Четейки Откровение Йоаново 7, 8, 9, 14 и 18 глави, разбираме че Всемогъщият Бог има да извърши големи съдби на едно запечатващо дяло сред планета Земя! И то е дяло могъщо на Съда велик в изпълняващи се съдби на Даниила 12:2-3. Това дяло е неповторимо и то се осъществяваше единствено чрез съсъда на почетно употребление като съсъд на Дух Святи в коронния Му Генерален чин „Съдия”. И тъй като съм свидетел и страж на живия Бог в коронно удостоение на Третия Му Образ, с голяма отговорност трябва да отбележа някои изпълнения чрез църковни свидетелства, във връзка с развоя на дялото Му сред планета Земя като дяло на запечатващи съдби.
Наистина в чин „Страж Божий“ между Небе и Земя аз често чувам Гласа на Всевишния в разрешение на съдбите и разбирам с каква голяма милост и любов Бог върши туй дяло на запечатващи съдби! Но това не е едно обикновено явление духовно, както някои тълкуватели на Откровение го обясняват и се стараят да определят кой е печатът на запечатващите съдби. Дялото е съвършено сериозно в изпълнение и изисква свято посвещение и съвършена преданост в разумение, докато Всевишният Бог вмъдри и съсъдът-приемник разумее и приеме съдбите съдебни в разрешение чрез Съда велик. Но при решение на съдбите, след като дялото е минало през Съда и е готово за употребление, то чрез църковното служение се явява свидетелство, с което се потвърждават изпълнените в Съда земни съдби.
Тук прилагам частично обяснение на Словото в Откровение 7-ма глава:
Стих 1: „И след това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгли на Земята, държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по Земята, нито по морето, нито върху някое дърво!”
Кои са тез ангели, стоящи на четирите ъгъла на Земята и задържат ветровете да не духат ни по суша, ни по вода? Да, кои са те и кога ще разпуснат ветровете? Тези ангели са служебни духове, които пазят Земята от поражение във времето на запечатването. А това е времето на Съда небесен и под тез „ангели” мина символично служението в свидетелствени съдби, и се потвърди реално, и ангелите бяха разпуснати, и четирите ъгли земни – освободени!…
Откровение 7-ма глава: Стих 1 и 2 сочат на четирите ангели, които стоят на четирите ъгли на Земята. Дава им се заповед да задържат земните ветрове – течения, смутове, военни събития. А в същото това време излиза нов Борец – Ангел, в чиято ръка е печатът на живия Бог, за да запечата съдбите, да положи печата на челата на рабите на Бога живаго! И Йоан чу числото на запечатаните – сто четиридесет и четири хиляди от всички Израилеви племена. Това число сочи на любовта и милостта Божии. То показва, че има един привилегирован народ, който носи печата на живия Бог. И те се запечатват по време на Съда небесен и са взети от всички племена на Израиля духовен! Плътският Израил е отхвърлен като народ Божий и е заменен с друг народ, „който не бе народ“, но чрез вяра и послушание става народ Божий. Да! Израил стар е останал като стара сянка. Но по коя заслуга и причина се запечатват само сто четиридесет и четири хиляди? Няма ли други, които влизат в спасение и употребление?
Ако са само тия – с това число, то това число е минимално, ако се вземе от Начинание до Скончание на времена и векове! На този въпрос намираме обяснение – кои са те, каква е тяхната мисия и защо са запечатани само сто четиридесет и четири хиляди.
…Стих 2: Словото ни открива явлението на Ангела с печата на живия Бог, който се явява, за да запечатва, придружен със силен глас висок вик”, Който се обръща към четирите ангела, стоящи на четирите ъгли на Земята. Всичко това става във времето на Съда и то е строго определено. Също и числото на запечатаните раби Божии е строго определено, които са от Израилевите племена. Но Словото не засяга буквално по плът Израиля. Израил имаше да извърви своя земен път и от сянков минава в духовен, а в скончание на Съда велик се явява един съдебен духовен народ – трети Израил!
Исая в глави 19:24, 25 ни сочи, че той (Третият Израил) е в състав от всички племена и народи, езици и колена!
Ясно е, че имената на племената Израилеви преминават от сянкови старозаветни в имена на духовни новозаветни Израилеви племена! А тез, които се строяват, са съдебни чинове в Седмия, скончаещ лаодикийски период и тяхната мисия е да водят борба за освобождение на духовния съдебен народ – Трети Израил. Но според Словото Божие те не са сенки от първия старозаветен народ, мисията на който е била да покаже по План сянков пътя на Духовната същина новозаветна – новоерна, а именно Жертвата пасхална. Те са били в чинове свещени, затова като Сянка, не са без същина духовна. А тя е реална, новоерна, чрез един втори народ, който не е бил народ Божий. И Сянката се скрива в Същината чрез победата на Война новозаветен (причастието), Който е воювал реално, за да имат дял с Христа тези, които са го приемали. И те са именно личното войнство на Христа в чинове свещени от втория – Новия завет! Но независимо от тяхното воювание, едва в Скончание се явява Съдът и те по съдби се строяват съдебно и се запечатват с печата на живия Бог! Те са представители на духовните Израилеви племена, изведени от всички народи и племена, езици и колена. И не е възможно да се яви колебание в тяхното разпознаване! Нито път да се явят две мнения – какви и кои са те. Но с прямота и без смущение, с пълно уверение ще отговорим: Те са личната гвардия на Христа в чинове небесни! И се строяват едва в Скончание, чрез Съда велик, като първи начатки от Исусовите трудове и се подвижват в употребление пред Съда велик като сноп свещен пред небесния Съд велик в Правда законна. Тях вижда пророкът и чува Гласа, изявяващ достоверно числото им. Йоан вижда Ангела с печата на живия Бог да го държи в ръката си, а това е Вестта запечатваща Църквата Божия! Тоз Ангел е същият, който слиза от небето със сила и слава голяма (Откр.18:1-4), който е единен с Гласа и действуват едновременно – те са неразривно свързани в действие във времето на Съда небесен. И тез два ангела от Откровение седма глава и 18:1-4 са един и същ ангел, носител на печата на живия Бог, който се явява в сила и слава, и власт голяма, за да озари цялата Земя! И Светлината проблясва над Земя като Вест, която носи този Ангел!
Първо се чува Гласът в заповед „Не докосвайте флора, фауна и човек, докато не бъдат запечатани!” Защото във време на Съда, Който действува и решава техните съдби, трябва да има мир сред Земята или в страната, която е употребена пред Съда. А запечатването става след приключване на Съда, със съдебни решения и награди и то се извършва с печата на живия Бог.
А какъв е тоз печат? Има вече мнение сред Земята и учение, което твърди, че печатът на живия Бог е една от десетте Божии заповеди, а именно четвъртата! Но питаме се – така ли е това? Нима същата заповед не беше дадена още в Рая на Адам и Ева? На Синай бе записана с Божия пръст на каменните плочи. Тя е четвърта от десетте! Това твърдение не изхожда от висшето знание чрез Святия Божи Дух. Печатът на живия Бог е животът вечен – нетленен, изкупен чрез рубина свят, кръвната цена на Господа Исуса Христа, действуваща като свещен Войн сред планета Земя. По-късно ще стигнем до пълното изясняване на този тъй важен въпрос – печата.
А сега, Ангелът от Откровение 7:2 е един и същ с този от Откр.18:1- 4. Гласът е също един и същ и той е Глас на съдебната небесна власт на Дух Святи в чин „Генерален на Съда велик”, в Третия Образ на Троицата Свята.
Това е дялото от Откр.18:1-4, което е дяло запечатващо чрез Вестта църковна с всемирно съдебно решени съдби. То сочи също къде ще бъде поставен печатът, а именно на челата! А какъв е изгледът на печата? Той има вид на звезда – да, звезда утринница и това е обещанието на Христа Верния Свидетел към Църквата (Откр.2:28). Но питаме ли се защо е звезда? И иде Светлина! Защото запечатаните се явяват пътници и поданици на новоизкупената планета Земя, светла утринна звезда – Нова Земя, на които се решават съдбите, за да приеме подобно печата на живия Бог! Пророк Йоан чува също определеното число на запечатаните!
И кои влизат в това число? Отговор на този толкова сериозен въпрос ни дава Дух Святи чрез Гласа съдебен. В това число влизат спящи, настоящи и бъдещи – скончаещи съдби, но само от новоерни победи Христови, които са като стени около Ерусалима – Христа с имената на дванадесетте апостоли Христови скъпоценни камъни, основи на нововъзстановените Ерусалимски стени, които са скрили в себе си сенките на свещените чинове, които са носили! Те не са човешки единици, а духовни личности с чинове небесни, употребени в свещени съдби новозаветни! А в Скончание се решават съдбите на чиновете небесни. Те са били употребени в специална мисия, подвижени като първи начатки сноп в свещени съдби сред планета Земя чрез живите представители. А това подвижване в употребление става във време на Съда небесен, който решава и техните съдби и в наградите те получават печата на живия Бог. Ние ги намираме готови с Вожда свой, за Когото са воювали – Господа Исуса Христа. А в 14-та глава на Откровение вече са запечатани и въоръжени. Кои племена са удостоени, тъй като Ефремовото и Даново племе са отхвърлени. Защо Дановото племе не е включено в запечатаните? Защо сянката „Дан“ не намираме в Новозаветната съдебна същина? Защото след решения съдебни над целокупните земни съдби, от начинание до Скончание цялото дяло се наименува велики Божи Дан, а се знае, че само Ефрем е отхвърлен? Да кажем ли, че Яков е предсказал невярно съдбата на Дан? Човекът греши и подчертава човешкото, но Божието никога не се губи! Или жребият апостолски не предсказа вярно съдбата на бъдещия дванадесети апостол? Да! Вярно бе избран дванадесетият, но то траеше, докато се яви Божият избор – Павел. Истинният апостол, който зае мястото на отхвърления. И в заключение ще кажем, че те – избраните духовни съсъди пак носят името „Израил трети духовен”!
Глава 7, стих 9-ти на Откровение ни довежда до пълна Светлина. Йоан вижда много души, облечени в бели руби, от всички народи и племена, езици и колена: оправданите чрез вяра души, със зелени палмови вейки в ръка (сочещи на вярата в Спасителя) – безбройно число! А това става пак във времето на шестия печат, в изпълнение на Съда небесен.
В Откровение 7-ма глава се дава заповед за запечатването. И заповед към Ангела да е на пост, за да не духнат ветровете – и чухме числото на запечатаните от дванадесетте племена. В стих 9 виждаме облечени в бели дрехи едно множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, от всички племена и езици, стоящи пред Престола и пред Агнето. Това са закланите (пострадалите заради името на Христа, които влаха от Земята и им се даде оправдание – бели дрехи и зелени палмови клонки, сочещи на вярата Авраамова, или това са тия, които са приели Христа като личен Спасител, оправдани чрез вяра в кръвта на Агнето). Повярва Авраам и това му се вмени за правда! И тъй пред нас са оправданите чрез вяра светии – потомство Авраамово по обещание! Те са спасени извън числото на запечатаните от племената Израилеви, тези, които се присъединяват към Израиля, също подчертава се техният произход. Те са като левитите, а левитите в Древността сочеха на народа по обещание, който щеше да служи на своя Бог – те са Негов род.
A къде стои останалият народ от стих 9-ти? Макар и да не се води племенна линия от човеците, то Небето ги назова „Трети духовен Израил“ и това явно потвърждава воденето на духовната линия на дванадесетте племена Израилеви. Затуй е Трети съдебен духовен Израил, минал през Съда велик. Съдът небесен е решил съдебно съдбите му. А какво става с останалия народ? Дотук стана ясно за тези сто четиридесет и четири хиляди – Лична гвардия Христова. А оня народ, когото Пророкът вижда, неизброим, облечен с бели дрехи (Откр. 7:9), това е армията борци – войската, а сто четиридесет и четири хиляди – това са чиновете свещени, съдебни, пророци – съдебен атрибут. Във време на водещата се борба и в Съда те са Гвардията лична Христова, употребена за народа Божий, за целокупното изкупление от всички народи и племена, езици и колена, които в Новия завет, по милост и благодат, чрез вяра Авраамова, по обещание са Авраамови потомци и чрез вяра навлизат в оправдание! А тез, които носят белега на вярата, чрез която се спасяват – зелената палмова клонка, сочи, че и флора навлиза в спасение и е била в олтара като ухаеща хвала пред небето.
Стих 10 и 11 ни откриват Съда, в който Двадесет и четири старци и Четири живи същества са в благодарствено поклонение и хвала за Съда велик! Те са неотлъчна част от Съда, когато се решават земните съдби и се представят съдебните решения! Те се покланят за съдебните съдби и за Съда.
Стихове 13, 14, 15 потвърждават, че облечените в бели дрехи идват от Земята и се оправдават чрез Правдата на Христа, изкупени чрез кръвта Христова – цената на жеста Христов!…
Стих 13: Питат Йоан и отговорът е: Самата Земя и смъртта е вратата гробна, през която са минали и идат от голямата скръб. Те са от времето на голямата скръб, преминали са през нея и са умрели за Божието име! Те са спасените чрез Господа и се явяват при изхода, когато сам Христа поема ръководството на народа Божий!
…Сянковият церемониал, изискващ кръвни жертви на овни и козли, сочеше жеста Христов. А сянковото свещенство в чин „Свещеник” представи Земя – олтар, на който олтар бе принесена истата жертва Агнеца пасхален – Христа и кръвта на Христа, пролята над Земя! Голгота олтар се яви в чин „Първосвещен” и поведе борба за Правда, изкупваща вината пред Съда велик като новозаветна победа, по Плана на спасение, водещ до Съда.
Забележка: „Затова те служат в Неговия храм ден и нощ”, а Бог ще разпростре скинията Си върху тях. И тоз покров Божий се явява чрез Вестта църковна с всемирно, съдебно решени съдби като победа небесна. И под тази, Вест, наградена чрез чина „Ангел четвърти”, въоръжен със сила и власт голяма, се явява Гласът като „висок съдебен вик”, за да озари цялата Земя и събере под своите крила, под покрова – Вестта, цялото спасение и изкупление Божие, което и запечатва за Новата Земя! Защото Вестта-покров, църковна е носител на печата на изкуплението – цената кръвна като въоръжение и тя ги приютява като покров Божий до деня на Архангелска тръба!
А ходатай вече няма! Съдът е приключил със своите решения, останала е само Вестта църковна! Всички тез събития са изпълнения съдебни и са планово приложение в служение на Откровение 18:1-4. Тъй Откровение 7-ма глава сочи на запечатващите съдби на дванадесетте Израилеви племена! А в Откровение 14-та гл. ги намираме вече запечатани и строени на хълма Сион. Това показва, че Ангелът от Откровение 7-ма глава, 2-ри стих се покрива с Ангела от Откровение 18:1-4. А в Откровение 14-та глава ги виждаме запечатани, строени с Христа – Вожда техен!
И това дяло е едно и също – дялото на Съда небесен, дялото на Господа Исуса Христа – техен Вожд (запечатаните сто четиридесет и четири хиляди от дванадесетте племена). Но Откровение 18:1-4 е великото дяло на Съда велик в приложение на съдебните решения и приетите награди! И се открива по кой начин се прилагат в изпълнение! А то е чрез живите представители на сто четиридесет и четири хиляди, представени пред Съда небесен Божий, чрез дялото на Малкото духовно възкресение, описано в Даниил 12-та глава, което се покрива с дялото на Пет разумни девици – църковни сетива, които Христа представя пред Съда – въвежда ги в Сватба. И дялото се оформя в чин „Ангел четвърти”, единен с Гласа на Съдебната небесна власт – Духа Святи, Който ги ръководи, въоръжава и употребява в приключващите съдби чрез Съда велик! Амин!
Откровение Йоаново седма глава хвърля Светлина върху въпроса кои са тия с белите дрехи, откъде идат, колко са и пояснява въпроса за запечатаните и за самите печати! Особено е подчертано за останалия народ от дванадесетте племена. И това ясно се вижда от съдебните решения след запечатването на Личната гвардия на Христа. Решенията съдебни на Съда небесен над Земния процес се приемат от Църквата в чин „Късна роса”, която е самата Вест църковна на оправдание, носеща печата на живия Бог в запечатващи съдби. Под тази Вест се приведоха оправдателните съдби на спасяемите души, влезли в оправдание в чина „трети духовен Израил“. Затова Ангелът, идещ от изток (Откр.18:1-4), който има печата на живия Бог и повишава Глас, е Ангелът четвърти единен с Гласа на Святия Дух в запечатващи съдби. Печатът, който държи в ръката си, това е връчената му чрез Съда велик Вест църковна, запечатваща съдбите на изкуплението.
Но как се изпълнява това дяло на запечатване? В Седмия, Лаодикийски църковен период, в скончаещите му дни, се открива времето на Съда небесен, който приключва Земния процес – на Земя и трите пояса земни творения. Но пред Съда не застава лично Земята като обвинена, а пред Съда велик се представя Църквата, призвана като водеща борбата духовна в защита на Правдата Христова. Тя, Църквата е, която застава пред Съда небесен, но ако я подирим в нейния Седми период, откриваме я в Откровение 3:14, назована „Лаодикия”, предупредена от Верния Свидетел да се приготви за идващите по Плана спасителен съдби!
А Глас тръбен затръби (Откр.18:1-4) и се яви в изпълнение на реално съдебно служение в оформление на Малкото духовно частично възкресение според Даниил 12-та глава. „Гласът” призова Десет девици (Матея 25-та гл.) и подготви съдби, с елей в светилника ги въоръжи, сочещ на помазанието им в Дух Святи. Защото предстоеше да ги представи в Сватба” като Своя Лична гвардия, която се състои от духовни юдеи, обрязани от дух Святи. А тез съсъди живи я представиха пред Съда в чин „пет разумни” с елей в светилниците си, поведени чрез Дух Святи от Вожда си личен – Христа, Който се яви като младоженек пред Съда велик (в Сватба), а те – сватбари. Тез именно съсъди, в чин „пет разумни”, живи представители на дванадесетте духовни Израилеви племена, застават пред Съда за съдбите на племената. И след решение делата на двамата Борци – Христа и Сатана, се решават техните съдби. Затова се представят пред Съда в чин „Първи начатки на Христовите трудове”. Те са наречени още „Стени Сионови“, ограждащи Ерусалима техния Вожд – Господа Исуса Христа, за победата на Когото са били употребени! Те са в чинове свещени и пророчески! А пророческият чин е Съдебен атрибут и се дава само на извънредни пратеници сред народа Божий, с извънредно послание и те влизат в числото на сто четиридесет и четири хиляди.
А колкото се отнася за чина „първосвещен” на Юдиния вожд, той е даван сянково – символично. Но реално не е даван сред планета Земя на друг, освен на Война първосвещен в символа на Завета нов като причастие – кръвта, животът Христов е носил този чин! Но при раздаване на съдебните награди чинът „Първосвещен” е даден на жив представител от Земя пред Съда велик. Това става така, за да се приемат наградите на Христа реално чрез земни блюда – съсъди на Дух Святи, в чин „Благословения“ долу сред Земя! Затова тези съсъди, чрез които се приемат наградите, са наречени още „сърце църковно” – олтар неръкотворен на свещеното служение църковно, което е изведено чрез Съд небесен от Лаодикия и е възложено на дялото в чин „Малко Даниилово духовно възкресение”. А тяхното строение е в чин „Сионова дъщеря, поради това, че те са нейно строение, нейно сърце църковно, наречени са още „невяста Христова“ от планета Земя. На техните плещи са натоварени съдбите църковни като живи представители на всички дванадесет духовни племена, запечатани! Затова са уподобени на Сионова стена с апостолска основа. Те са строени около Новия Ерусалим – Христа и влизат в числото на сто четиридесет и четири хиляди – Негова Лична гвардия, Войнство лично, с което Христа е воювал в свещена бран за небесното Си отечество. Затова и те са първи начатки, изкупени от Земята, с уредени съдебно съдби! Те застават и за народа Божий в чин „войска”. Те са запечатани с печата кръвен на изкуплението чрез Дух Святи като първи трудове Христови и на челата си носят звезда! Защото те са пътници и поданици на новоизкупена планета Земя, в чин „Сияйна звезда“, нововъзстановена, в чин „жена“ – невяста Христова чрез Неговата Църква! А тя е представена от сърцето си свещено, сто четиридесет и четири хиляди, воювали в чинове свещени, небесни, във велика отечествена бран за честта Отцува като велика съдба! И те целокупно се наричат „невяста Христова”, представила небесните интереси сред планета Земя чрез чинове свещени, воювали във великата Армагедонска борба за победа небесна Христова. Затова в сянковия церемониал в храмовото служение свещениците си служеха със златни блюда, сочещи на живите представители Христови във време на Съда велик чрез дялото на Малкото частично духовно възкресение, духовно обрязани в чин „Духовни юдеи”. В това число не могат да влязат сянковите съсъди. И как ще влязат необрязани от Дух Святи? „Сенките” са необрязани духовно! Обрезанието кръщението в Дух Святи е новоерно явление в мащабно земно употребление, с белега на уста – незнайния небесен език. И това е дарът небесен чрез жертвата Христова, която реално се дава като капка кръвна в момента на огненото кръщение с Дух Святи – печат в запечатващи съдби и е жив Войн в първосвещен чин, който е чин „Новозаветен”, воювал реално в Новоерно време, в частично обрезание, като е запечатвал олтара неръкотворен за деня на великата победа – изкуплението!
Забележка: Не може да се яви обрезание в Духа Святи реално в сърдечния Му храм без капка кръв Христова, която има очистителна сила. Святия Дух, по подобие на Христовото служение в очистение на небесния храм, влиза в храма си сърдечен с олтар – човешкото сърце. Но не всички Му се поддават, за да ги употреби. Защото един обрязан в Дух Святи съсъд е нововъзстановена паднала Давидова скиния. Затова в числото на сто четиридесет и четири хиляди не е възможно да влезе някой необрязан духом от Дух Святи чрез кръвния принос Христов – духовен юдеин! Но трябва да се знае, че не всички кръстени със Святия Дух влизат в туй число! Не! От всички минали в кръщение, Святия Дух е избирал съсъди, които е движил в употребление!
В сто четиридесет и четири хиляди – Лично Христово войнство, не влизат служителите на старозаветното церемониално служение. Строежът на войнствения Личен отряд Христов е дяло велико по Плана новозаветен на спасение! А Старозаветните сянкови изпълнения в чинове свещени се скриват в реалните същини. Но техният сянков преобраз сред Стар Израил е посочил на строежа и проверката на войните във време на приготовление и формиране на отряда свещен на туй дяло чрез кръщение в Дух Святи. (Сянката е отразила това дяло в Съдии гл. 6 на строяване Войнството Христово за победа небесна над Ваала – Лаодикия). Чрез избиране лочещите с език войни, Гедеон победи Мадиама (врага). Но като първа победа се яви капището на Ваала и тогава подгони двамата Мадиамски началници (Съдии 7:25), които като сянка сочеха на двете Лаодикийски крила!
И така сенките древни се отразиха в същините новоерни, но реално! Само новоерни съсъди на Дух Святи влизат в строежа на Личното Христово войнство! А по План на спасение, в новозаветното служение, водещо в изкупление, се даде тоз велик духовен дар – Дух Святи, в Който сам Господа Исуса Христа, висящ на кръста голготски, бе кръстен и Го чуха да мълви: „или, или, лама савахтани” да! Дух Святи в чин „Войн първосвещен” е воювал в духовната борба в новозаветно завоевание, в чин „символ на завета нов”. И чрез Църквата новозаветна е пътувал над планета Земя, воювал в Седем църковни времена!
Ето Реалната същина, че тез съсъди, движени от Дух Святи в употребление свещено в борбата духовна, са първи начатки (сто и четиридесет и четири хиляди), духовни юдеи, обрязани духом, изведени от всички народи и племена, езици и колена сред планета Земя! Те носят същите сянкови названия, но са новоерни служители – Същини и са воювали с вярност и вяра в Христа и кръвта са си проливали за името Христово. Те са Негови лични войни, новозаветни плодове от Христовите лични трудове, застанали чрез личните си представители сред планета Земя. И ние ги откриваме в Откровение 7, 14, 18 и 21 глави на Словото Божие. Те са неръкотворни, обрязани олтари в храма духовен на Дух Святи – скинията неръкотворна – човешкото тяло.
Но това дяло като План на спасение е така разпределено: от Битие до Ноевия ковчег – потопа е даден макетният план на воювание и победи чрез Глас небесен и приложени поражения – осъждения съдебни. Следват два завета, влезли в плановото изпълнение на борбата Армагедонска, в служение с победи и погроми Сатанински. Планът сянков се реализира в новозаветна същина сред целия земен свят, докато сянковото изпълнение се ограничава само сред един сянков употребяем народ. Но сянковият народ отхвърли пред човеците и Съда очаквания Месия – Христа и го принесе в сянкова, но реална жертва! А пред Съда небесен Христа ги отхвърли. И тогаз как може те да са Негово Лично войнство? Не! Но независимо от това стар Израил, в чина на свещен церемониал, принесе Сина Божий в реална жертва, като пасхално Агне сред Земята, която се яви като олтар за своето лично изкупление с трите й пояса население от флора, фауна и човек. И таз жертва се прие и вмени за изкуп на целокупност земна и Земя! Тогаз вече Кръвта – животът Христов, пролята – отнет, се явява в чин „Първосвещен” и воюва сред планета Земя! И в деня на Втората новозаветна духовна петдесятница Той – животът – кръвта Христова, масово се яви в мащаба на победа върховна – небесна, обряза дванадесетте апостоли и положи основите на Новозаветната Църква в чин храм Божий”. А Войнът кръвен сред храма е реален принос новозаветен – символ на Завета нов – причастие, пътувал седем периода Новоерно църковно време. И в Скончание се явява дялото Му като Войн свещен пред Съда велик, небесен чрез реално обрезание на златни блюда на почит, в употреба пред Съда велик. И ето затова Войнът първосвещен е воювал и завоюванието му е реално и се явява като чин: печат на живот вечен – живия Бог на изкуплението на новия духовен живот за вечността. А Кръвният Войн е печатът на изкупа, внедрен чрез Дух Святи Обрезател в запечатващи съдби! И не само на личности, а на храма Божий с олтар свещен на служение. И това дяло се извършва до явяването на Съда велик.
Святия Дух запечатва: Ефесяном 1:13; 4:30, Второ послание към Тимотея 2:19; Второ Коринт. 1:21-22; Откровение 2:17. Тези стихове от Библейското писание потвърждават, че Святия Дух запечатва с печата Си, а печатът е кръвта Христова, пролята на Земята – олтар за цена на изкупление. А печатът на Отца е творческа мощ чрез Третия му Коронен Лик най-свят, изявен в чин „Генерален Съдия” – Дух Святи чрез съдебното Слово на изявление, водещ това велико дяло по План на спасение като Законодател и Съдия! А четвъртата заповед е строга заповед и изисква строго спазване. Тя е възстановление райско, което е било в нарушение, а Раят е Църквата Божия!
Но четвъртата заповед не е печатът на изкупление, а Творчески печат в изискване на законно подчинение – покорство. Четвъртата заповед е законодателна от Моралния закон, който се явява и в нововъзстановения рай – Църквата Христова и за в нововъзстановеното Юдино царство над нова планета Земя, в чин „Нова звезда“, с име ново на Рила планина, която в дните на Съда я представи физически!
Затова не е възможно да се яви запечатване, което извършва сам Дух Святи като Творческа Мощ на Създателя без Словото Творческо на Дух Святи в чин „Генерален Съдия“, решаващ Земния процес с трите земни пояса от флора, фауна и човек! Но Отца Нашего е в Троен Лик на изявление и чрез апостол Йоан ни открива и подкрепя (Йоан 1:1-2): „В началото бе Словото и Словото беше у Бога и Бог беше Словото! То в началото беше у Бога! Всичко чрез Него стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало! В него бе животът и животът бе светлината на човеците”! (Йоан 1:1-4). И това Слово, изявено на Земя, е печатът на небето – животът вечен!!! Амин!
Но сега нека разгледаме кои са тез сто четиридесет и четири хиляди, взети от всички племена Израилеви, носещи печата на живия Бог на челата си.
Времето на Илия на Кармил ни представя един олтар, изграден от пророк Илия, който стоеше пред Небето във времето на духовната дискусия с всички духовни Ваалови заблуди. Ваал сочеше на всички осъдени, заблудени чрез Вааловите жреци – лъжепророци. И едва във време на Съда небесен се решава съдбата на Ваала чрез служението на единствения олтар и пророк Илия, чрез който се сваля, снема се огънят на Духа Святи във велика победа небесна над лъжата и измамата и в една духовна дискусия осъжда четиристотин и петдесет Ваалови лъжепророка измамни учения сред Земята. Но кой е Илия пророкът в Скончание, във времето на Съда велик и как ще го открием ние, как ще познаем времето на неговото явление и действие?
Тук Словото в пр. Малахия 4:5 ни помага. Във времето на Съда велик ще се яви пак пророк в чин и мащаб на действие – „Илия”, за да приеме Гласа на Съда небесен (Откр. 18:4). Кой е тоз Глас? Ние виждаме и познаваме Ангела на живия Бог (Откр. 18:1-4) с печата на запечатването в ръка. При избълване на Лаодикия, в Седмия, Лаодикийски период, всичко се осъжда и минава под една присъда – ваалови жреци (!) – лъжеученици Ваалови, носещи Вааловото несвято учение!
Но как е избълвана Лаодикия? Кое явление доказва изпълнението на Откровение 3:16 и цялото предупреждение към Лаодикия? Откровение 18:1-2 – новият Ангел оформя едно велико дяло в чин „Даниилово малко духовно възкресение” на съдбите пред Съда небесен. И според Сянката – олтарят Илиев на Кармил то се смята и служи като един жив олтар, сграден от живи блюда на почетно употребление, които са с чинове небесни пред Съда, водени чрез сила на Святия Дух, в чин „Илия”, чрез един единствен съсъд на ръководство теократично! И това дяло – олтар е сформирано от живи камъни в чин „Ангел четвърти”, единен с Гласа на Съдебната небесна власт на Дух Святи. А тези живи камъни са една група от живи хора, застанала пред Небето – Съда като щит на твърда канара, извън всяка църковна стреха. Те са именно пет разумни сетива на Църквата с всемирно съдебно решени съдби, сърце църковно. Те са единни в служение – Ангелът, който носи печата на живия Бог или на чина „Илия“ в един съсъд – приемник, който сваля огъня от небето, за да прослави Името на Всевишния сред един цял духовен народ, а то означава сред целия свят, като приема свидетелствените съдебни решения над Земята, които са огънят на прославата Божия!
Но кои са тез сто четиридесет и четири хиляди, които се запечатват от Бога? В Откровение 14-та глава ние ги виждаме строени и въоръжени. Кога и как е станало това? Ето развръзката! Те са Лична гвардия на Христа с небесни чинове. Тя е сформирана съдебно във времето на Съда велик, когато се разглеждат делата и съдбите на техния Вожд – Господа Исуса Христа.
В Откровение 14-та глава ги виждаме готови, а как са стигнали до това състояние? Само Съдът небесен ли е решил техните съдби и ги е показал, или има нещо друго?! Таз група от Пет разумни сетива, според притчата в Матея 25:4 – със светилници в ръка, те са сватбарите Христови, а Той, в чин „Младоженек“, ги представя на сватбата – Съда, съдебно ги въвежда, за да приемат и представят съдбите на невястата Негова Църквата с всемирно съдебно решени съдби. Те са долу на Земята, вече формирани и са живи представители пред Съда на съдбите църковни. И като чинове те са представители на сто четиридесет и четири хиляди по време на Съда. Като им се решават съдбите, те приемат за тях наградите и са част от Личната гвардия Христова, водена от Гласа на Святия Дух и са сърце църковно, с решени първо техните съдби. А най-важно е, че те са призвани юдеи, духом обрязани в чин „Духовни юдеи”, за които и Павел говори, че не са юдеи тези, които са по плът обрязани, а тези, които са духом обрязани, кръстени със Святия дух – те са истински юдеи! Те се формират в отряд борчески по чина „Гедеона“ и когато са готови, се въоръжават – те приемат всички съдебни решения за Църквата и наградите! Но чрез Църквата Божия всички решения и награди са за Земята, за завладяването на която е водена борбата! Тез живи представители (съсъди на почетно употребление) приемат съдбите на сто четиридесет и четири хиляди. Те са удостоени в оформление на едно велико дяло на малко духовно възкресение в чин „Даниилово” пред Съда, а на Земята – Ангел четвърти, единен с Бореца пети – силата творческа на Дух Святи в коронния Трети образ на Бога – Съдия! Те са живи представители и чрез съдебните решения, приети в чин „Слово божие – кон бял”, яздят Правда, със сабя и венец. Те приемат печата на запечатване на сто четиридесет и четири хиляди, по съдби решени! Те носят таз блага всемирна, църковна, запечатваща съдбите вест сред планета Земя за всичкото изкупление, спящо и настоящо, което ще се запечата чрез тази Вест, както и скончаещото в сила до Архангелска тръба!
Тази Вест е последна, съдебна, друга няма! А Личната Христова гвардия от сто четиридесет и четири хиляди се увенчава с Христа, в мярка на човешки лакът, строени в нова Сионова Ерусалимска стена! Затова Сион е невястата – Църквата Христова като нейно туптящо Сърце, нарича се Сионова дъщеря! Те са Лична гвардия на Христа и са само новозаветни, с основи на стените апостолите Христови! И в тяхното строение не могат други да влизат! Те са обрязани, кръстени със Святия Дух, проверени според проверката Гедеонова (лочещи с езика си говорещи ангелски език). Затова са само от Новия завет, употребени в чинове съдебни, първосвещени и свещени. Те ще са царе и пророци Богу. Затова те са водени стъпка по стъпка в пътя на победата Христова. Те държат в ръка Кръвния войн – живота на Христа, цената на изкуплението – символа на завета нов – причастието! Затова те са Христови победи новозаветни, първи начатки от Исусовите трудове! В тях влизат не само апостолите, но и тез от тъмните векове на робството, борци за народна и духовна свобода (Паисий, Кирил и Методий) българи, борци за освобождението на България, духовни просветители във време на духовното робство, воювали с вяра и чест, за да бъде България освободена и употребена като една велика страна на вяра, с Левски и всички, минали през манастирските килии, борили се за правда и свобода на таз страна, мнозина от тях, които не са и подозирали. И ние бихме се чудили, как е възможно това, осъдени от народ и Църква като носители на начални реформации, наричани еретически, а от Бога и Христа признати, дали живота си за свободата на тоз народ – държава България, духовно да я просветят и освободят, от робско владичество религиозно да я опазят.
Особено голяма е заслугата им за опазването на България от най-страшното лъжепророческо учение на Мохамед, отричащ Втория образ на действие Божие чрез Христа, като Господ Исус, дал живота си в борбата за духовна свобода на целокупна планета Земя и трите земни пояса от флора, фауна и човек и с кръвта Си свята изкупва Божието творение за небесния свят.
Мохамед като човешки съсъд е най-страшният лъжеучител, който отива в погибел ведно с образа на звяра и лъжепророка. Нека не мислим, че Бог – Творец и Създател наш е тесногръд – в едно със Земя ще спаси най-отречените и онеправдани, които са се жертвали за Бога и народа! И за всички тях аз, нищожната, чух и видях и участвувах чрез свидетелства земни в техния строеж, в това велико дяло на Малко духовно възкресение, в чин „Пет разумни сетива”, с елей на помазание от Дух Святи и употребени, но за тях на друго място ще дам точно обяснение!
Откровение 7-ма глава приключва с изкупените, които ще се намерят в небето и са пред Божието Лице! И ще Му служат ден и нощ. Те идат от голямата скръб – земята, минали са през най-тежките скърби и изпитни за Правдата Божия. Те не са от сто четиридесет и четири хиляди, но са изкупени с цената на кръвта Христова – те са народ божий! А сенките старозаветни от чинове се скриват в същините, но остават сенки, сочещи новозаветните съдби! Те са старозаветен плътски народ – Израил. Но новозаветният – той е строго определен, от Христовия личен антураж – Лична Христова гвардия с Христови чинове!
От кръста Христов в Новозаветно служение се сформира Личната гвардия на Христа. До дните на Съда, обаче, на никого не са били решени съдбите! Едва в Скончание, в дните на Съд, в края на Седмия скончаещ църковен период, се решават съдебно съдбите!
Групата на Малкото духовно Даниилово възкресение е съдебно дяло! Тя е формирана в чинове на употребление и се строява по строго определение. Според сенките й (Съдии 6-та и 7-ма глави) те всички са обрязани в чин „Духовни юдеи” от Дух Святи и са с белег на устата си езика небесен, ангелски! Приели са Божия закон от десет заповеди Божии и пазят съботния ден, защото застават пред Закона на правда – основа на Трона Съдебен, пред който се докладват делата добри и зли на всички участници в борбата. Тази група е сърцето живо на Църквата новозаветна, а тя носи Вест всемирна, съдебно запечатваща съдбите земни! А чрез Вестта се запечатват войнствените съдби от сто четиридесет и четири хиляди (Откр.7-ма гл.). В ръката на тази група е поверен печатът царски – всемирен, за да действува в борбата с Вавилон и за извеждане на людете Божии. След запечатване съдбите на спящите, уреждат се съдбите на настоящите. А след приключване на Съдебния процес – Съда велик, следва Вестта съдебна, църковна да запечата бъдещите съдби!
След запечатването пророк Йоан ги вижда строени на Стъкленото море, но все още по съдби и съдебни документи! А на Земята ги откриваме (Откр.14 гл.) заедно с Вожда им! Живите, строени по мисия, ги намираме в Откровение 18:1-4. Групата е строго определена и тя се покрива със сянката Гедеон (Съдии 6-та и 7-ма гл.). По времето на запечатването приемникът на Гласа навлиза в чин „Гедеон”.
Влизат в изпълнение двете Гедеонови знамения с руното гедеоново. Съсъдът се явява в чин „Руно“ – приемник на Росата – Гласа съдебен. Той се оросява с Късните Роси – съдебните решения чрез свещени свидетелствени съдебни служения. Явява се в повторение пророк Илия, снел огъня от небето на върха Кармил.
А след като приключи Съдът велик, тез Роси изцедени, напълнили легена (съсъд), те са съхранени и чакат да се яви второто знамение. Вестта църковна е снабдена като въоръжение с Късните Роси – съдебните решения! Тогава съсъдът е сух – свободен (заспал). Съдът е приключил, Земя очаква оросение!
Следва второто знамение! Вестта църковна е снабдена като въоръжение с Късните Роси – съдебните решения! Съдът е решил съдбите на всички! Сега Вестта в чин „факла озарителна” в десницата на Личната гвардия Христова, е печат на запечатване целите земни и църковни съдби. Вестта е всемирна и като факел озарява цялата Земя, т. е. Късните роси – съдебните решения, озаряват – напояват цялата планета Земя. Съсъдът е свободен – сух. А може и да е преминал във вечността, зависи от интервала между двете знамения! Съсъдът е приел росите – Вестта всемирна запечатваща! Чиновете в групата са в чин факли Сионови на земно озарение“ Те са светилникът църковен – седмоцевен. За осъдените – те са пещ огнена, седмократно нажежена! Но Вестта – Седрах, Мисах и Авденаго остават невредими. Четвъртият – Синът Божий ги извежда сред света.
Но с явлението на светилника озарителен започва и борбата на Вестта с избълвана Лаодикия! Тогава Лаодикия навлиза под знаменателя на духовен Вавилон. Вестта е сито! Тя ще отсее отричащите я, а приемащите я ще запечата за спасение. А тез, които не я приемат, от които и да са религиозни общества и деноминации, ще поведат жестока духовна борба с Всемирната вест.
А защо Вестта съдебна е всемирна? Защото Личната гвардия Христова е формирана специално съдебно и е сърце живо на Църквата, което по време на Съда отстоява църковните интереси и съдби. Личната гвардия е с напълно решени съдебно съдби заедно със съдбите на Вожда им Христа. Те са оправдани чрез Неговата правда и изкупени с Кръвната Му цена! Те са още първите начатки от Христовите трудове, подвижени като сноп в свещеническите Му ръце! Те са Личната Му гвардия – жива, строена в свещени чинове! А колкото за времето църковно, то не е осмо, но дялото съдебно се формира и изпълнява в скончание на Седмия, Лаодикийски период! Тяхната мисия е показана в Откровение 18:1-4.
След като на всички са решени съдбите, то следва, че и на духовния Вавилон – блудницата черква са решени съдбите! Църквата Всемирна е сионова дъщеря. А Вавилон е блудница черква, събрала всичко осъдено под своя покров (светлината й и служението й) на осъждение! И тя е католическата черква – духовен Вавилон! А народът Божий чрез Вестта се събира като житни зърна в небесната житница. Народът е в чин „трети духовен съдебен Израил”.
От народа не се изискват всички тез изпълнения, които се изискват от Войнството! Той (народът) само името Христово да призове (с вяра), спасен ще е!!!
Тези строги изисквания на Вестта са само за Гвардията лична на Христа, подобно на Гедеон, понеже тя ще води духовната борба с Вавилон! При нея се прилага проверката Гедеонова – да лочи с езика си вода като куче, сочещо на стражево стоене! А това показва дали са белязани с езика ангелски – небесен белег на кръщението със Святия Божи Дух! Тя – Гвардията Христова е приела и десетте заповеди Божии – Закона на правда, пред който застава целокупност земна с трите пояса от флора, фауна и човек, а и самата планета Земя, за да им се решат съдебно съдбите! Тя е живото сърце църковно, застанала за всички спящи, настоящи и бъдещи земни съдби! Те всички са наградени с Христови чинове, само живият представител – първосвещеният чин приема Христовите награди! Останалите приемат свещени чинове и пророчески атрибут. (Бъдещи съдебни чинове – съдебни заседатели!)
Това дяло цялостно, в чин „Малко Даниилово възкресение”, се води лично от Гласа на Съдебната небесна власт на Дух Святи в Генерален чин „Съдия“! В Малкото Даниилово духовно възкресение – дяло съдебно, всички блюда са златни храмови блюда на почетно употребление. Затова те трябва да са напълно въоръжени, за да са и употребени!
Първо и най-важно, те трябва да са обрязани в духовно юдейство в чин „Духовен юдеин”. Тъй като те, като лични представители, застават за дванадесетте духовни племена пред Съда велик и приемат решените от съда съдби! Те носят чинове „пет разумни църковни сетива” и ги води лично Вождът им Христа, Който е поел дялото Си в Своите ръце! И чрез Гласа съдебен на Дух Святи ги ръководи и им натоваря на плещи съдбите на трите пояса земни от флора, фауна и човек. Те са представени от Вожда им Христа пред Съда велик, за да приемат оправдателните съдби, решени съдебно! Чрез тяхното служение се снемат съдбите и на осъждението!!! На техните чела е положен печатът, че са Войнство лично на Юдиния Вожд – Лъва от Юдино коляно! Те са пътници и поданици на Новата планета Земя – нова звезда! Амин!