- господстващата религия в своето падение е на върха в чин на „Вавилон“ чрез служби на мъртъвци, спиритизъм, врачаруване – всички минават под един знаменател на ваалови жреци под покровителството на Иезавел. 207/ 2
- Но Сатана ще продължи до последния ден да води борбата, макар и осъден за всегда… Сатана знае, че малко му остава и води свирепа борба. Той е дал силата си, властта си в чин „Ахав – Иезавел“ – дялото му на лъжепророка и учителя му и воюва безнадеждно. 350/ 7
- Но разпокъсаното царство продължи и в Ахав пак Сатана се изяви, чрез Иезавел – дялото му на хмел Ваала. Но на върха Кармил, чрез Илия, о, най-великата духовна дискусия се яви, чрез два олтара в служение на двата духа в завладение сред народа Божи. 385/ 1
- Времето на Илия и сам Илия сочеше на съсъда сред Съда и гонението, което ще води властващата ”царица” Иезавел – Вавилон, а Ахав сочи на Сатана и властта, която той ще упражнява над Божиите съсъди чрез земна държавна власт. Ахав, който присвои лозето на Навутея, сочи на Сатана, който ще се стреми да завладее дялото на Христа – Христовата съдба долу на Земя.
- Лаодикия е посочена, представена чрез двете си крила като две оформени деноминации, които се явяват като две пещери с по петдесет пророка. това сочи на учението, скрито по време на Ахава – звяра и Иезавелината, Вавилонската власт, а тяхната дъщеря Готолия избива царското семейство – Божия народ.
- Необходимо е добре да се изучи Словото старозаветно, което е преобраз на духовното дяло на изкупление на един Духовен израилев народ. Тъй Съдът велик в един миг чрез олтара новозаветен (новосграден) в чин ”Илия” – съсъд на Духа Света, Гласа, чрез Слово Светлина унищожава, отхвърля четиристотин и петдесет Ваалови пророци. А те сочеха на духовната власт чрез черква – вавилонско служение в чин ”Царство Ахавово” във времето на пророк Илия: явяване на олтар Илиев и Иезавел – звяровия образ (като църковно Сатанинско служение с власт на управление).
- Но след дискусията съдебна Сатана подбуди Ахава и Иезавел, посочили на Израилевата синагога, употребена в посегателство, посочило дялото на Стария Израил – Ахав посегна на Новотея за педя земя, лозето! А Израил посегна на Христа, за да завладее Сатана, чрез Израиля, Земята.
- Стих 20: „Но имам против тебе това, че търпиш жената Йезавел, която нарича себе си пророчица, която учи и прелъгва Моите слуги да блудстват и ядат идоложертвено”
- Още в Четвъртия църковен период Верният Свидетел ни посочва злото, вмъкнато в църковното служение. Но за жена ли става дума и то за блудство с мъж? И коя е тя? Тук става дума за учение черковно, с претенции, че води пророческа черква. А като такава се оформя мохамеданството с Мохамед, претендиращ за единствен пророк Божий на Земята и отрича Христа като Син Божий. И туй учение се е вмъкнало в Църквата Божия в Четвъртия период и примамва самите Божии слуги, раби, да ядат идоложертвено. И Той ще я тръшне на легло – а коя е тази черква, която ще бъде тръшната като воденичен камък? Това е тя блудницата, възседнала червения звяр. Това е мохамеданското учение, което ще се яви и се е явило в три образа на звяра – неин вожд (мъж). Но всички, които й вярват (чадата й), ще бъдат осъдени с мор. „И всички църкви ще познаят, че Аз съм, Който изпитвам вътрешностите и сърцата.” Тя е имала време да се покае, но не го е направила.
- Стих 24 отговаря: „А на вас, останалите в Тиатир, които не държите това учение и които не са познали „дълбоките работи” (както те ги наричат) на Сатана, казвам: „няма да наложа на вас друг товар”! Стих 24 потвърждава, че Йезавел е учение и то е дяло на Сатана.