Нощ тъмна, подобна на хищник свиреп, простряла е костелива ръка. Мъгла – саван мъртвешки обвива земната снага. Птица граблива сковава като в клещи жертвата своя и в ледената прегръдка на смъртта отпуща я победена над Земя.
Борба! Борба! Борба! Над планета Земя носи се воят на смъртта! Поднебесна с боя развяла е знаме на смъртна коса и череп и кости в звън на мерзост тропат над Земя. Огнен дим – пушек и лава диша наранена Земя. Смъртни урагани люлеят земните недра. И в гърчове смъртни тласкат я в бездънни пропасти – зейнала бездна.
Бият огнени барабани, свистят смъртоносни стрели над три пояса Творцуви творби. Роби злочести, обвързани във веригата на греха, покосени от смъртта, застилат Земя. Болести зли, язви разяждат плътта. И тази борба се води от Начинание до скончаеща съдба за господстваща власт на враг освирепял. И над паднала в грях Земя една трета войнство на Сатана, обвързано във верига на греха, воюваше с Божията творба. Облечен в тъмна нощ – одежда на смъртта воюваше Сатана, знаме му бойно – смъртна коса, предвестник зловещ му е мъгла – саван мъртвешки. Емблема му е череп и кости – лична му съдба.
Язви зли разстилат се над Земя и като бойни снаряди раняват тела, рани гноящи – хвали му мъртвешки като железни клещи притискат Земя. Гробари – войнства му зловещи, в нощ тъмна орли лешояди, вият чакали. И в страшната борба чуят се бойни барабани. А прокълната Земя, забулена в мъгла, със злочеста съдба на вдовица, пленена от завоевателя коварен в мъст зла, реве, реве за своите грехове. В нощ тъмна бродят зверове, вой хищен се носи, свири суховей, в пясъчни пустини вият се смерчове, тайфуни. И стиснали здраво знаме на поднебесни вожд, строяват войнство му несвято ощ – паяк кръвопиец, прилепи слепи, лешояди, птици грабливи и слагат трапеза им сетна, Армагедон, издигнат чрез Адон да се опият в смъртния си нагон.
Във вихрите нощни се чуе вой зловещи, реве море, пустиня Земя тресе, поглъща човешки родове! А той, вождът на смъртта, яхнал кървав дракон, обвит в черна пелена – тъмна мъгла води една трета нечиста войска. Гърмят барабани, изригват вулкани, огнена жарава полазва над земните плещи.
”Аз, аз, нечиста съдба, безчестие – моя лична хвала, завоевател съм на Земя. Обвързах я във вериги тежки на греха. От начинание на земното съществувание и дори до Скончание, аз водя безпощадна борба да я на волята си подчиня и в най-зли дела да я увековеча, а може и в погибел да я погреба. За нея аз водя борба с целувание огнено да я запечатам завсегда, снага й да раздера, с изригващи вулкани да я изгоря, с урагани в мъртвешки саван да я обвия и от очите Му святи навек да я скрия!
Пленница моя злочеста е тя, таз Божия красавица планета Земя. Елате, ненаситни на кръв и злина, моя паднала войска, осъдени сте вие и добре изпълнявате волята моя. Елате, сватбари, мои вечни гробари, в злокобния пир на безчестни вампир. Бийте; огнени барабани, надувайте злостен глас, вулкани, бухали, кукумявки, постилайте мъгли, мъртвешки савани! Ето, поканени са вси сватбари, влечуги от пясъчни пустини, ехидни от дебрите усойни, от морета и океани.
Свирете, свирачи, мои верни тръбачи! Тайфуни, смерчове грабливи, тръни бодливи, в сетния пир ви каня, елате да ви открия моя зловещи кумир – Земя, Земя, моя е Земя, за нея аз водя борба да я владея завсегда и над нея знамето си на смъртна коса да развея за моя хвала! Аз, аз ще покоря могъщата Му творба! Нали не признават закона на движимостта, ще я победя, навек да е тя арена бойна, забулена в тъма, с мъртвешки саван украсена, плуваща в кърви до узди. Знамето на смъртната коса с емблема му череп и кости ще вея над нея завсегда.
Чуйте, всемирни светила, и аз бях като вас и светих в тъмна нощ над Земя в сияние свято, светла струя, докато злина ми сърце облада, завист в коварство чресла ми скова и пръв вдигнах ръка да се преборя с Твореца могъщи на Всемира. Елате, вие, съмишленици мои, кобро – хитрице – вси с лице от всичките си родове, стройте се във вериги, завързани в грехове, горчива отрова в моите дробове! Елате, една трета мои подчинения, с мен в единство повдигнали ръка, да се борите с вечния Каин – трофей мой, шлем мой на глава, знаме ми бойно – смъртна коса, ти пръв го развя над Авеля в моя лична съдба. Елате, вие вси, в редове строени съдби, на потопа родове и викайте в хвали, вие, Ламехови две жени. Войни фараонови, Дотан, Корея, Авирон, князове мои в недостойни съдби, Саул и. Амнон, победен мой трон, една трета свещенство израилево, обсебено от моя нагон! Вие вси в конец изплетохте от тръни венец, забихте гвоздец, за да увенчаете трона на Голгота, о, там ми е погромът! Сам аз в пиршествие и власт забих камбана чрез Юда с тридесет галагани (тридесет сребърника). И със собствена ръка чрез моите слуга забих нечисти си ятаган в святи Му телеса. И зейнаха пет рани – пет Негови победи избрани. Да млъкна ли сега – аз, аз водя борба с флора, фауна и човешка душа, за да покоря под моите крака творбата висша Творцува на Земя! Но с болка в гърда ще призная, не ще успея и пленница Земя за вечност да владея, а сал тление, тление ще водя в погребление.
Борба! Борба! Дай знак, горко мое! Строй се,. войнство мое, пленено от три пояса земни, вградено в моето лично осъждение, потвърдено и победено, с по-голяма жестокост борба поведи срещу вярното творение на Твореца ви на Земя. Развейте се, мои знамена, знаменосци, стройте се в съдба, една трета в моя хвала! Прилепи слепи, свещеници – клеветници, на Правда изменници! Елате, аз съм злината, ето копая гробове на Земята, косач съм, Ендорски врач, на плевели съм сеяч, а вие вси, победи мои – жертва за скончаещи съдби. Елате и ми се поклонете, гордост и себелюбие мое задоволете! Хвалете! Хвалете! Нек воня ви стигне Небеса! Аз, аз водя борба! Да се увенчая завсегда със знаме ми бойно – смъртна коса, жило му адово – греха, изобретение на мерзост лукава моя. Аз вдигнах знаме бойно чрез вас. И чрез грях и смърт Закона да заменя и Правдата Божия навек да похабя. да победя живота чрез смъртта! Елате, войнства мои да се опием в неправдата на моите лични дела, вожд ваш съм, а вие – моя лична войска.
Дух съм на злина, огнена лава гори ми в дълбина. Само аз съм творец и баща на всяка нечиста мисъл и власт в неправда. И пл, звяр мой, в сила на духа ми е той, ела да те облека За последни трон пламна ми нагон в страшний сетни Армагедон, царица ми е духовний Вавилон, с нея ще се увенчая навеки в царски трон! Амноне, ще победиш Авесалома. Амане, ти си моето избрание. И навек ще съм аз господар над вас, а вие, в моята левица – бичове злочести. Прилепи, бухали, кукумявки, драконе, вампири, дяволици, мои красни огърлици, гробари – грабливи птици, октоподи с пипала смрадливи! Ще ревете вси в кървави съдби на нечисти си дълбини, сред червеи вси изтлявате в съдби.
Елате вси самонадейци, човеци и чуйте ми хвали! В мой образ и сила се звярът яви. Нему дадох силата си. И той зарева, една трета себелюбци събра да завладее Земя, кула Вавилонска да изгради на нея. Знаме ми в победа кат печат над една трета ще положа да ми се поклонят, нищо, че на кръв вонят.
Спуснете се в нощ тъмна, мъгли – савани мъртвешки над леша човешки! Завийте урагани, суховеи неразбрани, тайфуни над пясъчни пустини, смерчове грабливи, и в огнена дълбина на бездната моя отнесете плячката моя. Спуснете се, мъгли, над океанни дълбини и покрийте съдбите ми злочести на осъждение, погроми ми на нечестие. Жарава огнена гори ми дълбина, дух ми на злина, що вас вси заблуди и спусна ви чер саван на слепота. И не виждахте милост и любов в мъдрост Творцува на зов като Творец Всемогъщ на земното творение – целокупно Божие изпълнение.
А сега, вулкане, от дълбинните бездни изригни огнена злина, угаси все искри на вяра жива във върховната цена! И Правда Му – свещена съдба кат оръжие свято – Дух на правда в Закон заличи, печат на могъща съдба в мъдрост Творцува над Земя предотврати!
Днес аз, Пелин, паднала звезда, една трета вода вгорчих. И с Него се боря, чрез смърт Земя да завладея. На звяра дадох силата моя в победа да завладей Божието творение сред кървав Армагедон да издигне трон, в пушек и дим да завладей до един. Издигна той свои богове и своя кръвожаден ненаситен нагон да издигне за свой вечен трон. Но не успя, освен една трета – победа му позволена – да завладее и във веригата на осъждение да обвърже своето побеждение в хиляда годишно погребение. Спуснете се, савани мъртвешки, мои лични съдби и покрийте им дела, кръв пролята обагрила земя от Авеля до Христа, покрила е узда до скончаеща съдба.
Дракон, звяр, жаба, гьол, мой Каинов, Ваалов олтар, Ендор е мой дар, на отхвърлен от милост цар. Саул, Авесалом, Амнон, Аман, елате вси в моя капан! Зверове, облечени в кожи агнешки, стройте се в редове сред човешките осъдени родове, Иродови грехове. Снишете се и ми се поклонете на вси низости мои и в един велик Армагедон явете се в единство с Вавилон и неговите съдби поемете на вашите плещи! О, вие, мои верни слепци, не разумяхте моите хитрини и ми се подчинихте до един.
Рев се чу и стигна светлото Небе. Звярът ревна в редове, вулкан изхвърли огън и жупел над земни родове. Сгърчи се земната гърда и първият й кумир Агадир срина се в Сатанинския пир. Звяр ненаситен реве в сила на змея – моя първа съдба, жаба в гьол вряка, печатът на осъждение като вихър зловещ се носи над тлееща леш. Но жизнено дихание лети към небесни селения. О, какво страшно поражение над страшни ми дела!
Елате сега, вси човешки създания, старци и деца, оси, гонещи медоносни пчела, гробар лешояд, вдигнал в клюна си тление, подгонил славея пак, трън бодлив против роза в такт, кървав Армагедон развява знаме си черно. Строяват се родове в редове. Над планета Земя размахва смъртна си коса костеливата ръка на врага и покосява веригата осъдена заради грехове от Начинание до Скончание – войнство в сила звярова. И над пустинята Земя се носи печатът на осъждението и запечатва лични си съдби на дела му зли, тленни хвали. Но съдбата небесна над Земя реши: всички съдници на Небе ще бъдат изгорени завсегда!
Тъмна нощ простира крила, мъгла повива земната плеща. Не вижда се небесна синева над осъдена Земя, чуй се рев в буря зла на Поднебесната войска. И свири в боя яростен Аманова тръба, бесила се издига над Земя, приготвена за боя на Армагедона. Борба! Борба!
Разперил лешояд крила над жертвата своя, издига се към небеса, гнездо си да положи далече от Земя, но тя – гроб му вечен влече го към себе завсегда.
Чуй се вой на огнени барабани, влечуги строени, вият се ятагани, бухали, кукумявки, прилепи слепи, строени войнствени савани, стихийни урагани връхлитат със сила над люлееща се Земя. Реве фауна, флора клони огъва над Земя. Човек с печат на осъждение за во век пред Армагедонското знаме се превива. И до светли Небеса рев се чува от Земя. Звярът – осъдена съдба реве и Гласът му се разнася над осъдена му войска:
”Барабани, аз бих и камбани! Елате в пира на увенчание под мъртвешките савани в царство ми – огнени бездни, осъдени мерзости вси, три синджира роби мои! Превивам се в страшна си осъдена съдба и рева аз, осъден вампир, пил от чашата на блудний Вавилон, ето звярът е на трон, нему дадох власт и сила, чрез него да се увенчая аз – сатирът със знаме си на мерзост, смъртна коса, с емблема му, череп и кости. Каин е мое творение, печат на вечно осъждение. Печат на смъртта му е надежда, жилото и греха – негова одежда. Първи той спечели победа в борбата, затуй проклятие Отцуво му краси снагата. Хам и Ханаан последваха го и влязоха в капан. И днес печат на осъждение е нощ тъмна. Корея и Дотана, в единство с Авирона, за награда войнствена с родове влязоха живи в ровове. Завладях кат победа моя, над Ирода завист моя връхлетя и проля кръвта на невинните деца.”
Реве звяр сред Земя, отрова му жлъчна – пелин вгорчи вода! И за господстваща власт над планета Земя води безпощадна борба.
”Днес аз водя борба за господстваща власт на Земя. Но да се увенчая с вас, с Армагёдонското ми знаме ”смъртна коса“, ”череп и кости“ – емблем ми е това Поклонете ми се, вси мои подчинения. Елате, вси жила на смъртта, грехове, стройте се моя войска, жило мое, кърви, меса и една трета живи мои пленници, пред мен ги доведете вси. Пийте кръв до насита, вий сте победа моя и с духа си на неправда въоръжените сте. И под вашия покров скрих моя победен зов. Воювах, но не победих Небе, но вас в ковчег сложих, три пояса земни съдби, награди мои една трета, вашата съдба е в потопната вода. Какво, че над вас плува победата на Небеса – Ноевият ковчег спасението Божие събра.”
В Червено море войнство фараоново реве, но Израил продължи в родове.
”Една трета войнство – еврейско свещеничество победих, но на кръста Голготски победен бях сам аз. И днес чрез вас, една трета клеветници, приех на дела си наградата лична, печат на осъждение – три синджира поведох в погребение, от Начинание до Скончание мое вярно побеждение. И от днес осъден аз, вси кърви от Земя, що проливах в духовната борба сред Земя, ще пия до деня на втората смърт. И теб, Гоге и Магоге, чрез духа на злината грехът ти е втората смърт – съдба. Наистина, в таз нощ злокобна, събрани вси осъдени съдби, войнство мое и войски, а аз, ваш вожд, пред вси вселенни очи не скрих вашите съдби! Нито Небе премълча всичката злина и от Битие до Иоана поставена е Везна избрана.“
Тъй звярът реве, в духовен Армагедон войнство свое зове. И ехото отнасяше съдбите му, чрез дух на Правда Небе предупреди оправданите съдби! И всемирната изкупваща се съдба смело Знамето на правда развя!
”Но аз вам всичко изявих и за во век в смъртния саван пових, като сноп от плевели приготвих ви за геената огнена, в съдний час с мен ще горите, вси мои осъдени съдби, чрез Закон праведни – навек Везни!”
И сред арената Земя звярът зарева, окичен с ограбени съдби от Твореца Всемогъщи, лични Негови милости. И развя в запечатваща съдба осъдена смъртта! Суховей завя. Буря забуча, кукумявка с грач смърт предвеща Зов на бухала, орли лешояди Сатанински гробари събра. Строиха се прилепи слепи, дракони, вампири, фаунени кумири, флорини потири, предвождани от войнство му смет, една трета паднали човеци. И в Армагедонската борба войнството Сатанинско влезна! И воят им свиреп огласяше пясъчни пустини. Забиха ожени барабани и повлякоха в борба една трета влечуги по рода си. Забиха си жила на тез, що се на звяра поклониха, печат на смъртта им сложиха смъртта чрез греха. Армагедонско войнство се въоръжи, Твореца на Правда отхвърли. Отрекоха силата на Закона, движил Земя, отрекоха деня, светлата струя от Небесата и Знамето на Вожда, воювал в Правда, поругаха.
Залюля се Земя, разтърси в негодувание снага. А над нея виеха се ледени злини, на два полюса земни съдби. Изригваха ожени струи, езди горящи земните плещи. Потекоха реки от вгорчени води, в нощ черна окичиха си гърди с печат на осъждение. Заскачаха скакалци, забулени в тъмни мъгли, смъртни коси се размахаха и се забиваха в гърди.
Забиха кървави барабани, събраха се човешки същества човекояди, един друг изяждаха се на Земя. А Армагедон рожбите свои изяде в без пощада, развихрен на Земя. Сред тъмна нощ, сред буря на злина, яви се победа на велико удостоение – зора. Заблестяха в сияние небеса, лъчи на свята Светлина тъмния саван на нощта раздра Отлетя в дълбоката бездна мрачната мъгла. Затрептяха в победа небеса. Яви се предвестникът на зората. Небето развя Знамето ,на правда над Земя, омара бяла кат воали сватбени в увенчаваща съдба над Земя се разстлаха!
Победено знамето на осъдена съдба сви се и в бездната бездънна изчезна. В миг на победна хвала заглъхна свирепият вой на победената войска. Пред изгрева Всемогъщ на светла струя ден светъл в победа Постилаше в огнен плам на Духа Свети небесния Спасителен план! И с могъщата си длан Небе простираше Изкупителния план на върховната победа. С крилата на светлата зора спускаше се свидетелственият план на увенчаваща се победа на невястата – с корона сияйна глава планета Земя. И в коронния пир сред земната шир залюляха се житни нивя, бликнаха извори на жива вода. И в Правдата Божия Земя побеля, небе златен лъч към нея простря и пови я в новия царствен ден в съдба на велика свобода, кат пленница от робство освободена с три пояса земни съдби, вързани във веригите тежки на грехове. А тя, градината райска Земя, отвори очи и единна с три пояса земни творби пред милостта върховна на Всемогъщи Вожд, водил борбата, се поклони. И в ухаещи хвали на Твореца Всесилни чрез свидетелствени изявления в смирение се покори.
Румени зари в небесно сияние Земя препасаха в съдби. А тя, облечена в пурпурна одежда, чрез вяра и надежда в любов и вярност се яви с пет континента, доверени й съдби. И сведе пред Могъществения Трон на благодатните роси своя сан на царствена годеница, на Вожда свой грейнала звездица. Затрепкаха листи на флора, зашумяха тихо пред Трона и сведоха снага сред клони, и песен в хвала се отрони, славеят сладкопоен долетя и в единство с ухаеща хвала на флора песен благодарствена запя. Въртеше се Земя, красна кат дева в утринна зора, лъч светлина повиваше й снага и сноп първи начатки събираше от три пояса земни творби, и подвижи ги в свещени съдби.
Светлият ден знаме на мир над Земя простираше в победа над греха, нощ тъмна сви на прилеп чер крила. Слънце ярко Земя огря. Емблема му – царска утринна звезда, Зорница светла на вечна правдина изгря над поробена Земя. Правдата върховна, увенчана в законна съдба, на Трона всемирен над три пояса земна творба се простря.
Екна песен хвалебна на новия ден – дихание жизнено в олтара жив запламтя. И хвалеше Твореца целокупната земна творба за мъдростта Му неизследима и любовта Му зрима. Зефира нежно повя, ефирно Земя погали, Знаме на правда в могъща съдба развя Зарониха сълзи брилянтни светли небеса, дъждовни капки заръмяха над Земя. Тронът Всемогъщи дъга заветна простря в обещания коронни над възлюбена Земя.
Златен лъч пробуди съдби – чу се тръбен зов, духом възкръсна гърда под рубинови струи – цена на вечността. Огнен плам олтара сърдечен осия, живи струи бликнаха в дълбина. Флора разцъфтя в дъгоцветна багра и сви венец на ухаеща хвала. Фауна разпери крила и литна в небесна синева, отнасяща хвала пред Небеса.
Пурпурен лъч простря злат повой и обвърза снопа на благодарствена хвала. И тя рано, рано в зори пое път към висини със златна колесница, омарена конница. А в небесни ширини се пеят благодарствени хвали на път към Трона велики! Пеят небесни съдби, вей се знаме могъщо над Земи. Зефира ефирно с милувка погалва челца, с печат златен на съдба, светла звезда, слава небесна, свещен сноп, обвързан в златни съдби, цвят ухаещ, свещен олтар на всемирни хвали чрез три пояса Творцуви творби. Земя, окичена кат невяста в сватбения й ден, опасана в лъч огнен пред Трона Върховен, се поклони в тържествена всемирна хвала!
Пееха земни върхове всемирна хвала пред Небе и славеха Твореца Всемогъщи на Земя и Небе! Зефира нежно повяваше, трепнаха листа, гората зашумя. Ясен превиваше снага, вековни дъбове, дървя, поклон сториха бор и елха, кипарис и палма пред Трона Върховен се явиха. Ликуваше флора в ухаещи съдби, фауна единна в изумрудени палати симфония на любовта запя сред свободната родна Земя. Свиваха се венци от нарциси и жасмини, млади главици се окичиха в оправдание с милости вси. А сред водите на реки, езера, океани и моря плуваха риби перкати в ята под милувката царствена на лъча от небеса. В нощ тъмна водеха борба, а в деня светли поднасяха хвала пред Твореца в Небеса. Три пояса земни творби песен хвалебна запяха до един. А над тях Небе държи знаме развято във върховни съдби! Светлий ден победи в изгрева на Тронна слава чрез жизненото дихание – могъщо Творцуво създание. И единна в светлата зора запя песен Земята в благодарствена хвала с вси свидетели могъщи на Армагедонската борба!
Зефира що чу и видя чрез стража на зората – славея, влюбен в роза ухаеща, чрез песен разказа на Земята.
„О, победа върховна, златна съдба, Зорнице светла над Земя, емблема Му извеза в лазурна синева на знаме Му всемогъщо ден светли над Земя, победа върховна над нощ тъмна – врага – смъртта! Вей се, о, Светлина, незасенявана от човек в победи славни на Небе от времена и векове! Днес в дните съдбоносни аз, прашецът от Земя, възпявам всемогъщата десница – Творцува съдба, за теб, о, светло Знаме, ден светъл, развято на Земя, лъч сияен, злат синджир, повил изкупващата се съдба. На чела им грее звезда, печат всемогъщ, изкупена съдба, Войн смел в Армагедонската борба, водил я във воювание на Правда с непрогледната Тъма, паднала в неправда. Но жизнено дихание пред Трона Върховен отлетя чрез дела на Вожда, възкръснал в Правда завсегда.
О, теб хваля, Творче на всяка мъдрост и любов! И благодаря за Знамето на светлина, ден светъл на всемогъщата десница Твоя! днес чух тръба чрез Глас, навек в победа на увенчание завсегда. Вожд с невястата своя – новоизкупена Земя чрез приноса Си кръвен в отечествена бран, пролят от врага – развенчан паднал херувим с една трета Творцуви творби.
Пей в съдби, Небе, ти победи нощ тъмна, спуснала мъгла над планета Земя. Сияйна победа се яви над войнство поднебесно, сила нечиста, Тъма, смъртта, орли лешояди със знаме му мъртвешко, креп черен, мъгла, смъртта над плътта умря завсегда во век в човек, но възкръсна в дух на Истина завсегда чрез сила Мощ на Вожд в първото възкресение чрез изкупление кат смело Войнство в Правда на Твореца Всемогъщ.
О, пея аз хвала, Зефира нежен, в огнен плам сред Земя в коронното увенчание на Дух Святи и изявявам съдба на двама Вождове, водили борба от Създание до Скончание и изявявам Армагедонското въстание чрез двете бойни знамена, на двама Борци лични дела – ден светъл във възкресение на небесна съдба и нощ тъмна, мъгла, умряла във вечността на лични си дела – греха, смъртта.
”О, пея аз в тоз час, стражът Божий и хваля единна с вси съдби Небе за таз велика милост, която духом очи ми видяха и плътта осезаемо долови. Поклон и хвала пред Светлия Всемогъщ на Правда Трон на Троицата свята! Амин!“
02.02.1963 г.