”О, Зорнице светла на зората, ти, която се явяваш в утринни зори над Земята, мъченица злочеста, пленница, натоварена с греха и смъртта! О, Зорнице светла, ти, която се явяваш в светли лъчи над моята родина, отечество България, майка на юнаци, в юначни подвизи оцеляла, от раните си тежки оздравяла! Ти в зората й зазорена се явяваш като сестра милосърдна над Земя ранена и с омара бяла, бинтова, я превързваш, с лъчите си златни ядрото й обвързваш.
О, Зорнице светла, в Правда зазорена, с буен плам въоръжена, с Мощ, Мощ съдебна, наградена! Днес над нея сияеш, в победите й славни пътя й чертаеш, че навеки ти с нея ще се увенчаеш. Че ти свидетел верен си й била в мъка и тъга, в неволя и борба. Че над нея е педя, къс земя, с граници определени; моята най-любима родина навек е освободена и за всичко е тя наградена и високо знамето си национално в мир и победа вее, като войн смел е непобедима.
О, моля Небесата да спуснат повоя си златен – Планът съдебен в Правда и чреслата да й стегнат с Мощ велика на Небесата; и никога враг да не й докосне снагата! Че тя моя е родина, отечество, майка героиня, за която ден и нощ с любов като верен страж пред Небето стоя като плам свещен в олтара на честта; за нея горя пред Твореца й и цялото земно селение и на Вселената и Всемира, да я опази и окриля над планета Земя. Тя е педя нейна, къс земя, рожба земна най-красива. Тя е моята най-любима родина – майка, цел и съществувание. За нея Небето ми е възложило задача стражева, поставило ме е като страж неин верен, ден и нощ в молитва да бдя за народа й. О, повей, ветре, и разпръсни надвиснали тъми от неразумни люде над планета Земя, че пъклени планове чертаят как да я разорят и в безводните пустини ги отвей завсегда; нек не я явят за злина. Че днес нейната най-малка част снага е на любимата моя България. Че тя се в победа увенча завсегда, с княжево удостоение за във вечността като велика съдба, като печат на съвършенство в хубост и доброта е тя. Такава ще я видят всички в нейното удостоение, хиляда и триста годишно юбилейно възвишение. И ще я признаят в нейното съществувание на очарование като народ и нация парче чисто злато, непроменило се; макар и да е минала през горнилото на изпитнята, тя днес се явява в мощ чиста и свята като градина райска с роза маслодайна, ухае с аромата си свеж пред Небесата и цялата Вселена, Всемир. Полата й – опъстрена със житни класове над златни сърпове, стадата й вакли с руна мироносни. Напролет – с поля разцъфтели и агънца бели, на лято, в зноя е с одежда златна. Наесен лозя с гроздове и плодове с нарове сладки.
На велико и свято благословение е тя призвана за нейната искреност и сърдечност. Днес от Небе тя прие награда в удостоение юбилейно и увенчание вечно.
О, Българийо, моя най-свята и свещена родина, в подвизи и дела ненадмината, днес като награда Небето те награди и удостои в юбилейно увенчание чрез най-малката ти дъщеря – Мария-Роза на Земя. Тя, майко моя, за теб една се яви и те пред цялата Вселена, Всемир представи, че навеки си внедрена и на Новата планета Земя като най-избрана от земната съдба на Слънчевата система. Теб Мария-Роза представи с българска носия, извезана с шарени везма, в исторически четма в знание и в просвета, с корона княжева на глава, с пръстен златен на ръка – печат на удостоение завсегда. Олтар свещен гърди й в буен плам за нея ден и нощ гори. О, Българийо, майко наша, хубавице, педя земя плодородна, украсена, с новия механичен, динамичен век наградена. Днес лазурът небесен над тебе е внедрен и с огнена мантия те окриля и те награди с неувяхваща слава, пред цялата Земя те пази като зеница на око. Над цялата планета Земя ти си избранница една.
О, майко любяща наша, навред си длан подала, в мир и любов знамената си в мощ развяла с лъв и звезда, увенчани със житни класове.
Повей, Зефире нежен, повей, камбаните на Асамблеята детска залюлей – Знаме на мира“. Нека в един тон се чуй Гласът в победа славна над цялата планета Земя. Че тя – майка най-любима – кърмачка е на вси деца. От четири краища земни събрала ги е под своите крила, затуй е наградена за всички скърби и беди, с рани заздравели, но с белези по снагата й останали. Повей, Зефире нежен, повей и отнеси пира й юбилеен ти надлъж и шир. Нека всеки я зърне с победите й вси: по Дунава бели плуват шлепове смели, над вълните морски – пътища сложни плуват корабите й мощни в подвизи славни и с песен я възпяват като героиня смела. Таз песен я е пяла във вековете древни над Дунава бели, Струма и Беласица, а Тунджа и Марица са я отнесли като тонове чисти от птици хвъркати. А днес наново времената са я подели и я запяли в юбилея й. Хиляда и триста години е тя, нашата майка България, възпята и прославена. Че тя за нас сълзи – бисери е ляла и в един наниз в огърлието си е сляла, а дъхът й ухаещ, ароматен – роза пред Небето се явява от олтара й златен сърдечен за всички и във всички времена. За тез нейни добродетели я Небето удостоява и навек я увенчава, и в победи над вси я изявява. Днес знамето й над пет континента се развява, чрез чадата си тя благоговее в подвизи славни на строежи, в планове сложни на градежи. Лечители и подкрепители, вси са рожбите й верни и прославят името й навеки.
О, Всевишни, помогни, все тъй знамето й непобедимо да се вее в победа за вси и в мир и любов да живее сред всички народи и племена.
О, забийте, камбани на Асамблеята детска “Знаме на мира“, нек се чуе от нея гласът, че тя в победа ликува – юбилея й на любовта и мира. А ти, Зефире нежен, повей, повей и го отнеси нашир и длъж, че България майка е свята кърмилница, сестра милосърдна кат народ и нация, вярна, в мир и любов нека с народите да живее. Разперете крила, железни птици крилати и придружете керваните днешни на шлепове и кораби железни. Зашумете, вълни морски и речни, придружавайте ги, чайки бели, над океани и моря, в просторите лазурни нек се чуе гласът на темпото й – цели всемирни на заводи и машини, трактори с дузини да разорат земна снага – целина и се яви нейната научна доктрина. Че тя е най-достойна и мила и дълготърпелива. Като звезда светла Небето път й озарило и съдбата й завсегда е решило.
О, Зорнице зазорена в светла Правда, с буен плам въоръжена, с Мощ съдебна наградена, навеки грей над Земя уморена и над майката родина, в пълна мощ удостоена. И за во век тя като звезда светла в небето е внедрена за верността и любовта й към всички народи – племена, с които желае в мир и любов да живее.
О, повей, ветре, повей и удостоението й юбилейно в хиляда и триста години – хиляда и триста годишно отнеси надлъж и шир по цялата Земя, че тя е една прекрасна страна с народи и нация най-чиста и вярна, като звездица сияйна засия сред цялата планета Земя.
О, моля, Всевишни Творче наш, помогни в растежи все тъй смело да лети като птичка крилата в простора син навеки. Амин!“