Битие 12 – 17. Авраам

portrait, facial hair, people

ОБЯСНЕНИЕ НА АВРААМОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Извеждането на Авраама от Ур Халдейски сочи на извеждането на народа Божий от Земята по обещание Божие на Авраам. Извеждането на Авраама стана след смъртта на Тара; то показва чрез дела реални в живота на великия патриарх ще се яви един народ Божий, призван по плът и дух, воден строго от Бога в един път на спасение, по План за изкупление като дом Божий. Но едва чрез синовете на Авраама, в живота им, по строг План за спасение, развиващ се в път на изкупление, се очертават двата пътя на двата рода Божий, водени чрез дела в живота им, сочещи по какъв начин ще се изпълни Спасителният план и как ще се изкупи народът Божий като един дом Божий чрез вяра Авраамова.

Тъй Авраам с дома си посочи пътя, по който щеше да мине домът Божий в извеждане чрез Исмаил и Исак, сочещи на двата рода Божии, с два Завета в Две ерни времена, с два Закона пред Небето. Тъй чрез Исмаил, с дела живота му откриваме пътя и времето на Стария Израил с Церемониалния закон като една сянка на бъдещата същина, сочеща реалността в живота на Авраамовия син Исак по обещание, сочещ на Христа и новозаветния Божий народ, изведен от езическите племена чрез Христа, в новоерна съдба. Тъй двамата сина на Авраама:

Исмаил чрез Агар прие плътския закон на обрезание, чрез ”майката” – Синай и го разви като церемониално постановление за целия Израил, сочещ духовния живот на Израил, който чрез церемониалното служение ще принесе жертва пред Небе – самия Син Божий – Христа, посочен от сина на обещанието Авраамово и пътя му с дела реални в живота на народа Христов, който щеше да се обреже в духовното кръщение със Святия Дух в един Духовен Израил от всички народи и племена, езици и колена езически.

Синът на обещанието се яви от свободната, законната майка Сарра – жена Авраамова, сочеща на Голгота с жертвата Христова. А робинята Агар сочеше на Синай – Закона церемониален, наложен на плътския Стар Израил в пътя му към земния Ханаан. Церемониалният закон с кръвните жертви сочеше на свободния по обещание народ, който щеше да се яви от Исака, сочещ Христа, който имаше дял в наследие на бащиния си имот. Наложницата не наследи правото на свободната Сара, а прие само дарове, сочещи бъдещите съдби на отхвърления народ от законното право над бащиния имот – стар Израил.

Родовата линия чрез Исмаил чрез дела реални в живота му, като син на робиня, сочеше символично на Стар Израил в неговия духовен живот с цемониален белег на обрезание.

Плътският Израил от своя страна посочи Плана на спасение в развиващото се изкупление на второзаветния народ Божий по обещание чрез втория Авраамов син Исак, посочил духовното обрезание в Дух Святи, в утешение, до деня на великото изкупление. САРА посочи на Христовата църква по обещание, с жертвата Голготска. Чрез вяра Авраамова тя навлезе в своите законни права чрез Исака – Христа и рода на обещанието като морския пясък и небесните звезди, които в Скончание, след като Авраам – баща на всички народи отпрати наложниците свои с дарове, което показа, че те не ще имат дял с Авраамовия бащин – Божий дом.

Домът Бащин е притежание по обещание на Исака – Христа. А Агар пое пътя на всички наложници, стана майка – църква на наложници.

Законна жена на Авраама е Сара, а Агар е само един Макетен план на дома Божий. Едва по-късно чрез Якова – син Исаков и Исав се разви, по План на спасение, дялото на първородния, който не оцени първородството и го продаде за купа леща. Исав с дела в живота си плътски посочи съдбите на първия народ Божий, който поради греха си, че се отрече от първородството си – ”първородния Божи син” – Стар първи Израил, изгуби благословението Отцуво – Исаково.

Но Яков чрез вяра прие благословението и първородството от Исав и събра стадото Лаваново, който посочи на двете отново оформящи се съдби църковни като дом Яковов с две жени, дом Божий с две църкви на сянка и същина, с два Завета на небе, с два Закона. Ясно, според символичния макет, развил се в сянка, се разгръщаше Планът за спасение, след като първият род не оцени първородния Божий Син и Го уби, то той се отхвърли като употребяем род с Първи завет. След отхвърляне на Първия завет, тогава вторият завет – вторият род – щеше да наследи първородството с всички обещания, чрез вяра Авраамова и всички благословения Отцуви чрез втория син – втория народ. Първият е ”Исав”, вторият ”Яков”, сочещ на втория заветен народ Божий.

Тъй Яков в живота си посочи пътя на Бога с двете си жени – две църкви, в Две времена по седем години. Първото ерно време представи Лия, която първа се оплоди, тя е и ”Агар” и с дела реални в живота си посочи пътя на първата църква Божия. Тъй явени са две жени с две времена по седем годни. Лия посочи на Първия завет, първия период и тя е невъзлюбена (нелюбяща). Втората – Рахил, любимата Яковова жена, сочи на ”втората Христова църква”, на Същината, сочеща на Лаодикия, която не забрави идолите на бащата, които Яков отхвърли, с което посочи на Христа. “Идолите“ поставиха служението на ”буквата“. Затова я постигна клетвата Яковова спрямо отхвърлените идоли. Клетвата, изречена от Яков – Израил заради Христа и Рахил умря. Тя не последва Якова в пътя на живота му. Рахил посочи на Лаодикия, която се ”избълва” из устата на Верния свидетел. И Христа (Яков) прие в едно единство всичките дванадесет синове (племена) след смъртта на Рахил, т.е. след избълването на Лаодикия.

Наистина велик е Планът за спасение по сила и мъдрост, с Мощ на изпълнение, водещ дома Божий с народа Божий в Две ерни времена. В заключение: Сара сочеше на Голгота, Агар – на Синай, Лия – на първата Старозаветна църква, която се оплоди, но изнемощя в живота и се отхвърли. Рахил, която бе безплодна, се оплоди с две рожби – закона и Духа – Църквата новозаветна чрез двойния дял от два завета – десет заповеди и Дух Святи. Тъй безплодната роди, а раждащата изнемощя и престана да ражда. Старите патриарси и пророци, употребени във велики Божии съдби като първи род – първи дом, посочиха пътя в развоя на Спасителния план на извеждане племената от народи и колена като морския пясък на Земята и звездите на небето. Чрез вяра Авраамова, по обещание, се явиха в наследство реално на живия Бог. Но според Книгите на делата и те, заедно със законните поданици, ще приемат награда – дарове, сочещи на изкупление даром, по обещание, чрез вяра в Христа от дома на имота Божий.

Но Христовите последователи са законните притежатели по план на обещание, в изпълнение на наследството бащино като Божие стежание. Наистина, могъща и велика е милостта Божия чрез Авраама! И неговото призвание в послушание пред Бога прие обещание в пътя на спасение чрез вяра. И разви Плана за спасение, водещ чрез велики дела в живота на два рода към могъщо изкупление чрез вяра Авраамова – дъга смарагдова, заветна – ореол тронен! Тъй чрез двамата сина на Исак и Ревека – двата близнака в утробата й (на Земята – църквата), които водеха борба, се показаха двата рода, двата дома пред Небето – на Исав и Яков. Исав първороден, с неоценено от него първородство, с дела реални в живота си посочи съдбите на Израилевия първи род, който бе отхвърлен. Яков – вторият син, вторият род, но с дела реални в живота си посочи оплождението и благословението на втория по обещание род – Духовен Израил.

Лия, Яковова жена, чрез дела в живота си посочи оплождението на първата църковна съдба и нейната награда сред Земята. А Рахил – любима на Якова – се яви със съдбите на втората църковна съдба. Лия се изнури, а Рахил – безплодна се оплоди с две съдби – Йосиф и Вениамин.

Тъй Агар, посочила Синай, и Сара – Голгота, родиха си чадата. Агар роди Исмаил, посочил на Стар Израил, а Сара роди Исака, посочил по съдби Христа. Лия – първородна Лаванова дъщеря посочи на първата църковна съдба, а Рахил – втората дъщеря посочи на Новозаветната църковна съдба. Яков показа вяра спрямо Бога в обещание на Авраамово благословение над първородството и чрез дела в живота си той изрази силата на великото благословение над втория син – втория народ, развиващ духовни съдби, сочещи на втория род по обещание Авраамово. Могъщата сила, която изрази благословението над Якова, последва одобрението небесно – Отцуво. И Яков видя стълбата небесна от херувимски крила – съдби сред девствените гори на първите употребяеми земи във ”Ветил“. Но благословението реално придружи Якова в изгнанието му. Яков с дела в живота си посочи пътя на благословението на народа по обещание чрез вяра. Чрез двете си жени Яков посочи на дело съдбите Божии над двете църкви сред Земята и развоя им чрез Лия и Рахил.

Лия – първородна църковна съдба сред първия Израилев народ, нелюбима на Якова. Рахил – втората църковна съдба, възлюбена – с дела в живота си посочи съдбите на Лаодикия. Но плодът на Рахил – Лаодикия продължи в употребление чрез Йосиф в благословение за спасение на Стария Израил. А първородният на Лия се отхвърли и дъщеря й Дина бе обезчестена сред Израил.

О, колко голяма е милостта Божия над падналия човешки род чрез употребление реално в живота на народи и племена, в пътя на спасението човешко. Но дали човешкият род разумя Божията милост? Будното око на Всемогъщия Творец води съдбите земни към изкупление. Тъй извеждането на Авраама по Макетен план Божий сочеше на извеждането на първия народ от Египет, а пътят му водеше през Червеното море, което като сянка посочи на реални съдби на втория род Божий, който ще премине през кръвните заветни струи на Господа Исуса Христа. Червеното море сочеше на Кръвта заветна Христова, символ на Завета Христов – причастието като Вест платформена, чрез което народът Божий има дял с Христа. А в скончание посочи цената кръвна на изкупление пред Съда велик, дадена за изкупление на народа Божий, в пътя му към плътския и Духовен Ханаан. Но първо се явява изходът през Червеното море и тогава следва Синай, сочещ Съда Божий в Скончание.

Извеждането на Авраама от Ур Халдейски е Макетен план на изхода Израилев като първи народ Божий, употребен в сянково служение, сочещ пътя и начина на служение на второзаветния народ Божи – как ще стигне небесния Ханаан, или как ще влезе в него да приеме наследието си.

Но при изхода първо се явява пасхата – кръвта – Червеното норе, преминава през Синай – Съда със закона и заветите. Моисей се явява като ходатай за Израиля пред Бога, с което посочва дялото на Христа – Ходатая на Завета нов пред Бога, Всемогъщ Вседържител на небе и Земя, След което следва пустинята на изпитнята – светът, която е сито и сред нея се отсява Божието зърно, отделя се от плевела – греха. Но едно пресято малцинство от живи войни, млади, чрез Исуса Навина, сочещ на остатъка, влизат в Ханаан за да го завладеят. Но как? Чрез борба, която води човек в духовния си живот.

20.01.1961 г.

ЗАВЕТЪТ БОЖИЙ С АВРААМА

Всемогъщият Бог отново се яви на Авраама и му се обеща! Но и Авраам, подобно на Гедеон, пожела от Бога да му даде белег на обещанието и то се яви! И рече му Бог: ”Вземи седем телци трилетни, коза, овен, гургуличка, гълъб.” Всички тез изискани жертви в цифри бяха символични и посочиха на велика Същина в скончание. Те сочеха на заветите два в единство на Вестта, чрез които се приключват земните съдби. Но тяхното разделяне сочеше на едно цяло чрез огъня на Святия Дух и Закона. Връхлетелите хищници върху заветната жертва сочеха на “хищните“ грехове от нечестия. Но в скончание на века захождането на Слънцето сочеше на приключването на Плана, когато светлият лъч – Светлината се прибира, тогава Планът спасителен се приключва чрез изкупление и опрощение от греха. Двете половини са части от едно цяло. Когато денят отлети и стане гъста тъмнина, тогава именно пламен огън на сила Божия преминава в завет, че ще му даде земята. Това сочеше на Божието обещание към Авраама чрез Святия Дух в наследие на Бога.

Тъй в скончание, два Завета или две заветни истини на обещание, две църкви, ще се съединят в една могъща всемирна църковна съдба на изкупен народ Божий от два народа на Земята, комуто се дава в наследие небесния Ханаан. Но когато престане всяка светлина и ще е нощ – сочи на времето на нощта – голяма изпитня сред Земята, тогава ще литне пламенен огън и ще стане извеждането от Египетската река, сочеща на езическите народи и племена от езици и колена. Тъй Бог Всемогъщ изпълни Завета Си с Авраама по обещание. А сега Авраам като употребяем съсъд следва да се оплоди и от него да произлязат много народи. Животът на Авраам е действие на употребление в реални съдби, в изпълнение предтечно на първия народ Божий – стар Израил, Синай, и в повторение – Голгота, което е реално изпълнение.В Авраама трябваше да се съединят две течения от плътски и духовен народ и чрез тях се включват и десетте претопени Израйлеви племена (за които не се знаеше нищо – четвърта книга на царете 17:18,19). Те са разпръснати сред целия свят, изгубили всяка родова линия. Събирането на “пясъка Авраамов“ чрез Съда велик се изпълнява чрез Правдата на Христа, а жертвата Му на Голгота ги изкупва от греховете.

Тъй в развиващия се План на изкупление, воден пряко от Дух Святи в рабите Му – пророците като блюда на почетно употребление, ние виждаме строгото изпълнение на заветното обещание, дадено на Авраама.

В Битие шестнадесета глава е даден развоят на изходът и наследието на Ханаан – животът на господар и слуга, властващата съдба и роденото от подчинението, но от семе Авраамово.

Битие шестнадесета глава, девети стих ни докладва прякото ръководство на Агар – явлението на Ангела Господен и обещанието за Исмаила. Развитието на живота Исмаилов е ясно. Първо се ражда Исмаил, сочещ на първия народ – Израил стар със свещения Церемониален закон на жертви и постановления. Бог втори път се явява на Авраама и изисква съвършенство на вяра и служение, защото казва: “Ще поставя завета Си между Мене и тебе“

Но нали вече имаше Завет между Бога и Авраама, тук за кой и какъв завет говори Бог? Тук Бог загатваше за потвърждение на Завета с Авраама чрез Голгота. Бог за тази цел го подкрепи в пътя на изпълнение на съдбите, които имаше Авраам да изпълни и му даваше име: ”Отец висок на множество“.

Тъй със своя живот в изпълнение Авраам разпростираше Божия План за спасение. Но човекът разумяваше ли всичкото Божие действие в употреблението му? Не! Авраам не разбираше всичко, макар и да беше призван в една велика мисия на съдбата човешка и църковна, употребен като блюдо на почит от Бога. Той – Авраам приемаше и разбираше толкова, колкото му бе необходимо да разбере. Но воден строго от Духа Божий, той вършеше волята Божия, както и при Даниила в скончание на времето ще стане – т.е. ще възкръсне да приеме наградата си и да влезе в дяла си.

Битие седемнадесета глава, шести стих – ”Ще те наплодя твърде много и народи и царе ще произлязат от тебе.” Тук имаме ясното обещание за народи, които ще се явят, но също и царе, за да се изпълни планът в ”Царства“. В изпълнение на Авраамовото служение имаме теократично управление, но следваше явяване на царска власт – Защо? Защото от Авраамовото семе щеше да се яви Един с вечен Царски чин, затова от рода Авраамов трябваше да се явят царе! Това сочеше на скончание на времето, когато Царят над царете щеше да навлезе чрез Царя на Нова Земя под Ново небе в Своята пълна царска власт на управление над цялото Авраамово семе като морски пясък в изкупление. Ние знаем, че земният Ханаан ще приключи своя край в огнения съд. Но в обещанието Божие ставаше дума за вечния, изкупения с цена, който Авраамовото потомство наследява чрез вяра в заветната кръвна цена. Но условието е Бог да бъде Бог на Авраама – ”както на теб, тъй и на тях”.

О, каква велика милост Божия над грешното човечество и то само срещу едно условие: да бъде човекът признателен на Твореца си, да живее в чистота, да признае владичеството Божие, да се покори на вечния и безконечен Бог, Цар над царете, за да се опазят заветите между Бога и Авраама и потомството му.

Битие седемнадесета глава, от седми до девети стих – Словото ни представя условието на Завета: “Ще обрежеш краекожието на плътта ваша в осмия ден!” Става ясно, че Всевишният Бог дава светлина чрез завет за бъдещия дом Божий. Заветът се изпълваше чрез Авраамовото семе. ”Всеки младенец” – това беше знакът в заветния народ в осмия ден – съдба на Божия дом в Седемте периоди, което намира приложение в Давидовия род, в помазание на бъдещия Цар. А всъщност Давид е седмият син, но с двойни съдби на помазание и сочеше на скончание Седмия църковен период, когато Съдът велик решава и приключва съдбите на Лаодикия и се извежда остатък в едно дяло на ”Малко, духовно, частично възкресение” пред небесния Съд велик чрез Дух Святи в изкупление. Тъй Бог свършва дялото Си в осмия ден, или в Седмия църковен период се образува осмо духовно царство на Господа Исуса Христа, Царя над Нова Земя под Ново небе за вечността. Или създава се царство, подчинено на Царя на вси царе, който подема чрез Глас на Небесна съдебно разрешителна власт чрез теократично управление съдбите народни на изкупения народ Божий. Амин!

Наистина има много да се каже по този въпрос, но достатъчно е да се знае, че всичкото изпълнение чрез Авраамовото семе в умножение се приближава към своя край, както пясъка от морските и океанни дълбини се изхвърля от бурните вълни, така на народи и племена, езици и колена – по бреговете църковни, очакващи скончание, когато чрез Съд велик им се решават съдбите. И като един народ, една войска се нареждат под Знамето на своя верен Водач, водил ги вярно през вековете и времената. А в скончание на дните се събират под Знамето на оправдание чрез вяра Авраамова в кръвта на Господа Исуса Христа, Изкупителя наш. Амин.

Тъй Самуил като пророк сред Стар Израил е символ на небесния Глас, Който в теократично управление чрез пророка помаза двама царе, чрез които изяви великата борба между Христа и Сатана – Давид и Саул, съдби на двамата Борци. По план показа тяхното царство: чрез Саул – царството на Сатана, а чрез Давид – на Христа. Отразена е борбата за владичество и краят на царството сред Израиля. Както и Старият Израил яви съдбата на патриархалната борба. Исак посочи завета на народа духовен в скончание и сватбата (увенчанието) Христова чрез сватбата си с Ревека. А Авраамовият боен корпус намери приложение чрез Давида в плътско изпълнение. Гедеон показа формирането на корпуса боен, действието в борбата, и победата. Адам и Ева – Христа и Църквата и потомството им чрез Авел и Каин посочиха борбата църковна чрез олтарно служение.

БИТИЕ, ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА – АВРААМ И ОБЕЩАНИЯТА БОЖИИ, РАЗПРОСТИРАНЕ НА СЯНКОВИЯ ПЛАН.

ДВЕТЕ ЛИНИИ – НА ОПРАВДАНИЕ И ОСЪЖДЕНИЕ. АВРААМ, ИСАК, ЯКОВ, ДВАНАДЕСЕТТЕ ПЛЕМЕНА, РОБСТВОТО И ИЗХОДЪТ

Авраам – Отца показа на Отец – Бог, Който изпрати Сина на обещанието. И Авраам изпълни Сянковия план, който сочеше на съдбите на същините.

Забележка: Тъй от родовата линия на Сим се роди Тара – баща Аврааму. Авраам бе призован и изведен от Ур Халдейски. И в пътуването си те спряха в Харан, от където наново бе поведен Авраам.

След извеждането Авраамово се дадоха и обещанията, които бяха Божии завети с Авраама. И оттук подема път сянковото планово изпълнение по дадения Макетен план и се открива Заветът сянков като план на скинично служение. След извеждането на Авраама и дадените му обещания на благословения, Сара прояви нетърпение и позволи на Авраама да добие син от слугинята. И яви се първият незаконен Авраамов син Исмаил, който според Макетния план приемаше съдбите на първородния Адамов син Каин с определена съдба на посегателство към живот, което щеше да повтори първият род Божий, който сочеше две съдби на два народа. Исмаил, първородният Авраамов син, беше лишен от наследие Отцуво и като сянка той посочи на съдбите на Сатана, който бе лишен от право на наследие Божие поради посегателството над втория син Авраамов по обещание – Исак, посочил на Христа – жертвата Негова.

Авраам и Исак сочеха на Отца и Сина – Господа Исуса Христа, който отрази съдбите на второзаветния народ на обещание. Докато Исмаил показа съдбите на първия народ – Стар Израил. Исмаил беше лишен от Авраамово наследие, както и първият народ се лиши от великите благословения поради това, че той посегна на Месия, по обещание явен – Господа Исуса Христа. И така поема път Сянковият план в приложение и изпълнение и показа жестоката борба между двамата синове – между Христа и падналия ангел небесен – Сатана. В развоя на сянковия план беше изявена тази борба като непрестанна между двама сина, сочеща враждата между двата народа. Исак и Исмаил, Яков и Исав – Исакови синове, в които се вложи Божието намерение за спасение по обещание, и отхвърляне – осъждение поради пренебрежение.

Авраам като сянково изпълнение на Плана спасителен посочи вторият народ Божий – Христов, изведен от всички народи и племена, езици и колена чрез Глас на зов за изход, на когото е даден Месия – Христа, Спасителя, Изкупителя по обещание, изявил вяра и вярност към това велико обещание за спасение на света. Исак бе даден даром по обещание Божие на Авраам и той бе законният наследник на Авраамовото притежание – благословението, дадено по обещание. В него ще се благословят всичките народи. Докато пък Исмаил, синът на слугинята, нямаше дял в Авраамовото наследие. Авраам беше преобраз на действието на Отца в изпълнение на Сянковия план. И чрез него се изявиха двете линии – на благословение чрез Исака, и на Исмаила – незаконния син, които показваха същината на двата народа. Чрез тях са осъществени всичките сцени от драмата на великата борба, показана реално в живота на Исака. Чрез него се откри жертвената Христова съдба, по обещание Божие явена във великата борба между добро и зло. Тази духовна борба продължи да се отразява в развоя на плана Божий като реално осъществена земна драма сред първия сянков народ.

След Авраама Бог подема съдби с Исака. Последва сватбата му с Ревека, която показа на съдбите на Новозаветната Христова църква, приела реално даровете на Святия Дух – дарбите за реалното ръководство на църквата Христова сред планета Земя. И в утробата на Ревека борбата бе силно подчертана – децата изживяваха борбата между двата народа – потомството, което щеше да се яви по обещание, поела съдбите на осъществяване Плана за спасение над два народа – сянков – Стар Израил, и Духовен новозаветен народ като същина на изпълнение чрез благословения. Явиха се Исав и Яков. Първи бе Исав, който не зачете своето първородство и загуби благословението Отцуво, което му осигуряваше първородството. Исав като първороден показа реално съдбите на първия сянков народ, докато Яков прие чрез вяра наградата чрез купата леща, която му спечели първородството, което Исав не оцени. И чрез вяра Яков прие благословението от отца си Исака. И Яков показа реално на съдбите на Втория народ духовен, който щеше да приеме всичките обещания Божии чрез вяра в Господа Исуса Христа. („Царството Божие насила се грабва!“) И Бог награди Якова и го умножи с дванадесет сина, които дадоха на планета Земя дванадесет племена в Сянка и Същина.

Бог нарече Якова „Израил” – Борец с Бога и посочи на бъдещите съдби на Духовния Израил, който щеше да изнесе духовната борба до пълна победа и да яви обещанията Авраамови като благословения съдебни над планета Земя. Дванадесетте племена на Якова – Израил посочиха на дванадесетте духовни племена от втория народ. Съвсем явно бе, че Бог употреби Якова – Израил. Бог прие потомството му не само от двете законни жени, но и синовете, придобити от наложниците му – слугините на жените му.

И това явление на дванадесетте сина на Израиля посочи на съдбите и произхода на дванадесетте духовни Израилеви племена, които ще бъдат изведени от всички народи и племена над планета Земя. В скончание на дните на Исака благословението, което той желаеше да даде на първия син – първия народ сянков по плът, Бог чрез намесата на Ревека осуети и то падна над Якова. И второ благословение нямаше, нямаше друго обещание, освен даденото Аврааму от Бога, за да се даде на Исака. И сам Исак разумя това и волята велика на Бога подчерта – няма второ благословение за оня син, оня народ, който не оцени своето първородство и го продаде за паница леща! И великият Бог не закъсня да потвърди волята Си на благоволение над Якова и още по пътя към дома и земята на Лавана благословението Божие се потвърди реално чрез съня, който Бог даде Якову и му се откри! Женитбата на Якова с двете дъщери на Лавана – двете сестри, сочеха ясно на съдбата на скинията – храма сянков и Църквата новозаветна с ясно изразен интервал на явяване в живота на Якова – седем дни между тях. Седемте дни между Лия и Рахил сочеха на Седемте новозаветни църковни периода периода. И продължи Бог да извършва Своите съдби с дела реални в живота на Якова, разгърна се Планът за спасение в строго изпълнение, минавайки през съдбите на Йосифа. Народът на благословението навлезе в пленничество цели четиристотин години и по Плана в изпълнение показа реално съдбите на Същината новозаветна – вторият народ щеше да премине през съдбите на робството – пленници на греха – Сатана, за да бъде реално изведен чрез вяра от Кръвния Войн – сам Господа Исуса Христа – кръвната Му цена! (Отнася се и за петстотин години робство на България.)

И от времето на пленничеството египетско се изявяваха в бъдещо развитие планово най-важните събития в живота на Израиля. Тез дванадесет израилеви племена чрез своя живот засвидетелстваха съдбите Божии и доверието, което Бог им бе отредил на Земята. Бог знаеше какво носеше в себе си всеки един от Якововите синове и знаеше какво дяло щяха да извършат те. Всеки носеше съдбите си на своите плещи и се развиваха по строго определен план в действие. При скончание на земните дни на Якова – Израиля, съдбите на израилевите синове се развиха в благословения Яковови. Особено силно бе изявено благословението над Юда и неговата съдба включи в себе си бъдещото разгръщане на Спасителния Божий план. Бог приложи реално в живота на Юда Своето намерение за бъдещото изпълнение и продължи Своето действие над планета Земя. При посегателството на Юда над Тамар, тя получи залог от него като три велики съдби: ширита, печата и тоягата на Юда. Този залог посочи на великите планови съдби: ширитът сочеше на Плана за спасение, печатът с тоягата – това са най-великите съдби Божии, изявени като Сянка на бъдещата Същина новозаветна. Печатът сочеше на Духа Святи, който щеше да се излее над Новозаветната църква Христова като народ Юдин – свещеник Богу, духовно обрязана църква, която ще запечатва всичките земни съдби. Тоягата – жезъл овчарски – царски на управление на стадата на народите Юдини – Словото Светлина, излято в дните на Съда и връчено в ръката на великата всемирна църковна съдба със съдебно решени дела.

Наистина дванадесетте сина на Израиля имаха да изпълняват поотделно своите реални съдби в живота си, защото носеха на плещите си благословенията и заветите на Отца си Якова, които трябваше да изпълнят в живота свой на дяло като племена Израилеви. И техните съдби се изявиха реално след Йосифа – в плена Египетски. И в едно единство като един народ Стар Израил, сянков, те извървяха строго разпрострения План Божий.

А сега ще се върнем към живота на Якова, който яви борбата между себе си и Сатана, независимо от верността му към Бога, която се изрази в ревност и вяра, доверие в пътя му на странстване. Борбата между Якова и Ангела Господен показа ясно, че всичките милости и благословения Божии Яков получи чрез борба. Макар, че трудности и скърби го придружаваха в пътя му житейски, Яков не се сломи, нито смути, дори и при загубата на любимия му син Йосиф. И тук се налага едно отклонение. Йосиф със своите планови съдби – продаден от братята си за тридесет сребърника посочи на Христа – Божия Син, продаден за тридесет сребърника сред света. При случая с Йосиф Яков стана символ на вярност и честност към Бога и с вяра приемаше съдбите, допуснати от Бога. Наистина Йосиф бе за благословение на Египет – света и народа Божий – негов, Бащин. Той бе реално употребен за опазване на живота. Във верността и чистотата духовна, които Йосиф показа в дните на своето изгнание сред Египет – света, посочи на Христа, Който устоя сред Земята във всички скърби и изкушения от страна на Сатана пред Божието Лице! А слизането на Израиля – Якова с домородието си сред Египет посочи на Новозаветната същина – разпръсването на Израиля сред света, което бе пленът, в който реално навлезе Старият Израилев народ, за да се яви и изходът чрез борба, знамения и чудеса чрез Мойсея и Аарона като дяло на извеждане от робството на греха чрез вяра в Христа и водене от Дух Святи.

С изложеното дотук Слово Светлина върху жестоката борба, която водеше Сатана сред планета Земя, употребил флора, фауна и човек, и планета Земя, исках да подчертая голямата важност на Плана спасителен, увлякъл в своето изпълнение човешки съдби, флора и фауна. Също исках да изложа плановото строение на Божието намерение за спасение и изкупление на целокупна планета Земя, разпростирайки Плана на спасение от макет на цялостния земен бит до Съда велик, изявен в потопа, и явлението на Сянковия план чрез един цял народ Божий, който посочи земните съдби на един втори народ, осъществен според Сенките, явили Същините новозаветни.

И тъй чрез Адама и неговите двама сина се посочиха две линии – на осъждение чрез клетва, и оправдание чрез вяра. От Авраама се явиха Исмаил и Исак, но от Якова и Исава поемат своя реален развой две родови линии на два народа. И тез два народа навлизат в своя планов развой. Исав даде родовото съдържание на Едом, а Яков роди дванадесетте синове, дали името си като дванадесет израилеви племена, пред които бе разпростряна волята Божия в изпълнение на Спасителния план като Макет, Сянка и Същина, реализирани в скончание на времето в Съдебния процес. Сатана водеше свирепа борба с Божия народ сред света (под властта на фараона). Той знаеше, че Бог употребява тоз народ и чрез него се изявяваше Божията милост за спасение на човешкия род и планета Земя. Целта на Сатана беше да държи народа Божий в робство и като земна сила и власт чрез фараона да воюва с Бога чрез Неговия народ. В своя стремеж да постигне целта своя, Сатана вложи в сърцето на фараона да погубва мъжките рожби на Якововия народ. И тази му мъст коварна не стихна, тя продължи векове и времена и в цялостното сянково служение на Израилевия род злото се повтаряше. Ирод, под злото влияние на Сатана като негов съсъд, повтори страшните съдби – дирейки Христа да погуби, изби всички младенци. Но и Бог воюваше и водеше Своя народ в развитие и изпълнение на Своите спасителни съдби. Но най-ярко отразена бе духовната борба между Аарон и Мойсей от Божия страна и фараона – съсъд на Сатана. Бог допусна фараонът да бъде обладан от Сатана и да воюва с пратениците Негови. Явиха се две сили, воюващи в ожесточена борба. Фараон бе облечен в сила на робовладелческа власт, въоръжен с камшик над роба злочест – Израилевите племена. Чрез него Сатана налагаше своята воля и целеше да пороби за во век Божия избран народ.

Мойсей и Аарон в свещени чинове, пратеници Божии в мир и Истина, бяха с цел Божия една избрани: да освободят рода Яковов от фараоновата власт и да го поведат в победна свобода към обещаната земя. Тук ясно се подчертаваше характерът на двете воюващи страни, целта, която желаеха да постигнат. Борбата свирепа кат вой на ураган, носен сред пустинята зла, виеше в нощ черна фараоновата войска с бича коварен над роба клет. Борба! Борба! Притиснати бяха Якововите войнства като роби в немилостна съдба и чакаха утро ранно да се яви с полъх на Зефира и лъчите на Слънцето да стоплят скованите им от ”скреж” чресла. Воюваше Небе с милост и любов и в надежда яви се Божият зов, че иде ден ярък, яви се светла съдба над роба. Към свобода ги канеше зовът небесен, отдавна мечта желана. Но борбата с ярост закипя. Бич коварен над главата им се завъртя. Знамения и чудеса явиха Небеса, но жестокост владееше фараона – Сатана и не искаше да пусне народа Божий на свобода. Мигът бе съдбоносен! Простираха Небеса път към победа славна, към вечна свобода. В изход съдбоносен яви се израилевата съдба. Белегът на кръвта на Агнеца пасхален показа бъдещата жертва – Месия – Христа, в чина свещен на службата Своя. И това велико Божие изявление, сложено в изпълнение при изхода от робството египетско следваше да бъде възприето, защото то бе велика милост на Божията съдба и носеше избавление в пътя на спасение.

Воюваха две сили в изхода на Израиля. Два духа водеха борбата – Мойсей и Аарон, облечени в силата на Бога, изявяваха Божиите съдби, но и фараоновите сатанински войнства, вражари, воюваха с измама чрез подражание на великите Божии изяви и осуетяваха изхода. (Много е важно да се знае, че Сатана действа пряко чрез съсъдите свои – вражари.)

Чрез Мойсея и Аарона действаше дарът на знамения и чудеса, които се повториха реално в мисията на Христа при духовния изход на Църквата Христова новозаветна от Сянковия завет. Дарът на знамения и чудеса придружи Христа и апостолите в Новозаветната същина! Какъв бе изходът в духовната борба? Еврейският народ обира златото на Египет. Тази древна сянка посочи на скончание на съдбите в новозаветното изпълнение на Спасителния план. Извеждат се всички съдби като блюда златни, обрязани в деня на Петдесятница. Изходът се извършва духовно чрез Христовия жест на жертва изкупителна като Агне пасхално и въвежда народа Божий в Нов завет – ново свещено служение, водещо в спасение. Изходът древен на Израиля е велика сянка на Божиите новозаветни съдби, изявление Божие. Чрез Войнството Божие в лицето на Мойсей и Аарон действаше сила свише на Бога и ги водеше към победи славни чрез огнена борба. Особено силно подчертан е победният изход през Червеното море! Според Макетния план то е водната бездна в повторение на потопа в дните на Ноя и се явява като съд над осъждението. Еврейският народ премина по сухо, безпрепятствено към спасение, докато фараоновото войнство – Сатанинско прие осъждение и погина в потопните води на Червеното море – то стана адова бездна на осъдените съдби. Защото чрез войнството на фараона воюваше Сатана с Твореца Си и победен бе. Целта на Сатана далеч се простираше, не само творението Божие – народа Божий да завладее, но и целокупност земна и Земя, завсегда да я владее чрез печата на греха, водещ смъртта. Но Всевишният Бог воюваше с дух на Правда и избавяше Своите лични съдби – Своите съсъди.

Жестоката борба между Бога и Сатана продължи сред пустинята зла – чрез Кореевата дружина воюваше Сатана, но погълната бе тя от земната бездна и всички осъдени съдби, които приемаха духа на измамата, приеха наградата на осъждение сред пустинята Земя. Изходът от Древността посочи като сянка на изхода духовен от света – земята, плътта, водещ към обетованата земя – небесата. Ясно се посочиха плановите съдби на действие от Макетния план на спасение и осъждение, които се повториха в сянковото изпълнение при изхода на Израиля от плена фараонов. Потопът като сянка е съдебно изпълнение на осъждение и наказание. Червеното море се приложи като негово планово покритие и продължи и в същините – след Съда велики, след решения на съдбите земни, седемте язви ще паднат над осъдените съдби, над Сатана и войнството му и над всичкото Сатанинско пленение. Докато оправданите от Съда велик в небето чрез църквата Христова, явени като един ковчег Ноев, ще бъдат избавени под Архангелска тръба. И изкупеното оправдано стежание Божие ще литне в небеса, преобразено, в миг на зеница да посрещне Господа Исуса Христа, Вожда им и Царя им и Господаря им на вечността. Амин!

Наистина най-достоверният източник на Светлина е свещеното писание – Библията свята, която проследява и изявява пътя на планово развитие на борбата и изхода от злото. Словото Божие цялото е план на изпълнение като макет – сътворение, грехопадение, явление на смъртта поради нарушение на заповедта. Осъществяване Правда и спасение, потоп – язва и наказание. Сянка, изявяваща борбата, изходната победа и наказание чрез съд – Червеното море. Сянково осъществяване – новозаветно изпълнение – Същина и Скончание, реално приложение на Съда велик в Съдебния процес над планета Земя с трите й пояса земни творения. Изход от плът – материя, освобождение на жизненото дихание чрез възкресение след оправдание и спасение. И седем язви над всичкото осъждение!

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван