„Тъй седемте обиколки на Ерихон с ковчега Господен чрез служения посочиха Седемте църковни новозаветни периода и Съда небесен.
А в седмия ден – Седмия период седемте обиколки посочиха на Скончание, когато пред ковчега – съда небесен със Закона на правда ще им се решат съдбите, ще рухнат стените на Вавилон – Ерихон пред Съда небесен. Тази древна сянка ясно показва на Вавилон духовен съдбите и че дялото й е всецяло в ръката на Сатана, и чрез осъждението на Вавилон се осъжда Сатана. А решения съдебни се вземат едва в Седмия новоерен период, както на сянковото изпълнение, тъй и на Новозаветните същини. Духовният Вавилон се оформя в пълнота след съдебните решения над Лаодикия и приема под своята осъдена съдба всички религии и общества, като се включват изпълваните и непокорни лаодикийски светила. Това е времето, когато вече Гласът съдебен в чин „Вест съдебна“ се носи на свобода! Вавилон приема под своя знаменатъл всички духовни свещенства в духовни чинове, осъдени от Съда и се включват в числото на осъденото й войнство.
Но да кажем ли, че всичко във Вавилон е осъдено? Не! В дните на Съда минава сито духовно, което пресява, отделя чисто от нечисто чрез Съдебния процес над мъртвите! А над настоящите живи действува Вестта: „Излезте, люде Мои“! Ако чуят Гласа и се закоравят, настоящи и бъдещи съдби, то те сами се определят за осъждение. А за пръснатите общества под вавилонско-папска власт, сред които има чисти и святи люде, които ще чуят Гласа на Вестта, ще излязат от Вавилон и ще се спасят. Но това се отнася за настоящите и бъдещи люде Божии, които Бог Всемогъщи кани чрез Вестта „Излезте люде Мои!“
А Лаодикия не е Вавилон! Но след като се разнесе Вестта над Земята и лаодикийските светила – водачи не я приемат и възпират душите да не излязат от нея, те минават под знака на осъдения Вавилон, който приема в себе си всички осъждения. Но папската власт представя духовен и световен Вавилон, която с участието си във Втората световна война се представr като блудний Вавилон, държаща в ръката си чашата на омайване и опи се в пира Валтасаров на своето поражение и осъждение!“