Стих 1: „До Ангела на Сардийската Църква пиши: Тъй казва Оня, Който има седемте Божии Духове и седемте звезди! Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв!”
Словото ясно открива кой говори към Църквата в Петия църковен период. Това е Оня – Христа, Който има – владее седемте Божии Духове. Дадена Му е власт над Седемте църковни времена и над ръководствата на църквите! Но открива, че Ангелът, ръководещ Църквата в Петия сардийски период, макар по плът да съществува и живее – служи, то той е мъртъв, служението му е мъртво – не е прието от Небето! Съветът е: Да се събуди от духовния си сън, да бодърства и да укрепи онова останало притежание – души човешки, което е близо до умиране! Изобличението към този Ангел е страшна по сила и последствия. Делата му са несъвършени пред Бога. Но с милост Бог го кани към покаяние, защото времето се изпълнява скоро и Той ще дойде като крадец – (тайно!) и те не ще разберат и познаят времето на идването Му!
Стих 4 има насърчителен характер: „Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и те ще ходят с Мен в бели дрехи, защото са достойни.”
Това Слово иде да потвърди, че във всеки период, въпреки падението и неустояването на Ангела, или внесени заблуди в учението, то има, макар и малко души, като сърце живо, което се пази неосквернено. Те са тия, които се събират за спасение и приемат дрехата на оправдание – бялата руба, което сочи на делата Христови в оправдателни съдби във времето на Съда. Те ще следват Христа единни, където и да е Той!
В стих 5 Словото обещава награда за устоялите в борбата – никога да не се заличи името им от Книгата на живота! А Христа ще изповяда името им пред Отца Си и Неговите ангела. (Сочи на Съда!)
Стих 6: дялото в Петия период е в голямо падение! Затова е и тежко изобличението на Верния Свидетел към Църквата. Но малцината – сърцето, което стои, ще приемат наградата на победата за бъдещия вечен живот. Кой всъщност по име е жив, но е мъртъв? Отнася се за Ангела – ръководство – той е мъртъв, но заради душите Бог има милост над Църквата! И въпреки падението на Ангела, поканата е отправена към всички! „Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите“.
Откровение Йоаново е пророческа книга и се отнася до църквите, които пътуват в своето служение към спасение. А то означава, че засяга всички църковни оформления в тези периоди. А Църквата е една Христова, Новозаветна, минаваща през периодите църковни.
Стих 7: „До Ангела на Филаделфийската Църква пиши: Тъй казва Святият, Истинният, у когото е Давидовият ключ, който отваря и никой няма да затваря, затваря и никой не отваря!”
Представилият се изявява и потвърждава истинността и светостта на Господа Исуса Христа, притежател на ключа Давидов! А Ключът е всичко – сила и власт да отваря и затваря, да покаже човешката немощ и безпомощност в Спасителното дяло! Но кой и какъв е тоз ключ Давидов, толкова силен в ръката на притежателя му? Не е ли духовният белег на обрезанието в чина духовен „Юда”, за да представи един юдеин пред Небето? Това е всеоръжието на Личната гвардия на Христа, които са признати чрез Съда велик в чинове „Духовни юдеи” и техният Вожд е потомъкът Давидов – Лъвът от Юдино коляно, чрез Когото те приемат юдейство, не по заслуга, а по милост.
Стих 8 отправя похвала, че Ангелът е опазил, макар и с малко сила, името на Христа!
Словото в стих 9 с голяма сила на действие потвърждава достойнството на Ангела в тоз период! Потвърждава, че юдеите по плът от сатанинската Синагога, които твърдят, че са юдеи, а не са, те ще се поклонят на духовните юдеи – обрязани духом! И сам Христа ще ги сведе до смирение, за да разберат колко голяма е любовта Христова към новозаветното дяло чрез Ангела на филаделфийския период. Но причина за тази голяма любов е, че е опазил заповедите, да понася търпеливо скърбите! И това е предпоставка да опази дялото Си в дните на изпитанието, което ще дойде над цялото земно селение! О, каква голяма милост Божия, макар че грехът и проклятието беше паднало над юдеите при Христовото разпятие, когато сам Пилат изяви, като изми ръцете си: ,Невинен съм.” А юдеите отговориха: „На нас и на децата ни нека е грехът.” А тежестта на този грях продължи седем поколения и въпреки това Бог показа милост над отделни личности, прибавя ги към Ангела на филаделфийската Църква и чрез покаяние навлизат в милост и спасение.
И се удивяваме, каква необятна е милостта и любовта Божия! А колкото за изпитанието, което ще връхлети над цялата Земя, това изпитание са политически събития чрез войни и смутове, които винаги са придружавали духовните събития в периодите църковни, окръжени с исторически данни за тях.
Стих 11: „Ето, ида скоро, дръж здраво това, което имаш, за да не ти отнеме някой венеца.” Словото сочи на Съда, че вече е определил венците – наградите (а това са всичките благословения, изречени от Съда велик).
Близо е времето на Христовото идване. Но за кое идване говори Словото Божие? Дали за това, в което Той ще дойде като крадец (чрез Слово Светлина) или за второто Му идване на облаците? (Когато ще Го види всяко око).
Словото тук засяга идването на Христа като крадец, а то е малко преди голямото (официално) пришествие. То е, когато Христа се явява във времето на Съда велик, когато се решават съдбите на двамата Вождове с двете им Войнства, с които са водили борбата, тъй като обещанията във филаделфийския период се отнасят за Личната гвардия на Господа Исуса техния Вожд, които се увенчават по време на Съда велики с наградите и Вожда си. Също във Филаделфийския период и Ангелът е в числото на Гвардията Христова, която е съставена от мъртви и живи (последните живеещи на Земя служители Христови).
Стих 12: Словото потвърждава думите на Верния Свидетел за наградите: „Който победи, ще го направи стълб в храма на Моя Бог”. Никой не може да бъде стълб в храма на Бога Отца, освен душа от Личната гвардия Христова. Те са специални духовни юдеи, въоръжени с всички духовни изисквания на Словото Божие! Те са чинове на свещенство и пророчески съдебен атрибут. Само те, във времето на запечатване, първи получават печата на челата си. И по-късно, в дните на съдебните награди, приеха венци на удостоение и се увенчаха със своя Вожд – Господа Исуса Христа, докато спасяемата душа минава само под покрова на Отца – Вестта църковна, запечатваща народа Божий за вечността. Църквата получава звездата, което сочи на Нова планета Земя!
Стих 13: „Който има ухо, нека слуша що говори духът към църквите”! Ясно се подчертава за духа и че само Христа е изявил за всичко чрез Дух Святи към една духовна Църква, а не плътска. Затова много от църквите не разбират правилно Светлината, те не са духовни – ръководствата не се водят от Духа Божий. Затова се и избълват! И много от ръководните личности, а не цялата Църква, влизат в това отхвърляне. Църквата продължава в своето развитие, върви през Седемте периода и води родовете, като народ Божий сред Земята, докато дочака Архангелска тръба. Амин!
Стих 14: „до Ангела на Лаодикийската Църква пиши: Това казва „Амин“, Верният и истински свидетел, начинател на всичко, което Бог е създал.”
О, колко много говорят тез редове за личността на Господа Исуса Христа – Сина Божий, Открива се, че Той е Истинският Свидетел и Начинател на всичко, което Бог е създал. (първият и последният!)
Стих 15: „Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен или топъл.“
Стих 16: „Така, понеже си хладък, ще те избълвам из устата си.“
Словото изявява страшните съдби на едно църковно служение в последните дни на Седмия църковен период и те се отнасят към цялата Църква в този период, а не към отделната душа в Лаодикийския период. Църквата е в такова падение, че е достойна за избълване! А коя е причината за това страшно изобличение в предупреждение за отхвърляне и то точно в дните на Съда? Аз съм уверена, че и самата Църква в този последен период си дава добра сметка какво означават тези обвинителни думи, т.е. че Църквата е хладка и е поканена да се яви в покаяние.
Но стих 17 ни обяснява добре: „Понеже казваш – богат съм, замогнах се и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният нещастен сиромах, сляп и гол.“ Тук са изявени всички недъзи, които съществуват вече сред Църквата и то във време, когато тя трябва да се яви в пълнота на своята „красота“ пред Лицето на един Свят и съвършен Бог в троен Лик на небесен Съд велик, състоящ се от тми по тми, пред вселенни, всемирни очи! Тежко е обвинението да се смяташ за богат, а да си всъщност нещастен сиромах. Това означава, че Църквата е изгубила представа за духовното си състояние. И на всичко това се прибавя слепота и голота! А слепотата не дава възможност да разбере, че е в състояние на голота!
Стих 18 съветва Църквата да разбере от какво се нуждае в това си състояние, за да си купи от верния Свидетел, а то е злато, пречистено през огъня на Святия Дух. А това показва, че й липсват златни съсъди, които да я представят пред предстоящия Съд велик. Обвинението е тежко и сериозно! Какво означава, че е гола!? То значи, че тя няма дрехата на оправдание, няма кръщението в Дух Святи, за да получи колурий помазание от Дух Святи за духовно прогледване – елея и огъня, пречистващ златото!
Стих 19 разкрива милостта и щедростта на любовта Христова.
Стих 20 повтаря думите на вярност на Верния Свидетел „Ето, стоя на вратата и хлопам, ако чуе някой Гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене!“
Това предупреждение в покана засяга Църквата в Седмия, Лаодикийски период, наречена Лаодикия. „Ако чуе някой Гласа ми“ – това означава, че Глас ще затръби, но ако го чуят и познаят и разбира се, ако отворят вратата, Той – гласът на Христа чрез Дух Святи, сам Христа ще влезе и ще вечеря с него. Това означава, че вечерята ще бъде удостоена и предвождана с Глас, но „ако чуе някой Гласа Ми“
Наистина Гласът затръбя и покани Църквата в Лаодикийския период, но тя не Го позна, нито Го пусна да влезе сред нея, за да вечеря с Него.
А какво е вечерята, за да обещава и престол на победителите? (Стих 21). Каква е вечерята? Даде ми се ясно отговорът на този въпрос!
Вечерята е последната манна, скрита в стомната олтарна, която трябва да се сложи на трапезата духовна като вечеря! Тя е последната сватбена вечеря – сватбарска трапеза! Това е късната манна – Росата късна, наросена чрез Съда велик и съдебните решения. Това е вечерята, която Верният Свидетел обещава на ония, на които се е отворила вратата, те ще вечерят в единство с Младоженека, за да седнат и на престола. А кой може да седне с Христа на Престола, освен ония, които са вечеряли с Него? А те са тез, с които Христа се е явил пред Съда небесен във време на решение съдбите земни! Те са и невястата Негова, тя ще седне в едно единство с Христа на Престола! Те са воювали и победили с победата Христова, както и Той е победил!
Стих 22: „Който има ухо, нека слуша що говори Духът към Църквата.” Тук не става дума за отделната душа, но се отнася за Църквата, за нейното ръководство – ангел, когото и предупреждава Верният Свидетел.
Забележка: Наистина Откровение Иоаново 1, 2 и З-та глави приключва с верността на Свидетеля с предупреждение, изобличение, наставление, изявление към църквите и умоляващия я Глас в Седмия период за вечерята, за който въпрос ще отделя повече място в обяснение.
В изпълнение на предупреждението за избълване на лаодикийското ръководство свидетел бе и човекът в употребление съдебно! Тъй като то не прие поканата за покаяние и Лаодикийското ръководство се представи забогатяло и като Църква не се приготви за посрещане на Гласа, за да бъде удостоено с вечерята сватбена. Предупреждението се приложи в изпълнение и ръководството – Ангел биде избълвано. А служението светилника на Лаодикийския ангел се отне и повери другиму (затова е и Словото в Откр.18:1-4).
Тук навлезе в изпълнение на служение притчата от Матея 22-ра глава за поканените на сватбата и сватбената вечеря, които сочат на Съда и дялото съдебно над Земята. Но за таз цел трябваше да се приготви Лаодикия, но тя не прие поканата, отхвърли я според притчата за сватбата и поканените! Сватбата е Съдът небесен, а сватбарите са ръководствата църковни, поканени на сватбата. И понеже не приеха изпратените три покани и не се озоваха на обяда, Лаодикийският ангел не се яви на поканата, тогаз се изпрати слугата и събра в удостоение тия от кръстопътищата. (Непринадлежащи на земни оформления).
А Третият ангел – Ръководство лаодикийско, остана като сватбар без сватбарска дреха и бе изхвърлен вън от сватбата. Затова изведеното от Лаодикия служение и дялото на Остатъка се повери на тез „събрани от кръстопътищата”, които приеха поканата на верните, не се убояха за живота си, ни пощадиха себе си и се натовариха с голямата задача от Небето – дялото на Съда велик.
Тук влиза в изпълнение притчата за пет разумни и пет неразумни. И чрез тяхното служение в послушание на Гласа Съдебен се съедини разделеният светилник – Вестта на Църквата в Седмия период двете заветни свидетелства, разделени в две деноминации. И те приеха обединената вест като живи съсъди на Църквата – десет заповеди и Дух Святи и продължиха в служение в едно новообразувано дяло, ръководено от Дух Святи чрез Петте разумни сетива църковни, в чин „Сватбари”, застанали пред Съда велик, като будно сърце църковно – остатък сърце, ядро земно, за да представят земните църковни съдби и на целия земен църковен процес, развивал се в седем периода църковно време. Те приеха в единство, реално, двата отдела в една неръкотворна скиния – тялото човешко, премахнали завесата между тях (която се раздра на две при Христовото разпятие) и тъй се яви малкото оформление, според Даниил, в едно духовно частично възкресение.
Наистина в Седмия, Лаодикийски период завършва пътят на Църквата, развил се по строго определен План новозаветен на спасение. А Църквата беше изправена пред Съда велик, който реши съдбите й и чрез Глас на Дух Святи й оповести и поведе дялото на спасение, а Ангелът в чин „трети Лаодикийски”, ръководещ, избълва! Но макар и избълван, в чин „Духовно мъртъв”, той продължава своето формално съществуване. Тук се повтаря дялото със стария Израил, който след Христа продължи да се явява в ненужни жертви и служения, докато будното сърце църковно се изведе извън стрехите Лаодикийски. (Откр.14, Откр.18:1-4)
Тъй чрез Гласа на Дух Святи се оформи друго ръководство (съдебно – Църковно), на което се натоварят служението църковно и изпълнението на свидетелствата от църковното управление – Ангел, наречен още „сърце църковно” (Песен на Песните 5:2). И като беше попълнено числото на призваните златни блюда, минали през огъня на пречистването чрез Святия Дух и в Сватба – Съда, в чин „пет разумни”, със светилници, пълни с елей, помазани от Христа, чули Гласа „Ето младоженекът иде”, а те сватбари, се поде в развитие Съдебният процес и чрез Гласа на Съдебната небесна власт – Дух Святи се оповестиха всички оправдания и обвинения. Църквата навлезе в Съдебния процес – дяло на Съда велик небесен, за да отговаря за сторените от нея дела.