- Анна е църква, от която е изведен Самуил – сочещ на съсъда на Гласа Господен. 230/5
- „Анна“ е петдесятното огнено кръщение в Духа Святи в душите човешки в петдесятно оформление. 297/5
- „Ана“ е група, от която се поведе съсъдът на Гласа само с два месеца в престой сред таз среда и биде изведен и отстранен оттам – група петдесятни, обвинени в беззаконие и наречени от Бога „Ана“, а Гласът – чин „Самуил“, дялото, поведено от живия Бог. 153/ 3
- Ана, майка на Самуил – блюдо на Гласа, сочеше на Естир 272/3
- И какво представлява дялото на Ангела четвърти? Те са в едни съдби родителите им се вменят в чин „Ана“, а те „Самуил“ ученици на пророческа светлина. 381/ 13
- Яков имаше две жени законни – Лия и Рахил, които имаха покритие със Словото в Първа книга на царете 1:2 – Елкана с двете си жени – Фенина и Анна. Фенина беше плодна, а Анна неплодна. Лия се покрива с Фенина, а Рахил с Анна. Анна роди Самуил, а Рахил – Йосифа. Тези две реални съдби в живота на Якововите и Елканови жени като Сянка посочиха на новозаветните две Лаодикийски деноминации – адвентна и петдесятна. Това, че Анна получи два дяла, посочи на двойната сила на Илия и Елисея, или прие Светлината на двата Завета и единството им по План.
- Първа книга на царете, втора глава, от двадесети до двадесет и втори стих. Благословението падна над Анна и тя роди пет деца, които сочеха на петте Вести чрез Гласа на Святия Дух и на Пет разумни. Страшно е изобличението на дома Илиев и над двамата му сина сред народа Божий, които посочиха на Израилевото и Юдино духовно свещенство – Лаодикийско.
- Първа книга на царете втора и трета глави посочиха на пророческите сенки (съдби), изпълнени реално в живота на сянковите чинове, но предсказваха реалните новозаветни съдби. Словото особено посочи на Анна, която роди Самуила. А в Новозаветния лаодикийски период явно изпълнение сред народа Божий духовно имаше петдесятна група, която се наричаше ”Анна”. И от нея се изведе съсъдът приемник на Гласа (според Словото в Малахия 4:5). В същата книга, трета глава, девети стих е повикването на Самуил чрез Гласа Божий и се покриваше с Гласа съдебен и Неговия съсъд приемник.