”Рабиньо Моя, Моя съдба, обявявам трапезата на Светослав като съдба с дати на деня, когато хвърли очила. Светослав носеше недъга Лаодикийски!
В тоз миг на съдбата засвирете, фанфари в небесата, запейте, птички пойни, по поля сред Земята, в деня прекрасен на съдбата, когато се яви победата Ми славна сред Земята, сред чадата. И свидетелството Ми църковно прелетя като птичка пойна в небеса, и дръпнаха се завеси две от святата слава, пленница сред лаодикийските слепи светила. О, Лаодикийо, хладкостта те погуби, но още си горда и словоохотлива, но помни, денят е огнен и пламти. С меч двуостър разязах завесата на две и слепотата премахнах изкривена, и освободих святата си слава пленена от падението на две съдби: Юда – беззаконница и Израил – хулител.
Днес чрез сила и власт тръбя чрез Съдебен глас и в мига на съдбата обявявам Светлината на недъга лаодикийски, пленена чрез святата Ми слава. Но Рубин – Войн смели подаде ръка, освободи святата слава – навек свободна е тя. О, Свето-славе, звездице малка, светнала в зора, лъч на Зорница, четирима сте вие! Днес приемам ти хвала на ухание от ръката. И положената троха на софрата. Яви се пред Мен единен с Рубин за ръка, Светлан и Благовест, сведете четирима глава Ангелът четвърти, явил се със сила и слава голяма от небеса. днес пред Мене е детето в чина ти Четвърти сред Земя – пленница е била Светлината на святата слава, озаряваща цялата Земя, единни със струята Рубинова, обикаляща Земя.
О, благословени бъдете, две светлини, реално съединени Свише от Небеса, чрез Ангела четвърти Светлина на благовестието, обвита със святата слава в Рубинова Мощ! Вас четирима препреблагославям! Преблагословени бъдете седем пъти по седем и седем пъти по седем! Преблагословена бъди. Светлина на Ангела четвърти, съединена в единство, път ти отварям и пращам те, иди! Земя обиколи и озари, като факла озарителна мрака пропъди, печата съдебен на вси отнеси и чрез Рубина – покрова завсегда, о, снопа победен вържи и изпрати! Амин!
Седем пъти по седем и седем пъти по седем преблагословен бъди и в пътя Ми най-свят, Ангеле четвърти, обвит в святата Ми слава под покрова на Рубиновия Вожд, факел могъщ, Земя обиколи и озари! И победното Знаме носи – дара на възкресение приеми, да чуеш Архангелска тръба. И в миг на зеница преобрази те си, от живот в живот навлезни и Царя си на славата и Господаря си на вечността посрещни! Амин!
Днес Аз, Всемогъщ Вседържител на вселенни, всемирни съдби, те свише, пленницо Моя, Светлина на благовестието съдебно, освободих и като Знаме развято изпратих, и като Знаме на Гвардията Моя в ръката връчих, и в пътищата на прослава земна изпратих. Царя на славата посрещни!”
”Отворете се порти, да мине Царят на славата чрез Съдебната вест!“
”Че кой е тоз Цар на славата?”
”Господа Исуса Христа – Вождът Юдин, Победителят е, Царят на славата, на вечност победа върховна Моя! Амин!’
”О, елате и сведете глава, Стефано, в чин ”Сара”, по обещание жена Авраамова – ти бе бездетна, но две роди като две светлини на Свето-слава. Днес те освободих от пленничеството на Ахава и те сведох в тоя миг, о, семе Авраамово по обещание, от всички народи и племена спасих – кръвта ти с кръвта им смесих и един народ обявих, единна църква в чин ”Даниил”, и един народ в чин ”Асуир”, и един чин ”Естир”, и обявявам й годежа като могъща съдба в деня на софрата на брата й. А вас живи представям на Сара и Авраама децата – сведете глава и преблагословени бъдете като пленници, освободени от греха – семето ви приемам и в чин на Даниила съдебно го привеждам, и Юда духовен нареждам, и под жезъла на Юдиния цар – Господа Исуса Христа в чин ”Асуир” преблагославям единен с Асуира, Естира и приемам победата им свята като семе от всички народи и племена, езици и колена, в чин ”Обещания Авраамови“, амин!’
13.09.80 г.
Светославова трапеза – след изцеление от кривогледството на детето – велико благословение.
Тук Бог за първи път заговори за Сара и Авраам. (Стария Израил).
ТРАПЕЗАТА НА СВЕТОСЛАВ
”Трапезо на насищане на Наско – Светослав, днес теб свише преблагославям кат трапеза на насищане в сила и слава на Ангела четвърти в посещение.
В този миг преблагословена бъди, трошицо и насити пет континента от флора, фауна и човек и дълбините морски. И бъди трошице на насищение. Днес теб благославям свише с плода ти да бъдеш трапеза и да се явиш над Нова планета Земя, и да бъдеш трапеза вечна на вечността. В този миг сам Аз, Законодател и Съдия, свише те преблагославям! Пейте и Ме хвалете, денят е огнен и пламти, но на вас и косъм не ще падне от глава, защото ден и нощ Ме дирите! Амин!“
ПОРЪЧЕНИЯ:
”А ти, рабиньо Моя, дерзай и не бой се, в пост и молитва в сряда тук бъди, но мазнината намали.
И помни: маточина, мащерка и глог лекува нервния център, а тази комбинация очиства стомаха, минава през бъбреците и ги пречиства. Пий ружичка вместо вода и ще бъде победата Моя!
Маргарита да те облече с вносни дрехи на снагата. Поради това, че Светлината поема път извън пределите на таз страна. Обличам Църквата със Светлината.”
ОБЯСНЕНИЕ ОТ ДУХ СВЯТИ ЗА СЛУЖЕНИЕТО СЪС СОФРАТА НА СВЕТОСЛАВ
Рабиньо Моя, Моя съдба, днес ти явявам за Светославовата съдба. Светослав е роден с недъг, който се явява в Лаодикийския, Седми църковен период. Макар че отдавна да е решена Лаодикийската съдба, то тя съществува като църква. Днес изведеното служение е поверено на Ангела пореден и нейният разделен светилник трябва да е съединен. Затова недъгът Лаодикийски още съществува. И той трябваше да се носи цели шест мига – години сред Земята. И ето времето изтече и в края на Седмото време той трябваше да навлезе в пълна Светлина без недъг. А причината за това е Лаодикия, която се яви според Откр.З сляпа и предопределена за нейната слепота, голота. И в Светослав ясно се изрази, най-важното, което на себе си носи цели шест години. А той, Светослав, е в чин на Ангела сетен (Откр.18:1), слизащ в сила и слава голяма от небето. И наистина, поради страшната неправда и вражда на двете деноминации, детето носи недъга кривогледство на себе си. И таз неправда се изрази реално в плътта на детето.
И ето в Седмия, Лаодикийски период, църквата премина в изправност чрез Съда велики. А именно тя беше стигнала върха на предупреждението. Съдът се яви и я предупреди, но тя нехаеше. А времето на Гласа съдебен беше в своя ход (Откр.18:1-4). Той трябваше да изпълни предупреждението спрямо Лаодикия и Вавилон. Съдът свари Лаодикия сляпа и гола, нямаща сила сила на изявление. Нейният светилник беше разделен, нейната Вест – разпокъсана. Духовен Юда беззаконстваше. А Духовният Израил втори хулеше брата си Юда духовен. И ето техните неправди:
Тъй адвентният народ Божий, втори Духовен Израил, беше непрестанно насъскван от ръководството сляпо против брата си духовен Юда, обрязани в Дух Святи, но беззаконстващи. Тогаз едва извън стрехите на Лаодикия се чу Гласът от небето (Откр.18:1) в чин ”Глашатай”. И от кръстопътищата призова на сватбената вечеря хроми и недъгави (в учението). И под Гласа изведе остатъка Лаодикийски, и образува чрез съсъда – приемник на Гласа (Малахия 4:5) дялото на Съдебно Даниилово малко духовно частично възкресение. И ето събраха се Десет девици от Матея 25-та гл. да се приготвят за сватбата – Съда. А Гласът премина в чин ”Младоженек”, защото щеше да се възложи голяма задача на Петте разумни, които се въвеждат от чина ”Глас на Младоженека” в Съда – сватбата, за да се решат съдбите на Гедеон (Съдии 6:7).
Гедеон строява Войнството, за да освободи Духовният Израил от неправдата сред него. И се прилагаше и олтарът на Илия на Кармил, дискусията с Вааловите жреци, четиристотин и петдесет учения се явяваха пред Съда небесен, за да им решат съдбите и да се изведе от техните среди в чин Вавилон“ народът Божий. И тъй, след избълвана Лаодикия се образува олтар в чин ”Орна” за греха на Лаодикия, за да се смекчи вината на народа Божий сред нея.
Именно според Книгите на делата Съдът небесен им решаваше съдбата за всички спящи и настоящи, а Вестта съединена оставаше за бъдещите. Те всички трябваше да минат през оправдание. Сам Ходатаят на Новия завет – Господа Исуса Христа ги защитаваше и предлагаше Своята Правда. Но за целта се призоваваха и древните им сенки, които показваха дялото на Лаодикия избълвано (книгата ”Естир”), в чин ”Астин” отхвърлено (Съдии 6:7), сринат олтарът – ашерата на Ваала. А на Кармил – избити четиристотин и петдесет Ваалови лъжливи пророци пред Съда небесен и снет чрез пророк Илия огънят от небето. А то показа Сянката на Същината скончаеща, снети решенията съдебни чрез Гласа на Духа Святи в чин ”Съдебен”. Откр.З-та гл. биде реално приложена и Лаодикия избълвана от Верния Свидетел – Господа Исуса Христа. Именно Ходатаят на Новия завет, който й предлага Своята Правда в оправдание и кръвната цена в изкупление. Именно Той отрече Лаодикия. Защо? Защото нейният грях на хула против Духа Свети и беззаконието пречеха.
Тя, Лаодикия, не се покая за тях, а се отрече от Святия Дух и Закона морален, пред когото застава, за да й се реши дялото съдебно чрез Съда велики (разбира се техните ръководства). Тогаз чрез Пет разумни се натовари изведеният светилник и се съедини, и в една скиния с два отдела се приемаше Светлината, Дух Святи и десет заповеди! Изведе се служението свещено в чин ”Църковно” на Пет разумни, които Верният Свидетел чрез Гласа съдебен в чин ”Младоженек” ги въведе в сватба – Съда на правда пред Трона Съдебен и Закона на правда.
Тъй Петте неразумни останаха в лаодикийска слепота и ги пое Сатана. и той ги представи пред Съда, за да му приемат съдебните решения – присъдите на осъждение. Недъгът Лаодикийски е трябвало реално да се носи и врязан в плътта на Светослав, който представяше Святата слава на Ангела, слизащ от небето със сила и слава голяма (Откр.18:1). Туй дете реално, още от утробата на майка си е носило този недъг цели шест години. А е едно от четирите деца, които представят Ангела от Откр. 18:1. Именно сега този недъг оперативно, по волята на живия Бог, се отстрани и то навлизаше в своята седма година в изправност с прав поглед. Но трябваше да се сложи благодарствена трапеза от родителите на другите три дечица, с които представиха поредния Четвърти ангел. Именно Светослав представяше святата слава Божия, която се явяваше от небето чрез слизащия пореден ангел, за да уреди съдебно целокупните земни съдби.
Следваше Рубин, представящ баграта на кръвната цена. А двамата близнаци: Светлан представяше Светлината, посята от тоз Ангел, а брат му Благовест – църковното благовестие съдебно на всемирната Църковна запечатваща вест, че наистина Съдът е приключил, оправдал и осъдил, според Книгите на делата добри и зли. Урим и Тумим реално се яви чрез Гласа съдебен на Святия Дух и приложиха нагръдника с двата джоба чрез живи свидетели и реални представители за целта на Съда. Изпълни се великата воля на живия Бог.
Тъй на 13.09.80 г. Светослав сложи реална трапеза на своите приятелчета. А самият той се яви с ухание от роза в ръцете и дарове от родителите към църквата – сапун за лице и кърпа. Ний, всички поканени, пирувахме с децата в благодарствена хвала. И ето и Словото от Бога, приложено. Една ролка с молитвата на стража и Божието благословение над децата, но още ще обясня.
Не беше употребен само Светослав от тези родители, но и първата бременност на неговата майка. Тя носеше великите съдби реално в утробата си чрез двама близнака – момичета, които Бог вмени за дялото могъщо на Естир и Астин. Тъй на 01.10.63 г. Маргарита роди мъртва Астин, а жива Естир. При раждането Астин се задуши. Но те, двете деца, още в утробата на майка си изживяха борбата на сянковия епизод. И реално се яви сред дялото на живия Бог Естир. Последва втора бременност и роди се първият й син Стефано, след него – вторият, Светослав, който носи и живите съдби на Бога. Той именно носеше недъга на Лаодикия. И този недъг беше страшен за гледане. Детето страшно понасяше погледа; с лявото око гледаше надясно, а с дясното наляво. Но то посрещна своята седма година с оправен поглед. Слава да е на Бога! Амин!
А четири дечица, връстничета, почти се отделиха от живата Гвардия на Бога и представиха (Откр.18:1) слизащия Ангел от небето сред планета Земя, за да се решат и земните процеси от Съда небесен. Туй е дялото съвкупно от Откр. З-та гл., за да се яви 7-ма гл. запечатващите се съдби чрез Ангела пореден четвърти, единен с Гласа съдебен, за да се строят и Христовата Лична гвардия от Откр.14-та гл и приложат възложената им задача (Откр. 1 8:1-4). За да се явят готови като първи Христови начатки от личните Му трудове и изпълнят волята на Генералния Законодател и Съдия и възложената им мисия! Туй всичко изявява и точната неправда сред Духовния Израил по време на пророк Илия от Кармил.
А в настояще, по време на Съда велики и Гласа съдебен, Който изяви дялото съдебно на Даниил – Малкото духовно частично възкресение, Гласът преминаваше от чин в чин, от Глашатай в чин на Самуила и го помаза, но показа ни и групата, откъдето изведе и дара Господен.
След като призова Бог съсъда – приемник на Гласа, дарът посети групата, наричана ”Ана” на бул. ”Г.Димитров” (петдесятна група) и оттам го изведе веднага след няколко посещения, и отделно образува група на Редута, наречена ”Орна”. Но там беше народ Божий като крило Лаодикийско и изведе много народ оттам, които приеха Светлината. А след туй продължи Гласът в чин ”Гедеон” (Съдии 6:7) и срина Лаодикия нейното служение, съедини го и го изведе и натовари на плещите на Войнството Христово строено, с печати запечатано на челата, да е готово, защото му предстоеше воювание. Неговата мисия е Откр.18:1-4 Туй е само един бегъл поглед за обяснението, свързано със Светослава туй е всичко. Недъгът, представен чрез Светослав, беше Лаодикийски. Светослав оздравя и е с прав поглед и по този случай се събрахме у тях – у майката и бащата да отдадем слава хвала Богу за изцелението на детето и се даде туй Слово, което прилагаме с обяснението като свидетелство пред Божий народ.
Молитствам то да стигне народа Божий за слава и хвала на Бога.
Амин!
13.09.1980 г.
Leave a Reply