Глава дванадесета – знамението е това, че жената – църквата с решени вече съдби чрез Съд велик се явява с короната на удостоението й от дванадесет племена – победителка чрез Съда! Плодът й бе отнесен пред Престола – това са решените съдби на дванадесетте Израилеви племена. Прошенията и молбите на Църквата за уреждане съдбите на племената са приети! Но стана война и змеят биде свален – Сатана! Словото сочи на Съда след решение на съдбите. Небесното светилище (Христа) биде освободено от греха, който се натовари на плещите на Сатана и той слезе на Земята много разярен!
О, небето бе освободено вече от дялото му – Съд над осъждението и за него не се намери вече нищо в небесните селения! Победен и осъден, оставаше му малко време; той слезе долу сред Земята и даде силата си на звяра! И преследваше явно жената – църквата. …Глава 12 е изявлението на Съда.
„И яви се знамение на небето. Жена, облечена със Слънцето и Луната под нозете й! На главата й венец от дванадесет звезди!” Това явление сочи на времето след приключване на Съда велик (Съдебния процес за планета Земя), когато се явява вече жената – църквата с напълно всемирно съдебно решени съдби! Облечена е със Слънцето въоръжена със съдебните решения – Вестта – съдебна Светлина.
Луната е под нозете й. Тя е над Луната, горе в небето по съдби решени, а Луната – пророкът неин е на Земята, затова Йоан я вижда под нозете й!. Но тя е увенчана с венец от дванадесет звезди – дванадесет духовни племена, новоизкупени с цената на кръвта на Господа Исуса Христа. Увенчана е с дванадесетте лични представители на племената Христа и дванадесетте апостоли! Но тя – жената – църквата е духовна, не плътска, затова пророк Йоан я вижда на небето!
(ст.2) „Църквата е непразна и викаше от болезни и мъчеше се да роди.“ Това е времето след съдебното увенчание на Църквата, при изхода на съдебната Светлина!
Църквата се явява непразна, но облечена в духовната Светлина, стъпила на Луната – пророческата основа (Църква с разрешена съдебно съдба). А короната с дванадесетте звезди на нея символизират дванадесетте запечатани духовни Израилеви племена с апостолски основи! Църквата беше непразна! (В родилни мъки.) Въпреки, че беше вече с разрешени съдебно съдби, облечена в съдебната Светлина като одежда, тя още не се изявяваше сред Земята! Земята все още не беше озарена от Светлината на Ангела с предназначение за тази цел (да озари Земята). (Откр.18:1-З.)
(ст.3) „И яви се друго знамение на небето. И ето, змей голям, червен, който имаше седем глави и десет рога. И на главите му седем корони.” Явно е, че и той се е увенчал.
Откр.12:3 – „Друго знамение се яви! И ето змей, голям, червен!” Дава описание на Сатана след приключване на Съда, който бе натоварен с наградата своя – присъдите на неговите дела и войнствения му антураж, с когото се увенча като награда. (ст.4) И го хвърли на Земята! (В гибелта, в Седемте периода църковно време.) Но жената – Църквата Христова, която щеше да роди, не пострада! (ст.5.) Плодът на утробата й – мъжко дете беше грабнато и занесено при Бога, пред Божия Престол! (Църквата роди дялото на спасение чрез своята изкупена съдба, чрез кръвта на Христа.) А Църквата побягна в пустинята – сред света, скрита за определеното й време! Обещанието за победителите е голямо (Откр.12:5, 2:27, 19:15, Пс.2:9).
(ст.4) „И опашката му влачеше третата част от звездите небесни! И хвърли ги на Земята.”
Това Слово сочи на втория образ на змея червен, в нов лик изразен – след приключването на Съда небесен. Защото е със седем корони на главите, увенчан от Седемте периода църковно време, в личните си победи и в небето му е вече решена съдбата. И хвърля трофея на победата своя на Земята – третата част от звездите небесни. Това е личното му войнство, завоювано още при бунта в небето! Но сега, след Съда, са напълно изхвърлени от небето, по решените им дела!
Сатана отдавна не е на небето! Но дялото му беше явено горе в небето пред Съда велик! А сега пленените небесни войнства, натоварени на него, той ги влачеше „и ги хвърли на Земята“ – бездна, вече долу, а не в Поднебесната.
(ст.4) Но жената – църквата трябваше да роди дялото Съдебно със съдебните решения, а змеят искаше да го унищожи. (ст.5) Тук Бог възвръща и дялото на Църквата, когато Христа се яви и биде отнесен на небето. (ст.6) На жената й се дадоха хиляда двеста и шестдесет дни (три и половина години). Това е времето, в което Църквата ще бъде сред пустинята – света, след като бе родила!
(ст.7) „И бой стана на небето и свален биде змеят“ (след Съда).
(ст.7) „И стана бой на небето!” Двубоят става едва след наградите на Съда над Бореца – Царя с царството! Борбата е ясно изразена между двамата Борци и техните войнства. Подчертава се строго (ст.8) „не се намери за тях място на небето”! Това става след Съда, когато вече са решени делата и съдбата се натоварва на Сатана и неговия личен отряд, с който той воюва и не се намери вече горе! Защото докато се разглеждаха делата на двамата Борци горе в Съда, където Сатана присъстваше чрез делата си на зло, решиха се съдбите и на двата отряда, с които са водили борбата долу на Земята. Но щом се разрешиха делата и на двете войнства, очакваха се наградите на собствените дела на двамата Борци и на войнствата им. Победителят чрез Съд велик получава своята награда и на Войнството си в слава! А осъденият получава своето осъждение в единство със своето войнство, употребено от Него в борбата! Едва след очистване на небесното светилище, Сатана получава своята заплата и тази на войнството си, с която са натоварени; не се намира вече нищо негово – не остава следа горе ни от него, ни от неговите дела! Съдът е приключил с делата, а сега и с наградите и той е вече безсилен да воюва долу на Земята с увенчания Цар, (ст.10) затова все още се чува високият Глас -високият съдебен вик горе в небесата!
Откр.12:10 – „Сега биде спасение, сила и царство на Бога нашего и властта на Христа Негов.” Сега е мигът върховен на подемане дялото Си лично долу на Земя в ръководство чрез сила на управление. И Той предава силата Си на Своето Войнство живо сред Земя – Личен Негов отряд и подема борбата! Откр.12:11 – „И те го победиха чрез вяра в кръвта на Агнето и със Словото на своето свидетелство.
(ст.10) „И чух Глас голям, Който говореше на небесата: Сега биде спасението, силата и царството на Бога нашего и властта на Христа Негов, защото низринат биде клеветникът на нашите братя!”
Това събитие следва след Съда, защото пророкът е чул Глас на небето: „Сега биде спасението и силата и царството на Бога нашего!“ А знаем, че спасение няма преди Съдът да реши съдбите, ни царство, ни сила без Съда небесен, което ясно говори, че Йоан вижда тази сцена след изпълнение на Съда и при взетите от него решения! (ст.11) „А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез Словото на своето свидетелствуване.“
Стих 12: „Затова веселете се, небеса и вие, които живеете в тях!” Словото сочи на действието на змея долу на Земята – на вражата сила сред Земята и борбата на Божия народ с него.
Стих 13: „И змеят започна да преследва жената“. Словото подчертава ясно, че Сатана подема гонението след решение на съдбите на врага – Сатана. Сатана е на Земята с войнството си – не в материя, а в дух. ,И подгони жената, която вече беше родила мъжкото дете!” (ст. 14) „Но на жената – на Църквата й се дадоха две крила на голям орел!“ А големият орел е царският, за да лети в пустинята – света.
Словото ясно говори, че след приключване-на Съдебния процес – Съда, Църквата се явява с две крила – двете заветни свидетелства: десет заповеди и Дух Святи; потулена, скрита от лицето на змея! Дадено е и времето, в което ще бъде сред света и то е време, времена и полувреме!
(ст.15) „Но змеят изпусна из устата си вода като река“ – сочи на учение, което ще се насочи към жената – Църквата, за да я завлече водата, но не успя!
Стих 15: Змеят изпуска вода – това означава, че Сатана чрез течения, учения религиозни, като земно служение, е водил духовната борба – учения със спиритичен дух, (ст.16) но Земята ги погълна! Това сочи на бездната земна – адова, гробна дълбина, която ги поглъща в деня на осъждението. (Съсъдите са смъртни!)
(ст.16) Земята погълна последното течение, изразяващо се в учение сатанинско, което води в погибел. Земната бездна – Земята го поглъща, а то е осъждение и тъй спасява жената – Църквата! (ст. 17) „И отиде да направи бой с останалите от нейното семе, които пазят Божиите заповеди и Дух Святи и имат свидетелствата Исус Христови” (а те са съдебните решения чрез Гласа на Святия Дух). Стих 17: И „подгони семето на жената“, но и него не можа да победи! Защото те го победиха с развятото Знаме на Вестта – заповеди и свидетелството за Христа. Те като Войнствен отряд, съдебен атрибут, присъствуваха в Съдебния процес, влезли бяха в Светая Светих при очистването на Светилището и заедно със своя Вожд бяха очистени олтари с внесени Истини в тях – Дух Святи и Закон морален – държавен, царски!