- Йосифовият чин е с двуяк смисъл сочи на Христа и Дух Святи. 230/16
- Йосиф. . . той е съсъд на Святия Дух употребен по подобие Ной, Данаил. Той биде употребен, за да съхрани манната за в ден на духовния глад, която спасява дванадесетте племена. 161/2
- Рахил не влезе в употребление. . . а само Йосиф – останалият – остатъкът, и останалите израилеви племена. . . . Тъй Йосиф чрез дела в своя живот изпълни съдби, които сочеха на великия Съд Божий в разрешение съдбите на стария Израил и неговите 12 сина – племена. Йосиф в своето изпълнение сочи на Съда Божий над цялата земя, над двата църковни периода – съновидението на фараона за 7 гладни, мършави и 7 тлъсти крави 234/5
- Бог повежда със сънища Йосиф в чин Дух Святи и му посочи времето когато той ще бъде продаден от братята си. Действието на Дух Святи във водене на дялото Божие във времето на ноща със сънища се покрива с времето когато няма пророческо слово, а Бог със сънища ще води дялото Си! 144/ 8
- Дух Святи действа чрез чина на Йосиф сред планета Земя. Дух Святи приема чина „тълкувател“ на съдбите чрез изявяване на двата съсъда – на какво сочат сънищата, представящи Христа и Сатана. 230/1
- А Йосиф попада в тъмницата[1] – плена на Дух Святи в кръстения човек. . .и е в плен вътре в тъмницата – заблудената черква, но като затворник предупреждава за съдбите на виночерпеца и хлебаря. Йосиф в тъмницата сочеше на пленението на Дух Святи от обрязаните съсъди, които са в беззаконие дялото на петдесятното лаодикийско крило и земята. Но въпреки това нему пак се поверява целия паднал в тъмнина свят – в тъмницата. . . тъмницата, сочеща планета Земя 230/1
- Йосиф… продължи като продаден роб сред земята и посочи реално с живота си дейността на Дух Свети поробен в плътта човешка, кат талант заровен в пръстта. 171/2
- Йосиф сочеше дейноста на Святия Дух в изпълнение на спасителния план. 230/ 1
- Йосиф посочи пътя труден на Духа Свети сред планета Земя. 171/1
- След две години – две времена Йосиф Святият Дух навлезе в коронния Си чин на управление решаващо съдбите земни за целия свят, живот в чин на Съдия опазващ живота. Именно във време на Съда се решаваха съдбите и в туй време Йосиф се среща с единадестте братя свои и им слага софра на 12 племена. Сочи на съдебните решения над оправданите в чин зърна овършани съдебно, хармана, Съда небесни. 171/2
- Но тези съдби се уреждат само чрез Йосиф – Съда, сочещ още на съсъд избран Божий, единствен по рода на служението си по време на Съда за разрешение на съдебния процес над цялата земя. 234/ 5
- Пасхалния Агнец Господ Исус Ходатая на завета, Който подема реалните съдби чрез символа на завета причастието (сочещо на цената на изкуплението чрез Съда или пред Съда, или чашата на Йосиф, който събираше зърното на египетската земя, сочещо на църквата всемирна събрана кат зърна от целия Египет – целия свят, който имаше дял с Христа). 273/ 6
- И както костите на Йосиф се изнесоха[2] и в Ханаана се внесоха тъй и решенията съдебни на всички Мои съдби от начинание до скончание се въвеждат свидетелствено в новия Ханаан, минали през Йордан, пред везната съдебна на небесата, пред горнилото на изпитнята и наградени, уредени още на земята чрез дялото Ми на Ангела четвърти и Гласа в стража църковен на служение, то тях по съдби Съм ги вси уредил. Амин. 301/ 1
- И от днес знаме забито, развято от ръка, окръжено от знамена, теб, знаме трицветно, удостоявам в чин на „Йосиф“. И позволявам да ти се подчинят, покорят, поклонят вси знамена, както се поклониха сноповете на йосифовия сноп. И както слънцето и луната с единадесетте звезди, тъй нек вси знамена се снишат, поклонят пред знамето на оправдание чрез вяра в кръвта на Господа Исуса Христа, развято чрез апостола на свободата – вестта на оправдание – белия цвят, вярата – зеления, цената на изкупление: кръвта – червения, с лъвската емблема, чина на Юдиния Вожд, потомък, вято сред таз земя – държава България, над която благоволих и милостта Си върховна явих, кат представителка духовна на небесните съдби – милости Мои. Днес вам удостоявам и свише съдби натоварям. Амин! 309/ 1
- Настъпва време, когато Святият Дух се оттегля (Йосиф заспива) след като е оставил Своето семе – наследие Свое, чрез двамата Свои сина – Ефрем и Манасия. 230/ 1
- Тез съдби сочеха втория църковен заветен период и скончание на лаодикийския период когато ще се яви Лаодикия разпокъсана чрез веста й реформирана по плът човешка, а не по дух черква която държи на Йосиф Духа Света по форма и надава голям глас на лъжа, фалшива черква, а в същност Святия Дух е избягал от нея. Туй изпълнение е по време на Съда в седмия лаодикийски период, когато се избълва от свидетеля Верен. Това е фалшивата реформация завладяна от Сатана и надава глас голям, но фалшив лъжовен. 171/ 1
- Драмата на изнуда на Йосифа в дома на Петефрий[3] – ангела лаодикийски, сочеше на черквата и борбата й да завладее Святия Дух. Чрез насилие, но желаеща го за плътско земно наслажение, от която Той се отдели с голяма борба. Това сочи на времето, когато ще се вдигне благодатта от Лаодикия, но тя остава само с дрехата Му в ръка, което пък отразява истината, че Лаодикия ще продължи да изпълнява по форма своето служение, но Святия Дух не ще бъде с нея и тя, лишена от Неговото присъствие, ще Го обвини, или похули без причина и ще Го предаде на затвор или ще Го скрие като свидетелство на милост Божия. Йосиф в тъмницата – словото сочи на действие на Святия Дух след изхода Му от дома на Господаря – Петефрий – ангела Господен и църквата, която Го е познала в неговата чистота. Тя Го обвинява лъжливо и Го хвърля в тъмница (след като са го приели душите в действие на кръщение, те го насилват чрез дарби в проявление действие, уподобено на духовен блуд в пророчества на плътта – в лъжливи изявления). Святият Дух напуща такива души и в тях остава само белегът на устата – езика незнаен и името на Христа. Но Святият Дух няма вече дял с такава душа. 73/ 1
- Йосиф не се върна вече в бащината си земя, която бе напуснал веднаж – сочеща на Палестина – стар Израил, където Святият Дух не ще се върне, нито пък тая земя първа ще бъде вече употребена. 73/ 4 А че не се връща вече Йосиф там, сред стария бащин дом сочеше, че след като Бог изведе милостта Своя от тоз народ, таз земя Той не ще се върне вече към земния Ханаан, сред земния Си плътски роден дом на стария Израил.
- Фараон възлага на Йосиф Святия Дух да разреши съдбите им сред земята Гесен – която сочи на България. По време на Съда земята ще е духовно изостанала – не ще се намира духовна храна – Битие 41:57.
- Битие 47:27-31 стих сочи на развоя на дялото на Святия Дух чрез Йосифа. След умножение и изява на дялото на Святия Дух, духовния Израил има думата чрез клетва, да се прибере в Ханаан – макар и мъртъв. Това сочи на времето, когато по време на Съда велик, плътския Израил ще се прибере в земния Ханаан – Палестина.
- Битие 39 Това дяло сочи на явлението на пет неразумни като дяло, черква, жена, които в борба духовна ще успеят насила да отнемат белега на Йосиф – връхната дреха сочи на външния белег на Святия Дух, който застрашен от греха смъртен изоставя дома Свой – и бяга от греха за живота Си – като оставя само дирята на кръщението – езика – като мед що звъни и кимвал що дрънка. 93/ 11
- Трапезата бе сложена в дома на Йосиф сред света – Египет. Това слово сочи на реалната дейност на Святия Дух сред света като втори по чин след царя или като Втори Образ на служение във втория завет – и това изпълнение се покрива с изявената вест съдебна всемирна дяло на Святия Дух, която събира дванадесетте духовни израилеви племена под покрова на милостта Божия. 144/ 8
- Трапезата Йосифова[4]с единадесетте братя, а той дванадесетия сочи на второзаветното време, в което Йосиф Святият Дух бе сред света – Египет, но едва във второто време – и то след като влезе в пълен развой дялото на изкупление – сочи на Съда на дарбата пророческа, която ще функционира в сила голяма движена от Дух Святи, ще се постави софра – трапеза – вестта съдебна. 144/ 8
- По време на Съда земята ще е духовно изостанала – не ще се намира духовна храна. . . 27-31 стих сочи на развоя на дялото на Святия Дух чрез Йосифа. След умножение и изява на дялото на Святия Дух, духовния Израил има думата чрез клетва, да се прибере в Ханаан – макар и мъртъв. Това сочи на времето, когато по време на Съда велик, плътския Израил ще се прибере в земния Ханаан – Палестина. . .В изхода мъртвите кости на Йосифа сочи на стария Израил, който ще се върне към Бога и ще застане сред духовния жив Израил. 93/ 13
[1] Битие 40 гл.
[2] Изход 13:19
[3] Битие 39:7-18
[4] Бит. 47:12