Молитва:
В този ден, когато святото Небе, Всемогъщият Творец на всичко видимо и невидимо с голяма милост и любов се сведе до Земята, потънала в грях и неправда, в кървави разгри на войни и бедствия зли, когато Всесвятото око на Бога отправи взор към моята малка, прекрасно сътворена страна, родна земя – България, измъчена някога със столетия, поливана със сълзи, замрежена със скръб и неволи в робство тежко, днес освободена и наредена се намери тя, строена, моята малка любима, безгранично обичана от небесния наш Баща, как да замълча?
Отдавам слава, величие и вечна хвала на Бога Отца, Сина и Дух Святи за тази изявена любов, с нищо ненакърнена! О, тя е потвърдена с безброй много благословения, небесни оросения. Благодаря Богу, че се намерих българка и ме направи Бог свидетел на светите Слова към България и нейната земя. Ако и да не съзнава народа мой, той и не знае в мига съдбоносен, че днес България е обявена за Божия страна – земя почиваща, празнуваща освобождение от робство и тегота на греха. Словото велико от Небеса, излято в Късната Роса, ще свидетелство пред цялата Земя, Вселена, Всемир за великия избор на святия Творец! България, създадена изключително да свидетелства пред вси мирови създания – съзвездия, плеади, вси небесни селения и земни създания, че Той, Бога наш е жив, могъщ, любящ и не е замълчал, но в сетното време с Глас на Тръба ангелска се изявява сред нас!
България някога, в далечни времена (историята говори за това!) е била люлка на Божията Светлина! И днес пак тя, тази малка, почти незабележима моя земя, педя оправдана, облечена във висон на Правда Божия, пое чрез Късната Роса факела свещен на великото озарение от Небеса.
Що е човек, та го помниш, Боже? Защо си го толкова възлюбил?
Прострял си десница от Небеса и съсъд на милост Твоя, Глас съдебен от Небеса си издигнал на таз моя страна. Благодаря, нищожна съм да изричам тез слова, но огънят на любовта Твоя обгаря ми дълбина и не ще веч мълча!
Празнувай, моя земя!
Хиляда и триста години, записани в Даниила, свидетелстват, че твоето сърце от създанието твое досега, с включени тридесет и пет, са Божие избрание и ти се намери облечена в Правда – висона на оправдание – наметало свещено, което са носили във времена и векове твоите дъщери и синове!
Ще кажеш ли, човече от Земя: ”Нима над един езически народ в Древността изливал е Всемогъщият любовта Своя?“ Погледни и дано в смирение окото ти съзре как ги води през огнени бури и води, лято и зима над тях е бдял, за да ги внедри на обещаната земя! Тук, където бе приготвена софра – храна, е страната, в която тече мед и мляко, спрял е народът мой и Твой, Боже мой! Не е ли повторение в потвърждение превеждането на Израил през пустинята зла, за да ги въведе в обещаната им земя?
Покланяше се народът мой на Тангра. Да! Не ще отрека – истина е това! Но не е ли таз същата жива, могъща, непозната нему Божия сила, която го водеше, за да го утвърди и като държава установи? Че в бъдните дни промислил бе Създателят да измие кръвта от жертвите, която бе попръскала по одеждите български, като го преведе през горнилото на изпитание на вярата в гърдите му? Кървави реки, огнени клади са обагряли снагата на народа мой. А бе познал вече той любовта и мира, и Бога свой Йеова чрез Вестта за спасение с вяра в жертвата Пасхална Агнеца Божий Христа!
Сочеше му врагът огнената клада, само с кръст да прекръсти своята снага. Но той устоя! Устоя, подкрепен от Небеса. Не го съблазни земна суета. Нищо, че му сочеха смъртта. Нека кат факла за Бога изгори. И той изгоря! Но угасна ли огънят на вярата в сърдечна му дълбина? След него друг пое. И много бяха те. Не се смири врагът Сатана и с хищни очи към България път пое. Предусещаше той, че таз земя, благословена от Бога е тя, че тоз народ, помазан в зачатието свое, се готви от Небеса да издига до свършека на века все тоз огън на мира и любовта чрез вяра в Небеса.
Поведе се пет вековна борба! Ще го унищожи ли Сатана? О, сметка не направи ли си той зла? Ще го потопи ли таз мътна вода? Историята свидетел е за таз велика борба. Един ли факел на любовта изгоря? Една ли девойка се хвърли от висока канара? Един ли мегдан стана арена кървава сред таз земя? Течеха кървите невинни и Земята ги попиваше и с още по-голям жар раждаше синовете и дъщерите свои! Не знаеше, не знаеше Сатана Силата, която крепеше тоз народ! Не виждаше той простряната ръка от Небеса.
Пет века горяха огнени пламъци по българска снага, пет века ораха му по гърба. Но той устоя! Благословената земя раждала е все верни синове и дъщери. И още много пъти простирал е врагът костелива ръка към българската земя. Ще я погуби, ще я заличи ли сред планетата Земя? О, грейнала звезда на любовта Божия в небесната висина, ще угаси ли враг тази Светлина?
О, не ще бъде това!
Сила Мощ от Небеса бди като Вожд и пак, ето, днес, Българийо, сред твоите родове звънят гласове със звън на камбани пробуждащи, озаряващи кат върхове Земя. И ти, любима Богу, разтворила си широко врата и приемаш от цялата земна ширина Красните деви, детски сърчица, люде мили Богу и показваш им своите красиви одежди кат наметала! Сред теб са Рила и Пирина, подали си ръка кат жених и невяста в Предела. И в екота на тяхната вода, в тихия шум на горските дървя пее тя, моята родна земя, песента на вековете, която са пели родовете твои, Българийо и изявявали са вярата своя в небесния Създател!
Погледнала е тя, България, от небесната висина и като поток явила е великата Светлина! И ето, станал е той плавателна река като фар сред морската вода, светнала е сияйната небесна зора. И една девица красна кат таз сияйна зора, светла като Слънцето по пладнина, България се зове тя, вее знамето, трибагреника на великата тайна на оправдание чрез вяра в кръвта, пролята на Голготската стръмнина от Господа Исуса Христа! Святият Божи Агнец, Който за човека и Земя се разпна!
Видях те, моя малка българко, в съня си те видях. Ти бе жива погребана в земя, но сила от Небеса връхлетя върху твоята снага, живителна струя на Дух Святи те осия, раздвижи твоите живо погребани телеса и ти възкръсна! За да се явиш днес жива, сияйна да прогласиш Вестта ”Излезте, люде Божии от всяка неправда и нечистота!“ И подаде им ръка. ”Правда! Правда“ викаш ти от върха на твоята духовна висота. Вдигай ръка, по-високо викай в нощта! Ще повее тих ветрец над Земя. Зефирът нежен ще отнесе зова, а ти, мироноско, ще пееш в огнената борба песента на мира земен, за мира небесен – вечен!
Не бой се, любима Богу, увенчана си ти с корона сватбена на глава, княгиньо, царска дъщеря, днес над твоята плеща се простря бялото платно на Плана спасителен и те пови кат пелена. Над твоята глава се положи шлема на вярата кат корона на увенчание завсегда и ти нагиздена се яви като невяста за жениха си.
Днес сърцето на невястата Христова тупти сред твоята прекрасна снага и любима си ти на Христа повече от всички Ерусалимски дъщери, защото утробата твоя роди синове и дъщери на истините Божии.
Не вейте, бури зли! Не разнасяйте тъмните мъгли! Не заглушавайте, урагани от чoвешки неправди, зова й! Песента вековна за мир, любов и красота запяла е вече тя. И днес се извисява като най-великата жена – Земя – страна, държава.
Малко ли е това, че тя, България, е свидетел на Небесния съд над планета Земя и чрез свещена тръба – Глас небесен на Отца изявява великата Божия светлина за изкупление и спасение на човешката душа и Земя.
Мнозина ще се замислят над тез слова. Знам, но и мнозина ще ги отрекат. Но що от това, не ще се променят Божиите слова. Къде беше тя, България, когато в Даниил 12-та глава се запечата нейната съдба? Свидетел жив съм на Божията светлина!
Поклонът ми днес е пред Престола на небесний мой Баща и Господа Исуса Христа и чрез Духа Света извиквам “Ава, Отче!“ за таз велика, върховна милост Твоя!
Устрой пътя на великата Вест съдебна и нека тя озари Земя!
Разпали пламък буен в сърцето на моя народ и целият да стане Твой верен народ! Амин!