„Зоровавел… се покрива чрез малкото възкресение според Данаила в чинове свещени… Зоровавел е юдин потомък от тоз род, линия, началник – княз, който още сочеше на великото съдебно дяло в свещени съдби чрез олтарното служение пред Съда велики във време на възстановение духовно новоерно чрез Съда велики. От таз линия юдина Зоровавел още сочеше чина юдин на най-великия подвиг в скончание на Гласа на възстановение. 168/2
И в един миг на съдба да се разнесе вест на четирите краища на земя със скоростта на звука и слуха. … Не чрез сила, не чрез крепост, казва Господ, що си ти горо пред Зоровавеля – Духа Мой? Амин! 32/ 11
Много е важно словото за строежа на храма (Ездра 3:6). Неемия 4:6 – строи стената; започнат е строежът. В двадесет годишното царуване на Артаксеркс храмът е работен дванадесет години до тридесет и второ лято на царуването на Артаксеркс (Неемия 6:15) се приключи строежът. Ездра и Неемия – Исус и Зоровавел – тия два чина в единство на действие възстановяват всичко след седемдесет години от плена. И след възстановление, то те обявиха служение и отпразнуваха Шатри, празнуващ се осем дни. Това целокупно сянково служение кат преобраз на новозаветно изпълнение се покрива с изпълнението на скончаещите последни съдби чрез Съда небесен, уредени в Небето. И то приключи със запечатването на народа Божий (Естирино служение) в 1970 година. Но в 1971 година сред нововъзстановения храм новозаветен, сред Новия духовен Ерусалим духовно се въвеждат съдбите – служението. Уредени са и сянковите съдби и Същината и следваше празникът Шатри – осем дни в седмия месец, в ден четиринадесети започна празнуването с потвърждение: Духовният народ навлезе в духовно заветно запечатване! Неемия 12:31 – Словото е много важно за двата хвалителни лика на на служение в двойни съдби в Двуерни заветни времена! Много е важно Словото в Неемия 12:47 – Неемия и Зоровавел свидетелствено служение на Ангела четвърти единен с Гласа като изведено, съединено в едно велико духовно служение с десет заповеди и дяло в чинове ”Ездра“, ”Неемия”, ”Зоровавеля“. Техните съдби по отношение сграждането на олтара, стената, храма Ерусалимски се решават. И едва сега като сянково служение и чинове, сочещи на Същината новозаветна, им се решават съдбите горе в небе. Чрез Съд велик те приемат своите награди на реално изпълнение във времето на служение на Гласа.