Сватбата на Исак и Ревека като символична сянка сочеше на Христовата сватба – невястата Божия, Църквата – Земята се увенчава чрез Съд велик със своя Изкупител – сам Вожда нейн – Господа Исуса Христа. Като Макетен план сватбата между Исак и Ревека сочи на развитието в реалност на изпълнение на Плана за спасение. Двете жени на Якова – Лия и Рахил сочеха на двете църкви – Старозаветна и Новозаветна, между които лежаха седем църковни Старозаветни и седем църковни Новозаветни периода.
А дванадесетте Яковови синове са ориентиращи действието на развитие на Спасителния план като символи на дванадесетте племена. Те сочеха още на вси съдби духовни в изпълнение, явени от две жени – две сестри, две църкви, които от Сянка минават в Същина и сочеха на дванадесетте стълбове и врати на градежа Божий.
Самуиловото явление сред Израилевата държава, след едно духовно падение на свещеническия Илиев дом и пряко ръководство чрез Глас на небе в ръководни съдби на изявление в отхвърляне и употребление, се покриваше с Гласа на Святия Божи Дух в приключване на земните съдби чрез Съд велик или поставя и отхвърля и бъдещето царство и цар.
Изходът Мойсеев се покрива с изхода новозаветен – минаването през Червеното море, през което мина Плътският Израил, сочи на кръвта Христова, през която ще премине Духовният Израил. Дванадесетте свещени камъка сочеха на свещеническите съдби чрез кръвните цени – причастието в Новоерната църква. А дванадесетте стълба, издигнати пред Синай чрез Мойсея, сочеха на дванадесетте апостола, а дванадесетте момци – на дванадесетте свещенодейни съдби сред дванадесетте племена. Те сочеха още на Скончание чрез дванадесетте представители живи като блюда на почит в служение свещенодейно пред полите на Синай – Съда – изявлението на Законодателя със Законът сред Израилевата държава. Изходът се поде от Мойсей и Аарона и сочеше на изхода духовен новозаветен чрез Христа и чина Му Свещен в свещенодейно служение сред еврейския народ, който се покрива с изхода от греха на Духовния Израил. Исус Навин сочеше на Дух Святи, който водеше Израиля през Йордан, сочещ на водното кръщение сред Новозаветния Израил, а въвеждането на Израилевите племена в Ханаана сочеше на спасението чрез Христовата кръв – кръвния Войн във вечен живот.
Дванадесетте разпределения на Ханаанската земя сред дванадесетте племена сочеше на небесното разпределение на чиновете, а левитското свещенство сочеше на свещения отряд, запечатан в една реална формировка от всички народи и племена.
Явлението на Девора сред Израиля в чин на Пророчица и Съдия сочеше на църковната съдба, която като победителка, воювала за ”Царя” – Своя Изкупител и спечелила победата Израилева, сочеше още на църквата, която ще се яви като Борец и ще поведе войнствения Борчески отряд царски, Христов в свещена война и тя, Девора, в чин ”Съдия” ще победи – Всемирната църква в чин ”Съдия” чрез Вестта съдебна, Урима и Тумима – Правда и Съд – Вест на изкупление. Ангелът, който посети Гедеон в Съдии 6-та гл, сочещ на Откровение 18:1, сочи на призванието на съсъда (Малахия 4:5), който се призовава в служение в Скончание за сриване на стария (Лаодикия избълвана) и изграждане на нов олтар и формиране на бойния отряд, чрез който ”освобождава Израиля“ – сочеше на Духовния личен Христов отряд в олтарно служение чрез Съд на правда. Дялото на Самсона със сила за освобождаване на Израиля и Самсон, който ослепява, също Лъвът, който събира рояка пчели и яде меда, сочи на Христа – Лъва от Юдино коляно, а ослепяването на Самсон покрива се с ослепяването духовно на Лаодикия.
Пророк Илия на Кармил сочеше на Съда и олтара съдебен, сграден от дванадесет камъка, сочещи на действащата сила на знамения и чудеса сред дванадесетте Израилеви племена във време на Съда. Сочи още на съдебните решения над всички заблуди, съществуващи във времето на ”Илия” или във времето на Съда и решената им съдба като дяло на спиритични служители. Същината е: създаване на един олтар сред дванадесет племена – явява се огънят на знамението над жертвоприношението. Особено двете пещери с по петдесет пророчески ученика, сочещи на двете петдесятници отхвърлени: първата – Сянкова, втората е ранната Новозаветна петдесятница, които не ще се съединяват. А Илия е сила Божия едва в Третата съдебна петдесятница – Съда, Късната Роса и оросението след Съда.
Времето на Илия и сам Илия сочеше на съсъда сред Съда и гонението, което ще води властващата ”царица” Иезавел – Вавилон, а Ахав сочи на Сатана и властта, която той ще упражнява над Божиите съсъди чрез земна държавна власт. Ахав, който присвои лозето на Навутея, сочи на Сатана, който ще се стреми да завладее дялото на Христа – Христовата съдба долу на Земя.
Всичките съдби на Стария Израил, които се изявяваха чрез форми и церемонии на служение, премина от една Сянка в реална Същина като дяло на Дух Святи в Дух и Истина, които приключваха в Третия съдебен страж, когато се приемат наградите в изпълнение на великите Отцуви съдби в признание, узаконение, увенчание чрез благословение в Съд на правда.
Явлението на Самуила сочеше на явление на Гласа на Дух Святи в дяло на ръководство при отхвърляне на Илиевия, стария свещенически дом сред Духовния Израил, и поемане на личното ръководство на своя народ от Христа.
Саул и Давид представят съдбите на Сатана и Христа като двама Борци за царство земно и духовно. Борбата между Саул и Давид ясно сочеше бъдещата съдебно решена съдба между Христа и Сатана, присъдата на небесния Съд и на съдбите на двамата вожда. Саул в Ендор сочеше на Сатанинското спиритично дяло в чин на царско изпълнение – спиритична черква и съдбата на Саул като отхвърлен цар, в негово лице Сатана – осъден владетел на земното царство на осъдените.
Увенчанието на Давида като цар над Юда сочи на Христовото увенчание от Съд велик като Цар на Духовния Израил с личното Му Свещенно войнство – Юда свещен.
Всички тез изредени по-горе символи, водили борба чрез църковно свещено служение в сянково изпълнение и реална Новозаветна същина пред Небе с ковчег на Бога Всевишни, сочеха на Христовите съдби в изпълнение на служение сред Земята, по План на спасение. Тъй символите се реализират в Духовна същина в Новоерно време и навлизат като църковно служение в реално отношение; и приготвят пътя към Съда на разрешение Съдебния земен процес в приключване на църковните съдби по План на спасение, и навлизат в изкупление.
Съдът разглежда Книгите на делата на двамата Войни – претенденти за Земя и техните трудове с войнствения им антураж, със знамето им бойно за увенчание в царство ново, земно. Чрез Съда на правда се приключват земните съдби на Духовния Израил като църковна съдба, със свещения отряд водила борба, въоръжена със Знамето на правда; и се увенчава, възцарява в спасение, изкупление; и чака явление в изпълнение на Архангелска тръба при посрещане на Царя в слава на Нова Земя – небе в първото възкресение, където всички единни като всемирна църковна съдба с Войнствения отряд (наряд), с всички победи, изкупени чрез Съд на правда, и вси оправдани навлизат в Хилядагодишното царство на мира.
А след Хилядагодишното царство ново се явява Новият Ерусалим, град укрепен със стена – Христа с църквата и Неговия Личен отряд със Сиона – олтара. Тогава имаме ново изпълнение на второто възкресение за втора присъда в осъждение. Но преди да ги унищожи втората смърт, те виждат с очи Славата Божия на Христа като Вожд и Цар – Господар на Израилевите свещенодейни войски, които са воювали със Знамето на оправданието с Дух на Истина в пълна слава на Царя Христа, увенчан с Новия Ерусалим в царство и господарство вечно сред Нова, прочистена Земя чрез Духа Святи – град, слизащ на Нова Земя, която се прочистя чрез огън. Тъй Новият Ерусалим слиза в Слава голяма пак сред Земята. Амин!