Слово: Псалми 136
”Победа славна, славен венец! Днес рано в зората, любима Моя, посетих те сред Земята. Наистина с Истина ще те увенчая и отдясно на Мен поставя чрез човек. Ела, любима Моя, рано в зората ще разперим крила, в полета буен ще обиколим Земя. Ела, Любима Моя, ела, в чин ”Гълъбица” подемам ти съдба кат Моя ненагледна хубавица. С Мен ще обиколиш Земя, реки и езера, моря и океани. Ще прелетим като птички пролетни, ще полетим в съдба. Ела, любима Моя, ела, на длан съм те начертал, в десница Моя, в гърди Ми прободени съм те настлал. Чрез нагръдника първосвещен съм те избрал, в най-святата скиния камъни съм ти събрал. Ела, невясто Моя, яхни жребеца бели – ден светът, в зора обвит във воалите ефирни на милостта и любовта Моя! Ела, ела, гълъбице Моя, в одежда – висона бял; делата Ми Вселена, Всемир са видяли, а Съдът велик решили. Ела с висона бели – одежда изрядна в сватбения ни пир, ще литнем ний двамина в Царството вечния мир.
Ела, любима Моя, сърце ти искрено за Мене тупти в импулси най-свещени, приготвят се съдби. Че ти велика си съдба, сърце живо на църквата Моя. В пира най-велик в шествие ще те призова, ковчег свидетелствен с камъни живи на строежа Новоерусалимски ще те отведа Ще минеш през Светая и в Светая Светих ще те въведа. Ела днес – ден на велика милост Моя. Призовавам те в зора чрез свидетеля – твоя страж на Отца всемирен между Небе и Земя. Призовавам те да се явиш във висона най-светъл и път да поемеш за съдба. Ела, розо Моя, цъфнала през май, ела, ухаещо дихание твое с аромата на роза – свещен принос сред олтара Мой.
Ела, възлюбена Моя, теб единствена зова! Разпери диплите си над пет континента земни и застани чиста кат Луната, светла като Слънцето, смела като Войнство с хоругва на глава! Застани, невясто Моя, застани над пет континента земни, увенчана за во век си ти!
Елате, Вселено, Всемире, и погледнете! Застанала е тя кат невяста Моя, с Правда облечена и Истина, с лъчите светли увенчана кат победа Моя! Елате и погледнете! Стройна кат топола, нежна като найнежни цвят. Зефира я галя, а тя кат роза маслодайна пред Небе ухае.
Елате вие, дъщери и синове нейни, елате небесно вси на на сватбения пир, че тя навек увенчава се с мир за Царството небесно на вечна съдба. Представила е камъните сърдечни на строежа Ерусалимски и Сионовата стена. Тя вярна е в съдба и с вяра се обхожда, затуй светла е като светлия ден в зора, кат небе безоблачно – плува в ефира молитвата й за вечността.
Ела, възлюбена Моя, приемам уханието твое! Нек простре Творецът длан и приеме жертвата твоя, и се наслади пред цялата Вселена, Всемир, пред вси вас! Амин! Трепни, Зефире нежен, погали й съдба, разплела си е косите кат девица млада под елмазена роса. В десница й огледало – Завети два, капките дъждовни мият й снага. Трепни, Зефире нежен, погали й сърцевина, повей коси й нежни, нек полети ухание към небеса, че тя е Моя зеница, начертана на длан Моя, тя вярна Ми е годеница, охранена Ми е в стан. Пролет се явява с ухаещи цветя, тя в десница блюдо кристално явява с ухание от роза пред Небеса. И в Юбилей златен се увенчава, за навек Моя е съдба. Повей, повей, Зефире нежен, ухание ароматно на дъха й свещен нек полети в просторите лазурни и мине Орионови врати; и в поклон пред Трона съдебен да се поклони пред Закона и Отца Мой – Законодател генерален и Съдия, над Земята морна милост оказал завсегда! Амин!“
”Пей и Ме хвали като страж, лице с лице с врага Мой срещаш се ти, но не знаеш ти мига, в който те зова. Призови Вяра и я предупреди, като светла зора Моя да се яви и в десницата си баграта на вяра да поеме. Също призовавам Теменуга, Петкана, Красимира и Донка. Това са пет Мои съдби с дарове големи на рожбите им, нек вси игла в ръчичка да поемат. Луничка и Неда предупреди. Рабиньо Моя, с теб съм, не те ли уверих, но чакай, на огнена клада си ти. Ще дойде ден и лице с лице ще се явиш пред Мен. Запомни: Май начиная Юбилеят златен на увенчаващи се съдби и ще се със земно свидетелство потвърди. Затуй открих Лицето Си в чин ”Мелхиседек”, с корона увенчан за во век. Нека Ме видят днес за уверение на вси!”
30.01.1982 г.
Leave a Reply