Глава деветнадесета – всички учения, които носят религиозните деноминации, приемат осъждение – отхвърлени са! Щом се е явил Ангелът четвърти, те ще останат пусти (Египет). Светът ще запустее поради неправдите си спрямо Бога.
Словото явява победата на Бога чрез дялото велико на Ангела и Гласа от Откровение осемнадесета глава – за явяването на Ангела четвърти, единен с Гласа (Малахия 4:5), формиращ малката съдебна група на Съда велик чрез Гласа съдебен в призоваване на блюда, употребени в чин „стражи“ – златни блюда чрез Гласа. Също явява строяването на Войнството Божие в чин „Гедеон“ (Съдии, шеста глава) за употребление в действие за събаряне Вааловия олтар, който се покрива с избълвана Лаодикия в Седмия, Лаодикийски период. И на Войнството се натовариха чинове първосвещени и свещени за формиране и действие на решения съдебни над всички земни съдби. Но Гласът се строго прояви чрез определен съсъд – приемник, движен чрез Святия Божий Дух, за да се приемат решенията съдебни над духовен Вавилон, състояща се от всички отхвърлени, избълвани духовни общества, образували прочутата Вавилон, начело с католицизма.
В глава деветнадесета се канят на вечерята от осъдени съдби според сянката и действието на Кармил, чрез пророк Илия и олтара на Всевишния Бог, сформиран чрез Илия за осъждане на Вааловите жреци, броя на които се покрива с броя на всички отхвърлени общества в чин „Духовен Вавилон”. На Кармил е Илия – дялото на Дух Святи, който чрез знамение и чудо свали огъня от Небето и се прослави живият Бог. Това Слово се покрива с малкото Даниилово съдебно дяло на Дух Святи и победата на живия Бог. Затова след всички решени съдби, оправдани и осъдени след духовния изход, се явяват вече като победа в чин „Слово Божие“ – Война смел с нож в ръка, за да поведе Войнството – Лична гвардия на Христа към победа небесна.
Откровение деветнадесета гл., стих 11-16: Исус Навин – Войнът с нож се покрива с това Слово на духовна просвета след Съда велик и всички съдебни решения. Това е и победата – живото Слово Божие на съдебните решения в чин „Исус Навин“ с нож в ръка, повеждащ Войнството небесно строената Лична Христова гвардия в чинове небесни, която след формиране и строяване по съдби, намира своя дял по съдби и внедряване над Новата планета Земя чрез нейното ядро, което не е осквернено, както повърхността на Земята, покрита с воня от трупове, смърт и кръв. Затова пророкът не видя вода.
Откровение 18, 19, 20, 21, 22-ра глави явяват последната победа небесна над врага – Земята с всички решени съдби. И в чин „Дяло съдебно” „Даниилово малко възкресение“, то се явява преди голямото първо възкресение, за да послужи при съдебното уреждане на всички съдби. И чрез Войнствата са воювали, чрез Църквата Христова, Новоерна, а именно, борбата е за планета Земя, но се води чрез Църквата. А в Скончание Църквата воюва чрез употребление на блюда живи, приемници на чинове небесни, които приемат всички решени победни съдби, особено дванадесетте живи представители на племената, дванадесетте камъка на първосвещения нагръдник, символично показани в полите на Синай чрез дванадесетте стълба! Днес те реално са явени чрез живи съсъди и приемници на всички решени съдби от два Завета, в Скончание на Съда, покриващ се с Малкото частично духовно възкресение на дялото съдебно. Също се реализира и Откровение Йоаново. Затова Земя се представя от Църквата, от живото и реално сърце на това съдебно дяло – ядрото земно, непроницаемо, до мантията земна, тъй като останалата повърхност е символизирана като мръсна дреха, която Земята ще съблече. А Църквата се представи пред Съда с блюда реални, живи и прие всички решения съдебни в чин „Слово Божие“ (Йоан 1:1-4).
А и самата Църква се явява в Скончание чрез Вест всемирна запечатваща. Нейното сърце в чинове първосвещени и свещени пророчески атрибут представи Личната гвардия на Христа с Негови чинове, за да приемат и Неговите лични награди. Затова се назоваха Лична гвардия на Христа с всички Негови чинове, действали сред Новозаветната Църква като Същина. А като символи ги откриваме в Стария сянков завет или в церемониала.
Ето цялата развръзка на двата Завета е внедрена чрез живото Слово на живия Бог, затова и Той се явява в чин „Войн“ с нож в ръка на действие, облечен в Правдата Христова, яхнал жребеца бял! Но тези светли искри са светлини, небесни проблясъци на озарение, приети от живия приемник на Гласа – Дух Святи! Иначе не е било възможно преди Съдът да реши тез съдби да се яви тази Светлина в чин „Войн смел“ с небесни Войнства на воювание! А след Съда и стража небесен те ще поемат път на озарение чрез Вестта църковна с всемирно решени съдби, затова тя се науча всемирно запечатваща Вест! Чрез тоз похулен от Лаодикия Дух Святи, в чин „Генерален съдия”, с коронно, тронно удостоение във време на Съда, се явява невястата Христова – Църква чрез Личната гвардия на Христа в чин „осиновена сионова дъщеря”. Църквата представя коя е тя, но наречена и Нови Ерусалим като чин „Невяста”.
Но Той представи и новата държава над новото ядро земно – Юдино царство вечно, окръжено с Неговите стени. Затуй Личната гвардия на Христа носи този чин – „стена Сионова”, окръжила Новия Ерусалим Вожда си Христа с великата Негова победа, извоювана чрез Правдата Негова и изкупена чрез кръвната Му цена – вечността чрез съдебно решени съдби уредени, земни! Затова в Древността, в сянковото служение са употребени и градове, хора, предмети и чинове като Сенки дали са своето отражение на Новия завет в реално изпълнение на Същината. Но в реалност на Съда, при съдебните решения се явяват живи блюда в почетно употребление, представители на всички тез съдби и се уреждат делата им съдебно. но не над материя, а над духа и душата.
Бог е Дух и които Му се кланят, духом трябва да Му се покланят” (Йоан 4:24)! Затова и Откровение Йоаново е било мъчно за тълкувание и неразгадано, неразбрано, преди Съда небесен и действуващата сила на Дух Святи, а не зачатието на обрезанието, но сила в чинове двойни на Дух Святи – Илия и Елисея, за да се обясни лесно и да се разграничи сянковото служение от реалната същина – блясъкът на слънчевия лъч, озарена Луна, символи, сочещи на Мощта и силата Христова, въоръжението чрез Луната – пророческия чин сред Земята. Затова в чин „Княз на Мира“ Христа има водителството на цялата Слънчева система от всички планети. но една е само паднала в грях – планета Земя. Затова и Той се нарича Княз всемирен в строго определение над Слънчевата система като Всемир, а общо – сред цялата Вселена. Тъй и днес неговата победа чрез Съда, в чин „първи ходатай“ между Земя и Небе, оправдаващ и изкупващ, се нарича дяло съдебно над Земния процес – дяло всемирно! И Църквата се явява с Всемирна последна Вест, запечатваща всички съдби на снопа житен изкуплението на човешката душа. Затуй всички глави от Откровение Йоаново: 18,19, 20, 21, 22 са победа съдебна скончаеща, за Съда – дяло съдебно! И решенията съдебни се явяват в чин „Войн смел”, яхнал жребеца бял (Словото Божие), води Небесното войнство — небесните чинове, дадени едва във времето на Съда небесен, за да приемат и техните решени съдби като удостоение, награди и увенчания, за да са готови за разнасяне на последната Вест църковна. Затова и тя – Вестта е съдебна всемирна награда над целокупната планета Земя и има сила и власт на запечатваща съдбите на оправдание и осъждение. А блюдата, употребени в това дяло – чинове първосвещени и свещени приемат едно блаженство, че са призвани на сватбената вечеря на Агнеца Христа, а тя е духовната трапеза – сватба – Съда, а те – сватбари! Неготовият сватбар се изхвърля вън от сватбата, а това е Третият избълван Лаодикийски ангел, оставен вън – на произвола, не приел да се приготви за идещия Четвърти ангел и Бореца пети. Той не ги е познал, защото грехът го е заслепил – хулата против Дух Святи и петното на беззаконието. Но само чрез Слово Божие се пресява от всички плевели! И Светлина чрез светлина се пресява и зърното чисто се явява за небесната житница! Там плява и плевел не бива и не може да влезе! А зърното без плява не се явява, затова и във време на жътва храмът се очиства. Затова е и тази Вест „излезте, люде мои, от Вавилон”. А какво означава това? То показва ясно, че само ръководствата се отхвърлят от Съда като непокорни, неприготвени да застанат и приемат решенията. Но всички души заблудени се призовават като люде на Бога и се поканват да излязат от Вавилон духовен! А тя е образувана от всички духовни отхвърлени общества. А неговите сенки са древният физически Вавилон! И неговата съдба е ясна. Той показа съдбата на духовния Вавилон! Затова и Лаодикия с двете си крила – петдесятни и адвентни я представиха двете съдби от Древността – Содом и Гомор! Това е живо, непроменимо Слово – древни сенки, посочили същини новоерни, за които Съдът велик ни явява Светлина. Но без Съда и преди него не е било възможно някой да дръзне и да даде каквато и да било светлина или някой да каже: На мен ми е ясно, че тез хора влизат в числото на сто четиридесет и четири хиляди. А до Съда небесен не е обяснена таз загадка, що значи тя! Не е имало никаква представа за Съда небесен!!!
Копривщица, 26.07.1976 година.
Откровение 19:20. След Съда и поставената сред Земя вечеря на осъдените съдби, която насища птиците, които изкълваха месата на всички осъдени, хващат се лъжепророкът и звярът, който прави знамения пред звяра и прелъсти всички (спиритични явления), които приеха белега на звяра и се поклониха на неговия образ. Лъжепророкът е тоз, чието учение се носи по това време като пророческо учение, с което запечатва осъдените съдби – на звяра и неговия образ.
Откровение деветнадесета глава, стихове 1-10 посочи края на съдебното приключващо дяло и въоръжението на Църквата новозаветна с всемирно Съдебна вест църковна, запечатваща земните съдби! Тя е в чин ,Невяста Христова”, оправдана, благословена, запечатана и въоръжена църковна съдба. На нея именно са поверени решенията съдебни присъдите над осъдения Вавилон!
Откровение деветнадесета глава ясно ни сочи Съда небесен, Който е приключил Земния процес над Земята с трите й земни пояса, употребени в борбата от флора, фауна и човек свише от Бога! Но има употребени една трета от тях от Сатана и те са сред духовния и световен Вавилон. Съдът небесен е приключил съдебно земните съдби и е изявил дялото на Господа Исуса Христа и Бога Всесилни! Изявил е и присъдите от Процеса съдебен над планета Земя с трите й пояса, включително и планета Земя, за която се води борбата. А присъдите над осъдения Вавилон са поверени на Войнството – Лична гвардия на Христа, а тя именно е ядрото на Църквата, новозаветно сърце. То е живо, туптящо в ритмите – църковни свещени служения! То е въоръжено със съдебните оправдателни решения като могъща запечатваща сила, която като Вест всемирна има целта да изяви и присъдите над осъден Вавилон и да покани искрените спасяеми души да излязат извън нея!
А за спящите, оправдани чрез Съда – те приемат оправданите си съдби. Но ония, които по дела са осъдени, те минават под осъдените съдби на духовен Вавилон, която ги събира под своя мъртвешки саван на осъдените лаодикийски съдби във времето на Съда.
Вестта всемирна църковна съдебна е голямата сила и слава на Ангела, слизащ от Небето (Откр.18:1-4), който с явлението си озарява цялата Земя и последно обяснява, разголва духовната блудница Вавилон! Особено дава Светлина по кое време е действувала тя и какви са нейните пагубни дела. Ангелът от Откровение 18-та глава носи последното озарение над планета Земя и открива, че Бог Всемогъщи я съди (Земята). Ангелът носи Светлина кой е змеят, звярът, лъжепророкът, лъжеучителят. Вестта, която носи Ангелът от Откровение осемнадесета глава 1-ви, 2-4-ти стих, е всемирна, дялото е съдебно дяло Божие в чин „Даниилово малко духовно възкресение”. Тоз е Ангелът, който носи най-голямата озаряваща Земята Светлина. Дава яснота как е протекъл Съдът и кое е времето, когато Вавилон духовен е препълнила златната си чаша. Особено осветлява как е протекъл процесът на оправдание и осъждение. И като въоръжение той носи съдебните решения в чин „Вест църковна на озарение”! И цялата Земя просветва от Неговата слава и светлина. Тоз именно Ангел от Откровение 18-та гл. е формирал, строил по съдби живи, лични Войнства, спящи и настоящи – Лична Христова гвардия, с която е воювал и действувал в изпълнение на Спасителния план. Това е съдебно свидетелство с последното озарение над планета Земя, то е последната милост в чин „Вест църковна” – съдебна! Тя осведомява Земя за всичко: как е протекла борбата между двамата Вождове и двете Войнства и как Съдът велик приключва земния съдебен процес!
И най-важното озарение е кой е съдебният състав, само Троицата ли е в служение съдебно или в Неговия състав влизат и вселенни жители? Вестта ни осведомява кои са небесните и земни свидетели и наблюдатели, бдели над Земя във време на кръвопролитните войни и християнски борби. Съдът велик приключва Съдебния процес чрез могъщото дяло на Ангела от Откровение 18-та глава в пореден чин „Четвърти”, единен с Гласа съдебен на Святия Дух в коронната му увенчаваща дейност на Генерален Съдия. Таз Вест църковна, съдебна ще води борбата с духовен Вавилон! И това време е най-сериозно за душеспасението.
Съдът небесен е приключил Земния процес! Христа Исуса е излязъл от Съдебната зала – Светая Светих като земен Ходатай. Човечеството вече е без Ходатая Христа! Съдът е приключил своята работа! А над планета Земя остават две линии, две съдби на оправдание и осъждение. Последната църковна съдебно запечатваща Вест в чин „Знаме църковно” покров Творцув се вее над Земя и ще приеме настоящи и бъдещи съдби в оправдание и спасение. И тя, Вестта, води борбата на живот и смърт с Вавилон! А Вавилон събира под своя саван осъдената си светлина, всички непокорни на Вестта всемирна.
От всички общества, под миролюбивата маска на смъртта, Вавилон обединява всички религии, отпаднали първоначални реформаторски общества. И което е най-осъдително и страшно – включва в редовете си спиритичните общества. И те всички в единство остават действуващи под силата и властта на духа Сатанински, който ги води в осъждение! Вавилон осъдена приема под савана свой избълвана вече по съдби Лаодикия с двете й крила, закоравяла и горда, гола и сляпа да се покори на последната Вест на Ангела четвърти като последна милост Божия за спасение!
Забележка: Дори Третият паднал ангел ще пожелае самостоятелно, единен с лъжереформатора да сведе под своите осъдени съдби най-великата милост Божия чрез Ангела четвърти в чина му „Духовен реформатор“ под свое ръководство, като ще тропа по леда на своето закоравяло сърце, че той именно носи таз Вест и че литературата на Е.Г.Вайт в неговата ръка е самият Ангел четвърти.
О, каква голяма духовна нищета! Той отдавна е похулил Дух Святи в чина на последната Му коронна мисия Глас съдебен над всички оправдания и осъждения. И така тез две линии, две течения, носещи оправдание и смъртно наказание, се явяват под две наименования: „Духовен Вавилон”, носещ погубление за земното селение, и „Великата вест църковна съдебна” – на оправдание земно. Духовен и световен Вавилон са получили първата си рана в пораженията му в чин „Блудница“ възседнала звяра от Втората световна война, но тя отново се повдига в обединение да въведе под своите осъдени съдби всичкото земно съществувание. Тя носи белега на Втората световна война като една ос Рим – Берлин, но въпреки поражението й тя, Вавилон, се явява под маска на миролюбец и събира Гога и Магога.
Забележка: Това време е в изпълнение на Съда небесен, Който е приключил Земния процес! Но чува се Гласът на Съдебната вест църковна, която оповестява присъдите, Обвинителния акт на Вавилон! Но Вестта съдебна носи печата за оправданите, за да ги запечата за спасение и изкупление. В същото това време се явява и съсъдът на Сатана – козела, натоварен с осъдителния акт на народа си, след Съда влизащ в изпълнение. И той ще обединява под ислямския герб световния Исмаилов род, за да воюва за своя наследствен дял, който му е отнет по дела, осъдени от Съда велик!
Учението на Мохамед носи печата на осъждение над лъжепророка Мохамед и лъжеучителя Корана! Всички в едно обединение ще водят Армагедонската война – духовна и световна. Но бързо се приближават до отсъдената си съдба да бъдат хвърлени в огненото езеро на гибелта. И ще горят взаимно вси. Тъй блудний Вавилон и ислямският козел, въоръжени със силата на Сатана – лъжливите му учения – звяра, ще воюват в безсмислена борба с Христовите последователи. Всичките тез събития се развиват след приключване на Съда. А Вестта църковна ще се носи и ще хвърли воденичния камък – съдебните решения над Вавилонския папски трон, който носи белега на заздравялата си рана на поражение и ще се ожесточи за излятата язва – изявената й присъда на разголена блудница Вавилон! Нейната велика тайна е разкрита вече и се узнава коя е тя. А тоз надпис „тайна“ са папските Сатанински съдилища в погубление на невинни души!
Особено са в осъждение делата й от взетите решения в 1183 година на събора във Верона на първата инквизиция над вярващите, независимо от това какви са и кои са. Вавилон строго е пазила своята тайна на инквизиции и клади като непобедима и непостижима. И в това непосилно време се изливат язвите. А Сатана ще поиска да избегне наказанието си по присъдата като излети на друга планета, пак от Слънчевата система, но не ще успее. Той ще се бори чрез човек, след като е воювал и посял плевела антихрист, пак чрез същия народ, под маската на звяра – втория образ на Сатана, който носи на своите плещи блудницата Вавилон, която му подаде ръка и воюваха във Втората световна война. Но сега, когато предстои изпълнението на присъдите, Сатана ще иска да избегне осъдената си съдба, да се отърве от огъня на бездната адова, който сам той накладе над планета Земя. Но Авдия съдбата му определи: ако поиска гнездото си на звездите да постави, и от там ще бъде изхвърлен на Земята.
Забележка: Наистина Сатана ще иска да постигне целта си чрез човек като напълно го обсеби. Но не ще успее, защото съдбите му са строго решени! А Сатана добре знае своите съдебно решени съдби осъдени. Навсякъде все той върши зло – дано успее целта си да осъществи, но не ще може и не ще му се позволи! Сатана е вече в строго определен периметър над Земята, затова е много разярен и освирепял. А и всички завладени от него създания ще го обвинят. Ето защо ще иска да отлети от Земя в стремеж гнездото си да свие на друга планета, но в пламъците на атома, водорода и всичките свои зли измишления, които е приготвил за воюване в последния Трети Армагедон, ще изгори! Но смъртта, която е била оръжие в ръцете му, сам той ще я опита! Туй е съдбата осъдена на Сатана, но жалко за човека, който не подозира, не вярва, нито разбира, макар да държи Библията в ръка, а върши волята на Сатана. И чрез Трона папски, скрил се под трикатната корона, единен с блудницата Вавилон, се опива в последния им пир в чин „Валтасаров“ (Даниил, 5 глава). Но в тоз сетен пир, пленили златните духовни блюда, те ще бъдат сетно предупредени и според сенките древни ще му изявят присъдата чрез това дяло в чин „Пет разумни сетива църковни”, новозаветни чрез Вестта съдебна в чин „Длан човешка”. И не ще се забави, а веднага присъдата им ще влезе в изпълнение. Дялото на Ангела четвърти, единен с Гласа съдебен на Дух Святи, в чин „Малко Даниилово частично възкресение” – сърце църковно в чин „Стена Сионова” е, над което се записва присъдата на Валтасара, Сатанински пир – Вавилонски. А това показва, че чрез Личната Христова гвардия ще се изяви присъдата над звяра – Сатана и над блудницата Вавилон. И ще се срине последното Царство вавилонско завсегда!
След всичкото воювание в духовния и световен Армагедон следва грабването на Църквата Христова в Небето, взета, грабната от Христа, неин Вожд, Цар и Господар за вечността под Архангелска тръба като Христова победа – невяста. (Затова след Втората световна война последните царства и кралства падат, а се създадоха републики.) Кралства и царства не ще има над Новата планета Земя. Ще бъде едно Юдино царство с Трона юдин в чин Соломонов” на Господа Исуса Христа, Цар със скиптър на управление, под който събира дванадесетте духовни Израилеви племена в чин „Трети духовен Израил” (Откр.19:11-16).
Това Слово сочи времето на Духовния Армагедон – воюването на църковната Вест, която събира последните житни зърна за небесната житница. Всички строени в чинове „Небесни войнства” като първи Исусови начатки са подвижени като житен сноп в употребление. Те са въоръжени в сила Исусова – Слово живо на дух Святи и ще водят духовна борба в последния Армагедон, водени свише от Вожда им Господа Исуса Христа (Откр.19:17).
С оповестяването на присъдите над осъдените се поканват всички осъдени да вкусят от своята осъдена трапеза -уподобени са на нечисти птици – лешояди! В стих 18-ти, 19-ти на деветнадесета глава на Откровението се обяснява с кого ще воюва звярът в Третия Армагедон, а именно с Война от стих 13-ти – Словото Божие!
Но звярът ще е уловен и разобличен. Той е приел вече присъдата си, запечатал с печата на осъждение своите поклонници – пленници осъдени. Осъждението е Сатанинската победа! А Печатът на Сатана е смъртта същия, който Каин прие, когато уби брат си Авеля. Смъртта над материя и духа – това е печатът на Сатана. Но победен бе завинаги от Словото Божие, което се яви над Христа, призова Го и Го възкреси!
Словото Божие е животът вечен! Запечатани за осъждение са лъжепророкът – папата, оглавил новозаветната блудница Вавилон, разстлана в чин „Черква католическа” и всичките му последователи с всичките лъжеучения, каквото е учението на католицизма. Папата обявява себе си за заместник на Бога на Земята, присвоил е право на власт да прощава грехове, да изявява, постановява и подписва смъртни присъди в името на Бога, а Съдът принадлежи само Богу. Особено поруганието му с търгуване на човешки души, които купува с индулгенции. Опозорен е и с учението за манастирските килийни служения. Те всички са негово притежание и се запечатват за осъждение, и със смъртта като Сатанинско дяло се хвърлят в огненото езеро! В изпълнение на Словото Божие, те всички бяха убити от меча огнен – Словото съдебно в изявление, носено от Личната гвардия Христова в чин „Вест църковна” – съдебни решения! Всички осъдени, в единство с вожда си Сатана, приемат присъдите на личните си дела като награда, вечеря сватбена на осъждение, на която участват и падналата Пелин звезда – Мохамед – лъжепророкът и лъжеучителят му Корана!
След хиляда годишно изгнание, когато осъдените бъдат за малко време възкресени, Сатана, насърчен от множеството на жертвите си в победите му, ще събере Гога и Магога, за да воюва и побеждава и обещава да победи, макар да знае, че вече е невъзможно! Но пада огън от Небето и ги изгаря! Това е Вторият съд над осъждението. И Земята се освобождава от тлеещите тела до мантията на ядрото земно, което изплува освободено от греха и тлението в чин „Нова звезда”, над което слиза Господ Исус Христос, увенчан завсегда Цар и Господар над Нова планета Земя и в чин „Нов Ерусалим”, ограден със Сионовите стени – Личното Му Войнство над новоосвободеното ядро – Нова планета Земя, Нова звезда, за да прекарат в мир и любов със своя Вожд Христа в чин „Цар и Господар” в Царство Юдино, в чин „Соломонов“ за вечността! Амин!