”О, Българийо, градина райска, днес Аз, Всемогъщ Творец твой, чрез творенията Мои над теб, твоите верни синове и дъщери, чрез вяра в дълбина те свише посетих, внедрих за во век чрез човек и с име ново те надарих и удостоих.
Българийо Моя, Моя съдба възлюблена, възлюбих твоите верни синове и дъщери, смели и достойни чада – славяни. Българийо, теб употребих във великото дяло на изграждащи съдби и повдигнах верни синове и дъщери твои. Че ти си избранница Моя в чин ”Духовен Сион“ на Юда – град духовен, Твърдел и храм с олтари за во век, Царство Юдино с Ерусалима – нова съдба юдина!
О, Българийо възлюблена, благословена бъди седем пъти по седем и седем пъти по седем и благословението ти внедрено – навек ореол над главата ти, венец нетлен от незабравка, ти носи! Че никога ти като реален строеж от Твореца си не ще си забравена пред Лицето Ми чрез верните ти синове и дъщери – герои във велики борби за свободата ти! Теб и само теб употребих в реално употребление като свято съботно свидетелствено служение (07.08.1976 г.) чрез стълба свещени над земната снага, сред теб (Копривщица) е олтар – люлка Моя, залюляна в десницата Моя, със златна верига на изкупление – събрал съм събор на хваление, да те представя пред цялото Небе – Земя, пред вси народи и племена! Затуй над теб благоволявам с велико удостоение: Бъди майка достойна на това поколение и продължи да раждаш, чада верни да откърмяш за свободата твоя и небесна. О, удостоение нейно, днес внедрено бъди седем пъти по седем и седем пъти по седем чрез верни и искрени ”пясъци” – синове и дъщери и техния духовен стремеж, представен в тоз събор национален като народ, показал нация и носия в събор под могъщия Мой надзор. О, тя е внедрена Моя хвала, представена чрез твоите синове и дъщери верни като дяло, прието свише на Небеса чрез людете Мои (Л.Ж., употребена вярна дъщеря на Т.Ж.).
Това дяло е любовта Ми, подчертана към людете Мои. Внедрено бъди, небе, не ръми сълзи от милости! Слънце ясно, веч грейни! Че днес тук на канарата стълб огнен гори. И Аз, Всемогъщ Вседържител на вселенни, всемирни съдби, в чин ”Генерален Законодател и Съдия” принос ухаещ приех от роза българска – съдба, от стража Сионов – нейна (на България) и Моя дъщеря чрез чинове ”Илия” и ”Елисей”. Днес Небе теб зовя, Вселено, Всемире, насладете се!
Ето, живи олтари трептят в съдби кат пясъци морски, умити от води! Приемам пира им на хваления в чин ”Трети национален събор на песента” като тържество за реалното строение на Личната гвардия Христова и Мое творение и го вменям за внедрение от таз страна България чрез тоз стълб свещен – олтар на канарата – Копривщица кат Мое велико удостоение над България – земните плещи.
О, творения Мои, пейте и Ме хвалете, благословени с вяра в гърдата като Авраамови камъни, бъдете духом събудени и употребени като народ и държава Моя – навек съдба, вие сте внедрени за във вечността над ядрото земно с нови съдби на планета Земя. Амин!
О, вас днес възлюбих, Мои творения и употребих като нейни удостоения, удостоих верни синове и дъщери в борба за свободата, които не пощадиха живота си земен, ни младостта си и получиха небесен живот! Тях апостоли на свободата ги нарекох чрез вярата им в сърцата. И навек ги увенчах с венец на удостоение нетлен за вечността. И ги внедрих! Знамето им с емблема на лъв и звезда увековечих! И днес чрез жив страж Сионов възпоменанието им зачетено (запечатано) биде!
О, благословена Българийо, чрез верните ти чада и удостоена бъди и дерзай, над теб стълб огнен пламти, Глас небесен съдебен тръби! С венци на благословение те окичих и удостоих във внедрение!
Дерзай и се покажи, славянко Моя, Моя съдба! Че Рила планина в пазвите си Йоана скри. А Средна гора юнаци и апостоли откърми, на които имената с букви златни Небе записа в Книгата на живота!
О, благословени, верни, седем пъти по седем и седем пъти по седем (седем пъти) бъдете и все тъй в удостоение продължете, незнаейки съдба си! Но вий сте камъни на вярата Авраамова, потомци на апостоли, вси смели борци Мои. Днес вас, в събота свята (07.08.1976 г.), приемам ви като победа в служение съборно! Страж Сионов буден за вас на стената стои с ръце вдигнати към Небе, докато ви мине съдбата и ви освободя! Защото жива и жизнена е Личната гвардия на Вожда ви Христа. И в днешния ден с дати в запечатваща съдба едновременно ви употребих и строих! О, Вселено, Всемире, Небе, Земя, насладете се от славянската хвала на потекло реално чрез вяра в Христа. Това е велико дяло възпято, то е Мое дяло, вменено за хвала. Дерзай, Гвардийо Моя – реални апостоли пред Небе – Земя! Днес е велико служение пред Небеса! Амин!…