”Да! Той е велика Сила, Мощ, Творческа съдба! Той е сътворил цялата Вселена, Всемир и тъй прекрасни ги е устроил и ги е наредил! Той е ТОЗ велик Създател и Законодател със закон на Правда, движил в мир и ред и хармония пречудна всички Свои създания. Той е с Трон съдебен и Генерален Съдия за всички твои нарушения. Погледни жертвата твоя – планета Земя, с одежда омърсена от мерзостта твоя. Погледни с колко милост и любов я обгръща Творецът и лекува раните, нанесени от твоята ръка! В утро ранно на зората спуща воалите бели в ефирни съдби и обгръща я с любовта Своя! А сълзите Му, изронени над нея, сияят като брилянти в зора пред цялата Вселена, от нощните ти похоти ранена. А одежда й – извезана от най-красивите везма в багри на спектъра – дъга, най-разнообразни в трите й пояса над земните плещи живи съдби.
Погледни какво си направил ти, изроден в борбите си! Погледни как нежно я докосва с поясите атмосферни, за да я теши и обнадежди, че не ще е за дълго пленница твоя! Без всяка отговорност си ти, Сатана! Ето, погледни на какво си способен. Ти все я нараняваш, непрестанно унищожаваш нейната одежда. Повяваш в ярост зла с нрава си свиреп в буря зла и с леда на грехопадението твое я сковаваш, чресла й заледяваш, че не ти се отдаде тя, не отвърна на твоята мъст зла! Затова и сам се предаде в оргии вси да се наслаждаваш. Повяваш я с вихри несмирими, пориви твои и с лед сковаваш два полюса нейни пред Небеса. Сковаваш земната снага, за да приспиш в сън дълбок всяка проява на живот жизнен над нейната плеща, творения Творцуви да унищожаваш от три пояса в жизнено дихание – украси нейни. Изнуряваш я в борба и като робовладелец с бич коварен в ръка – смъртта, твоя творба, живота покосяваш! Ти си черният гарван, що грачи над вси гробове печални, като черен гробар се ровиш в тлението на жертвите твои. Това си ти, в твоята слепота, опиянен в нагона си свиреп, не виждаш и не чуваш като глух аспид, с помрачено съзнание за дълг и чест в отговорност пред Твореца си. Но това е допуснато, за да те видят вси вселенни, всемирни селения и да разберат на какво си способен ти сред грохота на твоето падение, развихрил се сред планета Земя като коварен палач, скрит от нощния мрак, жесток подпалвач. Като свирепа стихия, развилняла се вълна, бориш се сред Земя, за да отвеждаш в смъртно тление своето пленение!
Но помни, съдбата ти е таз, която ти сам изобрети с твоята злина! Когато косата ти смъртна окоси земната одежда и теб последен ще окоси тя. Виж как Създателят й нежно я милва и теши след тежкото наранение, нанесено от твоята ръка! Над нея в Правда бяла разстила снежеца и като дете я повива. Стопля семената в нейната утроба, за да ги яви тя в пролет разцъфтяла, събудени от любовта Му, изявена чрез Слънчевите лъчи. А ти като червей се свиваш в черните дупки и воня разстилаш, като змиите в кълбо се навиваш и войнствата твои с отровата змийска поливаш. Не виждаш ли, в пролет ранна, в светлата зора знак дала е любовта? И Войнът Могъщ с усмивка светла, лъчезарна, явява деня и в жизнения Си Дух я обгръща, спуснал воали – бели зари над уморени й плещи, събудени от Слънчевите лъчи – Негови навек свещени повои над три пояса нейни везма, живи, възкръснали под снопа лъчезарен на новия живот!
Туй е величие и Мощ Творцува и Негова лична жизнена съдба! Осенил ги в ред и дисциплина, потопил ги в мира Си вечен, като Победител ще я в ден светъл обгърне! Венец на нетление им обещава за вечността, освобождение на роба от греха, смъртта и тлението – бича ти коварен – твоя съдба. Кажи, защо мълчиш като немия и глух аспид, какво обещаваш ти, че да те последват вси? Кажи, какво даряваш ти на пленниците твои, освен седем язви зли, мерзости на дела ти лични и вечно осъждение? А Творецът нов живот им подарява чрез дара на възкресение, внедрен в плановото изпълнение! Погледни как в зората светла сияе целокупност земна, а одеждата й жива, украсена с багрени цветя, под топлите лъчи освежена, от росите напоена на Мощ велика – те вси са Негови съдби. Разцъфтяват се под златните лъчи слънчеви усмивки в пролетни копнежи святи. Но сляп си ти и не виждаш, безжизнен си и не чувстваш как жизненото дихание лети и бърза да се яви в деня светли, да изчерпи милостите Му вси. Не чуваш ли как те в зората животът целокупен, повят от Зефира нежен, вси като гирлянди свити единни ухаят – цветя живи? И лети в простора лазурен птица хвърката, крила разперила в полет небесен, фауна смело кръжи над поля и гори, океани и моря. И с химн свещен Твореца велик на всяка правда хвали! Кажи, можеш ли летежа й да спреш ти? Кой вложи в нея тоз стремеж към лазурни висини и огъня любовен в гърди й да разпали, че тъй нежно Твореца свой хвали? Обещавал ли си ти венец нетлен за твоите победи? Сляп и глух, не виждаш как в ден светъл просторът син ведрее, Земя, окичена с три пояса живи, хубавее? И върти се тя в кръшен танец пред вси Божии творения, и Нему непрестанно се покланя пред вселенни, всемирни очи. Можеш ли танца й космичен да спреш ти със седем язви твои – дела ти нечисти? Що ще й дадеш? Тя не е творение твое! А като майка рождена три пояса свои украшения живи кърми. И с бистри води ги пои. Бликат от гърди й извори кристални: светли струи! И вси ожидащи милостите майчини нежно пои. Кажи, можеш ли да й попречиш ти?
Не! Ти не си положил в нейните гърди огъня свят на майчина любов! Палач жесток си ти, смъртен косач, косиш я безпощадно, как в теб ще се роди туй матерно чувство на жизнена съдба за рожбите й, които са плът от плътта й родени вси? Тя кърми стадата с гърдите свои – на одежда й освежена съдби. Пои ги с вода студена – сълзите й като на майка рожделна. Кажи, ти ли в нея внедри таз майчина любов, ти ли с милост към рожбите й я дари? Не! Не си ти! Тя е велико дарование от Твореца на вси – Негова е милостта и любовта към вси Негови създания! А ти все косиш и с тление снага й стелеш, с кърви невинни я поиш. Ти не си в състояние жизнено дихание да търпиш! То е в хваление и ухае пред Твореца вселенни, всемирни! Таз мъдрост неизследима Творецът Могъщ е вложил в създанието Свое, в награда, без мярка дарена е Земя от своя Създател. И тя пред Него благоговее и приноси ухайни поднася Му с песен хвалебна. Той извор е неизчерпаем на знание и мъдрост. Вслушвал ли си се ти в блеенето на стадата, как жално плачат пред Небесата, когато ги водят към кладата? Те бяха принос на жертви свещени за греха твой!
Ти си глух и сляп, без чувство на отговорност и не съзнаваш ни дълг, ни чест, коварен и жесток си, как мъката им ще разбереш, като сам ти я причиняваш сред Земя? Ти не им чуваш песента на хвала, ни звъна им свещен от звънците, които им висят на глава, когато следват пастира свой. Ти си звяр хищен и нападаш с вой, грабиш и разкъсваш жертвите твои, и от кръвта им невинна се опиваш! Можеш ли всичко това да създадеш, в ред и хармония да строиш без да го рушиш или с косата смъртна да го косиш? Ти звъна свещен на стадото не търпиш, оповестяващ, че иде Спасителят с милост от бича ти коварен да го спаси! Нали и Него ти покоси?
Чуй в зорите ранни на пролетта как пее младостта, как пърха фауна крилата в разлистения храст. Как всред разцъфтели поля рай земен се явява! Кажи, кой създаде тез добрини сред земния шир? Кой вложи в своите създания законите за оплождение и възрастяване? Ти ли бе тоз, кой живот създаде и на Земя го внедри? Кажи, кажи, че дръзнеш тъй зъл и свиреп към тях да протягаш костелива ръка, като звяр хищен с коварство жертвите си да ограбваш? Можеш ли отговор да дадеш, кой с тихия полъх на Зефира повява над върхове зелени от флорини съдби и ги свежда в поклони? Кому се покланят те от Земя, не пред Твореца ли Свой те благоухаят? Кажи, познаваш ли небесния Лик, че на земния посягаш?
О, да! Ти нито шепота нежен на цветята чуваш, ни песента на листата как нежно напяват с тъга, падащи в есен късна над Земя. Кажи, кой на цветята позволи в тоз полът на ухания вси да отправят прошения и молби, в псалми свещени да изливат своите ухаещи дълбини? Кой струни им сърдечни докосва и те в багри най-нежни се разцъфтяват? Кой с бистри струи ги пои? Кой лири и арфи настрои в техните съдби и под полъха на тихи ветрове принасят ухаещи хвали на Твореца си? Кой на птиците крилати струни им настрои да пеят песента на движимите се светове и да чуват шепота им нежен родовете в изтичащите векове? Кой ветровете научи да раздвижват нежно листата, флорини струни и да се носят в акомп с птичите гласове ароматните им хвали пред Вселена, Всемир, кажи? Ти или Той?! Кой създаде таз висша хармония сред земната шир, сред три пояса земни – творения вси, за да бъдат в непрестанни свещени хвали?
Кажи! В таз дискусия съдебна, от теб предизвикана, защо не отговаряш ти? Кажи, откъде поема път повеят, че раздвижва в талази тихи морски и океански води? И нежно простира се над езера и реки, че фауна ненаситно подскача – риби перкати любуват се на небесните палати, а светила оглеждат се в тихата вода? Кажи, ако знаеш, кой фауна перката сътвори в най-пречудни форми и багри вси? Ти ли си Творецът, че с ярост зла надигаш вълни и прогонваш ги от пира им – на милост небесна съдби? И грабваш тайфуни, урагани, смерчове грабливи над моря и океани. Защо с крясък виеш в пясъчни пустини, спущаш се като черен врач и трупаш гробни дюни? И всичко покосяваш, със смърт унищожаваш онова, което срещаш в пътя си злочест? Защо си се надигнал и за правото си Съда зовеш? Защо е таз дискусия излишна, като не познаваш Правдата, че тъй зловещо над Земя ревеш? Ти, неправдо, гониш всяка Правда, Истина и Светлина над земната плеща. Но не ще я победиш, победен ще си ти завсегда! Днес Аз, Духът на изявления съдебни – Глас Съдебен в постижение на всички съдебни решения ти изявявам съдбите земни и питам: Истина ли е или лъжа? И ако можеш защити се! Но ти добре знаеш, че си лъжец на коварство и смърт творец!
Ето, ще ти изявя последните съдебни решения, че духом е предупреден светъл, създанието целокупно на Творческата Мощ!
Краят се яви! И осъден си навеки ти! Осъден си от лични си дела, плод на покварената ти гърда, явени в чин ”седем язви“ зли, заплата на греха ти и смъртта, да ги претърпиш вси над земните плещи, единен с вси съмишленици твои!
Не се ли боиш от злото, което си създал и със седем язви Земя си обгърнал, обладал си я в злина? И с бича си коварен – смъртта като косач със смъртната коса в ръка косиш надлъж и шир Земя. И всяваш страх смъртен и трепери от теб материя, плътта! А гониш навсякъде Всевишния, където Го зърнеш, но предупреден си, че не ще Го настигнеш! Той е навсякъде с личната Си слава – Своите творения. Той е Бог все о все, Създател в сила и Мощ, Законодател със Закон на правда за вси! Но ти в борба коварна се яви за планета Земя, защото Му завидя и в бой неравен бориш се за чина Му велик на Мира и свещената Му любов. Сам казваш, че тез добродетели ти не притежаваш и без срам изявяваш, че си смърт коварна, нощ черна – съдба ти осъдена! Покварен си като смъртта, с която жадно бродиш над планетата Земя. И целта ти е една: дано я владееш за вечността! С кого и с какво ще се увенчаеш, кажи, с нощ тъмна или смъртта? Или все се ровиш в тлението на Земя, изравяш труповете и дириш мъртви сърца, които не понася вече и самата Земя?
Питам те, отговори! Стреляй, ако можеш ти! Но не ще Ме улучиш. Аз съм любов Творческа, милост спасителна, Дух жизнен – нетление, живот вечен! Не ще Ме улучиш ти, че власт имаш само над плътта, земя, но не можеш а владееш небесния Глас на Съдебната небесна власт!
Това съм Аз – Дух Святи! Изявявам ти присъдата!!! Тя е твоя лична съдба на поробител чрез духа ти лукав, чрез греха и смъртта. И всички язви зли са създания твои. Ето беззаконието твое след изгонването ти от Небе, далеч от присъствието на Създателя ти в правда.
И сега нима са тайни подвизите твои като носител на неправда и враг на Божията небесна правда? Или си помисли, че Небе ще заблудиш, или Земя с измама ще присвоиш? Къде ще си след изгонването ти от Небе? Ето, яви се сред Рая Едемски, отреден дом за творението Творцуво. Но в тоз необмислен и зъл твой план горко си се излъгал!
Свалена е маската твоя в чина ти ”втори образ на звяра“, хищен унищожител чрез змията и в безразсъдност, жаден за власт, на Ева – жената посегна, и Закона, даден в образ макетен, наруши, и греха яви! А Ева, пленена, подмами Адама, създаден по Образ и подобие Божие! И как мислиш ти, че никой не видя, не чу и не те позна? Или цел имаше една да оскърбиш на Твореца светостта? И не знаеше ти, че Едем по Макетен план посочи Земя, а Раят – дом Божий, Храм за създанието Божие в Правда? Че тоз План се разви в приложение над планета Земя, след изгонването на човека от Рая?
Ева зачна и роди греха – Каин, своя първи син, който представи теб и твоето греховно състояние. Посочи и характера твой, на какво си способен. Каин яви дялото ти пъклено в замисъл за действие. Кой на теб позволи чина свещен чрез Каин да присвоиш? Или беззаконието твое те подбуди, че знаеше ти, че Вторият Творчески Образ ще воюва чрез свещено служение и в Макет изяви Плана на спасение? Ти чрез духа си лукав Каина обсеби и към смъртния грях го насочи – да убие брата свой Авеля, в свещения му чин, посочил на Сина Божий и Неговото служение, внедрено в Плана на спасение и земно изкупление!
И яви се ти създател, но на какво, отговори! Или ще отречеш, че развя знамето свое – смъртната коса! Поведе в боя падналото, пленено от теб войнство без да се спреш. Седмият след Адама – Енох позна те в твоето падение и викаше към Небе за опрощение в единство с кръвта на Авеля, която земята прие. И чрез Потопа яви се наградата на мерзостта твоя, разстлана над планета Земя! Защо замълча? Или не подозираше, че Небе бе изпратило наблюдатели и свидетели, които отбелязваха с точност неправдите твои и пред Съда небесен ги докладваха?
Какво направи ти до Потопа, кажи, не ли всичко в мерзостта на разврата твой потопи и след това със смъртната коса ги покоси и в земната гърда ги скри? Но не закъсня Съдът небесен да покаже съдбите на погиващите сред водите. Такава е и твоята съдба в скончание на дните!
Но дялото на спасение, по План за Спасение, ти видя – как ковчегът на Ноя като победа в Правда над водите потопни полетя!
Но ти дотук не спря! Духът ти лукав Ноя не пощади, обзе в нечестие Хама и с праведния се погаври. Но и тук посочена ти бе мерзостта, която ти извърши в разигралата се драма в Небеса. И разкри ти се дялото на гнусната измама! А ти като лъжец продължи да мамиш човека на Земя и да го покосяваш чрез смъртта.
След макета планов яви се сянката и се разпростря в изпълнение над Земя. А ти пак продължи да воюваш чрез измама. Ваала издигна и навсякъде с лъжа и измама всяваше ужас сред народа избран, поробен от Фараона, ти сам бе това!
И там чрез магьосници и вражари ти себе си яви в духовната борба, с гняв и злоба подгони народа на Бога. Не закъсня наградата твоя на поражение: сред Червеното море съсъдите си с дух нечисти завсегда погуби.
Оправдай се, ако можеш! Че всяко твое дяло е показано и приемаш си наградата на делата ти зли. Защо навсякъде водиш борба с нечестие и лъжа? Кого да обвиня за Корея, Дотан и Авирона сред пустинята зла? Там ти гонеше чина свещен, жаден за първенство, да го обсебиш. Но наградата твоя и тяхна не закъсня, отвори се земната бездна и погълна греха.
Жаден за поклони, не се убоя пред играещата планина. Синай гореше в светостта на Бога! А ти, видял закона свят, отново народа Божий въведе в измама – златен телец му показа и в поклона им ти сам заигра като измами и Аарона!
И ето при Ерихона рухна ти нагонът за владичество царско и трон! В царства Израилеви безредие и неправда въведе. На Саула ръка нечестива простря и в мрежата си на измама го хвана.
Кого представи Голиат? Не ли твоя свят на гордост и гавра към Твореца на всяка правда? Но какво Бог ти показа – чрез невръстния Давид ти получи наградата своя, само с пет камъчета в торба. Къде Саула отведе, за да го погубиш – Ендор пак тебе показа. Царство и господарство отново да плениш пожела и чрез Авесалом и Адон яви ти се отново на неправда тронът, но пак победата бе Моя!
А как ще се оправдаеш за оня народ, когото ти в измама въведе до кръвни жертви на младенци – изтръгваше с окървавени ръце сърцата им, за да дириш Мощ жизнена ощ, за да не спре твоята действена сила? Отговори, ако можеш за мерзостта твоя пред жертвите вси, които принасяше пред олтара си нечист. Погубвал си цели народи и племена в мерзостната си съдба и са всички отлетели, от смъртната ти коса покосени. Тез цели народи – жертви твои, от Земята заличени, невинни, викат за сърцата свои. Какъв е ответът ти за всички скопци, на които си отнемал пола, за да се не множат? Как ще се оправдаеш ти? Времена и векове отлетяха, родовете изтляха, но Книгата на делата никога не избледня, нито нечистите ти дела!
А сега отговори за най-страшното си деяние, как един цял народ подбуди и на Христа живота свят погуби. На кръста Голготски ти сам Месия разпна и кръвта Му свята проля! Но възкресение се яви и смъртта за во век победи, и сянката ти зловеща на кръста прикова! Тоз велик Божи дар посочи пътя към нов свят олтар, за ново служение, нов живот пред небесния Цар! А сега отговори, кого ще обориш ти, Твореца на Вселена, Всемир ли искаш от Трона да свалиш?! Или пътя нов към спасение, открит в Нов завет с людете Божии, искаш да заличиш? Знайно е, че ти не ще се пред нищо спреш, с ярост по-голяма ще се надигнеш. И в Същината новозаветна чрез Нерона и Синедриона ще погубваш последователите Му. Не ще ли се спреш? Или дела ти на мерзост не ще стихнат пред Небе да се явяват? А с падналата Пелин звезда – Мохамед, твоя горка съдба, ти пожела Исмаиловото семе да погубиш, но в огнени пламъци ще гориш, които ти сам накладе сред Земя! Над Правдата Негова се сви нетлен венец и Победителят, Който чрез жертвата Си кръвна те победи, Го прие в конец!
Ето изявих ти делата на мерзост. Погледни, но сляп си ти и не виждаш как зора прекрасна се явява и с омарата си бяла обвива Земя. Улови я, ако можеш. А пролета, летяща с крилата на младостта, Слънчевите лъчи, разпръснали зари, жизнени струи, погледни ги в Лице ти.
Но не! Ти никога не ще зърнеш красотата на Земята, към която се стремиш да я обгърнеш, че сляп си прилеп в нощта, мрачна сянка – твое обиталище, в което влачиш жертвите свои! Ела сега, Аз каня те пред целия земен и небесен свят, ела и стреляй във времето, което лети с крилата на птичка неуловима и свива гнездо от векове. Не ще го стигнеш ти, но днес в дните явяват се в Мощ неизмерима съдбите чрез Глас на Съдебната небесна власт. И Той лети, лети неуловим в съдбоносните победи свои и събира жетвата за небесния свят! Да! Ти само материя владееш и към нея насочваш жилото на смъртта, греха – твоя съдба. Ти никога Гласа не можеш да стигнеш, нито да прекъснеш зова свещен от Небеса!
А сега запомни това: в скончание чрез възкресение ще се яви всичкото земно пленение! А ти вързан ще бъдеш с дяла си на осъждение като верига от тление. И от всичкото твое творение – на смъртта дела ще вкусиш сам в скончание смъртта. Ето това е твоята съдба – награда твоя за нечестната борба, която води векове и времена – дела ти лични, лична ти съдба, враже лукави, завсегда!
Истина е това, че ти все воюваш, водиш борба, поробваш и владееш материя – земя, пръстта, тлението! Но днес те разкривам пред цялата Вселена, Всемир. Ти си падналият в неподчинение ангел – дух небесен, коварен, осъден и мир нямаш, нито ще имаш, докато сам се погубиш! Ти си робовладелец и носиш печата на Каина – смъртта жестока, греха смъртен, убиващ живота.
Но любовта, мирът и милостта на Твореца превъзхождат всичкото твое дарование, което води в осъждение! Аз Глас Съм съдебен на Дух Святи, непобедим, жизнен и противостоя на бича ти коварен – смъртта! И днес изявявам. че сила Ми – Мощ се крие във владетеля на всяка Правда и Истина в светлия ден непобедим от черната нощ.
А ухаеща хвала и Слово светлина се нарича Бог – все о все! Ти нямаш власт над духа на правда, защото Той, Бог Всемогъщ, Го освободи завсегда! А ти се хвалиш, че плът – материя, тление владееш, която не си създал, а само с косата си смъртна я косиш! Твоето всеоръжие сила има над тлението, но не и над жизненото дихание, което веднъж освободено, не се бои от твоето нападение!
Диря те, къде си, за да отговаряш за дела си на нечестие и злина! Изпари се, дим нечист, победен от мощта – силата Творческа чрез Мен, която ще владее земното изкупление! А ти си дух лукав на мерзостна измама.
Осъден си от Съда Велик на всяка Правда пред Закона на правда завсегда за деянията нечисти твои! Ти си смърт коварна в левицата на падналия небесен ангел Сатана! Непокорен остана на Закона на правда и на Твореца на Небеса. Обявен си с име и чин ”сатана”, погубител на всяка Правда и материя, плътта!’
1979 г.