А дните летяха и под присмех и подигравки растеше Ковчегът на спасение под честните ръце на Ноя. Мисия небесна изпълняваше той сред земния предел, а времето все летеше, ковчегът се строеше и бързо растеше. Векове свиваха наниз от грехове – над грешната Земя надвеси се тъма! Извиха се змейове, мълния затрещя, първи капки покапаха над Земя, понесоха се листи обрулени на родове към земни ровове! Дъжд пороен заваля, дни и нощи не спря.
И чувах от моите пленници, обсебени от духа ми лукав: ”Това е наказание за нашето невнимание към Ноевото предсказание!“ А аз, нали бях глух и сляп, не видях, ни от моите пленници разбрах, а бурята зла с вой бесен полетя, Земя помиташе тя и влачеше родовете във водната бездна. Наказание ли бе над тез паднали в грехове родове, поколения в Сатанински заблуждения, мои пленения?
Замлъкна всеки глас, не се виждаше ни ден светъл, ни слънчев лъч. А водната бездна поглъщаше плът и Земя! Спряха оргии и богохулства от човешката уста, обсебена от духа ми лукав, потоп – вода заля Земя и тя се разседна.
А корабът Ноев над водната бездна в победа славна се увенча в десницата Всемогъща на Небесната везна: Той носеше се в победа с целокупното спасение от три пояса земно селение.
И рекох си аз: нали съм глух и сляп, аз, само аз се опивах сред ада земен, с потопните води се сливах, а там бяха и хора, и зверове исполините, Божии синове, натоварени с грехове и влачеха в гибелните води човешките дъщери!
Погледнах чрез вси жертви мои, и рекох си аз: ще се опиваме пак в оргии нечисти и нехаехме за съдбите на непаднало Небе! А аз, с коса смъртна в ръце като дух лукав, на ада господарят, погубвах ги вси в потопните води. Ектеше водната стихия, бурята бучеше, Земя трепереща се огъваше и воят свирепи на зверове и хора се носеше като стенание тежко, и чуваха се викове нечовешки: ”Защо, Защо на Ноя не се доверихме, сега загиващи се уверихме, че пратеник небесен ни умоляваше и предупреждаваше, че Съд небесен ще се яви, а ние нехаехме!”
Но как Ной разбра за идещата беда, че ковчег победен скова и плувна над адова бездна? Не виждах лъча светъл, че сляп и глух бях, но от обсебените от мене разбрах как бурята зловещо ревеше над водната бездна и с грохот смъртта коварна влачеше жертвите към адова съдба. И пак си рекох: как не разбрах, че Ноя с проповед земния жител предупреждаваше, докато аз във веригите греховни ги държах? С Хама бях и той ли е с тях? След като се в оргиите, водни бездни опия, ще подгоня кораба на Ноя и чрез Хама Ноя ще усмея!
Ветрове задухаха и разпръснаха дъждове. Но водната стихия непоклатима все стои. Щом Дух Божий се отстрани, то ще е моя победа за Ноевите синове!
Но корабът като победа славна на Небе носеше се над вода и като щит на твърда канара застана над Арарат планина. Яви се свидетелство небесно на дялото Му в победа – чудесно за спасение на човека от погубление!
Дълго чаках! Духаха ветрове, водната стихия бавно се стичаше и откриваха се трупове, носеше се воня под Небе, аз ненаситно се ровех и дирех да открия сърце, а то мълчеше и мълчеше! Аз чаках суша да открия – нали съм дух лукав, в оргии зли се опивах, и чаках отново с печата на смъртта да се опием в греха. И тогава ще се явя победител и на Земя покорител! И рекох: ”Духнете ветрове и буря и воня от труповете отнесете към Небе, нека узнаят за това тежко тление, отнесете го към небесните селения!“ А знаех, че това е моето скончание, но дирех своята награда трупове и воня ще бъде моето осъждение!
Но дотук не спрях. Звяр и човек ми бяха под ръка. Утихна буря зла, премина мълния, бучене и грохот – Земя бе мъртва и мълчеше. Но сърцето й в дълбина туптеше в ритмите на живите, флора пак цъфтеше и плодове явяваше. Не виждах и не чувах, че лъч светъл пак в ден Земя обвързваше. Обсебих в плен Хам и Ханаан и само от тях разбрах това, но всички други ми се изплъзваха от ръка. Не аз ли посях плевела сред Земя? Но с Хам и Ханаан ще си послужа в пълнота – обсебих ги с духа си лукав, и чрез тях с Ноя се подиграх. И тъй продължих с мерзостта си двубоя! Че в мъст и злоба водих аз на Хам и Ханаан конвоя. А Защо Небе избрало бе Ноя? И рекох си пак: В царство ми земно на мрак не ще позволя да грее светлина, не ще допусна лъч светъл да препаше Земя! Че познавах аз таз Негова слава преди да ослепея и чувах Гласа Му нежен преди да оглушея. Не ще позволя лъч светъл от Небеса да озари дела ми злокобни, на мрака в нечестия греховни, и да се разбере моето горко падение, достойно за погубление. А Ной, Сим и Яфет приеха благословение!
Не! Не ще позволя, затова боя ще подновя и ще се явя в побеждение. Но пак се откриваше моето жалко падение и над мен идеше поражение. И над мен все висеше осъждение! Нали не разбираха моето поражение, на духа ми лукав заблуждение?
Земя не се убоя, лозето земно се разцъфтя, оплоди се и върза, сок яви се на Ноя в ръка. И рекох си тогаз: Хам и Ханаан са с нас, те ми са в ръка, как да прелъстя Ноя, проповедника на Правдата? И като не успях с лъст да победя, то Хама вземах, с гавра го изпълних и с Ноя се подиграх! Но пак не разумях как и в туй дяло се открих, че бях аз в дялото си на гавра с Отца в Небеса и тук долу на Земя го повторих.
Но не се убоях! Знаме си на смърт коварна над родовете Ноеви, благословени и проклети, развях! И моята власт над тях с измама прострях! Че аз бях господарят с косата смъртна над тях! И ето че пак проклятие над мен отново се изля. И тръгнахме с Хам и Ханаан надлъж и шир сред опустошената Земя, но веч наново обновена, като девица млада разкрасена. И не познаваше Земя, че тя беше таз, която потопа претърпя и сега отново към Небе вдигаше глас. Не ще я в мир оставя аз! Ще я люлея чрез земетресения, чрез бури и урагани ще я вея, чрез вулкани снага й ще изгарям и рани ще й правя, дано тайната си на издържание на мен да открие! А тя все тъй вярна продължава Нему да се кланя, не ме допуска до сърце й да стигна. Ожесточен от нейното упорство, подгоних поколенията на Хам и Ханаан и в ръка си окървавена отново ги обхванах! Но Сима и Яфета не достигнах, само плътта им покосявах. И дирех аз съсъд, в когото да се скрия и тайно в него волята си да посея, плевела си да полея и тъй с хитрина заблудите си да разсея. И чух чрез моите избрани: ”Сатана обсебил вече и Ваала, че Земя дири кой е Създателят й!“ И рекох аз: Не ще оставя Него да открият, с хитрост и измама ще заблудя мнозина, грях и смърт отново ще посея! И пак в борбата зла се върнах, два фронта аз откривах, с плът и дух воювах. Духовна и световна битка аз разкривах – това е за моя слава и хвала. Но поражението все ме следеше и знаех ясно, че то ми е съдба! Въпреки това воювах безнадеждно и водех човешките родове като роби в рововете! И носеше се воня от жертвите, покосявани от моята смъртна коса.
СМЪРТТА Е МОЕТО ДАРОВАНИЕ!“
И след тез изявления Сатана не замлъква, а продължава да излива своите жалки намерения. И тъй навлиза в изповед за своите зли деяния, дано намери оправдание! Но само огнената бездна ще скрие неговите зли дела!
1979 г.