”Ето каня те, ела лице срещу лице, ела след таз безполезна дискусия, нека се явим в последния двубой сред Армагедонската духовна борба!
Ти, в чин „Воин на смъртта”, със знаме ”нощ черна“, твоя съдба!
А аз, Войн в правда светла, животът жизнен – ден светъл!
Ела, яви се. Но с чест и доблест! Не с мъст коварна, с измама и лъжа, яви се! Но не ще се явиш ти, че зает си с новия си полет, да литнеш пожела с железни крила в поднебесна – предел ти е завсегда! Не ще си постигнеш целта, нито ще избегнеш зловеща си съдба, която сам изкова – язви седем ти са лични дела, награда твоя!
Ето ела! Каня те след таз съдебна дискусия чрез пет неразумни твои пленения, сенки кармилски – техни поражения!
Ела, не крий се под папската корона на блудницата духовна, дала ти подслона! Нали се готвиш да воюваш в Армагедона за владичество земно, скиптър и трон? Но ти се явяваш в огнена борба и сриваш вековната съдба на Мохамеда! И в тоз двубой в осъждение подстрекаваш и последователите Ми унищожаваш, а себе си изявяваш като кръвопиец и майкоубиец.
Ето, яви се ти! Армагедон вече кипи, като котел над огъня ври! Каня те последно, щом огън си наклал, както жар за нестинарка в лес да тлее, покажи силите си на безчестие ти!
А Мен, ето Ме! С правда и истина, с мир и Истина ще обгърна всичкото създание, ще го докосна със съдебния зов за новия нетленен живот. Аз с милост и любов ще се явя! А ти с що? С коварство и смъртта, на погибел геена огнена ти е съдба, с всички твои пленения.
А Аз, облечен съм в Правда законна за живота нетлен в Творческа чест и мир вечни, над които ти власт нямаш! Да рушиш ти е целта, друг скиптър и корона да дириш, за погибел твоя желаеш Трона. Не ще се явиш, защото се боиш, че ще ти познаят вси последната измама, в мъст коварна да избегнеш присъдата твоя от седем язви на лични си дела. Не! Не ще можеш да се укриеш, ни сянката си злокобна да скриеш! Тя като нощ черна витае, покварената твоя съдба! Нагона си свиреп явяваш и опиваш се в кървави войни на Армагедона, твоя осъдена съдба!
Чуй ти, но глух си, виж, но сляп си и не чуваш и не виждаш как си разорал Земя. Делата ти на мъст коварна са присъдата твоя, – ти на Авеля, Моята Кръв, проля!
А след Кармилската дискусия заблуди Ахав и Иезавела и лозето на Навутея в земна съдба, посочило Земя и Моята лична съдба и на Навутея кръвта невинна проля! Днес таз кръв невинна, напоила Земя, тя вика, вика за отплата от Земя като неправда твоя. Кажи, ангеле паднал, с една трета твои завоевания от Небеса, осъден от Съда небесен пред Закона на правда завсегда, защо продължи борбата като знаеше участта си зла сред Земята? Не ти ли стигна планината Гелвуе, прокълната, или забрави на Саул съдбата осъдена чрез Ендорската врачка, която ти е в ръката? Но ти продължи борбата и гониш светлината – лъча златен в мощ жизнена от Небесата. Забрави, че сянка тъмна, нощ черна си над Земята – дух лукав в измама, смърт коварна. Свил си знамената победени, от Закона на правда осъдени! Не се сили напразно, ни ехото разгласяй, че спущаш саваните си мъртвешки и като с мъгли Земя повиваш, в усоите не проникват светлите Ми лъчи! В зима зла в лед сковаваш Земя – мъртва победа твоя с окапали листа в тление, твое вечно осъждение и вонене. И забравяш пролет ранна с младостта във възкресение. Как Земя се зазорява в жизнена съдба под сватбените си воали на сияйните лъчи в ден светъл – победи Мои. И литва на свобода фауна крилата, път поема човекът сред Земята, пробудил се от сън нощен в светли съдби!
А ти все още в нощ тъмна настилаш тъма и като палач я явяваш с коса смъртна в ръка! И ненаситил се на злина, живота жизнен покосяваш в мъртвешка съдба.
Обвинен си за всичката ти мерзост и злина! Кажи ти, опорочени, защо без цел воюваш, обременен с присъдата твоя – лични ти дела? Ето чрез Хам и Ханаан, Саул, Авесалом, Адон и Ахав, Охозия, Корея и Дотана – вси в твои съдби, носеха ги те над цялата Земя и показваха присъдата твоя на осъдена ти съдба! А нагона ти в мъст коварна за трон, показа го сам Нерон и царската корона не ти дава покой! С ярост злокобна ревеш и носи се прокобният ти вой. Сенките от Древност показаха дела ти за дните новоерни, че в беззаконие, без чест се бориш за планета Земя, със смъртната коса да я владееш. А тронът ти Вавилонски в пира на Валтасара, показана ти бе осъдена съдба! На Кармил, що бе Ваал с порочната твоя съдба, не бе ли ти това? Но ти чрез падналата Пелин звезда продължи на Земя, Мохамед го назова, и сред исляма и папизма с маска на измама се показа. Християнин се представи с лъжа. Блазнеше те короната трикатна, с жезъл и трон на Вавилона, с царство му Ватикана, на духа ти лукав горка измама!
Ела и в светлината на деня яви се ти! Но глава ти покриха чрез Амана, че ти Юда гонеше да унищожиш и дяла Му на съдба да ограбиш сред Земя! И в Мардохей ти Мен видя, Лъва, корена Давидов, на Когото ти завидя и без дъх остана да Ме победиш с измама!
Ела, печатът на смъртта осъдена, победена е в твоята ръка и дяло ти чрез Амана стърчи – Петдесетлактова бесила изкована!
А що стори на Голгота? Кръст позорен заби и прикова Ме с пироните си зли – ангели паднали твои. Но възкресение велико се яви и победата Моя полетя към звездни Небеса! А ти все още кръст злокобен забиваш в човешката душа, за да я осъждаш на смърт жестока сред Земя!
Но победата е моя! Победена е смърт завсегда! Ето кому ще припишеш тез твои дела на нагона ти жесток в пищните арени със зверовете хищни и Нерона. Огнени клади накладе ти, инквизиции най-страшни за Моите избрани измисли, в походи кръстоносни Земя опожари! Кому, кому, кажи, ще припишеш тез кървави дела? Кръвта, която ти проля, все още тече над Земя чрез папски и кардиналски дела. Кой, кой ще отговаря за тях пред Съда? Не ти ли, подмамил Земя чрез материални блага, ги връзваш за осъдена съдба?
Но днес, в скончание на дните, сам Съдът велик те призова и осъди ти съдбите на дела ти лични – победа твоя! Макар, че ти с несмирение и мъст зла предаде силата си на звяра и нагона за трона на блудницата Вавилон, ти сам печата си пречупи победен, с кръст пречупен се яви пред Мен! Познаха те племената славянски сред Земята и по Съдебно решение строшиха ти крилата на орел лешояд и разделиха ти снагата!
Аз, Аз, Аз те победих в борбата, с Мощ Творческа пових Земята и печата Си царствен поставих над вси за живот вечен в нетленни съдби чрез Съда велик, пред Трона съдебен със Закона на правда!!! И за во век Земя спечелих с Царство и държава Юдини! От Отца Си скиптър, Трон Царски и корона взех, с охрана лична моя се сдобих за вечността!
Ето пред цялото Небе. пред Вселена. Всемир изявих победите Мои и пред вси осъдени твои земни съдби! А какво спечели ти? Това, което причини на три пояса земни съдби и Земя: скръб и печал и смърт – печат ти е в ръка! Но не ще ги ползваш ти завсегда! Какво ти спечели в борбата, освен съдбата на царството древно на Вавилона, с кула и капище на Дагона, туй ти е съдбата в настоящем, царството на Нерона с кардинализма, блудница духовна – пепелище от угасналото ти огнище!
Ето, стана то бунище и ще се ровиш ти в него, както в Помпей и Агадир да дириш скрити победи, опожарени от огъня ти злочест.
Какво спечели ти, освен плена, що плени и го в тление похаби, и в земните недра го съхрани за осъждение? Не се убоя от осъдена си съдба, царство си земно градиш. Но основи ти пясъчни не ще устоят без план и здравина. Ще рухне то в последния двубой на Армагедона под зловещия ти вой!
Питам те, кажи, къде ще е сетнината на тези, които ти с измама плени и в борбата ги поведе? Но ако и да ги мамиш ти, те ще узнаят, че краят ти наближи!
Днес, в зората ранна, в ново зазоряване Знаме светло се развя, с емблема му, мощ велика – Лъв и звезда!
И Песен нова се запя, в победа съдебна се чу Гласът! А Естир с печат царски се явява сред Земя! Мардохей – Дух Святи в Мощ велика народа юдин с вярност и правда спаси от ръката на Амана. Зора се светла зазори, с воалите бели на Правда Земя пови. И нощта черна, твоя съдба, далеч, далеч победена побягна. Зорницата, светла победителка, се яви и саваните ти – черни сенки раздраха ги ветровете земни. И Войнът смели в пурпурна мантия се яви, яхнал жребеца златни – сноп лъчи, Земя обви и тя озарена, обнадеждена се върти в поклони пред Твореца Си! Да! Победен си ти завсегда, дух лукав, тъма, черна мъгла, бягай в доба зла пред изгрева царствен на светлия ден! И Войнът жизнен, представил Мен, повоя Си царствен над Земя яви и обвърза три пояса земни съдби! А те, с чашки пълни с брилянтни сълзи, ухаят пред Твореца Всемогъщи, те, творения Негови! Но Той чрез човек те победи, колкото и озверен да се бориш ти!
В чина Ми на Месия, човек земен, не позна Мен: заблуден, кръвта ми ти проля! И тя, Кръвта моя, Войн първи, свещен, обиколи земя и снопа на победите мои пред Небе, пред Съда велик яви и в победи свещени навек те ще звънят със свещени нарови звънци по Моите поли! И Войнства Ми поверени ще ли ги чуеш ти и зърнеш, че глух като аспид и сляп като прилеп си ти и не ще те уведомят, но само ще те обвинят!
Да! Аз съм пътят, истината и животът жизнен и победата над смъртта коварна! Аз съм дух истинен и воювам, въоръжен с Правда законна за живота нетленен, изкупен от Мен, от Земя, чрез цена на кръвта Ми безценна, която ти проля! Да! Аз съм Цар и Господар юдин Лъвът от Юдино коляно със скиптър свещен и царство, Трон и корона, окичена с рубини сияйни, навек Моя победа за вечността. Амин! Да! Аз съм Мощ непобедима, смелият Вожд и водя Войнствата Си в чинове небесни, и в борба неравна със смъртта на Голгота – мерзост твоя се явих, Аз бях жертвата, Пасхалният Агнец, заклан от теб!
Но Земя, олтар свещен, прие Ме на плещи си и пред Вселена, Всемир Ме поднесе като жертва изкупителна за вси, и в пазвата си Ме скри, но само за три дни!
И яви се мощ велика! чрез Глас от небеса Творецът могъщ пред Съда велик Ме призова! И трепна Земя, разтвори гърда и пленника твой пусна, и тяло Ми не изтля! Тогава Песен нова бойна се запя: ”Възкресение! Възкресение! Възкресение! Где ти е, смърте, жилото и где, аде, победата?” И Земя екна в победния Глас, не се убоя Войнът свещен! Аз, Аз в Небе се явих с чашата на кръвта Моя в ръка – живота Ми, земна съдба! А Той, в чин ”Първосвещен“, продължи сред планета Земя като победител над теб и смъртта!
Защо таз дискусия явяваш ти, или на Кармил подобието представяш, кажи?! Аз тогаз чрез Илия огъня свещен свалих и народа, пленен от теб, уверих, от мерзостта твоя го освободих, а теб чрез жреците ти Ваалови победих! Защо трябваше ти като сянка зловеща да се явиш, немощта своя да изявиш? Защо беше таз измама чрез жреците твои? Но сега помни: Времето – птица неуловима крилата лети и нижат се векове и дни и като тъкач платното планът спасителен се яви! Яви се свободно кросното без основата – твоя измама! Че времето отлетя и Съдът велик, с Глас от Небеса, издаде присъдата твоя! А Ний двамина непроменими – ти в борба зловеща воюваш да наложиш смъртта, а Аз – в отбрана воювам за живота вечен над планета Земя. Ти знаме развяваш нощ черна, смърт коварна! А Аз, Аз знаме Ми – ден светли, сияйна зора! Ти представяш в тление плът, материя, земя, а Аз поемам жизненото дихание и водя го в път за нетление! А днес в победа нова зора се зазорява в Мощ съдебна над Земя, в ден светъл изгрява в жизнена съдба, както в пролет възкресявам цялата Земя! И всички съдби, творения Творцуви, в нова премяна украсявам!
Това съм Аз, животът жизнен в победа над смъртта сред трите пояса земни и Земя! Аз съм лъч на милост и любовта! Аз добродетел съм в Правда, Истина и мир! А ти, макар че сила си даде на звяра, както в Едема употреби змията, не стигна до извора на живата вода! Не те допусна до вратата райска мечът огнен, въртящи! Готвиш се сам себе си да излъжеш, силите си в нов полет да вложиш и Слънчевата Мощ да достигнеш. Водиш борба, дано до друга планета да се добереш, звезда нова, сияйна да обсебиш и както стори с планета Земя, тъй и нея на смърт и огън да изложиш.
Но що стори ти, не себе си ли лично откри да те видят вързан с веригата на осъдена ти съдба, като пленник да скиташ с пленниците твои сред планета Земя?
Ето дотук те доведе нагонът за власт, владичество, трон, скиптър и корона! Ето целта твоя за ”горко” се увенча чрез тоз папа, но добре знаеш, че е временно всичко това и сам в яд и завист зла ще сринеш трона на осъдена съдба, неудовлетворен, защото строил си на пясъчна основа. Кратковременен е строежът и не ще издържи на напора ти! И ето бързо като времето, що лети, се приближаваш до своята участ тъмна и седем язви зли на дела ти нечисти ще връхлетят с ярост злокобна на мъст лично твоя, която гърда ти роди. И в конец над теб ще стои като венец на осъждение, ще те изгори и с крила си разперени като орел лешояд ще полетиш в просторите на Поднебесната – прибежища твои! Обвил си се в повоите мъгливи като прилеп с мантия уродлива, в нощ тъмна не зърваш лъча светли на Луна, ни светлината на деня. И знаеш, че дните ти са преброени и бързат в летежа си към своя край! Искаш огъня на жар неугасима да пренесеш на нова звезда и да я подпалиш, както запали Земя. Не помниш ли съдбата на Нерона – запали Рим, не намерил нивга мир и сам участ същата постигна.
А днес, в ден светъл на победа, всякой те зърва с око и знае къде се криеш ти, под коя корона и рухо обитаваш! Че дух нечисти си, смъртна коса, осъден си навеки от Съда велик и твоята сетнина е огнената бездна. Не се надявай да избегнеш лична си осъдена съдба.
Макар и плът да завладяваш, материя и да я употребяваш в нагона си за власт земна и небесна, знаеш, че не ще никога успееш! От всички си открит, знаеш добре това, затова се и криеш, под нова маска се явяваш, но не се задоволяваш. Знаеш, че малко време ти остава да бъдеш вързан с веригата на осъдени ти дела – каторжник да бъдеш, да я влачиш в царството си земно, което сам строил си на пясъчна основа и сам с дела си нечисти ще сринеш!!!
Дискусията приключи! Ти сам я постави пред съда велик!
А Аз небесно Си царство строих на твърда Канара и твоят зъл напор не успя да го разруши, защото то за теб е непостижимо и продължава във вечността! Жизнената Мощ Моя ще владее над очистената от неправдата твоя планета Земя. И тя ще се яви като нова сияйна звезда и отново ще бъде в чина си на Княгиня моя, с емблема Моя: Княжевска корона на глава! И отново в танца си космичен ще се завърти със седемте нейни сестри, нейни подчинени звезди. Те свидетели са, помни, на твоите мерзостни дела, на греха и смъртта, които ти разстла над планета Земя и сам ще вкусиш тяхната съдба в Скончание!!!
Но днес сред Армагедона срещнахме се лице с лице, ти, чрез плена ти злощастен, а Аз чрез победата славна Моя – вяра могъща, награда Моя, сред таз дискусия в чинове древни! Ти се представи чрез жреците на Ваала, а Аз в двойна сила в чина на Илия и Елисея подвижил ги е Глас съдебен. Ти яви се с папското поражение, а Аз със съдебно награждение! Ти – с дух на измама, мъст коварна, подвижил твоите пленения, а Аз явих се в победа с Дух на Правда, увенчаващ се навек в нетленен вечен живот! Ти размахваш косата смъртна над духа и плътта и в тление водиш душата. А Аз действувам в победно възкресение, в светлия ден, озарен от Мен! Ти водиш нощ черна, осъждение! А аз път съм към живот и освен Мене, друг няма на Земя и Небе!
Защо се криеш, както охлюв пълзящи в черупката се свива? Излез, покажи се, че ти си тоз дух лукав, който като метеор се явява. И бродиш в простора небесен безспир, и нямаш мир, и опашка набираш, за да се явиш като звезда опашата, комета и със Слънчевата Мощ и Сила да се бориш. Ти, дух лукав, в Поднебесна летиш без цел и без предел. А аз съм дух на правда и истина!
Воюваме ние двамина с войнства си лични! Твоето всеоръжие е грехът, жило на смъртта. А Аз воювам в Правда на Закона в живота жизнен!
И тъй, воювайки сред бойната арена Земя, ти загуби силата своя, в неправдата своя сам отсъди своята съдба! А Аз в Правда и Истина устоях и спечелих победа над теб в Правда, в Правда!!!
О, ти си смърт коварна и що имаш ти с живота? Аз нося възкресение над духа и плътта! А ти, смърт костелива, победена ще си завсегда и сам ти ще я вкусиш в Скончание, вързан с кордона на осъждение – твоите плътски и духовни пленения!
Аз, увенчан ще се явя като Цар и господар над новоизкупена планета Земя, а ти вързан ще бъдеш в осъдена съдба! И над Новата земя ще въдворя царство Си Юдино с Трон, скиптър и корона, с основа – Закона, който ти не зачете и го наруши!
Ти чакай в Армагедона сетното си осъждение, в огнената пещ да изгориш!
А победата е моя! И тя ще чака Архангелска тръба да затръби за възкресение и да полети към небесните, Отцуви селения!!! Амин!“
(Дотук приключва отговорът на Христа към Сатана, изправен пред Съда велик)
1979 г