Откровение 2 глава – седемте града с наименованията им символизираха седемте църковни периода. А седемте църкви са представяли духовното църковно състояние на седемте църковни периоди.
Стих 1: „До Ангела на Ефеската Църква пиши: Това казва Оня, Който държи седемте звезди в десницата Си. Който ходи сред седемте златни светилника.
Словото ни изявява властта на Господа Исуса Христа, която има над Църквата и напомня кой е Той! О, това е Оня, Който държи седемте звезди църковни ръководства и ходи между златните светилници! (сред църквите). След напомняне за силата и властта, която Му е дадена над Църквата и нейното ръководство – Ангел, изявява духовното й състояние! След грабването на Христа, т.е. след Неговото възкресение, навлезе в развой на изпълнение църковният Новозаветен план и той сочеше ясно на първото време, на Първия църковен период – Църквата с нейния светилник – Вестта, който сияеше в светъл плам. Непосредствено с поставянето на здравите църковни апостолски основи.
Господ Исус си послужи символично, като избра седем църковни общества – църкви реални, сградени чрез апостолското служение, които трябваше да представят Църквата в нейното духовно развитие, преминавайки през Седемте църковни периода на служение. От свидетелството Христово се разбира, че Той ще бъде с нея – с Църквата Своя! И още в първия й период на църковно служение Христа знаеше делата й и трудовете й, но напомняше, че сред нея има (и ще се явят) лъжеапостоли, които ще се изявят като ръководство нейно и Христа ги знаеше! Но Христа изобличава Църквата, че е изоставила първата си любов към Него!
Стих З и 4: Ангелът – ръководство приема похвала, че е издържал изпитания за Христовото име, не се е уморил в борбата, но загубата на първата жертвоготовна любов ще го доведе до съгрешение.
Стих 5: Загубата на първата любов е предпоставка за падение и я заплашва, че ще й се отнеме светилника. А това означава – светилникът е Светлината, която Църквата има и я пази за спасението и изкуплението си!
Истина е, че мнозина във векове и времена се отлъчват от истинската Светлина и черквата ги гони, анатемосва, обвинява в ерес, че разделят Божието стадо! Но никой не подозира, че светилникът, т.е. Светлината – вестта, връчена в ръката на Църквата, й е отнет и се предава на отделни личности – групички, обвинени в измяна на Църквата в периода, в който тя живее и са гонени, обвинени в ерес! А те са именно тези, които за момента, в тоз църковен период изпълняват волята Божия, докато Ангелът – ръководство е в падение! Показано ми бе в дните на Съда небесен подобно отнемане на Вест от Ангел – ръководство и предоставена на по-верни и достойни, които са прозирали истината, докато Ангелът ръководство е бил в хладкостта си.
Стих 6: Явно е, че се е появила ерес (Николаити) и сам Исус е отхвърлял и ненавиждал това учение, което е било чуждо на спасителното дяло Христово, развиващо се по строго очертан План на спасение!
Стих 7: Обръща много сериозно внимание към ония, които дирят спасение и оправдание чрез вяра в Христа! „Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите!”
А Духът Господен говори към една духовна Църква, не към плът материя и че е потвърден духовният манталитет на Църквата. И Христа дава обещание към ония, които побеждават в борбата. „Ще му се даде от Дървото на живота, което е сред Божия рай“. А кое е Дървото на живота и кой е Божият рай? Наистина, истина е това, че физическият рай не съществува вече долу на Земята и не се знае къде е съхранен той, изчезнал в дните на Потопа и Сянката старозаветна Но пита се – къде е духовният рай?
Тук имаме обещание да ни се даде от Дървото на живота, но кое е това дърво? И кой е тоз рай, къде се намира сега той, къде да го дири човекът на вяра и любов към Бога?
Всевишният Бог ми показа, че изгубеният физически рай е изчезнал, тоз който е включен в изпълнението на Макетния план в земния бит. Но във времето на Съдебния процес в Лаодикийския период, в скончание на дните е възстановен! Дървото на познание добро и зло е законът морален от десет заповеди, който бе нарушен – една от заповедите му бе отнета, уподобена на откъснат плод – ябълка. А Дървото на живота, което бе станало недостъпно за човека, поради херувима с огнения меч въртящ се пред вратите райски, е отново сред нововъзстановения Рай – дома Божий Църквата със съдебно уредени съдби и сред него е Дървото на живота вечен – сам Господа Исуса Христа, Синът Божий, Спасителят! Но до този момент почти всички духовни лица дирят физическия рай, който е съществувал само в Макетния план на земния бит, за да покаже Бог къде е поставил човека, създаден по образ и подобие Божие – Рая – дома Божий Църквата! Но ако човекът съгреши, както Ева и Адам, о, той ще бъде изгонен, изхвърлен от тоз духовен рай Божий – Църква и ще бъде лишен от вечния живот. (За нехайните, които небрежат за Словото и делата свои е седмият стих от Откровение Глава 2)
Стих 8: „До Ангела на Смирненската Църква, пиши! „Тъй казва Първият и Последният, Който стана мъртъв и оживя”.
Предупреждението се отнася еднакво и за Седемте периода, според състоянието, в което се намират църквите. Сам Верният Свидетел уверява Църквата в тоз период, че знае състоянието й, нейното духовно служение, дяло и сиромашията (малкото Светлина, която има). „Но пак си богат! И как те клеветят ония, които наричат себе си юдеи, а не са!“ Тук става ясно, че се отнася до плътското племе Юда – евреите. Но „не са”! Защото знаеше Господ много добре кои са истинските юдеи – духовните. И апостол Павел също ни уверява и осведомява кои са те! Ясно става, че това са духовни обрязани в духовно юдейство люде Божии. Плътските юдеи са Сатанинска синагога. Защо? Наистина – защо старозаветната Синагога – плътските юдеи, бе вече такава. То е защото вече й бе отнето духовното право да се явява пред Небето като Църква Божия – дом Божий! Старозаветната Синагога остана като сянка! Чрез свещенството нейно се изпълни приносът на жертвата – Агнето – Христа. Но с това се сложи край на нейното свещенослужение, времето й бе отминало заедно с греха, който сториха. Те заклаха Агнето – сам Господ Исус Христос! А в Скончание Съдът небесен щеше да реши тоз въпрос – дялото на Старозаветното свещенство и да го представи пред Вселена, Всемир. Времето на служение на Старозаветната Църква отмина като зловеща сянка в тъмната нощ – дяло, което извърши сянковия церемониал.
Затова и Верният Свидетел – Христа, я нарича Сатанинска „синагога“ – съборище сатанинско.
Забележка: Във времето на Съда групата в оформление, в чин „Пет разумни”, всички нейни удове – съсъди, бяха духом обрязани – кръстени в дух Святи и употребени в чин „Златни блюда”, представени пред Съда велик – пет църковни сетива! Защото групата е дяло на Малкото Даниилово възкресение! А те са духовни блюда в чинове небесни на употребление като живи представители на дванадесетте духовни Израилеви племена, строени в съдби на Лична гвардия Христова!
Стих 10 и 11 ни дава утеха: „Не бой се от това, което скоро ще пострадаш! Ето дяволът скоро ще тури някои от вас в тъмница, за да бъдете под изпитня! И ще имате скръб десет дена! Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота!“
Словото не се отнася до отделни личности, а засяга Църквата в Смирненския период. Предупреждението за изпитание е сериозно, но при издържание и победа ще получи „венеца на живота”. Кой и какъв е тоз венец на живота? Става ясно, че това е дарът на вечния нетлен живот, който е обещан на Църквата и на тия, които устоят под нейния светилник под Светлината на Вестта, която тя (Църквата) носи! Тези, които през това време са представяли Църквата и са заспивали под нейната Вест Светлина, на тях именно се дава предупреждението, че скръбта от притеснението на врага иде! Но „който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите! Който победи, няма да бъде повреден от втората смърт!” (Вечното осъждение).
Стих 12: „До Ангела на Пергамската Църква, пиши!: Това казва Тоя, Който има двуострия меч”. Кой е тоз, Който им говори и обяснява състоянието им? Христа знае живота им: там дето и Сатана живее, и ги предпазва от Вааловото учение. О, колко много е противна Вааловата заблуда Господу! Това учение е съществувало и в Новозаветния период и е било заплаха и причина за падението на Църквата новозаветна! Грехът на Валаама е голям. Той учеше Валака да сложи примка против Израиля! Целта на Сатана е била да го спъне в пътя му към Божията цел!
И сега пак Христа предпазваше Своята Църква. А на нас добре е известно, че краят на това учение е гибел. Но обещанията са големи – нетлен венец за вечния живот. В голямата дискусия на върха Кармил, където единственият пророк Божий победи – Бог чрез Илия победи четиристотин и петдесет жреци на Ваала, които бяха на уважение и почит от Йезавел и Ахав – съществуващата тогава царска власт И някои в този период са държали това сектантско учение на Николаитите. Христа ги презира и подчертава това! Но в същото това време кани Църквата към покаяние и предупреждава, че ще дойде и ще воюва с меча Си, който излиза от устата Му! А тоз меч е Словото живо на живота вечен, с което Господ Исус Христос воюва в борбата срещу неправдата.
Христа предупреждава Църквата – който устои, ще му даде от скритата манна. А манната е Словото – словесната храна на Бога и носи Неговото име, скрито в нея – Манна – Сия! Манната на Сия – на Бога! Тя е обещана на Църквата! И вярно ли е това Слово в обещание? Който устои, нему ще се даде! И в скончание на Седмия период Църквата, макар изправена пред хиляди препятствия, чрез верните, които са устояли във вярата, Всевишният Бог удостои Своята Църква и чрез Съда велик й реши духовните съдби и я награди с победите Свои в чин „манна – късна роса“ – решенията съдебни, словесната духовна храна, манната на Сий Божия! И оня, който устои, ще получи бялото камъче с новото име. Това обещание прие Църквата във времето на победите съдебни! Тя биде запечатана за Небето, за вечния живот! Тия са великите обещания Божии за всички ония, които са вярно устояли в дома Божий, сред който враг е успял и е вмъкнал толкова заблуди с една цел – да спъне Църквата в изпълнението на святата й мисия, за да се погуби и човешката душа! Но верността на Верния Свидетел не е оставила дялото Божие! Христа вярно води Своя народ в безопасните пътеки.
И в скончание на века удостои верните Свои чрез Църквата Своя!
Стих 18: „До Ангела на Тиатирската Църква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък и Чиито нозе приличат на лъскава мед.”
Стих 19 открива делата, вярата, любовта и търпението й в служение, че последните са по-големи от първите!
Стих 20: „Но имам против тебе това, че търпиш жената Йезавел, която нарича себе си пророчица, която учи и прелъгва Моите слуги да блудстват и ядат идоложертвено”
Още в Четвъртия църковен период Верният Свидетел ни посочва злото, вмъкнато в църковното служение. Но за жена ли става дума и то за блудство с мъж? И коя е тя? Тук става дума за учение черковно, с претенции, че води пророческа черква. А като такава се оформя мохамеданството с Мохамед, претендиращ за единствен пророк Божий на Земята и отрича Христа като Син Божий. И туй учение се е вмъкнало в Църквата Божия в Четвъртия период и примамва самите Божии слуги, раби, да ядат идоложертвено. И Той ще я тръшне на легло – а коя е тази черква, която ще бъде тръшната като воденичен камък? Това е тя блудницата, възседнала червения звяр. Това е мохамеданското учение, което ще се яви и се е явило в три образа на звяра – неин вожд (мъж). Но всички, които й вярват (чадата й), ще бъдат осъдени с мор. „И всички църкви ще познаят, че Аз съм, Който изпитвам вътрешностите и сърцата.” Тя е имала време да се покае, но не го е направила.
А друго учение, което да има такива тенденции, няма, освен учението на Мохамед, което се явява като пророческо. Във времето на Съда Бог ми показа неговата гибелна цел за унищожение на човешкия род. Но Мохамед, чрез него Сатана, ще продължи в друг образ. Затова, жената посочва на черква, вмъкната в Църквата, но целта й е унищожителна чрез лъжливо пророческо учение!
Стих 24 отговаря: „А на вас, останалите в Тиатир, които не държите това учение и които не са познали „дълбоките работи” (както те ги наричат) на Сатана, казвам: „няма да наложа на вас друг товар”! Стих 24 потвърждава, че Йезавел е учение и то е дяло на Сатана.
Стих 26: „И на тогова, който победи и който се пази до край, за да върши дела чисти като Моите, ще дам власт над народите!“
Стих 26-27: В периода „Тиатир” Църквата попада в духовно заблуждение! На ония, които противостоят на заблудата, се дава обещание за власт голяма над народите. И наистина във времето на съдебните решения звярът дава своята сила и власт на лъжепророка си. Но и Христа предава Своята мантия – чина Си, елея, на Своите лични представители за действие над цялата Земя чрез силата и властта, които има Светлината на светилника църковен – Вестта, и с това побеждава неправдата! Но кои са тез, които вършат Неговата воля – Неговите дела? „Ще ти дам власт над народите, както и Аз приех от Отца Си!“
А най-голямото обещание се явява в стих 28: „И ще му дам Зорницата!” А какво означава тя? Това обещание носеше изпълнение на ново ръководство за Църквата в Лаодикийския църковен период и печата – Вестта запечатваща, с която се запечатва и самата Църква. Печатът – Зорницата звезда сочи още на новата планета Земя – новата звезда Зорница! (Сам Христа).
Стих 29: „Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към църквите.” (Отнася се до вниманието на Църквата в ръководство на спасителната си мисия, за всичките съдби и предупреждения на Верния Свидетел!)