Отговаря Църквата Христова с всемирно съдебно решена съдба:
”О, не ще постигнеш целта си! Само сам призна немощта си в боя последен – Армагедон и разкри коварната си цел като поробител над планета Земя и земните три пояса Божии творения. Ти си владетел на тъмнината, с бич коварен в ръка – греха и смъртта над материя, плътта и над духа, който ти се поддаде! А сега, ти, сляп и глух, чуй: не ще се убоя и ето ще ти отговоря коя съм! Аз неуловима, но зрима съм съдба и не се променям. в Творческата Мощ чрез творенията Божии изявима!
Аз, Зора ефирна. явявам се след борба с нощ черна – твоя съдба, но ти не се боеше от ефирните ми воали бели! Защо питаш коя съм и откъде черпя таз жизнена мощ и водя непрестанно с теб борба ощ? Аз съм като Зората ефирна в ранина и летя, летя! От просторите лазурни простирам воалите си бели и като бинтове в ръката на милостта Божия обвивам ранената от теб земна плеща! Аз съм птица волна и летя с крилата на лъча светъл от Небесата, и изявявам си съдбата на ангели небесни в служба свещена над планета Земя.
Аз съм кораб с бели платна на Правда Божия, плуващ в лазурния океан на света, окичен със знамената, на светлия ден съдбата. О, те изявяват Правдата Му свята завсегда, разпростряла се кат Негова победа над планета Земя и далеч са от унищожение! Но щом ти пред цялата Вселена, Всемир признаваш, че си ме изпуснал от ръка, макар че не съм била нивга пленница твоя, а само Мощ творческа и имам думата на Правда и Истина и с доблест в таз дискусия, подобна на Кармил, която ти води с Илия, мой слуга, пред цялото Небе от Земя, ще ти отговоря аз сега! Там се срещнаха лице с лице в борбата Правдата и лъжата твоя чрез жреците на Ваала! Ето коя съм аз, ще узнаеш от мен самата. Аз съм сърна, невинна газела сред земните поля, но съм неуловима в деня светъл непобедима като Правдата от Небесата велико и могъщо въоръжение. Негово велико проявление!
А ти Правда не си владял, освен преди падението си, когато си обитавал Небесата, защото в Правда си бил сътворен и на Твореца си бил подчинен! В чин достоен на Херувим си бил употребен! Кажи, откъде в теб се роди таз завист зла в тъмна доба на нощта в твоята гърда, та да се сравняваш с Твореца си и да пожелаваш да владееш над творението Му, кажи?! Защо увлече в подмолна борба доверените ти войнства небесни и против Твореца на всяка Правда повдигнахте ръка, като си Негово творение и ти? А Той, о, Той в чин ”Генерален Законодател и Съдия” със закон на правда и съдебен трон сред Вселена, Всемир, където цареше дисциплина, ред и мир! Защо в пира им всемирен ти внесе смут и в неправда се изяви? Защо подведе една трета войнствени съдби в тоз неравен бой, кажи? Кого накърни ти? И не се покори на Княза всемирен, в чина Му на Образ Втори – Михаил, Княз на Мир? Истина ли е това, че след развенчаването и изгонването ти от небесните селения и дворите на Отца, ти се устреми към планета Земя? Кажи, защо се яви в чина си втори – „звяр“, с измама и лъжа в Рая влезна, откъснал от Небесната войска една трета в падение и ги поведе в борба? С кого воюваш ти и сега? Ще ти отговоря аз сама! С Твореца си воюваш ти и Неговото създание обсебваш, което бе създал по Негов образ и подобие. Не бе ли ти Херувим със шест крила и предстоеше пред един Всемогъщ вселенен, всемирен Творец, чист и свят? Кажи, защо прие образа на звяра и с духа си лукав го изпълни и нагло към Божието творение, човека, посегна?
А ти добре знаеше, че Едемската градина, Раят, беше Дом Божий на Земя с всички небесни всеоръжия! Сред него Законът на правда цъфтеше и плодове явяваше като дърво, насадено за познание на добро и зло, респект сред творението внедряваше и ред и дисциплина в Рая държеше. Той бе Тронът съдебен сред земните плещи и това ти добре знаеше! Не ти ли стигна, че в Небе го наруши и падението си първо яви, но с измама и в Рая внесе греха? Ти извърши беззаконие и с това не се удовлетвори нагонът ти на зло, с хитрина човека в туй зло въвлече! Отговори ми ти, каква ти бе целта, че се яви в греха, след като не си познавал плановото устройство на Рая – Дома Божий, изявен с цел Божия сред планета Земя? Какво постигна с мерзостната си измама? С огнен меч от Рая те изгониха и за втори път ти изгуби милостта на Твореца си! И остана мечът огнен да се върти пред райските врати, да пази да не се никога вече завърнеш ти! А в теб грехът роди плодовете на смъртта!
Каин обсеби и в посегателство към брата Му го употреби. Ти материя покори на властта си нечестна. Защо Закона на правда пренебрегна? Над Земя развя знамето на смъртта, заби го дълбоко в нейната горда като зловеща сянка – нощта, разпростря го над три пояса Творцуви творения! Но знай, че не ще го вееш ти завсегда, то, победено от Правдата, ще свие черни си крила! И ти в Скончание ще вкусиш му плода и всички твои пленения ще изгорят в злите си помишления! Защо завладя земния свят, каква ти бе целта? Не се ли убоя, че над неправдите твои Съд небесен ще се яви?
Не разумя ли, че Правда свята и грехът коварен не съжителствуват на Земя? И сега не признаваш ли, че дойде денят на изпълнение и Съдът се яви с решения? Ноя призован е да се яви с ковчега на спасение и над язвата зла – греха се явиха осъждения чрез потопните води и водните бездни погълнаха неправдите твои. А Правдата небесна като знаме спасително над ковчега Ноев се развя и той път пое в спасение! Не разумя ти, че това бе План Божий в изпълнение на дялото спасително в проявление, макет се яви в служение пред Небе за целокупното земно селение! И с това велико изпълнение Съд велик изяви над осъждение своето решение и твоята съдба показана бе във водната бездна.
Колесницата Израилева на спасение като кораб Ноев заплува над осъждение! А ти с всичкото твое пленение в земните бездни ще идете вси. С вяра и дръзновение подчертавам небесното съдебно решение! Свободна съм и като птица с две крила летя над цялата планета Земя, и никога не ще ме стигнеш ти и на волята своя не ще можеш да ме подчиниш, защото Небе със светъл лъч ме препаса през чресла и аз добре познах ти лика! Беззаконието твое има своя лик и те обезобрази.
А аз съм благодетелна мироноска сред планета Земя и Знамето на правда, развято над ковчега Ноев, здраво държа и го вея над вси осъдени съдби! В какво ме обвиняваш ти? Че съм мироноска ли, а ти смърт носиш над вси живи съдби? Но мина буря зла, чрез Потопа разтърсила земната плеща, отлетя веч мрак, Тъма, ден светъл огря над Земя и ранена й снага превърза с воалите бели на Зората в светла съдба! А Тъма сви крила си черни и като нощ тъмна изчезна – Планът макетен на съдба показа ясно таз съдба.
Но ти пак не престана и яви се отново в стана, и Ноя подгони в зноя огнен на борба. Кажи, защо простря сенките зловещи на духа си лукав, Хам и Ханаан грабна като лешояд с окървавена уста? И Отца си пак поруга – каква цел гонеше ти? Не разумя ли, че аз чрез Сим и Яфет продължих да водя в Правда борба, с теб воювах в непримирима война и Знамето на всемирна надежда за спаасение развях над Земя? Раните от огъня лекувах на човешката душа, превързвах ги с Правдата Божия и милостта! Да! Аз мироноска съм и вея Знамето на всемирна надежда в Правда Негова – победа, въдворявам мира сред Земя!
Аз живея сред теб и с теб воювам сред тоз паднал свят, завладян от духа ти лукав в беззаконие и неправда! Че грехът, смъртта нощ черна са – навек твоя съдба! Но аз като светулчица малка бродя и с лъч лунен пътеки чертая, път на Правда в озарение явявам в служба свята на Небеса! Кажи, можеш ли светлия ден да победиш, когато като птица крилата разперва се над Земята? Аз съм Истина и Правда и като Фар запален Земя озарявам, черен мрак – твоята войска прогонвам от земната плеща. Времето ти е определено, над теб и твоите войнства иде изпълнение на Съдебната везна в решение! Съд велик със Закона на правда над Земя и над твоите дела изрича думи на осъждение, че тя горко подаде си снага за твоите зли дела, а ти я завладя и целта си разпростря!
Питам те, кажи, пред цялата Вселена, Всемир, небе, Земя, ти, робовладелецът на роба на греха, неправда над материя, Земя, с три пояса в Правда Творцува сътворени, а от теб чрез греха завладени, как заявяваш ти, че съм отхвърлена от тебе, непокорна на волята твоя? Свободна съм и водя с твоята злина борба, и мислеща водя войнствена съдба, за да потвърдя онова, което ти сам пред Небе, Земя, призна! Но заявявам ти, помни, че не аз водя таз борба, с мен е Тоз, Който ме прати, със сила, Мощ Негови ме въоръжи, с теб да воювам и победя, победата Негова да явя!
Аз съм добродетел Негова, слава Божия, можеш ли да я победиш ти? Побеждават ли се палещите слънчеви лъчи, ти, лед сковаващ земните плещи, не се ли разтопяваш? Позволение имаш ти да се изявяваш. Но жизнения дух – животът, движещ три пояса земни съдби, как ще го победиш?! Позволено ти е материя да владееш, плът да покосяваш, вонята да разстилаш и който се поддаде на духа ти лукави, да го употребяваш! Може ли смъртта да победи жизненото дихание, нали не знае тя откъде изхожда то и след нея къде отива? Това е борбата, която води животът със смъртта!
Наистина аз говоря истина и за тази цел съм избрана, да посети Всесилният Творец целокупното Си творение и великата Си воля да му изяви в могъщи съдби, да покаже силата Си в издържание във верните Свои. Да ги просвети в Правда и Истина и в Себе Си да ги увери! И с щедрото Си дарование сила и мощ да му даде, да се бори непрестанно в таз страшна борба, да побеждава греха – жилото на смъртта, с което воюваш ти в борбата! Да! Правда и истина говоря! И ти никога не ще я победиш! Нито увенчанието на светлата Зора с деня светли над планета Земя ще присвоиш, че те водят непрестанна борба с теб, нощ тъмна – смърт коварна! Ти никога не ще победиш неговата Истина – светла Негова съдба, въоръжен си с неправдата твоя – лъжа, черна съдба. Че те двете непрестанно водят борба!“
”Млъкни, не говори! Дотук те изтърпях да хвалиш добродетелите Негови и слава да Му отдаваш пред вси!
Млъкни и името Му не произнасяй ти, ще те унищожа само ако го произнесеш като на Победител, изявен чрез сила, Мощ в добродетели, ще те смажа като отхвърлена в мисълта моя! Аз съм тоз робовладелец, владеещ роба на греха, плътта и чрез него водя борба за господстваща власт над материя – планета Земя с трите й пояса нейни съдби, украшения земни. Всички смъртни ми се покоряват, а към Него недоверие в спасение изявяват. Но ти само да повишиш глас и да признаеш Неговата върховна власт, ще те уцеля аз, владетелят на тоз тъмен свят, в който аз бича си коварен въртя – смъртта!”
”Не! Не те предизвиквам аз, но нали е мое право на свобода да изкажа мнение, не желая ти да го узнаеш! А щом ти сам го изявяваш като си признаваш, какво от мен очакваш, освен да потвърдя злите ти дела? Че си робовладелец и всичкото ти завладение робува на греха! И сега три въпроса от мен приеми и отговори: Кой небе сътвори и тъй чудно го украси със звездни и планетни системи? Кой пътя млечен разпростря и Плана Спасителен изяви, обсипа го с рой звезди и над Земя го отрази? Кой всички небесни войнства строи в ред и мир. В хармония да плуват като кораби в безбрежния небесен океан? Те са стражи на времената, вярно да посочват съдбите. С точност определи закономерностите на движимостта! Кажи, кой Слънчевата всемирна система сътвори, тъй прекрасна наредена и сред нея планета Земя, най-красивата сред вси, за която претендираш ти? Тъй чудно украсена с океани и моря, реки и езера, планини и поля и полюси два да изявяват твоята съдба? А като корона на увенчаваща съдба е одеждата й от три пояса Творцуви творения! И като венец на слава. Кой човека сътвори по свой образ и подобие го яви? Кой жизненото дихание в него вложи и материята смъртна – плътта, Земя оживотвори? Кой това чудо и знамение стори, че човекът живее и твори и чувство за самоотбрана в него изработи, Кой с чадородие го надари?
Кой, кажи, поясите атмосферни над Земя разпростря, независими от нея и непостижими за тебе? Кой сезоните нареди да се явяват на времето си? А животът земен от тях зависим да е и приноси да принася в хваление в движещи съдби? Каква е тайната на всичките небесни дарования, че се явяват в строг ред и дисциплина, в безмълвно, планомерно определение, за да изпълняват своите към Твореца задължения? Кой, кажи, създаде всички тез явления и като победи Творцуви ги яви в побеждение? С коя сила – Мощ се подвижват ощ тъй чудно защитени? Кажи, защо замълча, кой си ти, творец или творение, че чрез духа си лукав поробваш Творцувото творение?
В таз дискусия, от теб предизвикана, отговори, само ти ли право притежаваш и оспорваш съдебното решение? Отговори и ако можеш защити се ти! Робовладелческия си нрав не крий повече пред човешките очи, не го поробвай и употребявай в делата си зли! Кажи, кой жизненото дихание им дари и те, живи творения, трептят и като украса земна се вплитат в сезоните над Земя? И като награда нейна, извезани стоят на одеждата нейна. По строгия План на спасение Свише те приемат от Твореца чинове небесни, свещени за служение! И като небесни войни воюват за земното избавление! А като одежда планетна в планово изявление те водят непрестанна борба в своето кратковременно съществувание сред планета Земя!
Кой, кажи, е Творец – ти или Той? Или творенията Творцуви, с хитрост завладени, от теб присвоени, попадат под твоята власт? Но не над всеки дух владееш ти, а само човека на греха обсебваш в измама и лъжа и го употребяваш! Кажи, кой творенията Творцуви тъй планомерно явява, възрастява ги и родовата линия в награда продължава? Ето, защити се ти! Кой, ти ли милост и любов прояви? Не е ли пак Той, Който инстинкта в творенията живи внедрява и нежност в сърцата им дарява да се обхождат с рожбите свои? Кой реда и планомерните явления нарушава, Закона на правда изопачава? Питам те, отговори! Че свободомислеща съм, помни и далеч от робския ти хомот съм. И днес ти имаш смелост да се хвалиш с мерзостта твоя, че владееш роба на греха и със смърт го погубваш завсегда! Но безсилен си да владееш светлия ден, явен в Правда над планета Земя с три пояса Творцуви творения, земни украшения. Ти сам в признание се яви, че господар си над нощ черна – твоя навек осъдена съдба. Отговори! Ти, който в измама и лъжа с неправда в беззаконие водиш войнството си сляпо в таз кръвопролитна борба, вси твои кръв пиещи, владеещи плът, материя, пръст, земя! А в най-великата борба явяваш се като старост със закостенели чресла, лед, зима зла сковал ти е духа – сърце, което нямаш, но водиш борба с дух и материя!
Ти смърт уродлива си и мъртвешки саван простираш, трупове човешки, с мъгла Земя обвиваш и водиш ожесточена борба с воалите бели – млечна омара светла в зора, предвестници на ден светли, увенчаващ с венец от светлина, живота жизнен чрез слънчевите лъчи! О те са сноп, подвижен в Мощ Творческа на святи Му дела! Кой всички тез велики съдби на себе си приписа и ги присвои, а Земя смути и мира й наруши?
С какви средства владееш своите завладения, че си се възгордял и смяташ, че над мен си превъзмогнал! О, не!!!
Никога не ще ме измамиш ти и твоите вечни злини тъй бързо ги откриват сетивата ми вси. Ти и над тях посягаш и чрез грях ги покосяваш, и печата на смъртта им налагаш, която е дяло твое, твоя навек съдба! Но Творецът им ги възкресява чрез жизнената Мощ, в пролетна съдба ги явява!
А ти кажи, не е ли истина всичко дотук, което изрекоха моите уста? О, ти, черна нощ, тъмна сянка, явяваш се оповестен от мъглата, която вятърът отвява. А Възлюбленият мой чрез ден светъл се явява в жизнена съдба и води борба с нощта, смъртта, неправдата твоя! А ти все се заканваш Светлината да унищожаваш, която дела ти разбулва!
Подгони, ако можеш Зората, която се явява във воалите млечни на Правдата Творцува и деня светъл предвещава като сърнела подгонена от Зефира нежен на пробуждащия се ден. Уцели, ако можеш, светлината ефирна на деня! А ти тогаз се криеш в поднебесните черни дупки, въздушни пропасти, обиталища твои!
Ето венец на творенията вси са слънчевите лъчи, извор на Мощ Творческа стреляй в Него и Го улучи, ако можеш! Как ще стигнеш таз Мощ велика, която движи Слънчевата система с планети и звезди? Кажи, какво сътвори ти – грехът е твое дяло, а смъртта ти е съдба! Откъсна от планетите една Земя, но не е тя пленница твоя завсегда. Как я позна, как я избра, нея, най-красивата от осемте? В чин „княгиня“ е тя, сгодена за годеника си Христа завсегда! И той я изкупва с кървава цена! А ти я завладя, да явиш на какво си способен и наостри всеоръжието свое от измами и лъжи, но пак не ще я постигнеш, нито вечно ще я владееш! Ти само смут внесе в земния предел и не познаваше Плана на спасение, затова и падна в по-дълбоко заблуждение. Не разумя, че над царството на мрака, нощта, изгрява светлата Луна, осенена с лъчите на Вожда свой, тя Земя озарява, пътека светла чертае над океани и моря, над реки и езера, за да мине по нея корабът на праведна съдба с развети знамена, да оповести Вестта всемирна, увенчана в Правда, като победа славна над мрак и тъма!
Нима все още не разумяваш, че навсякъде светлите дела на Твореца са изявени, а ти си все победен? И водиш безсмислена борба със Славата Творцува, със светите Божии дела. А победите твои са нощ черна, мрак дела ти на мерзост – греха и смъртта! Кажи, верни ли са всичките тези дела? Истината ли говоря, че всичките Творчески съдби по План строго начертан са внедрени, като Мощ велика явени и с награди наградени? Че ти размахваш смъртна си коса, а Той животът жизнен укрепява? Кажи, защо мълчиш, нима с мълчание дела си мерзостни ще скриеш? Нали ти сам поведе таз дискусия съдебна, но осъждението си в награда на дела си никак не избегна? Кой в зорите светли на зазоряващи съдби спуска тез млечни воали над земните плещи и като невястини съдби обвива и път на Правда постила? Кой Земя увенчава с брилянтните роси и като с корона на удостоение с лъчите златни я обсипва, и живот й даряват? И тя обнадеждена трепва в дълбина и в ритми й сърдечни заиграва пред Небеса? В пролет ранна, под Мощ Творческа, чрез вси творения възкръсва и с одежда си извезана от вси сезони се явява в багри на дъгата под палещите лъчи. В нюанси багрени разстилат се вси нейни везма, плодът на дълбина й от признателна хвала към Твореца й и във вярност се разцъфтява с цветовете на вси цветя удостоена, чрез Росите святи напоена! Не са ли тез Роси сълзите Му късни, че тя, Земя, е Негова съдба завсегда и след коварната твоя борба, която ти водиш за завладяване, ще бъде навек освободена от мерзостните ти дела? Тя, Земя, е Негова невяста и ти добре знаеш това! Той хармонично, планово я движи под Мощта Своя в уверение за увенчание в Правда, награда на удостоение за трите й пояса завсегда!
Защо замлъкна? Защити се, ако можеш! В пролет ранна Той я възкресява, тя разцъфтява, оплодена веч узрява и с плод богато я дарява. В есен плодът се явява. В победа свещена нарът поруменява, в лозето й със звънци свещени зазвънява, сокът румен в чашата й се явява. Но и ти не си забравен! Дялото ти в неразум в лозето стои, мушмула изгнива на корена си. А смоковницата плодове с Авраамови обещания като морския пясък е събрала и пред Вселена, Всемир ги явява! Къде си ти с твоите нелепи хвалби, с гордостта ти пагубна, като ятаган ръждясал размахан в беззаконния ти стан? На планета Земя мислите й са явени пред вселенни, всемирни очи чрез фиданите разцъфтели, опрашени от пчелите работливи и плодове поруменели, със сокове напоени.
Тез съдби са земни, сърдечни изявления, без твоите смущения те свободни, планово се развиват – Тя и Той, двамина пред Небе, Земя, стоят непоклатими кат юзина! В пролет разцъфтяла с милувката Му нежна на Зефира крилат и любовта Му сърдечна от небесния свят тя е наградена, в аромати потопена! И пред небесните селения летят уханията й вси в райски съдби от ядрото сърдечно на хвали! В пролет развива се цялата одежда земна, славеят запява в зори. Пчелица бръмнала мед събира. Земя раздвижена, възкресена под нежното було сватбено, се явява, тя Нему се опознава
Силен ли си ти? Ето пред тебе стои нейното венчило, улучи го ако можеш ти! Но безсилен си, то те победи! Твоята коварна мощ – нощта, смъртта, зимата, сковала в лед земя, далеч отлетя, не можеш повече да се гордееш, нито да вилнееш. Тя, твоята съдба, е решена вече от Съда и смъртта с жилото си, греха, те погълна завсегда!“
”Млъкни, че ще я разлюлея! В моите корави ледени гърди като полюси два огънят небесен веч изтля, в лед ще я скова – континентът шести е моята съдба. Ще събудя моите сълзи, ще разпръсна сеизмични вълни и ще я залея в потопните води на Армагедона сетен! Ще повдигна в силен вой всичките физически сили, урагани и тайфуни, смерчове и вулкани и в смърт коварна ще я потопя, а аз с криле железни ще отлетя, за да избегна язвата сетна зла!“
”О, не! Не! Не ще можеш да извършиш ти гибелния си полет, ни целта си да осъществиш! Земя в сълзи си лицемерни да потопиш! Дълбоко в нейната сърцевина ядрото й будно бди над нейния предел! Пламнало в огъня на любовта Му, то живо тупти и ще продължи още да трепти. Още хиляда години ще издържи! А в скончание на тези дни ти, с всичкото си пленение, ще изгориш в огъня на осъждение, който ти сам запали! Ти не ще издържиш Мощта Негова в победа над греха и смъртта. Нито воалите млечни на Зората ще опетниш, нито ще смутиш любовта Му и мира вечни! Ти, поробителю земен, владееш материя, земя, пръстта. Небе далеч стои от твоята ръка, макар че и ти и Той сте духове!
Той – Дух на Правда в жизнена съдба в отбрана води борба! А те – дух в неправда, злина, грях и смъртта воюваш да покориш в зла съдба. да плениш планета Земя. Не призна ли сам пред Вселена. Всемир, че си победен от Неговите добродетели? Сам призна че нямаш сълзи и лед сковава твоите гърди. Пепелище сиво ти е любовта, без радост, без живот е твоето завладяно притежание! Смърт костелива владее твоето земно царство и воня от тлението те владее. Лъжеш, че вълните сеизмични са твоите сълзи. Ти лъжец си и човекоубиец и пред теб са жертвите твои – измамени човеци, стоящи над олтаря ти, в мерзост изграден, в съдба Каинова! Кажи, не е ли така?
А Христовите победи са далеч от света, в чистота и благоухание, Негово жизнено дихание – животът свят сред Земя. Ти звяра избра и духа си лукав в него внедри, а не позна сърдечна дълбина – храм на Духа Свята. Ти и само ти си таз измама и лъжа, всяваш ужас, носиш нищета, със скръб заливаш Земя, язви зли разстилаш над нейната плеща, смърт граблива като птица уродлива, свиваш гнезда в мъртви телеса! Къде е животът и радостта? О, да! Ти жестоко ги убиваш! Ти си всичката земна злина, награда ти сетна твоя и уязвяваш планета Земя с три пояса нейни творения – живи Творцуви велики проявления, а не твои, нито твои, враже, хвали! Как искаш сърце ми да те признае и езикът ми да те призове? Ти и само ти си отцеубиец, камшик, смърт костелива ти е в ръка и с печата на Каина запечатваш тлението!
А духът ти нечист обитава във всички вражари, заклинатели и врачки, идолопоклонници с жертви човешки. Който те познава, навек ще те отрича и проклина! Ти сам призна пред Вселена, Всемир, че си смърт костелива. Кого ще обвиниш в Небе и Земя? Че робовладелец си, сам каза и водиш роба на греха от раждане до гроба. Не! Ти не си жизненият дух на Светла правда, зора в пурпурна надежда за възкресение в живот и спасение от робско угнетение. Целокупното Негово създание Него признава и с познание Го призовава! И в Мощ – Творческа сила, с любов пламенна в гърди, горят в дела милосърдни спрямо подобията вси, които не признаваш и гониш ти. Но как и с какво владееш ти роба, с коварство и беззаконие в неподчинение спрямо Твореца си? Ти с измама го владееш, грях, смърт навсякъде пилееш. Но знай, че за всяка неправда ти отговаряш! А Той, Творец и Създател, Законодател и Съдия, любовта Си в милост в победите Си явява като велико побеждение над мерзостите ти вси. Че Той е воля свята, в мъдрост неограничена, неизследима в Правда Творческа, съдба незрима! О, тя движи цялата Вселена, Всемир, и планета Земя, за която се бориш и се хвалиш ти, че ти е робиня, а ти робовладелец, с бич коварен – смъртта, я владееш! Но не ще бъде вечна твоята власт, помни! Той Небесата е създал и всичко, що ги населява и по име зове творението Свое, а то, с любов Му се покорява. Той е Тоз Творец – Създател, Законодател и Съдия, Който законите на движимостта е поставил! А ти не го признаваш и Законите Му вечни наруши, за да не бъдеш по тях съден, нали? Но съда си не избегна ти. Осъдиха те навек делата твои и пред Вселена, Всемир, обвинен си ти!
Питам те, кажи, кой човека по Образ и Подобие Свое сътвори? Ти или Той! Кой в мъдрост Своя го употреби и употребява в победите славни Свои? Не виждаш ли, че сляп си като прилепа и глух като аспид? Всичката ти гордост и щеславие те заслепи и не виждаш, че ги водиш в гибелта – твоя вечна съдба. Те не съзират, нито разбират мъдростта Творческа, изразена в дела на Светла правда, която навек победи неправдата твоя – нощ черна, победена от светлия ден!
В изгрева свещен на ултравиолетовите лъчи възкръсват целокупните земни съдби. О, те са в изявление на Творческата Мощ на Твореца над вси Негови творения.
Ето, изявих ти съдби – защити се! Истина и само истина говоря в тоз миг пред вселенен, всемирен лик. Кой обвива Земя в тез милостни съдби, в любов необятна, в милост непонятна, както майка рожбите свои? Кому ще ги припишеш ти? Кой създаде планомерност в законите и пази равновесие сред планети и слънца, Вселена, Всемир? Кой тъй стройно ги нареди и несмущавани в ред и дисциплина се въртят и в поклон и хвала се редят? Ти и само ти внесе смут сред Вселена, Всемир и като отхвърлен, прогонен, лишен от небесния пир в ликувание пред Трона велик, ти, паднал ангел от Небе, в непокорства вси се яви и Земя, най-красивата от вси планети, плени и я похити. А Законът, изискващ подчинение от всички творения, в любов и мъдрост сътворен, наруши го ти, да се вмъкнеш в движимия звезден мир пожела, дух нечист, но в дела си мерзостни, зрими, не позна духа жизнен в създанията земни и откъде изхожда, и в скончание на целта Творцува в живота земен къде отхожда, преди да докоснеш материя с косата смъртна.
Смъртта, косачът на плътта, естество ли е природно, или ти я създаде като скончание на вси язви зли – твои измишления? Моля, отговори, питам те аз, свободна, добродетелна съдба. Коя е таз природа, която строги граници определя и ги поставя между две съдби? О, това е Той, жизнена сила, мощ в движимостта на създанието, редът в планова закономерност! А безредието е власт господстваща, твоят бич смъртен, самата смърт.
Ти сам ме призова в таз дискусия пред Съда на всяка правда законна! Кажи, кой Творец е на целокупност вселенна, всемирна, на Небе и Земя? И кой е нарушителят на ред и мир, рушител на Закона Творцув? Кой в Правда владее в надежда за спасение целокупното Божие творение? А кой с косата смъртна коси планета Земя, кой плевела посял е? Кажи, кой живота жизнен създал е и движи го безспир всред Вселена, Всемир! Кой, кажи, че тез две сили – живот и смърт се борят непрестанно пред Небе сред Земя! Кой бе Тоз, що обяви най-красивата между вси Земя за арена бойна пред вси очи?
Имаш ли доблест да отговориш за всичките злини, що извършил си сред Земи, за да ти отговоря и аз, коя съм и кой ме със сила, мощ въоръжи! В сърце ми дух на Правда вложи да се бори с неправдата твоя: беззаконие, хула, клевета. Можеш ли добро със зло да замениш или Правда с греха да сравниш? Можеш ли нощ тъмна с ден светли да покриеш? Поробител зъл си ти и в мъст коварна сам ограбваш Божията слава и Земя с неправда владееш! Но чрез милост и любов, с дълготърпение се побеждава робовладелецът, а робът се утешава. И Царството на мира в гърдите се внедрява, човек от смърт не се убоява, защото жизненото дихание пее победоносен химн в хвала на Създателя, Когото познава! Кой е Създателят на Небе и Земя и всичко що ги населява, в мъдрост и разум се възрастява? Кой свода небесен създаде и тъй съвършено го украси? Кой строи Слънчевата система и й нареди около Слънцето да се върти? И все тъй сияе Слънце златно в жизнена съдба и движи в победа целокупната система? И като Свещено войнство благоговее пред Създателя Си?
Защо мълчиш? Не знаеш ли, че не ти създаде тез висши Божии творения? А си се надигнал в борба да Го победиш желаеш? Кой закон постави, та Луна да се осенява и нощ тъмна да озарява? Как ще избегнеш присъдите си вси – седем язви зли, твои лични дела? Признанието ти пред Съда стои, че си нощ черна, бич коварен – смъртта, която се налага над плътта и витае като призрак черен над планета Земя. Щом нощ тъмна се спусне като птица граблива, то цялата Земя, с три пояса творения, приспива! А ти не подозираш, че Творецът по План, строго начертан, изявява кратковременния плен над плътта. Ти не познаваш аромата на цветята като ухаеща хвала да се носи към Небеса. Нито химните свещени разпознаваш на птичките летящи към Небесата, на които приносът на хвалата се приема от Твореца на Небесата.
И днес ние с теб лице с лице се срещаме, Правда с неправда сравнихме над Земя отрудена, с мъст коварна натоварена, а с мъдрост Творцува въоръжена. И всички добродетели се изправяха пред безпощадната борба, която ти водеше в неправда и днес в дискусия я явяваш, живот със смърт заменяш! И с лъжи открито се явяваш, че природата – творение творец се представя! Творец ли е тя или творение? Отговори, истината и лъжата покриват ли се на Земята? Бог е Творец и все о все, а как творението ще Го назове, това ще означава ли, че Той не е най-висшият Създател? Кому принадлежи хвалата чрез дела, изискани от Правда и Истина? В кого се крие силата непобедима на всяка Правда законна, ред, закономерност, светлина, озаряваща планета Земя, даряваща жизненост в живота?“
“Замлъкни, не говори, не ще никога позволя да Го изявяваш! Аз съм господарят, а ти робът. Аз държа бича коварен в ръка и тъмата владея! Ти мой пленник си, робиня моя, защо не ме признаваш и силата ми господстваща отхвърляш?”
”О, да! Признаваш своето падение и дириш да вържеш земното си пленение, ти робовладелец си и роби на греха пленяваш, но не и господар на живота мой се явяваш! Кой ще ти възрази? Че всеки (човек) знае, че бичът ти коварен ще го връхлети, но жизненото дихание, о, то ще отлети без да имаш власт да го спреш и в тайна на Твореца свой то намира покой. Но не те задоволява само плът да владееш, ти дириш духа да пленяваш, но само на онова създание. което ти се доверява и горко ти се подчинява! Кой си ти и как е името ти, та толкова ”настояваш да ме познаваш?”
”Ти ме победи! Дух лукав, нечестив съм аз. Под нагона на завоевателя коварен се крия и диря Трона Му да завладея!
Създател съм и дързостно посягам на живота, грехът е острие на меча ми – смъртта, навсякъде съм аз и воювам с вас, войнство в правда въоръжено, за да ви владея! Воювам безпощадно, в Армагедона войнство водя, крия се под маската на вяра, а безверието ми е отворени двери. Да заблудя и порицая вярата в Бога, която като щит пред мен се изправя в себежертва, мене побеждава! За во век желая Земя да владея с три пояса земни творби, на Твореца праведни съдби!”
”Не! Не ще владееш ти жизненото дихание! На тебе само материя е притежание и чрез греха владееш над нея! Но над жизнения дух не ще владееш, то на Твореца вечен принадлежи и Той в правда и милост го владее!”
”Но аз нямам мир и бродя като вампир и диря път отново да се домогна и завърна в небесния вечен пир!“
”Не ще го имаш нивга ти, о, душе нечестиви, ако се не покаеш и робите пленени чрез греха да отвържеш и сам да се изявиш, че тъмна сянка си, сила нечиста, дух лукав, бич коварен, смърт и жестоко си владял роба и планета Земя!”
”Ти ме откри и късно е да те догоня! Ти летиш с крилата на Зората, а аз бягам от теб като тъмна сянка, мъгла, нощ черна, впрегната катафалка на смъртта. Недогонена от мен остава зората, зазорена в светъл ден на Истината свята. Аз, лъжата, крия се в Поднебесна зла! Ти право говориш, но не ще ти разреша Името Му да изречеш и Мощ творческа да признаеш!”
”Той е истинен Творец на Вселена, Всемир, Създател на Небе, Земя, в Правда законна и всичко, що ги населява и светлина лъчезарна озарява! Творецът е, Който ги е създал и над тях закон на правда разпрострял! Той е Законодател и Съдия и ги движи в мъдрост необхватна в пътищата си неизследими. Той е таз сила, Мощ велика, Която всичко движи и в Истина управлява, милост и любов в закономерни планови измерения чрез жизнеността. И според планетните селения над планета Земя от всички народи и племена, езици и колена Бог Всемогъщ е все о все! Той е, Който ги окръжава със слава велика и с нежност ги вика като Негови творения. Той всяко сърце владее и с добродетелите свои влива Мощ и Сила!!! В милост и любов ги обвива, в дълготърпение ги калява. Той е Цар и Господар в нетленния вечен живот, в царство Му на мир и Правда Той царува във всяко покорно на Него сърце!
Там няма достъп бичът смъртен, нито нощ простира криле. Ден вечен в сияйна светлина изгрял е сам Спасителят им любим! Истина е, че Той е тоз Творец в Законна правда и Неговото царство е вечност! Ето вземи всеоръжието си и ме улучи. Но не можеш ти, не ти е позволено. Не е настанал часът на Армагедона, в който ще прославя в победа моя Свят Всемогъщ Творец, а аз – Негово творение! Бог Отец, Син и Дух Святи Създател и Законодател със Закон на правда над Вселена, Всемир, Той е Генерален Съдия и теб осъди завсегда поради твоето беззаконие!!!”
Гръм и мълния затрещя. Зави се буря зла! Като огнен змей се виеше волтова дъга, мълния на небе заблестя, ревна ураганът, повдигна се сеизмична вълна. Ревеше морето Черно в смъртоносна агония и бреговете свои рушеше! В пътя си погубителен всичко свличаше. Залюля се долен праг в нощ ледена вилнееше враг! А високо над планета земя горен праг като купол небесен, окичен със светила, по-ярко заблестя. В лазурните простори затрептя Слънчевата система и пееше песента на мировите светила. А враг, разярен като звяр хищен, ревеше чрез стихиите вси, безсилен да докосне земното сърце. Земя тъй недосегаема блестеше и над гнева му с любов гледаше! Над нейната плеща трупове враг стелеше. Че дръзна тя в протестната му дискусия чрез сила свише да изяви Всемогъщия Творец на всяка правда законна. И чрез гръм и мълния обагри с кръв Земя, Поднебесна изригна с гърлото на вулкана и с огнена лава набразди земната снага. Разтвориха се земни бездни, погълнаха огнения му нагон и жаждата му коварна за владичество и трон! Не понесе враг върховната изява на вечния Творец, ни славата Му, внедрена в творенията Му вси – всички добродетели разкриваха славния Му Лик! Че в зората зазорена в ден светъл обгръща Земя ранена и с воалите омарени на Правда превързва кървящите й рани. В пролет ранна с любов погалва земна дълбина и в милост – жизнена струя отправя и я съживява. А тя трепва под лъчите, слънчеви струи и възкръсва с цветове и багри на дъгата – украсата на Земята! Под струите лъчезарни на светлината полита фауна крилата и в победи Творцуви запява пред Небесата. Разцъфтява Раят земен в розови оттенъци, понасят се ухания като птици хвъркати и като облачета бели се покланят, единни с хвалите на човека от Земята пред Престола благодатен. Трепти в ефира химнът хвалебен, възпял делата Творцуви и като велика симфония догонва аромата на цветята, и едно велико явление раздвижва Земята!
Възкресение! Възкресение! Възкресение на трите пояса земни! Те не се убояха пред владетеля на мрака, поробителя коварен на материя Земя! И с вяра в дълбината отправят към Твореца хвалата, че жизненото дихание Нему принадлежи, в победа сетна над Земята то ще се яви и ще полети към небесните селения, победило вси тления; мечът смъртен на врага коварен – смъртта, ще се скрие в земната бездна. А жизненото дихание неизследимо ще се прибере при Твореца си вечен в хвала!
О, каква чудна слава на Плана устройствен!!! Всички Божии творения чрез вяра приемат Божието обещание, че ще са възкресени в нетление и ще се грабнат в небесните селения! Страх побягва, скръб отива в забвение. И те, всички Негови творения, продължават да бдят, узнали истината, че навек е победен бичът коварен на врага, – смърт и грях за во век ще изчезнат! Че осъдени са сетно от Съда велик, изявил присъдата му на осъждение чрез човек, облечен в смелост като жизнен войн в младостта, уверен в съществуващата Правда и Истина като Мощ творческа на Небеса. Че Правдата Божия е внедрена в човека и подкрепена от Дух Святи разцъфтява в аромати дела чудновати в издръжливост сред земните беди в борбите зли.
”Кажи, враже лукави, къде ти е зима зла – на старост ледена обвивка, сковала в гордост дълбина ти? Че всеки, който е познал Твореца свой, не се бои от смъртта – твоята нелепа победа над материя, плътта!”
И пак се чу песен бойна, запята от Божиите творения, въоръжени с вяра в дълбина, воювали в Правда и Истина за слава и величие на Твореца Всемогъщи! Ден светли разперил е крила като птица летяща над земната снага. Явява се в могъща победа пролетта с песен – свещена хвала. Сводът небесен затрептя, Зефира нежен поде песента. А тя дръзновена борческа съдба, отново отвори уста:
”Къде си, ела, ако можеш стреляй и ме улучи. Но не можеш! Отдавна ти изтлеяха очи и уши ти на аспид затъкнати са, и не ще чуят моите хвали. Аз съм жизнено дихание и летя с крилата на Зефира нежен, докосващ ми дълбина. Струна ми сърдечна зазвъня, разтвори се по-широко сърдечна ми дълбина.
Можеш ли звъна на струната сърдечна моя да го уловиш? Той е сноп лъчи, разляли се над земните съдби. Можеш ли Зефира нежен да задържиш в полета му безспирен, че той крие в себе си тайната моя любовта на Твореца Мой в Правда и Истина? Кажи, можеш ли да стигнеш добрите небесни дарования в Авраамовите обещания като войнствена съдба, Слава Творцува завсегда, непобедима в подвизите смели на победите Му вси – Негови неделими съдби? Аз, Зефира нежен, ефирно докосвам й дълбина и тя като струна на арфа запява в свещена хвала по волята на Твореца Всевисш. Той, Бог, все о все изявен над планета Земя чрез Троен Лик в действие и подвизи велики! Ти си зима зла – старост костелива, забулила в ледена покривка Земя. Ти, нощ тъмна, мъгла, лъжа, смърт коварна ти е уста! Но днес ти сам си пленник на греха и чака смъртта жребия ти, обвързан с кордона на осъждение, в изпълнение на присъдата твоя за вечния огън – накладена геена твоя! Неговата правда ще те изгори, теб, неправдо, и всички победи твои на мерзостните ти дела. Ти си сам беззаконие и хула – греха и смъртта. Ти си жаждата и нагонът коварен да владееш и ограбваш славата на Твореца. Под всяка маска на неправда ти криеш обезобразения си лик, но не всяка плът владееш, макар че безмилостно я покосяваш!
Но жизненото дихание неуловимо е, макар кръвта – живота да проливаш в оргиите си вси! В ярост зла огън и жупел изригваш и в мъст коварна материя – Земя рушиш. Познава те духът жизнен и мълком понася злините ти, докато ти сам не издържиш и в борбата се провалиш. Кажи, защо, защо тъй яростно вилнееш над Земя? А ти мълчиш. Затуй послушай, аз смело ще ти отговоря: ти сам си грях и смърт сееш над планета Земя! Ти крадец и поробител си, а не творец, не си създател на човека, а човекоубиец си. С лукавство пленяваш жертвите свои, като роби ги владееш и сам ги в Скончание убиваш. И знаеш, че в скончание на дните ти сам с пленниците свои ще гориш в огъня, що сам накладе и хвърляш дни и нощи в него съчки, за да го поддържаш. И не подозираш, че и прахът ти не ще се найде над Земя, ни червеят ти ще умре! И ти над Земя ще тлееш хиляда години, воня ще дишаш, с кръв ще се заливаш. Тогаз кажи, как ще се явиш отново, за да воюваш с мен, когато аз ще бъда победител, а ти, смет, пълчища зли, които сам убиваш?
Ще кажеш ли и сега, загадка ли съм аз и що мълвя? Не истината ли в прямота откривам? Ето облечена съм в Мощ и сила на Твореца Всемогъщ и силен! Укрепена съм в действие и с чест воювам. Животът жизнен съм и жизнено дихание ме движи. Ден светъл съм, Творцува правда, с която ти, неправдо, със зло воюваш. Грях и смърт навред разстилаш! Но що, ти само плът владееш и жестоко я убиваш. Аз жизнено дихание съм, облечено в сила и Дух Святи ме движи в Мощ на Словото чрез човека.
Ако можеш, ела, покажи ми как зора се зазорява, как слънчев лъч над пленницата твоя – Земя, се явява. Непостижимо е за теб Слънцето изгряло. Кой го в огнената колесница впряга и над Земята уморена, от тебе жестоко наранена, неводи спуща и живот раздава? Кой таз Мощ велика сътвори и води съдбите жизнени над земните плещи? Кой спуща поясите атмосферни кат воали и Земя обвива? А колелото на времето се върти под струята водна на мелничаря и дялото велико на Правда и Мощ изявява. Коя е тази сила, откъде изхожда тя, че движи времената, като сезони опасва Земята, че тя трепти и се върти, разцъфтява в снежно бели цветове, опложда се и ражда? Дочул ли си песента на ветровете, която подемат родовете и като свещена хвала отправят я към Небеса? Ако можеш, запей и ти песента на хвалата, но ти я гониш и презираш. А тя непобедима, като мощ неуловима все лети, а Земя пред Небе се върти. Не ще я вечно имаш ти, ако и сега да я владееш, със смърт и сълзи я заливаш!
А хвалата е Божия велика съдба и принадлежи на Твореца за милостта и любовта Му към прашеца, движен от духа жизнен! Непостижими за тебе са тез съдби, че в Мощ Творческа са вси. А мъдростта Му простряна като бяло платно от Слънцето огряно – на спасението плана, не ще я никога прозреш и на нагона си смъртен да я подчиниш! Че неизследима е волята на Твореца велик, разстлана като страници от книга, разгръща се в милост и любов под Неговия велик зов.
Признай, ако можеш, величието и славата на Твореца Всемогъщ или се покай! Но ти, коварен, подъл владетел, с мъст и завист зла в твоята гърда, против Него воюваш и славата Му Творческа ограбваш! И в този си нагон за слава и трон ти Закона на правда нарушаваш. И знаеш по-добре от мен, че по тоз Закон ще те съди Небесният съд велик! Не наруши ли ти заповедите Му вси? Поука взе ли, от своето падение убоя ли се ти и имаш ли поправление? Грехът, зачнат в теб, роди бича ти коварен – смъртта, която погубва плътта. Ти не зачете майката на родовете човешки – Земя, оскверни я, в мъка и печал потопи я, родителката на земните съдби човешки. Защо? Ти майкоубиец си и нито една от сълзите й не ще те охлади, когато гориш в огнената геена ти, огъня, който сам запали чрез дела си на зло и корист на грабител.
Сълзите земни, събрани в реки, езера, моря и океани, текат непрестанно, причинени от мъката, която ти й причини. Най-светите й притежания си ограбил, с трупове и воня си я затрупал. Защо? Кой ти даде право да владееш с коварство и измама? А огънят неугасим накладен, в който я гориш, за твоя погибел го държиш! Ти си подпалвачът на кървави войни. Ти потопяваш в човешки кърви земните плещи. Ти убиец си на майки и деца и горести разливаш в човешката гърда. Ти в арените пищни на зверовете хищни човеци даваш за храна.
И днес тез твои дела осъдени са завсегда! Кървите проляти в пировете ти нечовешки викат, викат от Земя и дирят възмездие пред Небесната везна!”
”Кажи, истина ли е това? Кой ти разреши да посягаш на майки и деца? Днес чрез Глас на Съдебната небесна власт, пита те Съдът велик, отговори и оправдай се, ако можеш ти! Ти предизвика таз дискусия ужасна пред Вселена, Всемир, пред очите на свидетели и Съдии искаше пир да възвисиш чрез дела си нечисти. Ето жертвите твои с името на Спасителя на устни предаваха духа си! И Христа, Когото ти на Голгота разпна, дава веч цената за тяхната вечна изкупена съдба! Питам те аз, неуловимият и непобедимият подем у човека и творенията Божии вси в разум за себезащита.
Аз Бог Всемогъщ съм в действие чрез сила и Мощ творческа чрез Сина и Духа свят изявен в Троен образ опознат над земните плещи от творенията Ми вси!
А в Скончание, в Съда велик съм в Генерален лик на Съдия чрез Глас съдебен в Земния процес, чрез закона на правда! И днес в таз дискусия Кармилска. в която претендираш чрез обсебените от духа ти лукав пленници твои – жреци Ваалови, победен си навеки ти и носиш техните съдби!
Ето пред Вселена, Всемир, небесни и земни селения, защити се ако можеш! Стреляй и ако можеш, догони Неуловимия, Непобедимия и Го плени! И добре запомни: името ми е Слово Божие в жизнени съдби и яздя на бели жребци! Живо и деятелно съм и летя неуловимо над земните плещи! Всичко чрез Мен се създаде и живее чрез Мощ велика на Духа Святи, в Мощ Тронна на Генералния Творчески Лик, в подвиг съдебен велик, в чин ”Генерален Съдия” над твоите нечестиви дела!
Ела и чуй Гласа в акта си обвинителен, в обвиненията ти вси и ако можеш защити се ти! И кажи, коя от добродетелите Ми си възпрепятствал да се на определението свое яви? Кажи, кога поясите атмосферни сътворил си ти и си им наредил на определеното им място и време да се явят?
Или ще кажеш: сляп съм като прилепа и не виждам в пролет младостта, ни в зноя зрелостта. И глух си ти като аспид и не си чул Гласа съдебен, че Го гониш чрез зима зла, която отразява личността твоя. И Земя в лед сковаваща се, победи ли я ти? Не! Не! Излъгал си се горко ти! Това са само съдби чрез поясите атмосферни, единни с четирите сезона, преливащи се съдби като Мои творения вси в чин ”Добродетели”, в могъщо изявление на предназначение да изявят великата борба между зло и добро, по строг план на развитие в съществувание, които откриват борбата, сочейки развоя й в троен подем: пролет – младост, лято юношество в оплождение, есен – зрялост. А зима зла явява оголени клони и стебла, Земя в лед скована, то е старостта, уморена, обременена и изявява теб, победителя над материя.
Сънят в нощта сочи на плена ти зловещ – тлението в прегръдката на смъртта. Но ден щом се зазори, пробужда се във възкресение Моето земно творение чрез подвига велик на Моята Мощ – Слънцето, що движи цялата Система и планета Земя! То праща лъчи в съживление – жизнено възкресение над цялата земна площ по строгия План на спасение, който се осъществява над едно цяло време на годишния период.
Планът спасителен движи развоя на времето в борбата с греха и смъртта, за да яви в скончание победата велика над земните мащаби (предели). А звукът – Гласът е Мощ Творческа в непобедима сила, която владее над всичко живо и човека на вяра искрена в Бога! Човекът е свише употребен, но не е защитен, докато е облечен в материя, за да си отговорен за него ти пред Съда велик! Стреляй, но в теб ще се забива куршумът ти. Това е Моята защита в таз твоя дискусия, която ти предизвика пред цяла Вселена, Всемир, пред Небе и Земя и пред Съда велик, явен е искът твой да узнаеш с каква сила – Мощ жизнена лети младостта непобедима в борбите твои.
Покажи се пред вси и ясно отговор дай ти пред целия свят, чрез който се гордееш, че го владееш и в неправда го употребяваш! Ответът Ми не ще се скрие, а ще го явя ясен в потвърждение на всички истини Мои, внедрени в просторите небесни и владенията земни! Не ще остане в тайна победният край на дискусията. А сега последните ти завоевания чрез човек изявени са чрез Словото Мое: че ще пожелаеш да избягаш от изпълнението на присъдите твои съдебни на осъден изменник и злодей чрез Съда велик и да ги осуетиш, като на друга звезда – планета чрез духа си лукав в човека се скриеш, с крила железни да полетиш и гнездо сред звездите сияйни да свиеш! И тъй на Всевишния да се уподобиш като от Луна на друга планета полетиш. Но помни, не ще успееш ти, защото Словото Мое в Авдия посочи края ти и съдбата ти, че и оттам ще бъдеш свален и изхвърлен!
А сега запомни, че за во век си осъден ти, в едно с една трета небесно падение на ангели в съгрешение и всичкото твое земно завладение като кордон на осъждение те е обвързало в съдба, осъдена за хиляда години да се явиш и претърпиш последните седем язви на лични си дела от неправдата твоя и като изгнаник ще си ти да претърпите присъдите си вси. Докато под Архангелска тръба всичкото оправдание чрез Съда велик ще отлети в небесните простори, за да посрещне Вожда си, Царя и Господаря си, Когото ти от завист и злоба обвини, не призна Творческия Втори Образ в чина Му ”Княз на Мира“ – Господа Исуса Христа, води с Него векове и времена борба и посегна на плътта! А всичкото спасение в едно с небесното селение чрез Личната Му гвардия във втори Съд ще се явят да ги приведат над твоите дела и над теб с всичкото твое пленение в осъждение и над духа ти лукав! И те ще заемат вашите места в небесната страна!
Над Нова освободена планета Земя, от която след хилядагодишно изгнание ще изгорите в огъня на геената, който ти сам накладе, тя, Нова планета Земя, внедрена на новата небесна твърд под Ново Небе, ще засияе за вечността с целокупното изкупление! А на теб ни прахът ти ще се намери, ни червеят ти ще умре! С всичките си завоевания ще изгорите за во век от диханието на Духа Му пресвят!
Това е твоята съдба, която сам ти избра по лични ти дела! Амин!“
01.05.1979 г. – гр. Копривщица
ОБЯСНЕНИЕ: Таз дискусия, предизвикана от Сатана, недоволен от присъдата си, се изпълни горе: Сатана обвинява Съда велик, че не му признава злите дела като негови земни заслуги!
Диалогът се предава чрез Гласа на Небесната съдебна власт на Дух Святи, на Стража Божий – приемник на Гласа, за да се оповести чрез Вестта над планета Земя!
01.05.1979 г.