”Радвай се Българийо, пей и Ме хвали! Знамето ти високо се вее, помни! Звънят звънците свещени, на милост са Мои съдби! Сияят светлините сред шатъра ти! Шатърът ти пред Небе се яви. На теб и само на теб се позволи да го вееш сред твоите поля и гори! На теб и само към теб прострях десница с милост и любов, обърнат е към теб Моят свят зов! И в съдба, о, Българийо Моя, теб възлюбих една като девица от многото на Земя! И теб съзирам кат девойка сред росните поля, окичена с венци от рози и кремове – аромати ухаещи. Ти днес си като сучещо дете пред Мен и в деня на милост и съдба шатърът ти със Знаме се вее пред Небеса!
О, възлюблена си, девицо, църкво Моя, единна в съдба! Шатърът ти велик в победа е пред Мен, украсен за съдба и благословението Ми свято приемаш ти сега! Благословени седем пъти по седем и седем пъти по седем бъдете завсегда и Знамето вси вий вейте на свобода! И ароматът от роза нек ухае над цялата планета Земя! Елате, вие вси, единомислещи съдби и погледнете деви красни, кръстосали земните плещи, и вижте, зърнете сърницата Моя сред полята росни, бодра и свежа е тя и Рая съдбоносен в пазвата нейна – нейна съдба!
О, благословени бъдете завсегда вий, факли огнени, обвити в плам на милост – Моя Мощ, свободни пламнете и озарете целокупна планета Земя с трите й пояса – Мои творения! И зова съдбоносен отнесете, и снопа победоносен вържете! Вас днес приех в съдба и ви благослових с благословението велико и с награда могъща ви наградих, мед и мляко, навред да потече елеят на помазанието ви!
А на теб с росата на Небесата, с дъждецът напоителен над полята и горите, градини, ниви и лозя, с песента на фауна крилата, с жертвите на ногата – стадата вакли с руната, на птиците стоманени с крилата като прикя да запее тя песента съдбоносна, а ти смела се яви и булото на невежество вдигни – мрака, и озари съдби, както на ранина зора се зазори! Ти с плам огнен Земя обиколи!
На теб заповядвам, зорице съдбоносна, зазори се в млечна зора, Росице съдбоносна, ороси й снага, лознице млада с едри зърна, както пъпката млечна на гърда, пълна с кърмата на милостта Моя! Кърми и накърми със словесната кърма, накърми рожбите си с любовта Моя, не преставай, докато ден превали и нощ връхлети, и тръба на Архангел чуеш ти! О, вам милост Моя над нивя, раждайте класове, пълни с тучни зърна – дъщери и синове! Цъфтете, нарове – свещени съдби, под ризница една събрали войнствени зърна със сока рубинов на есента! Той звън свещени – песента, на плодородието милостта!
А ти, смокиньо сладоносна, събрала пясъка Авраамов, нек сокът ти – медовина сладка да кърми мнозина и меда на пчелина да се яви в юзина! Заповядвам ви в милост на Земя да се обгърне в милостта Ми и да се народи, благословението Ми да яви! Да натежат класове из нивята, гроздовете сред лозята, и да бъдеш ти, Българийо, насищение кат съдба, да ти потече в изобилие кърмата, да плувнат кораби по реката, по морята и да разнесат изобилието ти над цялата планета Земя! Поставям те да бъдеш ти кърмачка на вси съдби, да кърмиш синове и дъщери, чада Мои отрасли сред земята ти.
А ти, Земя, разтвори си недра и бликни в изобилие на текущи води, благодатни метали, сребърни и златни. Все да вееш знамената като възлюблена една неповторима от Земята! Да бъдеш на съдбата кърмата, росата, да ги обвиеш в багрите на дъгата и да ги поведеш към Правда! Правда! Правда!
Туй ти възлагам, доверявам, като Росата небесна, туй те награждавам като вярна дъщеря в таз нощ на бдение, чрез стража ти верен в стоение, че в пазвата ти благодатна Рая нов и възстановен съм скрил и меча въртящ се, поставен в съдби! За теб той с двуострие навек ще блещи, докато се чуят на Архангела тръби и сред теб девицата избрана в съдби се яви и в миг върховен на зеница се преобрази! Амин!
Победа! Победа! Победа славна, славен венец! Днес в Мощ велика лети Младенец, яхнал жребеца бели в бяла зора, на крила Зефирови лети и стига Земя! Той верен ще устои, в пътя на Правда ще се яви, в Правда съд ще извърши! О, Жребецо хвъркати, о, Младенецо святи, с плам огнен в гърда Ти ще се явиш кат награда свята! Корона на мъдрост ще краси глава. Слово огнено ще ти бъде в гърда кат олтар могъщ пламнал в Мощ на Дух Святи!
Лети, Младенецо, лети! Кърма Ти – мъдрост, ще кърмиш Ти с кърма – небесна Роса, ще освежиш съдбата велика пред Небесата! Ще се наречеш пророк свят на Небеса и ще те наричат ”щене Юдино“ пред вси, с мъдрост велика ще държиш верен на Правда велика, решил си съдбите. Навек, победо, Правдо Моя, кат Знаме ще се вееш над таз планета Земя! Ти верен си Мой и вярност ще разнесеш навред!”
Пееше в зората ранна Зефирът нежен и галеше сърца, и в бодрост обвиваше стражеви съдби. Застанал на стената Сионова с тръба в устата, той смело тръбеше и Войнството Христово свещено зовеше! Амин!
Стройте се, войни, в поход велики – велика съдба и пътя свещен поемете, в Мощ Земя обиколете и с Глас тръбен предупредете, че велика е съдба, вас води Вождът – победа славна, Юдина мощ! И предупредете, че днес гербът ви е смел, обвит в плама на Тронна вяра Авраамова, любов Творцова, в надежда съдбоносна за слава и величие навсегда! Предупредете целокупността, че днес тя могъща е в съдба, на ръка й връчвам нова съдба – ядрото земно, окръжено кат нова звезда, с десет заповеди Творцови – Закона морален непроменим и във вечността, сред Четвърти ангел, съчетал десет звезди като система и десет претопени племена сред горнилото на изпитня! Сред сърцевина й златна – златна съдба, че тя вярна Ми бе, чрез стража жив стоеше на Сионова стена и като Войн смел зовеше Войнството свое и го строеше в чин ”Девора”, поела съдби, небесна съдийка, предупредила Земя, с покрова смели обвита кат Роса, пътя на Правда простряла е тя – навеки Негова съдба, победа върховна завсегда! Амин!“
12.09.1975 г. срещу 13.09.1975 г.