Глава осемнадесета говори за деня на победата чрез Ангела четвърти и Гласа, Който в сила и власт небесна се явява. Сред дома Божий ще има дар на извор – всички свещенодейни олтари – гвардейци, ще са източници на живот! Те ще носят съдебните решения като струи освежителни – Късни Роси чрез слово светлина!
Дарът Господен ще е в дома Господен, за да освежи ожидащия.
Откровение 10-та глава се покрива с Откр. 18:4
Откровение 10:8-11 изявява дейността на Ангела от Откр.18:4 и дейността на Гласа съдебен!
Стих първи и втори: Словото изявява явлението и дялото на един нов, пореден Ангел, който слиза от небето. Той иде със сила и власт голяма и от неговата слава Земята се озарява. Подобен на този Ангел няма и Той се различава от първите три от Откровение четиринадесета глава, които летят посред небето, а Той „слизаше от небето”!
Това страшно по сила и значение пророчество се явява свързано с Откровение глава трета и мисията на Ангела е да изпълни предупреждението към Църквата в Седмия период – Лаодикия! И да се приложи Словото на предупреждение на Верния Свидетел в изпълнение чрез Съда велик. Тоз Ангел пореден е Четвърти, но е в единство с Гласа съдебен на Дух Святи!
Забележка: Но за да се наложи явлението на Ангела четвърти, то означава, че Третият ангел е отстранен. Ако това не бе така, явяването на Четвъртия е излишно! Това голямо велико пророческо дяло води след себе си една велика Духовна реформация от световен мащаб. Четвъртият ангел се явява в сила и слава голяма, за да просветне цялата Земя! Но Той не идва сам и води със себе си в единство неочаквания от никого Глас силен и извиква. потвърждава всички. дадени до Неговото явление предупреждения и ги поставя в приложение! Той извиква със силен глас: Падна, падна, великият Вавилон! И стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и на всякаква нечиста и омразна птица!“ (Откр. 18:2).
Да разкрие коя е и как е изявена Вавилон, в какво се състои нейната неразгадана досега тайна на блудница, това е мисията на Гласа сред дялото на Ангела четвърти! Но за да изяви падението на Вавилон, която е съществувала и съществува и е на върха на своите неправди, то означава, че трябва да разкрие и времето на Съда велик в небето. който осъжда Вавилон, решава нейните съдби и всичкото й пленение събира под един осъден мъртвешки саван.
Но това дяло принадлежи изключително на Съда велик. И Съдът е, който посочва мисията на тоз четвърти по ред Ангел, единен с Гласа (това става след избълването на Третия лаодикийски ангел) и той устройва пътя на едно велико духовно реформаторско движение за прилагане в изпълнение присъдите, взети в съдебни решения.
Това показва, че дялото на Ангела от Откровение глава 18:1-4 е дяло съдебно!
Стих трети: Словото изявява коя е причината за духовното падение на Вавилон. Тя е опила народите със своето разпалено блудодеяние. Представена е като жена разточителна в разкоша си, черква-град, с което привлича всички народи и племена от езици и колена. Завладяла е царе, търговци и е разпростряла своето зло над цялата планета Земя. Третият ангел е отправил предупреждението към нея; Защо беше необходимо предупреждение и от Четвъртия ангел? Изхождайки от Откровение трета глава – предупреждението към Лаодикия, отправено от Верния Свидетел, ни става ясно, че дялото на предупреждение от Третия ангел не е успяло в мисията си да я доведе до съкрушение – до побеждение, затова и Четвъртият ангел иде по своя ред (Откр.18:1), за да извърши волята Божия и изпълни възложената му мисия!
Ангелът четвърти е единен с Гласа от небето (стих втори). Гласът е един и същи с този от стих четвърти, но с възложени две мисии – две изпълнения! Първото му явление е в изпълнение избълването на Лаодикия, формиране и отнемане Вестта от Лаодикия и въоръжава Четвъртия ангел със Светлина, за да устрои пътя на едно велико реформаторско движение – дяло, което ще се употреби изключително в борбата с Вавилон. Тази е мисията на Ангела четвърти, единен с Гласа от втори и четвърти стих на Откровение осемнадесета глава. Те са натоварени със задачата да изявят всички неправди, застрашаващи цялата планета Земя! За тези опасни за земния живот съдби разбираме от предните глави на Откровението, а именно, че Вавилон е блудница, която води до погубление душите, които са сред нея. И да ги изведе от там чрез поканата и Вестта „Излезте, люде Мои”. Вавилон е станала „свърталище на всякаква нечиста и омразна птица и нечист дух”. Тези стихове дават представа за голямото падение на Вавилон. Откриват, че е духовно общество с големи земни мащаби и има власт и сила, за да мами земните царе и търговците земни.
А кой е Гласът от втори и четвърти стих? Той е един и същ и е Глас съдебен, който се явява и оформя Ангела четвърти извън Лаодикийската стреха. При първото му явление той изпълнява предупреждение, а при второто му явление той възлага и изявява и е един и същ, но в изпълнение на две мисии – две задачи. А какъв е тоз Ангел четвърти, че да се явява с такава сила и власт, с глас на предупреждение и с глас на изпълнение за народа Божий? Той поема Вестта „Излезте, люде Мои” – поканва ги да излязат от Вавилон. Същата задача имаше и Третият ангел, но дали е завършил своята мисия и необходимо ли беше да се яви Четвъртият пореден ангел? Това явление е в скончание на Седмия, Лаодикийски период и то следва в единство с Гласа.
А кой бе този Глас (стих четвърти)? Кой бе той, че имаше дръзновение да оповести неправдите на Вавилон и да озари в единство с Ангела цялата Земя?
Отговорът е: Гласът от Откровение 18:4 е съдебният небесен Глас, който се явява и оформя едно велико дяло на Ангела четвърти, в чин „Даниилово” (Даниил дванадесета гл.), предимно от съсъди – златни блюда на почетно употребление в изпълнение велико на служение! А Гласът има свой приемник долу на Земя, съсъд от чин и мащаб на Малахия 4:5, Трета книга на царете 17:18, което Слово ясно ни подсказва, че ще се яви съсъд в чина „Илия пророка”, чиято мисия е да устрои пътя на земното озарение, да свали „огъня от небето” – съдебните решения; да се приемат Късните Роси в чин „Съдебни решения”. И накрая, след изпълнение на тези цели, да приготви Църквата новозаветна да посрещне Христа при второто Му идване!
Забележка: Когато Старият Израил беше се заблудил и се покланяше на Ваала, яви се Илия на Кармил в една велика дискусия да защити името на Всевишния Бог и да избави непокорния израилев Божий народ, погиващ поради заблудите Ваалови! Третият лаодикийски ангел не е могъл да се справи с възложената му мисия. В това време той се намира в чин „Пророчески ученици”, скрити в две пещери – две деноминации, които водят непримирима борба помежду си! Дялото на Кармил е съдебна дискусия, в която Небето подкрепя пророк Илия да снеме над олтара огъня на озарение – Небето приема ухаещата жертва и народът се опомня!
Четвъртият ангел се явява в чин „Олтар съдебен с Глас сред него“ (Откр.18:4). Гласът е на Съдебната небесна власт на Дух Святи в чин „Генерален съдия”, в сила – двойна Мощ!
Гласът е наречен още „Пети Борец“, Който воюва в Правда и Истина законна, за да се яви духовно озарение над цялата планета Земя!
Забележка: В стих втори се явява същият Глас в оформление на Ангела четвърти, единен с Гласа и поканва людете Божии да излязат от Вавилон. Става ясно, че душите не носят вина за падението и погрешното вярване в Бога, а ръководството приема осъдителната присъда. дотук Гласът все още не е навлязъл в двойна сила – власт. Гласът от втори и четвърти стих е един и същ, но минава в различни чинове на служение. Първата му задача е да организира оформлението на Ангела четвърти като ръководно дяло под ръководството на Гласа на Святия Дух, в чин духовен ,Малко Даниилово възкресение”. А чинът „Даниил“ сочи на Съдебния процес над планета Земя и над Църквата Христова, известен чрез Гласа на Съдебната небесна власт. При дискусията на Кармил Илия свали огъня от небето, с което увери народа, че е Божий пророк.
А днес в скончаещите дни, Гласът небесен, съдебен се явява и изтегля „огъня” съдебен – съдебните решения. А Гласът е сам Святия Дух в коронната Му мисия на Генерален съдия, в сила и власт голяма и цялата Земя ще бъде озарена и осведомена за всички скончаещи съдебни съдби.
Първото съдебно решение се явява в избълване на Лаодикия, след което се явява Ангелът четвърти, единен с Гласа от Откровение 18:1-4, за приключване дялото на Съда небесен.
Къде е Лаодикия по това време на действие на Гласа съдебен? Взема ли тя участие в Съда? Сянката „съдебната дискусия на Кармил” ни дава светлина по този въпрос. В същото време съществуват две пещери с по петдесет ученика. А Илия е сам. В дните на Гласа съдебен Лаодикия съществува в две деноминации с две заветни свидетелства разделени: Юда – духовен народ – Петдесятни, и Израил духовен – Адвентни, хулители на Святия Дух. Приемникът на Гласа съдебен – съсъдът е воден от Гласа във велико употребление за реализиране на Откровение 18:2 и 4 и Малахия 4:5.
Мисията на Ангела четвърти, единен с Гласа, е да разкрият падението на блудницата велики Вавилон и да изявят нейната тайна. Задачата на Ангела и Гласа е да изявят кои са тез от Откровение, глава седма, кои са и кога се запечатват, че в Откровение четиринадесета глава се явяват вече запечатани и въоръжени. Кой и кога е извършил това велико дяло? Кои са тез сто четиридесет и четири хиляди и защо досега Лаодикия не е имала Светлина по този въпрос? В Откровение седемнадесета глава се дава Светлина коя е Вавилон и къде се намира тя.
Стихове 11-15 дават описание за прекомерното богатство на Вавилон, което е вече осъдено от Съда велик и потвърждават приложените й наказания.
Стих 16: „Горко, горко, граде велики, облечен във висон, багреница и червено със злато, със скъпоценни камъни и с бисери!” Словото в този стих дава голяма Светлина и потвърждава, че наистина блудницата е градът сред тоз народ – Римокатолическата черква и че „горкото“, описано в Откровение, се отнася за Вавилон след решенията на Съда небесен, когато й се отдава осъждението за нейните дела. Словото ни дава Светлина, че сред нея се намират златни блюда, скъпоценни камъни, бисери – души, които по съдби ще се спасят.
Стих 17 изявява краткото време, в което ще й се отдаде за злите й дела и Вавилон запустява, не ще й се доверяват! И „всеки корабоначалник” означава всеки ръководещ общества, които тя е покровителствувала сред света – били ръководители на нейното дяло; пътниците – това са пътуващите за Нови Ханаан души, отиващи към небето, но са били сред Вавилон!
Стих 18 потвърждава скръбта, която обладава всички, които са й били подвластни или са „търгували” с нея като един град – черква, дяло на Сатана.
Стих 19 ни въвежда в озарение защо ги обладава тази тежка скръб по падението на Вавилон в настоящем и по падението и избълването на Лаодикия, поради кои нейни дела. Тази е най-великата и върховна мисия на Ангела четвърти, единен с Гласа от Откровение 18:1-4. Този е Ангелът Глас, който трябва да разкрие тайната велика за строените сто четиридесет и четири хиляди войнствени въоръжени съдби. Той трябва да информира Земя каква е тяхната мисия, за да са единни с Вожда си Христа Исуса. Ангелът четвърти, единен с Гласа съдебен от стих четвърти, трябва да оповести, озарен от Гласа, кои са те, кога са запечатани и кой е печатът, за да са и употребени в борбата с Вавилон, която е майка на всички блудници земни.
А защо Вавилон е майка? Защото в Седмия, Лаодикийски период чрез Съда велики се избълва не само Лаодикия в чин „Трети ангел”, но в това избълване влязоха всички ръководства на религии, деноминации, християнски, евангелски общества. Тогава чашата на Вавилон се препълва и те като осъдени се събират съдебно, по съдби решени, под един съдебен саван на смъртта, която Вавилон е посяла! И това е нейната тайна – не само духовна, но и земна – съдилищна. Дялото велико на Ангела четвърти единен с Гласа в озарение е духовно, което изявява Съдебния земен процес на решените горе в небето – в Съда дела! А кой ще ги представи на Земята, кое общество, кое дяло, щом дялото съдебно е духовно? Те трябва да се представят от някого. И това велико дяло се полага върху златните блюда на почетно употребление в храмово изпълнение. Те са съсъди живи на дух Святи в дялото велико на Ангела четвърти в употребление! Тоз именно Глас на Дух Святи ги употребява, за да оповести чрез тях и падението на Третия ангел – ръководство, и Обвинителния акт над Вавилон и да разкрие нейната тайна.
Защо стих деветнадесети ни въвежда в озарение? Словото в Откровение 7:14 ни посочва на запечатаните и въоръжени Войнства Христови, които трябва да воюват и то със силен враг – Сатана, звяра! Те са Войнства, но какви? Земни, духовни! Нека се върнем в сенките старозаветни на тез Войнства (Съдии 6-та, 7-ма глави.). Те сочат на новозаветните същини в Откр. 7-та, 14-та глави – става дума за Гедеон и Гласа съдебен в чин „Гедеон” (Откр.18:4), за строежа на тез Войнства и запечатващите ги съдби, които ги приготвят да навлязат в боя. Чрез тях Бог ще воюва и ще победи врага свой – звяра – Сатана.
Какво беше времето, в което Гедеон беше призван? То беше време на съгрешение на Израиля! Гедеон криеше зърната в дупки сред нивата това са деноминации, религиозни общества духовни, където се съхраняват душите Божии. И това е, докато Ваал беше сред Бащиния му дом. Тогава Ангелът Господен изиска от Гедеона да срине Вааловия олтар и Гедеон се подчини и изпълни волята Божия. Но Гедеон издигна олтар на живия Бог на всесъжения с жертва благоуханна. На Орна се яви същият олтар с жертва на примирение за греха на Лаодикия и за народа на живия Бог – Духовен Юда и Израил (Откр. 18:2), намиращ се във Вавилон.
Първо, олтарът навлезе в служение с примирителни жертви на прошения, пост и молби за Лаодикия, която поради беззаконието и хулата беше избълвана. И жертвата олтарна, примирителна се прие. Но олтарът Гедеонов и тоз на Илия на Кармил сега, в Съдебното време, се строи от живи камъни на Орна, навлязъл в служение в чин „Даниилово малко духовно възкресение”. Преди да поеме път на употребление след строежа на олтара, Гедеон поиска знамение с руното Гедеоново, сочещо на приемника на Гласа (Малахия 4:5). Какво прие руното Гедеоново? То се напои с росата от небето без да засегне земята. Какво дяло извърши Илия на Кармил? Той сне огъня от небето! А какво е очакването на земния жител в скончаещите дни на земния живот? О, човекът очаква Късното оросение – Росата, сочеща на съдебните решения над планета Земя!
Какво стори Гедеон с руното, напоено с росата небесна? Той взе леген и го напълни с изцедената роса. Тъй съсъдът в чин „Руно“ е приел Росата – съдебните решения, а земята е все още суха. Защо? Все още тя очаква своето реално озарение чрез изливането на Късната Роса. Гедеон строява Войнства и по Божия воля и указание ги проверява – с тез Войнства той ще воюва срещу неправдата сред Стария Израил.
А какъв беше белегът за употребление на избраните? Да лочат вода с езика си! Това явление означава, че строените от Гласа Войнства трябва да са обрязани от Дух Святи, т.е. да са кръстени в огнено кръщение, духовно обрязани от Дух Святи!
Запечатаното Войнство (Откр. седма глава) се строява чрез силата на Гласа, запечатано с огнената диря – печата на устата, духовното обрезание – незнайния небесен език ангелски (Деяния 2:1-4). А пророк Исая говори: „с гъгниви устни ще говоря на тези люде и пак не ще Ме разберат.” Ако това дяло не се извърши над Войнството, те не са готови да навлязат в борбата (Съдии 7:4-7). Тук е покритието съдебно на строежа на Личната гвардия на Господа Исуса Христа, която ще воюва с неправдите първо с Лаодикия, а след това ще се поведе ожесточената Трета духовна Армагедонска война с Вавилон, за да се озари цялата Земя!
А каква е Светлината, която носи Ангелът от Откровение осемнадесета глава, за да има власт и сила на озаряваща цялата планета Земя? Тази Светлина е приета първо от руното – съсъд в чин „Руно“ като знамение и чудо и я съхрани в леген – пак съсъд, за да бъде оросена земята. Таз Късна Роса е озарението със Светлината, осведомяването на Земята за съдебните решения от Процеса съдебен над планета Земя, за Лаодикия и Вавилон!
Земята се оросява от Росата късна, събрана в леген! Тогаз съсъдът на Гласа в чин „Руно Гедеоново” ще е сух. (Т.е. преминал).
Тайната по строението на Войнството е голяма. И ако не бе приета Светлина и изявена, то не е възможно те да се явят в Духовната Армагедонска борба за извеждане и освобождаване на народа Божий от властта и заблудите на Сатана – звяра – Вавилон, да се яви Духовният Израил като пътник за небесната родина – Духовен Ханаан!
Късната Роса е Вестта запечатваща земните съдби. Тя е Знаме църковно в ръката на Войнството Христово. А Войнството е ядрото сърдечно на Църквата Христова. Освободеният от робство вавилонско народ Божий е Третият духовен, съдебен Израил, пътник за Новия небесен Ханаан. Против кого ще воюва той? Да! Третият духовен Израил ще воюва против беззаконието и хулата на Лаодикия и заблудите на Вавилон! А те ще се насочат в боя с „яздещия на кон бял” и против Неговото Войнство! А кой е яздещият на кон бял? Това е сам Ангелът на Завета нов – Господа Исуса Христа, Словото живо, Светлината, двуострият меч, въртящ се пред райските врата. Това е Вестта запечатваща в ръката на Войнството Божие – Христово, строено и въоръжено от Вожда им Христа (Откр.7-ма, 14-та гл.)!
А духовното състояние на Лаодикия остава същото, тя е гола, без Правдата Божия, сляпа, без помазанието на Святия Дух. И не видя и не разумя кога бе времето на посещението й (Откр.З:17)! „Понеже казваш, богат съм, разбогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният нещастен сиромах, сляп и гол”! А като приемем, че Словото на Верния Свидетел към Лаодикия е вярно, то как тя ще навлезе в борбата с такъв силен враг – звяра, Сатана? И как ще изведе народа Божий от заблудите на Вавилон, като сама тя е в заблуда Ваалова? А войнството на Сатана са кардиналите – свещениците папски, войнствата свещени и световни на блудницата Вавилон.
Най-голяма и велика Светлина ни дава Словото в Откровение 18-та глава, което ни разкрива мисията мащабна на Ангела, слизащ от небето със сила и слава голяма. Той има задачата да улови звяра – змея, старовременната змия, която е Дявол – Сатана.
Откровение 20:2 потвърждава мисията на Четвъртия ангел, единодействащ с Гласа съдебен на Святия Божий Дух!
А Словото в деветнадесета глава, 19-ти стих на Откровение сочи на звяра, който ще воюва с яздещия на коня. Коя е причината за тази борба? Това е поради падналата Пелин звезда – лъжепророка Мохамед и лъжеучителя – Корана. Причината за борбата е в лъжепророка на Вавилон – дялото на папизма, в което папата се представя като заместник на Бога сред Земята. И като самозван господар се увенчава с трикатната корона (приема своето осъждение от трите времена).
Кой се крие под тази корона? Това е самият звяр – Сатана, старовременната змия, който носи на гърба си духовния Вавилон блудницата черква, а това означава, че папизмът в чина си „Блудна черква духовна“ има за основа Сатанинските измами, сила и власт на звяра! И всички, приели белега на звяра и неговия печат, се хвърлят в огненото езеро, което гори с жупел. „А останалите бидоха убити с меча на яздещия на коня, който излизаше от устата Му.“ А кой е той? Това е сам Христа, Господа нашего, със Словото, двуостър меч, което излиза от устата Му, Словото, което излиза от устата Му с двойно острие – двойна сила на оправдание и осъждение. Следва положената трапеза на осъждение за всички нечисти птици, лешояди, всички паднали в грях духове, завладени от змея Сатана. Трапезата вавилонска е описана като последен Валтасаров пир.
Дотук е представен бегъл поглед в кратко обяснение на осемнадесета и деветнадесета глави на Откровение Йоаново, но не е реалното тълкувание, без да включва факти и събития земни; но за духовния човек е Роса на озарение и спасение.
Целта на Ангела, слизащ от небето със сила и слава голяма, е да разкрие тайната на великия духовен Вавилон – майка на всички духовни блудници – черкви. Дялото на Ангела от Откровение 18:1-4 е велико и се явява в чин „Четвърти”, единен с Гласа на Святия Дух в чин „Съдебен” и е най-великото дяло на духовно озарение, което се простира над цялата Земя и я осведомява за Съдебния земен процес в решения съдебни. Затова Ангелът, слизащ от небето, е с голяма власт и сила и „Земята просветна от Неговата слава!“ Той „извиква със силен Глас“ – неоспорван факт, че Ангелът и Гласът са свързани в единодействие на Съда велик. Гласът е съдебен, който изявява, че Вавилон е паднала. Тази е всъщност главната мисия на Ангела от Откровение 18:1-4. Той повтаря Вестта, която носи Вторият ангел (Откровение 14:8), а повторението потвърждава за действителното състояние на Вавилон. Вавилон е съществувала, но едва по-късно, на върха на своята слава, в дните, когато се явява Ангелът четвърти, Вавилон е блудницата – градът, станал „свърталище на всеки нечист дух, и на всяка омразна птица.“ Всяко зло пред Небето е омразно и нежелано от Бога!
Стих трети ни посочва нейните неправди и злини – духовни и световни. Посочва ни още кой е Гласът от втори и четвърти стих. Ясно е, че Гласът е съдебен, който се явява и оформя Ангела в чин „Четвърти”, единен с Гласа – Бореца пети, Който ни изявява падението и безчинствата на Вавилон!
Гласът в стих четвърти е съдебен, но иде с втора мисия чрез Вестта „Излезте, люде Мои, от Вавилон“ – да покани народа Божий да излезе от Вавилон. И става ясно, че не хората са виновни за падението на Вавилон, а ръководството, организиращо служението й!
Гласът от втори стих не е със сила и власт, както в четвърти стих! Гласът е един, но в два чина изявен! Първо се явява в организационна служба да оформи Ангела четвърти и да го приготви за действие, в единство с Гласа.
Но при явлението на Гласа от четвърти стих, прилага се Словото от Откровение 3:14. Предупреждението на Верния Свидетел към Лаодикия е вече влязло в съдебно изпълнение, за да се открие пътят на Ангела четвърти. Ако Третият ангел бе страж, поставен на поста си, не идеше да се яви, и то в сила и слава голяма, Четвъртият ангел! А Четвъртият изявява, че греховете на Вавилон са споменати и осъдени. Минала е присъдата и народът се поканва да бяга, да излезе, да се избави от Вавилон, за да не участвува в язвите, които ще се излеят над нея!
Стих пети потвърждава, а стих шести ги поканва да й предадат осъждение като й отдадат с мярката, с която тя е мерила, със същата те да й премерят.
Стих шести дава яснота каква е язвата и как ще се приложи тя! И се открива, че тез, които са били сред нея с напущането си от нея, ще й въздадат, колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкова мъки и печал да види. Защото казва: „Седя царица, не съм вдовица”. А всъщност тя е вдовица, защото Христа не е сред нея. Могъщ е Бог, Който я съди!
Става ясно, че и двете „горко” (Откровение 8:13) се изпълняват над Вавилон и то когато Съдът велик я съди. Духовният Вавилон трябва да претърпи своите присъди! В стих шестнадесети се потвърждава втори път за „горкото”, защото в един час идва поражението й.
Наистина много е писано за Вавилон, но в Откровение, глава 18-та е дадена пълната Светлина и става ясно и разбираемо, че Небесният съд я съди според делата й и „няма вече бавене”. Но веднага иде и приложение на „горкото й“.
Откровение 18-та глава изявява дялото на Ангела в чин „Четвърти” в оформление и неговата мисия сред планета Земя: с каква сила и власт ще действува и то в озарение и прослава като Глас на Дух Святи! Става ясно, че той се явява в сила голяма на озарение за състоянието на Вавилон и неговото падение. Само Ангелът четвърти ще озари Земята за самия Вавилон и нейното падение – в какво се състои то. Тъй като Вавилон се явява в два образа: физически, с господстваща власт, а във втори, духовен образ, съставен от духовни общества и техните заблуди, като Вест Светлина, под маската на която чрез вяра се вършат мерзости и безчинства.
„Вавилон стана жилище на бесове”, което показва, че е духовен дом – „свърталище на всякакъв нечист дух”; думата „свърталище” обяснява, че приема човеци, но не да живеят, а да ги занимава – приютява и те се окачествяват като нечисти и омразни птици!
Вавилон духовен е домакин – защото „всички народи пиха от виното на неговото разпалено блудство”. Колко ясно става от думите: „пиха от виното” сред всички народи! Това е голямата мерзост сред Вавилон, уподобена на блуд; и това е, ако те не са пили друго, освен тяхното вино причастието, а то е пито и с царе, с които са търгували. Вавилон е уподобена на световен търговец с духовни неща и те са се обогатили от нейния разкош. Всичко това говори за една не обикновена Църква, а такава от световен мащаб, която се е впуснала в търговия с положението, в което се е намирала долу на Земята – става ясно, че това е Ватикана. Това е било така, докато „друг Глас“ се обади. А тоз „друг Глас“ е Гласът съдебен, Който я осъди и натовари нейните лични присъди на личните й дела на гърба й! Първият Глас се явява в чин „Единен с Ангела”, който има сила и власт да просвети Земята, а се занимава с формиране на дялото на Ангела четвърти! Това е Гласът на Дух Святи, който формира и озарява дялото на Ангела четвърти. Този глас не е съдебен. Но после Гласът е друг (стих 4) и се занимава с Вавилон: „Чух друг Глас”. Защо Гласът от стих 4 е друг? Гласът е един и същ и иде от небето, но с явяването на първия Глас Той формира дялото, изявява съдбите (представя ги в небето), но следва във втора форма – „друг”; а е един и същ, но навлиза вече в чин „съдебен”, който действа във време на Съдебния процес.
Съдът е вече приключил с присъдата на Сатана и дялото на духовен Вавилон! Предупреждава искрено вярващите да не съгрешат, а да напуснат Вавилон! Защото е настъпил часът за въздаване на злото в нея. Да не би язвите, които падат над осъдените да засегнат и тез, които са оправдани помилвани! Гласът се явява вече в чин „Съдебна небесна власт” като Вест съдебна! А защо Вестта е съдебна? Тя е вече с две остриета – меч двуостър, защото в чин „Блага вест“ за едни е оправдание, а за други е осъждение! Който я чуе и приеме, и влезе под нейния покров запечатващ, тя го приютява и въвежда чрез вяра в кръвта Христова в оправдание, и го запечатва! А който не се покори на Гласа и не излезе от Вавилон, а остане в нея в служение Вавилонско, приема нейните осъдени съдби и язвите, отредени й за награда на делата й зли!
Защото Бог си спомня за нейните неправди и позволява да й се отдаде според делата й – „с каквато чаша е черпила тя”. А сега знаем положително с какао е била пълна чашата й (Откр.17:4). След като и сам Съдът небесен изяви, че тя е Вавилон (Римокатолическата черква) и като главна река е приела всички религиозни притоци – течения, учения от времето на Новия Завет, и е смесила сила и власт на всички езически идолопоклонства. Чашата е пълна с нагон за духовна власт, господстваща над народи и племена, също със сила е налагала своя начин на вярване чрез клади и инквизиции в името на Христа! А на царския Ватикански трон е стоял „самозваният цар” с духовна власт, с трикатна корона от брилянти – сам Сатана чрез папата (папизма) и кардинализма и е завладял целия свят! Тронът му е опръскан с кърви на светиите Божии! На Рим блудницата съперничи по проливане на кърви на невинни души мохамеданството. Но преди Рим се е явил първо физическият езически Вавилон – Сянка на Същината Рим. Тез два образа се явяват стоящи на седем хълма – Рим и Цариград и носят едно духовно библейско име: Вавилон – физически и духовен – езически, зад която стои Сатана и управлява народи и племена на Земята.
Рим, стоящ на седем хълма, убежище на Сатана, който чрез блудницата – черква се е прославил! Но колкото се е прославил, „толкова печал и скръб й дайте”! Най-големият й грях е, че казва в сърцето си: „Седя царица, не съм вдовица и печал никак няма да видя!“ Затова в един ден ще дойдат всичките й скърби: мор, печал и глад и тя ще гори на огън, защото Могъщият Бог я съди! И всички, които са участвували, ще стоят отдалеч и не ще й помогнат! И ще признаят горкото, приложено двойно върху нея и таз съдба ще я връхлети само в един час!
Откровение 18:1 е Гласът на дух Святи, а в четвърти стих се чува друг Глас – на Съдебната небесна власт в решение на съдбите. Докато Гласът в първия стих формира дялото на Ангела четвърти и събира Десет Девици, полага сита, отсява и повежда пет разумни в съдба – чрез Съда в решение на съдбите земни!
Забележка: По време оформлението на дялото на Десет девици (Матея, гл.25) – „дяло на Гласа“ се носи Вестта „Излезте, люде Мои“ и „Ето, Младоженекът иде“, „За да не участвате в греховете й и да не приемете язвите й”.
А Вестта съдебна, която носи Всемирната църква, е запечатваща църковна съдба и е покров на Всевишния за самата Църква с всемирно съдебно решена съдба. За отделната душа на спасение тя е поясът спасителен – ако я приеме, приема спасение и навлиза под покрова Отцув – Вестта, а ако я отхвърли, отхвърля пояса спасителен и остава в осъждението си. Макар че Лаодикия с двете си крила продължи да съществува, те са останали само като две пещери свидетелствени поотделно по време на Гласа съдебен! В същото време на Орна се оформя олтар в чин „Илия”. Явява се Гласът за употребление чрез съсъда (Малахия 4:5). Явява се Ангелът на Гедеон, за да го употреби в сриване на Вааловото капище!
Олтарът е строен, жертвата в прошения и молби се приема и се явява огънят на Святия Дух в действие, и Лаодикия се избълва. Отхвърля се в чин „Ваалов олтар”.
И тогава пред Съда се въвеждат избраните съсъди в чин „пет разумни”, а пет неразумни се отхвърлят!
Дотогава ще се носи Вестта „Излезте, люде Мои“ от всички религиозни общества (от Вавилон)! Но по време на Гласа в чин „Илия“ двете пещери с по петдесет пророка се крият, а само Илия действува сам на Кармил! Олтарът на Орна е строен извън всяка църковна стреха.
Как може тез две пещери (двете Лаодикийски деноминации) да припишат победите на себе си чрез силата на Дух Святи, действуваща чрез пророк съдебен в чин „Илия“ в таз голяма дискусия, когато в знамения и чудеса се снема огънят от небето и доказва Бога и Неговата Мощ! И това велико дяло се извършва чрез пророка единствен на върха Кармил (извън всяка църковна стреха). Олтарът е оформен, поема действие чрез Глас, ръководещ Илия, скрит и той в пещера, но употребен в мащабно дяло пред Небето, пред Бога и Съда за отхвърляне на Вааловите жреци. Под този знак минават избълваните Лаодикийски съдби във време на дискусията Съда. С един само замах Съдът отхвърля – отсича четиристотин и петдесетте Ваалови жреци: те не са употребени, а избълвани, остават като две пещери – две деноминации – Адвентни и Петдесятни. За душите, които се намират в тях, е още валидна Вестта: „Излезте, люде Мои от Вавилон!“ Тя се отнася и за избълвана Лаодикия, която е минала вече под знака на Вавилон! Душите не са били ръководство на Лаодикия: Адвентни отхвърлиха кръвта на Христа, с която Дух Святи обрязва в юдейство и кръщава с огненото кръщение, което се покрива с плътското обрезание! Петдесятни са в беззаконие. И двете деноминации враждуват помежду си. Те остават само като две заветни свидетелства – две пещери, две църкви.
Кой е техният пророк? По време на Илия адвентни държат вестта на Е.Вайт – вестта за старите заветни свидетелства, за съботния ден, а отхвърлят новозаветното обрезание в Дух Святи, като го похулиха и приписаха Неговото действие на нечистия дух! А това е смъртният грях пред Небето, в който весталката Вайт ги е въвела в заблуждение и хула, като е отхвърлила огненото кръщение, което се носи в Новата ера, през Седемте църковни периода – време на духовно обрязване в Дух Святи! С това те повториха греха на Стария Израил – той се покрива със Словото Божие на върха Кармил и са отхвърлени четиристотин и петдесет Ваалови жреци, а тяхната фалшива реформация – в Пет неразумни девици, поради греха им!
Но и във втората пещера, развиваща се в действие по време на Илия пророка и неговото служение – Петдесятни, те са в беззаконие, не се приготвиха за нощта, не приеха моралния Закон на една бъдеща държава, показана чрез сянката старозаветна на Израил. Заставащи пред Съда, пред Закона на правда от десет заповеди, който като Вест носи в Новоерно време адвентната деноминация, те го пренебрегват и нарушават. А пред този Закон, който е силата на съдебния Трон, застават пет разумни, за да се решат делата на цялата земна история!
А как ще застане Лаодикия с двете си крила, като е отхвърлила Закона и Духа? Ето двете библейски свидетелства в чин „вест“ – Светлина за Лаодикийския период, но носена разпокъсано, разделени и опетнени. Как ще се приготви Църквата да посрещне своя Цар и Господар, като има Ваалова съдба? Затова Илия е употребен, а след него – Елисея! Това са два велики небесни чина, в които преминава силата съдебна в Мощ на действие, за да застане пред Съда и се разрешат съдбите на Двамата борци и на Личните им войнства, които са употребявали в борбата сред планета Земя!
Дотук действува Гласът, който оформя олтара на Орна и Ангела, които се покриват с дялото на Илия на Кармил, където става и раздялата на Пет разумни от Пет неразумни! От тук – от Орна, се подема развоят на дялото на пет разумни, което се оформя в едно велико дяло олтарно на духовно възкресение! А пет неразумни се отхвърлят!!! Лаодикия е избълвана. Вааловият атрибут от четиристотин и петдесет жреци са обезглавени, т.е. останали без Христа! Тогава се явява Гласът в Откровение 18:4 – съдебен в чин „Гедеон”, срива Вааловия олтар Лаодикийскии се подема строение на Войнството, за да се води огнена борба. Гедеон е строго ръководен от Гласа, а Той е чинът на Дух Святи, действуващ във време на Съда небесен за формиране на великото дяло на Гласа съдебен. В чин „Младоженек” се явява Христа и представя Пет разумни като сватбар сред Съда – Сватба! И ето – строява се Личната гвардия Христова в чинове на Вожда свой! А Гедеон е лично ръководен от Гласа съдебен, като съсъда на дух Святи – приемникът (Малахия 4:5) минава от чин в чин! Строяват се дванадесетте стълба в полата на Синай дванадесет съсъда в чинове, лични представители на Гвардията Христова. Те са във формировка Гедеонова – трябва да са проверени, за да се употребят в дяло велико сред Духовния Израил! Те трябва да воюват и победят двете неправди на отхвърления Трети лаодикийски ангел! Те са обрязани в чин „Юдеи духовни”, кръстени с Дух Святи в огнено кръщение, те лочат с езика си (езика незнаен) по подобие на сянката „Гедеон“ и са приели Закона морален, застанали пред Съда в Здравната реформа за приготовление, не ядат свинско месо, не се оскверняват с нечиста храна. Христа ги подема и представя пред Съда, строго ги ръководи чрез Гласа в чинове небесни и според нуждата ги въвежда за решение на съдбите на народа Божий! Как може да се каже, че една от пещерите със свидетелствата е великото дяло съдебно чрез Адвентната фалшива реформация, като самата весталка Е.Г.Вайт е в съгрешение и е водила народа в заблуждение? Затова биде избълвана Лаодикия, а по отношение печата, съботната заповед, то тя не е съдебният печат! Но е печат на целия Морален закон. При преминаване, при входа на небето, при грабването на Църквата, тя носи съдебния печат! (Потвърдена от Съда небесен, с печат на Съда!)
Печатите са седем, а не един. Кръвната цена на изкупление е печат! словото на Светлината на съда е вест запечатваща!
Как може да се яви Църквата, опетнена с хула и беззаконие? Тя не е още узаконена! Съдбите й се явиха едва във времето на Гласа съдебен, в оформлението на Ангела четвърти, олтара на Орна, и продължи във велико дяло на Съдебния земен процес! Тъй се уредиха съдебно всичките съдби! И тя – църквата се яви красна като светлината чрез Вестта си, сияйна като Луната чрез пророческите си съдби, без бръчката на беззаконието и петното на хулата против Дух Святи!
Дейността на Дух Святи е приета от Петдесятницата до скончание на Съдебния период – църковно време във велико действие на Обрезател, единен с Кръвния принос на очистващия се неръкотворен олтар в обрязване духовно според сянката. И Дух Святи навлиза в Генералния чин „трети образ – Генерален законодател и съдия”, Дух Святи – трети лик на Твореца във великото дяло по План на спасение за Земя и земното селение от три пояса земни творения! Но трябваше да се устрои пътят новозаветен чрез свидетелства, затова се явиха първо двете свидетелства на Заветите два и се оформиха поотделно като две пещери и то по време на съдебната дискусия чрез съдебния пророк Илия на върха Кармил, което се покрива и с Иоана Кръстителя в чин „Илия“ , който устрои пътя при идването на Христа в плът на Земята. Тъй Лаодикийските две свидетелства устроиха пътя на всемирната съдебна църковна запечатваща Вест за последното приключване на Земния процес!
Не можеше Е.Г.Вайт да е последен пророк! Тя не разбра, че последната духовна Реформация не е плътско служение, а е духовно! Ние не сме като Христа, та да бъдем грабнати с плътта, нито в чина „Илия“ това са велики съдби! Бог е дух и истина! Коя плът ще Го види с плътските си очи? Затова последният, Трети съдебен Израил е духовен, в служение на специалния съдебен атрибут – първосвещени и свещени, пророци и съдии! Те са великото и мащабно дяло на Бога в приключващите се съдби! Нека не се оскърбяваме или заблуждаваме, а да се сверяваме със справочника на вековете в Плана спасителен на родовете за спасение с вяра и надежда в Бога.
За спасените Библията е фар за озарение – история за на Израиля! И в деня, когато Израил плътски съгреши, то целият народ се отхвърля от служение. Яви се Нов завет, за да навлезе целият свят в спасение чрез вяра Аврамова и за целия Израил, ако се признае за виновен и се разкае заедно с Лаодикия, която повтори греха му.
Нека се огледаме в огледалото древно на земната история и си намерим местата в нея! И нека никой човек не каже: аз съм безпогрешен! Никой не е без грях! Само Бог е съвършен и всяко нещо го изпълнява навреме без да чака нашите доводи и убеждения! Нека си спомним жребия на апостолите, за апостолското място на Юда Искариотски, което зае човек, но когато му дойде времето, яви се Павел и застана, поставен не от човеци, а от Бога! Затова сам Бог е Правда и Истина, свят и чист, а човек е погрешим! Но необходимо е било да се яви плевелът лаодикийски, за да се очисти зърното. Иначе не щеше да се яви туй велико дяло в изпълнение на Откровение 18:1-4. Самото Откровение, дадено на апостола и пророка Божий Йоан, в два чина, не е лично за душата човешка, а за Църквата, която е минала Седем периода църковно време и е носила светилника на Светлината Божия; времето на остатъка, скрито в Седмия период църковен, броящо се за осмо, е в църковното Новозаветно време. Това е остатък, изведен от седмата, Лаодикийска църква. И днес се яви като светилник на Светлината седмоцевна – Вестта велика на Земята, Църквата всемирна със съдебно решени съдби, за да озари като плам велик Сионов на спасение земното селение в скончаещото време!
О, молитствам, Бог Всевишни, на когото не съм достойна името да произнеса, а съм Негов призван слуга, да помогне, да не се никой закорави духовно и да пази да не похули Светлината за своя погибел!
Тази вест – светлина е последна! И да е знайно, че въпреки зърното да е очистено, то след вършачката съдебна – Съда, пак сред него се намира някой камък. Но такъв е за препъване, за отстраняване и възрастяване на духовния човек! Бог да благослови всички, до които стигне тази Вест, нека я приемат и да намерят спасение, също и употребление! Молитствам ден и нощ, дано Бог чуе немощната ми молба! Амин!
04.11.1976 год.
АНГЕЛЪТ, СЛИЗАЩ ОТ НЕБЕТО ПОРЕДЕН, КОЙ Е? И В ЧИН „ЧЕТВЪРТИ“, ЕДИНЕН С ГЛАСА, ЕДИННИ ЛИ СА В ТАЗ ТЯХНА ЗАДАЧА НА ОЗАРЕНИЕ, ИЛИ ПЪРВО СЕ ЯВЯВА АНГЕЛЪТ И ТОГАВА СЕ ЧУВА ГЛАСЪТ? И КАКВА Е ТЯХНАТА ДЕЙНОСТ ДО АРХАНГЕЛСКА ТРЪБА? КОИ СА ТЕЗ СТРОЕНИ ОТ ОТКРОВЕНИЕ 14-ТА ГЛАВА? И КОЙ ГИ Е ВЪОРЪЖИЛ?
Словото пояснява, че още в Откровение, седма глава започва тяхното строение и въоръжение чрез запечатване! В Откровение четиринадесета глава ние ги виждаме вече готови и са в присъствието на техния Вожд.
Защо Ангелът от Откровение 18:1 е наречен „Четвърти”? Отговорът е, че той идва по ред четвърти след тези три от Откровение четиринадесета глава. А защо е неразривно свързан с Гласа и кой е този Глас? Защо е наречен „Пети борец“? Петият борец, в чина на Гласа съдебен на Святия Дух, в коронната Му мисия на Съдия в скончаещите дни на Седмия, Лаодикийски период, е в неразривно действие с Ангела от Откровение 18:1,2-4. Те се явяват в оформление на едно велико дяло според Даниил в малко духовно частично възкресение на блюда в почетно употребление, което се представя пред Съда велик в решение на Земния съдебен процес от слизащия от небето Ангел Откровение 18:1-4 при решение на съдбите на планета Земя – Църквата новоерна като едно велико дяло на една духовна Същина в скончание на Съда. Църквата Христова, новоерна е представена в своя духовен развой в Седем периода новоерни църковни времена. В скончание на Седмия период се явява пред Съда велик и Закона на правда, за да й се решат съдебно съдбите. Но как се явява тя пред Съда небесен, като е долу на Земята, чрез кого и кой я представя?
Отговорът е: Развивала се в Седемте новоерни църковни периода, пред Съда велик застава тя чрез седемте ангела небесни в служение, били в Седемте периода единни с Ангела – ръководство на Църквата, който я е ръководел във всеки период поотделно във времето му. Но никой не знае колко време е било необходимо за развитие на Църквата в един период и дали са били еднакви по време или различни. А седемте ангела са небесни служебни духове. На тях в Скончание, застанали пред Съда велик да свидетелстват в Правда, са дадени чашите на седемте язви в ръката им от Съда велик, осъдил личните зли дела чрез седемте язви на Сатана и падналите завладени от него ангели, които са действали взаимно в това време – духовно и световно. Те са готови при първия знак на Небето да изливат язвите над Земята. Земята е представена от Църквата, а Църквата – от дялото съдебно във времето на Съда, представено от Господа Исуса Христа.
Всъщност това дяло е ядрото църковно, сърцето, което представя земното ядро! А то се състои от Ангела на Църквата в ръководство.
Откога датира полагането основите на Новоерната църква, която се явява сега пред Съда велик, за да й бъдат разгледани делата?
Църквата Христова датира от кръвта Голготски, когато еврейският Синедрион изиска от Пилат да предаде Христа и да изпълнят заканата си спрямо Спасителя. С разрешението на смъртната присъда и предаването на Христа в ръцете на хищната, изпълнена с неверие тълпа, да бъде присъдата смъртна изпълнена, тогава се роди тя – Неговата, Христова църква на Земя. Под първите капки на невинната Христова кръв, покапала от святата глава, под бодлите на трънения венец и от забитите гвоздеи в ръцете и нозете Му, се роди Заветът нов, обновен с Твореца – Бог Отец на Вселена, Всемир! И обнови се Заветът на Небето със Земята чрез пролятата Христова кръв. Там на Голгота Христа изпълни волята на Отца и приключи със земната Си мисия, явил се по плът сред рода Божий – Стар Израил, народ Божий, Сянка на една велика Новозаветна същина! Тоз народ старозаветен, ако и да беше предупреден от пророците, че Месия сред него ще се яви, не позна мига на посещението си, не прие Христа и се отрече от Него. И в своето непокорство, лишен от вяра, загубил пътя на Правдата, прикова жертвения Агнец на кръвта Голготски!
Но в кървавите капки, които оросиха Земя, се роди тя – Църквата новоерна, новозаветна Там, на Голготската стръмнина, се положиха здравите й основи апостолски и оттам тя поема своя пророчески новозаветен път в изпълнение на строгия План за спасение. Затова в дните на Съда Църквата Христова се представи чрез живото си свещенодейно сърце – ядро земно, църковно. И по Книгите на делата отговаряше пред Съда небесен за своите подвизи и победи, извървяла пътя на Седемте периода новоерни – църковни и за всички души, които е водила в спасение. И след като беше оправдана чрез служение в изпълнение на ядрото своето сърце, на нея се натовариха оправданите съдби на всичкото оправдание, навлизащо в спасение и това дяло ще продължи до скончание на земния живот. От положените й апостолски основи ние имаме над земната площ новозаветна духовна църква чрез нейното храмово, олтарно свещено служение. Но откъде иде познанието за съдбата на Новозаветната църква Христова?
В Откровение двадесет и първа глава откриваме нейното основно апостолско служение. То е основа на Сионовата стена, а Сион е свещен духовен олтар на новоерната църковна съдба, която чрез олтарно свещенодейно служение се явява и оформя в храм с подвижени в употребление чинове на Господа Исуса Христа. А в свещеното изпълнение на служение първосвещено се яви Христа чрез кръвната жертва – цената на изкупление, Войнът в свещено воювание в Завета нов! Пролятата на Голгота Христова кръв е Първосвещеният войн, воювал в духовното служение в чин „причастие“ – символ на Завета нов, чрез приемането на който човекът на вярата има дял с Христа! Цената на изкупление е дадена в ръката на свещените чинове, поименно призвани за святото изпълнение. Символът на Завета нов е духовният първосвещен Войн, воювал сред цялата планета Земя в духовно воювание за спасение на всички народи и племена от езици и колена – „Който повярва, да има дял с Христа“ във вечния живот!
Личното войнство на Христа като Ангел – ръководство на Църквата Христова има право и е с позволение съдебно да носи тоз Първосвещен чин. А останалите духовни войнства в духовното воювание са свещеници поради това, че в ръката си държат символа на Завета нов – причастието! Затова от кръвта Голготски Христовите апостоли са реалната основа на стените Сионови, положена от Христа – те са Войнство лично, гвардия на Христа в новозаветна свещена мисия на съдбата земна. Гвардията лична на Христа се нарича още ядро църковно – сърце църковно, Сионова дъщеря поради това, че Църквата Христова е вървяла с двете неизменни Истини – свидетелството Новозаветно и Старозаветно – Дух Святи и десет заповеди. Тук не намира място официалната държавна черква, която служи с форми и догми. Никому не е дадено право да въвежда изменение и нарушение на Моралния закон от десет заповеди, пред който се явява Църквата новозаветна пред Съдебния Трон! А основа на трона е законът на правда. За голямо наше щастие Исус Христос в мисионната си дейност на Земя изпълни Закона като Морален закон на една духовна Израилева държава. А церемониалният закон беше църковният закон на Израиля и него Исус изпълни, като го прикова на кръвта Голготски. Той сам стана съвършена жертва за изкуп на човешката душа!
Църквата Христова навлезе в Нова ера на служение – духовна новозаветна Същина и поведе народи и племена от езици и колена в новозаветния духовен живот чрез апостолското служение в храмово, олтарно изпълнение. А по-късно се яви отстъпление от апостолските основи в черковното служение. Яви се нарушение на Закона морален, което Сатана въведе, като сам той се яви в небето в закононарушение. Но Всемогъщият Бог винаги е имал сред храмовото оформление на Църквата и извън нея едно будно „сърце” от съсъди чисти и верни, които вярно и последователно са вървели по стъпките на апостолите Христови. Пазили са десет заповеди Божии и реално са приемали огненото кръщение с дирята на Дух Святи – небесния ангелски език. Тия именно групички на вяра и вярност към Бога и Закона чрез Дух Святи са оформяли Духовния новозаветен Израил! А силата и Мощта на действие, в изпълнение на Слово Божие, иде от деня на Петдесятница, облякла в сила – Мощ на Дух Святи апостолите, които полагат новозаветните основи апостолски, църковни! Но Църквата Христова се роди още на Голгота в кървавите капки на Христовата кръв. А на Петдесятница апостолите приемат сила на действие и обрезание в духовност – Юда, новозаветен народ Божий. Всички олтарни служители са имали право на свещения подвиг Христов. Гвардията Христова е носила Неговите чинове свещени и първосвещени. Църквата новозаветна е навлизала от период в период Новозаветно – Новоерно време. Тя е носила Знамето Христово в Мощ велика и в издържание неустрашима, неубояна минавала е през хищните арени и огнени клади. Вярно е устоявала до деня на Съда велик! Сърцето църковно – ядро земно е храмовото олтарно свещено служение, водено в ръководство Христово чрез Войнството свещено, което оформя църковния манталитет.
А тя като войн свещен високо е веела Знамето непобедимо – десет заповеди и вярата в Христа – кръщение в духа свети! Тъй Църквата е пътувала във времето и е преминавала от период в период на Новоерната си съдба и е събирала под своя флаг – вестта църковна, духовния живот душите на спасение и смело ги е водила към изкупление!
Но ръководство църковно е едно, а спасяема душа е друго. Ръководството е възложено на Ангела и то е светилникът – Вестта църковна: съдба, за която ръководството отговаря за душите, които води в спасение. А свещеният чин е действуващият фактор сред обществото Църквата! Те са служители свещенодейни на олтара поради поверения им в ръка символ на Завета нов – причастието, кръвта Христова пролята на Новия завет! Ангелът – ръководство е ядрото – сърцето църковно, което влиза във Войнството първосвещено – Личната гвардия на Христа (Откр.12:17), която пази Закона морален от десет заповеди Божии и държи свидетелството Исус Христово. Те носят великия атрибут – силата на Дух Святи, т.е. светилника – Светлината, Вестта, която Църквата носи! Но в по-късните времена, в черковните събори, Църквата се явява в отстъпление от Правдата и не е вече носител на поверения й светилник. В отделни оформления обаче, все се е запазвала чистотата на Апостолската вест, която е била свято пазена като здрави църковни основи! Такива общества и отделни духовни личности са били винаги в прицел на Сатана и той е водил открита борба с тях! Всички други оформления, каквито и да са били те, не са били приети като църковни образувания в служение богоугодно, ако не са носили в десницата си светлата струя на Светлината новозаветна – апостолска като запален църковен светилник. А този светилник е един за всичките периоди! Верните в служение апостолско са представяли ангела ръководство през всичките църковни времена. Възможно е да са били шепа хора, стоящи извън църковното официално общество, гонени, преследвани поради Светлината на Истината, която са носили.
Тез именно малобройни общества във вярно ръководство от Дух Святи са признати и приети от Бога и те влизат в Личната гвардия Христова от сто четиридесет и четири хиляди. Техните дела са записани в Книгите на делата добри. Те не са и подозирали съдбите, които са носили, но твърди във вяра и дела са устоявали като верни носители на Апостолската светлина. А времето на Съда е било още далече за тях, за да им бъдат решени съдбите и да бъдат строени. Те обаче не са били извън църковната Светлина, имали са вярата в Исуса и Закона морален, записан в сърцата им! Те са били смели войнства и са воювали за народа Божий, за духовната свобода на новоерната църковна съдба и за народна свобода. Много незнайни войни са включени в решените строени съдби на сто четиридесет и четири хиляди чрез решение на Съда велик в Скончание и влизат в Личната гвардия на Христа по съдби, решени от Съда велик пред Закона на правда – основа на Съдебния Трон велик в Правда законна. Но те са спящи, а със съдебно решени съдби. И едва в последния, Седми църковен период, когато последната носителка на двете заветни истини Лаодикия, имайки своя вековен живот, е нарушила апостолските правила и се е разделила в две оформления – две общества, две деноминации, им се разглеждат делата. А Лаодикия се явява в две крила: на десет заповеди – Духовен Израил, и вярата в Исуса, Дух Святи – Юда, духовен народ! И тез две общества се вплитат помежду си в духовна борба. С тия си дела Лаодикия е препълнила чашата на неправда и не е зачела предупреждението на Верния Свидетел (Откровение 3:14) да се приготви и се яви пред Съда небесен. Макар и разделени в две общества, тези Вести като две заветни свидетелства се зачитат като Църковна вест – Светлина.
Но поради неверието на Духовния Израил в кръвта заветна, пролята за спасение на човешката душа и беззаконието на Юда – разделили светилника на две, разкъсали на две основния църковен двигател – единната ос, която свързва двете заветни времена, над тях се изпълнява предупреждението към Третия ангел – ръководство на Лаодикийската църква в Седмия църковен период. Въпреки греха на Лаодикия, до дните на Съда небесен тя е вървяла като Божия Църква на Земя. Но когато идва времето на изпълнение на Съда велик и се разтварят Книгите на делата, намира се, че Лаодикия е с разделен църковен светилник – Вест, разделена в две враждуващи общества (две пещери, посочени в древните сенки в дните на пророк Илия, скрити в две отделни пещери по петдесет пророка). Те носят пророческа, Библейска светлина, но разединена.
Тогава, след разглеждане на делата от Съда велик, се обявява обвинението против Израил духовен в хула против Святия Дух, презрял брата си Юда, обрязан духовно, но беззаконствал. И Съдът небесен велик прилага в изпълнение Откровение трета глава. Избълва Лаодикия, отнема й светилника. Прилага се в реалност Откровение осемнадесета глава, стих 1 и 2, в абсолютно покритие със Словото от пр. Малахия 4:5. Налага се съдебното решение – явява се съсъд по чина на Илия пророка, който навлиза в служение на приемник на Гласа, за да оповести чрез Тоз Глас съдебните решения. Под негово ръководство се оформя дяло, на което се поверява светилникът църковен – Светлината, отнета от избълвана Лаодикия: десет заповеди – Закона морален на една бъдеща, нова държава Израилева, и кръщението в дух Святи като два могъщи духовни двигателя, ос единна на Новозаветната църква Христова. И тез духовни събития се явяват под ръководството на Гласа на Святия дух извън стрехите на Лаодикия.
Оформя се ядро в чин „Ново църковно ръководство” – дяло на пореден Ангел, четвърти (Откровение 18:1 ,2). И като първо изпълнение на ангелското му служение е да поеме светилника църковен – двете могъщи духовни мощности, заветни Истини, като действаща Вест църковна с великото предназначение да отправи покана към Божиите люде: „Излезте, люде Мои!“ Откровение 3:14 до края на главата е в реално съдебно приложение – Лаодикийското ръководство е избълвано в чина му „Трети ангел”. Тогава навлиза в реално изпълнение Откровение 18:1,2, за да се навлезе в изпълнение и на четвърти стих и се открие мисията на Гласа съдебен на дух Святи. Новото, оформено чрез Гласа ръководство на дяло църковно, се явява в поредния чин „Ангел четвърти”, въоръжен с Вестта светилника със Светлината църковна, Новоерна, отнет от ръката на Третия ангел. Така се изпълнява Словото в Езекиил, глава тридесет и седма, 15ти до 23-ти стих. Събират се два могъщи жезъла, двигателя духовни закон и дух в една ос църковна; две Истини, два отдела се сливат в една неръкотворна скиния – човешкото тяло. Човек ги приема в себе си реално и се оформя новото ядро – сърцето църковно пред Небето, пред Съда велик. И така се подема в развой дяло духовно, Божие извън Лаодикийските стрехи чрез една група, оформена под ръководството на Гласа съдебен на Дух Святи, стояща като щит на твърда канара – основа апостолска, църковна, Христова. И навлиза в един велик духовен подем едно велико дяло – Реформаторско движение под Мощта съдебна на Гласа на Святия Дух в употребление на златни блюда на почит. Гласът ги води в изпълнение на църковните съдби и ги строява във войнствени свещени съдби.
Дялото навлиза в реално изпълнение на олтарно служение в чин „Олтар на Орна примирителен“ за греха на народа Божий, заблуден от Лаодикия в двете й крила. Дялото олтарно на Орна се разкриваше под строгото водене на Гласа (Малахия 4:5). Съсъдът е в чин „Илия“ (Съдии 6:7). Гедеон е в приложение на реално служение в стражево изпълнение. Групата е въведена в тез съдби и е в църковно теократично управление. Тя навлиза в Естирино изпълнение. Астин – Лаодикия се представя непокорна на поканата и на царската заповед. Лаодикия се отнася с неверие към предупреждението на Верния Свидетел чрез Гласа в съсъда Божий. Астин – Лаодикия отстъпи достойнствата на царица на удостоената Естир, която е под строгото наблюдение на Мардохей – Дух Святи, воюващ за спасение на народа Божий – Юдин. Когато сред Лаодикия се шири Вааловата заблуда хула и беззаконие, Сатана в чин „Аман“ е готов да унищожи народа Божий (който е въведен в този грях от Третия лаодикийски ангел), постигнал целта си чрез грехопадението на Лаодикия, непокорна хулителка и беззаконница Астин.
И ето явява се Амановата победа. В неговата Сатанинска ръка е печатът за унищожение на юдейския народ (а това е хулата и беззаконието). Тогава Гласът съдебен се явява в решения съдебни в един Върховен съдебен земен процес и решава земните и църковни съдби. А за народа Божий яви се олтарът на Орна Сред него се чува Гласът съдебен: ,Ето Младоженекът иде, излезте да го посрещнете!” Прилага се Вестта ,Излезте, люде Мои”. Сред олтара на Орна се събират, призовани чрез Гласа, Десет девици (Матея, 25-та глава), изведени от Лаодикийските стрехи, смятайки се за готови да посрещнат идещия Младоженек. Групата е оформена в олтар на служение. Гласът на Дух Святи тръби – едни приемат обрезание в Дух Святи, други – десет заповеди Божии, освещават четвъртата заповед. Лаодикия, която е в чин „Астин”, се предупреждава с покана от Гласа. Но тя не прие поканата – Израил духовен официално похули Дух Святи, Който ръководи стража Божий; чрез водача на Адвентното дяло Андрей Георгиев и в председателство на Бонев. А Духовният народ Юда се надсмя над Закона чрез водача на Петдесятното движение Ангел Динов. Така те отхвърлиха поканата чрез Гласа в съсъда Божий, порицаха дялото съдебно, че не е от Бога и с това се стигна до пълното отхвърляне – избълване на Лаодикия!
А групата олтарна на Орна, събрала Десет девици под едно служение в очакване на Младоженека, се раздели на две! И чу се Гласът: „Младоженекът иде”, и Той се яви чрез изявленията на Гласа съдебен, и петте готови в чин „пет разумни” изведе и ги скри под духовните крила на Дух Святи! Това бяха съсъди готови, със светилници, пълни с елей, под голяма благодат и Дух Святи ги въведе в „Сватба” – Съда небесен. Тъй Пет разумни бяха предварително въоръжени с елея на помазание и тям се повери църковният светилник в един мощен плам на десет заповеди и Дух Святи. Изведената от Лаодикийското служение Тройна вест църковна се пое от Пет разумни, оформени в едно ново духовно Реформаторско движение в чин „Ангел четвърти” пореден, след отхвърления Трети и в едно единство с Гласа в чин „Пети Борец“ се явиха в служение пред Съда, извън Лаодикийските стрехи, водени лично от Гласа съдебен на Дух Святи.
И така в Седмия, Лаодикийски период се оформи ядрото – сърце църковно в реално служение и застана за целия духовен народ Божий пред Съда велик, Който разглежда делата на Църквата новозаветна, минала Седем периода църковно време. Това време на изпълнения съдебни е наречено още „Трети духовен страж на Откровение Иоаново”, което е време на Съда в реални съдебни решения на земните и църковни съдби. А в решение съдебно се явява и личната съдба на съсъда – стража, приемник на Гласа. Стражът навлиза в чин „Гедеон“ (Съдии шеста и седма глави). Дялото навлезе в тез съдби, според древните сенки и състоянието на Третия духовен Израил, като народ Божий. Лаодикия се обвини във Ваалов олтар поради въведения грях на хула и беззаконие в служението. Духовният Израил е станал „мед, що звъни и кимвал, що дрънка”, за което и бидоха избълвани чрез съдебно решение.
А Гласът съдебен чрез съсъда-страж в чин „Гедеон“ оформи групата на Пет разумни църковни сетива. Докато бяха заедно, Десет девици бяха подложени на голяма проверка при езерото „дали лочат с езика си вода“ (Съдии, седма глава) – дали са кръстени и изпълнени с Дух Святи; дали „лочат”, което означава, дали имат белега на обрезанието духовно на уста ангелския език. Така мина голямо сито и верните бяха поведени в помазание с елея – силата на дух Святи. А Пет неразумни се изоставят пленени от Сатана, движени в неразум и заблуда и не познаха времето, когато се сложи Сватбената вечеря на Агнето – Съда! Знамението, което Гедеон изиска от Бога, се приложи в реално изпълнение сред дялото. Стражът Божий навлезе в чин „руно Гедеоново”, който приемаше Късното оросение, Росата късна – съдебните решения.
А те са силата на въоръжението на Войнството Христово, строено в чин „Гедеонов отряд”. В Откровение седма глава те се строяват и запечатват в чин „Лична гвардия Христова“ чрез водещия Глас съдебен на Дух Святи. И това строение на дяло войнствено стои пред небесния Съд велик, представено лично от Вожда им Христа. Тяхното изпълнение на служения е свидетелствени изпълнения свещени в потвърждение на съдебните решения. Христа в чин „Младоженек” ги въвежда лично пред Съда велик. Вааловият олтар на Третия ангел е сринат. Астин – Лаодикия е отстранена, избълвана е по съдби, решени от Съда велик в Небето.
Но Лаодикия не знае това и продължава да съществува по форма, но с неприето служение от Небето. Тя получи поканата чрез Гласа и в двете си крила, но в чина си на непокорната Астин тя отхвърли поканата и биде отхвърлена – тя сама от Съда небесен.
А Църквата новоерна в чин „Естир” чрез ядрото си, сърце църковно – групата на Пет разумни сетива е единна с Гласа, Който е в чин „Мардохей“ и в едно духовно единство: Ангел четвърти и Глас воюват против Амана (в който чин попада Третият ангел) – Сатана.
Но страшната борба не се води само за Църквата – тя цели целокупна планета Земя. Естир със Седемте девици посочиха на планета Земя с още седем планети от Слънчевата система. Църквата Христова Новоерна се яви пред Съда велик със Седемте периода църковно време на развитие. Това е време на най-ожесточена борба.
Сатана чрез Амана, в който чин остава Третият Лаодикийски ангел ръководство, води открита борба и изисква живота на народа Божий с цел да го погуби. Той има печата в ръка за погублението (а това е беззаконието и хулата), дадено му е право над духовния живот на народа Божий и власт чрез печата – разединената Вест поради хулата и беззаконието да го запечата за свое владение и погубление. Но Съдът велик се намесва реално чрез ходатайството на Мардохей – Дух Святи, и Естир – църковното сърце. Представен в чин „Козел” – Аман – Сатана, се осъжда и се пуща на свобода сред пустинята Земя.
Гласът съдебен се явява в победа чрез Мардохей и Естир. Отнетият царски печат – свещеното служение, включващо двата духовни двигателя Дух и Закон, е в тяхната ръка и те запечатват духовните юдеи в чин Строено Войнство Христово”. (В приложение е Откровение, седма глава.) Ядрото църковно е строго употребено в разрешение съдебно на църковните ръководни съдби на Седемте новоерни периода. В същото време, макар и обвинена, Лаодикия – Трети ангел – ръководство е отхвърлен в чин „Аман”, погубващ народа Божий в хула против Святия Дух и в беззаконие. Народът Божий е пръснат навсякъде и приема зова: „Излезте, люде Мои, от Вавилон!“ (Откровение 18:1-4). Словото влиза в приложение.
Ангелът четвърти, единен с Гласа съдебен, се е явил и заявява решенията съдебни над Сатана в лицето на Третия избълван ангел. А дялото на Ангела четвърти, единен с Гласа, стои за църковните съдби като ядро църковно – сърце живо и за земните съдби! Докато народът Божий не подозира и не разумява грозящата го опасност, и се намира във всички религиозни и евангелски общества – Вавилон, то групата отдавна е пресята и Пет неразумни са отхвърлени. (Това стана на 13.06.1958 год., изпълнено свидетелствено.) А Пет разумни приемат името сетива църковни. Съсъдът – приемник на Гласа в чин „руно Гедеоново” продължава да приема Късната Роса – съдебните решения. Той приема решенията съдебни на двамата Борци – Христа и Сатана и на техните лични войнства.
Сатана е обвинен за всичките злини над планета Земя, действувал с личното си, завладяно от него, войнство. А Христа е оправдан и лично ръководи дялото Си чрез Гласа на Дух Святи. Те са в съвместно служение пред Съда велик, пред Трона съдебен със Закон на правда. Сатана обвинява Войнството Христово и Църквата. Той е на Земята единен с войнството си – пет неразумни като облаци безводни – тъми, изпълнени с духа му лукав, които Сатана употребява в своя „Валтасаров пир“ в неразум и в неправда пред Съда и те заедно с него приемат присъдите на осъждение като лично Сатанинско войнство.
Забележка: Старият Израил не прие Месия – Христа, а Духовният Израил не прие жертвата Христова – кръвта пролята на Голгота в нейната съвместна дейност със Святия дух в очистване на сърдечния храм в обрезание юдейско (духовно) и похулиха действието на духа Божий и езика ангелски – незнаен. А ядрото – сърце църковно се строява, въоръжава и представя дванадесет живи представители на племената духовни и реални дванадесет живи войни – Гвардейци Христови, които приемат съдбите на живата Христова гвардия като Войнства на Христа. Те именно приемат реално съдбите на спящите Войнства върху своите плещи. Апостолските чинове се строяват от Съда велик на Небето по съдби, начнали от кръвта Голготски, единни с живите и ги запечатват, за да са готови за деня на възкресението.
Но оформеното дяло на Ангела четвърти – преминало е вече едно поколение, явило се е второ – все още стои в служение пред Съда велик. А идва и третото поколение, което се употребява още от деня на своето раждане и много от тях се явиха на Земята като чудо и знамение. От последните, взети още от утробата на майките, се излъчват дванадесет живи гвардейци, строяват се реално в Гвардията лична на Христа Господа Исуса и застават пред Съда велик като девственици по ум, сърце и плът. Всички те са в чинове небесни, дадени пряко от Съда велик за употребление от стари, младежи и деца – три поколения в едно единство на служение. Те са въоръжени с чинове свещени и първосвещени и са реално строени – живи гвардейци на Христа. През 1978 година от тях се излъчи и строи първият Ангел – ръководство от четири деца. А до тяхното строяване тази функция сред дялото олтарно изпълняваха старейшини. Четвърти ангел – ръководство в настоящето време е строен от деца в чинове велики на Небеса.
Рубин представя баграта на кръвта Христова и носи пророчески чин на своите крехки детски плещи – „вожд на Войнството” – кръвта, Кръвния Войн в чин „Първосвещен”. Светослав – Славата на слизащия от небето Ангел четвърти (Откровение 18:1,2). А Светлан и Благовест носят съдбите на Светлината – благовестието. Тез две деца са близнаци, родени в седмия месец на майчината им бременност като чудо и знамение, явено в потвърждение на велико служение в деня на празника шатри. И четирите деца са още съвсем невръстни, излъчени от Гвардията (още сучещи на гърди) и се употребиха в чина „Ангел четвърти” – ядро, сърце църковно. Те имат решените съдби на Ангела четвърти, единен с Гласа на Святия Дух – Съдебен Глас. А Вождът им Христа долу на Земя има Свой личен представител, излъчен от Гвардията, който е в чин „Юдин вожд”! Тъй тез чинове представят едно единно дяло от чинове Христови и са готови, според решенията съдебни, потвърдени със свидетелства на служения земни – църковни.
Запечатването на Личната Христова гвардия се яви в съдебно решение, потвърдено на Земя с църковно олтарно, свидетелствено изпълнение на служение свещено. И се даде голяма Светлина за сто четиридесет и четири хиляди, Лична Христова гвардия – Войнство, строено реално от спящи и настоящи съдби. Те всички са Новоерни войнства духовна Новозаветна същина в чинове свещени пред Небето и пред Съда велики. Но стражът продължава в чин „Руно Гедеоново” да приема всички оросения – съдебни решения.
Съдът велик е към края на своето служение. Чака се да се яви второто знамение: събраните в легена Късни Роси да се явят над Земя и да я оросят, напоят. Децата невръстни са употребени по съдби в Личната Христова гвардия – живи. Чрез тях тя реално е приела решените съдби на оправданото Войнство. Тя е била ядро – сърце църковно, минавала от период в период и в Седмия, скончаещ период на църковно време, се явява като спяща, но представена от живи съсъди пред Съда велик. България със своя живот е употребена да представи тези съдби със своя държавен глава и семейството му (Л.Ж.). Съдът велик прилага в изпълнение знамението на пр.Йоил за употреблението на сучещите на гърди деца, мили на Бога, т.е. люде мили чрез Людмила. Тя беше явила това знамение, употребена реално сред людете мили на Бога – детския свят като ги въведе в таз страна България, за да приемат (в незнание) съдби, като първа жена, употребена от Съда небесен в световен мащаб във великото дяло, възложено й от Бога и вложено в сърцето й да извърши волята Божия.
Тя яви Асамблеята детска „Знаме на мира”. И в таз страна България се събраха децата от цял свят. Те представиха Красните деви от четирите краища на Земята, от народи и племена, езици и колена, девствени по ум, сърце и дела! Тез деца се употребиха в едно велико свидетелство на мира и любовта в чин „Знаме на мира”. И влезе в изпълнение притчата: „Оставете децата да дойдат при Мене!“ Реално се издигнаха свидетелствата на върха, сочещи четирите краища земни, над цялата Земя – Красните деви, навлезли в една съдба, в едно сърце! Това голямо земно свидетелство има своята духовна страна. То представи дялото на живия Бог сред България – камъка, положен на Новия Ерусалим – София от народа на България, от таз страна, с настоящето й управление, в името на мира и благоденствието. Едновременно се яви и една планета, едно сърце на мира, употребени реално в живота на децата. Те свидетелствено представиха Новата планета Земя в десницата могъща на Твореца и за след Хилядагодишното царство на мира!
Самата осанка – кулата с камбанарията представи Христа в чин Ангел четвърти”, а в Неговата десница е планета Земя. Оградната стена с окачените на нея камбани представиха Христовата първосвещена одежда с наровидни звънци по полата, сочещи едновременно на Войнството Му лично – Гвардия лична в Първосвещен чин, събрана като сноп житен от всички народи и племена, езици и колена – представили ги детските сърца. Тъй туй свидетелство на монумента „Знаме на мира“ се яви реално в таз педя земя България, употребена с целия си народ и правителство: яви се сред нея Христа – Нов Ерусалим, София и се положиха основите с датите и Ерусалимската стена Сион в чин „Първосвещена одежда“ на Христа. И представиха Христа, окръжен от Личното Си войнство – Негова гвардия в свещени съдби! И това свидетелство е недокосваемо, непроменимо, неизкоренимо. То влиза в историята на България! Явено по строг План свише, от Бога, то свидетелствува за Божиите велики съдебни съдби. И потвърждава, че сам Бог чрез Съда велик небесен е благоволил над таз страна България, над тоз народ и го е употребил за Своя слава и хвала като е вложил в сърцето му волята Своя!
Наистина Бог е избрал България с националното й знаме да прослави името Си най-свято чрез нейните синове и дъщери, борци за свободата вечна на поробена от врага планета Земя! Всичко, описано дотук, е едно велико реално свидетелство за небесния Нов Ерусалим духовен и Сион над Новата планета Земя за след Хилядагодишното царство на мира. Амин! Но тез свидетелства са строени реално, по съдби съдебно. А пред Вселена, Всемир България е употребена и е употребяема духовна същина със земя и народ.
В 1979 година Бог приключи със свидетелството велико на децата от България чрез употреблението на седем деца, най-голямото от които бе на три години. Включени бяха дванадесет живи лични гвардейци – деца на Христа, всички със съдби реално решени от Съда велик в небето и строени на Земя. А долу сред планета Земя ги представиха дванадесет живи деца – момченца, от които бяха излъчени четири още в 1978 година, които представяха Ангела в чин „Четвърти“ в девствени съдби, слизащ от небето със сила и власт голяма над планета Земя! И тез деца в чинове небесни реално представиха ядрото – сърце църковно, ядро земно с решени съдебно съдби. Три от децата са момиченца невръстни по на 2, 3 и 4 години. Те представиха съдебните решения в чин „Съдебно благовестие – вестта. А Църквата я представи Мария-Роза. И седемте деца са живи свидетелства, девствени по ум, сърце и плът. Те свидетелствено представиха девствените съдби на Личното Христово войнство.
А в 1980 година свидетелството се яви отново в чин „руно Гедеоново”. Но сега Вестта църковна, облечена духовно в силата на Дух Святи, пое своя неизменно съдбоносен път по строгия План за спасение с цел една: да се ороси, напои Земя, да се озари от приетите Късни Роси свидетелствата, събрани като Късни Роси – съдебните решения от първото свидетелствено знамение с руното Гедеоново чрез стража Божий. Сега те поемат път (свидетелствено) да ги отнесат над цялата планета Земя чрез Вестта църковна; да пламне Вестта като факла озарителна и озари Земя. И в мир небесен да я обвий!
Но стражът – руното Гедеоново ще остане сухо. Защо? Съдът велик е приключил със съдебните решения. И Гласът на Небесната съдебна власт е прекъснал своята функция в свидетелствени изявления над Земя. В чин „приемник на Гласа съдебен” стражът е приел всички късни роси в чин „вест църковна с всемирно, съдебно решена съдба, запечатваща земните съдби”. Тъй Вестта свидетелствено пое своя път в реално озарение в 1980 година в полунощ, 12 часа (24 ч.) без пет минути! Чу се Гласът на оповестяване на Новата година и заедно с Вестта поеха път над Земя. А чрез малкия телевизионен екран държавният глава на България (Т.Ж.) поздравяваше българския народ за настъпващата Нова година. И в знак на победа се чуха гърмове в оповестяване на 1980 година. (О, Всевишни Боже, дано да е мирна!) Амин! И Вестта духовна, църковна като птица разпери крила в полет! Летеше в простора със своята мисионна цел, благословена от Всемогъщия Бог. Амин! И като факел озарителен в чин „Озарителка” тя поема път да озари Земя с Росите късни (приело ги е Руното Гедеоново, явило се като знамение), събрани в един леген (съсъд) в чин „Земя”. А в напоителна съдба Вестта навлиза в свидетелственото си знамение, за да напои планета Земя. Децата бяха духовно и световно употребени в България в борбата й за мир над планета Земя! Амин!
Най-голямото зло на язва зла, предотвратена сред източните народи, беше възпрепятствана в тез четиринадесет дни, в които стражът Божий стоя за планета Земя и за България, за Църквата Божия и за духовния народ. Стражът Божий беше натоварен да стои за всички духовни и световни събития. Стоя четиринадесет денонощия за Църквата Божия и за нейната Всемирна вест, за дялото Божие в чин „Ангел четвърти” – малко Даниилово частично духовно възкресение. Стражът беше поставен в бдение и пост за първата жена, употребена в това велико дяло чрез свидетелственото явление за мира върховен, защото историческите събития са се развивали в унисон с духовните. Тя беше изправена пред Организацията на обединените нации – Л.Ж., представила България в Божие употребление. Но не бе само това Тази жена беше употребена като небесен пратеник от Бога, долетяла над малката и красива Копривщица, явила се на събора на народните надпявания. Тя беше реално спасена от Бога при една тежка катастрофа. За нея и за държавния глава на България стоеше стражът Божий в пост и молба, за да се прослави Бог чрез тях, чрез България и народа български.
Много пъти съм се учудвала, че Бог включва в употребление люде, които нямат вяра, но си казвам, че Бог знае най-добре какво има в сърцето на човека, за да го вземе и извърши волята Си свята чрез него. В дните на Съда велик над планета Земя Бог употребяваше цели народи с тяхната история и ги включваше в Плана за спасение на цялото човечество от греха и смъртта. Затова и в монумента „Знаме на мира“ е явена върховната небесна победа, когато реално се развява знамето на България над средната фигура, посочила едновременно четирите земни краища и дялото на Ангела четвърти, задържащ ветровете да не духат по Земята. Монументът „Знаме на мира“ посочи на Откровение 18:1-4 и свидетелствено разкрива съдбите на Ангела четвърти! А Ангелът четвърти е сам Христа, в десницата на Когото е поверено земното кълбо, в едно сърце на мир за всички народи и племена, от езици и колена, представени в Асамблеята от малките деца. Ангелът четвърти е застанал над таз Земя – педя оправдана България, строго определен периметър за действие, в чина Си Първосвещен с одеждата Своя – украсена полата й с наровидните звънци!
Монументът показва всъщност новия забит камък на Новия Ерусалим, представен от София, употребена за след Хилядагодишното царство на мира, заобиколен от Личната гвардия, съставена от всички народи и племена, езици и колена като нова Сионова стена, строена около Христа – Ерусалима нови в чин „Ангел четвърти”; в единство цялата планета Земя в една любов, в една мисъл, в едно сърце, потвърдило Новия Ерусалим със стените с реални апостолски основи, представени пред Съда от България и София сред нея (Откр. деветнадесета гл.). Стените с камбаните представят решенията съдебни, свещени на Сионовите стени чина Първосвещен на одеждата Христова и Кръвния Войн, представени сред планета Земя от всички народи и племена. Днес България се явява пред Небето в чин „Нов Ханаан”. Всъщност представена е планета Земя новоосвободена след хилядагодишното царство на мира, а сред нея – Нова планета Земя – Новият Ерусалим, окръжен с новите Сионови стени. Амин!
Затова не е било възможно досега да се даде Светлината от когото и да е било до времето на Съда и да се чуе Гласът съдебен сред един избран народ, а не от човек или по човешка воля. Светлината се явява като една Всемирна вест съдебна от един Бог Всемогъщ, Който днес оповестява тайната, скрита във времената сред планета Земя. Не е било възможно да стане това известяване, освен чрез Гласа съдебен на дух Святи на мира Христов чрез чина Му „Първи Княз на Мир“ сред цялата Вселена, Всемир и над планета Земя с петте й континента. Свидетелствата за приключване земните съдби чрез Съда велик небесен са реални, както и разнасянето на Вестта църковна, съдебна, която е Църковно знаме на мира. То е, което носи свидетелството на Христа – Лъва от Юдиното коляно, Звездата е в двоен чин на Христа: „Светлата утринна звезда“ – Нова планета Земя. А Вестта, която носи Ангелът четвърти, е последна, съдебна, запечатваща Вест. Знамето на България е символ на Вестта църковна, Христова сред планета Земя. Амин!
Забележка: Тук става дума за Вестта църковна съдебно запечатваща – как и кога ще се разнесе. Кога ще поеме път, като в тоз момент няма кой да помести нозете си на Земя и да извърши таз велика воля Божия. Всемогъщият Бог обаче чрез Глас ми обясни, че свидетелства са правени и виждали са се и победите. Но днес се касае за въоръжената и Запечатваща вест църковна, съдебна. Тя духом поемаше своя път да оре, да пробужда сърцата, да ги приготви като благодатна почва, готова да приеме и намери спасение. Тя, Вестта, духом поемаше своя път. Бог да я благослови и окриля. Амин!
А това, що се отнася до употреблението на Л.Ж., тя е подвижена духом от Небето в едно велико дяло: да събере децата от цялата планета и в сграждането на свидетелствените камбанарии – Асамблея „Знаме на мира”. Тя е употребена в незнание – духовно, и исторически. И нейното име остава записано в паметта на българската история. Това й употребление е вървяло в унисон с Божия Глас в повика към девствените детски съдби на Божието последно дяло. Дано Бог опази таз употребяема душа, все тъй смело да върши Неговата свята воля. И Всевишният Бог, Който сее семето на Правдата, дано е посял и в нейните гърди вяра, защото тя като човек показа на дяло голяма любов и майчина милост към децата. Боже милостиви, опази България и дялото си сред нея, народа й, открий реално пътя на Вестта, открит чрез Съд небесен на 02.01.1980 година. Амин!
СВИДЕТЕЛСТВЕНО ИЗПЪЛНЕНИЕ ЗА ИЗХОДА НА ВЕСТТА В ОБЯСНЕНИЕ
(02.01.1980 год.)
Дванадесет без пет – полунощ! Употреби се в свидетелство един портативен телевизор, включен в часа 24 без пет минути срещу новата 1980 година.
И Дух Святи издаде заповед в деня на победата да предаде Вестта и Съдебния Глас на Дух Святи в изявление на съдебните решения така, както служи на човечеството и предава световните събития!
А на 01.01.1980 година призова чина на Църквата новоерна, назована от Съда Мария-Роза и я отведе на върха на монумента „Знаме на мира”. (Мария-Роза бе на 3 годинки.) И тя с малките си детски ръчички нададе звън от българската камбана. Бог Всемогъщ благослови тоз звън да се чуе като Вест върховна над цялата земна кора. А България е призована да даде път на съдебния Глас на Дух Святи и оповести приключването на Съда велик и Земния процес. И като приключи вси съдби, да се изяви дялото велико на Ангела четвърти и зовът му като вест спасителна, запечатваща земните съдби, да се чуе сред вси земни селения. Амин! И да разумеят всички великите Божии повеления! Амин!
02.01.1980 година.
ДОПЪЛНИТЕЛНО ДАДЕНА СВЕТЛИНА ВЪРХУ ОТКРОВЕНИЕ, ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА!
Още не са започнали язвите и ангел, един от седемте, със златна чаша в ръка – от гнева Господен, поканва пророка да види съдбата на блудницата. Тя вече е известна, за да я познават земните жители, взели участие в нейните блудодеяния! Изявява се, че тя има духовен произход – духовна блудница и се опиваше от кръвта на светиите, подкрепена от звяра.
Общо за 17-та, 18-та и 19-та глави на Откровение, Словото изявява Светлина за блудницата и звяра.
Глава 18-та говори за ангела, който слиза от Небето, за да обяви чрез Глас за блудницата и Съда над нея, докато в 19-та глава е Съдът над блудницата и сочи Гласа, който оповестява присъдата й! И говори за Двадесет и четири старци, които вземат участие в Съда, единни с Четири живи същества. Особено 19-та глава, стих 6-ти и 18-та, стих 4-ти, Гласът е един и същ оформител на дялото на Ангела четвърти, който излиза от Трона и оповестява присъдите над Вавилон и възцаряването на Господа Исуса Христа в чин „Агнец”. Изявява възвисяването на невястата. Тя вече е минала през Съд и е оправдана, облечена с висона бял – делата праведни на светиите. Стих девети изявява блаженството на поканените на сватбената вечеря. А това е Светлината съдебна на решените дела, обявена като сватбена вечеря – Вестта съдебна. Десети стих подчертава, че свидетелството е Духът на пророчеството. Откровение 19:11-16 явява победата на Бога чрез Съда велик – живото Слово Божие, което се увенчава като победител и се явява в чин „Вожд”, и повежда Гвардията лична на Христа, вече строена, облечена в Правдата Христова и въоръжена със Словото – Гласа на ръководство, жезъла в ръката на Победителя чрез съдебните решения, в чин „Вест запечатваща църковните съдби”, като остра сабя за невярващите! И той, именно, ще осъди осъдените и ще ги смачка в лина – в гнева на Бога Вседържителя!
Деветнадесета глава, стих 16 потвърждава увенчанието Му като Цар и Господар над вси господари, покрива се с дялото съдебно в чин „Даниилово“, сватбата на Агнето и Неговата вечеря, във време на Съда велик и съдебните решения. И оповестена като Слово – остра сабя, облечен в победа на въоръжението Си!
А за осъдените съдби – Съдът е минал над тях и са поканени небесните птици да изкълват месата на осъждението. А това е присъдата, която според сянката се покрива със затвора във времето на Йосиф, със съдбата на хлебаря.
А виночерпецът е възвисен в победа от Царя – Бог Вседържител, в чин „Цар над царете” чрез Господа Исуса Христа и Словото на Неговата Творческа Мощ съдебна в победа! Тогава се явява борбата, която води Словото Божие – Вестта запечатваща в чин -„Съдебни решения”! Във времето на тяхното оповестяване те ще водят борба чрез Личната гвардия на Христа, вече реално формирана в чин „Небесно войнство”, придружена от реалното Небесно войнство. И тогава, във време на борбата, ще се изявят ясно очертани звярът и лъжепророкът, и всички запечатани с печата на осъдени съдби, които са приели белега на звяра!
Стих 21 сочи съдбите живи – плътски, които Словото на живия Бог съдебните решения, като Вест запечатваща, ще се оповестят в Слово Божие и ще изявят дялото на звяра и печата, с който са запечатани тез осъдени съдби. Те са приели белега на звяра и му се поклониха – бидоха убити, осъдени от седящия на коня. А конят е силата на оправдание, мощта, която носи Словото Божие – Вестта запечатваща, спасителна чрез съдебните решения! Амин!