Словото сочи на единното начало на всички племена, по всичката Земя беше един език, един глас. Времето, в което пътищата на народите не са още разделени според съдбите им. Отразено е единното начало в строежа на кулата, стигаща до небето. Тук се отразява скритата цел и копнеж на падналия ангел чрез човешкия род да стигне небето, да се огради в царство. Но Всемогъщият, Който знаеше и изследваше внимателно развоя и целта на Сатанинското дяло чрез завладеният човешки род, възпрепятства намеренията му.
”И по цялата Земя беше един език и един глас.“ Но човекът не се задоволи и дух на гордост и несмирение го облада И той пак съгреши спрямо Небето, когато искаше да придобие име, да се възвиси в мощ, знание и пак точно тук съгреши и се яви пред Небето със своето дяло на несмирение като творба на едно зло смешение (Вавилон). Тук става ясно, че ”Божиите синове” в предпотопно падение бяха падналите небесни ангели, над които реално предстоеше Съд Божий и съдбата им е сред язвите зли над Земя. Но Сатана – духът на злото продължи да подбужда човешките синове. С туй дяло Бог извърши реално съдба, като им обърка (смеси) езиците като първо явление, а после ги и разпръсна по цялата Земя поради тяхното високоумие и гордост.
С това явление Всемогъщият Бог свидетелстваше в реални съдби за духа на злото, който владее човека и го подбужда към възгордяване: “ще станете като Него богове” – да стигне небето, т.е. да се възвиси до небесното знание и мъдрост. Не, не тоз бе пътят, по който трябваше да мине човечеството, за да стигне Небето. И яви се едно дяло на смешение сред народите и племената човешки, пръснати вече по Земя, което, макар и да се стреми да стига небе, то никога не ще успее! И това дяло на измама човешка първо потвърди старият плътски народ Божий, а в Новоерно време сочеше дялото след Съда, когато ще се явят религиозни движения, които ще възвисят себе си и те ще се обединят в едно ”смешение Вавилонско“. Но Вавилон се изграждаше от кал и смола и в съдния ден в проверката то като Вавилонската кула приемаше наградата си на осъждение като дяло на човешкия ум и ръце.
Макар и да беше минало през огъня и да е добило червения цвят на кръвта, то не можеше да яви спойката между калта и смолата. Смолата сочеше на греха, а червеният цвят сочеше на кръвта – живота; черният сочи на смъртта. И тез трите никога не могат да се споят, за да устоят, защото смъртта руши, а кръвта гради, поддържа живота.
Дялото на Вавилон духовен е религиозно движение, което владее сред народи и племена. Но в съдния ден то рухва, подобно на рухването в Макетния план.
И тъй, след потопа и проклятието над Хама – смешението Вавилонско, по строго определени съдби се подемаше първозаветният народ Божий чрез Симовото потомство – Тара – баща на Авраама. Тъй се разгръщаше в изпълнение Планът за спасение след потопния процес. И изведе Бог Тара с Аврама и Сара и Лота от Ур Халдейски, и спряха в Харан. Тук спря Тара с дома си, син му Аврам и жена му Сара, и внук му Лот. И тук в Харан Тара умря.
За Тара
След разпръсване на народа при Вавилонската кула се явява родовата линия на Ноевия син Сим. Тук Сим роди Нахора, а Нахор роди Тара, баща Аврамов. След разпръскване на семето Ноево подема развоя си Симовото родословие, което води до Аврама. След кулата Вавилонска Бог се явява на Аврама и му говори като го кани да напусне Харан след смъртта на баща си Тара. Аврам чрез вяра поде пътя на странстване. Тъй Планът на спасение чрез Аврама – боговерния човек навлиза в изпълнение. И ето Аврам, Сара и Лот в Сихем под дъба Мория, където Бог се яви на Аврама и му се обеща (Битие 12:3): ”И ще благословя, които те благословят, и ония които те кълнат, ще ги прокълна!”
“И ще се благословят в тебе всичките племена на Земята“. Извеждането на Аврама намира приложение в Две ерни времена и приключва в Трето! Първото извеждане намира приложение в първозаветния народ Божий чрез Мойсея, а второто извеждане се явява чрез Христа.
В приключващия Трети страж (Откр. 18:4) извеждането се осъществява чрез предупреждението и извеждането чрез Съдебно изпълнителния глас (Откр. 18:4) – приключва Съдът Божий и извежда от Създание до Скончание народа Божий (от спящи и настоящи съдби) от всички народи и племена, от флора и фауна чрез приетата и признатата от Съд на правда кръвна цена на Завета нов. Тук именно се изпълнява в приложение обещанието Отцуво към Авраама и дадената непроменима дума в Две ерни времена чрез Съд велик в изкупление, чрез Плана на спасение. Тъй Битие 12:3 навлиза реално в изпълнение и се благослови всичко онова, ”което благославяше Авраама“ и се прокле всичко, което прокле Авраама или онова, което роптае против всяка воля Божия чрез реално изпълнение, чрез раба Му Авраама.
Така Авраамовото обещание за благословение се простира не само в старозаветното изпълнение, но преминава в новозаветното приложение на Спасителния план. Ной се явява като предтеча на Първозаветното време на служение на Стария Израил, а Авраам чрез Исака води във Второзаветното изпълнение и носи благословение за всички народи и племена, които по обещание Божие към Авраама, намират изпълнение чрез Съд в скончаещия приключващ земните съдби Спасителен план (изпълняван в две заветни времена).
Първият завет между Бога и Ноя е предтеча на могъщия Синай при извеждане народа Божий чрез Мойсея. А Вторият завет чрез Исака – Христа в Реална същина новозаветна намира изпълнение чрез обещание Авраамово.
Авраам със своя живот реален е свидетелствено изпълнение, сочещ като Макетен план на народа Израилев, от когото ще се яви Месия – сянково свидетелство на два рода. Животът на Авраама, протекъл в извеждане от Ур Халдейски, приемане на обещанието и оплождение в изпълнение на заветно обрезание, следваше да се развие на Земята чрез семето Авраамово като морския пясък в Две ерни времена. А предстоеше заветно удостоение чрез църковно постановление в служение. То трябваше да се изяви сред цялата Земя, родено в пустинята, като църковна съдба за реалната църква, която се узаконява едва по време на Съда.
Авраам е употребяем съсъд чрез сила Божия сред цялата Земя на планово изявление като План за спасение, който се разширява и приключва. А чрез Авраамовото семе ще се умножи народът и насели по цялата Земя и ще се съберете като един спасяем народ. Извеждането Авраамово от Ур Халдейски чрез Тара с Лота сочеше на Отцувото извеждане чрез Месия. Това, че Тара не стигна до Ханаан, беше свидетелствено и сочеше на Мойсей, който не влезе сам в Ханаан и не въведе людете в обещаната Земя.
Това извърши Исус Навин. Сочеше още на времето на Съда, когато сам Исус чрез Гласа съдебен на Дух Святи ще извежда людете от всички заблудителни учения и ги въвежда в Светлината на спасението чрез Високия съдебен вик като подвиг велик: ”Излезте, люде Мои!“ Тъй и Синай сочи на Съда, а Авраам – Исак сочи на Голгота и жертвата Христова.
1960 г.
Leave a Reply