Авраам прие заповед от Небето, веднага проведе плана по воля Божия и се обряза. А Исмаил беше на 30 години и с него всички купени с пари, които се намираха в дома му, приеха плътско обрезание.
Тъй в същия ден заветният предтеча приложи в изпълнение реално обрезанието като символичен закон сред църковното служение сред еврейския народ. А в реално явление символът намери приложение и сочеше в бъдещето Новия Христов завет на Голгота. След Кръста, в деня на Петдесятница, всички очакващи в горницата Ерусалимска, приеха реално обрезание чрез Святия Дух в сърдечния храм (очистен от капките Христова кръв), Утешителя, който като знак Божий очисти сърдечния олтар и го запечата за деня на изкуплението с печата Божий. Като огнена диря от Дух Святи се яви белегът на обрезанието духовно за невярващите, знамението, което се явяваше след духовното обрезание в изпълнение на Ранния Дъжд. Това знамение ще се чака в проявление над обрязаните, приготвени като блюда на почит съсъди, с благословение на приключващи съдебно съдби небесни преди идването на Христа. И така в повторение: първо е Макетният план чрез Авраам, явлението на първия заветен стар род чрез Христа, а в Скончание – чрез Дух Святи Съдът на разрешение на всички целокупни земни съдби от флора, фауна и човек.
“О, дано биха разбрали и камъните от земята, защото от тях Всевишният Бог би издигнал Авраамови чада, но човекът се закорави. Молитствам ден и нощ за народа Божий да разбере и познае Бога.“ Амин!
Светлина върху Битие седемнадесета глава, четвърти и пети стих: “Не ще се именуваш вече Аврам, но името ти ще бъде Авраам, защото Отец на множество народи те направих.”
Наистина колко много говори този стих и крие в себе си голяма Светлина, която по-късно се явява така, като чрез самото име на Авраама изявяваше и неговото предназначение. Тъй в Начинание беше призван Аврам и прие обещания, но в Скончание обещанията намират изпълнение. Под името на Аврам се крие неговият висок чин на призвание, но и хвърля Светлина, че не може да се очаква едно обещание да навлезе в моментално изпълнение, не! То трябва да се развие и изпълни във времето си. Но тоз, който го очаква, неминуемо ще го получи и неговото дяло – вярно да очаква Божиите обещания – стои над всичко.
Тъй в Скончание, още при изпълнение на Авраамовото обещание става ясно, че ще бъдат употребени блюда на почит по име и с името си ще служат на Всевишния Бог.
Защо в шестия ден на седмицата в пустинята валя двойно манна от небето? Защото в края на шестхилядната година, в извеждане на Духовния Израил чрез Гласа, благословението над ”пясъчната пустиня“ – пясъка Авраамов ще е двойно като народ Божий, по обещание на Авраама (пясъкът на морето).
Авраамовият предтечен живот сочеше напълно на Отца. Първородният му син Исмаил сочеше чрез дела в живота си на първородния Израил, който прие обрезание по плът, а сочеше обрезанието на Духовния Израил чрез Святия Божи Дух. Също животът с оплождението на Исмаил сочеше, че и първият народ Божий ще роди дванадесет князе на дванадесет израилеви племена сред пустинята Земя, което се отнася и за втория народ по обещание.
Исак сочеше на Втория завет, който щеше да се яви чрез вяра в жертвата на Христа, Авраамовата жертва чрез изпит в живота му, за единородния му син Исак, а тя сочеше на жертвата Отцува, Който принася Единородния Си Син Христа. А едновременно има и двояк смисъл и сочи на церемонията с жертвоприношението чрез овни в дома Божий. Исаковият живот предтечно развиваше живота на Христа сред Земята. Животът на Авраама, целият му дом, имот и жени се явяваше като предтечен сред Земята чрез дела в живота. Авраамовата съдба е Божия съдба сред Земята и сочи на Божията църква на Земя.
Заветът на обещание с Авраама и Бога сочи предтечно на Голгота. Двете жени на Авраама – Сара и Агар сочеха чрез дела в живота им на двете църковни съдби. Първата – Агар се явява като първа църква сред пустинята Земя. Нейният син Исмаил сочеше на първия народ Божи Израил. И от него се явяват дванадесет князе на племена патриархални. Обрезанието плътско, дадено като завет на Авраама и приложено чрез Исмаил, сочи, че в първият Божи дом сред първия народ ще се приложи като църковно постановление в Церемониалния закон – обрезание в осмия ден!!! А то от своя страна сочеше, че в скончание на Седмия църковен период или в осмото – Давидово благословение, народът Божий ще е обрязан по дух.
Агар, слугинята сочеше още на плътска и церемониална църковна съдба и отхвърлената църква и народ Божий по плът. Но Сара е законната в право жена – църква, която по обещание в старостта на живота си ще роди чадата си и поради нея биде отхвърлена Агар. Нейната дума, макар и тежка, ще е чута и подкрепена от Бога в дома Божий. Но едва в края на живота ще роди чадата си по обещание.
Целият Авраамов живот сочеше съдбите Божии сред Земята. Боят за освобождението на Лота, воден от Авраама, сочеше, че сред дома Авраамов Божи има военен отряд – войнство Божие, което ще воюва за освобождение на пленения народ Божий и имот с целия си дом и животни, сочещи на целокупния първи Божи дом чрез Борческия отряд. Целият Аврамов живот е предтечна, свидетелствена съдба и всички инциденти в него сочеха на дома Божий в Двете ерни времена на съдбите му. Но животът на Исак напълно сочеше Исусовите съдби на Голгота, който като Агне непорочно, без недостатък идеше да се яви като жертва благоуханна пред олтара на служение, принесен от Своя Баща. Но щом се принася от Своя Баща, то тогава жертвата се приема не от Бащата, а от Съда или Закона, който го изискваше за целия дом Бащин – Авраамов, Божий. Животът на Исак сочеше съдбите на Христа. Първо Исаковата женитба чрез домостроителя сочеше на Христовата чрез Святия Божи Дух. А животът на невястата Исакова – Ревека сочеше на църквата Христова, която преминава пустинята Земя, за да се срещне със своя Жених.
Тъй камилата Ревекина сочеше на стражите пророчески сред пустинята, които носят на своите плещи съдбите на Христовата невяста. Също важно е, че нейната кърмачка Девора сочеше на словесната кърма чрез Девора, идеща от Небето. А съединението на двамата млади сочеше на великите църковни родове. Двамата близнаци Исав и Яков сочеха на двата рода Божии и техния живот. Първият Исав с дела в живота си посочи на живота на първия Божи народ, който не зачете първородния Божи Син. Второ – ловец е на полето, убиваше дивеч, принасяха жертви. А поради неуважение към първородството, което продаде за купа леща, той изгуби единственото благословение, което имаше Отец – Исак чрез Христа. А грабването на благословението от втория син Яков означаваше, че той чрез вяра грабва първородството и в скончание на живота църковен сред Земя наследява Отцувите благословения, които включват всички обещания, които носи скончанието на седмия ден. Тъй Аврам с целия си дом и имот, с жени и деца е предтечен заветен дом Божий сред Земята. А чрез живот, развиващ се в съдби чрез двамата му сина, се слагаше начало на явление на двата народа Божии. По плът планът се разви чрез Исмаил, а по дух – чрез Исак. Чрез Исак и Ревека се явява Яков и той навлиза в реално изпълнение на действие. Исак се явява предтеча, Яков води втората родова линия на благословение, или – ако се включи Аврам – трета родова линия на велики благословения!
Богата на Светлина е съкровищницата на Бога – Библията и изявява тайни Божии, които никога предвечният и мъдър Бог не е скрил във времето от Своя народ в пътя му сред пустинята Земя, сред която е вървяла църквата Божия през вековете. Велика е нейната мисия и съдба за човечеството сред Земя от Начинание до Скончание. Дано би надникнал човек през покривалото на вековете и да проследи кервана от родове Божии от народи и племена, езици и колена и да разумее мъдростта Божия чрез всички свидетелствени съдби като правила, постановления и закони във времена и векове, които успешно разстилат млечния пояс на Спасителния план като следа от изявления за спасение на човешкия род от Създание до Скончание сред Земята. Тъй ясно се вижда това и в протичането на Исмаиловия живот. Действително той се развива самостоятелно, както животът на Стария Израил, който роди дванадесет племеначалници. Исмаил няма никакъв дял с Исака в имота бащин, той е отстранен от дома Аврамов, по обещание представен от Исака – синът на обещание, сочещ на Христа, който наследява имота Бащин и продължава родовата линия чрез макет на първия син Исак в съдби на живот и ражда двамата синове, двама близнака – Исав и Яков, сочещи на двата рода; а те разширяват родовата линия на дванадесет племена. А животът на дванадесетте плътски и духовни сочеше като сянка на дванадесет хиляди запечатани от всяко племе на Израил като духовни, свещени, църковни съдби.
Те като символичен Божи народ сочеха на реалната Същина църковна в Скончание, чрез която щеше да приключи Бог земните съдби.
*****
На какво сочеше нивата с пещерата в Малпелах, която Аврам купи със сребро? Тя сочеше, че Всевишният с цена на сребро ще изкупи нивата – Земя, в която е погребана Сара, майката на всички племена – т.е. гроба земен – Земя, който е погълнал всички родоначалници на живия Бог и останките – плътта на църковната съдба.
*****
Защо Авраам закле стария настоятел над всичкия му имот да не вземе жена за Исака, освен от неговия род?
Защото Исак сочи на Христа. А Христа прибираше Своята Ева, плът от Своята кост и не биваше от друг род да се вземе жена. Защото Израил навлизаше в употребление и трябваше да се следва строго родовата линия на Исака, от когото щяха да се явят двата рода – двамата синове на Ревека Исав и Яков.
Leave a Reply