Откровение 6 глава

stamp, rubber stamp, stamped

В Откровение 6-та глава ясно се подчертава участието, ведно с човека, на небесните служебни духове (ангели), изразено чрез Святия Божи Дух – пророческата сила, която движи съдбите земни. Всеки от седемте печата изразява периода и съдбите, станали в този период. И чрез Съда велик в Закон на правда се разглеждат тез съдби – дела и се решават с активното участие на всички свидетели, наблюдатели всемирни, лично присъствали при изпълнението им сред Земя. А при разрешението на тез дела имаше думата Съдът велик в пълнота – Старци двадесет и четири и Четири живи същества. От Създание бяха предвидени и представени горе, пред Трона всичките земни съдби чрез трите пояса от флора, фауна и човек и техните победи чрез Господа Исуса Христа като дяло на небето. Колко скъпо и любимо е било то на неговия Всевиш Творец, а самото създание явено като прашец! Също е ясно, че планетните свидетели и наблюдатели са присъствали лично, поради това, че те не са паднали в грях, както земните жители и цялата планета Земя. И още по-ясно става, че те са в нетленна съдба безконечна и населяват седемте планети от Слънчевата система.

Слънцето (извор на живота) като реално свидетелство сочи на живия извор на вечния живот – сам Господа Исуса Христа, Който е източник на Светлина в Древността – права, директна. Нощта осенява нощното светило Луна като свидетел-символ на пророческия сан-чин във всички времена на земното съществуване, осеняван от светлината на Слънцето Христа и кат пророчески чин е служил по подобие на Луната като е предавал небесното озарение – Светлина за развоя на Спасителния план!

Словото ни въвежда в изпълнение на печатите, придружили Седемте църковни периода и техните действия са свързани и включват политически, исторически и духовни съдби. Всички тези съдби вече са отминали, но техните дела са представени пред Съда едва сега, за да се разгледат и решат в един Съдебен процес, включващ борбата сред планета Земя в периодите църковни.

Откровение 6-та глава. Словото в тази глава разкрива времето на печатите, открити само от Агнето. Най-важното, което във време на Съда се изпълнява, е, че едно от Четирите живи същества говори с „Глас“ и ръководи действието. А Четирите живи същества са единни с Двадесет и четири старци, които участват активно в самия Съд небесен в решение на съдбите земни. Те са в контакт с пророка и му показват бъдещите съдби, които се решават от Съда небесен над Земя и земната история! „Ела и виж!” И пророкът вижда първо белия кон, който символизира Словото Божие, излизащо в действие, въоръжено с лък, за да устрели злото неправдата и е с венеца на побеждаващ. А това показва, че Словото Божие е, което ще воюва и реши в победа небесните съдби! Това се изпълнява при отваряне – разпечатване на първия печат.

Стих 1 предава разпечатването на първия печат от Агнето – Христа. А едно от Четирите живи същества поканва Йоана да види:

Стих 2: „И видях и ето, кон бял и яздещият на него имаше лък. И даде Му се корона и Той излезе побеждаващ и да победи”. Белият кон – това сочи на Словото Божие – въоръжението, което воюва в Правда, победи и се увенчава с корона. Това Слово ни открива съдебното коронно увенчание на Словото Божие, воювало над планета Земя чрез дух Святи. Словото Божие е и сам Синът Божий, изявен долу на Земя чрез Святия Дух, Който във времето на Съда велик навлиза в коронно удостоение на Бога, в чин „трети образ“ на Бога – Съдия. И в дните на воюването победи в победа съдебна на Коронния чин на Дух Святи – „съдия” чрез Словото на изявлението, в потвърждение на решените съдби. Словото подчертава службата на Четирите живи същества в дните на Съда велик.

Стих З: Разпечатва се вторият печат! Представят ни се политически и военни събития, които се развиват тогава, когато се съдят земните съдби!

Стих 4: Червеният кон, който пророкът вижда, показва, че ще воюва със Слово (като средство за водене на борбата), Борбата ще бъде словесна!

стих 5-6: Явленията след разпечатване на третия печат сочат на военни действия сред Земята, съпровождащи Съда небесен и паднали (осъдени) съдби, с които воюва третото живо Същество. То показа съдебната мярка – закона и изяви цената на изкуплението (житото и ечемика). Зърната сочат на всички християни, приели чрез вяра Христа и пак чрез вяра намират спасение. А ечемикът е първият сноп на подвижване в хармана и сочи на еврейския народ – Израил стар и цената му пред Бога като съдби, дадени чрез стойността на флора. Но маслината – елея на помазание – благодатта, придружаваща кръвната цена – „не докосвай”, „не повреждай”!

Стих 5: Открива третия печат. Отново пророкът е поканен да види и той свидетелствува: „Видях черен кон и яздещият на него имаше къпони в ръката си”. Но чрез Четирите живи същества му се заповядва да мери, т.е. да съди. Явяваше се като Съдия – да мери Своите завоевания в две ерни времена, защото Му се определи цена за двата народа чрез двете житни култури – (Стих 6) „един хиникс пшеница за динар и три хиникса ечемик за динар, а дървеното масло и виното не повреждай!“

Семената от двете житни култури сочат на двата народа. Ечемикът сочи първата на първия народ Божий – първия сноп в първата Петдесятница, при първата реколта – Стар Израил и потвърждава сянката старозаветна!

А пшеницата сочи на народа Божий във втория завет – духовен Израил! Но на пророка строго се забрани да не посяга на дървеното масло – елея на помазание – светлината, помазанието чрез Дух Святи. А виното – това е кръвната Христова цена, защото във времето на земното воювание, като войн новозаветен, се явява в чин „символ на завета нов – причастие“, което воюва за народа Божий чрез църковното служение.

Стих 7: служение.При отваряне на четвъртия печат се чува Гласът на Четвъртото живо същество. (Четирите живи същества носят съдбите на всичката Светлина, те влизат в Съдебния състав и повишават съдебен пророчески Глас. И те са, които като печат на всички съдебно решени съдби казват: „Амин“.)

Стих 7 ни отвежда в четвъртия печат. Отново се отправя покана към порок Йоан, за да засвидетелствува за съдбите, които разглежда Съдът велик в небето! Йоан е видял смъртта и ада! Това сочи на осъждението над осъдените една трета (което тук е в определение на една четвърт).

Стих 8 ни разкрива начина, по който ще бъде изпълнено решението на Съда над осъждението (глад, мор, земни зверове – земни власти). Това са явления на язви, които ще паднат над Земята, за да съберат осъдената една трета, като премерени с къпоните на завоевателя, яздещ на черния кон, който се явява с тази цел, да ги събере като лична победа! Страшната смърт – това е неговото всеоръжие за събиране на неговата лична жетва победа!

Стих 8 показва ясно от какво или по кой начин ще се изпълни отнемането на една четвърт част от Земята, какви са язвите. Сабя – сочи на войни, или духовни и физически военни действия. Глад – духовен и физически, зверове земни, но не в буквалния смисъл на думата, а сочат на озверените съдби на физическо отмъщение, сравнени със земни зверове.

Откровение глава 6-та, стихове 9, 10, 11 ни разкриват изпълнение на Съда велик, Който решава земните дела и съдби в оправдание на мъртви, спящи и живи!

Стих 9 и 10: „И когато отвори петия печат, видях под олтара душите на ония, които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха.” Разпечатването на петия печат ни открива голяма Светлина за пострадалите, убити за Христа и вярата души и за Земята – с пролятата кръв, която вика от Земята. Земя е наречена олтар, те са долу сред Земята. А Книгата на делата е горе, където е водена. А кръвта – душите на закланите, викат от земния олтар. Това явление е във времето на Съда, когато е образувано дялото съдебно долу на Земята като дяло на Малкото Даниилово възкресение. И живите съсъди стоят за всички спящи, настоящи и бъдещи съдби, когато се уреждат съдебно техните съдби. Защо Земята е наречена олтар? Земята послужи като такъв олтар, на който се поднесе най-святата съвършена жертва – Агнеца пасхален, Божия Син, за спасение на целокупност земна и Земя попи кръвта на изкупа – цената, и тя е жива, също като кръвта на Авеля в макетния олтар. Това жертвено дяло е разкрито чрез Книгата на делата (печата) и се разглежда съдебно, и кръвта на праведните, пролята на Земята, зове за възмездие и е сред Съда!

Глава 6-та стих 9 и 10 – изявен е петият печат! В него се виждат всички светии, които стенат (те са мъртви и как стенат – за отплата на тяхната кръв). Битие глава 4-та отговаря: „Кръвта на Авеля викаше от Земята и Бог чу вика й и говори на Каина.“ Словото потвърждава, че наистина кръвта е животът и животът е в кръвта – жив, който стене и вика от Земята, под олтара! Земя сочеше олтар пред небето, тя сама бе олтар, върху който Израил, в чин „Сянково свещенство”, проля Христовата кръв и тя, Земя, попи като олтар, най-скъпата жертва пред небеса – кръвта Христова, дадена като цена за живот на вси, които Го приемат като Спасител! И в отговор от Небе дадоха им се бели дрехи, а те сочат на оправдание чрез правдата Христова! И им се каза да почакат още, докато продължава духовната борба и се явят и другите жертви, които се включват в техните съдби. Тук се открива Светлина за Съда над спящите (жизненият дух е в кръвта). Тогава се открива Съдът над ръководствата на земните църкви като небесни съдби, които са били небесен покров над Земята! Слънцето символично сочи на светлината – живота жизнен, духовността над Земята, служила на небесните пророчески съдби чрез осененото светило Луна, символ на пророка. А във време на Съда всички черкви са в Лаодикийски съдби, в едно единство с адвентни и петдесятни общества, имащи претенции да са носители на пророческа светлина чрез Весталката Е.Г. Вайт.

Откровение 6:9-10. Много е важно ясно да се разбере пълната Пророческа светлина, дадена в тази глава, като важно изявление на Съда по отношение на светиите, които викаха под олтара на Бога с висок глас от Земята (преминали вече пред олтара Божий); когато им се разглеждат делата и те получават като награда на своите дела, извършени чрез вяра на Земята във вярност към Исусовата кръв, Правда – бялата дреха. Но те са все още спящи, а будни само по съдби, възкресени по дела в Малкото частично възкресение (Даниилово изявление на възкресение), когато Съдът решава техните съдби по техните дела! Казва им се да почакат още малко време. Тез спящи души, показали дела на вяра Авраамова, са оправдани по дела, но те са спящи и трябва да дочакат решението на делата на настоящите и бъдещи съдби, които има да покажат дела, достойни за цената на изкуплението!

О, каква велика тайна е открита, която до тоз миг е била запечатана и скрита, а днес – изявена чрез сила – мощ на Дух Святи! Че никой от първите изкупления не ще изпревари последните, но едновременно в единство съсъдите светиеви ще получат оправданието свое като руба бяла.

Стих 11 се покрива със стих 1 от седма глава. „А те викаха с висок глас“ – това са съдбите на оправданите – живи съдби, които чрез висок вик са изпълнители на хвалите!

Стих 11: В ответ на зова на жертвите, заклани за вярата в Христа, Съдът небесен им решава съдбите, чрез Правдата Христова ги оправдава и като награда съдебна те приемат „бялата руба”. Но трябва още малко да почакат, за да се попълни числото на убитите като тях за вярата. „Но кръвта им вика”, дялото на акта съдебен е записано в Книгата на делата и зове за отплата. В дните на Съда небесен всички земни съдби се представят чрез живи представители – блюда на почит Те ден и нощ предстоят за техните съдби, викат от Земята пред небето и Съда, във време на решенията съдебни.

Стих 12 ни явява светлината, която е била над Земята до този момент – потъмнява! Луната почервенява! Идеше нова Светлина, което никога не потъмнява! А Луната стана като кръв! Словото сочи на пророческия авторитет на сила – учение, което приема осъждение чрез Съд

Стих 12: открива се шестият печат Словото ни въвежда в Съда, когато се решават всичките съдби. От явлението на Съда Слънцето потъмнява. А за какво Слънце става дума – дали за лъча жизнен? О, не! Словото ни открива, че Светлината, която се е носила по това време над Земята, потъмнява, почернява. Защо става това? Това показва, че тогава й се решават съдбите и се отхвърлят, опетнени, лъчите, които не носят истинска – вярна Светлина и нейното потъмняване се сравнява с козеняво вретище. Това показва, че се повтаря грешката на сянковото служение. Защото козелът символизираше стария Израил, сянковия чин „Свещен”.

„И цялата Луна стана кръв.” Над Земята, във времето на нощта, се явява Слово пророческо, но то няма библейски произход и се сравнява с баграта на кръвта като лъжепророческо слово, вървящо в унисон със слънцето, което потъмнява като козеняво вретище! В Лаодикийския период се явиха двете пещери, двете деноминации, с двете разделени библейски свидетелства.

Тъй едната от тях повтори греха на Стария Израил. Той не позна Месия – Христа и посегна на Него в чин „сянков свещеник” и Го поднесе като жертва изкупителна от Земята. Затова Земя се явява като олтар с жертвата пасхална.

А в Новоерност, във времето на Лаодикия, отново се яви в повторение същият грях и то в името на Христа те не приеха жеста Му жертвен – кръвта изкупителна, нито приеха святата й дейност в очистване на олтара сърдечен чрез обрезание в Дух Святи, нито белега – незнаен език, огнената диря за невярващия човек! Стар Израил отхвърли Христа в чин „Месия”, а очакващият Го народ, пазещ десет заповеди Божии, подобно на Стария Израил отхвърли кръвта Христова, като я сметна за нищожна в нейната дейност на обрезател. И като петно това неверие и хула падна върху спасителната Светлина – Слънцето. Повтореният грях като тъмен облак го засени, докато пък втората Новоерна петдесятница отхвърли и наруши десетте заповеди Божии – Моралния закон Божий. Луната, сочеща на пророческата линия на Църквата (пророчеството за нея) почервеня като козеняво вретище! (Словото има двояка цел).

Забележка: Луна сочи в случая на пророка лъжлив – изпълнение на шестия печат. То сочи на изпълнението на втория образ на Сатана, дал силата си на звяра – учение, противно на спасителното Христово учение. И това учение лъжепророческо нанася сериозно петно на Светлината библейска и на пророческото дяло. Слънцето потъмняло – във време на Лаодикийския период – избълваната светлина на всички деноминации и религиозни общества. Съдът небесен велик им реши съдбите и ги отхвърли – избълва, приели Чин „Лаодикия” чрез техните ръководства.

За душите сред тез общества остава да се носи една Вест: „Излезте, люде Мои, от Вавилон духовен!“

Луната става кръв! Първият образ на Сатана е лъжепророкът Мохамед с ново летоброене и за учението Корана! Но Сатана се явява и във втори образ чрез папизма и кардинализма, и във времето на Съда предава своята сила и власт (Тук по този въпрос за обяснение на дялото на втория образ на Сатана Бог ми даде сън и също на една моя сестра от дялото на Остатъка.)

Тъй във времето на шестия печат се отнема правото им да „светят“ (небето се свива като стара книга). И всички планини, символизиращи земни деноминации, разбирайки своята съдба, дирят място да се скрият, да се приберат под Божия покров. Но тогава само белият кон с лък в ръка воюва. А то е слово и чрез слава небесна воюва! Те, деноминациите, се ограничават, скрити в пещерите (църквите). Защо деноминациите са уподобени на пещери? Словото за пророк Илия с олтар на върха Кармил (в Старозаветното израилево време), в духовна дискусия с Вааловия антураж – жреци ни обяснява: по същото време съществуваха две пещери с по петдесет пророка – скрити (пророчески ученици). Единствен Илия беше Божият пророк сред Израиля! А тия две пещери сочеха като Сянка на Новозаветна същина във времето на Съда двете деноминации: Адвентни и Петдесятни като пророчески общества, носещи заветни учения – десет заповеди и Дух Божий!

Те се криеха от официалната светска власт на Ахав и Иезавел, които чрез Вааловите учения на жреците завладяха целия Израил – света с фалшива представа за Бога. Но в тази съдебна дискусия с единствения пророк и олтар Божий те бяха победени! И това сочеше, че във времето на Съда духовната борба ще се води чрез олтарно служение от страна на силния Божий пророк, който доказва съществуващия велик Бог и снема силата на Дух Святи за действие да победи Вааловата лъжа в духовния живот сред целия Израилев свят! И дава жива представа и прославя Бога.

А това е време на Съда небесен над планета Земя и се покрива със Съдебния земен процес в решения съдебни!

През шестия печат (ст.12) стана „голям трус“ – говори за духовен трус, духовно сътресение. Над Земята се чува Глас, Който тръби и раздвижва земното селение! Слънцето става като козеняво вретище, а козата сочи на Стария Израил, който носи Светлина – уподобява се на Старозаветната сянка, Светлина, която се носи над Земята преди и до Съда. Луната цяла стана като кръв. Звездите небесни (ст.1З) сочат на духовните ръководства на църковните оформления. Те падат като плодове от смокиня, които пък сочат в потвърждение на Израилевата съдба, която постига всички черкви! Ангелите – ръководства на духовните общества са уподобени на звезди небесни.

„Небето се свива като книга“ (ст.14) – това явление сочи на всичката писменост, която се явява чрез воюващия и побеждаващия с венец на главата небесен Войн, яздещ на бял кон – Словото Божие, воювало за Правдата небесна. И всички острови, сочещи духовни общества – планини, се вдигнаха от местата си; разбира се, пред Съда небесен те са отхвърлени. Излязъл е Войнът нов с лък, изстрелващ неправдата и побеждаващ, увенчан с венец на победа, във време на Съда и печатите! И тогаз всякой силен се смущава и се скрива в пещерите. Светът дири убежище чрез вяра в „пещерите” – деноминациите.

Стих 13 гласи: „Небесните звезди паднаха на Земята, както когато смоковница, разклащана от силен вятър мята незрелите си смокини”.

Каква тайна ни разкрива това Слово и кои са тез звезди?

Стих 13: падналите светила, звезди – Словото сочат на оформления на черкви в Лаодикийския период – паднали черковни оформления, отхвърлени чрез Съда на правда, с отхвърлена, осъдена светлина. Тъй като се явява Ново Небе – нова светлина на Съда небесен – съдебните решения!

B Седемте периода Църквата е имала седем звезди – седем ръководства й се вменят за всички църковни периоди. Но имало е и черкви, които в Седмия период се отхвърлят от Съда велик като ръководства, на които плодовете се смятат (сравняват се) с незрели смокини. А ние вече сме осведомени коя е „неплодната смокиня”, която Господ Исус прокълна и ни става ясно, че имаше „седем жени, седем черкви, които вървяха в едно и също време с истинната Христова Църква, които своя си хляб ядяха, свое си облекло носеха”, но се наричаха с името на Христа. Тук става дума за многото общества, които се наричаха „евангелски“, вървяха с Църквата, но ръководствата им се отхвърлят напълно от Съда. След избълването на Лаодикия, вече се оформя Духовен Вавилон. За душите обаче, които са сред тях, туй определение не се отнася. За тях има милост чрез църковната Вест „Излезте от нея, люде Мои”.

Но независимо от тези съдби, стои като начало двоякият смисъл на думата и тя е следната: Във време на Съда велик аз чух чрез Гласа на Святия Дух, когато се решиха съдбите на двамата Борци, в единство с техните Лични войнства – Господ Исус Христос и Сатана със завладените от него паднали ангели и те минават под тоз знаменател на паднали звезди небесни! След решение на техните съдби и издаване на съдебния акт в решение съдебно, те бидоха изхвърлени долу, а решението съдебно се предаде долу на Земята чрез Гласа на Съдебната небесна власт А защо те заемат местата в единство с ръководствата на падналите черкви – религии? Това е, защото борбата се води духовно и Сатана чрез духа на измама ги е водил и заблуждавал и те са негови плодове – незрели смокини, мятани като от силен вятър. И техните присъди са точни като „паднали ангели” звезди, свалени от небето чрез съдебни решения.

Откровение 6:12,13 изявява времето, когато се разглеждат делата на Светлината пророческа – при каква обстановка се извършва това сред Земята, изявена в името на Господа Исуса Христа, сам Той – извор на пророческа мъдрост, знание и Светлина, сам Той е великият пророк над всички пророци. Той е Изворът на всичкото знание, с което са снабдени духовните човеци (църквата), предвечният Източник на мъдрост и Светлина – Бог Отец чрез Сина Свой – Господа Исуса Христа, донесена до човека чрез Святия Божи Дух! Но има и друга светлина и знание, с които разполага светът. Христа е денят светли. А врагът на всяка правда и светлина е нощта – мракът, обвит в мъгла на осъждение! И той е представен чрез фауната прилепа сляп на нощта. Врагът воюва със своето войнство, обвито в религиозния мантел на спиритичния си дух на измама в Седмия, Новоерен период лаодикийски. Но неговата светлина е тъмна нощ – смъртта, тя води в осъждение на него и всички негови поклонници, които му се покланят като приемат неговите измами. Неговото дяло е дяло на мрак, тъмнина, дяло на падналия борец и като негова награда се дава да пият кръвта на неговите пророци. Луната символизира пророческия атрибут, но тя почервенява, става като кървава. Тук се подчертава осъждението на лъжепророка, който с дух на измама въвлича в смърт човешки жертви, които навлизат в същото осъждение. Но в падналия борец, който води борба с Господа Исуса Христа, заедно със своето паднало войнство – падналите „небесни звезди“, символично е изявено Сатанинското падение и това на ангелите, увлечени в бунта от Сатана, които преди падението са били звезди небесни. Небето биде преместено като книга – това събитие сочи на времето на Съда небесен, когато се отпечатва Книгата на делата на седемте църкви в Седемте църковни новоерни периода и им решава съдбата!

В Седмия период Божий народ (църква) е Лаодикия със своите две крила, а останалото е Вавилон духовен. Във времето на Съда, когато се разглеждат делата, всички учения на Църквата Лаодикия и вавилонски измишления са овехтяли като книга, която е ненужна и се свива като свитък стар, ненужен. Небето като небесна светлина – покров небесен се отхвърля като свитък стара книга, която отива в осъждение, приготвена за огъня. И всеки остров, земя, деноминация, ще се подвижи – осъдени (ще бъдат разгледани делата им). И всеки човек, народ, племе от език и коляно, който дири канарата – Христа, наградени ще бъдат и скрити в Христа Спасителя!

Всички тез събития стават във времето на Съда, когато се решават земните съдби според Словото в Даниил 12:2 в едно частично, Малко възкресение на духовните съдби от Създание до Скончание. И тогава едни отиват вляво – осъждение, а други вдясно – оправдание. И всичко това е дяло на Съда велик в скончание на земния Спасителен план над Духовния Израил, изявено чрез действието на Гласа, пряко предадено от Дух Святи, според всички изявления на пророците или чрез духа на пророчествата, който предупреждава за хода на Съда Божий! А всички сцени изявяват решенията на Съда велик. Но тези съдби се изпълняват едва когато се яви Ангелът от Откровение 18:1-4 и със своята Светлина озари цялата Земя. И тази Светлина ще пропъди, разкъса мрака на заблудата. И тогава небето ще се свие като свитък, всичко старо, което е било като покров над Земята, ще се прибере като книга, в която има учения ненужни, излишни заблуди пред голямата Светлина на Ангела от Откр. 18-та глава. но ще се яви ново небе – ново учение. Това са решенията на Съда велик, изявени чрез Гласа Божий. Но изпълнението ще бъде по-късно. Всичко старо ще премине, но взето е решение в Съда, решена е тяхната съдба и участ, пред Небето те вече не съществуват, те са завинаги осъдени, а чрез изявлението към Лаодикия, лъжата и измамата Ваалови – избълвани!

Но изпълнението идва едва след приключването на Съда! Дотук Съдът велик решава техните съдби. Но тогава, когато съдебните решения станат явни сред Земята, то всички ще подирят в покаяние и признание на греховете си убежище в канарата – Христа чрез дялото Му на Земя! И ясно виждаме прилагане на оправдателните присъди: задържане на ветровете всички течения, учения, докато се запечатат людете на Бога живаго! Дава се време, обстоятелства, обстановката и начинът на действието на запечатването. Изявява се изгряващата Нова светлина – нов Ангел с Нова светлина, излизащ от изток след разгледаните съдби: оправдани и избълвани, осъдени чрез Съда велик в Правда. Явява се Ангел с печата на живия Бог и започва запечатването на Божиите свещени съдби, на които Съдът велик е разгледал съдбата и ги е оправдал пред Закона на правда. Следваше запечатването на новооформящия се Ангел.

Съдът разгледа първо личните дела на двамата Борци, а сега следваше разглеждане делата на техните лични Войнства, оръжието, с което са воювали и чиновете, които са заемали в свещенодействие. Във времето на Съда се явява Ангелът и започва действие – уреждане, оформяне, запечатване и приемане на оръжието – средството, с което ще се води и се е водила борбата в защита на небесното отечество в Правда и Истина!

Тук стои изпълнението на притчата за Десетте девици. До момента на оформяне на Ангела те са събрани в едно дяло като очакващи, които се приготвят да влязат в Сватбата – Съда с Младоженека. Това приготовление става долу на Земята и се явяват призвани в употребление пред Съда. Те са Исусови живи представители на живите съдби Христови, новоизкупващи се чрез Съда велик. А Петте неразумни оформят дялото на победения Сатана и те навлизат в служение чрез неговия измамнически дух и приемат осъждение от Съда велик на Правда по Небесния закон. Ангелът с печата на живия Бог в ръка, идещ, изявява в единство с Гласа съдебен съдбата на Новата светлина, със сиянието на която озарява целокупността земна, а всичките съществуващи до този момент учения – стара светлина се свиват като свитък. Ангелът с печата в ръка има строго определена мисия и чува определението на числото. Ясно е, че съдбите на определеното число са представени горе в Небесния съд и разрешени, а сега се явява Ангелът с печата – Светлината, за да ги запечата. Даден е начинът, по който се извършва този акт, кои са те и какви са техните скрити съдби. С идването и оформяне на Ангела намираме чрез сянковите служения, като преобрази на Същината, как е водена борбата. Според изявлението за делата става ясно кои са и какви са. Но начинът на запечатването не е даден.

Едва когато се оформи Ангелът, Земя ще се озари чрез Светлината, която носи. Затова на Йоан му е забранено да пише всичко. В края на времето, когато се извърши разпечатването на печата седми – когато затръби Седмият ангел, ще стане ясно, ще се разкрие тайната на Бога!

Много е важно да се изясни обстановката на Съда велик – защо Тронът на благодатта се намира в Съдебната зала и всичко, което е в нея.

Забележка. Елисея в сила двойна на Възкресение сочеше като преобраз на последното Духовно възкресение малко частично – Даниил 12-та глава или на последното дяло на живия Бог – Гласа на Святия Дух чрез Съда велик. Или дялото Божие, въоръжено със силата на дара на възкресение в чин „Елисей”, което ще се изяви след Съда велик. Това ще бъде победата върховна над осъждението, според Словото в Трета книга на Царете и Даниил 12-та глава, (които) се покриват – това е съдебното решение за едно Малко духовно възкресение на духовните съдби. Пророк Исая прие докосване от огъня на олтара небесен от ръката на Ангела – сочи на прочистване – кръщението със Святия Дух за всички новоерни, заветни съсъди на почит в употреба – работници Божии. А Елисей и Илия, това е силата двойна на двата Завета или огънят в олтара – Святия Дух.

Стихове 14, 15 и 16 потвърждават, че Съдът небесен е приключил със Съдебния процес, който е решил съдбите не само на Земята с трите пояса земни творения, но и съдбата на небесните ангели, изхвърлени от Небе, с всички общества в Лаодикийския период – избълвани от Съда велик, в чин „Лаодикия”, деноминации, уподобени на острови и планини сред народи и племена. И това става, когато се чува Гласът на Съдебната небесна власт; и ще бъде време непосилно – смут и ужас и язви зли! В това време ще подирят убежище мнозина от злата буря, от Лицето на Бога и от гнева на Агнето. „Те се вдигат от местата си”, т.е. не съществуват след съдебните изявления, станали достъпни за народи и племена. Те са осъдени, не очакват Христа, но имат съзнание за самосъхранение, чувстват своето падение в изявяващата се обстановка, дирят къде да се скрият, да се прилепят към религиозните общества съществуващи, уподобени на пещери – деноминации лаодикийски, с отнет светилник, отхвърлено ръководство във време на Съда велик. Който разумява, се скрива в канарите – дяло на живия Бог – в Христа.

Но това става едва след Съда велик, във времето на язвите! Тогава всички дирят защита над тях – покров Божий, за да избегнат язвите.

Глава 6-та, стих 16, 17 изявява духовното състояние на Земята от идещия гняв Божий. Всички ще прозрат Бога, ще се убоят и дирят убежище.

Стих 17: „Защото е дошъл великият ден на техния гняв и кой може да устои?“