Наистина и таз година врагът ни смути. Мнозина от нас нарани в лявата нога. А една сестра се оперира. Събраха ни се доста изпитни, но слава да е на Бога! В уречения час и ден за празника Шатри (който отдавна празнувахме), всички бяхме единодушно събрани. Бог доведе всички, които трябваше. Всички в този ден ликувахме в Бога за всичко, което Бог даде. Денят беше прекрасен. Ний всички бяхме с коли. Защото тази година Шатри празнувахме на хижа „Вада” в Рила, по пътя за Седемте езера. Птичките радостно пееха и ни придружаваха, и пригласяха в химните хвалебни към Бога, че днес е важен ден. В него празнувахме духовната победа за Юда и беше важно, защото имахме небесно поръчение от Бога, дадено по време на Съда велик.
И ний всяка година празнувахме Шатри. Но днес като че ли целият свят беше с нас. Покорихме се на Всевишния Бог. Опънахме палатка – шатър в зелено и я покрихме с борови и елхови клонки. Днес Святия Дух ни изиска да се въведат в шатъра младежи и да отпразнуваме увенчанието Христово с невястата Негова, което ставаше горе на небето, на Стъкленото море. И ний всички единодушно извършвахме Неговата свята воля.
Тъй в чин ”Юда” духовен се въведе МаннаСий и той въведе Сионовата дъщеря. Последваха го Павел и Марианна, всички деца. Светослав, сочещ на святата слава на Ангела (от Откр.18), който слиза от небето, за да озари Земята. Туй дете беше родено с недъг в очите, но бе изцелено. То се роди след Рубин, който представяше рубиновата багра на кръвната Христова цена. И всичките четири деца представяха Ангела, слизащ от небето в сила и слава голяма, че цялата Земя се озари (Откр. 18:1). Светлан представяше Светлината на Ангела четвърти. А Благовест – Съдебната блага вест, че Съдът велики приключи Земния процес.
Всички минаха през шатъра. И всички имаха зелени клонки в ръка от бор и елха, особено момиченцата Мария и Благовеста. Те бяха живите представители от Личната гвардия на Христа и всички, които следваха в бели руби и зелени клонки в ръка. В този ден ний бяхме много, много щастливи, че Бог беше сред нас и ни водеше. А Святия Дух постоянно ни озаряваше чрез Гласа от небето и ни наставляваше.
След свещеното служение се постави трапеза на поляната, която трапеза Бог Всевишни чрез Гласа съдебни благослови и удостои от всички трохички птички и катерички. Трапезата се благослови като трапеза на Всемирната църква. Също ни се изяви и за следващото служение, в което щеше да сложи трапеза Светослав от благодарност, че Бог отстрани тежкия недъг на кривогледството и сега очите му са в добро състояние.
И тъй, денят премина под големия знак на Божията милост и ний всички, благодарни за милостта и любовта, с които ни обгръщаше Бог, благодарихме за туй голямо дяло сред нас, особено за увенчанието на Църквата с Христа. А самата църква се представяше от нейното живо сърце – Личната гвардия на Господа Исуса Христа. Личната гвардия се представяше от дванадесет живи представители от още невръстни деца. Самите те влизаха в нея, докато техните родители в същото служение представяха дванадесет духовни племена на Духовния Израил, трети съдебен!
Днес в Шатри Бог употреби чина „Юдин вожд” с неговата другарка – малката Павла за свидетели, а синът им със Сионовата дъщеря представиха Христа и Църквата Негова в увенчанието им горе на небето, на Стъкленото море. Долу на Земята те се удостоиха като живи и приеха техните благословения като съдебни свидетелства блюда златни, храмови на почетно употребление. Също се принесе и принос – ухаещи хвали от Българска роза (одеколон). Бог е възлюбил България и се спря на българската роза. Ний всички си принасяхме по едно шишенце и го събирахме. В края на трапезата го принасяхме. Уханието символизираше или придружаваше нашите благодарствени постове и молитви. И хвалехме Бога наш – Отец, Син и Дух Святи за тоз голяма милост и почест над нас, България и нейния народ, която страна е избрал и настанил тук името Си най-свято сред нея, и дялото Си последно съдебно чрез Гласа съдебен на Святия Дух в чин „Пети Борец”, който обяви и Рая жив сред България – розова градина!
Всъщност Раят е нововъзстановената съдба на живата Христова църква по Ездра – свещеното служение и Неемия строенето на стените, Войнствата по Гедеоновото дяло след избълване или отхвърляне на Лаодикия. И отнемане на светилника й служението свещено. В Лаодикийския, Седми църковен период, църквата Христова бе представена от двете деноминации в чин „Лаодикия”, а именно: Адвентната представяше Божия духовен народ Израил, и Петдесятната, обрязана в духовно юдейство – Святия Дух.
Тъй адвентните пазеха десет заповеди – Моралния Божий закон. А Юда приемаше Дух Святи, който я обрязваше в духовно юдейство. Но Юда беззаконстваше, А Израил духовен хулеше дейността взаимна на Святия Дух в обрезател и очистител на храма на дух Святи. В него не се влиза без пролятата Христова кръв, която го очиства, а Святия Дух обрязва, т.е. те взаимодействат. Израил сметна пролятата кръв Христова за нищожна. Юда обрязан потъваше в беззаконие. А именно пред този Закон, който той отхвърляше по време на Съда, сега тя се изправяше, за да му се реши съдбата. Причината за недостатъчност е раздялата, за да се приложи предупреждението в Откр.3 и се яви Откр.7,14,18:1-4. Тъй Старият Израил не прие Христа, а Духовният – кръвта, пролята за очистване, която очиства храма духовен на Святия Дух за велико употребление на блюдата на почетно употребление, скинията неръкотворна – човека.
Новозаветната Христова църква се представяше от нейното живо сърце в свещени подвизи, с което тя е вървяла и воювала духовно. То е пулсът църковен, който е туптял и движил църковните съдби в чинове Христови небесни, давани й сред планета Земя. А именно днес, по време на Съда велики, тя чрез блюдата на почит е представена пред Съда небесен, за да й разгледа съдбите. А те са живите представители на Гвардията, на духовните племена. И то начнали от кръста Голготски, от апостолите. Те всички, в чин ”Лична гвардия”, са били употребявани в чинове свещени, първосвещени, апостолски, пророчески, според необходимостта на църквата в ръководство. Затуй днес в Шатри” се увенчаха, горе в небето, църковните ръководни съдби в чин ”Лична гвардия на Христа“, Войнството Му лично, строено чрез Съда велики по съдби горе в небето в чин ”Невяста Христова“ или ”Сионова дъщеря”, осиновена от Отца, невяста на Сина Му Господа Исуса Христа. От деня на възкресението Христово в целия Нов завет тя е била представяна от чинове небесни и ръководена с тях. Те именно са и онези сто четиридесет и четири хиляди. описани и представени, готови за запечатване, от Откр. 7, 14-та гл. А в Откр. 18:1-4 е дадена тяхната мисия. Те са, които през целия Нов завет са водили църковните съдби. А тя, църквата, е минавала от период в период чрез светилника Светлината на озарение и Ангела на устояване, според описанието в Откр.2:З.
В Скончание, в Седмия, Лаодикийски период, светилникът е бил разделен на две. Именно Адвентни и Петдесятни са представяли Божията свидетелствена заветна църква. Според древните сенки Съдът небесен се представи на Кармил чрез пророк Илия, когато Плътският Израил се бе заблудил, а те, пророчески ученици – скрити в две пещери по петдесет човека, за да не ги унищожи Ахав – Израилиевият цар.
Днес Съдът небесен действа в небето, но сред планета Земя е съсъдът – приемник на силата Илиева, Гласа от небето (Малахия 4:5), Който изведе служението от Лаодикия. Отне й светилника разделен и го възложи на новия ангел в чин ”Четвърти” (Откр.18:1) за действие.
И тъй, в Лаодикийския период Съдът велики го съедини в един седмоцевен светилник в буен плам на Сионовото озарение чрез Сионовата дъщеря. Също Гласът е Глас съдебен на Съдебната власт небесна чрез съсъда – приемник на Гласа на Святия Дух. Той сваля от небето чрез силата Илиева огъня на съдебните решения на оправдани и осъдени. Но днес Войнството земно чрез живите им представители навлезе в чин ”Мелхиседек” царски наедно с Вожда си в Правда Христа, Който ги и оправда пред Съда небесен, за да са готови да навлязнат във великата борба със Сатана в Армагедонската борба чрез Вавилон духовен, който по време на Съда велик събира в себе си всичко отхвърлено, включително и Лаодикия. А Вавилон е католическата черква блудница в чин ”Иезавела” и ”Ахав”.
Забележка. Личната гвардия на Христа е Сионовата дъщеря. Цялата църква – народът Божий е Сионова дъщеря, но сега е в чин ”Мария”, въведена в изкупление (отбелязвам, да не се чуди някой защо и Мария).
Ний всички хвалехме Бога за таз велика милост Негова над всички нас. Но най-много за България, която е възлюбена като Същина, реално, и е послужила на живия Бог.
Забележка. В тоз ден особено бяхме поласкани от милостта Божия като едно от децата, на дванадесет години, подбудено от Святия Дух, месеци наред е искало да направи Воден завет с Бога, не е давало мир на родителите си и днес, в деня на Шатри, то ни изненада като каза, че иска да вземе Завет. Аз се възпротивих, да не би да е подтикнато от родителите си, но детето само изповяда пред всички, че то е искало. Даже и сега родителите не смееха да му позволят. През туй време неговият братовчед, по-голям от него, поревнува и той пожела Завет. Аз като че ли пречех, но те настояха. А и двете деца са с чинове небесни. Единият представяше чрез името си племето духовно на Вениамин, а другият – Стефано – увенчанието. И тъй ги потопиха и двамата в реката ”Елинци”, при хижа ”Вада”. Наистина, като печат на празника в тоз ден на Шатри беше Водният завет на двете момченца, от двама братя деца. Всичко туй беше награда в тоз свят съботен ден от Святия Дух в деня на Шатри.
06 – 13.09.1980 г., хижа ”Вада”, Рила планина
Leave a Reply