”…И Божият велик избор и удостоение пред целия земен свят е над моята най-скъпа след Бога мой земя, страна, държава България, удостоена от Небето като любима и предпочетена пред вси земи и народи!
България – любима Богу и моя родина е роза ухайна, разцъфтяла в райска градина. От неизорана целина яви се тя кат градина райска сред планета Земя и една само тя е избрана сред цялата Земя!
България е удостоена да носи светилника могъщ на Небето, да го издига на висота сред вси славянски народи чрез нейните синове и дъщери! Тя безстрашно е издигала знамето на свободата в борбата между живота и смъртта, за Правдата Божия сълзи е проливала и тез сълзи са се издигали като облаци, носещи роси на одъждение. С кървите си огнени е покривала поля и планини, макове и божури са цъфтели по нейната пола! Запалени факли в ръце си е държала и призивът й е бил към свобода като пламтящи огнени юзини. Румени зари са осветявали пътя й непогрешим за опазване на вярата й в Бога и оцеляването народностно. Тя, славяно-българка, зорко е бдяла за опазване на народа свой, да бъде той свободен без тежките робски вериги на врага отомански и византийски свой! България явява една вярна нация сред таз планета Земя като бисер сияен, изваден от океани и моря!
Аз вдигам ръка в молитва към Небето да приеме в сетния ми час вопъла горещ от Земята за опазване на нейната цялост като държава и народ. Да съществува сред всички народи като свободна без робски хомот. И да пребъде тя разцъфтяна, цвят ухаещ пред Престола на Всемогъщия Бог, моята най-любима страна България – педя Земя, градина райска, сред която Небе е благоволило, с Росите Късни освежителни я е оросило! Със зарите свещени на Съда да я озари – пламъци на Небесни светлини!
Молитствам да благослови Бог нейния народ, родни мои братя и сестри, родени от една майка България, закърмени от едно мляко нейно, вляла в жилите ни една неспокойна кръв борческа!
Но аз декларирам, че съм българка, родена сред тоз народ, на тази земя България – родина моя и заявявам, че я обичам безкористно като моя майка любима. Днес тя е възвисена до висота на райска градина и е удостоена с чест да издигне високо светилника неугасим на Светлината чрез вяра, в мащаб ”Славянски подвизи” чрез нейните верни синове и дъщери, предтечи на тоз велик подвиг небесен! За да се яви един народ велик, една велика нация, която да познае що е Бог, Творец, Създател и да знае, че има Свято писание, да придобие познание и да се нареди сред всички народи като славянка прекрасна в съдба! Да има своя авторитет под действието на Могъщия Бог и Покровител, който я води вярно сред всички народи!
Той й е дал възможност, щото нейният светилник навек да свети чрез употребление на нейните верни синове и дъщери.
Не диря снизхождение за моята тъй невероятна съдба и земно положение в небесно свято употребление.
Но желая да открия на вси, че в тез гърди човешки Дух Божий пламти и светилникът е издигнат на висоти като небесно удостоение. И тоз светилник е поверен на България да го носи и издига високо над цялата Земя! Че тази Светлина не е сянка, изявяваща Същината новозаветна. Тя е Същината, която бе представена от Сянката – реално борила се и потвърдила съдбата, че над нея е великата закрила небесна и в мъдрост просветена сред планета Земя.
Грешка ли е това, че някoга врагът с хитрина е посял плевела в най-хубавата нива – Земя?
Не е грешка това, но с това се цели да се открие намерението на врага в борбата – как сред бисерите светли се явяват фалшивите на врага дела!
Но днес тя, България, е най-велика сред всички народи и племена и високо е вдигнала светилника на вярата й в Бога, в мъдрост и просвета да прослави Бога и да изяви на тоз род човешки какъв е нашия Бог, каква е Неговата цел сред планета Земя, за да се победи злото и издигне доброто! Да се унищожи грехът – смъртта! И да се увенчае животът вечен без болка и тъга. Това е и целта на Бога в употребление на таз страна и тоз народ – да го представи в мъдрост и знание, във велико желание да покаже своята неизчерпаема Мощ. Тоз народ всякога вярно се е борил и е устоявал! И в последната борба злото се победи и Съдът небесен реши целокупната земна съдба.
А коя съм аз – о, една прашинка нищожна с бледа съдба сред моя велик народ, грабната в десницата на един Всемогъщ Бог като едно зърно от житния сноп, откъсна ме от градината земна като цвят от калина и ме постави на висок пиедестал, както и България е удостоена и възлюбена от Всемогъщия Бог.
И като свидетел на духовната Съдебна власт в употребление чрез Глас на Духа Святи да покаже колко много е любил таз страна България. Тя, целина неорана, днес се явява като нива разорана, градина райска разцъфтяла и нейният аромат се носи над четирите краища земна шир. И от малка и бледа светулка се яви и изгря кат една сияйна звезда.
Аз съм лишена от земна култура, за да мога да изявя с краски истината, но тъй простичко и достъпно ще изявя всичко, както Моят Могъщ Бог го изисква, за да може всеки човек да го разбере. О, молитствам пред Бога да опази Своята зеница – съдба, Църквата с всемирно решена съдебно съдба, носителка на таз велика, очаквана от цял свят Светлина като светилник могъщ, поставен на висота, за да озари цялата Земя.
Съдът велик реши земните съдби, история и борба за планета Земя и днес на всички народи оповестява Благата вест на решена Му съдба. Че над земната история яви се Процес и реши се днес в туй скончаещо време съдбата! И чрез вяра в Библията свята днес таз тайна велика е разяснена и открита и от фалшиво представения Бог тайната от вековете в родовете Човешки се разкри. Че тя, България, е избрана да я оповести и със Сияйна светлина да озари Земя:
Що е Бог, Творец на вселенни, всемирни съдби? Кой е врагът погубител – Сатана! И каква е била тяхната цел сред Земята във воюването на доброто със злото във времена и векове сред човешките родове?
И днес в Скончание яви се смисълът и целта могъща в живота на родовете. И чрез Съда велик проблясна победата насъща. По милост Божия, по План насъщи на спасение чрез най-великата книга – Библията свещена, яви се прозрение чрез мъдрост Божия в изпълнение. А днес откри се нейното значение, че нищо не е било и не ще е без значение за Бога Всемогъщи.
О не, аз не обвинявам, нито ще обвиня, че на подсъдимата скамейка е застанала тя – църквата с всемирно съдебно решени съдби чрез нейните вярно употребени в почит блюда, осиновени и узаконени от Бога Отца чрез Господа Исуса Христа – нейната дъщеря, повдигнала на висота светилника църковен чрез таз избрана от Небето страна България! Или тя, България, не ще разбере, кой посял е семето на неверието в нейното сърце и че тя трябва първа да го отскубне от нивата с житни класове – на победите й славни, в снопове ще се явят те, копени, и ще наситят с манна от Небеса цялата Земя, ще утолят духовния глад! И ще кръстосват нейните предели Красните деви, за да се наситят на нейните прекрасни цели – ниви ароматни и извори кристални.
О, не се сърдя на моя любим народ, ако днес ме постави на огнена клада. Тъй някога в сянката древна Земя яви се олтар пред Небе и стария свещен церемониал, който посочи пътя на Месия и Неговата свещена мисия на Земя във великия Му жест на жертвен Агнец, го принесе в жертва – откуп кръвен за мнозина.
А аз не съм достойна на Него да се уподобя, прах от земния прашец, нищожен земен човек! О, само нека бъде Неговата воля!
Ето моята защита, народе мой, пред моя Бог Всемогъщи изрекох тез слова насъщи, че наистина аз, нищожният човек, бях свише вмъдрена, от святото Небе просветена, от Дух Святи озарена и отведена духом в просторите небесни, и чух, и видях всичките решения на съдбите земни и ги приех чрез Гласа на Дух Святи, и изявих как Небесният съд велик реши съдбите на Земния процес.
И в тоз миг на съдбата, когато ме поставяте на кладата, аз запявам песента на Мойсея – химнът свещен на Светлината, озаряваща Земята! Ще запея химн на победа в хвалата към Небе, за да открия благодарното си сърце пред Твореца на Вселената. И с тоз химн на уста ще премина предела на съдбата и невредима, духом изпълнена в дух жизнен и истинен, ще се явя в Небеса. Че свидетел бях на Процеса земен и чух чрез Глас небесен, как Съдът велики в Правда законна реши съдбата земна пред Трона законодателен със Закон непроменим на Вселената.
И днес стоя на подсъдимата скамейка пред Съда на България като небесен свидетел на тоз велик Земен процес. И приех решенията съдебни на озарение, наросени кат тих дъждец – Роси напоителни чрез дух Святи – Глас на Съдебната небесна власт. И свидетелствам на целия мой народ, пред България и моля да поеме светилника свещен на Светлината неугасима от Небесата – зари съдбоносни, озаряващи Земята! И високо да го издигне над цялата планета Земя и да оповести Вестта блага на Съда църковна Съдебна светлина сетна за борбата земна на злото с доброто! Как воювала е смъртта с живота и като житни класове го е покосявала, във времена и векове водила е човешките родове в земните ровове! Воювала е чрез грехове в Сянка церемониална и Същина новозаветна чрез религиозни и духовни общества, всявала е неверие, измама и лъжа, отклонявала е от пътя на Правдата човешката душа.
Но моля никой да не греши и съди, това е право само на Бога сърцеведеца, Съдия върховен, Творец на Своего творение. И само Той може с Правда да отсъжда съдби на вси начинания и в Скончание! И Той сам е решил съдбите като справедлив Съдия! От всички общества духовни на вяра в Христа, оформени в деноминации и реформации, Той е употребил синове и дъщери – духовни славянски племена, а не езически, за което свидетелства земната история.
А от всички славянски народи Бог реално е употребил България чрез нейните целокупни съдби от планини и море, флора, фауна и човек като строго определение небесно…
14.06.1975 г.
В КАКВО СЕ СЪСТОИ ОБЪРКВАНЕТО НА РЕЛИГИОЗНИЯ СВЯТ.
ОБЯСНЕНИЕ КЪМ СЛОВОТО
”КРИВО РАЗБРАН И ПРЕДСТАВЕН БОГ“
(част от словото)
”Наистина отдавна работя нелегално за Бога. Бях призована съвсем неочаквано от Бога, като бях още в света и изпратена бях сред обществата в предупреждение и покана още в началото на моето повеждане и привеждане от Духа Светаго.
Аз не разбирах нищо от духовния живот, но трябваше да отида по Божия воля сред двете деноминации, представящи Църквата Божия в Седмия й период – адвентен и петдесятен народ.
За мене мисията, с която бях упълномощена от Бога, бе непонятна, дори и нежелана. А за съществуването на двете общества знаех само онова, което Дух Святи ме бе осведомил. Твърде неопитна в духовния живот, като слуга Божий чрез Святия Дух аз се покорявах на воденето. Още в първите ми стъпки строго спазвах волята Божия и се подчинявах на призива от Бога. Плаха и неопитна, аз вършех Неговата свята воля. Незначителна и опетнена от всичкия духовен свят за дръзновението, с което ме водеше Дарът на Святия Божи Дух, аз, нищожният човек, съсъд избран от Бога, слушах Божия Глас и тихо навлизах в духовния живот. Със Словото в ръка, под прякото водене на Святия Дух, аз се покорявах на Гласа Му, без да имам някаква духовна подготовка или да живея в духовна среда, сред която да израствам духовно.
Но водена смело от Дух Святи чрез Глас небесен, бях въвеждана и просветявана до най-малките подробности на Словото Божие, докато се оформи една група от седем души.
Тъй Бог ни водеше като деца и ни изпращаше при двете деноминации духовни, които предупреждаваше и изобличаваше заради разцеплението между двете общества – Юда и Израил за беззаконието и хулата против Святия Дух сред тях.
За съжаление срещах хули и присмех, че не съм била възрастена във вярата, нито пък имах земна култура и не съм им вдъхвала доверие.
Често изпадах духом в отчаяние. Но Всемогъщият Бог вършеше знамения и чудеса и все привеждаше нови души, изпълнени с вяра, и с това ме крепеше. Моите първоначални вярвания и познания за Бога бяха според това, което даваше държавната православна черква. Не разбирах защо ми бе необходима тази вяра, но ясно и убедено знаех, че вярвам, че има Бог. И това бе всичко! С такова верую аз бях подета от Бога и Той ме водеше смело чрез съновидения, видения и чувах Гласа Му. Вярата ми бе силна и особено уважавах и любех църквата Божия. И с такава вяра аз я посещавах, макар и твърде рядко.
И когато чувах отвън някои да хулят заради нейните недостатъци в служението й пред Бога, горко страдах. Така без особена просвета продължих в пътя Божий, докато Бог ме свърза с верни Нему души, оформи се малка група и в едно свято единство в употребление навлязохме в служение, представени от Дух Святи в Съдебния процес, в Съда небесен, който навлезе в действие за решаване делата на целокупността земна! И чувах Гласа в решение на земните съдби. Изискваха се свидетелства, които представяхме пред Небето. Всички съсъди в групата бяха поименно призовани в чинове на служение.
Едва тогава аз започнах да разбирам ясно целта на Бога и Неговата свята воля, която чрез Глас се изявяваше над църквата! А тя не бе призвана да изповядва само едно религиозно чувство към Бога, нито се представяше от едно, две или повече общества. Сега тя навлизаше в своя решителен стадий на развитие чрез Божията Светлина и й се решаваха съдбите чрез живия неин представител! Решаваха се съдбите и на всички свещени чинове, които представяха нейното служение на Земята и изявяваха Божията цел и воля чрез Църквата новоерна!
Днес обаче в скончание на дните след съдебни решения и награди, Заветът в увенчанието й, яви се това Слово неочаквано, непредполагано от някого, но откриващо истинността на Бога, оскърбен от Своето създание – човекът, поради неправилното Му представяне.
Православната източна църква като майка на останалите свидетелствени общества – деноминации сред славянските народи е изиграла голяма роля, особено в българската история в освободителното дяло на народа на България. Останалите след нея религиозни общества не са отишли по-далеч от нейното служение: едни са се реформирали в съботния ден, други са се отърсили от образите – иконите и са приели обрезанието от Дух Святи, и нищо повече, за да имат право да я обвиняват и хулят. Бог никому не е позволил това, освен на Върховния небесен Съдия – Бога Отца, изявен чрез Господа Исуса Христа, а в скончание на времето, във времето на Съдебния небесен процес над планета Земя – чрез Гласа на Дух Святи!
Но поотделно тя като майка е закърмила с млякото духовно на вярата в Бога своите рожби, които бяха безброй. А те чрез дела са подчертавали вярата си в Бога. Това, че църквата не е давала правилна представа за нашия Бог, не е представяла Неговата висша цел, е, че не е познавала пътя, по който води Бог, ни е разумявала целта Божия в духовната борба между Бога и падналия небесен ангел – Сатана, Дявола. Тя истински се е борила за устояване на народа ни в борбата за род, народност и вяра и за самостоятелно служение през вековете, независимо от чужди влияния сред Земя. Тя не е познавала и не е имала разбиране за най-страшната Армагедонска борба, която се е водила от двамата Война още на Небето, ни целта на таз борба, която е била единствена за владеене на планета Земя за вечността….
Огнена е била борбата на Армагедон. В борбата за владичество свещено и Трон врагът е похабявал и похитявал златни съсъди и ги е пленявал. А в отделни епизоди от живота на първозаветния народ – стар Израил реално е изявил своята порочна цел – жреците Ваалови на Кармил е представил с коварна мисия, употребил е в посегателство Ахав и Йезавел над Навутея. Във време на Естир е употребил Аман, в злата си цел рода Юдин да заличи от земния предел. И много още съсъди е пленил и с всички тия е водил лична борба за завладяване чина свещен и Трона Давидов! Не напразно пожелал е мъската – силата на царя Асура, короната, одеждата и Трона – царството на Царя на Правдата.
В таз най-жестока борба във вековете чрез родовете над планета Земя – Армагедонска, Сатана желаеше да се увенчае с дялото на Победата Господня! Особено силно бе изразена тя чрез Содома, Гомора и Вавилона.
Но в трепетен ужас Земя ектеше от страшния му нагон, а денят сетен скореше в съдебни съдби. И Всевишният Бог както в древната сянка народа от Фараона – Сатана освободи чрез мощната Си десница. Мойсея и Аарона употреби. В реалността – Същина съдебна нашата най-прекрасна страна между всички държави, допуснал в робство на отомански поробител да стои, днес Той я изведе на видело и я употреби във великите Си съдебни съдби! А врагът на всяка Правда знаеше, че тази земя и тоз народ Бог ще употреби във велики озарителни съдби и простря костеливи ръце, с кърви оплискали се българските родове, дано да възпрепятства явлението на настоящите велики небесни изпълнения на съдебни решения. Бог не закъсня, макар че цели пет века в робство бе тя, Той употреби верни синове и дъщери и опазиха те с цената на живота свой род, родина и вяра в Бога. И свидетелство кърваво се яви сред прекрасните планини, поля и равнини, кърви потекоха кат реки и откри се злата мъст на врага, показа на какво е способен Сатана.
Тук, на българската земя се изля неговата зла ярост – водеше коварната борба чрез своя чудовищен атрибут Корана – лъжеучителя и лъжепророка Мохамед. Чрез него враг се стремеше да завладее целия земен свят. Мохамед – лъжепророкът на Сатана е таз паднала Пелин звезда, описана в Откровението на Йоана. Чрез наложеното робство Сатана е целял да завладее и да владее вечно България и всички славянски народи. Сатана не е бил сигурен кой от тия народи ще бъде употребен от Бога във време на Съда велик и кой ще поеме озарителната факла, за да доведе целия земен свят до прозрение духовно.
И ето, сред България се явиха съдебните атрибути – чрез Кирила и Методия се даде азбуката на славянските народи, за да се чете Словото на роден език, чрез Паисий Хилендарски се връчи Историята, пробуждаща духа на народа за национална и духовна свобода. Левски бе употребен свише да вдъхне Бог вяра в сърцата в собствените духовни и физически сили на поробения народ, а девицата Райна Княгиня със собствените си ръце уши знамето на свободата и го развя с дръзновение над поробената си земя!
В борбата с поробителя не малка роля изигра православната религия, макар че врагът успя да вмъкне в нейното служение религиозни заблуди, тя внедри вяра в сърцата на верни синове и дъщери, която пламна в пожар на освободително движение. Пробуди съвест и смелост и вдъхна надежда за свобода в сърцата. И се поведе огнена борба за свобода, лумнаха огньове на вяра, потекоха кървави реки за род и родина и напоиха родната земя. Тежък бе бичът на врага, развилнял се бе в жесток нагон да убие тез святи подбуди в сърцата на народа и като ехидна запълзя по душата човешка, употребил лъжепророческия си камшик и жестоко посягаше на живата вяра, чрез страшните инквизиции налагаше се Мохамеданската мътна вода над плещите на родната майка земя.
Но и тез страшни изпитни не сломиха духа на човека за врата, чрез която е творил, дишал въздуха и поемал светлия небесен лъч, стоплял изстиналото тяло на народа ни. Но в тази страшна борба врагът пак е успял и вмъкнал традиции и сенки в духовното служение на църквата. А България остана в сияйното огнище на вярата, към която се стремеше враг чрез бича си коварен на помохамеданчване. И с вяра жива победи звяра, явен в три образа на Земя: чрез мохамеданството, папството – кардинализма и антихристовото учение. Но тез три влияния са оказали добра услуга на врага, за да се вмъкнат много заблуди и да бъде Бог криво представен, и Неговата Всевишна Творческа Мощ неразбрана, че Бог е могъщият Борец срещу земната неправда, какъвто не го представи съществуващата вече религия, че е Спасител и Вожд в жестоката борба със злото на Земя. Но независимо от всичко, все пак източноправославната религия за времето си изпълни Неговата воля чрез Водния завет – макар и в купелно изпълнение прилаган, строго се е придържала до символа на Новия завет – кръвта пролята Христова за изкупление на целокупността земна с трите пояса земни творения.
Най-голямата неправда, която врагът с хитрина вмъкна в служението на черквата, бе приемането на неделния ден като фалшива човешка заповед, като знак на възкресението Христово и наруши заповедта от нерушимия морален закон на Бога, който стои вярно и сочи на греха, за бъдещата държава на новоизкупена планета Земя. За всичко това обаче е виновен Сатана – непримиримият Божи враг, променил заповедта пред Трона Законодателен в Небе и ще отговаря за тази голяма заблуда, вмъкната в един закон, даден в сянката реално на Синай, и продължава чрез човека на вярата като скиния неръкотворна, вмъдрен от Бога.
Явилите се реформаторски движения във времената поотделно са водили духовната борба за очистване на плевела, вмъкнат с измама в чистата християнска вяра, в нейното развитие духовно сред цялата планета Земя. Те не са успявали да изтръгнат дълбоко вкоренените от Сатана плевели, нито пък са сеели чистото Христово семе, предавайки духовната информация, вмъдрени от Духа Божий. Но са се смело изкачвали на огнените клади като жертви насъщи и частично са озарявали новоерния мащаб на вярата в Христа. В западната – католишка черква най-голямата заблуда, вмъкната в служението й, е била продажбата на спасението – търговия с вярата на човека – индулгенциите, издигнатите статуи – идоли, с които врагът е целял да завладее земния свят.
Милостта на Всевишния Бог е бдяла над невинните жертви, показвали дела на всеотдайна вяра в Христа и с тез велики жертви са оставили трайни дири във вековете чрез явените отделни деноминации.
Десницата на Всемогъщия Бог е била простряна над таз страна България и над нейния народ! Бог крепко я е пазел, за да оцелее и се яви в скончание на Спасителния план носителка на Светлина на едно велико дяло на Духовна реформация, включваща в себе си като сетна човешкото съществувание от всички религиозни общества и деноминации, духовни чинове, употребени в служението им пред Бога – верни синове и дъщери, за да представят целият вярващ земен свят пред Бога в Съдебния процес над Земята, над делата на двамата Борци и да приемат най-святото и велико Откровение на Откровението Библейско, дадено на Йоана, за решенията съдебни над всички измами! И да се разясни ясно кои са делата на греха, смъртта и всички духовни плевели, посети сред нивата Земя, за да бъдат завинаги изкоренени….
01.07.1975 г., Копривщица