Ахав – действието на сатана чрез земната власт, звяра

Ахав е цар на Израил, управлявал около 870 – 850 година пр.н.е. Според Библията той се жени за Езавел, която има голямо влияние върху него и се опитва да наложи в Израил почитането на Ваал. 3 Цар. 16:3 Езавел избива господните пророци, а Ахав убива Навутей, символизиращ на Исус Христос и му отнема лозето (подчинява църквата и тя става част от сатанинските култове). 
В публикуваните откъси Бог обяснява, че Ахав символизира сатана във второто му лице - звяр, земна власт. Сатана постига същото и в новозаветното време, когато използва земната власт за да подчини новозаветната църква. 

„властта земна – Ахав 230/7″

„Времето на Илия и сам Илия сочеше на съсъда сред Съда и гонението, което ще води властващата ”царица” Иезавел – Вавилон, а Ахав сочи на Сатана и властта, която той ще упражнява над Божиите съсъди чрез земна държавна власт. Ахав, който присвои лозето на Навутея, сочи на Сатана, който ще се стреми да завладее дялото на Христа – Христовата съдба долу на Земя.“

„Но Сатана подбуди в освирепялост Ахав и Иезавел и посегнаха на Навутея да завладеят незаконно ”земното лозе“, което като сянка показа образа и подобието на дялото на Стария Израил, което дяло щеше да извърши спрямо Месия – Христа, а съдбата на Ахава показа Сатана.“

„А когато един цял израилев народ бе завладян от идолопоклонство – явени на Кармил четиристотин и петдесет Ваалови жреци, Сатана се бе скрил под короната царска на Ахава и Иезавел. Борбата бе жестока и пред очите на целия Израил трябваше да се докаже кой е Бог – Ваал или Всемогъщият Творец на Всемира Йеова“

„Лаодикия е посочена, представена чрез двете си крила като две оформени деноминации, които се явяват като две пещери с по петдесет пророка. това сочи на учението, скрито по време на Ахава – звяра и Иезавелината, Вавилонската власт, а тяхната дъщеря Готолия избива царското семейство – Божия народ.“

„Чрез служението на Илия биде изобличен Израилевият цар Ахав за дялото му на мерзост, което посегна на Навутея. Това дяло сочеше на Стария Израил, който щеше да посегне на Христа. Същото дяло повтори Духовният новозаветен Израил, който не призна жертвата на Христа, кръвта пролята на изкупление, като я отхвърли чрез хула против Дух Святи, белега му на духовно обрезание свидетелството новозаветно сред цялата планета Земя, а продължи в слепотата на себелюбието си. В чина си ”Лаодикия” той бе предупреден, но и сам носеше това предупреждение. А времето се изпълни и Гласът съдебен се яви като ”Крадец”, и възстанови в чин ”Илия” олтара на служение, в чин Орнов, Гедеонов и чрез употребление на тоз олтар Съдът небесен реши съдбите земни пред Закона на правда: в оправдание и осъждение! Тъй и днес, в Скончание, в повторение се яви великият Съд небесен в правда законна и реши Земния процес; като намери Лаодикия неготова, реши й съдбите в чин ”Пет неразумни”.

„Но двете свидетелствени деноминации – Израил – законник адвентен, и Юда – духовно обрязани Петдесятници се намират в две пещери, две оформения законни, скрити, чакащи да бъдат хранени. Това е тяхното състояние. Те не вземат никакво участие в Съдебния процес, освен че се избълват като пророчески ученици. А Иезавел и Ахав представят: Ахав – Вавилон и царството му Сатанинско, покритие с Пилат – посегна на Новутея (Христа). Пилат в единство със Синедриона еврейски посяга на Христа и го осъждат, приемат проклятие и присъда. (Това е отклонение от централната тема, но има много да се говори и обяснява по този въпрос.)“