Откровение 5-та глава – Словото е изявление на „силния Ангел”, който тръби с висок Глас и кани за разпечатване, което се извършва само чрез Съда небесен!
Стих 1 „И видях в десницата на Седящия на Престола книга, написана отвътре и от вън, запечатана със седем печата”
Пророк Йоан вижда Книгата на делата от земния процес в Седемте църкoвни времена – периоди, която носи и седем печата на Седемте ерни времена, които придружаваха Църквата новозаветна, воювала в борбата чрез кръвния принос, който е бил връчен като символ в ръката на Църквата, в чин „символ“ на Завета нов – причастие, чрез което тя да води борбата.
Стих 2: „И видях, че един силен ангел провъзгласяваше с висок Глас: Кой е достоен да разгърне Книгата и да разпечата печатите й.” И никой не се намери, ни на небето, нито на Земята! Пророкът заскърбя, че нямаше кой да я разпечата. И един от Старците го осведомява като утешение: Лъвът от Юдино коляно, който е от Давидовия корен, превъзмогна и ще я разгърне! (Става ясно, че това е нашият Господ Исус Христос).
А каква беше тази книга, че нямаше никой достоен да я отвори? Това бе Книгата на делата и съдбите, взели участие в борбите долу, сред планета Земя! А сред Старците – ето Агнето – Жертвата пасхална, закланото Агне, което имаше седем рога – Седем новозаветни църковни времена за борбата и седем Божии духове, които са над цялата Земя, носени като удостоение над Неговата глава, изпратени сред Земята в наблюдение на борбата; сега явяваше се пред Съда чрез Своята жертва, за да ходатайства за целокупността земна и Земя. И след като взе Книгата Двадесетте и четири старци и Четирите живи същества, признавайки Го единствен за достоен, потвърдиха жеста Му велики, падайки на колене пред Агнето, в единство с Четири живи същества, държащи арфи и чаши, пълни с тамян, сочещи на ухаещите духовни хвали! С поклон те подчертаха почитта си, единни към пасхалния Агнец – жертвата изкупителна на Христа. И става ясно, че в техните ръце са били чашите (съсъдите) с молитвите светиеви и едва във времето на Съда велик ги представят пред Съда и пред Престола съдебен.
Стих 9: И запяват нова песен пред Агнето – Христа, а тя съдържа хваление към жеста Христов, в признание за решение на земния процес и явлението на Светлината за съдебните решения! Нова вест – нова Светлина, като Нова песен, в която се хвали жеста Христов, поднесен в изкуп за трите земни пояса в признание, че ги изкупва за Божие притежание! А тези люде, като Божие изкупление, са от всеки род и племе, езици и колена. И че само чрез кръвния принос на Христа те се изкупват за вечността – за Божие стежание!
Забележка: Като страж съдебен, Божий, в дните на Съда велик свидетелствувам, че ни беше изискано свидетелствено служение чрез дялото на живия Бог и принасяхме едновременно с молитвеното служение, молитвите на спящи и настоящи живи светии за бъдещите чрез това дяло, формирано в чин „пет разумни”, според притчата (Матея 25-та гл.). И ние служихме Богу с вяра под тръбния Глас на небето – небесната съдебна власт, в различни духовни чинове. В тия служения ухаещият тамян се представяше от пожелани от небето аромати (парфюми и одеколони). Принасяхме ги Богу с литри от начинание явлението на Съда небесен в различни свидетелствени служения!
Стих 10 изявява изкуплението всемирно от всички народи и племена, езици и колена.
Стих 10: Съдът признава, че са служили Богу в чинове „Царски свещеници”. Те са Царска свита и изпълняват служение на Земята, а то значи че Царството Божие е сред тях – вътре в тях! Тук става дума за земния човек и дадените нему чинове небесни!
Стих 11 изявява Съда, а след него потвърждава Високия вик – Гласа, открива се, че е Глас съдебен.
Стих 11: Ето, Пророкът вижда множество пред Престола на Бога и потвърждава, че в земната история взема участие цяла Вселена, Всемир. Затова и туй дяло е дяло всемирно на Съдебния земен процес. Като признаваха жеста Христов, всеотдайната жертва на Агнеца, възхваляваха, признаваха всички почести и удостоения съдебни, които Му се отдаваха!
Но тук стих 12 ни открива великото благословение, приетите почести, богатство и мъдрост, сила и могъщество. Признава се единството на Бога Отца и казваха с висок Глас: „Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение!“
Стих 13 открива признание на Бога и Христа и Йоан чу цялото създание на Небе, на Земя, под Земята и в морето да отдава на Тогова, Който седи на Престола и на Агнето благословение, почит, слава и господство до вечни векове. А това става по време на Съда, в решение на Съдебния процес, решение на делата, защото:
Стих 14 потвърждава, че е така във време на Съда. И Четирите живи същества казаха „Амин!“ И Старците паднаха, та се поклониха!!