Вековната борба до Христа

space, moon, planet

Надничаше зората светла от безоблачно небе, прибулена с воала сватбен като девица млада с омарени крила над планета Земя – бисер сияен на Всемогъщия Творец, най-висшата творба. Пурпур от златни лъчи обвързваше й снага, а тя волно плуваше в космичните поля като лебед бял над езера. Опасана с пояси четири в царствена хвала, о тя навела е главица под корона на могъща съдба. Сияеха начинания земни в любов и мир, а тя под лазури небесни летеше в полет крилат, на предвечния Бог творба, в Правда пред Трона, основа Му могъща – сила на Закона. Земя бе бисер от кордона на непаднали в грях сестри планети, от Слънчевата система вси. Летеше планета Земя в единство с творения кат гълъби бели вси от ядра на творби крилати сред космични поля в лазурната ширина, кат войнства строени, с пагони украсени, звезди златни, плуващи кристали сред лазурни пиедестали.

Сияеше окичена планета Земя кат невяста царствена в сватбения си ден, окръжена с царствен кортеж от звезди и планети, войнствена верига на могъщ Строител. А тя представяше пред Небе върхове, долини, морета, океани, реки и езера, пясъчни дюни, пламтящи юзини.

Летеше, обвита във воала й сватбен, кат бисер рядък от огърлие на царствена съдба в кордона сияен перлата Земя и се сливаше със светлата зора в необятната широта, и пееше в единство с планетите от Слънчевата система като могъща творба. В снага й, в земните недра, блестеше изумрудът свят – Едемският рай с царски палати, разперени лозници крилати, а сред тях клокочеше изворът от жива вода и ухаеха в багри на дъгата цветя в единство с кедри, на Ливан от снагата. Знаме на могъща творба простираше крила, обвита в ден светъл на благословение съдби, опасваха я кат лъч златен обещания Творцуви за бъднини творения разумни, човешки съдби. Настъпваше пролет първа – злак прозябваше нива, могъща Земя плод явяваше от житни зърна. Сред водите сини на океани и моря риби плуваха на стада, над вълни пенливи чайка се извиваше, разперила на воля крила. А над Земя, сред изумрудени поля от разцъфнали цветя пееше признателна хвала най-висшата Творцува творба!

Тъй облечена Земя в одежда сватбена в съдбоносна хвала кат царска невяста се завърташе в космичните поля, препасваше я лъч светъл от Небеса, а тя се покланяше пред Престола на милостта, увенчана с ореола, слънчева корона на съдба, любимка на Трона на царствена съдба.

Под лъчите животворящи трепкаха вси клетки, нейни лехи цъфтящи и свиваха венци от ухаещи хвали, и летяха към Престола на всемогъщи съдби, и ухаеха сред двореца царствен – жизнени струи на сияние могъщо – златни лъчи. Но бавно вечер настъпваше в необятна шир. В Небеса пламваха златни кандила, звезди сияйни в шпалир пееха хвала – Небесни войнства в огнена красота. Явяваха се съзвездия, нароени във висина, в системи – планетна съдба вечна.

А над невястата царска – Земя спускаше се сърпът златен, огнена колесница в могъща съдба като кортеж сватбен с охрана of войнствена звездна войска – стражи могъщи във висина на Твореца Всемогъщи, непаднала войска, яви се царствен парад на мирови създания, съдби велики – звезди, съзвездия, системи, плеади, Път млечен, звездни светове – Сириуса и Ориона, а отдалеч надничаше Скорпиона в борбата на Телеца и Единорога, вси в образи на небесни стражи. И пееше твърдта небесна, волна и свободна, ден и нощ в хвала пред Трона могъщи на всемогъща съдба. Млечният път простираше снага – омарени воали, невестини прикя – стражи, поставени над Земя.

Но завист в ярост и мъст закипя, жадно понесе се тъма, в одежда на прилеп сляп в мрака простря крила да прекъсне признателна хвала към Твореца в Правда завсегда. И над Едем спусна се с хитрина, и с измама зла волната творба Отцува – човека спря! И рече си Тъма: ”Защо тъй волни и свободни да са творенията Му сред Земя и ден и нощ да Го величаят като Вожд и Създател? Не! Не ще е така!” И в злобен смях се изсмя. И рече Сатана: ”С измама и лъжа ще се явя и права ще си присвоя на хвала като велик владетел на Земя. Да, аз съм сила, забулена в тъма, като княз на тъмнината ще се явя, но аз, аз ще владея над таз Земя! Знаме ще развея, облечен в одежда на войн в тъма, с жестокост и хитрина ще воювам и ще победя, и знаме ще си увенчая – смъртта с победена Земя!”

А в ден светли сред Едемския рай волно се носеха кораби бели, хвали над лазурните простори, признателни венци от тройния пояс на живите земни съдби. Бликаха извори кристални, войнства фосфориращи плуваха във води. Ева и Адам сред разцъфнали лозници свиваха с песен хвалебни венци.

Но Тъма реши тоз кът Едемски да смути, създанието Творцуво да обсеби. И кат крадец в нощ тъмна ръка простря, градината райска да обере, мира красен да изведе, над вратите кръст да закове, знаме си бойно на мракобес да развее като бяс. А Земя пееше в чест пред Трона Творцув с войнствения кордон от флора, фауна и човек. Сред градината на мир Божий – дом за човека, потънала в разцъфтял се цвят, струи кристални обвързваха снопа златен за во рек. Но Мракобесът реши, че Земя е удобна за арена на мерзости вси и войнство, свое подчинение, Строи. От фауна змията одобри и към човека я насочи, с измамата своя я пови, с лукавство пред творението Божие се яви! И мислеше в сърцето си: ”Ще свия гнездо на ехидна сред Земя, арена бойна ще ми е тя, над нея ще летя, ще воювам в чин на мрачна Тъма, знаме си бойно – смъртна коса ще развея, тройния кордон на Бога ще завладея! И със жажда за мъст, с коварство и злина Земя ще завладея, кръв ще пролея, но поклон и хвала от нея ще изтръгна, кат велик победител над нея трон на неправда ще издигна.”

И в нощ тиха съветът на мерзост се яви, вождът на зло. с войнствена тъма се охрани и над Земя съдбата реши: ”Борба, ще водя борба чрез измама и лъжа. Обявявам война, ще воювам и ще победя! Ела, мъдрице и ми стани съветница и иди кат посланица при Върховното Му войнство – висша творба, арена бойна – ето я Земя, а ти, арбитър на мъдростта, яви се във форма на хитростта и завладей я завсегда.

И ето, борба, борба! Враг Творцув съдба злочеста избра на човек и Земя. И в Едемската градина на мира посланикът на участ зла, с мъдрост в съвет яви се змия. Тайната Творцува ще разгадай и Създателя Си ще поругае!

Мигът е върховен! Ето съдба, Зефира нежно напява заповедта: ”Не се доближавай до Дървото на добро и зло, защото е съдба на Вождове двама, на милостта Творцува – Правда завсегда.“ Но в миг с ярост и сила змия връхлетя и в първо стълкновение победа завладя. Спусна се мрачна Тъма с воала чер на скръбта и Творцувото творение, уви, от флора, фауна и човек, врагът Творцув го победи!

Създаде се фронт боен във военна съдба! На нога е Небесно войнство, яви се херувим с Меча пламтящи и пази вратата. А човекът гол се скри зад лоза, сред бойната арена Земя, в миг останал само с препаски сред целина и пустини жарки. Скръб дома му завладя за Създателя му и дома райски. Борба! Борба! Шибаше безмилостно камшикът на скръбта. Заглъхна песен хвалебна от уста – ограбен бе Творецът от хвала, славата и силата на мира Едемски отлетя, остана само споменът като копнеж в дълбина, остана и гореше с пламъци жарки – дали някога отново ще се явят сред Едема без препаски Ева и Адам.

И яви се безмилостна съдба сред прокълната Земя. Адам Ева позна и зачна тя, и плод яви в утешение по дом бащин. Каин и Авел, две деца, съдби човешки в Начинание на грях и борба житейска! Разви се съдба им човешка – Авел овчар стана, а Каин земя завладя. Двама братя, две съдби, два олтара на служение пред Небе се явиха с надежда чрез поклонение в олтарно изпълнение да се яви омилостивение Отцуво над падналото веч в грях земно творение поради съгрешение. И отново в Едема да се върнат и да хвалят Твореца свой чрез спасение.

Но мъст и злоба закипя, разярен враг знаме в неправда развя Над арената бойна Земя засвири бойна тръба и паднало в грях човечество поведе в боя и чрез два олтара, на двама братя в служение, яви се изпълнение.

Знаеха ли те, че воюва Земя с Небе? Надигнало се бе войнство паднало в зло и воюваше с доброто! В боя свиреп злият паднал ангел завладя Ева и Адама като ги въведе в нарушение на заповедта Творцува. С тревога гледаше цялото Небе над планета Земя, но човекът не разумя хитрите измамни планове на злото и протегна две ръце, и оплете се в измамната лъжа на крадеца, и погълна го духът незрими, и робство тежко сложи на плещи му. В тоя пристъп на борба Сатана чрез човека на греха – плода на злина наруши заповедта и пред светлите Небеса на Авеля проля кръвта. Уплашена изстена Ева на Земя, о, позна тя лъжата, явила косата на смъртта сред планета Земя!

Слънце ярко грееше от небе, на свещения олтар лежеше юнец заклан – Авел, превил нозе принасяше моление пред Небе и в хвала възпяваше Създателя на Небе и Земя. Яви се могъщ стълб на благословение в ответ на Отцуво одобрение чрез жертвоприношение и предизвика омилостивение.

Но враг воюва чрез злото пак и тропна крак против Твореца на Всемира, и чрез отхвърлената жертва Каина завладя, и той завидя на Авеля. Сатана чрез Каина искаше да яви своята победа, като Вожд знамето си да развее над целокупната творба, скърби и мъки да завладее и смъртта път победен да поеме.

В тоя пристъп на борба Сатана човека Каин завладя, наруши заповедта и проля на Авеля кръвта. Тъй потопи в скръб майка и баща, Ева изплака Адаму мъката своя – ето, яви се косата на смъртта. И едва сега Ева разумя играта.

Над безжизненото тяло развя се знамето на смъртта в победа над плътта, развихри се смъртната коса с емблема ”череп и кости”, а прокълната Земя скри багрите невинни – кръвта и обагри й се снага.

Война! Война! Война! Вееше се знамето бойно на смъртта в победа над плътта – Земя, гробница проклета отвори уста и жертвата невинна погълна. И борбата на мъст злокобна продължи за господстваща власт над Земя.

Мечът въртящ се на могъщи съдби завладя вратите на Едема, да не би грях да увековечи. Тогаз Земя за във вечност ще остане поле бойно – гробница на тленна съдба и мъртви кости, а смърт жестока ще владей над човека! И Земя откри своята плеща, и бойна арена стана. Враг водеше война с победено войнство – Отцува творба във времена и векове чрез флора, фауна и човек. А Всемогъщият Творец употребяваше човек и чрез него олтар свещен на служение издигаше на молби и прошение. Борбата не стихваше! Две сили воюваха в могъщи съдби сред планета чрез Дух Божий и Тъма. Ден светъл като знаме на Правда се развяваше над вода, но Тъма чрез господаря на смъртта, в одежда на прилеп сляп, в нощ тъмна побеждаваше и с мъртвешки саван застилаше целия земен свят. Скръб голяма Земя обвиваше!

Враг бързо завладяваше планета Земя: войнство му – гробари, вси лешояди, с колесница му – смъртна катафалка победно си знаме смъртна коса развяваше и чрез греха живота в плът над Земя Покосяваше. Над планета Земя се носеше воня от плът тленна, кървави реки обагряха й плеща! Потирът със злина се пълнеше на блудницата окървавена. В скръб и печал животът горко плачеше наранен, от жестокостта на греха сломен. И от люлката до гроба човек влачеше на греховната плът хомота! Чер саван над трупове се развяваше и кръст дървен над черна земя се забиваше. Страшна война се разстилаше над целокупната Божия творба.

Тройният кордон воюваше, но грехът все го намираше и поради непослушание на заповедта на Твореца създанието Божие умираше. И в страшната борба непосилна неверие сърцето човешко завладя! Два фронта откроиха се на Земя. Неверие с вяра воюваше! Кат кордони бойни на съдба човек човека убиваше чрез дела в неправда, Правдата презираше.

Тъй дни във векове и времена двама Вождове с две Войнства водеха борба. И робите на греха явяваха се кат куршуми в ръцете на Сатана. И препасал си бе чресла с греховните дела на Божията най-висша творба на Твореца, и чрез тях водеше борбата и диреше победа в плътта, Вожда небесен да победи чрез човека.

Воюваха две сили могъщи: дух Божий на Правда чрез ден светъл на Земя, а Сатана – дух на неправда, нощна тъма, чрез гибелна смърт над плътта забиваше черно си знаме над тленността. Тъй Две ерни времена се водеше жестоката война, а в Полувреме ще се яви Победителят и с награда кат трофеи ще се награди за вечна съдба!

Но сега косеше смъртната коса, черен саван покриваше Земя, гробарят земята разравяше и скриваше плячката своя. А Земя, преситена от скръб и тъга, в кървави реки се обливаше и горко стенеше пред Небеса. Воюващият дух на неправда пируваше, с жертвите свои се опиваше и в жажда за мъст коварна мъртвите тления в земя зариваше.

Борбата бе явна, нескрита. Водеше се тя между живота и смъртта! Смъртната коса се размахваше и плътта жестоко покосяваше, грехът смъртта призоваваше и като жило се забиваше. Победител над плътта, яви се врагът и чрез дух на непокорство воюваше против Твореца си чрез лична му творба от флора, фауна и човек. А победната творба скиташе без милост сред земната плеща, бездомна, прокудена от Рая Едемски и замръкнала бе песен на свята чистота хвалебна пред Небеса.

Неправда Земя разора, смърт опаса й чресла във време и времена! Черно знаме се вееше кат победител над творба. Враг имаше цел една – да владее над нея завсегда чрез греха.

Но велика милост се явяваше, сияеше утринна звезда! Зефира нежен докосваше сърца! Сред бойната арена Земя явяваше се благоволение Творцуво чрез дела на стражи небесни Енох и Ноя свидетели на Небеса. Светъл лъч окръжаваше Земя, трептяха звезди сияйни над прокълната Земя. Ной предупреди света за съдба му злочеста в деня на Съда – ще гори в огъня на осъдена съдба! Предупреждаваше Ной покварена Земя чрез дух на нечистота, а тя – ”ха, ха, ха“ – смееше се пред Небеса в гавра и клевета – осмиваше Творцуви съдби. А Ной продължаваше кораба да строи в свидетелствени съдби, за да приюти живота на кордона Божии творби.

Мрак в невежество се спуска над Земя, мълния блесна, разтърси й снага. Отвориха се хлебите небесни, изливаха с ведра вода, потекоха реки, морета се надигнаха, се земни хълмове, снишиха се планински върхове и над целокупността земна от флора, фауна и човешка душа преляха водите на осъждение. И нямаше никаква надежда са спасение. А ковчегът за спасение като небесна милост отвори врата и скри в пазвите си Божието изкупление.

Водна бездна отворила бе ненаситна уста и поглъщаше безмилостна целокупната земна творба. Но над нея свидетелство небесно плуваше – ковчегът – спасителна съдба. А Ной зорко следваше небесното свидетелство, разрешено от Съд велик на съдба. Отмина буря зла, утихна Земя, оттегли се на осъждение вода и гълъбът литна на длъж и ширина, и клонче от маслина понесе в човката своя. Знак бе даден от Небеса! Отвориха се на кораба спасителен врата. Ной стъпи на твърда земя и поведе кордона троен в нова съдба. В признателна хвала яви се олтар на заветна съдба. Отново Небе Земя посети и милост върховна изяви!

Но чрез дух на злоба враг ожесточен реши отново в борба да вплете Божията творба и чрез Хам и Ханаан Ноя – отца осмя. И отново три съдби път поеха сред Земя. Хам проклятието отново понесе на плеща и плевела на осъждение сред земните племена пося. А над Земя явиха се багрени цветове като развети знамена, в единство се събраха племена, да стигнат небеса решиха и кула застроиха, хвала и слава да придобият пожелаха. Но те не знаеха, че грехът чрез тях знаме на мерзост отново си развя, против Твореца могъщи отровна стрела простря. И в миг на борба езикът им се обърка и пръснаха се племена като песъчинки сред Земя. Едни приеха Правда на Отца и път на благословение поеха сред Земя, но Хам и Ханаан понесоха проклятието над Земя и го разсяха като плевел сред нивата Божия.

Миг върховен! Милост отново връхлетя Земя. Отца чрез Авраама посети своята земна творба. И чрез олтарно служение встъпи в заветно обещание – чрез оплождение ще се яви спасение сред земното селение. Ясно Слънце изгря над Земя. Лъч сияен препаса земната снага, като благоволение в благословение Зорницата на Правда Божия изгря. И чрез Сара и Аврама Исак яви Ревека, в шатъра Сарин двама сина роди. два народа, с две олтарни съдби поведоха отново борба. Яков дванадесет израилеви племена строи – от Египетска земя дванадесет чувала със житни зърна яви. О, страшна е земната съдба! Препасана е тя с проклятие Отцуво – непримирим враг води борба във време и времена, чрез народи и племена. Вей се знаме на смъртна коса и покосява безмилостно човека, и в земната гробница погребва го без надежда за спасение.

Но пак с милост върховна погледнаха Небеса! Яви се прозрение сред угнетеното Божие селение. Аарон и Мойсей в небесно благоволение посяха семето на Правда и потомството Авраамово поведоха към Ханаанската земя. Чрез сила могъща жезълът в знамение морето Червено раздели на две и народът Божий път сред пустинята пое. И сред пустинята жарка яви се светла струя в знамение, в нощ, огнено сияние, стълб огнен, велико Божие явление. Чрез Мойсея и Аарона във във водачество свещено пред Трона, чрез жезъла свещен в знамение и чудо развърза от робство на фараона дванадесет израилеви племена и към спасителни съдби ги поведе вси.

Плам огнен озари пустинята Земя, свещена песен в хвала запяха вси уста. Синай се разигра, мълния от небе блесна, народът трепна. Божий ратай яви се в Божии съдби. О, на Бога сполай! Яви се Закон на правда в сила могъща на Отца, в повторение на озарение!

А борбата продължи сред пустинята жарка, огнен плам кат мак цъфти, в нощ тъмна стълб огнен свети, зари му сияйни пътя озариха. Денем стълб облачен трепти, сред пустинята Млечен път платно проточи. Воюваха два духа сред Земята. Ревеше враг чрез народа Божий пак. И в полите на Синай яви се мерзостта чрез Аарона – Божия ратай пред Върховния на Правда Трон и поклони се Израил на Телеца пред Михаил. Сред мълнии съдбоносни на върха Синай сам Законодателят и Съдия на плочи Закона на правда записа за цялата Земя и на Мойсея за съдба връчи го в ръка! Мойсей Образа Божий свят видя и Гласа Божий чу, и уста с уста с Бога говори сред играещата в огнени пламъци планина.

В страшното воювание воюваха два духа за завоевание – зло и добро Знаме бойно развяваха сред планета Земя. И в боя свиреп явяваше се смъртта в победа над плътта. Тъй от начинание на живота земен до Скончание косачът на смъртта чрез жилото на греха погребваше в земните недра безброй човешки поколения. Стенеха във вековете Човешките души, а кръвта на родовете от веригата на греха викаше от земните недра – те бяха войници, победени от смъртта, пленници пленени в гробната тъмница Земя. По милост върховна яви се Законът на правда велика пред Могъщия Трон. Звъняха звънци свещени сред пустинята Земя, а жезълът в Ааронова ръка в знамение разцъфтя и сред Израиля в стана яви се в изпълнение ковчегът на Завета Божий!

А горе, в небесните селения в непаднали съдби, поканени бяха планетните жители вси в свидетелствени съдби. И съдебният войнствен състав с книга в ръка вписваше.је на двамата Вождове с две Войнства воюващи дела. По милост велика на Отца сред пустинята Земя шатър за срещане яви се в съдба. Сред стана израилев свиреше бойна тръба. Ковчегът на Бога Всевишни предвождаше Якововите племена и ги отвеждаше към Ханаанската земя. Под звуците на свещени тръби в пурпур и злато, в служба пред Трона Върховен излизаше Войнство свещено и съдбите на Вожда свой носеше на осветени си плещи!

Но враг отново в боя успя. Сред пустинята жарка Авирон, Дотан и Корея завладя и в бунт против Мойсея ги употреби – не одобряваше небесната съдба сред дванадесетте израилеви племена. Но в миг Небе реши съдби и погълнаха ги огнени бездни! В пътя на спасение чрез свещенодейно служение яви се жертвоприношение в . заветно изпълнение. Сред дванадесетте племена изпрати Бог небесни посланици – патриархални съдби и в скинично поклонение пред Престола на Всевишния явиха се съдии в изпълнение.

Но не се задоволи Израил и под натиска на Сатанаил, подбудил в Царства земя, пожела цар да има пред Небеса. И тогаз чрез пророческа ръка помазан бе Саул, но и него облада духът на злина, и отново пламна борба, борба сред арената бойна Земя.

В таз борба земна продължиха две сили пред Небеса. Не се устраши Сатана и в Ендор себе си показа. Но след Саула следваше Давид, помазан свише от Небеса. А още в най-ранно детство любовта към Бог и род гореше в сърцето на Давида и с вяра в горда той над Голиат яви се в победа.

Борбата дотук не спря В образа на Адона яви се отново Сатана и с измама воюваше за трона, принадлежащ на Соломона. Кой ще наследи Израилевото царство? Явиха се две съдби, отново две линии в пророческо изпълнение поведоха борба кой да води Израиля. Но Бог в небесните селения отдавна бе решил. Като небесно явление Соломон на трона постави чрез отца му Давида и в мъдрост, и в светлина, поведе го в употребление в едно велико единство на дванадесет лъва – израилеви племена охрани се той за Божия слава и хвала.

Разпалваше се огънят на борбата, гореше в неправда на врага Земята, но явиха волята си Небеса чрез Правдата Божия. Но пак Сатана чрез духа си на зло подбуди Иезавел и чрез Ахава уби Навутея, лозето му да завладее сред Израиля.

Над бойната арена Земя сред народа Божий явиха се съдби на пророци и съдии – Самуил, пророк велик сред Израиля, Илия в знамение небесно победи Сатанаила на Кармил чрез Ваалови жреци. Елисея в двойна сила приключи небесните съдби.

Време първо беше в своя ход, опи се Сатана в огнената борба сред народи и племена – Апис, Астарта, Ваала и Мелхома с думи на гавра стояха пред Трона. А сред планета Земя явил се бе народ Божий със Закона в ръка. Но премина времето и на символично церемониално служение. Изпълняваше се пророческото изявление – девица зачна, изгря Витлеемска звезда, яви се в изпълнение надеждата Израилева за избавление. Вожд небесен „в плът на Земя с мисия върховна издигна Закона на висота и запази честта на Трона небесен завсегда. Той път за спасение начерта в проявление.

Отново пламва в ярост зла Сатана и вихрена започна война. Първо Ирод повдигна в мъст към Божия Син и кръвта безмилостно на витлеемските деца проля. Борбата отново беше между живота и смъртта. Две сили воюваха, двама Вождове с две Войнства се биеха сред Земя. В Правда и Истина сам Вождът Христа яви се в плът и водеше война с чудеса и знамения!

Но не спеше и Сатана. Той с коварство и измама чрез народа Божий отново бунт вдигна, със силата си зла ги облада и свещените блюда завладя; и като палачи в жажда за мъстта, една цел си издигна бойно си знаме, смъртна коса да увековечи сред планета Земя.

Яви се сила на славата небесна, Йоан близо до Селим кръщаваше, Божия Син изявяваше и небесно явление яви се в слава – гълъбът над Земя полетя и думи на милост прозвучаха от Небеса: ”Този е Моят Син, в Него вярвайте!”

Разпали се мъст коварна, сам Сатана чрез Иродиада главата отряза. Но Младенецът на праведна съдба Знаме на правда и истина развя! И поведе Той в сватба дванадесет израилтяни – сватбари, и за хвала водеше ги сред житните поля, сред бурните води на биещи се тъми. Виеха злокобно стихии зли чрез фарисеи и законници, завладени от дух на злоба, на мерзостна клевета, убояни да не загубят земните блага, на мерзостта сатанинска сърца си продадоха.

И пред народа на Израиля яви се мерзостна стихия – явиха се пълчищата на Армагедона, впрегнати в ярема на греха и влаха към Трона, ослепели в нагона на плътта да пролеят на Правдата небесна кръвта, желаеха знаме Сатанинско да развеят и Земя със скръб и смърт да залеят.

Опиянени, еврейските водачи, повдигнали косата смъртна като косачи, влаха за мъст в ненавист зла и Сина Божий – Княза на Мира сред целия Всемир да разкъсат искаха, и над прокълната Земя да вдигнат на Сатана потира на мерзостта. И Израил, очакващ своя Вожд Михаил Месия да избави от гнета на робството, викаше в опиянение в своя земен коварен пир: ”На нам и децата ни нека падне грехът, проклятието на Небеса. Но ти го разпни, разпни – богохулец е той! Разпни го, разпни!” А Пилат, оплетен в паяжината на греха, викаше в отчаяние: ”Правда, праведен е, невинен е тоз праведник!“ Но пак под нагоните на плътта злото преодоля и вместо Праведника Христа той Варава им пусна, а Месия – Господа Исуса Христа на кръстна смърт осъди и Го разпна.

Черни облаци надвесиха се над Земя. Запя песента си ехидната над бездна, завиха се тъми зловещи и борбата от векове и времена, водена от сили нечовешки, отново бойната арена завладя. Да сложи край на Спасителния план и мисията небесна на Божия Син да заличи пожела Сатана и успя. Да! Той пи от кръвта невинна на Божия Син, но що – тя жива викаше от Земя. Кат море от буря развихрено бунтуваха се несмирени тълпи, плющеше камшикът на мерзост зла над праведната снага на Война небесен с багреница облечен, с венец от тръни на глава. О, разпнаха на кръст жертвата – Агнето пасхално, Юнеца, Божия Син, кръвта Му невинна, пролята от ненавист зла.

И на Голгота в лобна съдба кръстът заби се в Земя, а на него Той – Царят на Небе-Земя увисна с двама разбойника отстрана, в агония страшна издъхна. Пет мака алени в тягло Му разцъфтяха, кръвта Му рубинова цена в земя покапа А Агнецът небесен в безмълвна мъка понесе на целия свят греха и със скъпа цена плати за цялата планета Земя. И над окаяна Земя носеше на хищника опиянен смеха, биеха се хищни зверове и в гавра пред святото Небе Началника на живота плюеха и влаха: ”Ако си Син Божий, познай кой Те удари!’

Ден светъл Тъма завладя, надвисиха се черни облаци над Земя съдбоносна мълния яви се, завесата на храма на две се раздра! Плът, тление заспа – Дух отлетя в тайна Божия, грях надгробен чер саван постла и сърца невинни скръб дълбока завладя.

Миг върховен! Над Голгота кръстът на неправдата стърчи и на него Началникът на живота стои! Ликуваше Сатана в опиянението кат победител. И бързаше да отвори гробната врата, и там Сина на Святостта да положи. Звън на камбана да забие пожела.

Но краят на Време първо бе над Земя! Прострян бе черният саван, знаме си – смъртна коса готвеше Сатана да развее, с емблема му – череп и кости плевел на безверие да развее в нивата Земя. И със собствена ръка сам Сатана три дни камбана би над Земя. И вестта за собствените си мерзостни дела да запише в Книгата на дела пожела. И отново да скрои лъжа начерта И буден стоеше чрез стражите на греха да пази Живия, погребан в земя.

Първий ден яви се в пурпурна зора, Земя разтърси своята снага, отвори ангел Божий гробната врата и яви се победата сияйна над смъртта! О, смърте, где ти жилото, где ти е, аде, победата? В миг плът и кости оживяха и Спасителят от гроба излезна.

Възкресение! Възкресение! Пееше в ранина Зефира нежен в лазурна ширина. Лъч златен от небе засия и над цялата Земя понесе се хвала! Птички пееха в небеса, цветя с ухание пред Трона се явяваха. Възкресение яви се в побеждение! И в нетление яви се в побеждение! И в нетленна съдба яви се Началникът на живата съдба. Облечен в ултралила, на нетление съдба, яви се Вождът, облечен в сила на Правда и Светлина.

Пееха Вселена, Всемир песен на хвала, ликуваха в победа вси Отцуви творения в единство пред небесния свят. Синай в мълнии съдбоносни заигра, Голгота се потони, Земя, що кръвта невинна попи, яви се пред Закона в милост на Трона. О, смърте, смърте! Победена си ти! Днес в признателна хвала Пееше Вселена, Всемир, пред небесния Баща свиваха венци от нетленни съдби. А животът на Живия пред отца в ходатайство за човека се яви. Затрептяха в небесните простори светлите звезди, Небесно войнство в шпалир се яви. Пееха хвали, не стихнаха лири и арфи във великия пир!

А долу сред Земя Синай в Правда на Закон ухаеше и жертвата Голготска пред Божия Трон се явяваше. И в съвършена Правда в милост свята викаше, и като цена за изкуп се предаваше кръвта на Агнеца Божествен. И като платежна цена за грешките човешки укора отстраняваше и врата за прощение отваряше!

О, милост Творцува! В утро ранно слънчев лъч Земя озари, Знаме победоносно на Правда се развя и на омарени крила се носеше песента в хвала, Зефира нежно разперил бе крила, Дух Святи летеше като гълъб бял над Земя. И Вождът свят на вечна съдба в жизненост се явяваше, и душата човешка осветяваше осветяваше за хвала.

А в адова дълбина – огнена бездна, шепа земна сърцевина, Сатанинско седалище, гноище на мерзостта, прибира се войнство (Сатанинско) победено, със знаме на мерзост на две строшено, емблема му – череп и кости падна.

Победата бе върховна! Пред Трона могъщи, с основа Закона на правда, стоеше Борецът на Правда, в сияние свещено протягаше ръка и милост просеше чрез кръвта Голготска за целокупна Земя, за флора, фауна и човешка душа. Но в мига на победата на Небеса със зловеща ярост победеният враг войнство си паднало събра, в съвет се обеща, знаме си бойно – смъртна коса отново със сила и мощ да развее над Земя и победата небесна, земната творба с мъка и скръб да залее като мътна вода. И пак той – Сатана да оцелее, отново кръв невинна над Земя да лее! И кат победител в триумф земен да се яви с плененото войнство, да се увековечи!

Зефира нежен – дух Святи пееше в утринна зора и летеше ефирно над Земя. Развятото знаме на Правда високо чрез човека издигаше и вяра в кръвта на Агнеца в душите преливаше. И като буйна река, явяваха се народи и племена, под Знаме на правда открояваха се. Ликуваше Земя! Победата славна чрез вяра пътуваше над земната плеща. Грееше ярка утринна звезда и с надежда за спасение път на Правда проправяше за вечните селения. Пътят млечен Земя озаряваше, чрез звездни сияния в милост я повиваше.

Тръбни звуци на Земя са чуваха. На Авраама и Исака обещания Божии се явяваха. Лъчи небесни Земя препасваха. И Земя прозябваше, кат отава след окосена ливада се явяваше. Росите небесни кат милост я миеха. А тя сутрин рано се пробуждаше и чрез Божиите създания пред Небе заставаше. А нейде в земна дълбина, покрита под пръст плът в тление, жажда и мъст Сатанинска отново се явяваше. И войнство му паднало реши, че в кръв невинна Земя ще облее и всичко, що в милост Божия прозябнало е, със смърт ще залее. И сред арената бойна Земя ранена отново се готвеше война. Не стихваше жаждата зла на Сатана, че пак ще се яви в Правда на Отца си, или ще победи и чрез творбите Му Земя ще присвои.

Три дни – три минути зашеметения на победени войнства чрез греха. Макар и в служение на народа израилев, жертвата бе отхвърлена. Чрез Агнеца заклан кръвта Му се явяваше и като принос свещен пред Трона Божий заставаше като Изкупител на Земя и земния прашец!

Нова ера, Новозаветно време навлизаше над земната плеща! Пееше Всемирът, ликуваше прашец. И пред Трона Върхозен с основа Закон на правда приносът кръвен в изкуп се явяваше чрез Божия Син и снопа на Правда – начатки първи от Земя обвързваше за вечна съдба.

Слънце ярко в сила и Мощ Земя озаряваше. Зари му сияйни свиваха венец в съдби нетленни на изкупления земни, устрои се път до конец. Зефира пееше в безкрайния ефир, летеше Изкупителят във върховен пир, Земя тихо Му отгласяше: мир, мир, мир над Земя явяваше. Проблеснаха огнени струи на нетленни съдби. Свиваше се снопът на обрязани в Духа Святи. Мир! Мир над Земя, пееха земните племена.

Но не спеше Сатана. Съветът му на мерзост под нова форма на злина над Земя се простря. Целта му бе една – надеждата крилата чрез вяра в приноса кръвен на Агнеца Христа да омаловажи, душата човешка да обезнадежди и Трона Върховен да победи. Победено му знаме на смъртни коси бе свидетелство жалко, че възкресение велико го победи и емблема му от череп и кости унищожи! Христос жив в плът и кости се яви пред Трона!

Но не се сломи нагонът на херувима паднал и пак удари гонгът на мъст и злоба, и чрез свои съсъди, оръдия нетленни, реши Земя да разори и кървави реки да проточат бразди. И вси, които чрез вяра в Христа с Христовото име зоват се на Земя, да повие в савана мъртвешки завсегда. Армагедон, боят нечовешки закипя! И пак чрез смъртна коса, размахана над Земя, падаха покосени Божиите деца. Роси от кръв напоиха земните гърди и алени макове разцъфтяха по нейните поли.

Сред пищните арени се чуваха победни сирени, в агония тежка се свиваха знамена. Потекоха кървави реки и първите роси от кръв невинна обагриха земи. Пламнаха човешките нагони и Божиите избрани запечатаха с вяра надеждата за спасение в Христа. В студ и лъвови уста проточиха се бразди на мерзостта. О, жители земни, дерзайте вие вси чрез вяра в кръвта на Христа, тя е победител на Сатана!

Ето го Нерона, седнал на Трона в мерзост сатанинска Понесоха се огнени пламъци, облизваха тленни съдби, викове детски разтърсиха земните плещи. Безчестие коварно скри в гърди – Хилон сред нивата Земя ръка предателска простря. Но във времена и векове свидетелството небесно не се скри! На мерзост злокобна кървава диря стои. От кървите невинни Земя се напои и вярата свещена в човешките гърди навек се увековечи. Сиянието на горящите ”живи“ свещи Земя озари. Жестоката вековна борба в победни зари Земя просвети. Лумнаха пламнали лъчи, победата Христова се яви и вярата в Христа с бляскави струи препаса земните чресла! Смъртта загуби силата своя, свиха се на прилеп крила. Явиха се стройни редове човешки родове и Знамето на правда чрез вяра в кръвта на Христа с дръзновение се развя. Сниши се окървавена Земя и земните племена поведоха борба за победа над греха.

Надежда свята в пурпур прозябна. Облече одежда на спасителна заря. Сияние могъщо на Тронна небесна слава озари Земя! Нощ тъмна, зловеща Тъма, далеч в ледени земи побягна. И разпростря тя своята снага и от там поведе пак борба сред три пояса земна творба.