Слово: Еклисиаст 9 глава
”Рабиньо Моя, Моя съдба, днес рано в зората те посетих свише от небеса и наистина те окръжих, за да прозреш що е създание, съгрешение, оправдание и погубление. Аз съм, Който те водя за ръка и върша оназ велика воля Моя за цялата земна кора – Земя с три пояса земни нейно украшение. Ела, подавам ти ръка, дерзай и не бой се, в утрото ранно ще те изведа. Няма падение, има обременение. Погледни как покров съм прострял над глава – Йодай и Сионовата дъщеря, Мария Моя – строил съм Войнства свещени, стъпките им святи въведох сред Войнствата земни. Не мисли, че ще е без значение. Бог е Създател на всички изпълнения.
Теб рано посетих в утринна зора. Не чакай изобличение. Вестта е Вест съдебна – тя е сито съдебно. Мисли да опазиш връзката с Небето, че все пак разумът намаля, а ходатай нямате пред Небеса.
Сега запомни, рабиньо Моя, Моя съдба, през март отначало докрай давам ти наставления: Олтарът Редутски да бъде постлан с оня килим, изведен от Рударци. А от Редута извеждам Моя и твоя килими, почистени и сгънати, прибрани да са в олтара. Всичко на Редута от твоята ръка да е проверено. Запомни: горницата Ерусалимска Копривщица е олтар на служение. Тези четири (Рударци, Редут, при теб и Копривщица) са явени пред Небеса. Но Рударци остава скиния с два отдела – Светая и Светая Светих. Кенхерският слуга да бъде на служение там. Тук в Рударци ще Ми бъдат олтари на България. От оня ден ще ухае олтарът на свещено служение – включвам и олтара на България. И запомнете: водя ви чрез вяра и жертви. Със жертви всеотдайни, доброволни! Пазете се от роптание!
А сега почиствай и работи. В оня ден Лъчезар ще се яви пред Мен, в пелена обвит. Кухнята да е в изрядност, масата – наредена с всички блюда, пълни с мляко или чайове, погачи хляб, това да е за Мен. В оня ден да сте подбрани пред Мен. Всички предупреди, никой празен да не се яви, всичко внесено да е българско. Към март (15) да сте в приготовление. Днес ви изявявам съдба.”
Дотук са изявления за предстоящото служение в Рударци.
”Пролет е прекрасна, сияят слънчеви лъчи, разперили крила в полет щъркели крилати водят лястовици вси и безброй пролетни птици явяват се вси, цъфна минзухарът лилав и златист, кокиче бяло и нарцис, явиха се зюмбюли ухаещи. А ти, любима Моя, къде се губиш в зори, ела, прострях трикольора, с лента ще те препаша чрез Лъчезара, с пръстен рубинов ще го потача с олтара златен, гегата олтарна овчарска със знамената. В оня ден Бранимира и Йодай да бъдат с пръстени на ръката. Ела, любима Моя, чрез Йодай те зова, чрез Сионовата дъщеря, в Бранимира печатът сияен да й е на ръка, а Мария малка да потъне сред лъчезарния лъч на озарение, защото идва в оня ден най-великото благословение. Елате, фиданки Мои, разцъфнали в премяна на огнен плам на Дух Святи в Правда, в обмяна, ще ухаете пред Небеса, единни с рози и кремове пред Отца.
Ела, любима Моя, ела, утро е свещено, свещена е съдба, пеят птички пойни, блеят агънца бели сред китните поля. Ромолят водите на Илийна и Бъндерица река, пеят в Предела, навек Мои съдби, с камък вградени сред Новата планета Земя. Ела, любима Моя, Моя съдба, в оня ден яви се ти пред Мен и ний двама с теб ще се явим в олтара Светая Светих пред Отца, и ще Му се поклоним чрез педя почиваща земя България и ухаещите й молби чрез верните й синове и дъщери в молба. О, розо ухайна, приемам те и ти корен пусна в квадрата на почиваща земя, жертвите ти ухайни, Българийо, от чадата ти верни и роза маслодайна ухаят пред цяла Вселена, Всемир, небе от Земя! Днес Аз сам, в зората любима Моя яхнал съм облак бели, омара бяла разперва веч крила, да те обгърне, Земьо, чрез бор и ела!
А ти навеки и завсегда оставаш Ми в чин ”Кенхерски слуга“ защото си видяла с очи Славата Моя олтарна пред вси! Туй ти е удостоението навек в съдба и помни, до края на живота си бъди верна на олтарите Ми четири, поверени на твоите плещи.
Мигът е върховен, върховна е съдба, стражо Мой, стражо Мой, теб зова, не казвай ”боли ме глава”, запретни ръкави бели и започвай с верни идеали към победата Христова, твоя и Моя! Днес Аз, Всемогъщ Творец на Вселена, Всемир, каня теб и ти връчвам в ръка великата Моя съдба – нож двуостър, двуострие Мое. И като войн смел режи като корени от хмел, и не допускай плевели сред Словото Светлина, защото Иоан, първа глава, от първи до четвърти стихове и Малахия четвърта глава, пети стих предупредиха за Илия. Йоан 1:1-10 издигна глас! Откровение 11:1-4 всичко е чрез Слово живо от Небеса. Гласът съдебен го изявява на Земята – Йоана, първа глава. Сърпът железен ще се постави над лозето скоро, за да се окоси земното лозе, да се напълни линът и да го стъпче сам Войнът от Восора. Аз съм Тоз, Който ида, защото сам изтъпках лина – Съдът небесен извърши това!
Нямате време. Вестта ви е в ръката и ако спите и блуждаете, тогава сами си решавате съдбата. Туй е всичко. И запомни: Бог велик ти съдбата реши! Но ти вярна Ми бъди и като огнен страж на поста си стой ти! Краят се яви и мисията на Ангела четвърти е Откровение 18-та глава, четвъртия стих. Това е Гласът и мисията на Ангела. А първи и втори стихове, това е организационното служение. А на теб от днес молитвата ти да бъде: ”Боже, помогни, дялото Си пази и България с мъдрост надари, със сила ни окръжи да имаме обхода пред братя и сестри!
Помогни на България и дялото Си в нея опази, над флора, фауна и човек бди и над цялата Земя! Амин!“
(Небитие – Небе – живот – вечен живот в небе – небесен живот)
21.02.82 г.
(Словото предшества олтарното служение в Рударци)
”Рударският олтар стои за трите континента. Рила и Пирин са невястата и Женихът, те са два континента. А другите два върха – Богдан и Гълъбец и сред тях е свещената Ми съдба Сион. Тях ги представя горницата Ерусалимска. Сион ще бъде до Архангелска тръба!”