”Да! Кажи, поробителю коварен, щом пожела правото на Създателя, Който в правда и теб е създал, а ти си Му завидял?
Кажи, днес изправен си в таз дискусия чрез жреците – Ваалови съдби, питаме те като обвиняем. Кажи! Кажи, защо се бориш и продължаваш да воюваш? И време да печелиш, желаеш? Но никого не ще веч измамиш, че земният човек отгатна ти целта! Ти се готвиш за Армагедона, а кого ще побеждаваш, освен кръв невинна сетно да пролееш и с осъдената си съдба като прилепа слепи в оргии ненаситния си нагон да опиеш, жаден за трон? Но сетно в таз борба коварна ще си разголен ти и обвинен от всички небесни и земни селения, дори и от личните ти пленения. Защото в Плана устройствен Творецът от никого не скри теб, изявен си сред трите пояса земни и твоята неправедна съдба сред флора, фауна и човек, грехът ти е изявен и дялото на смъртта презряно! Ето ще те посоча сред Устройствения небесен план, ако можеш отречи го! Там твоят образ коварен е изразен и съдбата ти според злите ти дела сред небесния терен. И двамата Войни сте отразени, и делата и Мощта като меч огнен внедрени. Но първо започвам от теб!
Ето първото ти падение: изгонен от дворите Творцуви! Ти се явяваш като метеор и летиш в безпътица над земния простор. Сам си сред Поднебесната! Но в дяло на посегателство твое ти се явяваш като комета – звезда, събрала отхвърлени частици в опашката твоя и летиш, летиш в борба, желаеш да се бориш с мощта, Силата Творческа, даряваща жизнеността, живота, жизнена съдба над планета Земя, в чин ”Слънце”, създание Творцуво, светла струя – жизнена съдба, изразяващо сила и мощ Творческа и движи Слънчевата система, сред която бродиш ти и водиш борба за планета Земя. И като комета все към Него се стремиш и желаеш да Го победиш. Но Мощ Творческа е непобедима съдба! Защо в посегателство се яви като паднала звезда и в завист, злоба зла, завладя планета Земя? А тя е най-красивата от Слънчевата система и ти добре знаеш коя е тя и Кому принадлежи! Че годеница е тя на Жениха свой, най-красивата девица – планета Земя! И в нечестието твое ти я завладя в неправда, спрямо Твореца се обяви и в посегателство над нея пред вселенни, всемирни очи. Но Творческият Втори Лик е в чин ”Княз мирен“ сред целия Всемир, в чин ”Михаил”, а тя в чин ”Княгиня”, Негова планета Земя! Ти творение си Негово и по милост Творцува си удостоен да си херувим пред Трона!
Но завист зла като змия сви гнездо в дълбина ти на нечестие и ти пожела тоз чин свещен, таз девица, княгиня, за себе си, макар че не за теб създадена бе тя. И ти в падението си коварно Закона наруши, грях, смърт изобрети и я в плен жесток плени. Но дялото ти нечисто човекът разумя, че в чин ”Робовладелец” с бича си на смъртта в ръка размахваш го над плещи й свежи в девствени съдби и я оскверни! Като вихрушка се завъртя, хармана земен разпиля, в жажда, ненаситен за власт, ти кръв невинна проля и в нея се опи, Земя разтърси, но не я сломи! Тя, вярна в подвизите си, с чест ядрото си пази и до днес в жива, жизнена съдба, която я движи в простора небесен, макар като зла твар да й са над плеща, тя все сияе в кордона на седемте планети. Че Слънчевата жизнена Мощ е нейният велик Вожд, а тя за во век – Негов предел, негова съдба и пази ядрото си неосквернено в дълбина, недосегаемо, недостижимо от теб, злина! Макар че чрез човека на греха се бориш да си постигнеш целта и мантията й да оскверниш и Него да плениш. О, никога не ще постигнеш нейната сърцевина, обвита във вярност към любимия й Годеник! А ти и до днес като звезда опашата – Комета, се стремиш към творческата Мощ, летиш, но безполезен ти е полетът за во век и не ще я никога постигнеш. Но само крила си ще опърлиш и като изродена в немощ съдба то фауна те представи чрез птица – дяволица!
А Неговата ярка Мощ на Княз Слънце ярко Го отрази в живи, жизнени струи на живота земен, който ти покосяваш. Погледни в простора лазурен как разперил е крила албатросът и лети, лети над океани и моря. Сред фауна крилата Него той изявява. А ти, звездо опашата, без отдих, безспир Слънцето обикаляш и все крилата си изгаряш без да можеш да го доближиш, само. като комета опашата – скитница звезда в простора небесен се явяваш, в Поднебесната като дъжд звезден се разпиляваш над Земята. И наново пак се появяваш като метеор – паднала звезда, за да събереш отпаднали частици, да се яви опашката твоя и да поведеш падналото небесно войнство, което отвлече ти в несмислена борба.
Да! Тъй си изявен на Земя. Питам те, кажи, пред цялата Вселена, Всемир, ако можеш, изяви убежището твое и на падналото твое завладение! Да! В черните дупки, пропасти поднебесни се криеш ти, в тях отвеждаш погиващите изоставащи частици, които сам събираш, за да ги опропастиш. Но тях не ги създаваш, а имаш само власт да ги унищожаваш! Ето, питам те, кажи, туй всичко ти ли го създаде или в Плана го внедри, за да те изяви? Не! Ти не си творец и неспособен си да създаваш! Но тез съдби те само отразиха и скривалището ти коварно в Поднебесната явиха. Къде е убежището твое? Като дяло си изразен, но нигде не си внедрен, нито като украса си нареден сред вселенните светила. А само чрез поясите мрачни, прашни си изявен като скитаща се звезда. И се бориш срещу Творцувата Мощ, която Слънцето ярко изявява ощ в жизнения си подем, даряващо живот на трите пояса творения Творцуви над земната площ. Мощ велика на чина – образ втори на Княза мирний сред цялата Вселена, Всемир, движи Слънчевата система и дарява й мир, който ти наруши с падението си над планета Земя. А тя бе най-красивата звезда в чин ”княгиня” Негова съдба! Корона й ефирна сочи чина й пред всички светила. Ето, кажи, оправдай се, ако можеш ти!
Как и с що да те сравня? По дела на нечестие ти си подобен на метеора, с него си сравнен и на звезда, комета опашата, уподобен. Явяваш се и изчезваш, бродиш в мир в огненото си дяло зловещо, което сам накладе за своя погибел. И като вожд на паднало войнство ето те, звездо, комета опашата, скитница без мир и покой! Дялото ти е изразил Скорпиона с жилото на смъртта – греха, а е и враг на Ориона, непостижим за неопростен! Непрестанно воюваш с цялото съзвездие, като океанските вълни се бунтуваш и ужас всяваш сред вселенни, всемирни светила, системи небесни и земни, които те наблюдават и за теб свидетелстват с правда. А ти много добре познаваш съзвездието Орион, знаеш, че е врата към Трона съдебен със Закона на правда, пред Който застава цялата планета Земя и те обвинява! Ти носиш нейната вина пред цялата Вселена, Всемир и макар да нямаш мир, ето, ти не се боиш, затова си показан, за да те познават всички като паднала звезда, скитница злочеста по дела, посочила на твоето падение – мерзостно посегателство над планета Земя. А Творецът на цялата Вселена, Всемир и твой, кой ще го обвини? Вселена ли, че му се покланя и почита? Или Всемира, че го защити и дири Правдата да го освободи от греха и смъртта, на които си създател само ти? А колкото за планета Земя, тя е за во век Негова, след като бъде очистена и от теб освободена! Тя пак ще е Негова и занапред чрез Съда велик, чрез съзвездието Орион! Орион – врата на съдебния Трон със Закон на правда. А отразен над земните плещи чрез Рая Едемски с Дървото на познание добро и зло и Дървото на живота, за което си обвинен. Обвинен, че се яви с измама в образа втори на звяр след падението ти, в проява на нрава твой.
Да! Пред тоз Закон на правда Съдът те съди в Правда законна! А Ориона е отражение на Едемския рай. И след нарушение на Закона, в падението твое той прие втория си образ във видоизменение! Но не изчезна от планета Земя, от когото ти трепериш сега. Но той ще продължи до Архангелска тръба. Когато в последния бой, сред Армагедона, се чуе Гласът съдебен в победа и призове победите свои оправдани от Закона на правда!
Възкресение! Възкресение! Възкръсват вси под тръбния Глас на Архангелска тръба, за да посрещнат своя Спасител, Вожд, Цар и Господар за вечността! И да приемат наградите си вси за верността им към Твореца, Законодателя и Съдия, Когото не зачете ти. Кажи, защо Закона наруши и каква цел имаше сред Рая, че измами творението Божие? Да! Една беше твоята цел: Закона на правда да обезсилиш, нерушим дотогаз, нито навек променим! И човека – Жената да обвиниш в нарушение на заповедта спрямо Дървото на познание добро и зло и Дървото на живота! Заличи, ако можеш, отражението на Ориона над планета Земя чрез Рая в Едема. И ако можеш, ти би го променил или изобщо заличил. Но това съзвездие е високо внедрено на небесната шир, че непостижимо е то и грее над планета Земя с блясъка на Закона – седем звезди озаряват входа към Трона. То е могъщо Творцуво творение и е в най-строго охранение! Стражи небесни пазят входа за всяка хвала и моление, за всяка болка и стенание за прощение, идещи от Земя, причинени от теб, Сатана. Но те се явяват пред Твореца на всяка Истина и Правда и ухаят райските цветя като дяло Негово, съдбоносно от земния предел сред планета Земя!
Затова Творецът над Рая десница простря в бран на мира и бореше се с теб за Своята Зеница – Годеница чрез Рая видоизменен. А времето не спира, то лети с крилата на зората и като бяло платно, простряно край реката, сви Макетния план. И явиха се Сенките, злочести съдби и скриха се в Същините на светлите дни, украсен с ореол от огнени лъчи. И премина ярък зноят на жарки цветове, яви се есен със свещени плодове. На Скончание нишката бяла се на кросното нави, като платно бяло в реалност Планът се осъществи! И на отлетели родове в рововете, покосени от костеливата ръка на твоето изобретение – смъртта, Съдът велик навеки реши съдба! В подвига велики десница могъща простря над таз страна и педя почиваща земя, яви се Раят във възстановление вечно. И нарушението на Сионовите стени навек се възстанови!
Но не ги съзря ти, нито път откри, че мъката и болката Йовова отлетя и наградата му в Скончание двойна се видя. Да! Раят нововъзстановен яви се сред таз страна видоизменен. И носи се ароматът на роза от лехите със цветя, насадени в Райската земя. Само ти не го съзря, нито аромата на хвалата обоня. Отречи, ако можеш и кажи, не е ли така? Че педя земя, скрита, назована с езика на Земя, България се нарича, ден и нощ като свещен Завет пред Мен се явява тя! И носи се хвала от Рая нововъзстановен от роза българска. Тя ухание разлива над цялата Земя! С що да уподобя аромата, носещ се ефирно кат Зефира на ранина, докосва дълбината и наслаждава се цялата Вселена, Всемир, прелетява през небесния шир и през Орионова врата стига Престола на благодатта, на Твореца Всемогъщ се покланя в благодарствена хвала? Да! Ти Рай не съзря и как ще го съзреш като ослепял си от огъня нечист в твоята дълбина? Той свят олтар земен е в служение на райско изпълнение.
Отговори, съзрял ли си туй създадено положение, тез съдби в употребление от олтара земен в изпълнение сред таз страна България? Отговори! О, не! Защото като прилеп сляп остана без очи и в мрака зловещи бродиш ти да пиеш кърви човешки, жертви твои, сред тоз паднал по твоя вина свят.
Ела и ако смееш, кажи, кой си ти? Сред фауна крилата в синевата на простора изявени са ангелите фини в небесни съдби. Ела и отговори, кой си ти и каква ти е съдбата? Или смелост нямаш да се явиш открито? Тогава запомни: Съд велик ще те изяви чрез Глас съдебен на Дух Святи, като ти посочи забрана да летиш в простора син чрез фауна крилата. Но само в Поднебесна да бродиш, осеяна с черните дупки – свърталища твои. Погледни и виж сред вси летящи и се намери где си ти? Орел лешояд си, с нрав извратен на птица дяволица, като влечуго крила си влачиш – дялото ти прокълнато. Като прилепът сляп в нощите потайни ти пиеш кръвта на жертвите твои и с Война смели на любовта воюваш, във всичките Му полети като орела царски в нрава му свещен на жеста си велик – албатроса, с крила разперени, обагрени от Рубина Му свят, летящ в простора сини! Сред фауна Той с Албатроса се сравнява като ангелите крилати в небесните простори. А дялото Му на себежертва свещена като на Агнеца кротък над клада поставен, Кръвта Си в изкуп даде за целокупност земна с три пояса нейни украшения, Божии велики творения!
А ти кой си, палачо Негов и на всички Негови творения сред планета Земя? Запомни това изложение, съдебно разкритие и виж любовта земна към Твореца, Жениха на Земя, а тя Невяста Негова чрез дялото му велико! тя, земя, изявена чрез жертвата му всеотдайна кат олтар свещен, в чина й ”Гургулица”, ”Гълъбица”, за дълга отечествен в чест на Твореца. А той, всеотдаен във величие пред Вселена, Всемир, се явява за нея, над нейната плеща в чина й арена бойна” – планета земя, за да воюва и я освободи от плена! А ти що си? Неин коварен палач, развял знамето си на мерзост, смъртна коса, косач кръвожаден пиеш кръв вместо вода. Отговори, отричаш ли злокобните си дела? И може ли да се заличат от Книгата на делата ти зли?
Днес духът на правда чрез Гласа съдебен те пита и със сила мощ съдебна ти изявява кой си ти. Нека всеки те види и познае и дела ти на мерзост и измама да разпознае! Никой никога не ще ги отрече, че са твои, макар и пленник да е той, роб нехаен, ще познае твоите дела чрез тез изявления като съдебни постановления! А това е само начало на дела ти, изразени в борбата – твои подвизи нечисти, на смъртта опашката несвята. И всеки ще познае, че си паднал небесен ангел – Творцуво творение, паднало в неподчинение в чин ”Сатана“, вожд на войнство ангелско, паднало в същото съгрешение. Сред фауна крилата са изразени, в образ втори наградени, прилепи слепи, кукумявки, бухали с фарове на смъртта коварна – твои дела нечисти. ще отречеш ли, че кукумявката е предвестник твой на смъртта и всеки я познава и с горест я отминава? А нравът ти кръвожаден на вълк грабител, отвлякъл агънцето кротко, не си ли ти, о, дух нечист на звяр, обикалящ кошарите пастирски стадата да разпиляваш?
Уподобен си на къртица – плъх нечисти, ровиш земята труповете на мъртъвците да дириш, сърцата да стигнеш желаеш, частица от живота жизнен! Но той в тайна на Създателя си отлита, след като ти го покосиш. С духа ти лукави – жаба нечиста, креслива, обладал си вси лъжепророци в Сенките древни, на Ваала съдбата откриваш и на всички твои воинства на тебе подобни!
А в Новоерност Мохамед се представи и в духа ти лукави повлече на Агар племената. И всички спиритични съсъди са твое пленение и се готвят за вечно унищожение. А драмата на Ноя не е ли твое отражение, явило греха ти спрямо отца – Твореца на всяка Правда и Истина? И до днес петното Хамово стои пред човека като черна Каинова багра, на греха и смъртта печата сам ти си палачът над цялата Земя и отречи делата си нечисти, лични твои! Те са отразени, чрез цели раси наредени и тебе сочат сред Земята. Но духът ти нечестиви е обладал и най-светлите раси. Мнозина с кожа черна ще се изтръгнат от огъня на греха и ще са спасени! А мнозина с бяла кожа на лица с тебе в геената ще бъдат изгорени!
В нощ тъмна бухалът те изявява и змията, влачеща се по земята. Ела, яви се и не крий се вече, кажи, можеш ли дялото си на грях смъртен да отречеш? Или всемирната история да заличиш и да я отречеш като изявление по план на спасение и осъждение в таз борба злокобна на смъртта с живота? Защо с мълчание се криеш, нали сам в спор и бунт влезна и таз дискусия съдебна яви пред Вселена, Всемир? коя е таз непобедима светла сила – мощ, откъде иде тя и къде отива? Ела и отговори, Плана на изявление приемаш ли ти – дискриминираните съдби? Или ще отречеш черните на гарвана криле, черните коси на човешката глава или русите?
Не ще можеш отговор да дадеш – нощ черна са твоите дела! А на Твореца твой съдбата е денят светли над Земята, над който си вдигнал левица. Ти сред трите пояса земни си изявен, сред земните пластове си наслоен. Навсякъде ясно е очертано осъждение и оправдание! А тебе сякаш не те засягат тез очертания, за теб не съществува таз Истина свята. Питам те сега чрез Глас съдебен, отговори, що значи човекът, създаден по Образ и Подобие на Твореца? И знаеш ти, че по образ и подобие е създаден той, че е богато украсен, надарен и въоръжен с Мощ творческа, за да се яви действуващ в борбата и да е употребен от Твореца с всички негови принадлежности, посочили на Светая – Земята, и на Светая Светих – Небето?
А Законът церемониален е изявен в образното служение, ежедневно грижене за плътта чрез храната, поддържаща живота. Двете бедра с нозете са двата завета, а пръстите на нозете сочат на Закона със заповедите, изразени чрез човека по образ и подобие в сянковото служение. Но от кръста нагоре е посочена Светая Светих със Съдебния състав, двата Завета със Закона морален на двете скрижали сочат на Духовния закон от десет заповеди. Главата е посочила на ковчега на Завета. Двете велики заветни светлини на Съдебните везни са отразени на лицето, това са двете очи под веждите. А носът с ноздрите е входът на жизненото дихание. Устата е врата – входът на Ориона и на Дух Святи, за да заеме храма Си сърдечен. Зъбите сочат на Войнството в свещено действие в служение на скинията. А ядрото, което движи скинията, това е сърцето с олтар на служение духовно в ежедневно изпълнение. Нощем скинията е в покой (човекът спи), а това явление посочва кратковремието на бездействието след борбата (съня) в плен на смъртта. В утрото светло на зората се събужда душата, което сочи на великото дяло на възкресение в новия ден, в нова съдба на действие.
Ето що означава ”създаден по образ и подобие на Бога“. В човека са внедрени двата закона – Церемониален и Морален и той се явява като храм неръкотворен на Дух Святи, който се посещава от Славата Божия. А ръцете, които се вдигат в молитва пред Небето, за да изпросят милост и опрощение за греха, се явяват в духовно употребление с десетте пръста, в чин ”Закон морален”, духовен!
Всички човеци са създадени по образ и подобие Божие. А делата, които изявяват човека, са плод на духа на познанието на доброто и злото. Човек е сътворен от материя, земя, но се движи в духовно развитие от духа жизнен, затова мъжът Адам е наречен Божий син, или всички мъже – синове Божии, а взетата от него част – Ева е ребро негово Ева посочи на жената, а жената – на скинията, църквата, а църквата представи Земята.
Планът на сътворението е сложен и труден за разбиране. Затова, че човекът е скиния, е ясно. От кръста надолу е представен плътският Церемониален закон, изразен в сянково церемониално служение с ежедневна жертва, процес независим от човека, който естествено поддържа живота и никой не може да го отрече, а само ти можеш да го похабиш! Особено е служението на механизма – системата на храносмилане и пътя, през който преминават отпадъците от храната ануса, те принадлежат на тебе като свидетелство на дяло осъдено, за отхвърляне. При хранене се приема целостта на храната – зърната, а отпадъкът – плявата се изхвърля за огнената геена!
В главата е поместен като ковчег Законът на правда – съвестта, където протича мисловната дейност на мозъка. А мозъкът съхранява духовната Манна – Светлината, която се отразява на лицето чрез двете очи и представя Съдебния състав; звукът – говорът в човека изявява дялото на Бога в изявление на Словото Божие чрез Святия Дух. Нищо не е скрил Творецът от творението Свое, създадено по строг План, поставен в изпълнение над планета Земя! Особено ясно е изразена духовната и плътска борба в стомаха и червата, а газовете, които се изхвърлят през ануса, сочат на духа ти лукав и делата ти на мерзост и нечистота, представени като воня. Устата предава ухаещата свята хвала чрез вяра в дълбината молитвата, представена като добро дяло, плод на признанието на Твореца на Вселена, Всемир!
Ето за какво се бориш ти, да владееш земната скиния – човека и сега, отречи, ако можеш, пред цялата Вселена, Всемир, пред наблюдатели и свидетели нечестивите ти дела. Че това явление на Правдата Божия в сътворението е само бегъл поглед върху разгънатия План на устройството на човека по схема, по образ и подобие на Бога! Сред флора и фауна Устройственият план е реално внедрен. Заличи го, ако можеш! Чрез органите за оплождение се явява продължение на рода по видове и раси. И ти не си в сила да спреш развитието на плановия поток на преминаващите родове, които ти покосяваш и в рова земен ги заравяш. Не познаваш плановото устройство на човека, затова си победен от него! Ти само обладаваш съсъдите си нечисти, за да внесеш заблуди чрез дялото си нечисто и другиму да го припишеш! Затова отрече Твореца си и Закона Му на правда наруши в невежеството си пред цялата Вселена, Всемир и пред целия земен свят
А Законът в правда респектира греха ти. Разобличен си и разголен си! Не приемаш духовните съдби, защото всичко небесно е духовно, жизненото дихание е дар от Твореца на Правда чрез Закона.
А ти изявен си в атмосферните пояси като гонител на Светлината, водиш борбата, душе лукави, простираш мъглата – савана мъртвешки. Изразен си в неправдата твоя, за да те познаят всички живи сред планета Земя! Ти си сянката мъглива – духът ти лукав, дяло ти нечисто на смърт коварна изразено е чрез нощ черна със съня – смъртта, осъждение над планета Земя! Ти не можеш да спреш развоя на сътворените в ред по план Творчески съдби, но само човека на греха обладаваш, времена и земни закони променяш! И като крадец чрез човек, обсебен от духа ти лукав, ограбваш закони, без да ги създаваш, а на природата ги приписваш. Ето в таз, устроена от теб дискусия, сам себе си покани да намериш развръзка откъде е таз Мощ движима във времената и вековете, от теб непрозряна! Сам ела и яви се, и кажи, познаваш ли я ти и признай извора неизчерттаем на Мощ – Творческа съдба.
Ето открито, с доблест яви се в таз дискусия ти и изяви всичко, ако можеш. Но не знаеш, скрит е от тебе Планът устройствен на Земята и над Земята чрез атмосфера, и самият човек, сътворен по образ и подобие, открит в сянковата скиния и в Завети два в плановото развитие на борбата. И Правдата духовна чрез Закона – светлия ден, в който действува Вождът на живота и дарява с живот чрез Сила и Мощ като Слънцето, творение Негово, изразило Творческата Мощ на Твореца и на Него да посочи на целокупно земно и небесно селение. Луната, осеняваща се от Слънцето, сочи на пророка Божий и открива волята съдебна със сила пророческа като посланик съдебен сред планета Земя в нощта тъмна на мрака духовен. Чрез посланици съдебни Той го осенява (пророка) и те водят Книгите на делата в Правда, и неправда твоя.
Слънцето е Творцуво творение, което има за задача да изяви Мощта на Твореца в живота жизнен и осеняващо Луна, то изявява действието на Духа в пророка и осведомява за развоя на водещата се борба чрез Завети два: сянка, сочеща на същина сред земното селение, навлезли в изпълнение чрез скинично сянково, церемониално и духовно свещенослужение, в духовното воювание. Това е планово измерение на законите в приложение сред борбата за планета Земя с трите й пояса – Войнства в правда за спасение чрез човека в употребление.
И ако още желаеш тайните вси да ти се изявят, то ти ще си човек в употребление Навуходоносорово, възвеличил се в гордостта своя! Ще си като пауна с шарени крила в нагона ти свиреп, изпълнен с гордост и лицемерие, жаден за власт коварна и трон сред планета Земя. Още в Сенките ти си изявен чрез царството Вавилонско – твоя съдба. И в пира Валтасаров в оргии на неправда пожела да завладееш златните блюда, и в плена спомена за тях да заличиш и за тяхното предназначение. Но чрез човека, петопръстна длан, получи своето предупреждение за наградата твоя. Че още в черната нощ, когато пира свой явяваш, царството ти се отнема и на по-достоен от теб се дава.
Говори! Оправдай се ти, че историята древна от сенките черни те изяви чрез духа ти лукави, който огнена пещ накладе седмократно и тримата момци, като най-светли съдби в огъня запален от теб, хвърли. Огнената бездна е твоята съдба, в нея ще изгориш и ти, че тя е дялото твое! Говори и оправдай се ти! Но огънят ти зловещи като пещ горяща, твои гърди, нямаха власт над Правдата творческа и над Божията промисъл чрез човека, употребен в мъдрост и разум Творцуви в пътищата Му неизследими!
Ето делата ти изявявам, оправдай се, ако можеш ти! Но не! Безсилен си да противостоиш на Правдата свещена – Негова съдба, защото си лъжец и няма истина в тебе и лесно ще излъжеш и отречеш. А ти добре знаеш, че сам ти си в Правда сътворен, като ангел небесен възвисен, както Амана до престола Творцув доближен! Да! Бил си в близост с Трона съдебен, със Закона на правда. Но ти в неправда се прояви. Защо това стори? Кажи! Че силна е волята Творцува в планомерност на развитието на Закона за създанието, окръжило целокупност в устройство небесно и земно, което след Архангелска тръба ще изчезне завсегда, след изпълнение на волята Негова. И след като си приел присъдите твои над дела си лични с всичкото твое завладение, след хилядагодишно заточение ще изчезнеш и ти с цялата земна повърхност.
Ще изтлее нагонът ти свиреп в жажда за власт коварна във владичество на планета Земя с трите пояса земни творения. И не ще я повече владееш с бича си коварен на смъртта – дяло твое в покварена ти ръка. Но в Армагедона духовен и световен ти в плен си осъден и като звяр рикаещ, ранен, от клет в клет се луташ и желаеш присъдата своя, твоя лична съдба, да избегнеш! Но слаби ще бъдат железните крила да изнесат греха ти проклет от Съда и ще се сринеш отново над планета Земя!
Но днес в таз дискусия победен си ти, защото над теб стои пак Творецът на всяка Правда и Закон. А ти пак се яви, както в древността чрез Вааловите жреци, в неправдата твоя, движила в мерзост и измама всичките ти заблудителни дела, за да заличиш следите твои и никой да не познае кой си ти. Да! Кой си ти в таз борба на измама с Правдата небесна? Ти и в Новозаветно изпълнение, след като изпълни пъкления си план, Свещеното войнство от Земя плени и сам ти Създателя на кръст разпна, приложи същата духовна измама чрез Нерона – покварения майкоубиец и чрез него ти бе жаден за власт, трон и слава! Завладя съсъда си нечист с духа си нечист и в неправда голяма го употреби, за да се ти сам насладиш на огнените клади и ужасите и бедите над човешките невинни Божии създания. Не те трогнаха викове, стенания, човешко сърцераздирание, но помни, в пламъците горящи над Земя, които сам накладе, ще изгориш и ти!
Защо, след като си вече победен, отново водиш таз безсмислена борба, воюваш с Твореца на всяка Правда и Закон и гониш озверен дара на възкресение, чрез който си навек победен? Победен си!!! Победен!!! Нищо, че арените пищни показаха нрава ти на звяр хищен, ти продължи в инквизиции и клади, в походи кръстоносни, в кървави разпри за завладяване на земи, опивал си се с кърви невинни и навсякъде в земните предели, където оргиите твои свидетелите небесни са видели, бил си все ти! Но огънят, от теб запален, е адската геена, в която последен ще гориш и ти! Ето, описани са твоите съдби, не ще ли се защитиш сред земи? Що си ти – нощ черна, а Той – денят светъл, духом разделени сте, в различни съдби. Вие сте два духа, воюващи в духовна борба: в Правда и неправда.
Безсилен си изхода от таз многовековна борба да промениш, въпреки че пак се опитваш да опровергаеш свидетелствените показания на наблюдателите и свидетели на твоите зли дела! Ти си смърт коварна, лед сковаващ земните чресла – материя, плътта. Но над всеки дух не владееш, не ти позволиха Небеса! А Той е в мощ, жизнена съдба, Слънце ярко, стопяващо леда – безжизнеността, която ти разстилаш в нощта. Милост и любов е той над планета Земя, а ти коварство и измама за погибел над Земя! Питаш ме, коя е таз Мощ непобедима, с която ти се бориш векове и времена и все те побеждава тя, а непобедима остава? Млада е и не остарява. О, ще ти отговори тя, велика и зрима: ”Аз Съм Мощ творческа, непобедима, движена в изявление на Правда сред земното селение, чрез човека аз водя борба, от Божият Дух озарена, Бог все о все, изявен в Троен Лик, в Мощ велика на подвиг сред земната площ! За изкупление и спасение водя с теб борба, за поясите три от флора, фауна и човешка душа. Стреляй ме в таз дискусия съдебна и ако можеш улучи ме, че стрелите ти са дух лукави. А Аз съм дух жизнен, изявен в Правда чрез Глас Съдебен на Небесната съдебна власт. Той е като зефира нежен и лети в полета ефирен и стреми се към победи вечни! Докосва Той струни сърдечни в дълбини, подвижва олтари в огъня вечни, за да ги възпламени и с Мощ небесна да ги употреби в Словото живо на Небесните везни. Чрез жизнения Дух Святи в чин ”Генерален Съдия” приема човека, Който и теб осъди (Йоана 1:1-4). Защото Бог е Дух и истина! А ти никога не ще Го улучиш! Само над материя владееш и само тоз, който ти се поддаде, ти го погубваш. Но Божиите съсъди са на почит в употребление чрез неръкотворния сърдечен храм на Дух Святи, в мъдрост и прозрение да изяви великите Негови милости чрез Дух Святи в съдебните решения вси! Не ще успееш, а и сила нямаш да догониш жизнения Дух Божий. Той е зефир нежен и лети недостижим, помни!
В таз дискусия духовна победен си ти, както на Кармил на Ваала жреците – войнствата твои, чрез които безплодно воюваше ти, сатано!!!
Копривщица, 02.05.1979 г.
ОТВЕТ НА СЪДА НА ПРОТЕСТНИЯ АПЕЛ НА САТАНА СЛЕД ИЗДАДЕНАТА МУ ПРИСЪДА
”Протестът ти жестоки стигна Небе, но никого не смути, защото виновен си ти! Защо протестираш, кажи? По кои дела те осъдихме Ние, Съдът велик? Сигурен си, че това стана по делата твои?
Ето, първото ти дяло е това: ти на Твореца си не се покори! Не знаеш ли, че творение си ти? Че тоз закон на правда е нерушим, непроменим и е валиден пред Трона Съдебен за вечни дни за Вселена, Всемир? Нима планета Земя, която ти плени, прави изключение, пък и ти? Той, Законът е красота и мир, окръжил е Трона Съдебен за вечния му пир!
Ето погледни простора син и уредбата му ти, че той, законът, съществува и живеят там в мир и покой под тоз Закон, на ред и дисциплина е той! И всички се покоряват на Законодателя и Закона на правда, отнасящ се и за теб. Ти не беше ли удостоен да си на служба пред Мен, най-красив и с почит нареден? И на теб Войнството беше поверено, а ти в чин ”Първи херувим”. Кой те смути, пита те Творецът ти, отговори! Че беззаконие и безредие внесе в Небето ти! Неподчинението и незачитането на Закона на правда кой ще ти го за добро дяло вмени?
Ето, Книгите на делата са в ръцете на вселенните свидетели и те свидетелствуват за теб и делата твои. Че ти на Закона на правда не се покори, а той вселенен, всемирен е! Защо Твореца твой опетни? Днес в протеста твой пред Нас стои дялото ти на нечестие! Вселена не ти прости. А по Книгите на делата зли отсъди ти навек съдбите! Защо Творецът на всяка правда законна оскърби и Вселена, Всемир смути? Не призна, че те положиха на Везна, но не Вселена, Всемир, а те осъдиха твоите навек лични дела! Защо, с какво ново деяние щеше да подобриш реда и нравите в Небе, какво ново знание внесе ти? Нищо друго не стори, освен смут и тревога внесе в небесните страни. Кой ти даде право да обсебиш тез съдби, Войнствата небесни, поверени ти? Ти беззаконие и зло роди, внесе безредие и смут и приложи лъжи, след като падна над планета Земя. Защо се яви в образ втори на звяр, змията обсеби и една трета Войнство небесно свали, за да воюваш? С кого ти, против кого се опълчи? Против Твореца си, а кой си ти, не си ли творение? Но днес сам си изова съдбата като пожела да си творец на беззаконие и безредие! Не положи ред и на Земя, която горко плени!“
”От делата ти лични обвинен си ти! Днес Аз, образ втори на Твореца, отговарям ти. С кого водих борба жестока в отбрана, която ти поде, за да завладяваш и пленяваш? Кой с развято знаме – смъртта преследваше неуморно живота? И над всичко това в неправда се яви, че Бога, Отца Наш ти смути! И Той от теб Лицето Си свято скри! А сега не Аз, Образът Му втори в чин ”Единороден Син”, Когото ти не прие, възненавидя, не призна, се явих и смутих живота. Не! А ти не успя в беззаконие и безредие да се справиш. Погледни тез покосени от теб съдби, тез кървави реки, нашумели като водите на Червеното море. Те шумят и викат от Земя за отплата на дела ти зли! А на Мен не Ми се позволи, като обвинен от теб, да се защитя! Ти, който роди греха и смъртта сред Земята, а и Моята кръв проля, ти Ме обвини! Аз съм пътят на Правдата и живота, вечна съм жизнена съдба! Не ще можеш една цяла планета Земя, с покосени от теб три пояса земни творения да заличиш и в това дяло твое Мен да обвиниш и обвинението си да наложиш пред вси! Не можеш делата ти, извършени в неправда и беззаконие, вписани в Книгите на делата, да изтриеш! Погледни тез кървави реки, ти си виновен за жертвите вси! А пръв министър на отбраната, на ред и мир, беше ти. Пръв пред Трона на Твореца си беше ти! Но какво ти отбраняваше сред мир и ред в Закон навек нерушим? В Небе цареше спокойствие и любов в послушание на Закона, който ти не позна и не зачете го в гордостта си!
С неправда и беззаконие се огради! Ето, Съдът велик те зове, ела и се защити! Как ще оставиш знамето ти развято на смъртни коси, с което ти Земята продължаваш да косиш? Затова и Аз, Образ Творчески, втори, с Когото ти воюваш, се оттеглям и навек пред Вселена, Всемир, Небе, Земя, не ще те защитя. Ти отне живота Ми земен, Кръвта ми невинна проля! Не Аз, но ти си обвинен пред Мен! Затова всички, на които ти кръвта проля, викат от Земята. Че днес не човек се съди, не човек роптае пред Съда небесен, а ти, падналият в грях ангел, явил се против Твореца на милост и любов, ред и законност. Запомни: Никой дела ти неправедни не ще прости! Те не са записани в Книгите на правда, нито имената ви са записани в Книгите на живота. Ето Съдът Велик! Нека реши кому Правда и вечен живот принадлежи и кому неправда беззаконие, грях и смърт в ръка си държи! Това е Мота защита в твоя осъдителен процес земен! И днес пред Съда велик, вселенни свидетели, всемирни наблюдатели предавам твоя протест за отговор!“
Мигът е върховен! Върховна е съдба! И сетно се отрекоха Вселена, Всемир, Творецът пред Съда велик и Закона на правда и живот вечен. А сега Съдът велик пое Книгата на делата и отново в отговор на апела Сатанински посочи делата и кървите невинни, проляти от ръка Му!
”Кой на Авеля кръвта проля и знамето си смъртно над Земя развя? Авел е брат твой, но кръвта Му земя попи, и тя вика от Земята към Съда велики за отплата! Ето кървави реки се влачат по Земята от войни, бедствия зли и в мирни дни. Но нека се явят косите смъртни и да приемат своя дял осъден, в осъждение вървял! Че те навек осъдени са, покосявали три пояса земни! И в образ втори на човек, посегнали са на Твореца вечни чрез човек. Кой ще отговаря за тез дела на смъртта? Ето, сетно ти е дялото решено! Защо е тоз протест, кажи? Можеш ли другиму да ги припишеш или натовариш ти? Ний, Съдът Велик от вселенни чинове, във втори чин ”Князе”, Творения Творцуви, в системни управления на селения вси, заявяваме, че не сме творци, а творения! Нам се падна чест да те съдим днес за делата ти в нечестие, беззаконие, записани в Книгата на делата твои зли!
И обезобразен бе и си ти в Поднебесната да бродиш като метеор, звезда блуждаеща, изхвърлена от строя на вси светила, скитница, в безредие да дириш падналите изхвърлени от Небе ангели като прашинки от звезди, за да ги водиш като опашата звезда комета! Ти се пръскаше като прашинка, не те понесоха Небеса. Прие те Поднебесната над Земя! Ти плени Земя, и над нея се яви с делата си зли – смъртни коси! И всички те порицаха, и от падението ти се отдръпнаха. Затова не Ние, Съдът велик, те съдим пред Закона на правда! Не те осъдихме Ние, ни вселенни, всемирни селения. Но делата злокобни на беззаконие и смърт, записани в Книгата на делата зли свидетелствуват и потвърждават вината ти! Те те осъдиха сетно, помни! Затова смъртта и теб ще покоси! Не протестирай повече ти, не ще вече никого смутиш. Но от клет в клет ще бягаш ти в деня на язвите зли, лични награди твои. И сега сетно запомни: Личните ти дела са напълнили седем чаши на язви зли. И готови са да ги изсипят над земните плещи. И ето денят се яви, и това ти разбра, и сетно се приготвяш с измама, че ще победиш в Армагедонската война като косиш със смъртната си коса! Готвиш се кърви да лееш до насита, единен с блудницата твоя. И осъдени сетно ще се опиете вие. Но ти, звяр червен и нея ще разкъсаш, че не е успяла Земя да заблуди с лъжите ти! В неразум действаш ти и едно не разумя, че планета Земя е пръст, земя, материя, и всичко, взето от нея, е земно тление и то се връща в нея Но жизненото дихание е небесно още от Създание и не ще го покосиш ти! Освен духом осъденото да плениш! Сетният ти нагон за владичество и трон, скиптър и корона, подобно на Амана, ще те осъди то в Армагедона! Че ти си дух злокобен в нечестие и зло. Защо протестираш ти? Флора посочи всичките ти дела зли чрез отровата на всичките ти злини! А фауна те изобрази и с нищо никой не те скри!
Ето погледни, в протеста ти на злини нямаш права на обжалващи съдби! Кажи, таз чаша на Вавилон, кой ти позволи да я пълниш с нечистоти, с кърви и нечестия, смъртни известия? Кой? Ние, Съдът велик ли без Законодателния Творчески и съдебен Лик? А тез нейни дела, кой я подтикваше да ги извършва на Земя? Ти и само ти ги вършеше на Земя! С кой дух лукав, лъжлив, вдигнаха са лъжепророците, врачките, вражарите, кажи? Не твоят ли дух на злини, с който ги обсебваше? Но и те не те скриха, нито защитиха, но те обвиниха! Затова, Ние Съдът велик, отговаряме на апела – протест твой и изявяваме ти делата чрез блудницата – твоя съдба сред планета Земя!
Чуй обвинението си сега: не само че смути Вселена, Всемир, но голямото ти престъпление – зло е в това: ти наруши в небето, в дома на Твореца си мира, като наруши Закона на правда вселенен, всемирен, поставен за ред и дисциплина пред Законодателния Лик велик, пред Трона и Закона в правда велик! И с това оскърби Твореца си в Троен Законен образ, Лик! Ти като не се покори на всичките повеления за мир във вселенните селения, това дяло твое е ясно отразено в Макетния план сред планета Земя в реално описание чрез Рая в дом Божий! Чрез флората са отразени дървото на познание добро и зло – Закона, а Дървото на живота е Сам Творецът сред него, пред Неговото първо създание – Адам и Ева по образ и подобие Божие! Питаме те Ние, Съдът велик, пред Закона на правда от теб нарушен: знаеше ли или не? Мълчиш! Ти знаеше своето пъклено дяло и с един замах Закона наруши! Да! Ти знаеше, че Дървото на познание добро и зло е Законът на правда, а ябълката е една от Заповедите. И втори път го наруши като във втория си образ на звяр, змия се яви и с лъжа жената – Земята и бъдещата Църква въведе в греха, и наруши една от заповедите на Закона!
Ето второто ти деяние на Земята: Ева зачна и в греха роди Каина и ти чрез плода на греха посегна на брат си в лицето на Авеля. Така ли е! Отречи, ако можеш! Цялата Вселена делата ти посочи! А най-тежкото ти престъпление е, че ти знамето на смъртта развя, като творец негов се яви сред планета Земя и поде похищение! Ти косеше, но не само плевела, който ти сам си посял, а и зърното ломеше. Отречи, ако можеш, че ти не си смъртта коварна над планета Земя! Още протестираш ли, лъжа ли е всичко това? Ето всичките твои дела безпогрешно са описани. А нагонът ти за чинове небесни и почести царски с корона и трон не са ли изявени чрез сянката ”Аман” в книгата библейска ”Естир”? Това са жертви твои и те викат за отплата от Земята. Но Голиат и Аман ти са съдбата. Ти оръжие извади в посегателство, но най-сетне от него ще погинеш и ти, помни! Всичките твои дела протестират срещу тебе! И решена ти е съдбата без право на обжалване или в каквото и да е добро дяло! Ти нямаш ни едно такова, за което на себе си се сърди. Ние, Съдът велик, ти ги изявихме!
А сега Съдебния ти акт на Земя пратихме като твои съдебно решени съдби и осъдените съдби на личните ти представители ги натоварихме като твои и негови съдби, на войнството твое, паднало в грях по твоя вина! Решена е на блудницата твоя Вавилон осъдената й съдба! Но всичките злини от кърви и войни, смърт в бедствия вси, трупове от всички природни злини – страсти твои от Създание до Скончание ти са натоварени на плещи! Че самото ядро земно те отрече и не те прие! То добре познава своя Творец и бъдещите си съдби, когато от теб и от всички твои напластения ще се освободи. Ти не ще го покориш, освен повърхността земна с три пояса земни творби, които със смъртната си коса косиш! Но не всичко е плява, запомни това, има и зърно, което не ти се покори, нито на тебще принадлежи! То те позна и далеч от теб страни. Това е твоята осъдена съдба чрез твоите лични дела и на всичкото твое пленение. Ти воюваш с осъдената твоя и негова съдба. И Цялата Земя ще узнае кой си ти, Сатана, и кои са причините за падението ти! Това ти изявихме Ние, Съдът Вселенен, единен със свидетели вселенни и потвърдиха всемирните наблюдатели присъдата по твоите лични дела!“
КРАЙ!!!
07.03.81 г.