Чик-чирик! Чик-чирилик! Чу се песен на славея – Пееше съдба! Сред полята росни розите райски цъфтяха сред благословената Земя и ухаеха кремове райски над Земя. Яви се кокиче, минзухар и даде знак пролетта. А нейде високо, във висината, чу се в люлката златна Луна, Всемирната застанала е горе и чрез стража изпраща молба! А Женихът неин кат славей песен запя, кат чучулига пойна, кат канарче сред Земя и праща привета си сърдечен, и казва й:
”Любима Моя, ела! Пролет иде, ухаят цветя, блика Бъндерица, поела на Илийна ръка. Те поят пределите твои, Българийо, пътуват и излизат из пределите! Ела, любима Моя, Аз каня те, Женихът твой! Ще се явиш чрез девойката Моя и ще бъдеш навек Моя, но дръж се за люлката Моя, люлям те със синджира на съдба!”
Чик-чирилик! Чик-чирилик! Пееше в простора сини птичка, литнала в небеса и хвалеше Твореца живи на Вселена, Всемир. Ухаеше Раят земен, сгушен сред земните недра на България, девица стройна, в пазуха й скрит, с кошуля извезана, с български везма – четма! И пееха в зората ранна, ухаеха в ухаещи съдби, и поеха в шествие велико в небесните простори!
”О, Възлюбена Моя, ела! Ти в десницата Ми си прободена, на длан Ми си начертана. Ела, Българийо, сърце Мое живо на Църквата Моя! Елате, явете се и ядрото земно на църквата Моя представете, и в победите Мои славни като войни, с венци удостоени, след победите земни се явете!
Чик-чирилик! Ела, невясто Моя, окичена с венци от рози, ухаещи сред Рая земен, сред български земи, че Аз спускам ти повоя – Плана спасителен за съдби! И ето строих Си конвоя, Гвардията лична завсегда! И строени като единици ще поемете път като годеници, и Земя ще обиколите. А в ден на Архангелска тръба, вий ще отлетите, в Правда Моя облечени, с кръвната цена изкупени! Не сте вече на гибел обречени, затуй верни Ми бъдете и в пътя Ми свят вървете!
Сионе, Сионе, плам в план небесен, приеми ухаещи хвали на роза от дълбината и искренноста на Моите оправдани в Правдата Моя, и изкупени с кръвната цена – съдба! Сионе! Сионе, сред теб разцъфтяли са поля, бор и елха, брезици бели и зачервени калини, все са твои съдбини, на Канарата Ерусалимска смели наново явяват в пролет ранна хвалата! Амин!“
02.01.1982 г.
Leave a Reply