Битие втора глава, първи стих
”Така бяха свършени небето и Земята и цялото им Войнство.”
И с това велико Свое творение Земя, с целокупност земна от три пояса земни творби, Могъщият Творец ни разкриваше страшната участ на планета Земя.
Преди още да беше устроена тя, за нея се яви спор между Княза на Мира Михаил и врага Негов – първия херувим Люцифер като тъмна сянка – Тъма в борба със силата на Божия Дух – Светла сила. И коварният враг се яви претендент за планета Земя, и поде война за нейното завоевание. А за водене на война се изискваха и средства за воювание. Тъй съставеният Устройствен план и преустройството земно при сътворението земно не е обикновен план за мирни цели, а приготовление в изпълнение за борбата – за военни действия. Затова според военните изисквания се създаде и бойната арена Земя с всичките й бойни средства на две военни Войнства като светли стражи и Тъмата. И водиха страшна поднебесна война като небесни Войнства с Вождове на мрак и Светлина, на тъмната нощ и светлия ден! Явяваха се два духа на добро и зло и се бореха за победа над физическа Земя.
Затова целокупната земна творба има два състава – материя Земя и дух – вода. Тъма действаше над материя Земя (бездната), а Божият Дух – над вода – душата човешка (духовното естество на човека). Земните творби имат двоен състав: материя – плът и дух (жизнено дихание) – небесен елемент, внедрен в материята – плътта по подобие – Земя – вода. Тъй човекът, образно представен, е един съсъд и в него се влива вода – жизнено дихание, и в единство на плът и жизнено дихание образуват жива душа. Ето защо по подобие на арена бойна Земя е приготвена за военни действия, а човекът с флора и фауна стават живи участници в тази война. А над Земя, под небе, в Поднебесната, се водеше борба от Небесните войнства като стражи над Земя.
Битие втора глава, първи стих
”Тъй бидоха свършени небе, Земя и цялото небесно войнство.“ Словото хвърля голяма Светлина върху сътворителния процес на небе и Земя. Земя е сътворена като едно бойно поле, а над нея е военният Генерален щаб на управление чрез Небесни войнства като светила. Те заемат бойни позиции над Земя. А в Поднебесната имаше борба между светлия ден и тъмната нощ. Поднебесната беше бойна линия, духовна арена на война между ден и нощ, по подобие на Земя! Долу на Земята чрез вси висши творби, забулени в своята одежда на омара бяла и низши, забулени в мъгла, Всемогъщият Творец определяше земните Войнства! Всичко ставаше по строго начертание, по План за изпълнение, чрез който се водеше борба и щеше да се яви победа!
Тъй сътворението на небесното и земно Войнство хвърля голяма Светлина и изявява, че между небе и Земя в Поднебесната, се води борба за запазване строги граници на определение над Земя и под небе. Но сега идваше краят на сътворението и се явяваше наградата на труда на Твореца – благословението. Тъй великият Творец приключи могъщото дяло на ръцете Си и като печат на потвърждение, о, Той благослови Своите творби в изпълнение на волята Си. Наистина могъщият Архитект не можеше да извърши Своето начертание преди предварително изготвения план на Неговата велика цел. Земята е създадена с цел да бъде един добре устроен боен фронт, над който дирижира Главнокомандващият щаба. На Земята е главната квартира на смел Вожд и е обзаведена според изискванията за водещите се военни действия. И всички творби от трите пояса като войни земни си заемаха строго определеното им служение, в определена бойна част сред земното селение. Не можеше да се мисли друго – Земя е сътворена по строго начертан Устройствен план, а чрез него се явяваше втори Изкупителен план, който чрез войнственият атрибут се разпростираше сред бойната арена Земя. Той обхващаше в пълнота и трите вида Войнства – флора, фауна и човек. Но Всемогъщият Строител и Отец – Творец в чин ”Главнокомандващ” зорко следеше всяко движение на земното Си творение. Той се явяваше не само като Създател, но и любвеобилен Баща и осигуряващ мира на създанията Свои сред бойната арена Земя! Той поднася защитния Си пояс на зависимостта им от Него като творение на Творец.
Тъй след приключване създанието на небе, Земя и цялото Небесно войнство, Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките Свои творчески дела и като печат на приключване на Творческата Мощ Той благослови и освети седмия ден.
Така в шест дни труд ние имаме свидетелствена съдба по отношение строежа във временно военно действие сред Земята и съществуване на Земна съдба. Благословението на седмия ден ясно говореше за скончанието на периодите, при което след изтичане на шест периода в Седмия период се явяваше благословението като Творцув печат. В Седмия период ще се навлезе в разрешения на великия Съд Божий. Едновременно с горното изявление идваше потвърждение, че Творцувото създание навлиза в покоя на Твореца, приключил земното устрояване чрез водене на борба, чрез Съдебен военен процес. И с това Бог изявяваше на Вселена, Всемир, че от Начинание до Скончание всички създания чакат наградата своя, според техните дела като действия бойни в живота, след житейската борба да получат и наградата на труда на своите дела.
В седмия ден се явяваше и разрешение на съдбите им земни според заслугите им сред бойния фронт, като са се вяли две знамена, воювали са в два фронта, сред които е бил нареден войн в борбата. Развявало се е светлото знаме на деня и тъмното – на нощта за всички създания, включващи се в страшната борба, или по-ясно да се изрази борбата, дали са воювали за Правдата Божия или – за греха на плътта. И къде са записали своите имена според делата им, дали в Книгата на живота или в Книгата на смъртта. Но тез съдби се явяват едва след изтичане на шест дни – шест периода, като в периода седми се дава разрешението на Съда велик в небесата. И още по-ясно очертано е, че в скончание на Седмия период навлизаме в дните на Съда небесен за крайно разрешение на военните действия, водени от двамата Борци и техните принадлежащи Войнства.
Седмият ден сочи на великото дяло на Скончанието, както в Начинание, че не в първи или в кой да е друг до шести период, но едва след изтичането му, в седмия – свидетелство съботно, се явява в разрешение земният труд на воюващите страни и с ясно подчертание, че не сам Строителят, но и Дух Святи – Божий над Начинание и Скончание е бил в действие и ясно подчертава, че никой в шестия ден – период не приема благословение. И че това благословение е строго включено в съдебното разрешение като една могъща воля – заповед на Законодателя като включена в Закона морален четвърта заповед за велико и могъщо благословение на Божието творение. И сам Строителят ще поднесе наградите на обещанията от седмия ден – период на всички покорили се на тия обещания. Те ще приемат наградата на благословението Творцуво.
Но нека е знайно, че съботният ден като заповед не е печатът – царски герб на победата за Новия Ерусалим, а е само благословението на изкуплението след оправдателните дела на изкупените чрез Съд велик. Тогава всички съботни обещания стоят реални над всички спящи, настоящи и бъдещи творения като брилянтен кристал, непроменим във вековете и едва в Седмия период на църковното Новоерно време като войници се увенчават с удостоение на благословението като печат на приключено земно устройство, извършено в Правда на своя Вожд като Могъщ Творец на сътворението; което ще влезе в почивката на Създателя свой за едно всемирно, вечно, във вечен мир съществувание чрез великото планово изкупление. Тъй всички обещания дават яснота, че седмият ден като свидетелствена съдба носи освещение, носи наградата на труда, на делата, извършени във време на борбата.
Седмият ден не е само почивка! О, съвсем не! Той е свидетелствена съдба, която крие в себе си великото изявление на съдебното разрешение: след шест дни – шест периода църковен труд в победи и поражения. Наистина великия Творец се явяваше като Авторитет Творцув и си слагаше печата над съдебните разрешения като Законодател и Съдия във време на Съда, приключващ Земния процес, за една велика всемирна почивка след тежкото трудене – воювание!!!
О, колко много е възлюбено несмиреното Творцуво творение, което чрез благословението на Върховния Създател приемаше една кратка земна почивка в седмия ден и чрез освещението му се покоряваше – приемаше и признаваше Твореца си като върховен авторитет на своя Създател (тъй като седмият ден криеше в себе си великата тайна за явлението на могъщия Съд велик и откриваше пътя на оправдание и изкупление в приключващата се съдба на планета Земя с нейното целокупно Войнство в оправдание чрез изкупителната кръв) чрез служението си в седмия ден!
Благословението на седмия ден не беше само за човека на Земя, или само за една творба. О, то беше като могъщ покров, разпрострян над всички оправдания чрез Съд велик. То е могъщ покров и над всички изкупления от флора, фауна и човек. Благословението на седмия ден криеше в себе си великата тайна на Спасителния план чрез великия Съд на правда в приключващите се земни съдби над планета Земя и нейната целокупна творба. Великият Създател знаеше началото и края на Своето творение. Той го бе сътворил по Свой образ и подобие и щеше ли да го остави сред окървавена Земя? Той беше Строителят и знаеше как щеше да се води борбата, затова бе предвидил и начертал, преди създание на Всемира, Плана на изкупление чрез строго определение в служение на Неговото творение. Но не само това бе предвидил великият Строител на целокупното творение, но създаде му и дом на мир и благословение. Но изискваше Творецът Отец покорство и послушание спрямо заповедта. Седмият ден на Битие означаваше още реалното изпълнение на духовното развитие – новозаветно учение. Седмият ден на благословение в Битие сочи на Седемте новозаветни периода в самото устройство на Земя и Земя. Той се явява не само внедрен в Земята, но и реален свидетел чрез явление сред Земята. Ден – означава Светлина или Правда в одобрение Божие! То беше ”добро“! Но нощ, мрак, Тъма, грях, бе осъждение – смърт. Ако човекът е създаден по образ и подобие Божие, то значи, че и Законът на правда щеше да е създаден по образ и подобие на небесния! Не можеше да се създаде един боен център, един военен щаб без правила, без закони военни. Как щеше да се води и ръководи борбата?
Затова Бог е вършил всичките Си дела и в скончание Си почива. Тук стои едно велико изявление за изпълнение на една военна заповед – Закон не само за човека, но и за целокупността земна от флора, фауна и човек. Те всички трябваше да почиват след шест дневен труд! Седмият ден криеше великата тайна на Скончанието чрез наградата – благословението, което като покров Отцув се разпростираше над признати и оправдани изкупени Божии съдби – целокупност земна от флора, фауна и човек, над които щеше да се положи и царският герб като пътници Ерусалимски като удостоено царско стежание, като верни поданици след шест хиляди години от Сътворението, когато Земята ще се остави в почивка. Тук се крие великата тайна Отцува като План за спасение чрез изкупление след военни действия, след тежък труд иде почивка в седмия период, в Хилядагодишното царство на изкупление.
Тайната на спасението е като печат на военния Авторитет, като определение в подчинение на смирение и неподчинение на непокорство в несмирение. И каква тайна криеше в себе си седмият ден на благословение в изпълнение на Авраамовите обещания? Той беше заповед от военния закон – царски по Плана за спасение и строга проверка за бойния атрибут – дали ще се покори от любов към Твореца и родината на спасените след военни борби. Още изявяваше, че светлият ден носеше благословението, а нощта водеше със себе си смъртта! Светлият ден, идващ след тъмната нощ носеше почивка на изкупените (затворените в мрачна сянка получаваха свобода чрез вяра, показано покорство и послушание). Седмият ден сочеше на Светлината на Могъщия Верен Свидетел (Откр. 18:4)!
Тъй седмият почивен ден от Битие е печатът на благословение на светлината чрез Ангела могъщ от Откр. 18:1-4 в Седмия църковен новозаветен период, която се явяваше като озарителен ден, след шест периода борба и труд и навлизаше в Седмия – могъщата почивка Отцува като благословение над благословението на Светлината дневна и бе наречено ”светъл ден!“ Той прие кръщение и сочеше на великото и могъщо кръщение в огъня на Святия Дух Божий. Денят е без значение в установената бройка, но цифрата седем сочи на благословението и тя именно е седмият ден, сабат – почивка, събота! Затова чрез заповед в Закона бе отредена във всички подчинения и определения, за да навлязат в почивката Отцува от Създание до Скончание!
Ясно е, че в скончание на седмия ден, сочещ на Светлината в Седмия църковен период, ще е Светлина на седмия ден, носеща озарение в благословение като печат на спасение за всички създания като верни поданици на един велик творчески Авторитет – Създател, Законодател и Съдия! Още по ясно е, че седмият ”светъл ден“, приел благословение чрез наименование – кръщение, е ден – периодът на Святия Божи Дух, време на Духа Божий в съдебно изпълнение над Земя и е печат на благословение чрез сътворение.
А печатът на тъмнината – нощта носи белега на смъртта. Земната творба, родена на Земя в своя земен живот, е в непрестанна борба като войник и чрез подчинение на заповедта приема благословението на почивката Отцува, Творцува – освобождение и оправдание в Седмия църковен новозаветен период. Денят сочеше на будност, а нощта – на съня като свидетелствена съдба на временната почивка в прегръдките на нощта – сън, смърт като временно явление за вярната на Твореца творба.
А събуждането на душата в зората на светлия ден свидетелстваше за възкресението след съня – смъртта в Правда на Христа. Тъй Всевишният Архитект и Строител положи основи с мъдрост в Закона, а Той – Законодател ги вгради както в материята, тъй и в духа, който обитаваше в живата душа. И чрез явление в живот Той я подготвяше да я употреби в земния кратък живот, след което й осигурява вечен мир, вечна почивка в новата родина на спасените, чрез процеса на възкресение. А от живата душа се изисква послушание, покорство и определение чрез приемане на седмия почивен ден като Закон сред една военна обстановка над арената бойна Земя. Също действието на деня в будност (а нощта води съня) или дневното състояние на жизненост и действие в будност в човека говори за живот в светлината на деня – в небеса. Но спящото състояние на душата през нощта говори за смъртта. Тъй чрез Закона за деня и нощта, вложен в човешкия живот като явление, състояние на движение и състояние на сън – покой свидетелстваше за целта на светлината – деня, даряваща живот, а нощта – тъмнината, приспиваща душата и всяка жива твар, сочеше на смъртта в приключващата се земна съдба в Скончание. О, колко мъдрост и любов е вложил Всемогъщият Творец, внедрена като неизменни закони в Неговото творение от флора, фауна и човек! И с това явление на процеси е дал строго предупреждение в живота на плътта и духа, че не може да се оправдае никое творение пред могъщия и велик Съд Божий.
Молитствам пред могъщия Творец, дано всички разумеят великата Творческа мъдрост, вложена в Неговото висше създание. Амин!!!
битие втора глава, стих пети
Словото ни дава ясна представа за сътворението и устройството на появения живот на планета Земя, където един велик Създател и Сеятел устрои, създаде и пося семето на злака и тревата по своите видове и подобия и дървесните видове, които носеха семето в себе си!
Бог беше великият Сеятел на Земята – земеделец, Който пося семето на доброто сред Земята. Но още нямаше дъжд по Земята, за да възрасти посятото семе. Това ни дава ясна представа за дъжда, който прави семето да покълва и възрастява. Това е велико изявление, че дъждът възрастяваше. А ние знаем, че оросението на почвата сочи на Божията благодат над Земя и човек. Но отпърво нямаше нужда от дъжд, тъй като Земя беше под милостта Божия. Бяла пара се носеше над нея и оросяваше цялото земно лице. Тя сочеше още на Правдата Божия над Земята и целокупност земна като Божие творение. Но парата бяла сочеше още на омарата бяла в зората, както мракът, Тъмата имаше мъглата, която се носеше над Земя. Бялата пара сочеше още на праведното състояние на Земята, защото по-късно чрез Съда щеше да се яви и ”дъждът на одъждение”, но след него се явява дъждът благодатен на оросение земно след падение. Защото бялата пара се носеше над Земята и оросяваше цялото земно лице и възрастяваше всяко семенце и коренче. Това показваше на необходимата съставна част за поддържане живота в материята земна – плътта чрез духа.
Но в мъдрата изява на Сеятеля сред Земята ние виждаме Закона на развитие, оплождение, умножение и възрастяване сред флора безмълвно, без да се видимо открива. Нима творението не съзира великата Творческа мъдрост на Твореца чрез семеносността, процеса на развитие и видимото му явление на възрастяване, чрез разцъфтяване и плододаване? На флора е внедрена жизненост и дихание в самото й сърце, в зародиша на нейното семе и в процесите на развитие в подпочвения й живот чрез дълбок сън и изпълнение на сезонното възкресение в живот. Колко ясно ни говори това за развитие чрез явление на изтление и след него иде възкресение! Безмълвен, но жив процесът на развитие като закон е вглъбен в самия семеносен живот като съединение на семе и Земя, като единство на плът и дух. При посяване и възрастяване имаме изявление на смърт и възкресение, или процес на изтляване, за да се яви не само възрастване, но едно ново явление на живот като възкръснал чрез Закон на развитие. Тъй става ясно как протича процесът на смърт всеки сезон – зима, пролет, лято, есен отразяват своето действие върху процеса на развитие – сън, възкресение, оплождение, явление на плода, узряване и приключване. Не може флора да се оправдае пред Създателя и Сеятеля свой.
Седми стих:
”И създаде Господ Бог човека!” Това Слово крие в себе си страшна тайна! ”И създаде Господ Бог…“ Това Слово открива, че Творецът не е САМ в дялото на сътворението земно! Пред Него в труда за създаването бе сам Господ – Синът Божий!!! Стихът крие в себе си голяма тайна: първо, че Господ работеше в единство с Отца! Тъй сътворението е велико устройствено дяло на съдбите земни и ни открива силата могъща на Всевишния Създател – Творец, Строител и Сеятел – земеделец над планета Земя. Той е велик Законодател в живот сред флората. В земните пазви е вложен Законът за пробуждане и развитие на флора в нейната семеносност и ний виждаме в процеса на нейното развитие Закона Творцув като предупреждение за съдбата, в която навлиза и заема свое състояние. Велика е Божията премъдрост, явена чрез сеятелството на могъщия Земеделец с внедряване на законодателното постановление за развитието му в живота.
Но по-късно се яви и плевелът сред земната нива – Земя и сочеше съдбите й сред флора, строго определени чрез оплождение. И сред флора се явяват делата на добро и зло като действие в борбата на двамата Вождове – правда и грях! И сред флора се слага белегът на добро и зло в плодовете, които са ядливи – едни за живот и други за смърт – отровни, дяло на врага.
” И създаде господ бог човека!” Словото изявява Устройствения план на творението, начина, по който е създадено, съставът му взет от земята и семето, което се развива в Земята. Елементите, от които е направен човекът, са съдържание на земята – ”той е взет от земята“. Но неговото умножение не е зависимо от самия човек, в който е скрито, съхранено семето на размножение. Човек е създаден по подобие Божие, не по пръст-плът, а по Дух. И вдъхна в лицето му жизненост – жизнено дихание за живот, което не е материя, взето от земята, а е Дух Божий от небето. Тайната на явлението при раждането и умирането ни открива истината и е доказателство, че при рождението се приема жизненият дух за живот, дар от Твореца. И при скончание на земния живот той отлетява в тайна Божия, която е запазена в Бога, строго съхранена като тайна на борбата, за Създателя на живота, Който води борба с мрака – смъртта. Флора ясно свидетелства явлението на живот чрез възкресение от гроба – земята чрез развитие на семето нейно, което, след като се положи в земята, се събужда за живот.
Същото свидетелство ни дава и фауна чрез процес на развитие на яйцето и оживотворява – възкръсва за живот. О, каква велика надежда имаме за нетлението, вложено в тленното естество от Създателя! Земя е арена на войнствен процес при всички изпълнения на създанието от флора, фауна и човек.
Но милостта и любовта Творцуви бяха неограничени над Божието творение.
Стих осми:
”И насади Господ Бог рай в Едема!” Тъй от явения Едемски Рай, образ на съвършенство и святост, ние получаваме ясна представа за великото дяло на върховния Творец в Правда и ред сред Рая като дом на първата Едемска двойка, създадена по образ и подобие Божие, настанена сред Едемския Рай като най-висша Божия творба. Градината райска в Едема е израз на благословение чрез присъствието на Святия Творец за жителя, сътворен в Правда, покорен на заповедта.
Дава ни се съвършена яснота за непроменимото нахождение на ”дялото Едемско” на изток. Тъй чрез Едемския Рай Върховният Строител на дяло изявяваше целта Своя към човека и неговата бъдеща съдба сред дома Божий в святост и чистота чрез послушание на заповедта, която се явява като мярка между Бога и човека сред дома Божий.
Раят в Едема е свидетелствена съдба сред Земята и чрез него ние опознаваме подобието небесно и създанието Божие човек, създаден в Правда, обитаващ сред него, който щеше да се яви и служи на развиващия се земен човешки род.
Едемския рай бе създаден в абсолютна красота и снабден с всички необходимости за живота на творението. Но всъщност чрез показания земен ”Едемски рай“ ние приемаме оригиналния план на небесния дом Божий, който ще се яви след изкупление в Новата Земя в ред на изявление. Имайки предвид бъдещата съдба на създанието Си, Създателят е създал Рая в Едема по строг Устройствен план (макет) на един дом Божий сред Земята, снабден с всички въоръжения като защитни средства в дома Божий сред Земята.
Така след падение домът Божий щеше да се яви по подобие небесно, по небесния образец за всеки жител, дирещ път за спасение чрез вратата – Христа, праведния, за да се оправдае и той. След сътворението тройствения план на Земята имаме изпълнение на възрастяване и самата Земя под действие и влияние на вода – влага, защото нямаше още дъжд над Земята. Показан ни е начинът на възстановяване – развитие на духовната същност в Божия дом сред Земята. Ние виждаме Божия дом, окръжен флора, фауна и човек. При самото устройство флора беше врязана в земните недра.
”Едем на изток” – това Слово сочеше на Земя, строго определена за употребление от Небето. Изтокът сочеше на изгрева на Божествената Светлина – светлият ден или животът в Правда открива бъдещото развитие на дялото Божие, което щеше да бъде настанено пред святото Лице на Бога, пред изгрева на великата Му Мощ чрез творението Му от изток – сочи на земята Палестина като земен Ханаан. Могъщият Творец изявяваше Своята велика Мощ, явена над изток, да предстои пред Лицето Божие.
Първо, сред Едема имаше явление на флора в служба на човека, поддържаща живота на плътта. Флора е видимата земна украса и фактор, поддържащ живота на фауна и човек. Чрез Дървото на живота сред райската градина и Дървото на познание добро и зло като мярка – Закон Божий сред дома Божий, в задължение на човека да се покори на заповедта, създавайки равновесие и мир между творение и Творец и пълна безопасност от посегателство над творението. Тъй Раят в Едема е оригиналният образ в Правда сред Земята, снабден с Дървото на живота и Дървото на познание добро и зло като Закон, който държи творбата в респект спрямо Твореца (Битие 3:24), И който живее по правилата на Закона – заповедта, ще приеме познание на добро и зло. Дървото на живота символизираше живота чрез вяра към заповедта на Твореца като предтеча на бъдещите два завета, като река на живота, която обикаляше Земята. Дървото на живота и Дървото на познание добро и зло са дадени като оригинални сред Едемския рай. Те бяха свидетелствени съдби в първия Адамов дом и сочеха на втория дом (те бяха Макетен план на бъдещия дом Божий сред Земята).
Разклонилата се на четири течения Река на живота, която изхождаше от Трона на благодатта, която щеше да обикаля ”скъпото офирско злато“, признато за добро и скъпоценните камъни сред Земята, изявяваше велика и могъща Божия съдба. Наистина Едем е свидетелствена съдба на Новата Земя, сред която се явява границата на Рая, но тя не е друго, освен един план в бъдещи реални съдби, със строги начертания и изисквания по Плана за спасение в изявление на Божия дом, сред който расте Дървото на живота, символично сочещо на Христа, даряващ живот чрез вяра в Кръвта на изкуплението като Река на живот. Дървото на познание добро и зло е Законът Божий от десет заповеди като основа на Божия престол в Правда, чрез който получаваме познание за добро и зло.
Едемският кът, сред който се намира райската градина като свидетелствена съдба, сочеше на втория изкупен рай сред Новата Земя. Чрез Едемското сътворение Земята приема строго предупреждение. А това е предупреждението към човека, да бъде известен, че докато стои в Правда сред планета Земя в своето плътско, земно естество, човекът ще живее и за него ще съществува и Едемският мир.
Градината на Рая Божий като дом на милост върховна за висшето Божие творение в Правда ще съществува, но при съгрешение Едема изчезва с градината райска завинаги от погледа на падналия в грях човек. И поради съгрешение човекът се лишава от първата Божия правда и първия си дом, в който беше поставен от един праведен Творец – не го ползваше Правдата и рая Едемски в деня на неговото съгрешение. И тъй първата Едемска двойка изгубва първо Правдата си и след това и Рая Едемски поради нарушение на Творцувата заповед като посегна на плода на познание добро и зло.
Първият син на първата Едемска двойка (плод на греха) Каин посегна на живота на своя брат и загуби милостта на опрощение. А като сянка Каин посочи на дялото, което щеше да наруши заповедта ”не посягай”, ”не убивай“, като първи род Божий – Първа църква Божия.
Първата Едемска двойка Адам и Ева изгубиха Едемския си дом, като нарушиха заповедта на Отца – те посегнаха на плода на Дървото на познание добро и зло, което като макет сочеше далеч на първата Израилева църква, която щеше да посегне на Христа и изгуби доверените й от Бога съдби чрез Закона на познание добро и зло. Тя, като първа Израилева двойка – църква ”Ева“, наруши заповедта като проля невинната свидетелствена кръв на Авеля – посочи на Месия – Христа.
А след явяване плода на греха чрез първия син Каин, човекът ясно разбра измамата, поднесена чрез змията и видя резултата от действието на греха. И чрез борбата между двамата им сина – Авел и Каин реално срещна смъртта. Но грехът беше вече извършен. Сега се търсеше изход от неговото действие, причиняващо смърт. Божията милост не прекъсна своя ход над човешкия род. С цел да изведе човека от пагубното действие на греха, Бог пак посети Земята. И ние виждаме отново удостоението на Израилевите племена с каменното подобие на Дървото на познание добро и зло – Закона морален, царски като дърво, записан със собствения Божи пръст на двете каменни плочи. Яви се Синай с къпината горяща като милост Божия в повторение на Едема, сред реката на живота човешки като Закон на познание добро и зло.
Сам Върховният Творец се изявяваше като Законодател на Закон, на който записа волята върховна Своя като десет заповеди Божии – царски по подобие на Дърво на познание добро и зло! Законодателят изискваше строго подчинение на Закона. Тъй сред Божия първи народ Законът от Синай беше подобие на Макетния план от Едема, Дърво на познание добро и зло сред праведния дом Божий. Наистина яви се по-късно на изток Едем с градината на рая като скиния неръкотворна – Божий дом, сред който е поставено Дървото на познание добро и зло – Законът с десет заповеди – каменните скрижали остават неизменни по подобие на небесния образ сред племената на плътския Израил. Но на Голгота се яви подобието на Дървото на живота в правда – сам Христа и чрез рубиновия цвят на кръвта своя, пролята за целия свят, продължи сред Реката на живота от вси народи и племена. И чрез вяра в Кръвта продължаваше живота духовен до деня на изкуплението – цената на Кръвта на втория ”Адам” – Христа, изкупваше ”реката на живота“ и й възвръщаше изгубения Рай сред Едема.
Така и до днес на Земята Божието подобие по образ небесен като народ Божий има обещанието Божие чрез послушание и покорство на заповедите като Закон – Дърво на познание добро и зло и чрез Дървото на живота – Христа чрез вяра, изискана от Небето, да не посяга и нарушава заповедта.
Едем се видоизмени, не изчезна, но на изток се яви и прие нов образ и подобие като Божий дом – скиния на Завета, а във Второто ерно време се яви като Божия църква и сред нея се постави Дървото на познание добро и зло и Дървото на живота, които носят мир и любов между Бога и душата като църква – неръкотворен дом Божий.
Дървото на познание добро и зло сред Рая е дар на първата Едемска двойка, която се изпитва в послушание чрез вяра в Словото – заповедта Божия и се явява като символ на първия (син) народ – Синай, като Знаме на правда на един плътски народ – Дърво на познание добро и зло сред скинията като дом Божий. А сред втория народ духовен – Божий от племената, се явява Дървото на правда за живот – Христа чрез кръвния Си принос и води в изкупление, възвръща в Рая като решена съдба сред духовната ”Река на живота” чрез вяра от всички племена и народи. Която Река на живота, след изтичане от Рая, се разклонява в четири течения. А в Скончание се явява като дяло на Ангела четвърти. И чрез Съд небесен се събират камъните за строежа Новоерусалимски – ”офирското злато“ от Земята като градивен материал на новия Ерусалимски строеж. И тез камъни са минали като четири разклонения на райската река, като духовно течение, изхождащо от благодатния Престол Божий. А след това се разклонява в четири течения, четири реки и залива, напоява Земята като течение – духовно движение, дяло велико на Ангела четвърти.
Наистина дялото на Святия Божи Дух е така добре изразено чрез ”Реката на живота“, изтичаща от Рая Едемски! Особено в разклоняването й – ”четири големи течения“ е изразена Мощността, силата на теченията духовни, създания Божии сред Земята, с които Святия Божи Дух приключва земните целокупни съдби чрез Съд велик в Правда и събира истинското ”Офирско злато”, символизиращо изкупените чрез кръвната цена на Христа. Изхождащите четири разклонения на Реката на живота, идващи от Престола на Бога означаваха четири велики движения, четири духовни ери сред Земята.
Първото течение сочеше на Рая Едемски, сътворен в Правда, като Макетен план на изкупление в Правда на сътворение.
Второто течение сочеше на Земя с първозаветни сянкови съдби в служение на Еврейския употребяем народ като Първо ерно време.
Третото течение се покриваше с Третото заветно време, изявено в служение чрез Платформената вест на изкупление – тялото и кръвта Христови като цена на изкупление – символ на Завета нов – причастието.
Четвъртото разклонение на велико духовно течение е времето на Съда чрез изпълнение Откровението на Йоана. Или в схема на явление четирите течения се включват в Плана за спасение като:
Първо е макетът. Второто време е изходът на Израиля от египетско робство. Третото – изход от света, греха чрез вяра в същината Христа. И четвъртото време е времето на Съда велик, приключващ земните съдби чрез съд на правда и закон. Явяват се съдбите на четирите разклонения на едемската река като четири фази на развитие на Спасителкия план, изхождащи от трона на благодатта. Едва във време на Съда се явява ”златото офирско” одобрено – изкупените като духовен народ Божий, пътник за нов Ерусалим с едемския рай сред него. Тъй одобреното ”злато” чрез Съд на правда и камъните са пречистени седем пъти през огъня на Святия Дух в Седемте периода духовни, Новоерни на дялото Христово, за да бъдат вградени в един нов градеж на Нов Ерусалим в небето.
Едемският рай е по образ и подобие на оригинала от небе, който се намира сред Новия Ерусалим, ограден от доброто, а злото – неправдата се изхвърля завсегда.
В голямата Своя любов и милост Върховният Строител изгради като макет на оригиналния строеж, по План на изкупление сред Земя чрез флора, фауна и човек, съдбите земни и сред тях яви Едема с Рая като велико дяло на сътворение и преустройство по строг план на изпълнение и след това постави творението човек сред този земен кът, осигурен за живот. И чрез послушание на заповедта Творцува, дадено му бе да притежава светилището (Светая светих на Земята) като дом Божий, необходим за постоянна връзка с Твореца.
Но злото, поело път от небесните селения чрез падналото войнство, се яви сред Едема и се започна жестока борба, която в потвърждение изяви Божията мярка – Закона, заповедта като необходима да се спазва, за да има Божието творение живот в безопасност.
Адам е създаден по образ и подобие Божие, а това е благословението на Едемския брачен живот сред Рая, на Адам – Божий и Ева – църквата Божия. Затова ”ще остави човек майка си и баща си и ще се прилепи – съедини с жена си и те образуват една плът под Едемско благословение като небесно увенчание. С това човекът и жената, символизиращи Христа и църквата, изявяваха Божии съдби сред човешките родове. Благословението сред Едема – бракът между Адам и Ева – реброто Негово, е раят – дом Адамов – дом божий!!!
Тъй Адам по образ и подобие на Бога сочеше на Христа. А реброто Негово сочи на Църквата Христова. Адам заради Ева изгуби Рая Едемски. Христа чрез верността и служението на Църквата го възвръща като Негово ребро чрез изкупителната жертва и си го прибира от Земята и го въвежда в Нова Земя под Ново небе!
Затова чрез първата Ева Адам изгубва Рая, а чрез втория Адам – Христа Ева се връща в Рая. Първият плътски народ изгуби Рая – връзката с Рая и обещанията за благословенията Авраамови за спасение, но Вторият духовен народ чрез вяра в Христа го намира – влиза в обещанията на Отца. Адам е образ и подобие на Христа, а Ева – реброто Негово, благословено. Христа е оригиналът, а Ева – Негово подобие – ребро Негово, кост от костта на Христа, който я изкупва чрез живота Си, чрез Кръвта Си и Ева се прибира в Адама – Христа в ново изкупление като ново земно население на Нова Земя, под Ново небе – Нова светлина. И сред Новата Земя пак ще бъде Дървото на познание добро и зло – Законът на правда като управление на Трона и Дървото на живота – сам Христа с Реката на живота – Дух Святи животворящ (жизнеността). И ще бъде царство на вечния ден, на вечна Светлина и Правда. Амин!
Затова човекът установява, че сред Земята, сред нейната природа нищо не се губи, а само се видоизменя. Земният Божи дом е устроен по подобие на първия Едемски дом, създаден в Правда на закон! Благословението Едемско се явява над брака на Божието творение на Земята, но имаме само видоизменение поради грехопадението на човека. Но бракосъчетанието остава за во век благословение над Земята – на брака без изменение, като свидетелствена съдба по подобие на първия Макетен план сред Едема и сочи на могъщото благословение Отцуво над новоизкупление – Реброто Христово – църквата като невяста Христова в увенчание победоносно в скончание на времето, като благословение на новобрачна двойка Едемска – Христа и църквата Негова.
Затова на Земята всеки нов ден в зората омара бяла прибулва Земята като невяста, увенчана със сватбения й воал и короната й е на главата, сочеща на царския й сан като невяста на Христа – Царя на Нова Земя. Затова всяка девствена невяста в сватбения й ден се прибулва като Нова Земя за увенчание със сватбения й венец и свидетелства за Христовото увенчание с Всемирната църква – невяста Негова. А всяка вдовица се забулва с воала на скръбта, както мъглата забулва Земята, като крепен воал на смъртта. Ето затова целият човешки род, от Създание до Скончание сред Земята, пази свято това постановление на брака. Както човекът Адам има наслаждение в съвокуплението с жената Ева, плътско, тъй душата има духовно общение с Дух Святи, след едно искрено покаяние, при същото желание и радост, че е станал нов човек. Както се явява плодът в плътта на жената, тъй се явява и оплождението от Дух Святи в душата след пълно очистение пред Небето и човек става ново създание.
Затова пред Небето, при кръщение със Святия Дух Божи, човекът моли за Кръвта Христова на очистение, която очистя храма неръкотворен на Дух Святи – човешкото сърце! Както Дух Святи опложда душата човешка за употребление и изкупление, тъй Сатана опложда човека на греха за погубление. Така Земята се оплоди чрез падението на Сатана и плодът се яви и Ева в Едема съгреши! Падението явено продължи и се повтори с първата плътска църква на Първия Израилев народ, който се оплоди чрез падналия зъл ангел. Падението Адамово е израз на падение Люциферово. Както има подобие на доброто, тъй се яви и подобие на злото в делата на човека, пренесени и на църквата. Тъй първото съгрешение на Ева ще се опрости чрез Кръвта на праведния Христа. Първата Израилева църква падна, но Втората – духовна Христова църква ще навлезе в изкупление. Първият Херувим като творба (по образ и подобие на Христа – оригинала) съгреши и плодът на съгрешението му се яви чрез змията, и плодът на греха продължи чрез плода на Ева – Каин, (злият). Така и доброто се явява чрез добрия. Злото беше Сатана, а доброто носеше Христа. Земята е арена на водещата се сред нея борба, включила три пояса земни творения от флора, фауна и човек. Но както борбата се води сред Земята, тъй и човекът, съставен от две естества – материя и дух става подобно на Земята арена бойна. И в него се води непрестанна борба между плът и дух (плътта желае плътското си задоволяване, а духът дири духовното – небесното). И пак зависи от това кой дух владее човека. Ако е духът на злото, делата на такъв човек носят печата на злото. Ако пък е завладян от духа Христов, то на такъв човек делата са дела на Правда и Истина – добри!
Тази борба не престава в човека, а се води в него от Създание до Скончание като израз на борба между Христовия и Сатанински дух. Тя е явна сред трите пояса земни творения и се води до деня на смъртта. Така жилото на смъртта е грехът, който убожда плътта – петата, земното в човека и тя умира, но жизненото дихание отива в тайна Божия. Падението на Сатана се яви сред флора, фауна и човек, в падението на Първата църква. Но Правдата на праведния Христа се яви и чрез нея се оправдава покорният на заповедта. И църквата като Негово ребро се спасява – прибира се в Христа. Но това дяло се извършва само чрез действието на Духа Света, явил се над ”вода“, което означава ”по благодат” според Макетния план на Битие. Тъма се носи над бездната Земя – плътта, а Дух Божий се носи над вода, символично изразени чрез тъмната нощ и светлия ден като светла Правда на Христа под благодатта на Отца и се явява дялото на възкресение. Амин!
Затова планета Земя е сътворена по строг план, по образ и подобие небесно, а сред нея се явява като военен обект Главната квартира на Главнокомандващия Генерален щаб – военно ръководство във военните действия сред земния боен фронт. А двата военни лагера са снабдени с бойни средства: единият – на падналия ангел – с греха, със смъртта; а другият – Христов с Правда, в приноси и моления за опрощение. Всички действия са строго определени с отбранителни зони за защита от застрашаващия неприятел. И в планиране на сътворението всички свидетелствени предпазни мерки са вглъбени в творбата Земя, сред която като на бойна арена се водят бойни действия на смърт и живот.
Тъй всичко е сътворено по образ и подобие, по един строго начертан План на изкупление като свидетелствена съдба, който се разгръща в действие на предупреждение сред Земя чрез лични войнствени отряди на двете воюващи страни. А във военния Съд велик в Правда чрез закон ще бъдат призовани и двамата главнокомандващи Борци, да им се разрешат военните действия чрез личните им дела в живота и чрез личните им отряди, водещи Войнствата им.
Тъй също като Божие творение Земя и целокупната дишаща съдба и живата душа чрез дела в живота им се разрешават съдбите им чрез Съд на правда. Затова свидетелствените съдби са изявени като предупреждение на Правда и Съд сред Земя. Божието творение се явява в съдбите свидетелствени и се съединява в брак – изгражда свой дом. Но жадуващата душа дири утеха в църквата на живия Бог като дом Божий.
И така, ако човекът е сътворен по образ и подобие Божие, то защо и Земя да не е сътворена по образ и подобие на Новата Земя, която ще се яви под Новото небе, в Царството небесно на Победителя? И ний очакваме пак да се яви под Ново небе ”нова земя”, с райската градина сред нея като небесен дом, а в него – оригиналният образ на първия Адам – сам Христа в единство със Своето ”ребро” в Правда – изкупената църква като невяста на Христа за вечността. Затова Земя е наречена ”Земя в правда“ или ”нова Земя“. Сред нея е Раят – Светая светих, домът на невястата Христова – ”реброто Адамово“ Ева, която се прибира в Христа чрез Правдата Негова.
Тъй Едем е оригиналният план на ”новия Едем“ – първообразът на Новата Земя. А Райската градина е новият дом Ерусалимски, устроен в Правда чрез изкуплението, което е сам Христа – вторият Адам, образът на Адам първи, със Своето ”ребро” – Ева, Църквата всемирна Божия. И сред тях е Сиона – войнственият свещен отряд – олтар свещенодеен като стена, сградена около Ерусалима. Тя е хвалата, отдадена на всемогъщият Бог от златния кадилен олтар – човешката душа! И ще отдава хвала вечна непрестанно на вечния жив Творец, Законодател и Съдия, със закон на правда над прашец, изявен лично чрез ”дървото на познание добро и зло“ и чрез Христа като ”дърво на живота“ сред ”реката на живота“ – Дух Святи! амин!
Обяснение: Мястото, където се разполага Райската градина – Едема, сочеше на Ерусалим, а сред него е Раят – Църквата Божия. И това място е строго определено – на изток, сочещо на Ханаанската Земя, стояща пред лицето на Могъщия Бог, която щеше да се употреби по-късно в сянковото планово изпълнение от Всевишния Бог. А заповедта в забрана ”не се докосвай” сочеше на абсолютната строгост на ненарушимия Закон сред дома Божий. Но той бе нарушен поради измама и непослушание и изяви съдби, че и Новоерната църква щеше да наруши заповедта по подобие на нарушението, сторено в Рая, и Староерната църква не ще се подчини на заповедта ”не посягай” ”Не убивай“.
Дървото на познание добро и зло е Законът сред Божия дом, а плодовете, ”Ябълката” – Заповедите”! ”Една ябълка” сочеше, че щеше да бъде нарушена една от тях от Двете ерни времена – Двете ерни църкви, което нарушение щеше да има съдбоносно значение за тяхното изкупление. Еврейският народ посегна на Христа! Новоерната църква отрече Духа и Закона чрез отхвърляне и потъпкване на четвъртата заповед и хулата спрямо Святия Дух и следваше наказанието – смърт! Еврейският народ не прие Месия, Лаодикия не прие милостта Божия чрез Месия, или по точно – не прие Новоерната светлина за вяра в Кръвния принос на изкуплението чрез Кръвта на Господа Исуса Христа!
Но борбата е между добро и зло!
След Райското грехопадение на човека грехът се пренесе върху цялата Земя и се ширеше сред нея!
Борбата вземаше надмощие над първата Едемска двойка, увлечена в греха. Адам и Ева бяха войни небесни в милост на своя Творец, създадени по образ и подобие на Създателя си, но не устояха в своето призвание. Тъй борбата сред Едема е една велика свидетелствена съдба като строго предупреждение на планета Земя и на целокупното земно творение от флора, фауна и човек.
Първият образ на Адам по подобие на Христа бе в Правда, но по дела прие образ на Сатана чрез греха на Сатана. Ева, ребро Адамово, е една велика свидетелствена съдба на изявление за предстоящата борба и бъдеща надежда чрез вяра в освобождение или спасение от робския хомот на греха, който прие и увлече в него целия човешки род сред Земята. На Ева й предстоеше да носи тежкия кръст на страданието на поробена съдба, причинено от жестокия поробител, създател на греха – Сатана.
Ева, Ребро Адамово, в единство с Адама като Едемска двойка, беше още свидетелствена съдба в първия си изпаднал в грях образ по подобие на Христа, църква Негова сред Земя като всемирна изкупена съдба. А Едем с градината на Рая – като военен щаб на защитата в борбата със злото, светилище земно щеше да бъде Главнокомандващ сред земните племена и Земя.
Всеоръжието на бойния състав във военния щаб е вярата – доверието в Правдата на заповедта като Закон на Вожда му Христа, в подчинение и послушание. А Вождът Христа като Борец в Правда щеше да ръководи и направлява земното Си Войнство с вяра и надежда в безкрайната Божия любов към изпълнение строгия План за спасение за победа вечна над злото – греха, смъртта. И чрез Правдата Своя ще въведе в изкупление Своето ребро църквата своя, която щеше да представи (и дялото на падение) пред един в Правда Съд Божий в скончание на борбата земна.
Тъй също на Христа, като Вожд на Войнството в борбата с греха, и Сатана ще да им се разгледат и делата пред великия Съд на правда, и пред Закона на Съд и Правда. Плодът на греха се явява и дава знак на падналата творба, че думата на Твореца е Закон на правда, а не лъжа! Тъй първият Адамов син Каин след грехопадението носеше в живота си свидетелствените съдби на един първи род Божий сред Земята чрез дела в Каинова съдба. А по-късно се яви Първият плътски Израил Като първи народ Божий, който извърши дялото Каиново над своя брат Единородния Син Божий – Месия и Господ.
Но вторият син Авел носеше свидетелствените съдби на втория народ Божий като Духовен Израил чрез вяра в кръвта на Христа.
Стихове деветнадесети и двадесети:
Словото е велико изявление като свидетелствена съдба по отношение фауна и човек. С привеждане на фауна пред човека великият Творец запечатваше за човека велика поука: Както привежда фауна пред Адама и той да владее над нея, тъй Адам трябваше да бъде подчинен на своя Създател и Той да владее над него чрез мярката на Закона.
Наименованието в кръщение на фауна сочеше на кръщението, което щеше да се яви над Земята чрез Христа и засягаше всичките творби от флора, фауна и човек. И като макетен план Битие сочеше съдбите, свързани с бита земен. Чрез Адама се посочи на великото дяло на Христа, включващо в себе си всички земни творби, което щеше да се яви сред първия дом Авраамов и да продължи сред втория дом Христов чрез кръщение, обрезание като знак и на духовното кръщение сред новозаветния дом Божий, изпълнено чрез Святия Дух Божий.
Но още по-ясна свидетелствена съдба е, че всичко е поверено на Христа и всичко трябваше да се покори Нему чрез Закона и да получи духовното си кръщение, за да продължат в едно велико единство и в Новата Земя. Голямо свидетелство за библейския човек е, че сред фауна не се намери равен нему помощник (даваше се чрез фауна, че нямаше равен на човека помощник). Адам беше сътворен по образ и подобие Божие и естествено бе да не се намери подобно нему – човек не се изравняваше с животинското царство, а стоеше над него.
И Господ нанесе на Адам изстъпление и той заспа! Велика тайна се открива за жизненото дихание, което се отлъчва и отива откъдето е дошло, до деня на великото съдебно разрешение за възкресение. (Човек заспива и не знае нищо, що става под Слънцето на живите.) Получава се изявление за начина на сътворението на жената. При изстъпление на Адама се отнема една съставна част от тялото (реброто). Това Слово не е с буквално значение, а една част от тялото се запълва с плът. Тази тайна се разкрива чрез Светлина на Дух Святи. Тя сочи на отнемане живота на човека чрез кръвта, а се заменя с греха – плътта след падение. Тъй Адам изгубва част от себе си, а приема втора, той получава Ева за другар, необходим за Земята, равен нему!
Тъй при сътворението като макет на оригинал по План за спасение сочеше на Господа Исуса Христа в повторение на жертвата на Голгота; за да си добие другар, равен Нему помощник, Христа даде Своя живот, врагът проля кръвта Му и яви се нему помощник в тялото Му сред Земята – църквата духовна в чин ”Ева”!
Първо, заспиването на Адам сочеше на това, че Той умира, през това време Му се отнема ”реброто“ – кръвта, която остава да воюва на Земята, за да изкупи за навек помощника Му, равен Нему! Отнетото ребро от Адама беше кръвта – живота и Му се натовари греха след падение на войнството, което влезе в жертвоприношение – падна духовният свещенодеен отряд, който трябваше да бъде сърце на ”Ева”. В Скончание чрез Съд велик щеше да се яви ново изкупление след употребление; и тогава ”Ева” се явява с ново изкупено свещенодейно сърце, сочещо на духовен олтар – духовно служение в свещенодействие и заема мястото на падналото свещено войнство. То се явява като новоизкупен духовен свещенодеен църковен Личен отряд на Христа. А на падналото войнство като награда се натоварва грехът личен на вожда му Сатана, който роди греха, чрез дялото на Съд велик. Тъй първият Адам заспа, но се събуди – възкръсна в дух и плът на помощника Си – ”Ева” – църквата, необходима да бъде употребена в предстоящата духовна борба на Земята като кост от Адамовата – Христова кост. На Голгота се яви разпятието на Агнеца Пасхален, принесен като жертва за целия свят чрез Еврейския духовен свещенодеен отряд. Но след три дни – три времена възкръсна в Духа Света и роди Новоерната църква ”Ева”
Със заспиването на Христа – Адам и явлението на ”Ева” се даде свидетелствен план – Макет в развитие за спасение, който се разгръща в изпълнение чрез Христа и Неговия помощник на Земя след възкресението. Ева като духовна църковна съдба чрез дванадесетте апостоли Христови, потвърдени на Петдесятница, духовно въоръжени, поставиха основите на Новоерната църковна съдба. Яви се Святия Божи Дух и съедини ”Адам” с ”Ева” – Христа с църквата, която сам Христа щеше да ръководи чрез Святия Дух като оросение на душата човешка чрез Дух Святи. Така тъмата отлетяваше, сянката изчезваше пред явлението на светлия ден в небесни съдби на Същината.
Затова ”кост Негова не се строши!“ Не биваше да се строши пасхалната кост, която сочеше на Ева като кост от костта Христова. Тъй първият Адам е преобраз на Христа, а Ева – на Църквата Христова.
Едем сочеше на Земята употребена, а Раят – на дома Божий сред Земята и се покриваше с Новата Земя – Ерусалим сред Рая, сред Ерусалим!
Първият Адам изгуби Рая, а вторият – Христа го спечели.
В СТИХ ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ се дава обяснение колко мила е Ева Адаму, защото е кост от неговата кост, сочеща на духовната църковна съдба на Исуса, която Той с Дух Божий възстановява, устроява. Затова връзката на брака тясно свързва двамата като свидетелствена съдба сред Земята, сочеща на Христа и църквата Негова. Затова душата напуща майка си и баща си и тръгва с възлюбления си Жених, сочещи на Христа и църквата Негова.
Leave a Reply