- И Яков показа реално на съдбите на Втория народ духовен, който щеше да приеме всичките обещания Божии чрез вяра в Господа Исуса Христа. („Царството Божие насила се грабва!“) И Бог награди Якова и го умножи с дванадесет сина, които дадоха на планета Земя дванадесет племена в Сянка и Същина. Бог нарече Якова „Израил” – Борец с Бога и посочи на бъдещите съдби на Духовния Израил, който щеше да изнесе духовната борба до пълна победа и да яви обещанията Авраамови като благословения съдебни над планета Земя. Дванадесетте племена на Якова – Израил посочиха на дванадесетте духовни племена от втория народ.
- Яков е макетен изпълнителен план на борческия свещен отряд, който воюва в седем времена в старозаветното служение и още седем за църквата Христова в новоерното време. 93/1
- Лаодикийо в Исавови съдби… Теб, Исаве, брат ти Яков, остатъкът, оцени и те изхитри, и поради голяма ревност за Моите истини грабна благословението в късните роси! 48/6
- Очакващият Яков – стар по дни – сочеше на Отца, Който е изпратил плода на младостта Си – силата Своя и извърши волята Му – Бог Отец и Христа. 230/1
- Борбата между Якова и ангела Господен показва ясно, че всичките милости и благословения Божии Яков получи чрез борба. 50/3
- Стълбата яковова символично сочеше на връзката между небето и земята. Тя сочеше на жертвата Христова, която е връзка между небе и земя. Първо като стълба Христа второ чрез Святия Дух Гласа. Тя е още моста, по който минава небесното воинство с вси дарования към земята, църквата и вси нейни прошения и хвали чрез вси вярващи във времената на вековете. . . И още сочеше на времето в скончание. . . И скончанието е чрез олтар на служение или блюда на почитно употребение на Святия Дух, които ще приемат от небето по стълбата яковова връзката чрез Гласа благословението на Отца 204/11
- Стълбата яковова сочеше на Христа (Ефес.2:13-18) тя представяше тази връзка между небе и земя. Стълбата сочеше връзката с Бога Сам Христа – вратата към небето. 230/15
- ходатайството на Христа (стълба Якова) 246/1
- Бог Авраамов е Отца! Бог Исаков е Христа! Бог Яковов е Духа Света! 73/4
- Но Яков чрез вяра прие благословението и първородството от Исав и събра стадото Лаваново, който посочи на двете отново оформящи се съдби църковни като дом Яковов с две жени, дом Божий с две църкви на сянка и същина, с два Завета на небе, с два Закона. Ясно, според символичния макет, развил се в сянка, се разгръщаше Планът за спасение, след като първият род не оцени първородния Божий Син и Го уби, то той се отхвърли като употребяем род с Първи завет. След отхвърляне на Първия завет, тогава вторият завет – вторият род – щеше да наследи първородството с всички обещания, чрез вяра Авраамова и всички благословения Отцуви чрез втория син – втория народ. Първият е ”Исав”, вторият ”Яков”, сочещ на втория заветен народ Божий.
Тъй Яков в живота си посочи пътя на Бога с двете си жени – две църкви, в Две времена по седем години. Първото ерно време представи Лия, която първа се оплоди, тя е и ”Агар” и с дела реални в живота си посочи пътя на първата църква Божия. Тъй явени са две жени с две времена по седем годни. Лия посочи на Първия завет, първия период и тя е невъзлюбена (нелюбяща). Втората – Рахил, любимата жена, сочи на ”втората Христова църква”, на Същината, сочеща на Лаодикия, която не забрави идолите на бащата, които Яков отхвърли, с което посочи на Христа. “Идолите“ поставиха служението на ”буквата“. Затова я постигна клетвата Яковова спрямо отхвърлените идоли. Клетвата, изречена от Яков – Израил заради Христа и Рахил умря. Тя не последва Якова в пътя на живота му. Рахил посочи на Лаодикия, която се ”избълва” из устата на Верния свидетел. И Христа (Яков) прие в едно единство всичките дванадесет синове (племена) след смъртта на Рахил, т.е. след избълването на Лаодикия.
- Яков сочи на Христа и Дух Святи чрез малкото Юдино остатъче! Исав – Стар Израил – Лаодикия – Голямото събрание (адвентни), борбата на двамата Борци с две войнства (Люцифер и Христа)! А борбата се състои в това: единият прие благословение, а другият – осъждение. И ето Яков наследява благословението Отцуво, за да сгради Божия дом – църквата или Новия Ерусалим. А другият войн – Исав – да приеме осъждение чрез тез, които не приеха Божия Син и Го разпнаха, а в Лаодикийския период отхвърлиха жертвата на Христа чрез утешението на Дух Святи и Светлината Му, могъща сила на Дух Святи чрез съсъда на почетна употреба от чина ”Яков” като носители на благословение и изкупление чрез високия съдебен вик в подвиг велик.