”О, Лъчезаре, лъчо на сияещи зари, озари пет континента земни църковни съдби сред народи и племена, езици и колена и Името Ми най-свято прослави, чрез Вестта запечатваща я запечати до ден на Архангелска тръба, да се до Небе възвиси и за во век Царя си и Господаря Си да посрещне завсегда! Амин!
Ела, Лъчезаре, лъч на озарение и озари стража Ми съдбоносен, и го потопи в мира небесен на Моите съдби. Литни, птичко лекокрила и обиколи Земя! Албатросе, двойко мощна, океани и моря посети!
А ти, Гълъбицо бяла, литни с чайките морски и обиколи навред полята равни, балкани и висини, че днес победих най-високите върхове Хималайски чрез България – Моя съдба! И в миг съдбоносен строявам навек нейната за во век велика съдба. Че Рила е невястата на Сина Мой, а Пирина – сам Той, Христа, оседлал конче – мрамор бял, готов в чин ”Вожд” да поведе строени стражи на Христа. РУЕНА шуми в руйността на всичките Мои съдби, Бъндерица и Илийна Земя пои. Гълъбец и Богдан приветстват в утрото ранно съдби и възвишението на Сиона галят лъчезарни съдби. Като възвишение реално на Сиона – Сионова дъщеря, водеща съдбите в прозрение над цялата планета Земя.
Елате, ангели крилати, свийте на удостоение венци! Елате, Войнство строено и свийте от полски жасмини, здравец и теменуги, незабравки сини венец и на България в удостоение поставете чрез стражите – нейни съдби, че тя Ми е в десница чрез Кирила и Методия, Наум, Климент и Ангеларий, озарени в съдби, Славянката Моя – единна, Паисий, Левски, Ботев и мнозина, хиляди по хиляди герои. Това са Мои издигнати стълбове и врати за нейните правдини! И днес тя като девица съдбоносна младее. И хубавее – Мария, Благовеста, София, Радослава и Вестта под десницата на Сионовата дъщеря и царското свещенство на Йодай те седморка са – невястина прикя. Седем девици – българки стоят за България, за църквата и Земята Моя.
О, българи, младежи, старейши и деца, сведете глави в този миг на съдба, чрез бдението стражево поставям ви свише от благословението на вси Авраамови обещания, от благословението на вси бъдещи изкупления. О, благословени бъдете седем пъти по седем и седем пъти по седем пъти, носете благословенията над крехки си плещи, вий, Мои и на Сина Мой съдби.
Ела, Гвардийо лична, и строй се в съдби, в одежди бели, двуостър нож сложете и път поемете, свише озарени чрез стража църковен и пет континента земни обиколете, и църквата за во век оправдана и изкупена с цена на Вожда свой поведете под Архангелска тръба! Амин!
Пейте, птички хвъркати, в простора лазурен над цялата планета Земя и хвалете Твореца си, свише единни с ангели летящи, обслужвали целокупната Земя и педя съхранена земна България – Моя съдба, че двери е отворила и навек воля Моя изпълнила. Красните деви от четири краища довела и смело вее Знамето ми под камбанен звън, и оповестява през границите навън, че Глас съдбоносен нададе се сред нея и полетя, и оповести славата й в слава хиляда и триста години, записани съдби и тридесет и пет й прибавям на дяло живо, реално сред нейната плеща, което е кърмила със словесната кърма (Даниил 12-та глава).
А ти, вярна Моя, продължи все тъй вярно в смелост, в святост и чистота се опази, докато тук ангел със Знаме небесно стои, че розата ухае и молитвата небесна като песен, запята от жетварка и жетвар, принася се пред Небеса и лети, лети!
И ти продължи с милост Моя. О, благословени навек бъдете седем пъти по седем и седем пъти по седем пъти, съдби Мои велики! Преблагословени бъдете и вие, които с искрено и чисто сърце приемате туй дяло, тоз Глас свише от Небе; и които ще го приемат, благословени во век да са! И всеки, който сред него е, но със сърце не го е приел, а с уста го е охулил, осъждението негова лична награда за безверието да е!
А ти, възлюблена Моя, все тъй вярна продължи!
Лъчезар ще приеме български съдби, защото велик българин се яви!
Амин!“
03.10.1981 г.