Новият Ерусалим в третото ерно време – квартал „Младост“ на София

След седемдесетгодишното пленничество на израилевия народ и връщането им на Израилева земя се покрива с връщането на народа Божий – с реална дата на освобождение се освободи и съдбата на Новия Ерусалим. А сега в служението, след сграждане на олтара, се прие жертва и се сгради новият храм сред Новия Ерусалим!

”И според Ездра и Неемия се приемат всички чинове на слугите Господни в храмово служение в Храма новозаветен, вменен от Мен Христа се приемат в новопостроения квартал на София, назован ”Младост”, който сочи на вечността в живот вечен! А строежът, в който изпълних служението, вменям за Нов Ерусалим, явен по съдби горе в небето, на когото едва сега ще реша и приема съдбите в единство със старозаветното сянково служение чрез пленничеството си в Древността! И българското изгнание ще го вменя за съвършена съдба чрез новозаветно изпълнение!”

Дотук всички сенки се покриха с реално решена съдба от Съд велик. И това съдебно решение в небесно изпълнение начна от решението съдбата на двамата Борци и двете свещени служения, на двете войнства и чиновете им!

А след решение те се строиха в употребление! Строи се олтарът свещен на служение по чин ”Авел”. И покриха се съдбите му с новоерните притчи за Десетте девици. А сега се решават съдбите на Пет разумни и Пет неразумни в чинове на Олтари – Авел и Каин като новозаветен храм на новоизведеното пленено от Лаодикия служение. А Лаодикия се представя от Юда – духовно общество и Израил – законник, две крила, две деноминации с пленено разединено служение като Петдесятно и Адвентно служение, но днес чрез Глас от небето, вече единно и употребено като олтарен чин. И съдбата ще се реши чрез Съда като се приеме и се покрие със сянковото служение в Ездра и Неемия и се въведе в храмово служение след освобождение на Новия Ерусалим и храма духовен сред него.

Сянката посочи новоерното развитие на духовния път на Божия народ и Вестта всред него в служение, което водеше борба сред всички народи и племена от езици и колена. Но в Скончание свещеното служение по План се водеше, пленено от Лаодикийските съдби в двете пещери, две деноминации и чрез Съд велик се изведе и яви се в олтарно служение. И сега свидетелствено то се оформи и продължи с простиране на Спасителния план чрез Словото ”Манна” от Ханаан – Грозда, внесен от съгледателите, Светлината на Четвърти ангел и Гласа – Навин и Халев и въведен бе в новия храм!

Това служение е най-великото изпълнение – принос от девет литра благоухание в хвала и празникът Шатри са вменени като Шатри след седемдесетгодишното пленение, а сега явява се освобождение. Словото в Ездра и Неемия явява олтара и храма, и народа, а според Словото в Естир се запечатва. Народът в запечатване е едно, а олтарното храмово служение е друго. Освободеното служение чрез извеждането му от Лаодикия – Юдино и Израилево изпълнение е вменено за новоерно Ерусалимско служение.

Всичкото това събитие на извеждане от Лаодикия и въвеждане в олтарно служение се приключи. В 1970 г се запечата Юда – народът Божий, освободен от греха – смъртта според сянковото служение в Естир. А в 1971 год. се въвежда олтарното служение в храмово изпълнение или Уреждат се съдебно съдбите им след седемдесетгодишно пленение. А личният първи свещен чин е строен като стена според Словото в Ездра и Неемия. Тъй войнственият първосвещен чин на служението от Начинание до Скончание е един и същ. Съдбите им са запечатани чрез живите представители, навлезли в свято свещено служение в запечатващи съдби.

Във водещата се борба се освободи служението и се запечата народът, въведе се олтарът в служение и храмовото изпълнение според чиновете ”Ездра” и ”Неемия“! 1970 г.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван