Днес Всемогъщият Владетел, изявен на Своята творба чрез Закон на правда и Сина Свой, приключва всемирната съдба по строго определен План за спасение, а чрез Сина в предупреждение на слово Откровение, дадено на Йоана, като Трети страж след изтекли Две ерни времена навлиза в изпълнение чрез Велик и страшен Съд Божий в правда и приключва целокупната земна съдба.
Творецът като върховен Владетел над Земя се изяви в Първо ерно време чрез Закон на правда и Слово – говорил лице в лице. Бог предупреди Земята за великата борба между добро и зло и я въоръжи като защитна стена със Закона от десет заповеди (Декалога). Законът бе предупреждение за съществуващия конфликт като една всемирна драма, започнала от небе и продължила сред планета Земя. Земя като всемирна планета със своята целокупност съществуваше от създание на Всемира. За нея се яви претендент за владетел като завоевател, за което и започна борба в небесния предел пред Трона на Правда. Претендентът за Земя и нейната целокупност е Люцифер – създание на Могъщия Творец, помазан в служение на първи херувим. Люцифер предстоеше пред своя Създател – Бог и сияеше като светла утринна звезда. Възгордян в своето величие на мъдрост и слава, Люцифер се разбунтува против Твореца си. Не желаеше да се покори на Сина Божий като първи Княз на Мира сред Всемира, нито приемаше единството на Отца и Сина чрез Святия Дух като Троица всемирна над Своята всемирна целокупна земна творба.
А борбата в небето се яви още преди да е сътворен човекът на Земя, над когото имаше претенция Сатана за владетел. Падналият херувим подмами една трета от небесното Войнство ангели и се охрани с тях като с войнство.
Тъй Люцифер проведе пъкления си план на зло сред едно праведно небе. Той мразеше Сина Божий и претендираше за Неговия чин. Борбата отначало беше тайна, но в последствие се изяви пред целия Всемир.
И стана бунт на небето. Князът Михаил се вдигна със Своето Войнство и изпъден биде Люцифер с една трета небесни ангели от небесния предел. Ангелите съмишленици на Люцифер паднаха под същото съгрешение против своя Създател и застрашиха Земя.
Оскърбеният Създател скри лицето Си от Своята непокорна творба. И стана на нога цялото небе, обявено биде военно положение, яви се строго наблюдение от всички небесни поданици. Разпрострян бе Планът за спасение. И разгърна се военно действие над планета Земя.
Съд небесен в правда зае своите позиции с всички свидетели. Отворени бяха Книгите на делата. Очакваше се нападателно действие от страна на бунтовника. Яви се Князът Михаил с войнствения Си отряд.
Предстоеше голям Съдебен процес. Събраха се обвинителните актове – делата на добро и зло, извършени от двамата Борци. Водеше се голяма и страшна борба, която се пренесе над Земя. И Земя стана бойна арена на зло и добро. Над нея предстоеше да се явят две войнства в борба със своето всеоръжие. Люцифер се явяваше с оръжието на зло, измама и лъжа, в единство с падналия в грях свой боен отряд.
А Михаил – Князът на Мира, Божият Син, се явяваше въоръжен с всеоръжието на Правда и святост в единство със Своя Войнствен отряд. Всичко бе в очакване да се яви фронт на боя!
От небесните селения борбата бе пренесена на Земя и продължи сред Едемската градина. Духът на несмирение и непокорство се яви сред Земя и поставяше печата си на измама – то посегна първо на Едемската двойка, Адам и Ева, като най-висша творба земна на Всемогъщия Творец. С това дяло на измама Люцифер хвърли петно върху Святия Творец пред целокупното Негово творение. Той, Бог Отец, бе обвинен в лъжа (чрез заповедта към Адам и Ева). И Люцифер прие образа на Сатанаил.
Сатана приписа голямото злодеяние на своята пъклена измама на Святия и в нищо неопетнен Творец.
Измамникът Сатана – творение на Върховния Творец с дялото си на измама подчерта, че е баща на лъжата и я употреби с успех сред Едема.
Първата Едемска двойка се хвана в неговата примка, прояви недоверие към Отца и провинена, измамена поради непослушание на заповедта Творцува, биде изгонена от Едема. Адам и Ева бяха покорени, победени от врага. Те повярваха на лъжата, не се покориха на заповедта на Своя Творец, изпитана в Правда чрез Дървото на познание добро и зло (Закона).
Земята стана арена на великата страшна борба и чрез лъжата и злото продължи да се развива с бързина сред нея. Явиха се делата на тъмнината, зачнати в непослушание на заповедта към Божията творба.
Ева зачна от Адам и роди синове – Каин и Авел. Те послужиха да се изяви продължението на борбата вън от Едемската градина. След грехопадението и изгонването на Ева и Адам от Рая сред прокълнатата Земя се подемаше страшната борба чрез двамата Борци. Те завладяваха войнственото си оръжие чрез посятото семе в сърцето на Ева подобно на нива, приела плевела на Сатана – сега вече се явяваше плодът. Чрез двамата съсъди Каин и Авел изявяваше се семето на Правда и семето на неправда в духа на двамата воюващи Борци – Христа и Сатана.
И продължаваше се развоят на борбата, започнала на небето. Каин и Авел си послужиха пред Бога с олтари на служение с цел омилостивение на Твореца, с надежда за опрощение на греха на своите родители. Чрез тези два сградени олтара в начално изпълнение след съгрешението в Едема се изявяваше начинът, по който щеше да се води борбата и да продължи сред Земята. Ясно ставаше, че чрез олтарно служение щеше да продължи духовната борба между доброто и злото. А човекът щеше да бъде войн в служба на добро или зло. И сам бе оставен да избира своите позиции според семето, посято му в дълбината. Яви се първият олтар на омилостивение пред Небе по строгия план на воювание за спасение на планета Земя с трите й пояса и поемаше път на служение сред народа Божий. Целта на олтарното служение е чрез жертвоприношение да се яви омилостивение и прощение на греха. Но и тук Сатана направи победен пробив и успя чрез дух на непокорство да завладее Каина. И като свое оръдие употреби го с измама, да принесе Богу плодове на плътта.
Сатана добре знаеше свидетелственото символично значение на първото жертвоприношение и в употребление на непокаяния Каин дръзна да приложи плана свой и да омаловажи Плана на изкупление, посочен чрез жертвеното Агне. Той знаеше строгото определение на олтара, който щеше да послужи за принасяне жертва на омилостивение символично, сочещо на жертвата – Агнец на омилостивението по строгия План, начертан в приношение (непорочно агне), сочещ на Сина Божий и Неговия сан – чрез Авела – овчаря, пастиря на Божиите стада, водещ ги сред Земя пред Святото Небе. А Каин беше ”злият земеделец” – наемник, който посегна на слугите господарски, обсебва ”лозето” – Земя и Сина на Господаря уби. Чрез употребление на Каина Сатана успя да осъществи намерението си и изяви целта си, като обсеби съсъда Каин и посегна на живота на пастиря Авеля, който свидетелствено сочеше на Христа и дялото, което предстоеше да извърши Божият Син.
В употребление на Каин Сатана успя в борбата и развя бойното си знаме – смъртта като реална победа над плътта. Адам и Ева видяха страшната измама и последствията от греха – печата на осъждение – смъртта като дял на греха.
Авел умря от ръката на Каина. Двата олтаря, издигнати сред Земя – Каин и Авел, неръкотворни, ясно сочеха на начина, по който щеше да воюва вождът на греха. Сатана – чрез плътско греховно служение и Христа – чрез личния Си жертвен принос като всемирен олтар, на който принася Себе Си в жертва за омилостивение на греха. Авел издигна олтар с жертвен принос пред своя Върховен Създател, който бе приет. Той ясно сочеше свидетелствено пътя на борбата, по който щеше да премине жертвеният Агнец! А Каин представи олтаря на плътските дела като злият земеделец – Сатана посяга на Господните слуги, а по-късно и на Сина на Господаря на лозето. Като макет откриваше бъдещия път, по който ще мине борбата чрез олтарно служение. Авел посочи съдбите на Бореца на правда – сам Христа, което потвърди и със сана си ”пастир на стада“ и откри пътя на борбата със злото чрез олтарно служение за омилостивение пред Небето. Каин яви мерзостта на материята, плътта под маската на едно олтарно служение и чрез приносите си потвърди греховността на земните плътски дела на вожда си в мерзостна лъжа Сатана. С това изпълнение на олтарно служение се сложи основа на войнствения отряд на двамата Борци, чрез които ще се води борбата между добро и зло.
Чрез посегателството на Каин над Авеля като макет се сочеше свидетелствено намеренията и целта на воюванието чрез олтари на Сатана, за да изпълни своята жажда да владее Земя. В употребление на падналото небесно войнство в олтарно служение на Сатана ясно се сочеше на дялото му нечестно да посегне на Христа в пътя на борбата сред Земя. Като вихър зъл, огнена стихия се разнесе борбата над арената Земя в завладение на трите пояса от флора, фауна и човек – Божии творения, сред които бе внедрен Законът Божий.
Сред огнена борба продължи земното съществуване. И вееше се в победа над плътта бойното знаме на Сатана – смъртта, която ден и нощ покосяваше живота плътски сред Земя. Сатана печелеше победи сред Две ерни времена чрез жилото на смъртта – греха и покосяваше Божията земна творба.
Но и друго Знаме се вееше в огнената борба чрез доброто в строго предупреждение, като Закон на правда, с начертан път на спасение с цел една – да се спаси животът сред небеса. Започна явление на умножение. Явиха се Синовете Божии и влизаха при човешките дъщери, и те зачваха и раждаха исполините на греха. Разгневен, Създателят нанесе потоп над разюзданото човечество, флора, фауна сред Земя.
Чрез това строго наказание над земното селение Върховният Творец изявяваше Макетния план над човешкия род в предупреждение за страшния Съд Божий над греха сред Земя и милостта Си, изявена над малцинството, което намираше благодат пред Небето чрез Ноевия ковчег, преди да пламне гневът Божий в язва зла над целокупността земна от флора, фауна и човек. Тук, пак като Макет на предупреждение в строго изпълнение на милост Божия и гняв, е начертаният План на спасение, сочещ потопа на Скончание – Съда и язвите над Земя. А чрез Ноевия ковчег от гоферово дърво се сочеше дялото за спасение чрез блюдата на почетно употребление. Ноевият ковчег сочеше на великия и страшен Съд Божий. Чрез малцинство, събрано в едно дяло на ”Гоферов ковчег”, чрез Съда небесен на правда, чрез блюда на употребление от флора, фауна, щеше да се яви множество. Ковчегът над потопните води сочи на извеждането на служението чрез Съд велик в изпълнение на Спасителния план (Откр. 18-та глава – ”Излезте, люде Мои!”)
Наистина голяма е милостта Божия в изявление чрез Макетния план на Съда над Земята и човечеството. Изпълнението на дялото Ноево сочи на дялото на Бореца пети в извеждане на людете Божии чрез Съд велик в правда. То сочи на изхода на църковното служение от всички заблуди сатанински сред Земя, които намират осъждение сред един потоп, сочещ на съдбата на осъдена Земя.
А чрез изведеното служение в употребление на блюда – съсъди живи, се решаваше съдбата на целокупността от Създание до Скончание чрез малцина в употребление. Строенето на Ноевия гоферов ковчег свободно пред човешките очи сочеше за начина на действие в строеж, формиране на дялото Божие чрез един съсъд от мащаба ”Ной”!
Всеки чук и гвоздей бяха строго предупреждение, че престои страшен Съд над греха в изпълнение над Земя. Борбата се изрази в пълнота и показа падението на човека до най-ниско ниво.
А Гласът на Всемогъщият Бог чрез Ной зовеше съвременниците Ноеви. Чукът се повдигаше смело от десницата на Ноя и всеки удар изявяваше съдбите човешки, че Съд на правда предстои да се яви. Съд над всяка вар, която не се смири! Но в същото време един друг глас на измама шепнеше на човека: ”Не е вярно, яж, пий, върши всичко, що желаеш ти и твоята плът, че всичко свършва тук на Земя!” Същият глас на измама е тоз, що в Едема Ева заблуди, днес пак той се чуе сред земното селение ”Нима само Ной ще се спаси!“
Но измаменото човешко сърце даде му пепел да яде. Борбата бе в най-страшния си стадий на развитие и тя се водеше само чрез човека, в единство с флора и фауна. Божията милост се изяви чрез Ной – едно малцинство, което бе изведено над потопните води! Небето загоря в язва зла. Над Земя водната стихия погълна греха. Но над потопната вода спокойно плаваше ковчегът от гоферово дърво и извеждаше в спасение ония, които му се довериха и Гласа на предупреждението чуха. И тоз Макет на бъдещо действие сред планета Земя изявяваше скончание на целокупното земно съществувание. Народът Божий в последното дяло на Ангела четвърти и Пети Борец (Откр. 18:1-4) като ковчег Ноев ще се понесе в Израилевата колесница за Хилядагодишното царство в последната язва сред Земята. Осъденото, непокаяно човечество ще бъде погълнато от огъня на земния ад за погибел и там ще дочака втората смърт.
Наистина макетната драма сред Земята – потопът и Ноевият ковчег е един величествен строг План за спасение и е предупреждение символично, сочещо на реалните съдби; то е свидетелство, оставено на човека сред Земята да знае и да очаква Съда Божий над земното Божие създание в скончание на века. И премина буря зла над кипящата в неправда Земя и земна творба – непокорството биде погълнато от водната бездна. Но милостта на Всемогъщия Бог чрез дялото Свое в чин ”Ноев ковчег“ от гоферово дърво, плуващ над тъмната водна бездна, свидетелстваше за великата ярка Мощ и милост над собствената Божия творба и явяваше победата Му славна над вси неправди.
И още в първите потопни капки видяха го вси очи на всички земни жители и познаха гласа на измамата на злото, което водеше борба с човешката душа, но беше късно веч за спасение. Минало беше благодатното време на предупреждение и зов чрез милостта Божия към човечеството. Сега Съдът Божий навлизаше в изпълнение след предупреждение.
Тъй синовете Божии – войнството паднало Сатанинско, но още неосъдено и водещо борба чрез човешката душа, влизаха при човешките дъщери, неосъдени за извършеното зло пред своя Създател. Те бяха участници в ”тъмните води“ на осъждение поради греха, в който се намираха и те се покориха на творението Божие – Сатана, а не на Твореца.
Люцифер – Сатана, макар и в чин ”Първи херувим“, беше творение на Всемогъщия Творец, а не Творец. Ноевият ковчег сред потопните води оставаше като милост и любов Творцува – печат Творцув на Земя, знаме на предупреждение за Великия и страшен Съд Божий над злото чрез всички Божии творби, които се явяват пред своя Творец, облечени в зло и неправда.
Яви се изпълнение на присъдата над нечестивия и греха. И часът на изпълнение на Съда Божий се яви – страшния Божий гняв. Облаци тъмни се надвесиха над злочестата Земя – проклетията над нея простря крила като палач над жертвата своя!
Отвориха се хлебите небесни, разпукаха се бездните земни и с бесен вой повя ураганът зловещ, Тъма завладя Земя, прострян беше саванът на смъртта – сетно бе опиянението от греха. В буен бяг се луташе прилепът сляп, Небесно войнство разпери над водната бездна крила, заповед издаде на смъртта – кукумявката крещеше, бухалът с очи си злокобно светеше. Фауна крилата неспокойна летеше – лешояди – гробари. Зловещо ревеше стихията земна и сля се в едно с воплите човешки сред осъдено гнездо – Земя, Земя! Виеше се в агония змия. Над тях с пълна Мощ на слава се понесе Ковчегът на спасение, осмиван и оплюван цял един век със Скинията от флора, фауна и човек. Величествено плуваше над водната бездна сред кипящия зной на греха, осъден завсегда в земната гробница – адова бездна.
1960 г.
ЗА МАКЕТНИЯ ПЛАН НА СПАСЕНИЕ И ОСЪЖДЕНИЕ – НОЙ,
ПОТОПЪТ, СОЧЕЩИ НА СЪДА
(Дялото на Ной!)
Дялото съдебно, изявено чрез строежа и служението на Ноевия ковчег, се покрива с дялото съдебно според Даниил 12-та глава.
Ной беше предупреден чрез Глас небесен за приближаващото изпълнение на Съдебното решение, което явяваше потопа на осъждение!
Съсъдът на предупреждение Ной ковеше ковчега и проповядваше покаяние, но никой не вярваше на неговото небесно изявление, не се яви дух на покаяние сред земното селение! Но дните на изпълнение бяха в строго преброение и дялото на Съда бързаше да яви своето страшно решение. И в деня, определен за спасение и осъждение, Ной влезе в ковчега и ”плувна” дялото на избавление над водите на осъждение!
А потопните води се издигаха и човеците вече ясно разбираха изпълнението на Ноевото предупреждение, но късно беше за избавление! Ковчегът плуваше и над водите потопни се издигаше! Всички, които се намериха съхранени в него, приеха спасение!
Дялото Ноево се разви в три етапа. Първо се яви Глас небесен на предупреждение за взетото съдебно решение. След него се яви период на приготовление – благодатно време за предупреждение на земното селение и накрая, в Скончание, яви се реалното изпълнение – осъществи се съдбоносното съдебно решение!
Като Макетен план дялото Ноево посочи реализиране Плана Творцув за спасение като дяло реално в Скончание чрез съдебно решение, според Словото в Даниил в предупреждение. Тъй след предупреждение към Лаодикия и покана за покаяние, тя биде избълвана от устата на Верния Свидетел. И пое развоят на дялото на Малкото духовно възкресение на блюдата живи за осъществяване на едно велико съдебно изпълнение на сграждане духовно! Но дялото на строение бе духовно и то яви строежа на Личната гвардия на Христа, която е употребявал в земното духовно воювание с греха сам Вождът им – Господа Исуса Христа. И цялото съдебно дяло се явява като един могъщ Ноев ковчег; и след приключване на Съда, то реално ще поеме път, ще обиколи Земя и под тръбния зов на Архангелска тръба ще се възнесе в небето, за да посрещне Царя си и Господаря си на облаците!
А долу сред Земя остават всички осъдени завсегда, безпомощни, заедно с падналото небесно войнство и Сатана. Тогава те ще разберат Истината, но ще бъде късно за тяхното спасение!
Дялото на спасение е грабнато от Земя, отлетяла е църквата Христова като ковчег Ноев над потопната вода!
Времето Ноево беше дяло на начинание на земното воювание и то сечеше на оправдание и наказание. Човечеството има сред себе си Везна – вестта свидетелствена и не ще има никакво оправдание! А в Скончание над Земя краят е печален за всичкото осъждение!
След изпълнение на Макетния план – изхода от греха – осъждение, сенките се реализираха!
Явиха се родовите линии на Правда и осъждение, водещи началото си след потопа от синовете Ноеви.
Симовата линия водеше благословението, а Хамовата се разви в линия на родовете, носещи на плещите си проклятието Отцуво – Ноево, на осъждение!
И умножиха се човешките племена, населиха Земята. И тогаз, пак чрез Глас, призован бе Авраам и откри пътя на развитие на един народ – сянка в употребление, който бе предназначен със своето земно съществуване и духовно свещенослужение да яви и покаже целокупните земни, църковни Същини на небесните Божии съдби! И под строгото ръководство на Небеса народът призван сключи Завет на служение, прие Синайско удостоение – закона на правда за предстоящото явление на бъдещата държава Израйлева, която като сянково явление посочи на реалната Новозаветна същина. И дялото на сянково изпълнение, със свещен Закон церемониален за жертви кръвни и приношения, приключи своето съществувание с посегателството над Месия – Христа, тъй дългоочаквания Спасител за сянковия народ!
Защото Всевишният Бог в Своето обещание към Авраама устоя и когато яви Сина на обещанието, народът сянков не го позна и не Го прие! На Голготската стръмнина, извън стените на града Ерусалим, яви се жертвата на обещанието Божие за спасение на човешкото земно творение! И обещаният “МЕСИЯ“ сключи нов завет като с кръвта Си свята ороси планета Земя! Разви се Планът на духовната Новозаветна същина и тя продължи в победа, като удостоение, което високо оцени!
И ето , зов се понесе над земната плеща: “Възкресение! Възкресение!“ Яви се Петдесятно оросение, поде в изпълнение свещено храмово служение и продължи във време на цели седем църковни периода!
А линиите две, на Правда и осъждение, продължаваха развоя на своето предназначение. Не ги вече откриваме по име на Земята, а горе, в небе – по Книгите съдебни на делата! Но минаваха времена , нижеха се във векове и наближаваха дните на Скончание!
Сред пет континента земни яви се новият Духовен Израил, приютен под крилата на Христа като Църква новозаветна, от всички народи и племена, езици и колена. И сега, в свършека на времето, те щяха да се явят пред Съда велик, за да им се решат съдбите и кои ще бъдат поданиците на Новата планета Земя във вечността!
Огнен ден запламтя! Глас съдебен на Съдебната небесна власт затръбя и призова съсъдите на почит и техните живи лични представители, за да им уреди делата! И очакваше Земята последната победа да се чуе Глас в оповестение сетно, със запечатващата сетна Вест съдебна за спасение, че Съд небесен приключил е съдби и Земята е вече без Ходатая си – Той е излязъл от Светая Светих!
А за човека сред Земята остава само Вестта църковна всемирна, запечатваща съдбите църковни, в чин ”Съдебна светлина“!
Забележка с обяснение: Планът спасителен се развива и осъществява в три етапа – на спасение и осъждение! Потопните води, по План макетен, за Ноевия ковчег се явиха като спасение! Но за всички, които не приеха Гласа на предупреждение, те бяха водна бездна на осъждение! А при изхода духовен в Сянковия план, водите на Червеното море бяха за спасение, а за войнството фараоново, което не повярва в Израилевото избавление, не се убоя, водите бяха за осъждение.
А при изхода духовен на човешкото спасение яви се водното кръщение на мир с Бога и огненото изпълнение с Духа Святи!
Но Съдът небесен в сетното свое изпълнение реално се покри с дялото на ”Ноевия ковчег“ и дялото съдебно Даниилово, в оправдание и осъждение!
ПОТОПЪТ – МАКЕТЕН ПЛАН НА ПЛАНЕТА ЗЕМЯ
В развилата се борба сред Земя, целокупност земна и Земя беше предупредена чрез една реална драма на потоп, който я очакваше в деня на осъждението. Земя бе обявена за гробница на смъртта, тя беше огнената гибелна яма на ада. И тя щеше да приеме наградата на своите дела след един справедлив Божий съд в правда. Ковчегът, който Ной сгради по строго определен Божи план като велика милост Божия, беше свидетелствено предупреждение Божие сред прокълнатата Земя. Времето, в което Небето предупреди Земя, беше едно и също с изпълнението на ковчега – то бе време благодатно за тогавашния стар свят. Подобно на Ниневия имаше предупреждение за изпълнение на Съда над планета Земя и благодатната покана да се покае старият свят, дано би се отменила присъдата над него.
Но веригата на злото чрез гласа на греха беше силна и държеше в плен тленния роб на греха – човека. Потопната драма в реално изпълнение над земя като Макет намира приложение в скончание на земния живот чрез реалните съдби на язвите зли. Но преди изпълнение на язвите Земя с нейната целокупна творба има благодатно време, подобно на Ноевото изпълнение чрез Глас от небе, който тръби и предупреждава света, кани го към покаяние поради идващия гняв Божий над Земя.
Гласът от небето, подобно на Ноя, не само предупреждава, но и формира дяло Божие по подобие на ковчега Ноев (и това е дялото на Петия Борец). Но в повторение отношението на света в Макета, черквите, които съществуват в същото време, посрещат Гласа Божий с ирония и гавра, тъй като Антихрист цари и здраво е вързал своите пленници на греха. Земя не ще се покае, не ще приеме Гласа на предупреждението и ще пропусне, подобно на стария предпотопен свят, благодатното време на приготовление и покаяние. Когато се яви Гласът чрез съсъд в мащаба на Ноя и бъде образувано дялото на живия Бог, подобно ковчег на Спасителната вест в строго определено време пред небесния Съд, то Той – Съдът Божий решава земните съдби пред Закона и процеса на двамата Борци от Създание до Скончание чрез Книгите на делата и на техните войнства, с които са воювали сред Земята. Решават се съдбите и на целокупността земна от флора, фауна и човек. И на Земя остава само да се яви времето на изпълнение присъдите чрез великия Съд на правда в деня на язвите.
И така в Седмия лаодикийски период ще се решат съдбите на целокупна Земя чрез Глас от небето и ще минат пред Съда по периоди от Две ерни времена подобно на Самуила и седемте синове на Йесея или седем дни в обръщение на една седмица. И тям ще се реши съдбата чрез върховния Съд велик на правда пред Законодателния Трон със Закон на правда и Законодателя велик.
Когато се решат съдбите в оправдание и в деня на великата милост Божия под благодатта се яви формираното дяло на Ангела четвърти и Пети Борец (подобно на Ноевия ковчег) и се даде знак, то тогаз всички, разумяли Гласа, ще се наредят в редовете на дялото Божие, призвани чрез Вестта на изкупление, убояни да не би да дойде внезапно Свършекът и те се намерят извън Ковчега на спасение. Но това време е благодатно само за оправданите чрез Съд велик, или за ония, които приемат Вестта и минават под благодатния покров на Небето. За формираните вече църковни деноминации отдавна вече е затворена вратата на употребление, отдавна е отминало тяхното благодатно време пред Небето. Те функционират формално и са с отворени за осъждение врати. Дялото на Петия Борец – Дух Святи е формирано под Божията благодат и е в служение Богу. Когато се носи Вестта сетна съдебна, това е благодатно време само за могъщото дяло на изкупление, формирано чрез Съд велик в Правда на закон. И той е разрешил съдбите на целокупността земна. Едни минават в оправдание чрез Вестта на изкупление и продължават, а други, според словото в Даниил 12:2, отиват в ”укор и поношение вечно“. За тях е затворена вратата на благодатта, подобно състоянието на избълвана Лаодикия (Вавилон).
Тъй в повторение в Скончание, според Макетния план, над Земя по строг План за спасение като символично свидетелство сред Земя се явява оригиналът. Формирано бива дялото на Ангела четвърти и Бореца пети (Откр. 18:4, Малахия 4:5) като Спасителна вест (Ноев ковчег) и извежда людете Божии; съдебно се решават съдбите земни в извеждане от греха в оправдание чрез Съд велик чрез Правдата на Христа. И се въвеждат в изкупление чрез кръвния Му принос, намират оправдание и осъждение според макета на Плана на спасение.
Чрез това строго наказание над старото земно селение Върховният Творец изявяваше на бъдещия Ноев род предстоящия страшен, справедлив Божий Съд над греха. Но милостите Божии са безкрайни и любовта Му е като безбрежен мир. Преди да пламне гневът Божий чрез потопа и да накаже виновността – греха, милостивият Бог се смили и чрез Ной земните жители предупреди.
И по строг План на спасение излъчи Ноевото служение и съгради Ноевия гоферов ковчег за спасение, в който събра целокупността земна в малцинство и я поведе от живот в живот. Това изпълнение Ноево символично (сянково) сочеше на последния човешки род, на който чрез Съд велик се решават съдбите. Докато още са живи Божиите творения и продължават в оправдание до деня на милост Божия, те преминават от живот в живот.
Чрез изхода на Ноя в малцинство по-късно Земя се населява от множества от флора, фауна и човек. Голяма е била милостта Божия над стария свят чрез построяването на ковчега. Всеки удар при неговото изработване канеше човека към покаяние. Но човекът на греха се покоряваше на гласа вражи, който заблуди Ева в Едема: ”Нима само Ной ще се спаси?“ А тоя бе гласът на Сатана лукаваго, който сега пред предстоящия страшен Съд чрез потоп пак си служеше с лъжата. Но предупредителният глас престана в уречения час, който въпреки неверието и лъжата дойде. И пламна Божият гняв! Отвориха се хлебите небесни! А над потопните води се понесе Ноевият гоферов ковчег пред очите на осъдения за погибел стар свят. Тъй справедливият Божий гняв над Земя чрез язва зла погълна във водната бездна греха. Но над осъдена Земя с целокупната своя творба от флора, фауна и човек се носеше величествено гоферовият ковчег към спасителен бряг.
Разигралата се драма потопна сред Земя с целокупност земна бе влязла в изпълнение по строго начертан План на спасение и сочеше на скончаещите земни съдби над земното съществуване. И в Скончание, според Макетния план на предупреждение, народът Божий ще бъде изведен от земния предел чрез ”Израилевата колесница“ като могъщо дяло на живия Бог и Неговата годеница ще отлети в Хилядагодишно царство на мира, а осъдена Земя ще бъде оставена пуста и безлюдна. Всички осъдени ще бъдат погълнати от земния ад в огнената бездна до деня на второто възкресение за ново, второ осъждение. Тъй Земя, прокълната поради греха, бе предупредена чрез една реална драма на потоп като съдба, която я очаква, изявена като гробница на смъртта – ада на наказание Божие! Вижда се ясно свидетелството на гоферовия ковчег, как съсъд Божий – Ной, над когото Всемогъщия Бог благоволи, сглоби ковчега по строго Божие предупреждение.
Цялата драма на потопа в реално изпълнение намира своето покритие в изпълнение в скончание на дните земни. Тя реално посочи на начина, по който ще бъде изведена в спасение целокупността земна. Изведените и оправдани от Съд небесен, макар и в малцинство, представяха целокупност земна кат Божии творби. С тях Всевишният Творец – Бог продължи в употребление и сключи Завет на мир със Земя. (Като Макетен план изявява бъдещи съдби за огненозаветния изход на народа Божий, оправдан чрез Съд велик, изкупен с кръвната цена.) Дялото на изхода по подобие на Ной още означава, че е дяло на ”Малкото духовно възкресение” чрез Съда, преди първото ”Голямо” възкресение на праведните, за оформяне на едно велико дяло в употребление на формиращия се Ангел четвърти и Бореца пети като дяло на Святия Дух. И това дяло на Ангела четвърти и Пети Борец се формира подобно на един Ноев ковчег в употребление на блюда живи съсъди, които са духом възкресени и обновени като блюда на почетно употребление чрез Святия Дух Божий пред Съда небесен в могъщо всемирно служение на църковната съдба. И така в Третия църковен страж на Йоановото откровение намира реално покритие и повторение потопната драма чрез проповедта: ”Излезте, люде Мои!“, а изведените сочеха още на Малкото духовно възкресение според Даниила.
ДОПЪЛНИТЕЛНО СЛОВО ЗА КОВЧЕГА НОЕВ
Влизането на Ной с жената, тримата сина с жените им в ковчега на спасение сочеха на великата милост Божия, която Бог ще засвидетелства на Своето създание във времето на Съда велик в правда. Показваше се, че ще намерят достъп пред Съда четирите времена на четирите църковни формировки по План на спасение! Това явление сочеше на четирите църковни съдби на Земя: Макетния план в изпълнение Ноево и вестта на Ной към погиващия свят е Вест всемирна, която се явява в Първото църковно време. Следват две заветни времена на церемониално и платформено служение чрез Закона на жертвите и постановленията и новозаветното изпълнение чрез вяра в кръвта на Агнето – Христа за спасение. И Четвърто време е Съдебното изпълнение в Скончание в явление на всемирната църковна съдба на целокупна планета Земя. Тук Ноевото дяло е съдба – едно всемирно явление на целокупност земна от флора, фауна и човек. Всевишният Бог като Отец на дома Свой се явява в пълна свобода чрез плода на лозето. Но злото се яви отново в дома на Отца – Ноя чрез дела на нечестие. И яви се Съд Отцув. Яви се Съд на правда чрез Ной – Отца. И в този съд едни приеха благословение, а единият – Хам прие отцувото проклятие. Ето как се явява сянката на един справедлив Отцув съд.
Хам сочеше на Стария Израил, който разкрива бащината голота и прояви неразум. А Сим и Яфет проявиха в разум своето служение и запазиха честта на Отца – Ноя. Подчертаващо е, че сред всемирния дом като всемирно дяло чрез една Всемирна вест не всички в дома Божий ще приемат благословение. В един и същ дом ще има синове, от които едни ще се благославят като разумни, а други ще се осъждат като неразумни.
НОЕВИЯТ ОЛТАР?
Първото дяло, което Ной извърши пред Божието лице, беше да издигне олтар Господу! И Ной стори това, и беше благоугодно Богу. И Всевишният Бог сключи Завет на мир с Ноя. Излизането на Ноя от мътните потопни води сочеше символично като едно велико свидетелство за извеждането на народа Божий от народи и племена в третия служебен съдебен страж (Откр.18:4) чрез употреблението на един олтар, сграден от живи ”камъни”, употребен в служение заветно с Бога чрез дялото на Святия Божи Дух; то е дяло на Гласа съдебен – ”Висок съдебен вик” чрез ”съсъда-блюдо” на Святия Дух. Извършва се извеждане на служението от всички църковни групировки – деноминации и чрез употреблението на един съсъд в мащаб Ной, употребяем пред небесния Съд, съдебно се извеждат чрез Съда небесен всички съдби на народи и племена от земния свят като решени дела чрез Съда според ”Откровение” и ”Даниил“. Едни влизат в оправдание, а други – в осъждение.
Чрез тоз олтар на служение, сграден сред един потънал в грях и в заблуждение свят с погрешна представа за Всемогъщия Бог, Земята пак има милост Божия и се извежда служение от всички народи и племена, и се приема прощение и молба за целокупността от флора и фауна и човек. Ноевото излизане от ковчега символично сочи още на изхода на дялото Божие от всички заблудителни учения чрез употребление на малцинство, употребени за целокупна Земя като земна съдба.
Но подобно на въведените в ковчега, в това дяло олтарно ще са въведени чисти и нечисти съсъди – блюда на почит и непочит. След Завета на мир и признание на дялото Божие, верните, продължили във вярност спрямо дялото на Ной – Гласа, приемат Отцуво благословение, подобно на Сима и Яфета. А неверните чрез Хама приемат проклятието Отцуво.
Тук намира реално приложение и притчата за Десетте девици, които бяха със светилници в ръце и чакаха Младоженека. Но през нощта пет от тях бяха будни и имаха елей в светилниците си, а другите пет, които задремаха и нямаха елей в светилниците, се лишиха от срещата с Младоженека. Тази притча символично илюстрираше реалните съдби на Ноевия ковчег като дяло на Върховния небесен съд. Тя намери своето приложение в изпълнението на Откровение Йоаново в небесния Съд на всяка правда при скончаещия Процес земен над планета Земя и дялото на доброто в Правда чрез Петия Борец, когато Пет разумни девици приемат наградата на своя Вожд като Негово Лично войнство. А Пет неразумни приемат наградата на своя вожд Сатана като негови блюда на измяна и непокорство спрямо върховното ръководство на Могъщия Творец.
Петте неразумни показаха същата грешка – извършиха същия грях подобно на Люцифер. Те повториха греха на измама на Люцифер спрямо клетвения Завет за вярност. Пет неразумни повториха неправдата спрямо дялото на Гласа небесен чрез съсъда, водещ го в мащаба на Ноя. Тъй грехът на неправда Сатанинска спрямо Небето се повтори чрез Пет неразумни и те приеха наградата на своя вожд Сатана: проклятието за целокупността, осъдена от Великия съд на правда в Небето. И Земя продължи в живот чрез Ноевото потомство като дяло Божие (дяло на Петия Борец единен с Ангела четвърти) с Вестта на озарение като съдебно решение над Земя и над двата Бореца до деня на милост Божия, когато ще се яви язва зла – наградата на злото и ще я приеме дялото на Сатана.
Също ще се яви и колесницата небесна – наградата на Правдата Христова и отвежда годеницата Божия – изкуплението към Хилядагодишното царство на Бога и Агнето.
Но според Макетния план над Земя в първото ”символично” наказание над Земя загинаха ”исполините” на греха, зачнати в плътта чрез Божиите синове. Но духът на злото продължи с измама. И непокорността пак се яви – вината, греха на злото чрез Ноевия син, род Хам – Ханаан. И пак сред Земята като арена на зло продължи страшната борба на зло и добро чрез двамата Борци и Войнствата техни чрез размножилия се вече Ноев род. И духът на злото завладяваше човека.
”Ной насади лозе и пи от виното му, и се опи. Син му Хам откри на отца си голотата”. Словото сочи ясно на дялото, което Бог извърши сред един народ по плът – Стария Израил. Но Сатана реално се намери в свещеното изпълнение като плени израилевото свещенство, но чрез него то биде проклето. Отец – Ной постави Хам слуга на братята си: означаваше, че след Съда небесен народът Божий оправдан, минал през Съда Божий, върви с вяра в Бога като заветен род. Но престъпи ли волята Божия, Съдът е минал, но Словото Божие е щит и стои на пост! И в деня на съгрешението правдата на праведния не го ползва и той приема осъждение, над него пада проклятие.
Тоз грях, който Хам извърши спрямо своя баща, е същият, в който Сатана се обвини и се опита да открие тайната на Съвета между Твореца и Неговия Син. По този начин Сатана целеше да узнае Плана за спасението на земя и да открие предупреждението към земното селение: по кой начин ще се изпълни времето и ще приключат земните съдби чрез борбата на двамата борци – Христа и Сатана.
Потопната драма е начало и край на грешния свят и неговата съдба, както над целокупността земна и над падналите синове Божии. И се яви дялото на оправдания народ Божий – спасение чрез могъщата сила на Съда небесен, т.е. да се яви Съдът Божий в правда над целокупността земна. А седмоцветната дъга заветна сочеше на седемте периода на църквата Божия в Начинание и Скончание – Заветният мир с Бога ще владее Земя! Амин!
Leave a Reply