съдби за спасение, и осъждение.
След приключване, на Небесния съдебен процес за планета Земя, зовът на Гласа от небе „Излезте из нея, люде Мои“ от Откр.18:4 отново се отправя към Божиите люде – свещенодейния народ, останал във Вавилон. Той е призован да излезе от духовната заблуда, която цари по цялата Земя в изпълнение на словата в Исая 52:11,10,15 „(11) Оттеглете се, оттеглете се, излезте оттам, не се допирайте до нечисто: излезте изсред него. Очистете си вие, които носите съсъдите Господни. (10) И всичките краища на Земята ще видят спасението на Бога нашего… (15)…Защото ще видят, което не им се е говорило и ще разумеят, каквото не са чули.“ – Словата за съдебно решените съдби.
„Очистете се вие, които носите съсъдите Господни“ – Божиите люде, които трябва да „видят, чуят и разумеят“ мисията си на Божии свещенослужители във времето на реално изпълнение на съдебните решения на Съда велик на небе сред 3емя. Но за да имат дял в това приключващо свещенослужение в царски чин, според Божието изискване те трябва да навлязат в съдебно реформираното новозаветно служение с Дух и Истина вече като „…царско свещенство, народ свят, люде, които Бог придоби, за да възвестите добродетелите на Тогова, Който ви призва от тъмнината в чудната Своя светлина“ (1 Петр.2:9). По този начин чрез тях ще се подготвят вярващите хора за предстоящото Христово пришествие, защото живеем в Скончаещото време, в изпълнение на пророческите слова в Соф. 1:14 „Близо е великий ден Господен (т.е. Христовото пришествие), близо и твърде бърза Гласът на деня Господен: Горестно ще извика там Крепкий. (2:3) Търсете Господа, всички кротки земни, които извършвате съдбите Му… негли се покриете в деня на гнева Господен.
Озарен от Святия Дух, пророкът Божий е отправил следните Слова към България:
П.4/с.14,17,28 „Тоз светилник е поверен на България да го носи и издига високо над цялата Земя… И свидетелствам на целия мой народ и пред България и моля да поеме светилника свещен на Светлината неугасима от небесата – зари съдбоносни, озаряващи Земята. И високо да го издигне над цялата планета земя и да оповести вестта блага на съда – църковна съдебна светлина сетна…
Дано не бърза никой да вземе становище на враг и се яви против волята и милостта на Бога живаго и осъди Неговото сетно Спасително дяло, докато не провери за неговата достоверност, като потърси потвърждението в Библията свята, за да се не уподоби на Саул, който отхвърли волята Божия над Давида от честолюбие и несмирение да признае, че е отхвърлен.“:
Исая 8:20 „Търсете в Закона и в свидетелството: Ако не говорят според това слово, наистина няма видело в тях.“ Амин!
Религиите
Огромното многообразие на вероизповедания в света – религиите е плод на Сатанинска измама за отклоняване, отхвърляне, смесване или подмяна на Божиите истини от Свещеното писание – Библията.
Християнското вероизповедание също не е било пощадено от Сатана и в многото му религиозни разновидности представлява по-голяма или по-малка смесица от Божии истини с човешки предания, поверия, суеверия, човешки догми и наредби. Всички тези отклонения от Свещеното писание водят до самоволно богослужение (Кол.2:23) и смешение – духовен Вавилон; като отговорността за тази заблуда носят духовните водачи на Сатана. Но Бог в своята безгранична милост е предвидил изход и спасение за искрената вяра на душата, попаднала не по своя воля в заблуда:
(П.4/С.40) „И ако човекът е бил с вяра жертвата му ще е обезвинена във времето на Съда… ако е била съобразена с реалния принос на кръвната цена на Агнеца Пасхален – Христа… и врагът ще отговаря за всички свои деяния чрез човека на греха.“
Кол.2:18-23 „(18) Никой с измама да ви не лиши от наградата със самоволно смиреномъдрие и с ангелослужение, като се вглъбява в неща, които не е видял и напразно се надува с плътския си ум, (19) а не държи главата Христа от Когото всичкото тяло, чрез ставите и свръзките снабдявано и свързвано, расте по Божие нараснуване. (20) И тъй, ако сте с Христа умрели колкото за стихиите на света, то защо, като че сте живи на света, държите постановления,“; Исая 29:44 „За то, ето, ще притуря да направя чудно дяло между тези люде, чудно и странно дяло и мъдростта на мъдрите им ще се загуби и разумът на разумните им ще се скрие.“; I Кoр.1:20-29 (20) Де мъдрият? Де книжният? Де изкусния разисквател на този век? Не обърна ли Бог в безумство мъдростта на този свят) (29) за да не се похвали пред него ни една плът.“
Да не се похвали творението човек с плътската си мъдрост, плод на която е и религията, за която са изявени следните разяснителни слова чрез Гласа от небе:
(П.63/с .8) „Религията е опиум на света всред рода на измамника Сатана, който върти волята му на Земя и се крие той под религиозната мантия на вяра, подчинена на мерзостта.“
Ето и други цитати от Словата, дадени от Святия Дух чрез Гласа от небе по тези въпроси:
П.4/с.39 „Сатана… успя и завладя (вярващите в Христа) …като създаде религии чрез човешки постановления и събори черковни …и целия свят религиозен (християнски) бе завладян от измамни учения на врага. Сатана възстанови с хитрина всички церемониални сянкови жертви приковани на Голготския кръст като „курбани“ в служение,служба на мъртъвци, предания и обичаи народни, и ги увенча с плода на обагрените яйца (на Великден) и образи (икони, статуи и т.н.). Не остави ни една заблуда невмъкната в духовния живот… Но врагът на всяка правда, който воюва чрез измамата, ще отговаря за внесените в служението новозаветно заблуди.“
П.43/с.1 „Днес носителите на светлата Вест за спасение на земния живот изопачиха поверената им Светлина чрез Словото Божие. Те оковаха Вестта на истината и светлината в тежки верига на догми, форми и предания и я представиха на човека като една театрална драма, довеждаща човека земен до състояние на илюзия. Те не разбраха, че не е едно и също да си религиозен и вярващ и смесиха открито понятията вяра и религия. Но всеки знае, че театралната сцена не е действителният живот… Религията е един духовен театър, представящ сюжет от духовно естество… Религията не е вяра, както театърът не е живот. Религията е тежка догматизирана верига на смъртта… Но вяра в Бога, о, това е нещо съвършено различно – вярата в Бога е живот, изпълнен с дела христоподобни… Тъй догматизираната църква плени множежествата и силата на Върховния Творец, чрез Неговия План на спасение – Светлината небесна и обяви духовна война, яви се духовен боен фронт между всички съществуващи деноминации и общества и в този двубой те обърнаха могъщата светлина на Небето в пълен мрак, сковаха човешките души във веригите на съмнение и ги въведока в двойни грехове (прибавиха към своите и тези на – водачите им), като роби на невежи водители, духовни слепци, които отказаха да приемат и приложащ в служение ясните и прогресивни истини на Словото Божие и потъпкаха Плана на спасение с нечистите си нозе, чрез своите религиозни схващания за Бога…“
Матея 15:14 „Оставете ги: те са слепи водители на слепи; а слепец слепеца ако води и двамата ще паднат в ямата. (23:17) Безумни и слепи! Че кое е по голямо, златото или храмът, който освещава златото? (23:19) Безумни и слепи! Че кое е по голямо, дарът ли или олтарът, който освещава дара?“ (Езек.гл.34).
„…A какви светии бяха те през вековете историята говори с инквизиции и клади, хищни арени, колове, и представяха Бога на милост и любов, като кръвожаден Сатана, чрез блудницата Вавилон.
“Днес църковните водачи ще са отговорни за земните жители, които заблудиха в своето невежество, не бяха светла звезда в тъмната нощ, не носеха светлата истина сред мрака нито бяха ден светъл на Земя. Те воюваха със Светлината! И ако светнеше светулчица някъде на Земя, то те се нахвърляха като жестоки пълчища, за да я загасят. Те не бяха светила, нито борци против неправдата, но в съдния ден ще отговарят пред Съда велик.
А чистата небесна Истина чрез вяра е водила великата борба извън всяко пленничество на религията за спасение на човешката душа. Но Всемогъщият Бог… във всички времена и векове… е издигал извън религиозните стрехи мъже и жени, които като запалени огнени факли, в тъмна нощ озаряваха пътя на човешките стада и ги водеха към Бащината кошара.“ (Исая 1:8-9; Рим. 11:5; Исая 60: 1-4).
Тринитарни възгледи
Най-важният въпрос, който стои пред човечеството във връзка с Троицата Свята, е: дали те са отделни личности или една личност, явена в три образа на чинове небесни и земни! Бог Отец, Син и Дух Святи. Истината по този въпрос е, че това са три Личности (I Кор.8:6; Матея.12:32; I Йоан.5:6-7) и всяка поотделно е Творец‘‘ (Бит. 1:2,3,26);
„…в Троен Лик на действаща Троица в План на спасение (Исая 63:19, 16): Бог Отец, Син и Дух Святи – Троица пресвята, неразривно свързана помежду си. „Единосъщие, все во все във Вселена, Всемир.“
„БОГ ОТЕЦ е Върховен Вседържител, Законодател и Съдия“. „Всемогъщият Бог е Върховният Създател, Творец на вселенни, всемирни съдби, в единство на Творческа мощ със Сина Свой и Дух Святи като Троица Свята, неразривна.‘‘
СИНЪТ БОЖИЙ, това е „Втори Лик на Троицата! Изявен на Земя чрез Единородния Син (Йоан 1:14) /в. небесен чин „Михаил“/ Княз на Мира (Дан. 12:1) сред целия Всемир (Слънчева система), а сред Земя в чин „Господа Исуса Христа”. Очакван Спасетел на света земен.(Евр.1:1-5).
СВЯТИЯТ ДУХ е Третият Лик на Троицата, познат на Земя като Дух на благост, носещ благовестие, „Гавраил“ – изявен в различни чинове на действие (Лука 1:19; Дан.8:16; 10:12-14). Той е „в служба над Земя, в Правда и Светлина, даряващ жизненост и живот (Йоан 6:63). Изявен в телесен вид на гълъб, явен над Господа Исуса Христа над Йорданската вода. А в деня на Петдесятница над апостолите и човеците – сила могъща на действие, движила човека, с белег на говоримите ангелски езици.“ (Лука 3:21-22; Деян 2:1-6).
(Цитатите дотук са от П.21 /с.39; П.1/с.7 и от книгата „Сватба“ с.18,19 )
СВЯТИЯТ ДУХ като Трети Лик на Троицата е личност, а не само Сила и Мощ творческа, т.е. личност, която изявява силата и Мощта творческа на Троицата свята сред Земя като живо Слово на озарение и Светлина в действащия Си образ!(Зах.4:6).
П.25/с.28 „Троицата Свята – Бог Отец, Сина и Дух Святи, Три велики Личности, в действие при изпълнение Плана на спасение, в самостоятелно изявление – Бог Отец се изяви в първозаветно изпълнение, чрез ангели небесни в служение… (с.27) На Синай Бог се изяви на Своя първи народ – Израил (като Творец, Законодател и Съдия) и го постави под Закона на правда, пред който щеше да отговаря в деня на Съда. Синай – Законът сочеше на Съда велик в Скончание…
Гocпoд Исус Христос (се изяви) в новозаветно служение чрез жеста Си кръвен – жертва на омилостивение… (с.28) Но след разпятие и възкресение от великия ден на „Петдесятница“, Христа се явява в небесните селения и заема реалната Си длъжност, според жертвеното изпълнение, като съвършен в Правда – Свещеник и Ходатай пред Закона на правда да моли за спасение на целокупното земно творение от три пояса земни – флора, фауна и човек, и за самата планета Земя…
А за изпълнение на земното – новозаветно служение изпрати в реално изявление на действие Духа Святи – Третия Творчески Лик… в чин „Обрезател“…. (П.1/с.10) (който) „в единство с чина Първосвещен – кръвта на Завета нов, пролята на Голгота, обрязваше и очистваше сърдечния храм и го запечатваше до деня на Съда велик (Рим.8:23;Ефес.4:30), а обрезанието въвеждаше съсъда в духовно юдейство.“ (Рим.2:29) П.25/c.28 „Едва в скончание на дните… във времето на Съда велик над цялата планета Земя се явява Дух Святи в чин „Съдебен“… (като) Третия Творчески Лик… чрез Гласа съдебен („Гласа от небе“ – Откр.18:4) и ръководи дялото на изкупление.“ В изпълнение и приключване на Спасителния план – т. н. „дяло на Ангела четвърти и Гласа от небе“ – Откр.18:1-4.
След приключване на Съда на небе, в скончание Дух Святи в чин Генерален Съдия ще действа сред Земя чрез изявените слова за съдебно решените съдби, т.е. чрез живо и деятелно Слово – спасителната Запечатваща съдебна вест, въвеждаща съдебно оправданите съдби от трите пояса земни творения в запечатване в изкупление за живот вечен. Пс.107:20 „Провожда Словото си и ги изцелява, и отървава ги от тлението им.”, Откр. 19:11,13 „(11) И видях небето отворено и ето кон бял и Онзи, който седеше на него, наричаше се Верен и Истинен и с Правда съди и войнства… (13) …и зовеше се името Му Слово Божие.“
Христос – Богочовек
Един от основните въпроси, обсъждан през изтичащите две хиляди години е: дали Христос е Богочовек (Бог, който е станал човек) или човекобог (обикновен човек, който е станал Бог).
Че Христос е Богочовек, ни е изявено ясно в критерия за истинност – Библията свята: 1 Йоан.З:8 „…защото отначало дяволът съгрешава. Затова се яви Син Божий да съсипе делата на дявола.“; Евр.2:14 „И тъй, понеже децата участвуват в плът и кръв и Той такодже взе участие в истото, за да унищожи чрез смъртта тогози, който има държавата на смъртта, сиреч дявола.“; Лука 1:3435 „(34) И рече Мариам на ангела: Как ще бъде това? Понеже мъж не зная. (35) И отговори ангелът и рече й: Дух Светий ще дойде върху ти и сила на Вишнаго ще те осени; затова и святото, което се ражда от тебе, Син Божий ще се нарече.“
В Битие 1:26 е изявено: „И рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему.“ Образът е на небето (Христа като нетленната неръкотворната скиния), а подобието в образ плътски е на Земята. Това е Адам – човекът като плътска неръкотворна скиния. Затова (П.65/с.33) „Адам изяви образа и подобието на Христа – Втория образ на Бога!“ Образ, в който щеше да се яви Христа на Земя – в плътската неръкотворна скиния!
Битие 2:7 „И създаде Господ Бог человека от пръстта из земята (плътската неръкотворна скиния) и вдъхна в ноздрите му дихание на живот и стана человек жива душа.“ – П.53/с.10 „Човек е създаден по подобие Божие, не по пръст – плът, а по дух. И вдъхна в лицето му жизненост – жизнено дихание за живот, което не е материя, взета от Земята, а е Дух Божий от небето/“ Тук не става дума за Святия Дух, а за човешкия дух.
Следователно Божието подобие на човека е духът, който при човека като творение, се различава от Духа на Твореца – Троицата Свята – Отца, Христа и Святия Дух.
П.50/С.32 „Целта на Всевишния Бог е да се сведе човекът до познание, че (Богочовекът) Христа и човекът са по образ и подобие Божие, а това означава, че Христа (в nлъm) и човекът са скиния неръкотворна на духовно служение.“.
Това ще рече, че човекът бе създаден по образ Божий като плътска неръкотворна скиния, в която трябваше да се въплъти Христа на Земя на определеното време като Пасхален Агнец, в изпълнение на изречените Слова на обещание, както ни е засвидетелствувано в І Петр.1:20-21 „(20) Който беше наистина предопределен преди създание Мира, а се яви на последно време за вас, (21) които повярвахте чрез него в Бога, Който го възкреси от мъртвите.“
В това е и смисълът на Словата: Йоан 1:14 „Словото стана плът и всели се между нас.“ Като Богочовек, след като Духът на Христа се внедри в плътска неръкотворна скиния – човешкия образ.
Гал.4:4-5 „(4) А когато дойде изпълнението на времето, проводи Бог Сина си, който се роди от жена и стана под Закона“ (5), за да изкупи онези, които бяха под Закона, за да възприемем осиновението.“
Следователно Богочовекът Христа има две природи – божествена и човешка. Божествената е в Неговия Дух, внедрен в неръкотворната плътска скиния – човешката, земна природа!
Така сред Земя се изяви Бог чрез Втория Си Лик – Христа в Новозаветно изпълнение на Спасителния план: Йоан 1:18, 14 „(18) Никой никога не е видял Бога: еднородният Син, Който е в пазухата на Отца, той Го изяви… (14)… и видяхме славата Негова, слава както на Единороднаго от Отца.“ (14:9,10).
Учение за първородния грях
Учението за първородния грях, очистено от човешки предположения и мъдрост, можем да открием само в Божието слово, в което още в първите стихове на Битие са скрити тайната на сътворението и тайната на Божия Спасителен план. В тези стихове първородният грях на Люцифер се явява като тъмнина върху бездната, преди устрояването и населяването на планетата Земя.
Първо ще дадем някои цитати от Слово Светлина, дадено от Святия Дух чрез Гласа от небе, след което ще се обърнем към библейските текстове в потвърждение и единство с цитираните Слова и ще се опитаме да изложим и с наши думи полученото чрез Святия Дух озарение.
П.7/Т.5/с.35 „Бунтът в небето се яви преди сътворението на Земята! Негов причинител бе Люцифер в чин на Първи херувим, предстоящ пред Върховния Вседържител, Законодател и Съдия, Бог Отец, в единство със Сина, Княза на Мира – Михаил – сред Всемира.
Причината, която породи злото в сърцето на херувима Люцифер, е гордост, изявена в завист спрямо Княза на Мира Михаил. Дълбоко в сърцето си херувимът таеше ненавист към Княза Михаил и се пазеше да не открие Творецът тайната му.Но Бог добре познаваше дълбинатана на своята творба и позна в него злината. Могъщият и велик Бог бе сърцеведец и преди друг да разбере, съзря опасността за любимата творба Земя. И знаейки последствията от греха, реши и свика Съвет от вси Князе на планети. На тоз съвет Той удостои Своя едиророден Син и Го посвети в Своето намерение за планетата планирана – Земя и целокупното нейно селение.
Знаейки тежките поражения, които ще причини грехопадението на Неговото творение, херувимът Люцифер и злото, родено в неговото несмирено сърце, което щеше да роди смърт, то Той – Отец в Тайния съвет с Княза Михаил решиха да сътворят Земя и човека и като една арена бойна да я предоставят на греха. И над нея щеше да се развие злото в своята пълна власт и сила. Чрез Плана на сътворение Бог щеше да открие пред цялото небе и всички непаднали в грях светове как злото ще се развие и скритата цел в дълбината на Люцифер да се изяви със сила в самото творение.“…
П.7/Т.6/с.53 ‘‘Но никой не подозираше злото в каква степен и мярка щеше да се развие. Затова се и допусна да се разшири и открие и всички небесни жители видяха неговото падение. Но в началото на злото само Творецът знаеше какво бе станало в дълбината на Неговото творение. Сърцеведът Бог видя греха и измери дълбината, допусна да се развие злото и всички непаднали небесни жители, всемирни планетни същества да видят и се отвратят от падението на Сатана – Люцифер! Това стана, за да не се обвини невинния, а се оправдае виновният за бунта в небе и с това да се внесе грехът в цялото небе. Борбата бе пренесена върху планета Земя.‘‘ (Дан .7 :25-26 „(25) И ще говори думи против Вишнаго и ще угнетява светите на Вишнаго и ще размисли да промени времена изакони; и ще се дадат в ръката му до време, времена и пол време. (26) Съдилище обаче ще седне и ще се отнеме властта му, за да се изтреби и погуби до край.)
…(c.35) „И решението бе чрез заповед да предпази създанието човек от жестокото намерение на несмирения паднал херувим Люцифер в изпълнение на Сатанаил. Злото, родило се в гърдата на разбунтувалия се в небесата, щеше да пусне своите пипала на мерзост и под маската на измамна милост щеше да се скрие в сърцата без да подозират целта му пагубна над Земята.
(с.48) Но чрез Съд върховен велик идва освобождение чрез Високия съдебен вик в подвиг велик на велика победа ! Тъй във векове и времена се водеше борбата с тъмната сила, като бяха в употребление Божиите творби. Победена Вселената стенеше и чакаше деня на освобождението от греха. Сатана бе оставен да побеждава в борбата и целта на Всемогъщия Бог бе да даде възможност на падналото му в грях творение да развие в пълна мярка своя характер и да се открие пред вселенни всемирни очи степента на злото и се изяви неговата цел. И под робския хомот на Сатана стенеха три кордона могъщи творби на Всевишния Бог, които водеха борба с греха в Две ерни времена, докато изгрее Зорницата на правда и снеме робската верига на греха от техните плещи. А за победата велика Божията мъдрост бе разпростряла Плана на изкупление.
(с. 49) Земята стенеше и ожидаще деня на освобождение.Тя имаше надеждата чрез мъдрото предупреждение свидетелствено и уповаваше на своя Бог. А тази победа в реализиране надеждата за изкупление се явява в Третия съдебен страж! (Като изпълнение на Откровение Йоаново).И тя е велика Божия победа чрез великия Съд на правда, когато нашият скъп Изкупител, Борец на Всяка правда, Господа Исуса Христа – жертвеният Агнец поднесе кръвната цена за изкуп на целокупността земна.
(с.11) В много отношения ние се запознахме с целта на Всемогъщия Творец и разбрахме, че Бог не сътвори Земята за мирни цели. Поради явения в небето бунт на падналия в грях херувим Люцифер, Бог създаде Адам и Ева като войни, които щяха да вземат участие във времето на военните действия сред бойната арена, за която цел се създаде и красивата планета Земя.“
От изложеното Слово става ясно, че първородният грях не се извършва от Адам и Ева, а от Луцифер, далеч преди устрояването на Земята. Още тогава възниква и нуждата от спасение на Вселената от неговото закононарушение, с тежките му последици. (Бит.1:2) Този грях се състои в бунта на едно от най-висшите Божии творения – Луцифер (Исая 14:12; Езек.28:12,14) срещу Твореца – Бог Отец и нарушаването на основния Морален закон, който действа както във Вселената, така и по-късно на Земята (Дървото на познание на добро и зло в Рая – декалога) и е източник и гарант на вечния живот и Божествената хармония.
Нарушенията на Луцифер засягат както първите четири заповеди (отношението на творенията към Бог Отец като Творец, Законодател и Съдия – любовта към Бога), така и последните шест заповеди (отношенията между творенията, между „ближните“ – любовта помежду им). Това са неговите претенции от творение да се самопровъзгласи за творец, да пожелае да владее бъдещата планета Земя, определена за Втория образ на святата Троица и да си послужи с клевета и измама за постигане на целите си, прелъстявайки една трета от небесното войнство. А тъй като нарушаването на Закона води (макар и не непосредствено, веднага) до загуба на вечния живот и до смърт, той нарушавай заповедта „не убивай“. (Езек.28:14-15: Исая -14:14)
Всичко това е наложило да се потърси справедлив и законосъобразен изход за ликвидиране на възникналата за цялата Вселена опасност, в резултат на извършеното нарушение на нейните основни закони, осигуряващи вечното й и хармонично съществуване, както и да се предприемат съобразени със Закона действия, които да гарантират невъзможността в бъдеще да се повторят във Велената други подобни и фатални за него закононарушения.
Изходът и предпазните действия намират израз в т.н. Спасителен план, сътворен от святата Троицата без знанието на Луцифер, който след грехопадението си приема името Сатана.
Основните насоки на този план включват:
- Да се промени първоначалният проект за устрояването на планетата Земя с живота на нея – човек флора и фауна, (сравни Бит. 1:24-31 с Бит.2:7-25) и тя (Земята)да стане временна бойна арена, на която да се проведе, изолирано от останалата Вселена, Великата духовна борба срещу Сатана и сътвореното от него зло (Бит:1:7; Откр.12:7-9,12);
- Да се осигури начин за опасение на бъдещия човек и на планета Земя с нейната флора и фауна (предопределени да се натоварят с греха и да бъдат покосявани от смъртта; и да водят жестока битка с тях чрез себевъзпроизвеждането до победа във Великата духовна борба срещу Сатана) чрез доброволната себежертва на въплътения в човешки образ Втори Лик на Святата Троица – Господ Исус Христос (I Йоан.З:8; I Петр. 1:18-20). Доброволната изкупителна кръвна Христова жертва лежи в същността на Спасителния план на святата Троица. Тъй като спасението на човека не може да се постигне, само чрез опазване на десетте Божии заповеди (защото те само разкриват греха,но не могат да го премахнат – Рим. 3:19-20), Христовата жертва решава както проблема, за справедливото спасение на човека (и на Земята с флората и фауната) без да се нарушава правдата на Божия Закон, осъждащ греха, така и проблема за победата над греха и неговото ликвидиране в цялата Вселена;
- всички събития в хода на провеждане на Спасителния план да бъдат наблюдавани и регистрирани в Книги на делата – добри и зли, водени от Небесен съд, като в скончание на Плана този Съд да разгледа в съдебни процеси законността на действията на Христа и на Святия Дух в духовната борба, законосъобразността на начина на спасение на човека и Земята чрез изкупната цена на Христовата кръв и целесъобразността и законността на окончателното ликвидиране на виновника за греха, на неговите небесни и земни последователи и съпричастници, както и на последиците от стореното закононарушение (Екл, 12:14; Юд.:6; II Петр.2:4; Деян.17:31).
- Да се осигури достатъчно време за реализиране на целите на Спасителния план, ,за да се даде възможност да се изявят пред Вселената всички възможни фатални последствия от извършеното закононарушение, като това бъде демонстрирано нагледно чрез съдбата на пленената от грях планета Земя. Защото плодовете на греха (включително и смъртта) не бяха познати дотогава на небесните жители, понеже те са обитавали в пълен мир и хармония, гарантирани от изпълнението на Божия закон.
- Нуждата от пълно опознаване същността на закононарушениетo се доказва и от факта, че Луцифер успява ща заблуди 1/3 от небесното войнство – творения с висок ранг и то от Божието обкръжение! Време е необходимо също така и за набирането на определено число от спасени люде, с които да се възстанови в пълнота хармонията във Вселената след грехопадението на Сатана и на прелъстените от него небесни същества и да се насели новата планета Земя/ (Дан:7:25-26;Рим.11:25; Откр.7;4);
- след победата във Великата духовна борба срещу Сатана да се явят „ново небе и нова Земя“ (Откр.22:1), сътворени, както и старите небе и Земя, чрез Творческата сила на Божие Слово (Пс. 107:20; Исая 65:17). По този начин Земята ще изпълни първоначалното си предназначение (преди пожеланието и грехопадението на Сатана) – да стане вечно царство на втория Лик на святата Троица – Господа Исуса Христа, подчинено на законите на мира, хармонията и вечния живот в единство с останалия живот във Вселената.
Именно поради това в изпълнение на Спасителния план, човек бе създаден като Божий войн специално от две естества – плътско (пръст из земята – тленна материя) и духовно (от Бога – нетленно – човешкия дух Бит.2:7). Плътта бе предопределена територия за завоюване от Сатана, а Христа чрeз Святия Дух трябваше да вoди отбранителна война срещу досегателството на Сатана върху предопределения дял за спасение – човешкия дух (нетленната и идваща от Бога съставка на човешката душа). Така плътта на човека стана арена на“ Великата духовна борба между Духа на доброто и духана злото. Неговото участие в тази борба предвиждаше свободния му избор между тези два духа, дори и в последния миг от живота му. А когато човек приеме Божията правда за спасение чрез вярата в изкупващата го кръвна жертва на Христа, не може да остане пасивен, а трябва да се бори катовойн срещу неправдата, злото и греха. Ето защо след грехопадението на Адам и Ева Бог прокле не тях, а Земята пръстта от която бе създадена тленната съставка на човешката жива душa както и змията – Сатана, като определи и неговия дял – пръстта – плътта (Бит.3:17; Бит.3:14). ,
Следователно по Спасителния план на святата Троица грехопадението на човека чрез Адам и Ева бе предвидено катo съдба и затова Христа се яви като изкупителна жертва за човека, чиято съдба бе предопределена (I Сол.5:9;1:10; 1 Петр.4:6). Жертвата Христова не се отнася за Сатана и падналите с него ангели (Евр.2:16), тъй като те, след като бяха създадени като нетленни и безсмъртни творения, самоволно, а не по предопределена съдба нарушиха Закона (Езек.28:15; Юд.:6).
Сотирологически възгледи – как става спасението
От изложеното става ясно, че спасението е насочено към духа на човека от т.н. втора смърт заради греха, който обитава в плътта на човешката жива душа. То се осъществява по строго определен Божий спасителен план чрез Христовата жертва и придобива юридическо признание в Скончание от Небесния съд. Този Съд узакони оправданието и изкуплението на запечатаните починали хора в обещание за бъдещо спасение въз основа на писаното в „Книгите на делата“; а за времето след неговото приключване (в настояще време) осигури възможността за осъществяване на спасение приживе на последния човешки род чрез спасителната Съдебна вест, въвеждаща вярващите в запечатване в изкупление за вечния живот.
П1 /Т.1./с.4 „А сега нека продължим и с няколко думи и мисли да изявим, че има време на Съд, който се прилага и над мъртвите спящи чрез живите настоящи, представени чрез Книгите на делата от Създание до Скончание.“
(c.5) „Един е пътят по строг План на изкуплениеt една е и вратата, през която грешникът минава, за да се оправдае пред Съда небесен. Христос е животът и възкресението! Той е входът – врата за спасение. И освен Христа няма нищо друго, което оправдава, падналото човечество в грях и целокупна планета Земя с три пояса земни творения!
А църквата, родена в кървавите капки на Христа, от кръста до Съда – Новозаветна същина, е минала в развой цели Седем периода църковно време. Но до Съда тя не е имала Оправдание, не са били решени съдбите й църковни.
Едва в Скончание от Съда велик и се решиха съдбите. А оправданите от Древността се прибавиха като нейно огърлие от спасяеми души. Но от деня, в който се явява Вестта, запечатваща съдбите земни сред планета Земя, остава само новозаветното учение, което води борба за прозрение, за духовна просвета за християнизираното човечество, за да бъде изяснена, истината за Съда Божий над Земя в скончание на времето. Всяко друго учение е измама и суета, измислица на Сатана, които отклоняват всички неповярвали в Христа, непризнали Неговата велика жертва – кръвта Му пролята – Кръвния свещен Войн…
Още в Старозаветното слово е изявено, че (Пс.3:8) „От Господа е спасението“ (Исая 43:11,25; 45:21-22.). То е дело на Святата Троица, което, както бе споменато по-горе, бе узаконено юридически в Скончание чрез Съда на небе (Дан.7:22; Откр.4:2-11;11:15-18). Този Съд се провежда пред Трона и Закона на Отца – Върховния Творец, Законодател и Съдия, който е и негов председател: П.3/с.9 „Творецът велик на Всемира е и Председател на Съда всемирен велик. „Святия Дух е в чин „съдебен“ и през Гласа от Небе ръководи дялото на изкупление: П.25/с.28 „…във времето На Съда велик над цялата планета Земя се явява Дух Святи, в чин „Съдебен“… (като) Третия Творчески Лик… чрез Гласа съдебен (‘‘Гласа от небе“ – Откр.18:4) и ръководи дялото на изкупление.“ Пред Съда се явява Вторият Лик – Христа (Спасителят) като Ходатай за вярващите хора, за да ги оправдае чрез Своята Правда – „ГОСПОД НАША ПРАВДА“ (Йерем,23:6; Рим.3:26; I Кор. 1:30-31). А кръвта Христова се Предлага като изкупна цена за духа на вярващия човек, ценакоято го освобождава и откупва от робството на греха и смъртта: П.З/с.17 „В този първо Свещенодеен акт Христа застава пред Закона на правда като Ходатай, а Дух Святи е Съдия, изявен един могъщ Трон велик в правда, чрез Съда велик. В своята свещенодейна служба Христа е ходатай между Бога и човека – пред Законодателя и Съда велик, посредник за един паднал човешки род в грях и неправда, за една целокупност земна, за която в края на окончанието на земния процес, чрез кръвния принос на Христа, ще се очисти светилището земно горе пред Съда велик в правда на законодателния Лик велик!“
Спасението е по Божия благодат (Рим.3:22) „…чрез вярата в Исуса Христа за всички и на всички, които вярват защото няма разлика.“ Спасението се дължи на вярата, а не на делата в изпъление на Закона (Ефес.2;8-9), както е казана в (Рим.3:28) „без делата на Закона“, защото изискването е за неговото изпълнение в пълнота: „защото който опази всичкия Закон и погреши в едно, повинен бива във всичко“ (Яков 2:10-11). А да не погрешиш ни в едно е невъзможно, понеже плътта, в която е грехът (Рим.8:7) „не се покорява на Божия закон, нито пък може“! (7:19) „Защото не правя доброто, което искам; но злото, което не ща, него правя.“
Това съвсем ясно е изявено в Новозаветната виделина: Рим 3:20 „Защото ни една плът няма да се оправдае пред Него от делата на Закона; понеже чрез Закона бива само познание на греха.“, т.е. Законът служи, за да може човек (1) да познае своята греховност, която е причина за смъртта на плътта на Земя; (2) да се покае и да осъзнае необходимостта да изпълнява Закона, който осигурява вечния живот и (3) да осъзнае нуждата от Спасител.
Защото Законът не спасява, а разкрива греха и осъжда (Рим.7:9-10). Затова в Битие, катов Макетен план, сред Божия дом – Едемския рай освен Дървото на познание добро и зло, посочило на Закона, имаше и Дърво на живота, което посочи на спасението чрез вярата в кръвната жертва на Спасителя, и Изкупителя Господ; Исус Христос: Рим.3:23-25,27-28″ (23) Понеже всички съгрешиха и лишиха се от славата Божия; (24) а оправдават се даром с Неговата благодат чрез изкупването, което е в Христа Исуса (25)…чрез вярата в кръвта Му… (27) …Чрез кой Закон? чрез Закона на делата ли? Не; но чрез Закона на вярата. (28) ‘И тъй ние заключаваме, че человек се оправдава чрез вярата без делата на Закона“, така че спасението да не бъде от изпълнението на Закона – (Ефес.2:9) „не от дела, за да се не похвали никой.“
Ако след престъпване и на една точка от Моралния закон, в него бе предвиден и път за спасение, въпреки изискваната, от същия Закон смъртна присъда, то този изход би бил пълно противоречие със същността и предназначението на Закона – да осигури и да гарантира правда, мир, хармония и вечен живот на нетленните Божии създания.
Но това, че човек не може да не съгрешава понеже грехът е в плътта, не значи, че се отменя изискването за изпълнение на Моралния закон от десет Заповеди (Рим.6:1-2;15-23 Рим.2:11-16); който е неотменим и непроменим и бе потвърден и изпълнен от Христа (Матея 5:17). Исус разясни, че (1 Йоан.4:16) Бог е любов и че Законът е любов – любов към Бога и към ближния (Матея 22:37-40) и ни завеща новозаветния смисъл на духовното изпълнение на Моралния Закон чрез любовта:(Йоан. 13:34) „Нова заповед ви давам: Да имате любов помежду си; както ви възлюбих, и вие даимате любов помежду си.“ След което изпълни Закона на любовта чрез своята себежертва!
Тук е мястото, да се изясни категорично, че когато се говори за оправдание – спасение чрез вяра без дела, става дума само за начина на спасение – то не може да стане чрез делата на Закона, защото човек не е в състояние да го изпълнява в пълнота; това обаче не означава, че по пътя, към спасението си човек въобще не трябва да има дела в изпълнение на Закона, или че му се разрешава да греши – Рим.6:15 „Да съгрешим ли, защото не сме под Закона, но под благодат? Да не бъде!“ Яков ясно ни е разяснил, че вярата без дела е мъртва – Яков 2:14-26!
Следователно спасението чрез вярата не изключва делата въобще в процеса на спасението, както и изискването за изпълнение на Закона, защото вярата е неразривно свързана с дела – дела на вяра в изпълнение на това, в което вярваш и човек засвидетелствува своята вяра и любов към Отца чрез делата си! Друг въпрос е дали тези дела са съвършени или не, дали са добри или зли! Защото всеизвестна истина е, че Съдът на правда се извършва въз основа на писаното в Книгите на делата – добри и зли (Екл.12:14; Откp.20:12); „Ти вярваш, че Бог е един: добре струваш; и бесовете вярват и треперят“ (Яков 2:19). С други думи вярата води в спасение или осъждение и въз основа на добрите или злите дела.
Човек има плътски дела на добро според съвестта си, и плътски дела на вяра според познанията си (Рим. 2:14-16) –вземане на причастие, кръщение, палене на свещи, правене на добро, дарения, грижи за болни, сираци и т.н. – Ефес 2:5; Матея 25:34-40.
Но освен това има и духовни дела на вяра – напр. любовта към Бога и ближния (като чувство, противоположно на омразата – Пс.7:8), молитвата, упованието на Бога, смиреннието, призоваването на кръвта Христова, покаянието и т.н. – Гал .5:22.
Нещо повече – самата вяра, чрез която става спасението, е също духовно дело и тъкмо то бе зачетено на Авраама за правда – Рим. 4:3 „И повярва Авраам в Бога (че ще се роди сина на обещанието, когато бе вече невъзможно, понеже бе на сто години) и това му се вмени за правда.“ (Като духовно дело преди свещенодейното му дело на вяра /виж по-долу/, когато трябваше с вяра да принесе като олтарна жертва, пред Бога същия този син на обещанието). Вмени му се за Божията правда, чрез която се осъществява спасението на човека на греха пред Съда, благодарение на вярата в Христа (ГОСПОД НАША ПРАВДА“ – Йерем,23.:6; Рим.3:26 I Kop.1:30-31). Това ще рече, че вярата на Авраама в Отца се зачете за вяра в изкупителната жертва на Христа, а чрез него и на духовните му синове – на всички вярващи хора, за да могат да имат дял в спасението! Рим.4:23-24″(23) Това пък, че му се вмени за правда, не се написа тъкмо за едного него, (24) но и за нас, на които ще се вменява като вярваме в тогози, който е възкресил от мъртвите Исуса Господа нашето.“ Това е вярата ни в Бог Отец, в когото повярва Авраам и вярата му се вмени за правда за спасение! Гал.3:7-8 „И тъй познайте, че тези, които вярват, те са синове Авраамови (8) И писанието като предвидя, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, предвъзвести Аврааму: в тебе ще се благословят всите народи.
Духовно дело на вяра е и призоваването на името Господне с което човек засвидетелства своята вяра, надежда, упование в любовта на Бога към човека, и то му се зачита за духовно дело на правда за спасение – Деян.2:21 „и ще бъде, че всеки, който призове името Господне, спасен ще бъде.“ Затова е казано: Рим.10:10 „…със сърце вярва някой за оправдание и с уста бива изповядване за спасение.“ И е изявено (I Кор.13:13), че в Скончание на Земя остават да действат само вярата, надеждата и любовта, които ще въвеждат в спасение чрез призоваване на Името Господне – директен зов към Бога без посредници и без символични плътски дела на вяра, чието благодатно време вече е преминало!
Призоваването на името Господне не е просто изричане на думи, а е израз на признание на Твореца, уповаване на Божията любов към човека с вяра и търсене на помощта Му с надежда в момент на смирение и покаяние.
Според изявените Слова от Гласа от небе по време на Съда велик на небе, тази съдебно решена съдба ще навлезе в масово реално изпълнение
(П.37/с.21) „когато се яви Ангелът от Откровение 18 глава 1-4стих и със своята Светлина озарява цялата Земя(- Вестта изкупваща и съдебно запечатваща земните съдби). И тази Светлина ще пропъди, ще разкъса мрака на заблудата. И тогава …пред голямата Светлина на Ангела от Откр.18 гл… небето ще се свие като свитък, всичко старо, което е било като покров над Земята, ще се прибере като книга (Откр.6:14), в която има учения ненужни, излишни заблуди.
Но ще се яви ново небе (Исая 65:17) – ново учение. Това са решенията на Съда велик, изявени чрез Гласа Божий“ (Откр.18:4 – Спасителната и запечатваща Съдебна вест).
Освен това е изявено: „Всичко старо ще премине (досегашното плътско символично служение – Исая. 65:22 „… И избраните Ми ще видят да овехтее дялото на ръцете им.“) …решена е тяхната съдба и участ, пред Небето те – вече не съществуват – те са завинаги осъдени!
Закономерно след явяването на реалната Същина – Новото небе – Спасителната и запечатваща Съдебна вест (коята действа според Зах.4:6 „Не чрез сила ни чрез крепост /плътска/, но чрез Духа Ми“ и въвежда в запечатване в изкупление за живот вечен приживе), отпадат символите и плътските дела. Защото отмина тяхното благодатно време за осигуряване на бъдещо спасение чрез Съд на небе. При това те нито са имали и още по-малко могат да имат сега сила и власт да въвеждат в спасение на Земя (1 Кор. 13:9-10).
Възможността за въвеждане в спасение от Святия Дух приживе само при призоваване на името Господне като духовно дело на вяра и надежда в спасителната любов Божия (без плътски дела на спасяващия се и без плътски дела на свещенодееца – Рим.10:8-13; Зах.4:6; която действа дори до последния миг на земния живот) ни е засвидетелствувана от Христа с изявените слова в предсмъртния час на единия от разпнатите наедно снего на Голгота разбойници (закононарушители!): Лука 23:43 „Истина ти казвам: Днес ще бъдеш с мене в рай.“ Което значи, че и на съд няма да дойде, но преминал е от смъртта в живота.
Това открива безграничната Божия любов към човека на греха, благодарение на която става възможно масовото опасение на хората, особено при бедствени ситуации, даже и на невярващите до този критичен момент хора, стига в последния миг от живота си да почувстват своята безпомощност, нищожност и греховност и искрено да призоват (дори мислено) името Господне. Подобно свидетелство дава и nророк Исая 45:22: „Към мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища; защото аз съм Бог и няма друг.“!
А другият разбойник посочи съдбата на безбожниците, които няма да призоват името Господне и няма да се възползват от даром предлаганото им (по Божията благодат) спасение.
Всичко казано дотук обезсмисля борбата между различните християнски църкви и духовни общества за приоритет в спасението, защото (Пс.3:8) „От Господа е спасението“, а не от човека и защото Гласът от небе е изявил следното решение не Небесния Съд:
П.9/Т.З/с.3 „Съдът заличава по съдби всички църковни оформления… Оправданите нямат различия във вероизповедание (Мал.2:10 – „Не е ли един Отецът на всички нас?..Не създаде ли нас един Бог?“), а чрез Христа те са примирени в една всемирна църковна съдба – един народ Божий (Йоан 1:13‘‘които не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха“), включващ всички народи и племена, езици и колена, покровителствувани от една Всемирна вест църковна на благословения“ – Благата съдебна вест, която представлява „Покров на Всевишния“. (Пс.91:1-10).
Обсъжданата по-горе спасителна вяра, въвеждаща в спасение само чрез призоваване на името Господне, не се отнася за свещенодейците – за тяхното спасение тя не е достатъчна. За тях се отнасят Пророческите слова в Исая 58:12 „И от тебе родените (духовно –I Кор.4:15) ще съградят вехтите запустения“. Но това не може да се осъществи, ако те не покажат и дела на вяра при свещенослужението по подобие на Авраама, чрез когото се роди синът на обещанието и въпреки това от него се изиска свещенодейно дело на вяра трябваше да изпълни Божията воля и да го принесе в жертва (Яков 2:14-26; Евр. 11:2-12). Става дума за изискване дела на вяра в свещенослужението, което в Новозаветно време трябва да бъде (Йоан 4:23) „… с Дух и Истина; защото Отец таквиз иска поклонниците си.“; Мал.2:7 „Понеже устните на свещеника трябва да пазят знание и от устата му да поискат закон; Защото той е посланик на Господа Саваота“ – Зах.12:8 като ангел Господен. И той като пастир на стадото, носи отговорност за спасението на душите на вярващите (Йерем.23:1-3). Затова е изявено: Матея 7:19 „“сяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и в огън се хвърля.“ – Йоан 15:5-6!
Че за свещенодейците не се отнасят Словата в Деян 2:21 „и ще бъде, че всеки който призове името Господне, спасен ще бъде“, ни е засвидетелствувано от Христа със Словата: Матея – 7:21 „Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи!(т.е. призовава името Господне!), ще влезе в царството небесно, но който прави волята на Отца Моего, Който е на небеса.“
А волята на Отца към свещенослужителите ни е изявена също от Христа в Йоан 4:24 Бог е Дух и които му се кланят, с дух и истина трябва да му се кланят.“ Неизпълнението на волята Божия е закононарушение, грях и води в осъждение свещенослужителя (Матея 7:23), ако не се смири и покори пред Божия повеля за духовен изход от заблудата (Откр.18:4) да се върне от пътя на неправдата – (Евр.3:13) „докле се зове „Днес“!(Йерем.15:19).
Независимо обаче, че са дадени горните предупредителни слова, е предречено, че всички ще съгрешат: Рим.3:12,23 „(12) Всички се уклониха, купно непотребни станаха… (23) Понеже всички съгрешиха и лишиха се от славата Божия“, т.е. да бъдат като ангел Господен. След като е пророкувано, то също е в изпълнение на Божия спасителен план и това ни е засвидетелствувано от ап. Павел (Рим. 11:32) „Защото Бог затвори всичките в непокорство, та всичките да помилва!“
Помилването се реализира след приключване на Небесния съдебен процес. Поради това сега (когато Съдът на небе вече е приключил) зовът за завръщане от пътя на неправдата – духовните заблуди при свещенослужението е зов на милост и любов и се отнася до всички свещенодейци, като по този начин по Плана за спасение им се предоставя възможността да покажат чрез смирение дела на вяра към Божиите слова: Откр.22:12 „И, ето ида скоро и Моята заплата е с Мене да въздам всекиму според каквито ще бъдат делата му“ – виж Откр.21:7-8; Йерем.3:12!
Целта на този зов е свещенодейците да познаят духовното си падение и да покажат дела на смирение и вяра пред Твореца си в изпълнението на Плана Му за спасение, изявен чрез Словата в Рим.11:32 „защото Бог затвори всичките в непокорство, та всичките да помилва“ и в I Кор:1:29 „да не се похвали пред него ни една плът,“ Пс.51:16-17 „(16) Защото не щеш жертва, а аз щях да принеса: всесъжения не Ти са угодни. (17) Жертви на Бога са дух съкрушен: сърце съкрушено и смирено, Боже, ти не ще да презреш.“ В настоящия момент от Спасителния план (след приключване на Съда велик на небе), се отнасят Пророческите, слова в Откр.18:4; „И чух друг глас от небето на Дух Святи, който казваше: Излезте из нея, люде мои, да не станете участници на греховете й и да не приемете от язвите й.“ Това е зов към свещенодейците за изход от духовната заблуда на Вавилон, към който са причислени ивсички отхвърлени от Съда велик на небе християнски църквии духовни християнски общества (вкл. и Лаодикия), понеже и за тях се отнасят Словата (Рим.3:12) „Всички се уклониха, купно непотребни станаха…. (след като е изявено че) …няма (праведен) ни един.“
Божията цел е, след като бъдат озарени първи със спасителната и запечатваща Съдебна вест (Откр. 18:1), свещенодейците да покажат дела на вяра спрямо Гласа от небе, който ги зове за изход от неправдата, която ги осъжда, за да бъдат въведени от Святия Дух в съдебно решената съдба за изкупление в живот вечен като „Народ свет, Изкупени Господни“ (Исая 62:12) и в изпълнение на Пророческите слова в Исая 35:8,10 ‘‘И там ще бъде друм и път, и ще се наименува път свет; нечистий няма да мине през него, но ще бъде за тях. ….(10) И Изкупените Господни ще се върнат и ще дойдат с възклицание в Сион. Чак след това ще могат да навлязат в съдебно реформираното служение е Дух и Истина като (I Петр.2:9) „царско свещенство, народ свят, люде, които Бог придоби, за да възвестите добродетелите на Тогова, Който ви призва от тъмнината в чудната Своя светлина“ – Съдебната вест, въвеждаща съдебно оправданите съдби (останалите вярващи хора!) в изкупление за вечния живот!
Еклезиологически възгледи
В Деяния на Апостолите е казано (17:24): „Бог, който е сътворил света и всичко що е в него, Той, като е Господ на небето и Земята, не живее в храмове от ръка направени.“
Затова Христовата Новозаветна църква се изгражда духовно чрез Святия Дух, който вгражда в нея повярвалите християни (Рим. 12:4-5), чиито тела се явяват неръкотворен храм – дом Божий, в който обитава Духът Божий сред Земя – 1 Кор.3:16 “Не знаете ли, че сте храм Божий и Дух Божий живее във вас?“; Ефес.2:20-22,“(20) Понеже бидохте съзидани на основанието, на апостолите и пророците, като е краеъгълен камик сам си Исус Христос, (21) на Когото всичкото здание сглобявано расте за храм свет Господу; (22) на Когото и вие наедно се зиждате за жилище Божие, чрез Духа.“
Христа сам ни е засвидетелствувал, че Той е крайъгълния камък, на който ще се съзида Неговата църква (Матея 16:18). А ап. Павел изявява: (I Кор.3:9-10) „(9) Защото ние (апостолите) сме съработници на Бога; а вие сте нива Божия,Божие здание. (10) Аз, според дадената ми от Бога благодат, като изкусен домозидател основание положих; а друг на него зиде. Но всеки да гледа как зиде на него.“
Тайнства
Бракът – женитбата – увенчанието
Бракът (женитбата; увенчанието) крие в себе си свидетелствено значение за Спасителния Божий план, поради това че Адам – мъжът сочи на Христа, а Ева – жената сочи на църквата Христова, неговата невяста – Исая 54:5 „Защото съпругът, твой е Творецът ти.“ В този смисъл са словата на ап. Павел в Ефес.5:22,25,31-32 „(22) жени покорявайте се на своите си мъже, както на Господа…(25) Мъже любете жени те си както и Христос възлюби църквата и предаде себе си за нея… (31) Заради това ще остави человек баща си и майка си и ще се прилепи при жена си и ще бъдат двамата една плът. (32) Тая тайна е голяма, но аз говоря за Христа и за църквата.“ По време на Съда на небе (т.н. сватба На Агнето – Отк. 19:9) става реалното увенчание на Христа като Господ на Господарите и Цар на Царете с Невястата – Светия град Ерусалим новия (Откр.19:7-9; 21:2) – Всемирната изкупена Христова църква, а чрез нея Той се увенчава и с изкупената нова планета Земя заедно с нейната флора, фауна и човек! 2 Кор.5:17 „За то, ако е някой в Христа (ребро Адамово, възвърнало се в него – „ще бъдат двамата една плът“) той е създание ново; вехтото премина, ето, всичко стана ново.“
Забел. Допълнителна виделина по този въпрос може да се прочете в книгата „СВАТБА“, издадена през 1995 г., дарена в повечето библиотеки в София и страната.
Водното и огнено кръщение
Знамението при преминаването през Йорданската река пред Йерихон (Ис.Нав.З:17)
(П.65/с.41) „показа съдбата на новозаветното служение, когато на Йордан щеше да се яви водното кръщение – водата… – (Матея 3:5-6,13-17); след победата при изхода, от Йордан, Всевишният Бог, чрез Исус Навина – Своя раб, обряза в Завет всички млади (Ис.Нав.5:2), защото сянковото обрезание посочи на новозаветното духовно обрезание.“ (Кол.2:11). (След водния завет).
На Голгота от ребрата на Христа, изтече вода и кръв (Йоан 19:34). Това посочи, че Христовата църква – „неговото ребро“ (Ева“ -: Бит.2:22) ще приеме по Плана на спасение водното и духовно кръщение със Святия Дух чрез вяра в сърце. (Деян. 2:2-4,38; 8:15 – 17)
Г.Н „Водата сочи на благодатта Божия за спасение чрез вярата в Христа“ (т.е. на „водата на живота“), а „кръвта на живота“ е изкупната цена за вечния живот на човека от греха, което изкупление се осъществява по време на Съда на правда на небе (Рим.3:23-26).
Творческата сила и Мощ на Святата Троица се изявява сред Земя чрез Святия Дух (виж Битие 1:2; 3ax.4:6), Който действа в удостоение на различни чинове (Числа 11:17; I Царе 10:6; Лука 1:19: Дан 8:16; I Петр.1:2; Йоан 15:26; 16:13; I Кор. 12:7-13).
Святия Дух като Трети Лик на Святата Троица „се явява за първи път в действие в телесен образ на гълъб над Христа (Матея 3:16) и го подвижи в действие на знамения и чудеса след Водния завет на мир с Бога в Йордан, кръстен от Йоан Кръстител.“ (П.65/с.10); Матея 12:28 „Но ако аз чрез Духа Божия, изгонвам бесовете, то е настигнало на вас царството Божие.“
Преди Христовата жертва и събитията на Петдесятница, Святия Дух проявяваше Своето „действие на знамения и чудеса след Водния завет“ и чрез апостолите: Марка 6;7 „И призва дванадесетте и начна да ги изпраща по двама по двама; и даваше им власт над нечистите духове.“
За пръв път Святия Дух се изявява в новозаветното огнено кръщение с белега – незнайния език на Голгота чрез Христа:
П.37/с.12 „В огнената агония на Голгота в устата на Исуса Христа се яви езикът незнаен за вси, които го гледаха и чуха („Или, Или, лама савахтани?’)… Това е белегът на Дух Святи… на духовно обрезание на Юда, сред цялата Земя, който се явява под огнената диря на Дух Святи.“
П.65/с.10 „А над апостолите се изля (в кръщение с огъня от небето – Дух Святи във видим образ на огнени езици) със сила масово, в деня на Петдесятница, за да ги приготви и употреби в полагане основите на Новоерната Христова църква“ (Деян.2:2-4), след което дарът на Святия Дух започна да се излива и обрязва в духовно новозаветно юдейство, както на обрязаните по плът юдей, така и на езичниците. (Деян10:44-46; I Кор.14:22; Рим. 2:29).
Въз основа на изложеното дотук и по-долу, ние приемаме и признаваме както ВОДНОТО КРЪЩЕНИЕ, така и КРЪЩЕНИЕТО СЪС СВЯТИЯ ДУХ, тъй като те са Божие дело в новозаветното служение и съдържат в себе си съществени символи и свидетелства, свързани с Божия Спасителен план.
Приемаме ВОДНОТО КРЪЩЕНИЕ като доброволно човешко ДЕЛО НА ВЯРА, предшествано от познанието, че Бог е любов и че тази любов е изразена в Христовата себежертва (I Йоан.4:9-10; Деян.8:36; 19:4-5). „Понеже не е проводил Бог Сина Си на света да съди света, но за да бъде спасен светът чрез Него“ (Йоан 3:17). Познанието на това благоволение Божие към човека на греха води търсещия спасение до смирение и покаяние (Рим.2:4) за прощение на греховете след осъзнаване на собствената му греховност (Марка 1:4; Деян.2:38) поради неизпълнение на Закона на любовта (Матея 22:37-40; Рим.7:7).
Водното кръщение дава надежда за прощение и спасение (Деян. 3:19; Марка 16:16; 1 Петр. 3:21; Рим. 10:9) и предшества духовното кръщение със Святия Дух, което е Божие дело, като ответ на небе към покаялия се грешник (Деян.2:38; 8:15-17; 19:2-6).
Но покаянието, подобно на вярата, трябва да бъде съпроводено с дела, т.е. то води до промяна в начина на мисленето и поведението или до новорождение, за което говори ап. Павел (Ефес.4:22-32)в изпълнение на Закона чрез любовта – Йоан13:34.
Новорождението е плод на съвместното действие на искрено покаялия се човек и на Святия Дух, който внедрява в него Моралния закон от десет Божии заповеди, според Словото в Йерем.31:31,33 „(31) Ето, идват дни, говори Господ и ще направя с дома Израилев и с дома Юдин Завет нов… (33) …Ще положа Закона Си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им!; II Кор.З:3 „И явявате се, че сте писмо Христово, станало чрез нашето служение, написано не с мастило, но с Духа на Бога живаго, не на плочи каменни, но на плочи плътни на сърцето“.
Всички тези библейски свидетелства показват ясно, че купелното кръщение на новородените деца не е реално водно кръщение в покаяние, не само защото не се извършва в течаща вода, но и поради това, че те нямат нито съзнание за греховност, нито могат да се покаят! Но безграничната милост Божия към човека на греха се изяви по време на Съда на правдана небе, когато бе обезвредена и тази измама, в която Сатана въведе свещенослужителите сред Земя.
Във връзка с това от Отца бяха изявени следните Слова чрез Гласа, от небе (Откр.18:14):
П.12/с.38 „…всички ония купели, в които са кръщавали децата – омаловажавам купела, отхвърлям го и днес в река го внемявам… Днес Аз, Всемогъщ Вседържител на всемирни вселенни съдби, обезвредих купелното кръщение, възвисих речното, прострях пътя на Правда.“ ,
(2) Приемаме огненото КРЪЩЕНИЕ СЪС СВЯТИЯ ДУХ (Деян.2:2-4; 8:16-17; 10:44-46; 19:6) като новозаветно неръкотворно обрезание на човешкото сърце, оформящо духовния олтар на служение в скинията неръкотворна на новозаветните духовни юдеи – Второз.30:6 „И ще обрече Господ Бог твой сърцето ти и сърцето на семето ти, за да обичаш Господа Бога твоего от всичкото си сърце и от всичката си душа, за да бъдеш жив.“ Т.е. като изпълняваш Закона чрез любовта! (Матея 22:37- 40).
В Старозаветно време ръкотворното плътско обрезание бе белег на Завета (Бит. 17:10-11) и печат на Правда чрез вярата (Рим.4:6). То посочи на новозаветното неръкотворно обрезание, което се явява като печат на Правда чрез вяра и е белег на Новия завет: Йерем.31:31 „Ето идат дни, говори Господ и ще направя с дома Израилев и с дома Юдин Завет нов…, Езек.36:25-27 „(25) И ще поръся върху вас чиста вода (водното кръщение) и ще се очистите… (26) и ще ви дам ново сърце, и нов Дух ще вложа вътре във вас… (духовното кръщение!); (27) И ще вложа вътре във вас Духа Си (Святия, Дух като Трети Лик!) и ще ви направя да ходите с повеленията Ми…“; Рим.2:28-29 „(28) Защото не е юдеин този, който е наяве такъв, нито е обрязване, което е наяве в плътта; (29) но юдеин е този, който е вътрешно юдеин и обрязване е това, което е в сърцето, по дух…“.
Святия Дух в Новозаветно време изпълнява свещенодейната служба, на която посочи в Старозаветно време свещенослужението в Светая, където свещеникът свещенодействаше ежедневно с внасяне, на жертвена кръв за опрощение на греха очистение на човека след покаяние (Левит 4:6).
Обрезанието в Новозаветно време се извършва от Святия Дух чрез призоваване на Христовата кръв и се явява като новозаветен (Рим.4:11) „…печат на правда чрез вярата“ за бъдещо изкупление за вечния живот по време на Небесния съд. За тяхната функция и взаимодействие ни свидетелстват както Библейски слова, така и изявените Божии Слова чрез Гласа от небе. Тези Слова доизясняват ролята на Христовата кръв, която след Христовото възкресение остава да воюва духовно сред Земя като „Кръвен войн“ в Първосвещения чин на Христа (виж по-долу – причастие). Тя в единодействие със Святия Дух извършва акта на обрезанието, а след това Святия Дух чрез нея извършва очистението на неръкотворния храм и на олтаря в човешкото сърце. А обрязаният духовен юдеин вика за избавление и вечно спасение чрез новия език.
П.50/с.30 „Христовата жертвена кръв… остана да воюва в Правда… като „Кръвен Войн“ (П.1/с.10) „в чин на Обрезател, Очистител, Изкусител, цената, която изкупва вината.) …Нейното Спасително дяло се увенчава и увековечава в сила и Мощ като дяло на Петдесятница и в единство с излетия Дух Святи, поемат път в чин „Утешител“ сред планета Земя… Те, Дух Святи в единодействие с Кръвния Войн Христов в чин „Обрезатели“ (Матея 3:11: Деян.19:6:) щяха да продължат действието си в целия Нов завет, за да се явят в Скончание сред Съда великй.‘‘, П.1/с.10 „Дух Святи, в единство с чина „Първосвещен“ – Кръвта на Завета нов, пролята на Голгота, обрязваше (Кол.2:11) и очистваше сърдечния храм и го запечатваше за деня на Съда велик, а обрезанието въвеждаше съсъда в духовно юдейство (за употребление)“ – Рим. 2:28-29: П.50/с.32 „Така кръвта Христова в единодействие с Дух Святи обрязваше духовния храм, а кръвта очистваше натрупания грях и приготвяше олтаря духовен за служение“ и запечатваха за (Рим.8:23) „усиновлението, сиреч изкуплението‘‘ по време чна Съда на правда на небе – Ефес.1:13-14; 4:30.
Външната изява на духовното обрезание е незнайният език –
П.6З/с.23 „белег заветен на Втория завет с Бога‘‘, I Кор.14:22 .“езиците са белег не за тези, крито вярват, но за тези, които не вярват“. Той се яви на Апостолската петдесятница (Деян.2:4) – “ И изпълниха се всички с Духа Светаго и начнаха да говорят чужди езици, както Духът им даваше да говорят“ в изпълнение на Христовите Слова в Марка 16:17 „И тези, които повярват, ще им последват тия знамения… нови езици ще говорят.“
За „новия език“ като знак за осъщестяване на духовното обрезание е изявена следната виделина чрез Гласа от небе:
П.53/с.23 „Христовата кръв …се призоваваше от земния човек – грешник за милост и опрощение. Чрез действието на Святия Дух тя реално минава през устата на човека и обрязва езика като втори орган (духовния, след плътския) на свидетелствена съдба – (слово за духовно новорождение; – 1 Кор.4:15 „…понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието“, след което влизаше в сърдечния олтар, за да го очисти и приготви за свещено служение чрез силата на Святия Дух, който при преминаване оставя огнената диря на говор на небесен незнаен език (Деян.2:4; 10:45-46; Марка 16:16-17, като белег на кръщение духовно за невярващите.“ (I Кор. 14:22).
„Явяваше се неръкотворният земен олтар – човек, като съсъд на Святия Божи Дух, като жива говореща кръв чрез устата на осенения от Дух Святи човек – духовно обрязан олтар („Авеловия олтар“), получил в знак на кръщение знамението на незнайния език (Марка 16:16) откъдето и вика …за избавление и вечно спасение… към Бога и Бог чуваше и приемаше й гласа.“
I Кор.14:2 „Защото който говори език незнаен, не говори на человеци, но Богу; защото никой му не проумява, но духом тайни говори“ – „вика за избавление и вечно спасение“!
Защото по подобие на Авеловота кръв (за която е казано в Бит.4:10 „Гласът на братовата ти кръв вика към мене от земята“), така и пролятата кръв Христова „вика за избавление и вечно спасение към Бога“ от устните на духовно обрязаните юдеи и „Бог чуваше и приемаше Гласа й“ (П.53/с.23).
П.43/с.5 „След кръщението земният неръкотворен храм на Святия Дух (в човека) навлиза в служение на „Светая“ чрез молитвеното служение, което се води всекидневно“ („За единично опрощение“ лично на покаялия се). Святия Дух е отнасял греховете на каещия се грешник в небесната „Светая“ – Христа, Който като Ходатай е поемал върху Себе Си всички тези грехове до деня на Съда, когато влиза в Съдебната тронна зала – „Светая Светих.“
Г.Н. „Й тъй човешкото сърце стана скиния неръкотворна чрез пролятата Христова кръв и сега измитото в кръвта Христова сърце е скиния подвижна, неръкотворна на Земя и служи чрез Дух и Истина на всяко време и всяко място, било по море или суша, ден и нощ, то във всяко време вдига ръце към небето в свято служение.“ Понеже Бог „неживее в храмове от ръка направени“ – Деян.17:24!
Така (П.9/с.5) „Дух Святи… е влизал за очистване храма сърдечен, в огнено кръщение и го е запечатвал за деня на Съда велик, като го е приготвил за едно могъщо духовно служение наДух Святи, което се води по време на Съда валик. “ – Ефес.1:13-14; 4:30!
Следователно говоренето на неразбираемия език не е знак за оправдание, нито за изкупление и не е гаранция за реализирано спасение, както смятат петдесятните духовни общества, защото всичко това се осъществява чак по време на Съда на небе.
Духовното обрезание е задължително изискване от Бога „…за употребление като свещенодеен олтар – оформяне на духовни юдеи“ (П.26/с.5) в служението им с Дух и Истина
А за спасяемата душа духовното обрезание не е задължително. Тя се спасява по Божия милост – по благодат, чрез духовните дела на своята вяра (Ефес.2:8), при ходатайственото действие, на Святия Дух (Зах.4:6) и приетата от Небесния съд изкупна цена на Христовата кръв. Рим.3:30: „Понеже един е Бог, който ще оправдае обрязването от вярата и необрязването чрез вярата.“
За това на Авраама, като отец на спасяващите се чрез вярата, вярата му се вмени за правда преди да бъде обрязан. За (Рим.4:11-12) „(11) …да бъде той отец на всички вярващи, когато са в необрезание, за да се вмени правдата и на тях. (12) …и на тези, които ходят в стъпките на вярата на отца нашего Авраама когато бе в необрезание.“
От друга страна изявата на белега на кръщението със Святия Дух не е гаранция, че си духовен юдеин в употребление от Бога, защото ясно е казано, че (Езек.ЗЗ:1З) „Когато река на праведния, че непременно ще живее и той, уповаващ на правдата си, направи неправда, всичката му правда няма да се помене; и в неправдата си, която е направил, в нея ще умре.“ Тогава белегът на обрезанието на „духовния юдеин незнайния език остава като белег на кръщение, но не и на изпълнение със Святия Дух I Кор.13:.1 „…мед, що звънти и кимвал, що дрънка“ (Виж и в Матея 7:22-23).
Символът на Новозаветното служение – причастието
(I) Хлябът на причастието като символ сочи на приемането с вяра на (Ефес.1:13) „Словото на истината, сиреч, благовествуването на нашето спасение“ чрез вярата в изкупителната жертва на Христа – Евангелската вест като пролетно одъждение, чрез което човек получава познание за бъдещето спасение по време на Съда на правда на небе (Рим.3:21-26).
А след приключване на този Съд хлябът на причастието сочи на приемането с вяра на Съдебните слова за вече съдебно решените съдби за спасение (Откр. 19:11-13) – „Словото на истината, сиреч, благовествуването на нашето спасение“ като „Есенно одъждение“ – „Вода на живота“ (Откр.22:1); Г.Н. „Живи огнени Слова от престола на Отца“, чрез които ще се просвети цялата Земя (Откр: 18:1).
Йоан 1:14 „Словото стана плът и се всели между нас.“ (6:35, 47, 51) „(35) А Исус им рече: Аз съм хляба (Словото) на живота… (47) Истина, истина ви казвам: Който вярва в Мене, има живот вечен. (51) Аз съм живият хляб (Слово – манна небесна), слезналият от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее във веки и хлябът който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света.“
(II) Христа ясно ни е изявил в Матея 26:28 какво е символичното значение и на виното в причастието – „това е Моята кръв на новия завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете.“ Пролятата Христова кръв остана да действа чрез символа на Новия завет – причастието като Кръвен Войн сред Земя.В него Сатана не можа да вмъкне заблуда, лъжа или измама и остана в оригиналния си вид да действа и досега.
Освен символичното значение на хляба и виното при причастието, Тайната вечеря посочи, като Новозаветна сянка, на бъдеща реална Съдебна същина: от една страна на Небесния съдебен процес – „вечерята на сватбата на Агнето“ – (Откр.19:9), и от друга – на следсватбената царска трапеза. (Лука12:36), времето след приключване на Небесния съдебен процес, когато Христа вече не е Ходатай; а е възцарен като Цар на Царете и Господ на Господарите (Откр. 19:16),когато приживе се осъществява изкуплението на последниячовешки род.
За времето на вечерята на сватбата на Агнето се отнасят Христовите слова в Матея 26:29: „И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато го пия нов с вас в Царството на Отца Моего.“ Това царство на Отца не е на Земята, а е горе на небе! Новото вино е цената на кръвта Христова след нейното утвърждаване и приемане от Съда велик като изкупна цена; пиенето му става духовно на небе, при затръбяването на Седмия ангел (Откр.11:15-18). За това време се отнасят Словата: (Евр.12:22-24) „(22) пристъпихте… (23) …при Бога съдника на всичките…(24) и при Исуса Ходатая на Новия завет и при кръвта на поръсването, която говори по-добре от Авеловата.“
При изпълнението на тази съдба бяха изявени следните Слова:
Г.Н. „О, вечерню тайна! Днес ти си реално възстановена В съдба… сока си на лозата, с вас го пия в съдба реално и на небеса.’) „Днес, в новозаветния – новоерен храм се въведе реално кръвта на изкупление като реален свещен Войн, който е воювал в Новоерността като сещен символ на Завета нов, в храмово служеше, в чин ,,Причастие“, приемано с вяра от душата човешка.
Следователно приемането на причастието бе плътско свещенодейно дело на вяра,при което човек чрез символи засвидетелстваше своята вяра, че ще има дял в бъдещо спасение по време на Съда чрез вярата в (1) Христа и в (2) Словото Божие:
(1) вярата в кръвната жертва Христова, (символично представена от виното в причастието), която ще бъде призната от Съда като цена за изкуплението му от робството на греха и смъртта и
(2) вярата му в словото Божие (символично представено от хляба в причастието) – Словото на обещание (Евангелската вест) и в бъдещите слова по време на Съда пред Закона на правда – Спасителната Съдебна вест, въвеждаща в запечатване в изкупление за живот вечен оправданите от Съда хора чрез вярата.
П.3/с.18 „Хлябът, на предложението на трапезата сочеше на символа на новозаветното изпълнение – трапезата на причастието, хляба, тялото Христово, разломено за човешкия род, което се предложи в изпълнение на жертвената Му служба. А сменяването му в седмия ден (Левит 21:8) сочеше на това, че в Седмия църковен период ше се поднови, допълни с нова (съдебна), светлина новозаветното служение!“
Г.Н. „И от днес за съдба дръжте неразривно сред църквата Моя тялото и кръвта (хляба и виното) на изпълнение на съдбите като цена във Вест на изкупление сред Земя… чрез виното на лозата и чрез хляба на живота – Слово Светлина, имай общение ти и задръж ги до деня, когато ще го пиеш в небеса. Амин!“
(2). Тайната вечеря посочи и на духовната следсватбена царска вечеря (Лука 12:36), когато яденето на хляба на живота и пиенето на виното – кръвта като изкупна цена, става духовно – чрез приемане с вяра на Спасителната съдебна вест, въвеждаща приживе в спасение и запечатване в изкупление за вечен живот. Това е времето след приключване на Небесния съдебен процес. Христа вече не е Ходатай, приел е Съдебния акт на оправдание от Съда велик и сяда отдясно на Отца като „Цар на Царете и Господ на Господарите“ „(Отк.19:16 ). Тогава навлизат в изпълнение съдебно решените съдби за реално изкупление на последния човешки род приживе на Земята.
П.43/С.27 ,,Благодатното време на платформената Вест отмина с явлението на Съда велик и днес тя беше представена пред Върховния съд на правда за разрешение… С това се приключваше времето на нейната функция – приключва се благодатното й време на служение – да предлага сред света земен изкупителната цена на кръвта като символ на Завета нов – причастието, сочещ деня на изкуплението.“
Това изкупление вече се осъществява реално и приживе чрез приемане с вяра на Словото за съдебно решените съдби за изкупление чрез вяра в признатата от Съда Христова кръв като изкупна цена (това, на което посочиха символично хлябът и виното) – Пс. 107:20 „Провожда Словото си и ги изцелява, отървава ги от тлението им“.Това се реализира чрез Спасителната съдебна вест (Исая 30:26; Откр.18:1; Откр. 19:11-13), която въвежда приживе в спасение и запечатва в изкупление за вечен живот чрез вярата. Откр.22:17. „Й Духът (чрез Гласа от небе Откр. 18:4) и Невестата(„Народ свят, Изкупени Господни“ – Откр.18:1) казват: Ела; и който чуе нека рече: Ела; и който е жаден, нека дойде и който иска, нека вземе даром водата на живота.“ В изпълнение на Пророческите слова в Исая 51:16 „И турих словата си в устата ти…за да утвърдя небесата и основа Земята.“
За настоящето време се отнасят Христовите слова в Лука 22:28-30 „(28) А вие сте онези, които устояхте с Мене наедно в Моите напасти. (29) Затова Аз вам завещавам царство, както Отец Ми завеща на Мене (Откр.5:10) ,(30) за да ядете и да пиете на трапезата Ми в царството Мое…“
Тук става дума вече не „…когато го пия нов с вас в Царството на Отца Моего“ (Матея; 26:29) по време на Съда на небето („Вечерята на Сватбата на Агнето“), а „(30)…да ядете и да пиете на трапезата Ми в царството Мое“ – времето след приключване на Съда „, когато Христа вече е възцарен и царството Му е на Земята, и е настъпил моментът за навлизане в изпълнение на Съдебно решените съдби за последния жив човешки род!
П.43/с.32 „В тоз миг на върховна съдба горе в небето, за долу на Земята, сред Великия Съд на правда се решават църковните съдби в служение (за времето след приключване на Съда!): В тоз върховен миг, Аз, Всемогъщ Вседържител на всемирни съдби, Законодател и Съдия, чрез Съда велик , пред Върховния съдебен Лик издигам Глас: „О, Църкво Мояг променям ти служението след приноса за очистение за грях (чрез кръвта Христова, пред Съда велик на небеса) и ти отменям Веч символичния, принос на причастието. (Което сочеше на това приношение за очистение и изкупление от греха.) Защото, днес пред Съда велик на правда в небето Аз, Всемогъщ Вседържител, Законодател и Съдия, те очистям, очистям, и освобождавам, и те натоварвам с реални съдби.‘‘
Г.Н. „Причастието днес се явявд чрез Вестта в реален изкуп за всички, които с вяра я приемат.‘‘, Г.Н. „Защото Земя, човечеството, няма вече Ходатай на небе пред Бог и Съда. Всичко е свършено горе в небе.“
Затова сега (Г.Н.) „Вестта е тази, която има власт да запечатва – приема под Отцувия покров всяка душа, която чрез вяра е приела. Затуй който приеме Вестта (а не както бе досега – който приема причастието, което като символ сочеше на Вестта), приема спасение, което носи Вестта изкупваща, запечатваща съдбите земни.
Защото Вестта е Съдебна везна небесна над Земята (Урим и Тумим, изпълняваща Съд на правда приживе на последния човешки род, живеещ непосредствено преди Христовото пришествие) като спасителна заря в тъмна нощ за човешката душа.“
За нея се отнасят Пророческите слова: Исая. 60:1,3 „(1) Стани и свети, защото светлината ти дойде…(3) И народите ще дойдат в светлината ти.“; (65:22) „…И избраните Ми ще видят да овехтее дялото на ръцете им.“; (I Кор.13:9-10,8) „(9) Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; (10) но когато дойде съвършеното, тогаз това което е от части ще се прекрати. (8)…пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знамение лие, ще изчезне;“.
Исая 24:23 „Тогаз Луната ще се постиди и Слънцето ще се засрами… (новозаветните светила, извършващи свещено служение чрез досегашната Новозаветна духовна виделина и плътски символи сред Земята. За досегашната Новозаветна виделина се отнасят Словата в Исая 34:4 „И небесата ще сесвият като свитък“), …когато Господ на силите се възцари в гopaтa Сион и в Ерусалим (духовния Сион и Ерусалим всред Всемирната изкупена Христова църква) и се прослави пред старейшините си.“ – Исая 2:2-4 „(2) В последните дни гората на дома Господен ще се утвърди на върха на горите и ще се възвисинад хълмовете… (останалите духовни черкви и общества) (3) И много племена ще отидат и ще рекат: дойдете да възлезем на гората Господня, в дома на Бога Яковова; И ще ни научи на пътищата си и ще ходим в стъпките му; Защото от Сион ще излезе закон и Слово Господне (Слово съдебно) от Ерусалим (Новий – изкупената Христова църква) (4) И ще съди помежду народите“ – чрез Съдебната вест!
Божията благодат и човешката свобода
Божията благодат се изразява в любовта и благоволението на Твореца към подвластния на греха човек. Тъкмо любовта и благоволението Божие са в основата на Спасителния план, който осигурява на човека спасение не по заслуги – не от делата на Закона, а по благодат чрез жертвата Христова и Правдата Божия за спасение чрез вяра по време на Съда на правда на небе.
Йоан 1:17 „Защото Законът чрез Мойсея биде даден, а благодатта и истината чрез Исуса Христа биде.“; Йоан .3:16- 17 .(16) Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего, Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен. (17) Понеже не е проводия Бог Сина Си на света да съди света, но да бъде спасен света чрез Него.“; 1 Йоан.4:10 „В това е любовта, не че ние сме Бога възлюбили, но че Той възлюби нас и проводи Сина Своего умилостивение за нашите грехове.“
Свободата на човека се реализира чрез предоставената му свише възможност за свободен избор – всеки самрешава дали да се възползва от даром предлаганото му по Божията благодат спасение чрез вярата или не.
Всъщност въпросът е за какво човек ще реши да използва внедрения в него дар на вяра – за спасение или за осъждение. Съвършено ясно е, че само вярата в Бога е спасителна. А вярата на човека в самия себе си, отричането наТвореца и упованието на духа на злото – Сатана водят неизбежо в осъждение.
Дълбоко погрешно е тълкуванието, че свободата, в която Христа ни въведе, се отнася за плътта – свобода на човека да греши, след като е повярвал в Христа, тъй като не е вече под Закона, а под благодатта.
Този проблем недвусмислено е рещен от апостолите: Рим.6:11,14-15 „(11) Така и вие считайте себе си, че сте мъртви към греха, а живи към Бога чрез Христа… (14) Защото грехът няма да ви обладае, понеже не сте под Закон, но под благодат. (15) А що от това? Да съгрешим ли, защото не сме под Закон, но под благодатта? (отговорът е категоричен:) да не бъде!“; Гал.5:1,13 „(1) Стойте прочее постоянни в свободата, с която ни Христос освободи и не се подлагайте пак под иго на рабство… (13) Защото вие, братие, на свобода бяхте призвани; само не употребявайте свободата за причина на плътта…
Учение за безсмъртието на човешката душа
Човешкият дух е нетленната съставна част на човека като жива душа. (Известно е, че живата душа се състои от тленна плът – материя – пръст из Земята и нетленен дух – дихание на живот (Бит.2:7) – „духът на жизненото дихание“ П.72/с.4,9). Той се внедрява от Бога при раждането на човека и се връща отново при Бога след смъртта на човека –Екл.12:7. Понеже за разлика от плътта, човешкият дух е в нетленна съдба, той не загива след смъртта на човешката плът, а се прибира в тайна Божия в спящо състояние, без каквато и да е връзка с живота на Земята (Екл.9:5; Йов 14:10-12) в очакване Съдът на небе да му реши съдбата (Евр.9:27) според изявените приживе от човека вяра и дела, записани в Книгите на делата (Откр.20:12).
Тази Божия истина разкрива лъжата и измамата на окултните науки, които са плод на човешкия плътски ум под влияние на Сатана. Духовете, които те викат и им се явяват, не са духовете на умрелите хора, а на падналите ангели, за което имаме предупреждението: Ефес.6:11-12 „(11) Облечете се с всеоръжието Божие (Словото библейско!) за да може да устоите срещу ухищренията на дявола: (12) защото нашата борба не е срещу, кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу управителите на тъмнотата на този век, срещу лукавите духове в поднебесната.“
Затова са и предупредителните слова в I Йоан.4:1 „Възлюблени всекиму духу не вярвайте, но изпитвайте: духовете от Бога ли са…“
Събота или неделя
Освещаването или не на съботата е въпрос на изпълнение или не на четвъртата заповед от непроменимия и неотменим Морален закон от десет Божии заповеди, даден на Мойсей на Синай. Нейното освещаване е органична част от изискваното от Бога служение с Дух и Истина,при което се обединяват двете заветни истини за Духа и за Закона – (Откр.11:3,4) „(3) …двамината Мои свидетели (Законът и Святия Дух)… (4) Те са двете маслини и двата светилника, които стоят пред Бога, Господа на Земята.“
Бог е изявил волята Си за освещаване на съботния ден още в Битие: (Бит.2:2-3) „(2) И свършил беше Бог в седмия ден делата Си, които направи и почина си в седмия ден от всичките Си дела, които направи. (3) И благослови Бог седмия ден и освети го, защото в него си почина от всичките Си дела, които създаде и направи Бог.“
По-късно – на Синай – Бог Отец потвърди волята Си относно съботата като записа със собствения Си пръст: „Помни, съботния ден да го освещаваш“ (Изход 20:8).
Важна част от земната мисия, на Исус Христос бе да изпълни Отцувия Си закон и отново за го завещае непроменен на човечеството (Матея 5:17-20) – П.бЗ/с.4 „в сърцата, човешки го внедри – обещание от векове за спасение от грехове.“ – Йерем.31:33.
П.63/с.4 „Три мига на неопомняне минаха на Земя, докато смъртта държа Проповедника (Христа) в студената Земя, но не наруши Отца заповедта за почивката, обещана от небеса, изявена в съботата свята над планета Земя“ Но плътският ум човешки не разумя това и човек бе използван отново от Сатана в нарушение на Закона Божий – заповедта“ в изпълнение на Пророческите слова в Дан.7:25 „И ще говори думи против Вишнаго и ще угнетява светите на Вишнаго и ще размисли да промени времена и закони.“
Така хората самоволно промениха Божия закон – четвъртата заповед за почивката в седмия ден – съботата свята, като „в името на Христа“ я замениха с почивка в първия ден „свята неделя“ – „Sonntag“– празнувания от езичниците ден на „Слънцето“!
И всичко това стана, въпреки че Христос
(П.63/с.4) „не наруши на Отца заповедта за почивката, обещана от Небеса, изявена в съботата свята над планета Земя. А в първий ден Глас от небето прокънтя зовеше великият Съдия Своя Син Единороден от Земя! Земята в трус се залюля, отвори се гробна врата,, надгробен камък отхвърли настрана. И ето Проповедникът на всяка Правда възкръсна в Сила и слава на небеса! Амин! И биде победена смъртта!“
Никому не е давано правото да въвежда изменения и да нарушава Моралния закон от десет Заповеди, които са неделими и непроменими, дори и „в името на Христа“! Яков 2:10 „Защото който опази всичкия Закон и греши в едно, повинен бива във всичко“; Матея 5:17 „Да не мислите, че Аз дойдох да разруша Закона или пророците? Не дойдох да разруша, но да изпълня.“
П:66/с.38 „Чуй, коя си ти, душо бедна, че не признаваш Създателя си от небе… Но се стресни, питам те, отговори! Що приел си ти? Дали Дух на истина или духа на заблужденията, че не поемаш ти Словото Ми да проследиш дали е отменил Отца. почивката Ми на Земя. Или дух на заблуда гнети твоята душа?…
(с 39) Чуй сега ти, отдавна веч е застанала мерзостта на святото място (Матея 24:15) и тръби,, тръби басни и лъжи и хвали и възвиси общоприетия неделен ден на света – традиция, но не и с Духа и Истината, а с Духа на заблуждението… Мерзостта, що е застанала на святото .място, и гордо, надменно тя твърди: „О, събота, събота, как ще я осветиш? Нея Христа разпна, на кръст я прикова, а нам неделя завеща. С, свята неделя, я виж ти цял свят я държи, о, тя ще ви спаси!“ О да! Лъжа е това, казва ви сам Отца. Вам неделя завеща мерзостта, що е – застанала на. святото място – амвон! Чрез нея,тръби, че уж Христа го освободи от съботния ден! (Матея 24:15
И тъй когато видите мерзостта на запустението, речена от пророка Данаила, че стои на свято място (който чете нека разумява…)“. Но още Първи страж предупреди, що ще правиш ти в новото небе и Земя. Исая говори що значи почивка на Отца, а Еклисиаст потвърди „Нека чуем свършека на всичкото Слово. Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко, що остава на човек“! А в Откровение 22 гл. 13 ст. Духът на Истината говори: „Аз съм Алфа и Омега, начало и край, Първият и Последният. Блажени са които изпълняват заповедите Му, за да имат Право да ядат от Дървото на живота и да влезнат в града през портите.“
Чуйте сега тeз Святи слова чрез Глас от небеса (Откр.18:4), че съботата е свята на Земя – знак между Бога и човек!“
(с.39)“Чуй, ти, що се биеш в гърди и името Ми скверниш, ето иде тя– проказата на Земя, гневът на Отца,защото е застанала на святото място (мерзостта й от амвона) и тръби мамонови басни и оскверни знака между човека и Бог, почивка свята събота, печат външно дяло показващо, че не си веч в света и нямаш дял с него!“
Почитане на иконите
Почитането на иконите е грубо нарушение на третата от десетте Божии заповеди и е идолопоклонство: Изход.20:4-5. „(4) Не си прави кумир и никакво подобие (образ – икона, статуя!) на нещо, което е на небето горе (Бог и ангелите!) и което е на Земята долу (включително и светите люде – светиите) или което е във водите под Земята (5) да не им се поклониш нито да им послужиш..“
Деян.17:29-30;25 „(29) И тъй като сме род Божий, не трябва да мислим, че Божеството е подобно на злато илина сребро или на камик, изработено с изкуство и измишление человеческо. (30) Бог прочее, като презираше времето на невежеството сега повелява на всичките человеци навсякъде да се покаят… (Защото) (24) Бог, Който е сътворил света и всичко що е в него, Той, Който е Господ на небето и Земята, не живее в храмове от ръка направени, (25) нито приима служения от ръце человечески, като да би имал нужда от нещо, понеже Той дава на всички живот и дихание и все.“
Не бива да се забравя и факта, че почитаните „светии“ са канонизирани по човешка преценка, а не от Бога.
Твърдението, че Бог е разрешил да има нещо подобно на икона или статуя, като е наредил в Светая Светих, да се поставят херувими и др., може да служи само като формално оправдание за почитане на иконите и всъщност е подмяна на божиите истини. Изискванията за Светая Светих имаха строго и конкретно символно значение за бъдещи съдби по Спасителния план и нямат нищо общо с умрели „светии“, дори и с култа към Божията майка. А Христа ни е предупредил: Йоан. 4:23-24 „(23) Но иде време и сега е, когато истинните поклонници иде се покланят Отцу с Дух и Истина; защото Отец таквиз иска поклонниците си. (24) Бог е Дух и които му се кланят, с Дух и Истина трябва да му се кланят.“ – П.4/с.44 „А това означава, че те са духовни люде (духовен Израил и духовни Юдеи) и нематериално е поклонението Богу!“ Т.е. без плътски образи, а с духовни дела на вяра и упование в Дух Святи.
Почитане на светиите и молитвите за починалите
Нека още веднаж да припомним, че почитаните „светии“, са канонизирани от хората без Божията намеса и воля!
В критерия за истинност въпросът за починалите хора е напълно изяснен – независимо от, това, дали са канонизирани от човека за светии или не, всички са равни и нямат съзнание, нито дела (Екл.9:5: Йов 14:10-12) – Евр.9:27 „И както е определено (по Спасителния план) на человеците еднъж да умрат, а после Съд.“
Чак по време на Съда хората, включително и светиите, получават нагдата си според делата им – (Дан.12:13; Откр.11:18). Става дума обаче не за канонизираните от човека „светци“,а залюде, употребени и признати от Бога и от Съда небесен за светии – починали. (Откр.11:18; Дан. 7:25) и живи – „светите на Вишнаго” (Дан. 7:22).
Следователно молитвите към „светците“ са излишни и са поредната измама на Сатана, с която той отклонява вярващия човек от поклонението му пред Твореца и го въвежда в поклонение пред творението – човек, ограбва Божията слава и извършва непростим грях поради нарушение на Моралния закон от десет заповеди Божии – Изход 20:4-5 „(4) Не си прави кумир и никакво подобие на нещо, което е на небето горе (измамата, че починалите „светии“ са живи горе на небе) и което е на Земята долу (обявените приживе хора за светии)… (5) да не им се поклониш, нито да им послужиш“ – с молитви, приноси и т.н. Във връзка с това е изявено чрез Гласа от небе: (П.4/с.45) „Религията… е направила много повече за своите светии, отколкото за своя Бог.“
Друга Божия истина е, че след възнесението на Христа до приключване на Съда небесен няма реално възкресение на починали хора (1 Кор.15:51-57). Чак по време на Съда човешките Божии създания получават наградата си според сторените приживе дела – (Дан. 12:13; Откр.11:18).
Става ясно, че молитвите за починалите са само още една измама на Сатана, понеже спасението на всеки човек се решава лично от него, в зависимост от собствената му вяра и дела му на вяра докато е жив. А реалното навлизане в спасение или осъждение става едва по време на Съда, въз основа на писаното в Книгите на делата – Откр.20:12 „…и съдени бидоха мъртвите според делата си от писаното в Книгите.‘‘
За безполезността на молитвите и приношенията за спасение на починалите свидетелстват Словата в: Пс.49:7 „Никой не може никога да изкупи брата, нито да даде Богу изкуп за него.“! Молитвите помагат само докато човекът, за когото се принасят, е жив и Бог има възможност чрез Святия си Дух да му въздейства и да го върне от пътя на неправдата.
Царството Божие
Всяко царство има територия и поданици над които се простира властта на царя. Планета Земя с нейната флора, фауна и човек чрез греха са пленени от Сатана. Той властва над Земята и унищожава плътта на Божиите творения с косата на смъртта. Затова Христа казва (Йоан.14:30)“…защото иде князът на този свят и той няма нищо в Мене“ – (Евр.2:14) „…тогози, който има държавата на смъртта, сиреч, дявола“ – „…богът на този свят…“ (II Кор.4:4)
Божият Спасителен план има за задача да възстанови Царството Божие – силата и властта на Отца и Христа над планета Земя – I Кор:4:20 „Защото царството Божие не е в Слово, но в Сила.“ (Лука 11:20-21).
Това става по съдебен ред, т.е. чрез Съда небесен по време на Небесния съдебен процес. Затова ни свидетелствуват притчите Христови за Десетте девици (Мятея 25:1-13:), сватбата не царския син (Матея 22:1-14), както и описаната сватба на Агнето с неговата Невеста в Откр.19:6-9: 21:9-10, Откр. 11:15-17″(15) И Седмият ангел, затръби и станаха Гласове големи на небето, които казваха: Царствата световни станаха царство на Господа нашего (Отца) и на Христа Негов и ще царува във веки веков… (17)…защото си приел голямата си сила и възцарил си се. (Като съдебно решена съдба горе на небе, но още невъведена в изпълнение долу на Земя!)(18)…и дойде… времето на мъртвите да се съдят…“ (За да имат дял изкупените в първото възкресение и се всели в тях царството Божие!).
Според Божия спасителния план, изкупените и спасени живи хора, както и мъртвите, имащи дял в първото възкресение при Христовото пришествие, ще царуват заедно с него в хилядогодишното царство на мира горе на небе – в Царството небесно! (Йоан 14:2-3; Откр.20:4-5). А царството Христово на Земята се възстановява в пълнота чак след хилядогодишното царство на небе, при навлизане в изпълнение на потвърденото от Съда по време на това царство осъждение върху духа на Сатана и падналите с него ангели и на духа на възкръсналите при второто възкресение нечестиви люде – Откр.20:7-10;14-15.
Но преди това, според Христовите слова, Царството Божие ще се вселява частично и духовно в човека още на Земята, преди Христовото пришествие – Лука 17:20-21 „(20) И попитан от фарисеите кога ще дойде царството Божие отговори им и рече: Царството Божие няма да дойде с изглеждане (видимо за плътските ни очи); (21) нито ще ви рекат: Ето, тука е, или: Ето, там; защото, ето, царството Божие вътре във вас е.“; Рим.14:17 „Защото царството Божие не е ядене и пиене, но правда и мир и радост в Духа Светаго“ – Който възцарява духовно царството Божие в изкупения дух на изкупените от Земята. (Откр.14:3). След което „ще ги наричат Народ Свят, Изкупени Господни…“ (Исая 62:12).
Това става реална възможност чак след приключване на Съда велик на небе, при навлизане в изпълнение на съдебно решените съдби за изкупление на живите хора, т.е. в наши дни!
Следователно пророческите Слова в Даниил визират събития, които стават в настоящия момент от развоя на Спасителния план: Дан.7:27;22 „(27) И царството, и властта, и величието на царствата, които са под всичкото небе ще се даде на людете на светите на Вишнаго… (22) …доде дойде Вехтият с Дни и даде се Съдът на светите на Вишнаго и времето стигна и светите взеха царството“; Откр.5:10 „И направил си ни Богу нашему царе и свещеници и ще царуваме на Земята“. „Ще царуваме“ до пришествието Христово, въоръжени със силата и властта царска на Христа – (Евр.2:5-8; Откр.2:26-29; 3:21-22) като (Откр.14:4) „Изкупени от человеците, начатки Богу и на Агнето“, т.е. като преподобни на Христа, както е пророкувано в Пс.149:1,5-6,9: „(1) Алилуя! Пейте Господу песен нова, хвалението му в събранието на преподобните… (5) Преподобните ще тържествуват в слава… (6) Божиите пения („Новата песен’’ – Съдебната вест) ще бъдат в устата им и меч от двете страни остър в ръката им, (Съдебните слова за спасение и осъждение) (9) за да нaправят връх тях (народите) написания съд. Тая чест принадлежи на всички Негови преподобни. Алилуя!“
Църковно устройство
Храм
Храм е мястото, в което обитава Бог.
В Старозаветно време Бог обитаваше в „Светая Светих“ между херувимите, първоначално в подвижната скиния Божия, а впоследствие в Соломоновия храм сред Ерусалим.
В Новозаветно време Божият храм вече е неръкотворен, но все още плътски – човешкото тяло, с олтар човешкото сърце където обитава Бог чрез Святия си Дух.
Г.H. „И тъй човешкото сърце стана скиния неръкотворна чрез пролятата Христова кръв и сега измитото в кръвта Христова сърце е скиния подвижна, неръкотворна на всяко време и всяко място, било по море или суша, ден и нощ, то във всяко време вдига ръце към небето в свято служение.“
Защото (Г.Н.) „Човек бе създаден в образ и подобие Божие, за да може Творецът в изпълнение на Плана Си в бъдеще да общува с творението Си след обрезанието му като скиния неръкотворна.“ I Кор.3:16 „Не знаете ли че сте храм Божий и Дух Божий живее във вас?“
Деян. 7:47-50 „(47) А Соломон му съгради дом. (48) Но Вишний не живее в храмове с ръка направени, както казва пророкът: (49) “Небето е престол Мой, а Земята е подножие на нозете Ми; кой храм ще съгради за Мене? Казва Господ, или кое е място за Моя почивка? (50) Всичко това не направи ли го Моята ръка?“ – Включително и човека като новозаветен неръкотворен храм, в който да обитава Бог чрез Святия Си Дух.
След приключване на Съда велик на небе, Бог освобождава новозаветното свещенослужение с Дух и Истина от всички плътски елементи и символи и то навлиза в своята пълнота. То вече има съдебно утвърдени и узаконени реални основи и преминава в Съдебно реформирано богослужение с Дух и Истина. Негов олтар става човешкият дух, освободен със съдебно решение от робството на плътта.
Богослужение
Основна мисия на свещенодейците – християни е да paзяснят на човека, (1) че светът и всички ние сме Божие творение, (2) че на планета Земя се води духовна борба между два Духа: духът на злото – Сатана, причинителя на греха, смъртта, неправдата и страданията сред Земя, и Духът на доброто – Христа в името на Отца. (3) Че Бог е милост и любов, затова е дал изход за спасение и победа в тази духовна борба чрез покаяние и вяра в жертвата на Божия Син – Втория Лик на Святата Троица – Господ Исус Христос. Това е духовна война, в която участвуват активно всички хора, понеже тя се води за спасението на човешкия дух от ‚,втората смърт‘‘ за вечния живот. За съжаление вярата в Христа бе използвана предимно в упование и надежда за успехи и благополучие в земния живот, а най-важното – смисълът на духовната борба – спасението на духа бе изместено на заден план като проблем на някакво далечно и неопределено бъдеще време.
Но за да могат свещенослужителите да изпълняват своята основна функция – да благовестват (Ефес.1:13) „Словото неистината, сиреч, благовестването на нашето спасение“, тяхното служение пред Бога трябва да бъде според Неговата воля за съответния период на Спасителния план без никакви човешки добавки и съображения. Защото в противен случай чрез тях под една или друга форма се промъква духът на злото и въпреки добрите намерения, служението нарушава първите четири от Десетте Божии заповеди. И от богослужение – служение на Божията истина, то се превръща в една от безкрайно разнообразните форми на измамно служение – религия, плод на Сатанински внушения (Матея 7:21-23).
След изпълнение на Божието обещание за идването на Спасителя Христа на Земята, церемониалното богослужение на плътския Израил бе заменено с духовно служение от духовни юдеи. Според Божието Слово то трябва ща бъде с „Дух и Истина“ – Йоан 4:23-24 „(23) Но иде време и сега е, когато истинните поклонници ще се покланят Отцу с Дух и Истина; защото Отец таквиз иска поклонниците си. (24)
Бог е Дух и които му се кланят, с Дух и Истина трябва да му се кланят.“ П.4/c.44 ‘’A тава означава, че те са духовни люде и нематериално е поклонението Богу!“ – Поклонение с духовни дела на вяра.
Божиите изисквания за служение с Дух и Истина в Новозаветното време все още са свързани с надеждата и обещанието за бъдещото реално изкупление и спасение след узаконяване от Небесния съдебен процес на изкупната цена на Христовата жертва и на Неговата пролята за нас кръв (Рим.8:23; Ефес.1:10-14). Затова служението е свързано с плътски символи (водно кръщение, причастие) и олтар на това служение все още е плътта – човешкото сърце.
След приключване на Съда велик на небе и в изпълнение на взетите съдебни решения Бог реформира Новозаветното богослужение с Дух и Истина и го освободи от всички плътски елементи и символи и то навлезе в своята пълнота на реално служение, въвеждащо в изкупление и спасение чрез вярата, вече като Съдебно реформирано Богослужение с Дух и Истина.
Негов олтар стана освободеният от Небесния съд човешки дух от робството на плътта чрез правдата на Христа и свещенодейците са призовани да благовестват (Ефес.1:13) „Словото на Истината, сиреч, благовестването на нашето спасение“ чрез „Вестта изкупваща и съдебно запечатваща земните съдби“ на Ангела четвърти и Гласа от небе (Откр.18:1-4), от славата на когото трябва да се просвети цялата Земя. И че Божията милoст и любов е разпростряна върху цялото човечество в изпълнение на Неговото слово (Йоил 2:32; Деян.2:21.; Рим.10:13): „И всеки, който призове името Господне, ще се спаси…“; (Йоил .2:32) „…защото в гората Сион и в Ерусалим ще бъде спасение, както рече Господ, и в останалите, които Господ ще повикне.“ – В Олтарното дело на последния – Лаодикийски остатък в България.
Богослужение с Дух и Истина в Новозаветно време
I. Да се служи „С ДУХ“ означава богослужението да бъде осъществявано под ръководството, наставленията и озарението на Духа на Истината (1 Йоан,5:6) – Святия Божий Дух като Трети Лик на Троицата Свята, Който в Новозаветно време действа в чин на Благовестител (Лука 1:19), Обрезател (Кол.2:11), Учител (Лука 12:12), Утешител (Йоан 14:26). За него ни е изявено от Христа: Йоан 16:13 „А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви настави на всяка истина, защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе ще говори и ще ви извести това, що има да бъде.“
Изискването е да се служи с Духа на Истината, защото (както вече бе казано) на Земята се води духовна борба между двата духа: Божия – на Истината и Сатанинския – на лъжата и измамата, заради което имаме предупредителните Слова: 1Йоан.4:1 „Възлюблени всекиму духу не вярвайте, но изпитвайте духовете от Бога ли са…“;
II Кор.11:14 „…защото сам Сатана се преобразува светъл ангел.“ Очевидно воденето на човек от дух, дори чрез чуване на глас, не винаги е от Бога. Така още в;Битие Евa (Църквата) бе измамена от змията, която проговори, т.е. използва гласа –средството, с което Бог общува с Адам и Ева и след това с човечеството (чрез духа на пророчеството). Въпреки всички предупреждения обаче и днес мнозина се заблуждават и биват подведени от духа на лъжата Сатана. Някои от тях придобиват дори свръхестествена сила да извършват знамения и чудеса, и макар че правят всичко „в името на Христа“ и Сатана ги използва, за да заблуди колкото може повече души. – Матея 24:24 „…защото ще възстанат лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи знамения и чудеса; така щото да прелъстят, ако е възможно, и избраните.“; Исая 8:19-20.
Точно тази съдба е пророкувана в следните Христови Слова: Мaтея 7:22-23 „(22) В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи, Господи, не в Твоето ли име пророкувахме и не в Твоето ли име бесове изгонихме и не ли в Твоето ли име чудеса сторихме? (23) И тогаз ще им обявя: Аз никога не съм ви знаел: махнете се от Мене вие, които работите беззаконие”.
За да служиш Богу с Дух е необходимо още да уповаваш не на своята плътска сила, а На Божията чрез Святия Му Дух Рим.15:16-19; I Кор.12:3-11; II Кор.10:3-5).
И накрая, за да можещ да служиш чрез Святия Божий Дух, той трябва да обитава в тебе (I Кор. 6:19; II Кор.6:16), т.е. трябва да си станал действително духовен юдеин чрез духовното обрезание на Святия Дух(Рим.2:28-29; Филип.3:3), външен белег на което е говоренето на незнаен език (Марка 16:16-17; IКор. 14:3), засвидетелствано от Апостолската петдесятница (Деян. 2:1-4; 10:44-46).
II. Да се служи „С ИСТИНА” означава богослужението бъде съобразено с истината, изявена чрез СЛОВОТО Божие (Йоан 17:17). Но за да може човек да служи с Истината на Словото Божие, трябва Бог да го освети чрез Словото си, което ни е засвидетелствувано от Христа: Йоан 17:19,17 „и за тях Аз осветявам Себе Си, да бъдат и те осветени чрез истината… (17) Освети ги чрез Твоята истина, Твоето СЛОВО е ИСТИНА.“
За да служиш с Истина и да проповядваш (Ефес.1:13) „Словото на истината, сиреч, благовестването на нашето спасение“, е необходимо като свещенослужител:
- да приемеш с вяра изявената в Старозаветно време истина за ЗАКОНА, да я изпълняваш и да проповядваш неотменимостта и непроменимостта на Закона морален от десет Божии заповеди, изявен на Синай, включително и четвъртата за освещаване на седмия ден – съботата свята;
- да приемеш с вяра и да проповядваш Новозаветната истина за ДУХА – Духа на Истината – Дух Святи като Трети Лик на Троицата Свята, свидетелствуващ за спасителната жертва Христова на Голгота (Йоан.15:26) и действащ сред Земя като Благовестител, Обрезател, Утешител, Учител.
Съдебно реформираното богослужение с Дух и Истина след приключване на Съда велик на небе
В настоящия етап на Спасителния план след приключване на Съда велик на небе, за да могат да бъдат въведени в изпълнение съдебно решените съдби за спасение на последния жив човешки род, свещенослужителите трябва да навлязат в съдебно реформираното новозаветно служение с Дух и Истина (което Бог е освободил от всички плътски елементи и символи) в царски чин, в изпълнение на Христовите слова в Йоан 4:23: „Но иде време и сега е (т.е. освен „сега“ – в Новозаветно време, -„иде време“ – в бъдеще, времето след Небесния съд), когато истинните поклонници („Изкупените от человеците“) ще се покланят Отцу с Дух и Истина; защото Отец таквиз иска поклонниците си; и в Откр.5:10 „И направил си ни Богу нашему царе и свещеници и ще царуваме на Земята”.
Съдебно реформираното богослужение дава възможност да се осъществи ожиданото от апостолите изкупление (Рим.8:23) и да се изпълни пророчеството в Исая 62:2 „И ще ги наричат Народ свет, Изкупени Господни…“. „Изкупените Господни“ са с внедрен дар на възкресение в преображение и са запечатани за деня на Христовото пришествие. С тяхното съпричастие в съдебно реформираното богослужение духовно ще се изгради невидимата, нетленна Невяста Христова (Откр.21:9-10) – живата Всемирна изкупена Христова църква, която, заедно с възкръсналите спасени мъртви, ще посрещне нашия Спасител на облаците при предстоящото Му пришествие!
Затова сега зовът към свещенодейците в Откр.14:4 . „Излезте из нея, люде Мои…“ е зов на милост и любов (Йерем.15:19) за навлизане в съдебно реформираното свещенослужение като „Царско свещенство“ (I Петр.2:9). Това ще се осъществи след като те предварително са навлезнали в (Рим.8:23) „усиновлението, сиреч, изкуплението“, приемайки с вяра спасителната Съдебна вест. Тогава (Исая, 62:12) „ще ги наричат Народ Свят, изкупени Господни…“
При съдебно реформираното новозаветно служение с Дух и Истина служението „С ДУХ”се осъществява пак чрез Святия Дух като изявител на силата и Мощта на Троицата Свята сред Земя,но навлязъл вече в нов чин – Царски първосвещен и Съдебно-изпълнителен, след изричане на Словата от Седящия на престола: „Ето правя всичко ново… „Свърши се“ …на жадния ще дам Аз даром от извора на водата на живота“ (Откр.21:5-6). Това служение С ДУХ вече е освободено от новозаветните плътски елемент и символи и е само духовно – „Не чрез сила, ни чрез крепост (плътска), но чрез Духа Ми, говори Господ Саваот.“ (Зах.4:6), защото въвежда реално в изкупление и запечатва за възкресение в преображение, а това не може да бъде човешко, плътско дело!
От друга страна при съдебно реформираното новозаветно служение с Дух и Истина, служението С ИСТИНА изисква към новозаветното „благовестване на нашето спасение“ чрез „Словото на истината“ (Ефес. 1:1З) (истината за Закона и за Святия Дух – виж по-горе) да се добави и Словото на Истината за изпълненото Божие обещание, че ще има Небесен съд, за неговото приключване и за съдебно решените съдби за спасение и осъждение (Рим.8:23; Ефес. 1:10-14) –,,Вестта изкупваща и съдебна запечатваща земните съдби“, както и за Божията милост и любов, която е разпростряна върху цялото човечество в изпълнение на Неговото слово: „И всеки, който призове името Господне, и ще се спаси…“ (Йоил 2:32; Деян.2:21; Рим:10:13).
Тази старозаветна, новозаветна и съдебна виделина представлява СЪВЪРШЕНАТА ВИДЕЛИНА (Откр:18:1-4; 19:11-13), от която ще се просвети цялата Земя (Откр.18:1) и за която се отнасят Словата в I Kop. 13:9-10: „(9) Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; (10) но когато дойде съвършеното, това което е отчасти, ще се прекрати.“ Прекратяват се новозаветните плътски дела при свещенослужението със символи (причастието, водното кръщение и т.н.), които сочеха на реалната настояща Същина – спасението, оправданието и изкуплението за вечния живот, което се осъществява сега реално чрез Святия Дух въз основа на духовното дело на вяра в изявените Слова като съвършена Виделина. Затова отпадна нуждата от плътските символични дела, както на свещенослужителите, така и спасяващите се души.
Във връзка с това е и зовът: „Излезте из нея, люде Мои“ – от досегашната „несъвършена виделина“ – отпадналото вече свещенослужение с плътски символични дела (Исая 48:6- 12,17,20).
Защото П.37/с.21)
„всичко старо ще премине (досегашното „небе” – виделината за всещенослужение чрез плътски символични дела – се свива като непотребно нещо) …решена е Тяхната съдба и участ, пред Небето те вече не съществуват, те са завинаги осъдени.“ (Плътските символични новозаветни дела, както на времето символичния Церемониален закон).
Независимо от това, че те продължават да се извършват, то е само формално, защото нямат сила и власт да въвеждат в изкупление и спасение, нито вече се приемат и зачитат от небе. Защото се яви новата, „съвършената виделина“ – спасителната Съдебна виделина (Откр.18:1), запечатваща в изкупление за живот вечен само при призоваване на Името Господне! “Затова сега нематериално е поклонението Богу“ без плътските символи на новозаветното служение, вкл. и причастието! В този смисъл са пророческите слова в Исая 52:11 „Оттеглете се, оттеглете се, излезте от там, не се допирайте до нечисто: излезте из сред него. Очистете се вие които носите съсъдите Господни!
Затова свещенодейците трябва сега чрез дела на вяра в изявените съдебни слова да навлезнат в Съдебно реформираното служение с Дух и Истина, по подобие на плътските юдеи, които трябваше да се откажат от символичното церемониално служение след явяването на реалната Същина. Тогава реалната Същина беше Христовата жертва на Голгота, която се поднасяше като символ за бъдещо изкупление, а сега се поднася като съдебно решение в утвърждаване на Христова кръв като реална и узаконена изкупна цена за спасение. Тогава отпаднаха церемониалните символи на бъдещата Христова жертва, а сега отпадат плътските новозаветни символи на обещаното оправдание и изкупление;
И Божието, изискване вече е за духовно реформиране и за съпричастие в проповядването на спасителната Съдебна вест, за да бъдат въведени в запечатване в изкупление за вечния, живот всички съдебно оправдани съдби. Затова тя (съдебната вест), замени символа на новозаветното богослужение – причастието.
Ето защо при липса на дела на вяра от страна свещенодейците, за тях са в сила пророческите слова в Мал.2:2 „Ако не послушате и ако не турите това на сърце, за да дадете слава на името Ми (т.е. „Милост и Съд, ще пея, Тебе Господи, ще възпея“), говори Господ Саваот, тогаз ще проводя проклетията връх вас и ще прокълна благословенията ви; Ей и проклех ги, защото не туряте това на сърце.“ Рим.2;5-8 (5) А по упорството си и непокаяното си сърце ти трупаш на себе си гняв за в деня на гнева и в откритието на праведния Съд от Бога (сега – след приключването на Съда, чрез Съдебната вест), (6) който ще въздаде всекиму според делата му (7) живот вечен, на тези, които с постоянство на добро дело търсят слава, почест и безсмъртие (става дума за свещенодейците, защото за тях, а не за спасяемите души, се отнасят Словата от Откр.5:10 „И направил си ни Богу нашему царе и свещеници и ще царуваме на Земята“); (8) ярост пък и гняв на тези, които упорствуват и се не покоряват на истината(съдебна виделина), а покоряват се на неправдата…(отхвърляйки истинската виделина – Откр.21:6-8!) Затова са изявени предупредителните Слова в Евр.3:7-8,12-13 „(8)…Днес ако чуете Неговия глас (сега – в Скончание– „Гласа от небе“ от Откр.18:4) (8) не ожесточавайте сърцата си, както във времето на преогорчението в деня на“ изкушението в пустинята. (I Кор. 10:11 „И всичко това им се прилучаше за примери и написа се за поучение нам, които сме достигнали последните времена.“ Затова ни се препоръчва:) (12) гледайте братя, да не би да има в някого от вас сърце лукаво на неверство щото да отстъпи от Бога живаго; (13) но увещавайте се един друг всеки ден докле се зове „Днес“, да не би да се ожесточи някой от вас чрез измамата на греха.“; Евр.4:1,10 „(1) И тъй понеже ни остава обещание да влезем в неговото упокоение (спасението!), нека се убоим да не би да “се намери някой от вас, че се е лишил от него. (10) Защото който е влязъл в Неговото упокоение и той си почина от своите дела, както Бог от Неговите си.“ Защото след приключване на Съда и изричане на Словата (Откр.21:6,5) „(6) Свърши се… (5)..Ето правя всичко ново“, въведения от Дух Святи в спасение и изкупление свещенодеец, навлиза в упокоението Божие – Пс.132:8-9. Откр.22:11 „…и праведният нека си е вече праведен и святият нека си е вече свят“.
Йерархия
Официалната човешка църковна йерархия на свещенослужителите не съответствува на реалната църковна йерархия – Божията. В Новия завет никъде не се дават чинове като патриарх, папа, кардинал и т.н., а камо ли на Наместник на Божия Син на Земята. Понятието „патриарх“ се употребява в смисъл на старозаветен Божий служител (напр. Давид – Деян. 2:29, дванадесетте синове на Якова – Деян.7:8-9 и др.), а не като чин от църковна йерархия.
Апостолите сe избират от Исус (Марка 3:14), дава им се власт над демоните и болестите (Матея 10:1), както й пълномощие да благовестват (Марка 3:14; Матея. 28:19)…те упражняват общата власт над църквите… Когато делото и задълженията се, разрастват, те определят свои помощници, които да ръководят църковната благотворителност (Деян.6:1 и сл.) …По принцип местната църква се управлява от съвещателно тяло от старейшини (епископи и презвитери), вероятно подпомагани от пророци и учители, с дякони за помощници, а апостоли и мисионери се грижат за общия надзор на цялата Църква. Възможно е с времето един от старейшините да е ставал постоянен председател на съвета (б.а. на дадена черква, а не на всички черкви!) и тогава да е бил определян (ръкополаган) като, „епископ“, чиито (стр.161) „нравствени и духовни качества са изброени в I Тим.З:1 и сл. и в Тит.1:7. Няма указания в Новия завет, че Църквата трябва да бъде управлявана от един епископ.“;( с.161) Блажений Йероним, разглеждайки Тит.1:5, отбелязва, че в ранната Църква върховенството на един епископ се дължи „повече на възприет обичай, отколкото на действително назначение от Господа.“
По време на олтарното дело в България като Лаодикийски остатък – времето на Небесния съдебен процес, Святия Дух чрез пророческото Му действие като Глас от небе въвеждаше призовани съсъди на почетна употреба в чинове за съответните свидетелствени служения.
Тези чинове не бяха свързани с управление, а се явяваха да потвърдят свидетелствено на Земята дадена съдба, узаконявана от Небесния съдебен процес. Освен това, наред с служението на последния пророк в дух и сила Илиева, Бог издигна в чинове на първосвещеник и свещеници съсъди, които водеха молитствените събрания и изпълняваха символите на Новозаветното служение – водно кръщение, вдигане на ръце в молитва за кръщение със Святия Дух, причастие.
След като олтарното дело в България навлезе в съдебно реформираното новозаветно служение с Дух и Истина и след окончателното приключване на Небесния съдебен процес, в изпълнение на Пророческите слова в Дан.7:22 „…и даде се Съдът на светите на Вишнаго и времето стигна и светите взеха царството“ и в Откр.5:10 „И направил си ни Богу нашему царе и свещеници и ще царуваме на Земята“, Бог удостои делото Си с чин „…царско свещенство, люде, които Бог придоби, за да възвестите добродетелите на Тогова, Който ви призва от тъмнината в чудната Своя светлина“ (I Петр.2:9).
За Библейски цитати е използвана Библия, издадена през 1965 г. от „Библейски общества“, еднаква с печатаната Библия в Цариград през 1914 г. от Х.Матеосян „За Британското и Иностранно Библейско общество“.
Защо не посочите името на този пророк?
Пророкът е служител. Той трябва да бъде смирен и водещото да е Словото. Името на Стража Божий, човекът, чрез когото е свален изобилният Късен дъжд е Дора Генчева. Има отделна публикация за това. Вижте в рубриката За нас.
И кой е този последен пророк за който се споменава тук? Защо не се спомене името му, защо всичко е обвито в тази мистика?
Името му е споменато, но за разлика от фалшивите и горделиви хора, които се обявяват за пророци, при късният дъжд не е важно името на човека е великото дело, което е свършил Бог. Надявам се, че оценявате разликата.
Името на Стража Божий, човекът, чрез когото е свален изобилният Късен дъжд е Дора Генчева. Има отделна публикация за това. Вижте в рубриката За нас.