Ответ на църквата в увенчанието й в Естирини съдби и великото удостоение на България, употребена като почиваща благословена, съдбите явила на блюдата златни в чин ”Юда” – Трети духовен Израил земя, държава чрез Съда велики, пред който в чин ”Пет разумни” стоят представени от Христа.
”О, ела, невясто Моя, Моя съдба! О, ела, осиновена Моя Сионова дъщеря в чин ”Църква Моя”, в чин ”Държава Моя“ чрез Великата реформация на Духа Света. Ела днес в пира Ми тържествен, тебе Аз зова, Всемогъщ Творец, Създател, Законодател и Съдия на Небе и Земя, Вселена, Всемир, ела и застани в чина ”Българка”, застани, Българийо, църкво Моя, защото тук сред България е живото сърце и педята, навек определена за Новото Небе, за след Хилядагодишното царство. Ела, осиновена Моя дъщеря в чин ”Сионова съдба” на Сина Мой, един е Той невяста завсегда в чин ”Мария”, облечена с одеждата на България, българко Моя, духовна юдейко Моя, в чин духовен ”Юда”, обрязани по сърце, увенчани с десет заповеди, внедрени на дверите ти сърдечни! Ела в чин ”България” и Ми се поклони в мига върховен, защото с воалите бели на увенчание увенчах те завсегда с корона златна кат княгиня навек, невяста Юдина, Юдина съдба на Царя Юдин, единна като църква България и педя като Земя, ядро земно. Ела, над теб простирам Аз десница и свише чрез тебе благославям България – ядро земно, за навек съдба – Земя чрез педята Юдина и ти като невяста Негова, църква, изкупена с кръвната цена, минала през съдебните решения, живо сърце на църквата над цялата земна кора от народи и племена, езици и колена.
Ела и запомни: в чин ”Княгиня” увенчана си ти и вярата на Авраама красеше ти дълбина и наниза на врата, а олтарът златен ти беше на гърда чрез великата милост Моя на десет заповеди и Духа Света (Откровение 12-та глава). Ела, възлюблена Моя, Моя съдба, като девствена Моя приех те, благослових те и чрез туй велико благословение ядрото земно удостоих в чин ”България“ с църквата нейна в чин ”Рила”, а Женихът е Пирин с личното Му Войнство, охранен със стражи, яхнал коня – мрамор бели, повоя си спуснал с Бъндерица – струя студена, десница си подали в Предела!
О, сведи глава, Марийо, църкво Моя, педо изкупена, сведете глава и приемете най-великото удостоение на Естир спасението на целокупното изкупление в чин ”Юда” – духовно и седем пъти по седем, и седем по седем вплетени кат една верига златна Ми бъдете! Препреблагословени бъдете и в победите Ми славни напред вървете! А сега ела, невясто Моя, във воалите светли на Плана спасителен, който поема път Горнобански, това означава, че за горе си поела път.
А ти, рабиньо Моя, покрив нямаш. Ти си духовен Мой страж, облечен си във вретище като Правда за Третия ангел, който въздигам отново чрез Седрах, Мисах и Авденаго!
А сега, Сине Мой, Сине Мой, ела и застани! Ето я Мария невястата Твоя, ето я църквата Моя, облечена в одежди бели, с корона златна на глава, с везмата първи на писмата на България, ето педята Ми почиваща – България, сред нея роза райска, Раят Мой сред Земя! Ела, Сине Мой и застани, и кажи, приемаш ли Ти това велико увенчание с ядро земно, ядрото църковно с даровете й вечни – оправдание вечно? Ела, Сине Мой и застани, невястата Твоя чрез Рубина Си святи я поведи в повоя си прострян – пътя по план за нов Ханаан чрез воали бели, води невястата твоя, води Земята нова Твоя! Преблагословена е Тя. Преблагослових вси съдби пред Вселена, Всемир, Съда велик, Небе, Земя! Кажи: Ето го в този миг олтарът златен четирирогов и кадилницата златна – денонощно ухаеща съдба, стомната златна с излята вече манна над Земя, с жезъла Ааронов разцъфтял и бадеми райски вързал. Простирам десница свише пред Небе, Земя и ги свише приемам и благославям седем пъти по седем чрез Четири живи същества, благословени бъдете, пълни с очи над Земя – Светлината във вековете и времената! Стомната златна и кадилницата златна, къде са били те? Не ли в ковчега на заповедите десет, Закона съдебен Мой? Какво означава той, че това е сетен страж сред Земята в чин ”Кадилница златна” денонощно ухаещи хвали, изпращани от Земя за целокупност земна и Земя? А запазената свидетелствена манна, къде е била тя? Къде е Словото, което не се разреши на Йоана да запише? Къде е то било? Не е ли тази манна въплътена в олтар златен, съхранена и чрез стража Мой олтарна скиния неръкотворна, храм на Духа Света, с олтар на денонощно служение кат кадилница златна, пращала в Небеса молитвите, постовете и сълзите и приемала чрез жезъла Ааронов в чин ”Първосвещен” и ”Свещен” тази манна от Небеса; не е ли бил съсъдът в чин пророчески на Земя?
Е, Сине Мой, Сине Мой! В този миг изявих ли Ти истината сред Земя? Това е тя, застанала между Небеса и Земя – жезълът Ааронов между Небе – Земя. Е, Сине Мой, застани и поеми повоя твой и поведи Мария – църквата в чин ”Мария”, всичките Твои съдби! О, благословени навек седем пъти по седем и седем пъти по седем единни бъдете, Жених невяста и целокупно земно дяло в чин на употребление в Естирини съдби. И от днес, Сине Мой, поведи я Ти кат факла огнена горяща и обиколете Земя! О, Сине Мой, Сине Мой приемаш ли повоя Твой? Повеждаш ли я Ти, признаваш ли я кат Твоя велика съдба на великите победи Твои чрез Рубина Твой, увенчан в Святата Слава Моя? И днес, ето, в лъчезарна Светлина тя осия пътя Твой сред Земя! Приемаш ли, ето Небе, Земя, Вселена, Всемир, Съдът велик заяви, че тя е единна с флора, фауна и човек от Земята, единна с правото на Земята, а над него България като чин ”Държава – Нов Ерусалим”, Едема нови и сред него райската градина, дома Мой с всички препреблагословения на Рая, който е ухаел ден и нощ пред Небеса като цъфнала през мая роза маслодайна, елей съхранен над цялата Земя, чрез него посетена са приемали ухаещи хвали Небе от Земя. Кажи, Сине Мой, в чин ”Втори Образ“ Мой в действие, единно с Третия Ми Лик, приемаш ли ги, признаваш ли ги, че повоят им е Планът спасителен в десницата на Духа Света, в единство с Рубина святи? Запомни и в пламъците буйни на лъчезарните лъчи като факли живи – Войнството Ти лично, Земя, църквата Твоя ще обиколи, ще посети Земя и като сноп свещен, подвижени пред Небеса, ще сплетат венец на удостоение царствен Твой за Твоята глава! Амин!“
Миг върховен, върховна съдба! Люлка Луна златен е повой като невод спуснала над Земя. А в люлката златна, люлеена от повоя златен, стои невястата Христова в чин ”Мария”, облечена в одеждата свещена на България, окичена й главица с венец от рози райски и спуска воали, омара бяла обвила е Земя – Планът спасителен на Правдата Христова и в чин ”Естир” с корона златна на глава, олтар златен й е гърда! Люлка – олтар четирирогов златен в десница и кадилница златна – стражева съдба. Тя, славейче, пее свещени псалми в хвала. И чака любимия си да Му чуе Гласа!
Миг върховен, върховна съдба, чу се песен съдбоносна. Пееше първосвещеникът в чин ”Мелхиседек”, Цар Юдин и до век! А песента му нежна докосваше Земя – олтара златен на църквата Своя и бадема цъфнал – ароматизирани стражеви съдби. Той пееше песен съдбоносна за во век веков пред Небе – Вселена, Всемир, Съда велик, Трона съдебен със Закон на правда. И чуваше се Глас сред Земята, повят от Зефира нежен, люлеещ люлката златна – Луната. И редеше обещанията изпълнени, сърдечни от мъката и тъгата, преминали в борбата, а днес венец нетлен краси му главата!
”О, невясто Моя, възлюбена Моя, капка кръвна от гърдата на Отца Ми, планински извори от сълзите Ми над плеща ти, ядро Мое земно в чин ”България”, невясто Моя, славянобългарко Моя, от две племена в единство съединена завсегда, в чин ”Рила”, Аз до тебе – ръка прострял на Пирина, върховете Ми – мрамор бял, сила Ми – конче оседлано, охранил си се със стражи Мои завсегда! О, Българийо Моя, ти, зеницо Моя, бивша мъченицо, с вериги тежки обвързана ти бе съдбата, минала през робство, враже изпитания и освободена. Как да не си ти днес пред Небето наградена, когато хиляда и триста твои години са отбелязани в Даниил, дванадесета глава – Съдебния период и тридесет и пет години стражеви съдби, подарени ти и занапред, днес да не те удостои Отца Ми пред цялата Вселена, Всемир?
Ела, невясто Моя, ела, Войнство Мое, ела, славянко Моя, в чин ”Духовна юдейко”, ти, която мина през горнилото на изпитнята седем пъти по седем, поставена на Везната в Седемте църковни периода, но си носила Светлината в ръката, макар и хрома и раздрана по снагата. Орали са те враговете с плуг, забиван в гърбовете, но винаги си била в редовете на родовете и си Ме дирила чрез рожбите твои и Мои, горени на кладите огнени, кръвта ти бе проливана всред арените пищни във вражите инквизиции, но ти, прегърбена от тежестите, все светилника си в ръка държала и на две разделена ти все пак си вървяла. И когато Небето затръби, Съдът велик ден велики обяви и теб изправи в чин ”Църква Моя“ – педя Ханаанска с Нов Ерусалим, с Рая в рози разцъфтял, о, любима Моя, Моя съдба, ти вярна си Ми била и пред Съда велик си се явила! Как да не те призная, как да не те приема, как Войнството Ми лично, живо сърце туптящо пред Небеса, Гвардия лична, как, невясто Моя, да не те приема: когато Глас затръби, че Младоженекът ще се яви, в теб пламна огънят светилник в гърда! О, ела, за теб Аз кръвта Си пролях сред Земя, сълзите Ми – кръщението водно те умиха, Правдата Моя те обви и струята Рубинова те оправда! О, ела, ела, ти Ми си ореола златен на глава – венец победен завсегда. Днес чрез Мария и Рубина поемам повоя святи завсегда – факла пламтяща да обиколя Земя.
Дъще Сионова, осиновена Отцува дъщеря, днес ти, възлюблена най-велика съдба, бъди Ми вярна, ковчеже златно с пясъците Мои подарявам ти в ръка, след стража Мой поеми го ти за съдба. С пясъци и камъни короната златна, кръста на вярата и синджира на изкуплението да бъдат в десницата Твоя. И никога да не охладнее вярата ти в гърда, защото навлизаш в удостоение Мое на пазител завсегда! И да пребъдат чрез семето твое! Днес удостоението твое на увенчание е Мое! Поемам те и те повеждам завсегда и навек от флора, фауна и човек, Отца Ми ви внедри с всички чинове удостоени кат едно цяло на невястата Моя от народи и племена, езици и колена! Но сърцето ти туптящо, представено от дванадесет живи представители е славянобългарско завсегда, защото то представи духовен Юда, Моята лична съдба и е най-удостоено да вземе, да мине, да заеме, чрез Силен съдебен вик, мястото отдясно Ми, удостоена и увенчана с корона княжева навек в съдба! А веригата златна, невясто Моя, това са народи и племена от езици и колена, спящи дълбоко в Земята временно, докато чуят на Архангела тръбата и се преобразят в миг на зеница и Ме посрещнат завсегда тук на люлката златна – Луна като Цар и Господар, навек увенчан техен за вечността! Амин!
Ела, възлюблена Моя, Моя съдба, в десница Ми прободена навеки ти, невясто Моя! Аз – Жених твой завсегда! да се поклоним на Отца пред цялата Вселена, Всемир, Небе, от Земя!”
”О, Женихе Мой, Възлюбени Мой, в този миг в зората чух чрез Глас съдебен – стража Твой ответа Твой на молбата моя и приех и представям ти в този миг като годеж мой двадесет и пет години чрез сребърната сватба, чрез чиновете Твои. А с увенчанието Твое с мен над Земята чрез Глас съдебен (от 30.09) навлязохме, възлюбени мои, в Юбилея златен на стражева велика съдба сред Земята! А днес – слети в един хиляда и триста годишен троен юбилей! Как да не ти се поклоня пред нозете Твои – на Бога Отца, Сина и Дух Святи и Твои в благодарствена хвала пред Небе от Земя, Вселена, Всемир, Съда велик, че Ти по милост Твоя ме удостои с повоя Твой! Погледни ме в одежда на българославянка! Кошуля ми извезана с Рубина проляти из арените хищни. Как да не Ти се яви с трудовете вечни на Кирила и Методия, Наум, Климента и Ангелария, Паисий чрез България юдейка духовна, педята ти определена, представила Земята от Слънчевата система, над която днес Ти изгря с лъчезарна Светлина и обви целокупната Земя от три пояса по видове, багри и цветове и племена по раси в едно велико дяло на Твоята съдба? Ти, Възлюбени Мой, води ни, през води ни преведе и тук на таз педя определена внедри ни. С поклон, слава и хвала и чест да бъде на Бога Отца, Сина и Дух Святи в мига съдбоносен на увенчаваща Естирина съдба! О, ти в зората ранна обвиваше Ми снагата ранена чрез сълзите Твои – брилянтни роси и бинтовете Твои, на омара бяла платната (чрез сърцето живо мое сред България, употребено пред Съда велики в чин ”Естирини съдби”, Ти народа Юдин за во век спаси и изкупи). И лекуваше ми снагата под погледа Ти славен на Небесата.
О, как да не запея химни свещени на благодарствени хвали, че Ти с венец златен ме увенча като невяста Твоя – навек съдба? А днес милостта Твоя – балкон земен, Луна – люлка съдебна навек лъчезарна ме люлее чрез Гласа и сега О, поклон! Поклон! Поклон да бъде на Бога Отца, Сина и Дух Света и во век царство Му безконечно, то да бъде в мир и благост вечно! Как да не запея песента на зората през май – цъфнала роза сред Рая, гнездо свил славеят и единна с него и аз пея като българка, славянка с тюлбен бели на главата, квадрата райски на Небесата, с рози окичена ми снагата! О, как да не Ти запея песента на любовта между Теб и Мен през мая, когато сълзите ти изобилни – брилянти, светли роси мият ми снагата? А езерата Рилски сияят в лазура пред Вселена, Всемир от Земята. Как да не Ти благодаря, Творче наш, Спасителю наш, Изкупителю наш? Навек хвала и поклон, царство и държава с трон и Закон на правда да са Ваши и во век скиптърът царски на управление да са в Мощ велика в цялата Вселена, обсипана със съзвездия на галактики, планети и звезди, включително и Слънчевата система в пълнота на Правда! За всички тях да бъдеш, Творче наш, Спасителю наш, Изкупителю наш, в чин на Бог Отец, Син и Дух Святи – управител наш! Амин!“
Пееше песен зората рано в късна есен над Земя и нейде в кътче малко педя земя, строго определена – България, прославена в своя юбилей – юбилей в юбилея на църквата, в сребърен и златен, ето педя определена, почиваща Земя в чин ”Ханаан”, и сред нея църквата Христова в чин Ева“ сред Рая! И пееха се песни, свещени химни, и хвалеха съдебния Трон в деня на победата целокупна като гирлянди окичен венец – на победи славни е първенец, положен на главата на Върховния Спасител и Изкупител в чин ”Младенец” чрез рубина Му святи за целокупната Земя с три простряни пояса.
А нейде в кътче, в чин ”Олтар” пламнала е огнена клада и като жертва жива поставен е стражът небесен в чин съдебен пред Небеса кадилница златна, денонощно ухаеща хвала; сред болезни тежки тя все вдига ръка за България, за Земята и църквата пред Небесата и в болки и стенания изпраща тя всички прошения и молби на отделните удове, и молитвата й в стенания е тази: ”Боже, милост, милост окажи на целокупната Твоя съдба и снеми вече Йова от огнената клада, и дай духовно и телесно изцеление на всяка болка и стенание за Твоя хвала! Поклон, слава и чест и хвала, царство и държава в благодарение на Бога Отца, Сина и Дух Света да бъдат во век веков и на вечността!”
Пееше Зефирът нежен и галеше съдба в люлката Луна. Сияеше звезда на чело й ведро и името ново на Нова планета Земя, пътник Ерусалимски за Новата планета Земя! Тя – приемник светли на църквата Христова в стражеви съдби, над олтара златен четирирогов тя сияе като велика хвала, поемаща път навеки. И се покланя пред Трона съдебен със Закон на Върховният Законодател, Творец и Създател в чин ”Законодател и Генерален Съдия” над цялата Вселена, Всемир, Небе, Земя. И покланя Му се за вси Негови съдби от Създание до Скончание, и изпраща ухаещи от Рая земен розови хвали: ”Поклон слава и хвала, и царство вечно да бъде, Творче наш, Създателю, Законодателю със Закон на правда, Спасителю и Изкупителю, да бъде Твое и на вечността!”
Чу се екот от Земя! Плачеше стражът за злото, което посети Земя и мнозина обезвери и моли Небесата да се прославят в пробуда на вси, за да прозрат Истините на могъщия Създател на Небе, Земя, че действително е Бог жив на Небе, Земя и води Своя народ като плуг в слог и слънчев лъч – невод сред водите на океани и моря, реки и езера, внедрени в земната снага.
”Боже, милост – стене стражът от Земя. Прослави Името Си и ги събуди, със Зефира нежен ги погали и помажи очите им с колурий, да видят Истините Твои над цялата земна кора! Поклон, слава и хвала от стража всемирен пред Трона върховен за во век със Закон на правда! Амин!“
Амин! Миг върховен, върховна съдба, Съдът велик повиши глас съдебен в приключваща съдба, единен с Генералния Законодател и Съдия:
”Ний, Съдът велик, в този миг чрез Силен съдебен вик, единен с наблюдатели всемирни и Бидетели вселенни в чин ”Генерален”, единни съдии, които отсъдихме целокупните земни съдби от мига върховен, в който падна разбунтувалият се небесен войн с откъснато една трета войнство над планетата Земя. От оня миг чрез Книгата на делата добри и зли, пред свидетели всемирни и наблюдатели вселенни, съставили Плана на спасение, водещ в изкупление, сме бдели и следили всичките борби от Едема с градината райска на Божия дом до сетно време на Съда велик. И всички тез съдби са по план строго определени в чинове. И не само с една държава на сянковия Израил, която посочи на втората държава на Духовния Израил и на всички чинове, дадени свише от Небе чрез наше разрешение, а с Творческо Законодателно позволение!
Днес заявяваме на Земя чрез Гласа съдебен пред цялата Вселена, Всемир, Творческия Законодателен Лик Троен, пред Трона съдебен със Закон на правда вечен, че Ний, Ний, Съдът велик, не винаги сме били в Генералния Му чин, но от първия миг досега на страшния бунт в Небе и борбата в нарушение на Закона на правда, снет на Земята, пленяването на създанието първочовека Адам по образ на Бога, а Ева – човешки уд сред Едема райски, грехът и проклятието, това са жилата на смъртта, осъществени чрез греха на Каина, Ний по заповед велика на Небеса записвахме делата добри и зли и простирахме Плана сянков, осъществен в Същината и реализиран в Съдебен, изпълнен напълно; заявяваме, че днес скинията, показана на Мойсея жива, тя беше Съдът и отразена в Сянка на Земята, предадена в скиния на служенията чрез олтарни жертви чрез чинове първосвещени и свещени по всички пратеници в чин ”Пророци“! Те са били съдебни атрибути на предупреждения сред народа на употребление. А в Скончание – единствен последен страж приемник на Гласа съдебен, според ”Малахия” 4:5, в Самуилов чин, в Илиев чин във велико употребление според олтарното служение!
Ний приключихме единни с Генералния чин пред Трона съдебен със Закон на правда съдбите на планета земя като пленена с Процес земен в чин ”Църковен”. И на двамата Борци решихме Ний, Съдът велик, техните съдби. Единия осъдихме и натоварихме всичките му дела, поквара и кръвопролитие, попити от планетата Земя от войни и съдби в огнени пламъци на вулкани, изригващи лава – негов нагон в жажда за власт и трон. Като небесно творение Творцуво, осъдихме го пред Закона на правда, нарушен до точка, признат за създател на греха и смъртта и Му го натоварихме на плеща до Архангелска тръба, и го обвързахме и ограничихме над планетата Земя за хиляда години. Триж горко му и да изтърпи като награда чрез пленението свое!
А Христа кат Борец на Правда, на ред пред Закона на правда оправдахме и признахме като Творец и Създател, проявил силата тройна на трите образа в Троен Лик на Творец и Спасител на целокупност вселенна и всемирна А сега след оправдание, спасение и изкупление и Приключване на Съдебния процес яви се награждение. Положени бяха всички небесни Сенки, отразени като огледала над планетата Земя, в които се е оглеждал Планът на спасение чрез Небеса.
Днес Ний, Съдът, наградихме с велико благословение на награда велика златния олтар, златната кадилница, златния ковчег с двата съдебни скрижала на Закон и съжителството на златната стомна с манната и жезъла, процъфтял на свидетелства – съдебни съдби и вързал бадеми. Това са победите съдебни сред градината райска Ний заявяваме, и двадесет и четири старци, те се отразиха в разпределението земно във въртежа на Слънчевата система: двадесет и четири часа на въртене денонощно. Те са Старците двадесет и четири пред Съда, в които се покланяше планета Земя и те, двадесет и четири старци, предават поклони на Небеса и Четирите живи същества – това са схемите на светлините и очите, дебнели, следели борбата над Земята и свидетелстват пред Съда велик. А жезълът, това е Гласът съдебен, процъфтял и вързал бадеми, това са чиновете свалени сред Земята. А чинът ”Жезъл царски“ и управление са в ръката на Всемирния Творец, Създател в Троен Образ на Закон и Правда!
В този миг Ний, Съдът велик, чрез Силен съдебен вик потвърждаваме увенчанията над планетата Земя и признаваме две само държави определени – сянкова и същина, отредени с целокупната им украса на планини, върхове земни, представили континенти земни чрез наименования – съдби! Само два народа, строго определени да покажат плановете – сянкови и същината по време на Съда. Но има много държави употребени, които представиха лъжепророка в чин ”Козел”, в чин ”Звяра”, водил войната в чин ”Блудница”, възседнала червения звяр сред Земята! Но едни са в осъждение, други в оправдание. Но не всичко от тези държави осъдени е осъдено! Но не и всичко от двете държави употребени е оправдано.
Затуй днес Ний, Съдът велик, заявяваме, че като печат на приключващ Земен процес в оправдание и осъждение, спасение и изкупление се поставя троен печат! А печатът на осъждение над лъжепророка в чин ”Пет неразумни“ го поверяваме в десницата на Сионовата дъщеря като пленен, победен, като й се заповяда никога да го не разваля, а да го съхранява като знамение и чудо в нейната ръка (свидетелство чрез една турска петолира!)
И се покланяме като велик Съд пред съдебният Законодателен Трон с на Правда закон. Поклон, слава и хвала, и царство и държава да са, Творче наш, Създателю наш, Законодателю, със Закон на правда, завсегда да е Ваша! Амин! Поклонихме се Ний, Старци двадесет и четири и Четири живи същества, единни за Съда велик в Небеса. Амин като печат, че приключихме съдбите на земния свят!“
Ден на благословение над Църквата всемирна и България в Хиляда и триста годишния й юбилей, включен в троен. Ответ на Отца и господа Исуса Христа, потвърден от Съда небесен чрез дух Святи! А приет сред планета Земя чрез Гласа съдебен на Съдебната небесна власт над планетата Земя.
АМИН! 09.11.1981 г.
”Миг върховен, върховна е съдба. Чуй и проумей! Триъгълникът, който ти видя, това е знакът на тримата момци Седрах, Мисах и Авденаго, изведени от Четвъртия – Третия ангел, изведен от Четвъртия; ти виждаш великата Духовна реформация, облечена във всички багри на дъгата и в удостоение на Моята съдба! А Мария – това е великата милост Моя Църквата Моя се увенчава с Естирина победа на ”Царства”. Как ще бъде изоставена България и как няма да видиш Великата реформация, облечена в една велика съдба?!”