Откровение 8 глава

bird, peace, heart

Словото в глава 8 на Откровение на Йоана представя седмия – последен печат, в който се явява мълчание на Небето, отразено сред Земята за определено време. Йоан вижда седем ангела: те са същите дават им се седем тръби и навлиза изпълнение на времето на тръбите!

Словото в Откровение, глава 8-ма ни открива истината за една трета от земното творение и Земя, която погива – от флора, фауна и човешка душа! Но тук става дума за онова, което се спасява! Ясно е, че Божието Слово разделя Земя с живеещата на нея творба на три части! Една трета от нея погива и отива в осъждение, останалите две трети отиват в спасение! Но кои са те и как да се докаже истината за тяхното спасение чрез Библейското слово? Нека се спрем на обявената в Откровение една трета от Небесното войнство, която змеят смъква с опашката си. Това са падналите ангели една трета – (змея) старовременната змия – звяр сам Сатана и завладените от него войнства небесни!

В небесните селения, сред войнствената стена от ангели – Войнства небесни остава празнота – руина, която зее! Кой ще заеме тези места, за да се запълни празнотата? Знае се, че тя ще бъде заета от Христа и Неговата Лична гвардия от сто четиридесет и четири хиляди, изкупени от Земята. Откровение Йоаново ни дава яснота за първите начатки от Исусовите трудове. Те са тез сто четиридесет и четири хиляди, строени на Стъкленото море и ние ги намираме в Откровение глава 14. А това попълнение на празнотата става по време на Съда небесен, а техните решени съдби се предават долу на Земя чрез Гласа съдебен всред дялото на Ангела четвърти! За тия съдби на сто четиридесет и четири хиляди стоят техните живи дванадесет представители. Тях Пророк Йоан вижда строени (Откровение 14-та гл.) и те са тия, които заемат местата на падналите ангели. И от тази същина ни става ясно, че и падналите ангели са сто четиридесет и четири хиляди, които змеят свали с опашката си. Змеят е Сатана, а опашката му – лъжепророкът, в Древност Ваал, а в Новоерност Мохамед.

Но следват безброй облечени в бели руби – това са спасяемите души, които ще служат Богу. Те са една трета, защото във време на язвите се отдава пак на една трета материя. А Сатана е дух, който е завладял от Земята осъждение, в които влизат и еврейските свещенства, които извършиха посегателство над Сина Божий – Исуса Христа.

Стих първи „И когато отвори седмия печат, настана мълчание на небето за около половин час!“ Това Слово сочи на едно строго определено време в Седмия църковен период, наречен „Лаодикия“. След отваряне на седмия печат, в дните на Съда велик и решенията на целокупните земни съдби, от трите пояса земни и Земя, натоварена съм с великата мисия по План на спасение земно – на флора фауна и човешко спасение да обясня Словото:

„Настана мълчание“ показва установена обстановка на Земята в дните на Съда небесен. Първо се явява затишие, независимо, че в някои земни райони да димят огнени огнища на военни събития. Те вече са минали, но са действували едновременно и в тяхната изява Църквата се е развивала по Плана на спасение и в нейната духовна дейност се е отразявала Светлината, която е носила в чин „Вест църковна”; и нейните победи и поражения са разглеждани и уреждани едва в скончание на Съда велик, действуващ чрез Глас на Съдебната духовна власт на Дух Святи над Земята. Но отразена е само духовната страна за свидетелство сред Църквата, което тя трябва да оповести като Блага вест и да осведоми Земя за приключващите църковни съдби за всички създания Божии на Земя, очакващи спасение! Това църковно служение е реално покритие на Откровението, дадено на апостол Йоан за скончаещите дни в Седмия, Лаодикийски период.

Стих 2 – В дните на Седмия период на Църквата Лаодикия се открива явлението на седемте тръби, които изявяват всички събития, станали през този Седми период. Но никой не може да каже откога започва и коса приключва Всеки един от църковните периоди. А ние живеем в Седмия, Лаодикийски период, в скончание на който Съдът велик приключи с оправдателните съдби, с наградите, увенчанията и заветите! И най-важното знаменателно събитие е запечатването на дванадесетте племена духовни…

Откровение глава 8-ма (Стих З) Ангелът със златната кадилница е сам Христа и дялото, което принася хвалите и присъединява молитвите си с тези на светиите (чрез живи светии) в дялото на оформения Ангел, във време на Съда в служение чрез живите блюда! Ангелът на Завета е Четвърти – сам Христа!

Стих 3-ти „И дойде друг ангел и застана пред олтара Той държеше златната кадилница” – сочи на нов ангел (ново оформление), на когото се поверява златната кадилница с тамян – сочи на свещено служение. Ясно става, че последното свещено служение ще бъде придружено с ухаещи приноси – молитвите на светиите. А какво означава това? Нима до този момент те не бяха принасяни? Да! Положително всички молитви и прошения са били приети в Небе, но са чакали Скончание, за да се принесат над златния олтар, сочи на последното олтарно дяло на Бога, пред Бога и Съда като дяло на Ангела четвърти, единен със съсъда на Гласа, който принася всичките ухаещи приноси, единни с молитвите на светиите. „И възлезе димът кадилен пред Бога“, което показва, че са приети прошения и молби за всички земни светии и Земя. Затишието трае половин час. Но ние не знаем какво време библейско се съдържа в него! На седемте ангела им се дадоха тръби – те сочат на решени съдби, на които ще се даде гласност

В стих 3-ти – явява се друг ангел – друго служение, а той е същият от седма глава, който застава със златната кадилница пред златния олтар. И даде му се възможност, с още ухаеща хвала – тамян да ги принесе над златния олтар сред дялото на живия Бог, пред Неговия Престол! Това Слово сочи на дялото, вече оформено с право на свещено служение, да принася ухаещите приноси на всички светии, които принасят прошения и молитви, но само чрез служението на тоз Ангел в чин олтарен, на тоз олтар – дяло се поднасят пред Престола – те не са стигнали сами, но чрез свещено служение. „И се явиха молитвите от ръката на Ангела, приеха се горе в небето!” Явява се ответът: огънят олтарен се снема сред Земята, а той сочеше на съдебните решения – решените съдебно съдби. Резултатът от действието на олтарния огън сред Земята е: войни, политически събития, които отнемат от осъдената съдба една трета. Това е изпълнението на първата тръба! при нейния Глас се отнема една трета от Земята, от флора; тез дела са разгледани – на флора и Земя. „И осъдена биде една трета от флората.”.

…Стих 3-ти: – „И друг ангел дойде и застана при олтара, държащ златна кадилница, и нему се даде много тамян, за да го прибави при молитвите на всичките светии над златния олтар, който бе пред Престола!“ Това Слово ясно потвърждава покритието на Ангела с този от Откр.18:1-4 и явлението на „Гласа”, комуто се връчва златната кадилница – сочи на свещено служение, изведено от избълвана вече Лаодикия. Ней й е отнет чина „свещенодеец” в това духовно служение чрез Гласа на Святия Дух, Който ден и нощ принася всички молитви на живите настоящи и за всички спящи пред небето на златния олтар, който е пред Божия Престол! В същото това време на Лаодикийския период Съд небесен решава съдбите на всички спящи, настоящи и бъдещи съдби. А долу, сред Земя, свещеното служение е вече изведено чрез Гласа и е оформено дялото на Ангела четвърти единен с Гласа на Святия Дух, в чин „Пети Борец”. Златната кадилница е приемникът на Гласа, който ден и нощ служи пред Бога и във времето на Съда в чин „олтар” представя Църквата на Бога, на която се решават съдбите и се награждават, увенчават и запечатват.

Тъй като стих 3-ти от 8-ма глава на Откровение Йоаново носи яснота за златната кадилница и олтара златен четирирогов, необходимо е да се даде пълно обяснение за отражението на Словото в изпълнение на святото служение долу, сред земния свят!

Какво всъщност е „Златната кадилница” и каква мисия има тя сред църковното олтарно служение? При изпълнение на свидетелствените служения сред дялото на Ангела четвърти винаги Всевишният Бог ни привеждаше през различни чинове в употребление според изискванията на изпълнението свещено в голямото църковно служение – свидетелствено, в потвърждение на съдебните небесни решения и награди горе в небето като потвърждение долу сред Земя, дадени като Светлина за озарение на Божиите творения! Всеки предмет, употребяван в Словото Божие, ни се обясняваше чрез приложение на символи, употребени в сянково служение пред Небето.

И ето какво обяснение ни е дадено от Дух Святи за златната кадилница и нейното свещено предназначение: Златната кадилница в скинията, и след това в храма Соломонов в сянковото старозаветно служение сочеше на реализираното служение в Новия завет като същина на свещеното служение, което извършваха всички храмови свещеници служители Божии сред Църквата Божия. А в скончание на времето, в дните на Съда велик, когато се употребяваха в реално служение златните блюда на почит пред Съда велик, „Кадилницата златна” навлизаше в реално свещено служение сред „Малкото духовно частично възкресение” чрез действието на Дух Святи, в чин „Даниилово дяло“. Тя е употребена в изпълнение на свещени съдби във всички духовни съдебни свидетелства.

И тъй като приемникът на Гласа е жив съсъд – антена, приемник, то той е употребен сред църковното служение, за да представи всички молитви на светиите и да приеме ответа им – съдебните решения, т.е. да снеме огъня от небето. В реалния Трети период съдебен златната кадилница сочи на съсъд жив – чин „Страж Божий”, стоящ ден и нощ в чин ,Златна кадилница” пред Бога Всемогъщ, сред златния четирирогов олтар в чин „Ангел четвърти”, в оформление на реформаторски съдби чрез реформираното вече служение, което стои пред Трона съдебен и Закона във времето на Съда небесен чрез свещени служения свидетелствени; и като олтар храмов в духовната Съдебна същина извършва всяка воля Божия! А Златният четирирогов олтар – Ангелът четвърти в ръководство на дялото съдебно в чин „Ангел четвърти” единен с Гласа на Дух Святи Бореца Пети се явяват в коронния Генерален Лик Трети на Всевишния Бог! Затова и Словото е: Принесе тамян с кадилницата, т.е. принесе молитвите на светиите.

А в скончаещите свещени служения тамянът се замести с ухания от цветя и ние го принасяме готов в двойно служение: първо за грях, изискан от Небето – от „Лаванда”, а „Тоска“ и „Жасмин“ за благодарствена хвала. Но след решения съдебни на църковните съдби, на Църквата й се изиска аромата на роза от райската земя България, който придружава служения и се назова „Български рай“ с ухаещи хвали от роза! Наистина на всички светии от спящи, настоящи и бъдещи съдби се приеха прошенията и хвалите им, придружени от приноси на ухаещи хвали, представени от живите свидетели на светиите. С литри ухание се изливаше над неръкотворните олтари от камъни недялани – златния олтар от „живи камъни” в свещени служения. Затуй Кадилницата златна сред златния олтар е свещено служение и преминава през три фази на изпълнение: Сянково, Същина новозаветна и реално съдебно изпълнение на служение чрез живите съсъди, представили златните блюда олтара четирирогов на Земя! И съсъдът – приемник на Гласа сред едно велико дяло в Откр.18:1-4, се покрива с този Ангел, слизащ от небето и озаряващ цялата Земя със Светлината, която носи. Затова е назован още „Ангел четвърти”, „Олтар златен четирирогов”, единен с Гласа – Кадилницата златна с огъня на Дух Святи – Гласа съдебен чрез съсъда златен, употребен с голяма почит пред Трона съдебен – Съда велик! А Гласът е сам Дух Святи в чина „Бореца пети”! Кръвта Христова, пролята сред Земята, е Първосвещеният чин на Господа Исуса Христа и живота на вечността! И тоз Първосвещен чин се дава реално на съсъд едва в Скончание в чин „първосвещен на Юда“ – духом обрязан, за да представи Христовия чин и да приеме Христовите награди реално сред Земята в дните на Съда велик, когато се решаваха и награждаваха съдбите. Този чин е силата на действие духовно при изпълнение на Плана съдебен за спасение в Скончание, за действие в последната борба. А самият Първосвещен Войн – кръвната цена в чин „печат” запечатва в награда и победа всичкото изкупление за небесното ново селение. И още уважаемият личен Христов принос – кръвта се дава като изкуп пред Съда и това е именно силата на действие в чин „Първосвещен” сред Личната гвардия Христова, жива действуваща долу сред Земята. Или Христа дава силата Си (кръвта) на Личната Си гвардия за действие в борбата сред планета Земя. Както и врагът даде силата си на звяра за воюване в последната Армагедонска борба. А Христа се явява личен Вожд на Своята Гвардия – Войнство.

Това е обяснението, което Духът на Истината дава на човешкия земен род за значението на Златния четирирогов олтар в единство със Златната кадилница в скончание на дните на Съда велик и за чина „Първосвещен”, даден на човека едва в скончание на дните. В сянковото церемониално служение този чин е влизал в изпълнение на служение, а в Новозаветната същина на служение (в Новия завет) в този чин се явява кръвта, пролята като заветен символ – причастие! А във времето на Съда чина „Първосвещен” се дава реално на жив съсъд – човек.

Забележка: Трябва ясно да се разбере, че действието на църковното служение протича в три етапа три времена, три ери: сянково, същина и в скончание – реално чрез дарбите на Святия Дух, описани в Посланието на ап.Павел към Коринтяни. Затова в Скончание служението се реализира в изпълнение чрез блюда на почит, в чинове небесни, употребени с дарбите на Святия Дух, изявени в един могъщ дар на знамения и чудеса духовни, които се развиха сред дялото на Малкото частично духовно възкресение според Даниил глава 12.

Това Слово трябва да се разбира съвършено ясно, за да се възприеме духовното действие на Дух Святи чрез блюдата на почит в употребление. Но действието на Гласа на Съдебната небесна власт на Дух Святи стои извън деветте дарби на Божия Дух! Този е дарът на духовни знамения и чудеса, развил се в сила и Мощ на Дух Святи сред малката група, оформена като дяло Даниилово, или дяло на Ангела четвърти, единен с Гласа на небето в ръководно действие! И неговият приемник – съсъд е извън обсега на деветте дарби – те са включени в дара на Святия Дух. А в Словото пророческо на пр. Малахия глава 4, ст. 5 съсъдът на Дух Святи е описан в чина на пророк Илия и Елисея! Чрез неговото употребление Дух Святи води в действие дялото Божие в скончание на времето на Съда небесен. Дарът на знамения и чудеса е от мащаб пророчески, съдебен, по чина на пророците Самуил, Илия и Елисея. Сред последното живо дяло на Съда велик, в приключване съдбите на земния процес, действието на дара води в една велика духовна реформация и самото дяло е такова – дяло реформаторско!!!

Откровение 8-ма гл. 4-ти стих ни открива голяма Светлина: „И кадилният дим (молитвите) стигна пред Бога от ръката на Ангела заедно с молитвите на светиите!” Димът – това са молитвите, а уханието – хвалите! Това слово ни сочи дейността на Ангела – служението, прието от Бога, което стига небето във времето на Съда велик. И от оформеното дяло съдебно в чин „Ангел четвърти” се явява служение пред Съда велик и Трона Върховен в дните на решенията на Земния процес. Чрез Гласа съдебен на Дух Святи се изискваха приноси на ухание, които придружаваха прошенията и хвалите. Дялото носеше чина „Ангел четвърти”, единен с Гласа съдебен, в чин „Четирирогов олтар” с Кадилницата златна в среда, която е живият съсъд, приемник на Гласа, в едно велико духовно служение, употребен от Дух Святи реално и натоварен с ответа на Съда велик решенията съдебни. Това дяло е свещено служение в чинове небесни чрез живи блюда златни в почетно употребление на Духа Святи. И при всеки отделен процес, разгледан от Съда велик горе в небето, чрез туй дяло се потвърждаваше долу на Земята и се датираше с датата и деня на изпълнението на съдебното решение!

Наистина, в истина потвърждава Дух Святи – това дяло беше прието пред Лицето на живия Бог!

Глава 8-ма стих 5-ти: „И Ангелът взе кадилницата, напълни я с огън от олтара и хвърли я на земята. И настанаха гърмове и гласове, светкавици и трус.

Словото сочи на изявленията на Съда велики чрез тръбния Глас в чин „Златната кадилница“, съсъда в изявления чрез свещено служение, чрез което се приемат всички изявления съдебни огъня олтарен, присъдите над осъдените съдби, уподобени на Гърмове и трусове, светкавици, когато се изявяват сред Земята и прогласяват присъдите на Съда велик по Книгите на делата, записани от Съда велик.

Забележка: След всяко изпълнено служение в решени съдебно съдби се оставя Съдът велики сам да изяви присъдите без Генералния Лик на Всесилния Съдия. Присъдите са личните дела на подсъдимите, паднали в грях една трета от небето в чин „сатана“ с личното си войнство, завладени небесни ангели, поведени от Сатана в едно и също съгрешение! Техните присъди са уподобени на верига на осъждение, с която се връзват за земната бездна на огъня олтарен. Това е ответът на Съда, приет чрез съсъда – приемник на Гласа съдебен на Святия Дух. Затова и съсъдът е уподобен на Златна кадилница сред Златния кадилен Олтар. Тя е жива и гори в огъня на Дух Святи!

Откровение 8-ма глава стих 6-ти: „И седемте ангела, които държаха седемте тръби, се приготвиха да затръбят.”

Словото сочи на земната обстановка, при която се явяват тръбните звуци.

Стих 7-ми: „Когато затръби първият ангел, настана град и огън размесен с кръв, които бидоха хвърлени на Земята и третата част на Земята изгоря, също и третата част от дърветата изгоря и всяка зелена трева.’

Седмият стих изявява последствията от тръбните гласове! Но това са съдебните присъди, решени горе в небето над третата част на Земята от двете тръби. А присъдите са решения над спящи, настоящи и бъдещи съдби, но не са още навлезли в изпълнение реално, а само съдебно са решени техните съдби! Но макар и осъдени, те продължават несмутени и чакат мига на изпълнение на присъдите. Но трябва да се знае, че това не са плътски, а духовни изпълнения. И все пак те бързат към своето изпълнение, защото горе в небето е решена съдбата им, а изпълнението е долу на Земята…

Стих 8-ми сочи на присъдата над фауна чрез втория ангел, затръбил с втората тръба, при тръбенето на която погива една трета одушевени и една трета от корабите – това са съсъди, с които си е служил Сатана, а те сочат на деноминации, религиозни общества.

…Стихове 8 и 9: Словото сочи на реда на решенията съдебни над осъдените съдби. Първо над флора, следва фауна и над човешките общества (плаващи над морето). Страшно ще бъде е времето, когато навлязат в реалното си изпълнение съдебните решения. В тези стихове се сочи само на присъдите и последствията от тях. Но те още е навлизат в изпълнение, докато не се яви времето на язвите и тогава влизат в действие първият и вторият ангел. Тъй 7-ми, 8-ми и 9-ти стихове ни представят съдебните присъди над осъдената една трета земни творения.

Откровение осма гл. 10 и 11 стихове: „И като затръби третият ангел, падна от небето голяма звезда, която гореше като светило и падна върху третата част от реките и водните извори.”; „А името на звездата е „Пелин” и третата част от водите стана пелин, и много човеци измряха от водите, защото се вгорчиха.”

Откровение глава 8-ма (стихове 10-11) – Съдът минава над целокупността земна като се отделят едни вляво – в осъждение, други вдясно – в оправдание!

Звездата, която пада, Пелин – това е световно движение – учение, което вгорчава водите – запечатва едно осъдено определение и представя осъдените съдби или – изпълнява съдебно решение над една трета от флора, фауна и човек – осъдени съдби!

Стих 10 Третият ангел – третата тръба, разкрива тайната на падналата голяма звезда, която сочи на небесно оформление оформена духовна реформация, която има произход от падащия ангел – има светлина на сияещ! Това сочи на религиозно учение. Посочено е нейното пагубно дяло, което вгорчава една трета от водите – оформени учения, но отнема живота на човека. А тази звезда Пелин е лъжепророческо движение сред човечеството, което се явява като отрова, вгорчава и убива една трета! Това е учението на Мохамед – лъжепророка, което ми бе показано от Бога свише и неговото величие, което го отведе в погибел!

…Словото от тези два стиха е тясно свързано и показва падението и действието на небесната звезда над Земята, в нейното пагубно действие над флора, фауна и човек! Тъй при тръбния звук на Третия ангел пада звездата, сочеща на личност с емблема, сочеща произхода на мисията му (й) – небесна, небесно светило, звезда и сочи на чина „Сатана’ – паднала небесна звезда, ангел! Това показва, че тя е голяма като светило, но пада върху третата част от реките, сочещи на учения – течения земни и че действа със сила и замах, за да обсеби една трета от трите пояса земни. Явява се с емблемата на своя произход – звезда по подобие на Христа, Когото подражава и нейното име е „Пелин“, с горчиво, горко действие над водните течения – реки, сочещи на народи и племена с учения духовни сред тях, но с пагубна цел, въведени сред човешките общества чрез нечисти съсъди – лъжеучители, сатанински лъжепророци.

Словото в стих 10-ти свидетелствува за падналата звезда във времето, когато затръбява Третият ангел – третият тръбен Глас и изявява действието на Пелин звезда и силата на действието й в замах. Това е много важното пророческо явление – паднала звезда и сочи на лъжепророк с лъжепророческо учение, което действува смъртоносно, вгорчава, отравя! Това учение носи осъждение, погубление, а не спасение! И то се явява в строго определено време на изпълваща се задача, за да вгорчи, отрови и умъртви!

Забележка: Земята е нива, посята с благородна култура, а врагът Сатана пося сред нея плевела. Затова се явява и падналата Пелин звезда, за да събере своята жетва. Тъй в служение Бог ми показа коя е таз звезда, паднала от небето. Звездата Пелин ще се яви и във втори образ чрез лъжепророк и лъжеучение. И това е Мохамед с лъжеучението си Корана. Той има своето определено време на действие като духовно пагубно течение, което има за цел да умъртви една трета от трите пояса земни създания. Във време на Съда се явява във втори образ, за да запечата умъртвеното не само по плът, но и по дух – вече своето и то е вече запечатващо течение в осъждение. Явява се над трите пояса земни. Но едва в скончание на времето – в Съда Бог изявява коя е звездата Пелин.

Звездата Пелин е падналият ангел в чин „Сатана“ – Дявола, в духовно реално падение, който се изявява в дух на лъжепророка си Мохамед, който чрез духа си действува над плътта – човека и посяга над осъденото по плът и дух. Той носи белега „звезда“ – учението му; завладяло една трета. Но едва във времето на Съда небесен ги запечатва, когато над тях е минал Съдът – взети са съдебните решения в осъждение над земните съдби, водени от учението на Мохамед. И то ще продължи да умъртвява онова, което не е записано в Книгата на живота. Те по съдби са осъдени! Но за настоящите и бъдещите по плът – материя, те са живи и живеят земния си живот, а по дух – осъдени за вечния живот. Това всъщност е победата на Сатана, който е успял чрез лъжепророка си, завладял ги е и ги е упоил чрез духа си – една трета творения земни. Но Сатана продължава и чрез втория си образ предава силата си на звяра. И пак чрез звездата ги запечатва. Двете учения се покриват и имат една и съща цел – запечатват по плът и дух, вече за втората смърт чрез Съд. Наистина ми се обясни за лъжепророка Мохамед, който е инструмент в ръцете на падналия ангел Сатана и е целенасочено употребен, но учението му – Корана, продължава своята умъртвяваща дейност – да трови душата човешка.

Откровение 8 глава, стих 12-ти

„И като затръби (на небето и едновременно и на Земята) Четвъртият ангел, третата част от Слънцето и третата част от Луната и третата част от звездите биде поразена, тъй щото да потъмнее третата част от тях и третата част от деня да не свети, така и третата част от нощта.” (Нощта е сянковото служение.)

Това видение сочи на Съда във време, когато се решават църковните съдби и на Светлината, която са носили (която не е била библейска). Словото открива, че една трета от Слънцето – светлината небесна, която в момента се носи – човешкото мислене и мъдруване, което е внесено в нея и е човешко, земно – то се отхвърля. Също светлината на Луната, сочеща на пророческите съдби – една трета се отхвърля. А това са внесените лъжепророчески учения, внесени в небесните съдби, те се отхвърлят! Звездите – ръководства на черквите, които съществуват в името на Христа (християнски), се явяват: „а своя си хляб ядоха, своите си дрехи носеха” и те във време на Съда се отхвърлят.

Слънцето сочи на Светлина библейска, на която черквите градят своето служение. Лаодикия е „Светлината на деня” – дневна – слънчева, която се носи в дните на Четвъртия тръбящ ангел. А в нощта по същото време се носи също светлина, но сред осъдените общества…

стих 12: „И затръби Четвърти ангел!“ Потвърждава отнемането на Светлината, която се носи на Земята. Слънцето е животворящият източник на живот! Но тук се прави сравнение за притежание на Светлината, която свети до този момент (до звука на четвъртата тръба), не е в пълнота и носи осъждение! Поради нея бива осъдена една трета от ученията, които се носят над Земята и една трета от лъжепророчества Луната сочи на пророка, тя е озарена – осенена от Слънцето. Затова и тия три: Слънцето е светлината осъдена, Луната е лъжепророчества в паднали звезди – ръководства на оформени черкви, общества и деноминации. Денят и нощта сочат на Светлина сред бялата и черна раса! И се открива, че чрез тез учения – светлина те са се носили и сред белите народи; нощта – сред черните народи, от които една трета отиват в осъждение!

И пак: нов Ангел се явява, който надаваше глас за горкото, което имаше да се яви след всичко, а това са съдби, които ще се явят след приключване на Съда велик, след съдебните решения, във време на язвите! Чрез какво ще се изпълнят присъдите сред Земята над осъдените съдби? Но вече печатът е в ръката на Ангела от седма глава. Той запечатва своята жетва от две трети, а осъдената съдба е една трета.

Откровение глава 8-ма, стих 12 сочи на една трета от Слънцето – учения, които са приети за светлина, но са дяло на Сатана, една трета от Луната – пророческия чин, осеняващ във време на Съда, се осъждат съсъдите на пророческия Сатанински атрибут – спиритично войнство на Сатана, водено лично чрез неговия дух на измама.

Във времето на Съда велик, в малкото частично възкресение на духовните съдби – те приемат осъждението си по съдби като дяло на Сатана, употребено в измама!

Една трета от деня – светлината; и от нощта – тъмнината – това е самото паднало войнство на Сатана.

Но горко на ангела, който не предупреди земята!!!

Сега идеше вече изпълнение след решенията на Съда велики, в Правда Божия се запечатваха оправданите съдби с печата на живия Бог, а осъдените – с печата на Сатана!

И така едните и другите носят печата на своя Вожд.

Глава 8, 12-ти стих – изпълнения съдебни върху падналите ангели!

…Тъй Откровение 8:12 изявява съдбата на всички пророчески периоди в църковно, Новоерно време, включва в себе си сянковите служения – нощта, от Двете ерни времена, в чин „Черкви” – звезди и обхваща чиновете свещени – войнствата сред черквите, на които Съдът велик решава съдбите. А сред тях се осъжда плевелът, раснал сред благородните семена – сред Светлината небесна. Но във времето на Съда велик плевелът се отделя от зърната и се осъжда за огъня на осъждение! Макар и осъдени, те не знаят и продължават да съществуват сред нивата Земя, но по решени в небесния Съд съдби те са разделени. А на Земя реалното им разделяне ще се извърши едва когато се яви открито Съдебната светлина, а най-вече в деня на Архангелска тръба, когато стане и грабването на Църквата!…

3абележка към Откровение 8-ма глава, стих 12-ти. „Когато затръби Четвъртият Ангел.“ Времето, когато затръби Четвъртият ангел, е време на Съда, който решава съдбите на Земния процес и то се отразява долу на Земята с формиране дялото на Съда като дяло на Ангела четвърти в Даниилово оформление и е единно с тръбния глас на небесната Съдебна власт, за да предаде съдебните решения за оправдание и осъждение. Словото в Откровение 8-ма глава, стих 12 ни разкрива истината за едната трета от съдбите земни, които се отхвърлят в един миг. Слънцето – учение – Светлина настояща, която се носи в момента, новозаветна Луната сочи на пророческа светлина, но не истинна, а лъжепророческа – една трета от деня – моментната светлина, нощта сянковата старозаветна светлина. Всички тез съдби се решават в дните на Съда велик и се вземат решения съдебни над тез съдби и над Църквата новозаветна Словото в 12-ти стих говори за осъдените лъжепророчески учения, изопачения на Словото Божие, макар че са се носили като Светлина сред Църквата Христова и сред Христовите последователи! Всичката светлина е била „ден светъл”, но една трета е потъмняла, изопачена! Същото се отнася за старозаветните сянкови учения – нощта, от които една трета се отхвърлят – погиват, особено в скончание на Стария завет, във времето на падение Израилево и проклятието, прието от самите израилтяни поради посегателството над Христа.

Стих 13-ти: И видях и чух един ангел, който летеше всред небето и казваше с висок глас: „Горко, горко, горко на земните жители поради останалите тръбни гласове, които още има да затръбят!” Тук се дава предупреждение за „горко” триж, а то сочи на идващи страдания над Земята при затръбяване на останалите три тръби. А те са световни събития, които съпътстват духовните сред планета Земя. За тях се предупреждават земните жители, че носят ужаси и беди като страшно „триж горко”.

Забележка: Преценявайки събитията, които съпътствуват времето на Съда велик и призоваването на съсъда – приемник на Гласа, трябва да изявя, че първото „горко” мина чрез последната световна война. То е вече изпълнено по време, което отне живота на много живи същества милиони и нанесе много материални и духовни щети на човечеството, на флора и фауна. Но да се дава тълкувание на Откровение е тежко, отговорно и опасно бреме за земния човек. Благодарение на Бога и милостта Негова чрез Духа Светаго съм била свидетел и приемник на много обяснения и тълкувания на Словото в Откровение на Йоана, и затова дръзвам, подбудена от Святия Дух, да дам кратко обяснение! Но нека се знае, че след като се яви Светлината над планета Земя, много факти и събития ще бъдат разяснени в подробности чрез Слово-светлина!

ДОПЪЛНЕНИЕ ОТКРОВЕНИЕ 8 ГЛАВА – СВЕТЛИНА. ТРОННАТА СЪДЕБНА ЗАЛА.

Явява се нов Ангел с кадилница в ръка (Откр.8:3-4) – това сочи на новооформено дяло със свещенодейно служение. Нему се дава „много тамян“ – голяма благодат, сила небесна на служение, за да принесе молитвите на светиите. Въвежда се оформление на олтар златен, чист от всякакви заблуди. Във време на Съда тоз олтар принася приноси в свещенослужение, принася молитви пред Престола за решение съдбите на светиите – да бъдат облечени в Правдата на Христа. А след Съда те са веч с решени съдби и Йоан ги вижда облечени в бели дрехи – Правдата Христова със зелени палми в ръка (Откр. 7:9-17). Това са оправданите, чиито дела са решени в Съда – те биват оправдани чрез вяра Авраамова и приемат Правдата на Христа.

Каква сила – мощ притежава Ангелът, който извършва това велико свещенодействие кадилния дим в единство с молитвите на живите светии, поднесени пред Бога от ръката на Ангела! Това е дялото свещенодейно на Ангела от Откр.18-та глава, в чиято ръка е златната кадилница – съсъдът на почетно употребление, тръбата, през която изтича елеят на осветлението върху целия Съдебен процес, която обхваща спасяемото стежание от Създание до Скончание.

Откр.8:5: „Ангелът взе кадилницата, напълни я с огън от олтара”. Това сочи на великата мисия на кадилницата – съсъда в свято служение и настана изпълнение на съдебните служения, които се изразяваха с хвърления огън на Земята, който е само Светлина върху онова, което става горе в Съда небесен: „и настанаха Гърмове и гласове, светкавици и трус”, и последваха великите изпълнения на Съда!

Забележка. От Създание до Скончание всички светии спящи не изпреварват настоящите, които като живи техни представители чрез новооформения Ангел поднасят молитвите и на бъдещите в единство скончаещи. Това, че взема огън и го хвърля на Земята, сочи на това, че Ангелът има силата, огъня на Дух Святи или носеше Слово огън – Светлина Божия! Тронната зала е и Съдебната зала, където заседава Съдът Божий. Сред нея е Престолът на Всемогъщия Творец като Вседържител Всемирен! Пред Неговия Престол са представени съдбите на праведниците и тези на двамата Борци – Христа и Сатана, воювали сред планетата Земя с нейните три пояса земни творби, паднали в грях. Но Войнството могъщо, населяващо Земя по видове, има своите живи представители пред Небето като земни същества. Те се явяват пред Съда в чинове на херувими небесни, които ден и нощ хвалят Всемогъщия Вседържител на всемирните съдби. Те следят развоя на Земния процес чрез борбата, водена във вековете и времената и в дните последни се решава съдбата на двете воюващи Войнства!

Тъй всяка раса по племена от езици и колена в единство с флора и фауна по видовете им са представени чрез техните „царе“ стражи (Откр.4:7). Тъй човекът е представен от Христа – Цар над земните човешки царе! Цар – представител на фауна ногата е лъвът. На птиците крилати страж в чин „Херувим“ е славеят, поднасящ хвалата на вси пред олтара на Бога, а цар сред крилатото царство е орелът. На кротките приятели на човека представител е телецът. Но всички тез по видове и чинове сочеха на избрани оправдаващи се и изкупващи се земни съдби чрез Съда велики.

Но всички те имат подобия, които погиват в борбата, водена в живота им сред Земята. И във време на Съда велик всички гласове на тез представители по видовете им се чуват от свидетелите на Съдебните процеси, а Гърмовете се приемат от представителите на живущите сред Земята съдби, които хвалят Всемогъщия, седящ на Трона в чин „Съдия Изпълнител и Председател“ във време на наградите на вси по видове като решения съдебни. В мига, когато всички присъстващи в Тронната зала на Съда велик при приключване на всяко съдебно изпълнение казват „Амин“ и Двадесет и четири старци се покланят, техните гласове се чуват като Гърмове (Откр. 4-та и 5-та гл.).

Настава върховният миг! (Откр. 5-та гл.) Христа – Агнецът, жертвата, Изкупителят е веч сред Съда, застанал като жертва изкупителна за целокупност земна и Земя! Седемте рога на главата, които носеше Пасхалният Агнец, сочеха на удостоението, което носеше в борбата като миро на помазание – Миротворец в Седемте църковни периода времена на Земята. А седемте Негови очи сочеха на свидетелствените съдби непаднали като наблюдатели на седемте планети (земни сестри в Слънчевата система), които като ангели водеха Книгите на делата във великата борба в Седемте времена като свидетели пред Съда велик в Правда. Наистина само Агнецът можеше да гледа и разпечата седемте печата на Книгата на делата, които отразяваха делата на правда и неправда, явени сред Земята, а се записваха от свидетели в Книгата на делата в Седемте времена – църковни периоди. Книгата отразяваше изпълнението на борбата – духовните и политически събития, ставали едновременно в самите времена на водещата се реално борба между добро и зло. Това бе съдържанието на Книгата на делата със седемте печата и никой не можеше да я гледа, нито да я отпечата, ни на небето, ни на Земята! Единствен жертвеният Свещен Агнец, който е воювал лично в дух на Правда и Истина, предстоящ пред Съда велик, имаше това право и Сила!

А Съдът велик е Военен свещен съд, който отсъжда в Законна правда сграждането на държава в нови съдби новоизкупващи се, която бе стигнала до падение в свещената борба, водена от двамата Борци в дух на Истинна правда – Христа; и в дух на лъжа, неправда – Сатана. Но победителят е Агнето жертвено пред Съда!

Книгата със седемте печата изявява борбата, отразява делата от Седемте църковни свещенодейни времена, воювали в духовната борба и събитията, които са ставали сред падналата планета Земя с целокупността земна от три пояса – флора, фауна и човешки съдби. Книгата е пророческият календар – огледалото на времената и вековете, отразени сред нейните страници – същината на съдбата, която пророк Йоан видя на небето (видение на своето изгнание на остров Патмос). Наистина Йоан е 4 видял на небето Тронната зала – Съда небесен! Двадесет и четири старци това са двойните Израилеви съдби от двата заветни периода, представени с увенчание на светиевата хвала, стражите църковни Двадесет и четири старци, които ден и нощ принасят прошенията и хвалите на светиите пред Могъщия Върховен Трон. Удостоени с венеца светиев на глава, те са единни и неразривно свързани с Четирите живи същества съдби, представители на фауната. Флората също е представена пред Съда чрез портокаловото и мандариновото дърво. Формата на плода на портокала сочещи едновременно на Земята в нейната форма, а оцветяването на кората – на светиевия венец като победа в борбата. Скритото съдържание на плода в дялове сочи на дванадесетте Израилеви племена, но нерядко в плода се явяваше едно малко оформено плодче подобие, което означаваше дванадесетте племена и тяхната свещена съдба сред тях – Юда – Малкото събрание и Израил – Голямо, в едно велико единство над цялата земна кора в увенчание на Господа Исуса Христа! А листата в зелено оцветяване сочеха на вярата Авраамова, явена в Плана на изкупление сред флора. Китарите в техните ръце сочеха на духовния, Морален закон с десет заповеди, които пазеха всички слуги – пророци, свещеници, стражи в хваление чрез поклонение, изразено в изпълнение на духовния Морален закон в скинията неръкотворна (човека), в която е съхранен и ковчегът на Завета (главата) в увенчание, ръцете в хваление, моление и прошение, издигащи се към Небето!

Скинията неръкотворна (тялото на човека) е в две съставни части с два закона на два Израилеви народа; плътския Закон с десет заповеди за плътския народ – корем, черва, тяхното ежедневно служение чрез храната. А втората част – гърдите, където се намира и храмът на Святия Дух – сърцето, с входа – устата, с двата прага – горен и долен – устните. Отношението им сочеше на изкуплението, което щеше да се поклони на Всемогъщия Всемирен Вседържител – Творец наш чрез Агнето!

От изявлението на Двадесет и четирите старци се разбира, изяснява дялото на изпълнение сред Съда и чиновете, които ще получат земните съдби във времето на Съда могъщ небесен в Законна правда (Откр.5:12). Откр.5:12 изявява времето на Съда и Неговия Висок съдебен вик! Стражите – Старци двадесет и четири се покланяха и отдаваха хвала само във време на Съда, при решение на съдбите. Тогава, когато в победа се решаваха делата-съдби, които се увенчаваха в оправдание и изкупление само чрез жертвения принос на Пасхалния Агнец! Те отдаваха хвала чрез Високия съдебен вик сред Съд велик. Виденията, дадени на любимия ученик Христов Йоан, неговото употребление в пророчески чин сочеше на великото Скончание на дялото в съдебно, реформирано изпълнение! Йоан видя изпълнението на Съда велик и върховната Тронна победа над целокупното изкупление от. флора, фауна и човек – целокупна планета Земя.

Обяснение на някои пасажи в Откровение. Времето на Съда оформяне на Ангела, запечатващ Божието стежание.