Стих 1: „Откровение от Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро! А Христос прати, та го яви чрез Ангела Си на Своя слуга Йоан!”
В Откровение ни са изявени земните и църковни съдби и ние държим тез обещания, особено за звездата утринница и блаженството. Стих четвърти явява поканата до седемте църкви в Азия, които реално чрез своето съществувание представиха Седемте църковни периода, през които преминава Църквата Божия сред Земята като боркиня с развято Знаме – Вестта – светлината небесна в озарение! И тъй се открива мисията на Верния Свидетел сред Църквата на Земята. Разбираме изявленията за развитието на Църквата и нейното състояние в дните на нейната дейност. Разкрива ни се истината за седемте духове, предстоящи пред Престола на Бога. Изяснява ни се за чиновете на Верния Свидетел и Неговото велико дяло като „Първородения от мъртвите и началник на земните царе”, за жертвата Му всеотдайна чрез приноса на кръвта, в която намираме оправдание за греховете си.
Стих 6 ни докладва, че чрез Господа Исуса човекът приема чинове небесни в служба на Отца, че свещеният чин е царско свещенство Богу, открит пред Вселена, Всемир!
Стих 7 ни оповестява второто идване на Господа Исуса Христа и уверението, че всички ще Го видят с очи, дори и тези, които Го разпнаха!
Стих 8 изявява Господа Исуса като начало, Който е бил, е и ще бъде! С думите „Аз съм Алфа и Омега“ изявява Своето могъщество в сила и слава вовек!
Стих 9 ни разкрива съдбата на пророка и смирението му като слуга Божий на Земя и в чин „Царски“ на Бога, макар че е пълен страдалец в жертва богоугодна за Словото на живота, за великото дяло на живия Бог! Макар и старец, неуморно е работил за успеха на дялото Божие и е потвърдил верността си към Бога и човека. Потвърждава се, че той наистина е бил любимият ученик на Христа и олицетворение на небесна любов.
В стих 10 апостол Йоан ни уверява, че е бил в изстъпление на Духа в Господния ден. Но кой е Господният ден? Съществуват различни мнения. Но в увереността на Божиите думи не се съмнявам, след като ми е било подробно обяснено за значението им и с положителност твърдя, че тоз ден е един: Четвъртата заповед от Моралния закон ни уверява – денят седми – събота. Защото нито едно дяло не се реши без да е застанало пред Закона, внесено в Законодателната зала и пред Законодателя! Разкрива ни действието на Духа Божий и Гласа, Който действува в съсъдите поотделно, когато са в изстъпление на Духа и само духом назрял човек може да разбере значението на видяното и чутото! „И чух зад себе си Глас като тръба” и пророкът приема заповед, за да опише всичко за седемте църкви, което вижда и чува!
Словото е жизненият двигател на Църквата Божия в нейния начертан по План път в Седем периода – време, което щеше да я придружи в нейния неизменен път, като заветна Църква Христова. Словото й е било светилникът на озарение чрез Дух Святи! И верният Богу човек навлиза с вяра и надежда и очаква Христовата победа за бъдещия нетленен живот. И това голямо свидетелство на апостол Йоан, че човек не е сътворен само в материя – плът, но е движим чрез Духа Божий – жизненото дихание у човека, е под реалното действие на дух Святи.
Стих 12 и 13: Чувайки Гласа на говорещия с него, обръща се и вижда седем златни светилника и сред тях един подобен на Божия Син! Йоан вижда Светлината, която щеше да придружи Църквата в нейната мисия сред Земята и тази Светлина е Вестта църковна за всеки период поотделно като лъч лунен над води. Йоан описва Гласа, който чува, и го сравнява с гласа на много води! Облеклото, в което Йоан вижда, че е облечен Христа, сочи на високия чин, в който е. Препасан около гърдите със златен пояс – сочи на Личното Му войнство, което Христос води в чинове свещени.
Стих 14 и 15: Словото ни дава описание на Господа Исуса в нетлението Му. Главата символизира ковчега Божий, косата – всичкото оправдание, очите сочат на двете заветни светлини – Дух и Закон – като огнени пламъци. Останалото описание потвърждава пречистващата сила, която носи! А колкото за Гласа Му – Той е като много води – много народи и племена, които ще Го последват в спасителните Му съдби!
Стих 16 ни посочва целокупното дяло на спасение, което е в десницата на Господа Исуса Христа. Седемте звезди, това са църковни ръководства в Седемте църковни новозаветни периода! Мечът остър и от двете страни, това е Словото огнено в ръководни църковни съдби, което е действувало през цялото Новоерно време, като Слово живо, без което нищо не е станало, защото то – Словото, беше у Бога, и Бог беше Словото
А Лицето Му светещо, както свети Слънце в силата си! Това показва мащаба на образа Христов – Неговото дяло на изкупление, което ще заблести в пълна Мощ чрез подобието Му долу на Земя, чрез Войнството Му лично.
Стих 17: Йоан описва с каква сила – Мощ действува Духът при съприкосновение с материята – плътта човешка. Човек изгубва самообладание, но духът се изявява в чин „Утешител”. „Не бой се! Аз съм Първият и Последният и живея!” Господ Исус беше жив, възкресен и живее в сърцата на всички, които вярваха в Него. Христа е единствената надежда на всеки християнин и разбира състоянието му. Той беше в плът сред Земя и познаваше трепетите в съприкосновение с Духа. Човекът има надежда за спасение и изкупление за вечността. И сега Господ Исус ни уверява, че сам Той беше живият свидетел на възкресението, макар че сред Земята се беше явило реално възкресение – свидетелство сред планета Земя чрез явлението сред флората – зърната, посети в Земята, в прегръдката ледена на зима зла те спяха, което сочи на смъртта. А в пролетта се явява възкресението на семената. Под жизнената струя на лъча те възкръсваха за нов живот! А в зимата снежната покривка ги запазваше от загиване, което сочи на оправданите спящи в пръстта. Снегът сочи на Правдата Христова, която е като покров над всичките три пояса земни, спящи в пръстта. Сънят сочи на смъртта – нощта, че е кратковременен, откриваше смъртта на тлението, че нощта не е вечна, колкото и да е продължителна, тя бива победена от зората светла на деня – светлината, пролетта, жизнеността на младостта. Чрез сезоните, атмосферата, времената, протичащи независимо от човешката воля, е внедрен Планът на спасение, който, независимо от човека, ни напомня за бъдещия мащаб на възкресението и живота вечен в нетление!
А сред фауна яйцата са живо доказателство на това велико явление – възкресението.
Наистина Всемогъщият Бог ни е представил целия земен и духовен живот чрез четирите сезонни времена! Зима зла сочи на старостта, сънят на смъртта. Пролет – лъча жизнен, младост – възкресението над планета Земя с нейните три пояса земни творби. Зноят летен – зрелостта, която се явява в есен в победоносна съдба на плода – хармана – Съда. Всичко това е реално свидетелство, потвърдено сред Земя чрез Христа, Лазара, апостолите и живота! То ни уверява за първото голямо възкресение на мъртви и живи след Съда, което в ожидание очакваме за един бъдещ живот!
Затова се и утешаваме, заспивайки с вяра в надежда, увенчаваща ни за новия живот в нетление за вечността.
Стих 18 е свидетелство за победата Христова „Бях мъртъв и ето живея до вечни векове и имам ключовете на смъртта и ада!“ Какво ни откриват тез върховни Слова? Те явяват една велика победа над смъртта и ада (гроба)! И то е тъй силно доказано, като лъч светът за бъдещия живот, чрез Господа Исуса Христа. То ни поканва към вяра и надежда за сетната победа над смъртта и ада!
Стих 19: Словото приканва пророка Божий да опише всичко, което е видял и чул и да го изяви, като го изпрати, т.е. да осведоми Църквата за онова, което има да се яви скоро! Наистина Верният Свидетел не скри нищо и чрез верния Си любим ученик Йоан го предаде на Църквата Своя за свидетелствен документ на планета Земя!
Стих 20 ни открива „тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми и седемте златни светилника”. Седемте звезди са Седемте ангела ръководства на Седемте църкви новозаветни, а седемте светилника са самите седем църкви! И повтаря заповедта и тайната Божия, която имаше да се яви за седемте светилника и се потвърди чрез Гласа на Съдебната небесна власт. А чрез Съд небесен се решиха всички земни съдби и на седемте звезди в ръководство на Църквата Христова, минала Седем периода църковно време, в което тя високо е държала светилника си. А светилникът е Вестта църковна, която се е носила във всички църковни периоди.
Тъй в Седмия, Лаодикийски период Съдът велики реши всички тез църковни съдби, защото Църквата е една и съща – Христова, новоерна, преминала през Седем периода църковно време! И за всяко време е имала светилник, Вест църковна, която е носила Църквата и под тази Вест са се събирали душите, под тази Вест – Светлина, са заспивали в този църковен период. И под същата Светлина Съдът велики решава съдбите чрез делата на Църквата, която е носила Вестта.