В този откъс от Късния дъжд Бог обяснява духовното значение на сватбата на Исус и Ревека. Ревека е символ на Църквата:
- Наистина Исак чрез изисканата жертва на планината реално сочеше на Христовите съдби. А чрез женитбата на Исак с Ревека се показа съединението на Христа със Своята църква, която пътуваше през пясъчната пустиня – Земя, докато стигне при своя Жених, водена строго от Домостроителя – Дух Святи.
- Първо Исаковата женитба чрез домостроителя сочеше на Христовата чрез Святия Божи Дух. А животът на невястата Исакова – Ревека сочеше на църквата Христова, която преминава пустинята Земя, за да се срещне със своя Жених. Тъй камилата Ревекина сочеше на стражите пророчески сред пустинята, които носят на своите плещи съдбите на Христовата невяста. Също важно е, че нейната кърмачка Девора сочеше на словесната кърма чрез Девора, идеща от Небето. А съединението на двамата млади сочеше на великите църковни родове.
- Сватбата на Исак и Ревека като символична сянка сочеше на Христовата сватба – невястата Божия, Църквата – Земята се увенчава чрез Съд велик със своя Изкупител – сам Вожда нейн – Господа Исуса Христа. Като Макетен план сватбата между Исак и Ревека сочи на развитието в реалност на изпълнение на Плана за спасение. Двете жени на Якова – Лия и Рахил сочеха на двете църкви – Старозаветна и Новозаветна, между които лежаха седем църковни Старозаветни и седем църковни Новозаветни периода.
- дарове на Ревека – девет дарби в ръце 202/4
- Начина на действие с дарове сочеха Христовата новозаветна църковна съдба чрез Святия Дух устроена и водена и надарена чрез дарбите развиващи се сред нея. 239/1
- Така, както Ревека се довери на домостроителя – на Дух Святи и не се поколеба или погледна встрани, а напълно се довери, така и чрез символите си тук на земя се образува Лара от души, които се довериха напълно на Христа. 399/6
- с Ревекини одежди се облечи, с накитите й се накичи с мингиши два – два завета – от десет заповеди и Дух Святи. 6/28
- Над невястата исакова – Христова се изрича голямо велико благословение – Ревека – всемирната църковна съдба. При срещата с жениха й Исак – Христа тя се покрива. Това сочи, че непременно е необходимо при идването на Христа покривало над църквата Негова. То означава белега на подчинение и покров на Отца. 93/6
Leave a Reply