”Мир! Мир вам! Мир вам!
Стадо Мое мало, днес ви подавам десница и водя ви в съдба като капка росица, оросила планета Земя. О, Мое малко стадо, вас водя свише от небеса, вам определям ви съдба. И вий, Мои малки агънца, натоварил съм ви съдба. Сила иде на обновление и вас окръжава в съдба. О, Мои малки верни, като стадо мало сред поля! А вас, стари, отдръпвам ви настрана и в посвещение ви вода за ръка.
А теб, Гълъбе, въвеждам в дни и дарявам ти продължение, помни. Стадото Мое в пътеките святи води, в бистри реки и тучни ниви. Днес пред Лицето Мое извеждам те в нови съдби. А ти, ”Петдесятно” оставаш кат коруба празно, кимвал, що дрънка и мед, що звънка законници и фарисеи. А теб призовавам в съдба, целокупно натоварвам ви единни две, застанете в духа Святи, в Реформация последна на Земя. Съсъде на Реформацията Моя, теб зова, застани! Дерзайте и застанете, в пътеките Ми святи се явете като зеници сияйни, внедрени в небе. Бъдете Ми вий Пет разумни сетива и око ви да не зажми, будни, да не заспите. Децата си в сила Моя водете.
О, звездице Моя, внедрена в простора лазурен, грей. Дела ти приех от Земя като велика Моя съдба. Страж Мой си ти и така продължи. Над тебе десницата Ми бди. И така стадото Ми води. Безкористна жертва на клада биде ти. Моля, представи ги пл. А ти, Дан, идват дни, стегни си чреслата като Дан Моя от Земята, защото чинът на Богдан велик носиш и възпитай Ми децата. Помни, не съм ги отредил за земни суети. Бързайте, не се бавете, ужас иде и няма да имате време очи да отворите и умиете. Бързай, Христино, и поеми съдби! А ти, Моя звездице сияйна, покажи милост и любов сред Земя, че ден велик връхлита, ще се покаят народи и племена, ще пламнат огнени небеса. А ти готова бъди в един миг да бъдеш изправена, да предупредиш сетно, че Силен вик тръби, Съдебен глас Свише от Небеса, да предупреди сетно и призове последните живи същества.
Пей и Ме хвали. Сияйна кат звездица в небосвода свети. Ти, звездичко Моя, ела, не си самичка, ти си Моята съдба, ти си Моето живо сърце на Църквата всемирна Моя. Ела, като плам Сионов ела, девствена Моя съдба. Кат Сионово дете бъди, ето, развиват ти се гърди, коремът ти е гладът като купен, бедрата ти – стройни, ти не си ученичка, а дъщеря. Ще кръстосват четирите краища земни Красните девици и ще те видят. Двадесет, тридесет мига си скрита под Моите криле. Но сега прекрасна си като зората, сияйна като светлината, страшна като Войнство със знамена, могъща и строга кат войска със знамена. О, Моя съдба! Дъще Сионова, ела в прегръдката Ми топла, под Моите крила. Ела, за да те свише преблагословя. Ти, Моя малка, беше Ми в ръка, зъл враг изкълчи ти нога, но ти днес си прекрасна като роза ухайна и уханието ти свежо стигна в Небеса. Малка си, но на твоите плещи възлагам велики съдби. Ела в зората ранна, когато пеят първите петли и кукурига петльо да ги събуди вси.
О, чин свещен на Глас, повиши Глас, нек Ти се поклонят народи и убоят вси. Ела, теб зова, с нежната си длан приготви софра, в петък вечер ще те посетя. А ти, Моя вярна, отвори си гърда, ще те подкрепя. Розо Моя сред лехата, ела.
Ела, педо Моя, Българийо, ела в този миг на съдбата, уханието ти приемам в Небесата, диханието на живота ти. В градината райска си посадена, ела и приеми милостта Моя. Ела седем пъти по седем и седем пъти по седем, Българийо, благословена бъди, педо, педо, благословена бъди седем пъти по седем. Педо, благословена бъди! Сионова щерко, посадена сред педя земя.
Седем пъти по седем преблагословени бъдете. Пейте и Ме хвалете. Вий сте зеницата Моя. Лехицо Моя, възлюбил съм те! стадо малко, приготвям те, с гега овчарска водя те. Росицо бистра, напой земица. Седем пъти по седем благословена бъди, Росице късна на сълзите от Небеса. Напой лехата. Напой Земята. Седем пъти по седем преблагословена бъди. А ти, стражо Мой, само пей и Ме хвали и не се чуди, а само изпълни сетната Ми воля. Амин!“
15.11.1980 г.
ОБЯСНЕНИЕ НА СЛУЖЕНИЕТО В СВИДЕТЕЛСТВЕНО ИЗПЪЛНЕНИЕ ЧРЕЗ СЪСЪДА НА СВЯТИЯ ДУХ (С ИМЕ ГЪЛЪБИНА)
(За помените, курбани, задушници)
Сестрата живееше в нашия дом от тридесет и четири години; поехме пътя в Господа едновременно. Тя не пожела да се омъжи поради болестното й състояние – имаше схващане в гръбначния стълб и с месеци се движеше само с бастун. Но посетена от Святия Божи Дух, сестрата показа голяма вяра и живо упование в Бога. Бог я изцели и тя се изправи и започна работа. А сега, в настоящето време, тя вече е пенсионирана и пак работи. Преди една година (1979) с.Гълъбина в нощно съновидение чува Глас: ”След една година ще умреш и прекъсва ти се животът земен”. Душата се смути и не можеше да се утеши. Тя чакаше да се освободи от работа да си почине, а ето, че Небето я предупреждаваше, че трябва да си отиде от Земята. Така един ден в тревогата си сестрата пак чува Гласа на Святия Дух, Който й казва: ”Не бой се, ще те употребя и живот ще ти подаря“.
Наближи времето на изпълване на шестдесет годишна възраст И за този ден чрез Гласа на Святия Дух в съсъда на стража й се изиска да омеси питка, да я обвие в бяла кърпа и да се яви пред Лицето Му. Наистина Бог много пъти употребяваше Гълъба като душа в петдесятно служение, макар че ние нямахме духовен контакт с хора от дялото на Петдесятното Лаодикийско рило. Групата пазеше строго десет заповеди Божии и кръщение в Дух Святи с белеса на езика. А за Петдесятното дяло ние бяхме осведомени чрез Гласа от небето, че Лаодикия е избълвана – състояща се от даете крила на Петдесятно и Адвентно. И от нея бе изведена разделената Вест и въведена сред дялото на остатъка. Денят на шестдесетгодишнината на съсъда наближи и Святия Дух заговори за употреблението.
А на стража Божий бяха дадени от Бога два съня във връзка с предстоящото служение:
1. В нощно сънно видение виждам един петдесятен пастир, който бе между нас, но похули Закона и отиде да служи в Петдесятното крило на Лаодикия. И безсмислен, и заслепен, хулеше Закона Божий от амвона. В лицето му аз познах Сатана, който ми се закани. Душата бе чула Гласа на Святия Дух, но Го похули от щеславие и гордост, дирейки първенство. И виждам в съня си, на пръстите си е поставил дълги метални нокти, изострени. Срещнахме се лице с лице и той ми каза: Само да смееш да сложиш софра на Гълъба, пред Бога ще те унищожа, ето с тез нокти – жива ще те одера!” И ме подгони. Гонеше ме в нощта, но никак не можах да се укрия. Където и да се скриех, все ме намираше. Но между мене и него имаше някаква преграда и не можеше да ме докосне. Аз бягах от клет в клет.
Борбата стана много жестока, той вече ме настигаше и близо беше целта си да постигне, но ето, двама мъже ми подадоха кофа с врящ бълвоч и ми казаха, че ще ми помогнат и ще ме опазят от него. И в момента, когато ме настигнеше, аз излях на главата му врящия бълвоч, попарих го и той ослепя и с попарена глава, обезобразен, викаше: „Само да смееш да поставиш на Гълъба софра!” В тази страшна борба се събудих. Почудих се, какво означава сънят. Аз по човешки наистина исках да й помогна да отпразнува шестдесетгодишния си рожден ден и да се утеши!
А на 17.11.1980 г. пак сънувам:
2. Намирам се на ул. ”Веслец”, в стария ни дом, сега вече продаден. В него живееше едно девойче, адвентно. То ме посрещна и ми каза: ”Ти имаш личен телефон, искам аз да го притежавам и употребявам, за да имам като тебе лична връзка с Небето!” Почудих се откъде знае тази моя тайна. Аз наистина имах връзка с Небето. И в същия миг телефонът иззвъня и тя се опита да влезе, като вдигна слушалката. Но строг мъжки глас й забрани, като каза, че дири стража небесен. Смутена, тя остави слушалката и ми каза: ”Не можах да говоря”.
А говорителят идваше лично, влезе в стаята сам Елисей и води моя син Живко. А Живко ми носи бял кожух, подплатен с бяла и бежова вълна и ми каза: ”Мамо, от какво страдаш, че си толкова умъчнена?” А аз му отговорих: Синко, от моята си болест – сърце”. Той ме прегърна, целуна ме в уста и ми подаде кожуха. А Елисей каза: ”Погледни леглото на петдесятната Катерина и адвентната девойка.” Поглеждайки към леглата, ужасих се от мърсотата – леглото им се държеше на три крака. Покровът им беше юрган – винен, много мръсен и към краката им скъсан, изгнил от напикаване, висяха от него парчета памук, а от дупката се подаваха два възела, в които бе завързано под краката им нещо трайно. А сега тез два възела бяха увиснали и се държаха на един конец. И Елисей ме попита: ”Можеш ли да живееш тука и да лежиш в това легло?“ А аз му отговорих, че не мога и че ще си имам хубаво квадратно, удобно легло. И Елисей пак ме попита: ”Какво има в тез два възела?’ Казах му: ”Ти знаеш. Това са заровените таланти на двете, скрити под нозете им и възлите им – омърсени. Но вече им са отнети, защото ги тъпчеха под нозете си. А талантите се повериха на верния слуга”. И Елисей, и Живко ме поведоха, като ми казаха: ”Извеждаме те в един изход духовен на съдбите, към дома”.
Още в съня всичко ми бе съвършено ясно. Но Гласът на Святия Дух ми обясни:
”До днес тез две деноминации съществуват до след решените им съдби и избълването им от Верния Свидетел в чин ”Астин”. Но поради верните души, които бяха сред Лаодикия, тя имаше още благодатно време. А с поставянето на софрата на Гълъба, вменена за духовна Светлина на Духа Святи в изхода на двете деноминации на съдбите на верните души в чин ”Народ Божий”, техният духовен живот приключва напълно. Адвентистите си оставаха в петното на хулата против Святия Дух – омърсеното леговище – Святия Дух в баграта рубинова на юргана им, който бе общ. Израил духовен в лицето на адвентистите отхвърляше брата си – духовно обрязан Юда. Но и двамата поотделно са заровили талантите си – десет заповеди Божии с четвъртата заповед и кръщението в Святия Дух. И двете с еднаква небрежност са ги потъпкали. И поради хулата и беззаконието те бяха избълвани завсегда чрез водачите им които въведоха народа Божий в тез сериозни смъртни съгрешения. И затова ти видя в лицето на Костадин Бранков (петдесятния пастир) Сатана, готов да те разкъса чрез него в страшна борба. Но те си получиха наградата на личните си дела, бълвоча, с който са си служили в борбата един срещу друг. И двете деноминации, чрез техните ръководства, от днес, с дата 18.11.1980 г. остават петдесятни като метал, що звънти и кимвал, що дрънка. А адвентистите с петното на хулата обвинени като празна, изгоряла отвътре коруба.
Докато в това време остатъкът е изведен и въоръжен. Ти го виждаш на канарата със жезъл в ръка, охранен под крилата на великия Ангел, който слиза от небето. Като щит ви делеше изсъхналата река на двете течения. А на отсрещния бряг горяха и изгаряха в собствения си огън двете коруби деноминации.’
А на 18.12.1980 г. бе сложена софрата според Божието изискване. И докато всичко се реши, обяснено ни бе значението, че в този ден, на тази дата се изведоха духом всички верни на Бога души по съдебно решени съдби. Това са ония седем хиляди, споменати на Илия, които не са похулили Дух Святи и Закона не са потъпкали, не са целунали Ваала. А те се изведоха по съдби от Петдесятното и Адвентно общество, всички спящи от Новия завет, от деня на Петдесятницата, ранния дъжд и настоящи, въвеждат се под Всемирната запечатваща вест. А за бъдещите остава Вестта, когато реално се изнесе и озари Земя. Сред планета Земя като изкупваща сила остава само Вестта съдебна, запечатваща Божието изкупление. А на небето нямаме вече Ходатай. Христа е извършил Своето спасително дяло – Той вече е излязъл от Светая Светих – Тронната зала, където е и Законът на правда, пред който се решиха всички земни съдби на флора, фауна и човек и тез на планета Земя.
Трапезата беше сложена, на нея – питката, обвита в бял квадрат и много плодове. Над нея мина голямо благословение като трапеза свидетелствена. Над Гълъба имаше голяма милост и дните й се продължиха в едно с дялото. С нея влезе в употребление и съсъдът на реформаторска съдба, една сестра с име ”Йоана”. На плещите на двете сестри им се натоварваха всички съдби, решени свише на небето. Направена беше и съвсем малка питчица, в което се назоваха всички помени за ”Бог да прости“ – Бог показа голяма милост над Своето творение като обезвини хляба, раздаван за помен и го вмени на възспоменание.
Всички обреди за помен са дяло на Сатана, за да въвежда душите в съгрешение. Но Бог ги обезвреди и натовари вината на сатана. Бог не опрощава мъртвите чрез помени. И чрез Святия Дух Бог ни обясни, че по този начин не приема ходатайствено служение за мъртвите души от човека. Жертви и приноси (курбани), всичко това е страшна Сатанинска заблуда, възприета като сянка на церемониала и продължава да се шири сред човешкия род. Жертвата на агне, теле или каквото и да е животно сочи на Пасхалния Агнец – Господа Исуса Христа. И Дух Святи казва: ”Где ти е, Сатана, заблудата, с която оплиташ душата като в паяжина? Ето, обезличих ги, мнозина, чрез вярата им в Христа спасих ги!” И за нас бе голяма радост в почуда за таз голяма милост на живия Бог, Който е сам милост и любов. Слава на Бога Отца, Сина и Дух Святи за голямата милост и любов над Своето творение, за невинните, непросветени души с вяра и чисто сърце. Те в един миг като призоват Името Господне, ще се спасят. Амин!
Следва приложеното Слово на благословение над двата съсъда на почетно употребление в изхода духовен на Реформацията чрез Гълъба – Дух Святи и Йоановото реформаторско служение в последните дни! Амин!
18.11.1980 г.
Leave a Reply