Така се отвори пътят за явяване на пророкуваното в Откр. 18: 1-4 дело на поредния Четвърти ангел (след трите Ангела от Откр. 14: 6-14) заедно с Гласа от небе, зовящ: „Излезте из нея, люде Мои!” Това бе зов за изход от духовните заблуди, внесени в служението на християнските духовни общества, които оформят духовния Вавилон (Откр. 18:2; Пс. 14:2-3; 53:2-3; Рим. 3:12) Този зов се отнасяше с пълна сила и за Божиите люде – вярващите сред Лаодикия – да извършат духовен изход от заблудата, която цари сред нея след избълването на ръководството й, след което Лаодикия като служение остава в състава на християнските общества, оформящи духовния Вавилон.
Чрез зова на Гласа на Святия Дух за изход от Вавилон се оформи и споменатият по-горе последен остатък Божий (Откр. 12:17), които застана пред Небесния съд и пред Бога като олтар на свещенослужение с обединените двете заветни истини – за Закона и Духа – (Откр. 11:3, 4) „(3)…двамината Мои свидетели… (4) Те са двете маслини и двата светилника, които стоят пред Бога, Господа на Земята”.
Под прякото ръководство на Святия Дух остатъкът Божий навлезе чрез верижни постове и молитви в ходатайствено служение за спасението на земната целокупност от флора, фауна и човек. Святия Дух ръководеше и изпълнението на свидетелствени служения, чрез които бяха изявени и потвърдени на Земя вземаните от Небесния съд решения. Това е, свидетелството Исус Христово, получено чрез Духа на пророчеството (Откр. 19:10), с което бе въоръжен Лаодикийският Божий остатък от Откр.12:17. Именно това духовно въоръжение е критерият, който определя истинския Божий Лаодикийски остатък и го различава от многото човешки претенции за съпричастие в това Божие дело.
По този начин се явиха земните свидетели на съда велик на небе, за които се отнасят Словата в Евр. 6:4-5 „(4) …Тези, които веднъж са се просветили, и вкусили са от небесния дар, и са станали участници на Светаго Духа, (5) и които са вкусили от доброто Слово Божие и от силите на бъдещия век.
Следват цитати от Словата на Гласа от небе, които дават още свидетелства за Божественото единство на старозаветни събития и пророчества с новозаветни пророчества и тяхното изпълнение (Откр.1:1-3;22:6-7) в скончание на Седмия църковен период, когато се навлезе във времето на провеждане на Небесния съдебен процес, пророкувано от пророк Даниил (Дан.7:9-10) като кратко, половин време (Дан. 12:7).
Според Словото, дадено от Гласа от небе, това време е реално духовно изпълнение на макетното потопно време. При това реално изпълнение се оформя духовният спасителен Ноев ковчег чрез последния Божий пророк, който подобно на Ной е ръководен чрез Глас от небе от Святия Дух:
П.65/с.24 „Но Полувремето влиза в окончанието на Седемте новоерни периода като изпълнение на Йоановото Откровение, прието от Бога за осведомение на църквата и се прилага в изпълнение във времето на Съда велик. То се покрива със сянката на Потопното време. Тъй Съдът велик се яви над греха в решения съдебни и го осъди. А благословението и спасение се яви в избавление чрез дялото на Ноевия ковчег, над който е действувал Гласът Божий в ръководство Ноево (Бит 6:13-14) Това именно изпълнение сянково се покрива с дялото съдебно на избавление чрез Съда велик (Откр. 12:17 – Рим. 11:26-27 – чрез Ангела четвърти (Откр.18:1) в ръководство чрез Гласа от небе (Откр. 18:4), пред който е представена Великата жертва на изкупление – кръвта пролята на Господа Исуса Христа.“
(с.24) „А дялото на Съда ще се яви като Ноев ковчег в чин „Дяло съдебно Даниилово“. И ще плувне над потопните, води, сочещи на всички лъжеучения като язви зли над земните съдби,“ (с.24) „Но тази тайна на Спасителния план е голяма (Дан. 12:9) и caмo чрез Гласа Съдебен (Откр.18:4), действуващ по време на Съда велик се откри и то чрез просветен и употребен от Святия Дух съсъд (Мал. 4:5) Само такъв съсъд, свише озарен, може да приеме точно голямата обещана Светлина (Откр. 18:1), от която ще се просвети цялата Земя и да я предаде за общо прозрение, за спасение на човечеството чрез съвършено озарение небесно „(Исая 42:6-7; 60 :1-3).
След като мисията на пророка приключи, на 30.10.1982 г. тя заспа и бе погребана както всички смъртни хора на Земята. След това подобно на апостолите, които навлязоха в озарение спрямо изявените слова от Христа, Лаодикийският „Остатък Божий“ постепенно навлезе чрез Святия Дух в озарение за проумяване на великото дело, в което бе употребен и за разбиране същността на записаните съдебни решения, както и на изпълняваните в тяхна потвърждение свидетелствени служения.
Озарението върху Светлината, дадена чрез Гласа от небе (Във виделината ти ще видим виделина“), бе подготвителен етап за навлизане в следващите стъпки на Божието дело – прогласяване на Благата вест в нейната пълнота като „съвършено озарение небесно“, за която ап. Павел свидетелства в I Кор.13:10,9 „(10) Но когато дойде съвършеното, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати. (9) Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме.“
Това е Вестта за приключилия Небесен съдебен процес и предстоящото Христово пришествие – Съдебната вест – Вестта изкупваща и съдебно запечатваща земните съдби до цялото човечество, в изпълнение на пророчествата в Исая 60:1,3 – „(1) Стани, свети; защото светлината ти дойде… (3) И народите ще дойдат в светлината ти…“; и в Откр. 18:1 – „И след това видях, че слизаше от небето Ангел, който имаше власт голяма; и Земята се просвети от неговата слава.“ ) Познанието за всеопрощаващата Божия любов към всички вярващи хора на Земята – Рим.11:26;32-36).
Така чрез употреблението на България в приключващото спасително съдебно дело за земната целокупност от флора, фауна и човек бе потвърдено Божието благоволение над нашата страна и над българския народ като духовен Божий народ, на който като сянка посочи плътският Божий, народ в Старозаветно време. И това се осъществи под действието на Святия Дух без участие на човешка мъдрост и инициатива. Затова и Словата, които известяваме (както вече бе споменато), не са плод на човешки анализ на Библейското слово, а са живи Слова, изявени от Бога чрез Святия Дух като Глас от небе; както и плод на озарение от Святия Дух върху тези живи Слова и тяхното библейско покритие (Притчи 1:23 „…Ето аз,ще излея Духа Си на вас, ще ви направя да разумеете словата Ми.“).
След като Небесният съдебен процес приключи с приемането на всички Съдебни решения за минало, настояще и бъдеще време, олтарното Божие дело в България – Лаодикийският остатък от Откр.12:17 взе участие и в невидимото и неосъзнато от хората духовно изпълнение на взетите решения преди реалното им изпълнение по цялата Земя.
Leave a Reply