”Победа славна, славна е съдба. Сила иде на избавление, а ти вярна Ми бъди! Сила иде на повторение, за да изпълниш оназ велика воля Моя в служение. Рударци е Моята велика свидетелствена съдба и нарече се Светая Светих сред Земя. Но там малцина ще се явят пред Лицето Ми! Пригответе се да извършите оназ велика на воля Моя.
Зора е зазорена на Земя. Пролет е разцъфтяла на Земя. Птичка пее и тревичка зеленее. Блейнало е стадо сред тучните поля. И ето чуват се звънци. Придружава ги Младенец. Ромолят води на Бъндерица и Илийна и обикалят на Рила и Пирина поли. Рано е – зора. Явих се, възлюбена Моя и яхнах конче бял мрамор, и те зова. Ела! Строени Ми са стражи, водя Войнства за ръка. А ти, възлюбена Моя Рило, за во век в чин ”Рила” те зова! Ела. Днес е ден. Яхнал съм конче и те каня. Ела, двамина поемаме път да обиколим Земя. О, факли Мои озарителни, засияйте! Войнства Мои лични, застанете! В нощ тъмна Земя озарете, времето новозаветно от Голгота до Скончание призовете! И в чин ”Естир”, със Седем периоди нейни, възлюбена Моя назовете! Охранете! И в една велика Мощ на десницата Моя, Аз неин Вожд, я придружете! Придружете я в шествието велико на велика съдба, когато камъните живи на жива съдба в чин ”Ковчег” свидетелствен ги назовавам и ги отвеждам, за да ги строявам в Ерусалимски стени – дванадесет стълбове и врати поставям и Сион ги обявявам.
А ти, дъще Сионова, Моя възлюбена съдба, на длан Ми начертана, за во век съдба, целия Нов завет – платно бяло простряно по върхове, планини, реки и пясъци морски. Белено и събрано, и по канарите твърди размерено и съшито. О, любима Моя, Моя съдба, гугутке Моя, окръжена с четири розови храсти, снабдена, бор смел съм в средата, а ти – Моя възлюбена педя райска леха, ухаеща ден и нощ пред Небеса! Теб днес в шествие строявам и Войнството Си небесно придружавам. И в чин Ангел могъщи херувим” в десницата Си повеждам Лъчезар и Лъчезара, люлка им смела – Луна води ги за десница смело, а тях ковчега свидетелствен на Моята съдба.
Ела, възлюбена Моя, ела, не скърби, днес снага ти обвих с воала бял на омара – праведни дела Мои. И те водя за десница в победи славни навек Мои. О, благословени бъдете седем пъти по седем с разрешение от Съда, Моя Лична гвардийо, а Аз, Вожд твой, поведох те и представих те пред Съда велик, и приключих съдба, а днес като девица Моя ви водя и употребявам, и ви водя за ръка. Благословени навек бъдете, живи и спящи камъни основни на Сионовата стена, стълбове и врати прекрасни, сграждам ви около Ерусалима нови нова велика съдба за след Хилядагодишното царство да бъдете вий внедрени навек, Моя велика съдба. О, преблагословени бъдете и в пътя Ми най-свят със святост и чистота се обходете! Амин. днес Аз възлюбена Моя, Вожът твой, Синът Божий в чин ”Херувим”, разперил съм крила и сам те придружавам в шествието твое. А ти вярна Ми бъди, стомната свидетелствена излята е вече, манната съхрани и нека в олтара детски свидетелство Ми бъде за вси!” Амин!
12.03.1982 г.