Откровение 20 глава

cemetery, gravestone, graves

Глава двадесет и двадесет и първа е изпълнение на обещанията Божии за очистване на греха. Юда ще е навек в служение из род в род! Светлината ще е с тях – сам Господ ще е сред Сиона – дъщерята Сионова – Личното войнство на Христа от сто четиридесет и четири хиляди! Амин!

Словото в Откровение двадесета глава, първи, втори стих изявява съдбите на Сатана след приключване на Съда небесен, решени от Съда. А сега след решенията съдебни се явява Ангелът небесен, за да наложи решената му вече присъда като осъден от Съда велик. Ангелът, който извършва това дяло в изпълнителни съдби, е същият от Откровение 18:1,2. В чина си „Четвърти” той носи съдебните решения като „верига на осъждение”. Това е решението съдебно – актът съдебен от решението на присъдата, издаден от Съда небесен. Този акт е в ръката на Ангела четвърти и ключа – силата за действие, водещ в земната бездна, вечното осъждение – вечната смърт. Но това решение не се изпълнява буквално, защото Сатана е дух лукав, който не може да бъде реално вързан!

Словото има духовно значение – веригата на осъждение е духовно изпълнение. То сочи на едно време на приключване на Съда велик в Небето и решаване на Земния процес. Сатана и всичките му последователи с него сред Земята са приели присъдите и са запечатани с печата на осъждението – смъртта. Те вече са лишени по съдебен път от правата да ходят и прелъстяват народи и племена! Но Сатана в единство с блудницата окървавена води духовна и световна борба, въпреки че знае вече своята осъдена съдба! Това е времето на Вестта, в което се чува Гласът съдебен в изявление за всички присъди на Сатана и на блудницата Вавилон! Змеят, който я носи на своите плещи (Откр. седемнадесета гл.), е сам сатана. Неговото погубително дяло се крие под религиозната маска на Римокатолическата черква. В чин „Звяр” се явява, увенчан с трикатната й корона, която в настоящето време носи папата! А войнството му лично се крие под свещеното кардиналство и в Третата зловеща Армагедонска борба, под язвите седем, изливащи се над Земя и земното селение, ще прозвучи и Архангелската тръба! И тогава Църквата със съдебно всемирно решени запечатани съдби се грабва в Небесата. Едва тогава Сатана с всички осъдени се ограничава да воюва! Не му се позволява да пренесе борбата на друга планета! Те се ограничават за хиляда години над Земя да претърпят съдебната си присъда. А те са верига от присъди над Сатана и всички войнства небесни и земни, завладени от него. След грабването на Църквата ще бъде вързан с тях на Земята. Присъдите, издадени от Съда небесен, са таз верига от всички небесни и земни пленения от Сатана. Ангелът го улови и го върза с нея него, Сатана, змея, старовременната оная змия за хиляда години.

Какво означава това време от хиляда години? Това е времето, когато Църквата Христова ще е грабната в Небето. „И като го хвърли в бездната, запечата я над него, за да не мами вече народите преди да се свършат хилядата години”!

А какво означава това? Църквата е грабната с всички оправдани в първото голямо възкресение на праведните! тогава кой е народът, когото сатана, дяволът, гони на земята? сатана е вързан с всички осъдени на Земята, която като бездна е запечатана, без живот жизнен. Сатана е ограничен на земята без разрешение да посещава други планети от Слънчевата система, където да върши зло и да мами други непаднали в грях създания Божии, населяващи други планети от Слънчевата система.

При воденето на Третата Армагедонска война целта на Сатана е да се освободи от всички осъдени, които ще го обвинят за първата в Небето и втората – на Земята измама! А неговото най-голямо желание е да се върне на Небето. Но пророк Авдия отбелязва каква ще бъде съдбата му, ако пожелае да свие гнездо на друга звезда!

Стих четвърти хвърля голяма Светлина, която потвърждава обяснението от стих трети. Пророкът вижда Втория съд на Небето и всички души, възкръснали чрез вяра в Христа, които са били обезглавени заради свидетелстването си за Исуса и Словото Божие. Те са тия, „които не се поклониха на звяра и на образа негов, нито приеха белег на челото си, нито на ръката си”!

Тук ясно се подчертава, че Сатана винаги преследва една цел желае да приема поклони и има сам свой печат – белег, с който бележи, запечатва завладените от него пленения! А как да си обясним какви са тез белези, с които Сатана си служи в борбата?

Във Втората световна война Сатана се бе скрил под чина „звяр” в съсъда – водач на осъждението (Хитлер), причинител на злини от световен мащаб. Всички, които му се поклониха, приеха белег на челата си, сочещ, че са единомислени с него, облечени в неговата форма на образ! И на ръката си приеха белега – пречупения кръст. Тоз е звярът – Сатана, скрит под неговия образ (човекът – съсъд на Сатана) и вършеше своите пагубни дела.

Това време вече е отминало! Сега става дума за Втория съд на Небето, в който се потвърждава присъдата му! А оправданите – те „оживяха и царуваха с Христа на Небето хиляда години” и бяха свидетели на злите дела на Сатана.

Стих пети говори за осъдените пленения на Сатана, които нямаха дял с Христа. „Те не оживяха, докато не свършиха хилядата години”.

Стих шести: „Блажен и свят е оня, който участвува в първото възкресение! Над такива втората смърт няма сила. А те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.” Словото ясно потвърждава първото възкресение на праведните и изявява, че над такива втората смърт не ще има власт. И най-важното е, че 7, 8, 19-ти стихове откриват бъдещите чинове, които приемат изкупенитете – те са „свещеници Богу и Христу“. Словото посочва службата на Войнството лично на Христа – чинове свещени „и ще царуват в единство с Христа”.

Стих седми посочва изгнанието на Сатана. А стих осми посочва пробуждането – оживяването на осъдените, които са пръснати по четирите краища земни! Това е последната надежда на Сатана за победа! И тръгва да ги мами и събира Гога и Магога за последно воювание – числото на осъдените е като морския пясък!

С кого ще воюва Сатана и защо ги събира?

Стих девети: Осъдените са пръснати по цялата земна шир! „И обиколиха стана на светиите и обичния град”. Кой е този град, обиколен от осъдените пълчища на Сатана – старият или новият? Ясно е, че старият град ще бъде обкръжен, защото новият е на Небето. А Сатана е вързан на Земята, за да приеме осъждението си – той няма достъп до новия град! „Но огън падна от небето, та ги изпояде”! Ако новият град е тук долу на Земя, то и той ще бъде изгорен от огъня. Но тогаз им се отварят очите и виждат какво са изгубили!

Стих десети изявява съдбата на лъжепророка, звяра, а там е и Сатана. Това Слово открива едната страна на изпълнението на присъдата. Защото звярът е олицетворил образа на Сатана: по дела зли, които е вършил, особено в четирите времена на изпълнение на Спасителния план: Макет, Сянка, същина и Скончание – съдебно изпълнение! Ясно бяха показани и обяснени безчинствата на звяра, делата му на мерзост във Втората световна война. Тез дела той е вършил под силата на духа лукав на Сатана. Звярът си бе подал „гърба”, за да носи великата блудница духовна и физическа! Затова съдбата им е една и съща – ще горят в „езерото огнено” до вечни векове!

Стих единадесети ни дава описание на Съда и Престола Божий в Правда и Оногоз, Който седеше на него, от Чието Лице побегна Земята и Небето! На този Престол е седял само Христа с Правдата Своя! Изявено е, че Неговото Лично войнство ще потвърди присъдите в Хилядагодишното царство на мира! „От което Лице побегна Земята и Небето и не се намериха вече”!

Коя е таз Земя, която побегна, нали за нея се води таз хилядолетна война? Словото се отнася за тази Земя, на която живеем сега Показано ми бе и изяснено от Божия Дух, че цялата земна одежда от флора, фауна и човек, до мантията земна е осквернена с кръв и трупове, т.е. тя е бездната на смъртта! Особено подробно ми беше обяснено, че при хилядагодишното царство Църквата е с Христа горе в Небето, а след изтичане на Хилядагодишното царство на мира тогава цялата земна повърхност, с всичкото осъждение, и Сатана, и войнството му, които са над Земята, до мантията земна, се изгарят с Поднебесната, където е бродил Сатана всичко е осквернено от греха. Но при явлението Христово Земята преживява най-страшния голям трус, в огъня на който изгаря всичкото осъждение! А новото ядро – сърцето земно, неосквернено, обвито в непроницаемата мантия, се освобождава от злото и вонята и ще засияе в чин „Нова звезда”, Нова планета – Земя, на новата небесна твърд.

Старата повърхност на Земята ще се разиграе и отърси като натоварено животно от всички нечисти трупове, от смъртта, ще хвърли нежелания товар в огнената бездна, където ще гори в огъня неугасим до веки веков.

Първото Небе е служило за стражите – небесни Войнства и те преминават вече ненужни. А новото земно ядро като нова звезда ще сияе в простора на нова твърд – сочи на ново Войнство Христово, строени стражи около Вожда си. Те заемат местата на падналите войнства, които побягват от Лицето на Седящия на Съдебния Трон в Правда. И след като са претърпели заслужената си присъда, те не се намериха вече!

Стих дванадесети ни връща към приложената присъда над Сатана и всичкото му пленено осъждение. Йоан вижда оживелите възкръснали малки и големи около Престола. Книгите се разтварят, присъдите потвърдени навлизат в приложение според делата, записани в Книгите!

Стих тринадесети: „И морето предаде мъртвите си“ – това Слово сочи на света от народи и племена, езици и колена, които предават осъдените и Сатана предава оръжието си – смъртта и ада над всичко живо – Вторият съд отсъжда съдбите им. Повторно потвърждава съдебните решения. А без Съд не се прилага изпълнение на присъдите! И ако някой не се намери записан в Книгата на живота, той бива хвърлен в езерото огнено – жупелно!

Словото в глава двадесета явява великата победа след грабването на Църквата. Земята е наречена бездна, където остава всичкото осъждение сред нея. За змея, старовременната змия – дявола и нейния най-важен съсъд на победата му и грехопадението, употребен сред Рая земен. Неговото връзване с веригата – това е кордонът на осъдените му съдби с Войнството небесно паднало, което той прелъсти и всички, които му повярваха и го последваха. И той ги е запечатал с печата на осъждението, което ще стои сред бездната Земя за хиляда години, докато Църквата с изкупените е на Небето. А Личната гвардия на Христа, в чинове „Съдии”, участвуват във втория Съд над осъдените. Пророкът ги вижда в Небето и свидетелства за истината като съдии сред Съда велик. Те всички са победата на първото голямо възкресение и са явени горе в Небето. Но осъдените остават сред бездната, сред планета Земя. Чиновете на изкупените са свещени пред Бога и Господа Исуса Христа. След произнасяне на присъдите над осъждението Сатана ще се опита да воюва, но огънят на осъдените му съдби ще го пояде! И ден и нощ ще са на мъки, в потвърждение на втората смърт над осъдените съдби. двадесета глава, 11-ти до 15-ти стих подчертава присъдата, изпълнена след хилядата години.

Откровението е велико изявление на Плана съдебен. което открива съдбите и начина на изпълнение на решенията съдебни над двете страни на оправдание и осъждение. Изявява и начина, по който ще бъдат изпълнени присъдите и наградите. Словото Божие се увенчава в победа славна на Манна Сий във воювание във времето на приложение на съдебните съдби. И наистина истинно е туй Слово съдебно, което още преди грабването на Църквата урежда всички съдби и показва начина на приложение и земната съдба, която наново ще възтържествува чрез съдебно решени съдби на нейното ядро земно, неопетнено и неосквернено. И чрез Войнството в чинове небесни употребено! Това дяло на малкото възкресение в чин „Съдебно” – Съдът като сватба и сватбар на Агнето в чин „Младоженек” и „Невяста” е най-великото дяло, изпълняващо се чрез свидетелства земни и се покрива с великото дяло Божие на Откровение Йоаново. Но над това съдебно дяло действува Генералният чин „Съдебен“ на третия образ – Божи лик – Дух Святи в чин „Слово Божие“, без което нищо не е станало и нищо не ще стане! Този Войн смел, единен с кръвния принос на изкупление, действуват от Втория завет! И се уреждат съдбите не само на трите пояса земни творби, но и на целокупна планета Земя, за която се е водила и великата борба между двамата Войни, воювали с личните си войнства. Но сега, още преди грабването на Църквата, в първия Съд небесен, ние виждаме уредените съдби на воюващите две страни и техните награди и въоръжения, и вечерята сватбена на увенчание, предварително решена и оповестена, защото във възкресението горе – в Хилядагодишното царство се разглежда вторият съд само над осъдените съдби.

Съдбите на оправданите вече са решени, те са оправдани, увенчани, въоръжени за изхода на борбата чрез Вестта църковна сред Земята. Уредени са и земните съдби чрез църковното ядро сърце църковно, Лична гвардия на Христа и всички стражи на новите съдби в чин град Ерусалим и неговите стени“. За своите решения над осъдените Съдът не ще чака реализирането на грабването: Присъдите на осъждение над Сатана и неговото войнство са потвърдени и подпечатани още на Земята в изпълнението на Съда чрез Вестта съдебна, запечатваща земните съдби. Всички съдби са решени предварително! И оправданите, и употребените се въоръжават и чрез свидетелствени служения те се внедряват по съдби над ядрото земно за след Хилядагодишното царство, когато над него (над ядрото) ще слезе Новият град Ерусалим, заобиколен от реално строени стени от човешка мярка сто четиридесет и четири хиляди – това са съдби! В хилядата години пада огън на пречистване на Земя, за да се яви ядрото й! А то ще се отърси от всички напластения до неговата мантия, от всичко осъдено от морета, океани, вулкани – всичко, като камилина гърбица, ще се освободи от вонята и труповете на осъдените съдби! И то ще се яви като нова звезда! Затова всички пътници Новоерусалимски имат на челата си звезда, под нови реални звездни съдби. И тогава вече не ще има смърт, ни болка. Не ще се найде ни дявол, ни последователите негови, ни коренът, ни ветвата му. Всичко ще изгори в огъня на осъдени съдби, наречени „огнено езеро” – жупелно! Но Сатана знае всичко това, затова се явява като звезда паднала, като пелин и вгорчава всички учения – води. Неговото учение се потвърждава с лъжепророка и лъжеучителя му – Мохамед и Корана. И стените му, строени в царството на Рим, показаха как са оградени. Съдбите му явиха дялото на Вавилон, която се изяви в тройния образ на Сатана – плътски и духовен и в Армагедонската борба.